Отговорност на болница при съмнения за пропуски в диагностиката и лечението

Текстът на акта

                                  РЕШЕНИЕ
                                       № 404
                               гр. София, 19.06.2026 г.


                       В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:


                                 Председател: Снежанка Николова
                                 Членове:     Гергана Никова
                                              Соня Найденова

при участието на секретаря Теодора К. Иванова
като разгледа докладваното от Гергана Никова Касационно гражданско дело
№ 20238002100624 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 290 – чл. 293 ГПК.
С Определение № 4076 от 17.09.2024 г. по настоящото дело е допуснато касационно
обжалване на въззивно Решение № 1311 от 03.11.2022 г. по в.гр.д.№ 725/2022 г. на
Апелативен съд – София, VІІ гр.състав.
Касаторката С. С. Г., представлявана от адвокат Б. К. от САК, поддържа, че въззивното
решение е неправилно, в която връзка се позовава на всички основания, предвидени с чл.
281, т. 3 ГПК. Моли обжалваният акт да бъде отменен и ВКС да се произнесе по същество,
като уважи предявените искове. Претендира присъждането на разноски.
Ответникът по касация УМБАЛ „Света Анна“ АД, гр. София е подал отговор по реда на чл.
287 ГПК чрез адвокат Л. Н. от САК, в който поддържа, че касационната жалба е
неоснователна и моли въззивното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на ответника по иска (и по касация) – „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД не е заявил становище в касационното производство.
Третото лице-помагач на ответника по иска (и по касация) – Г. Д. Я., чрез процесуалния си
представител адвокат Д. П. от САК поддържа, че жалбата е неоснователна.
Третото лице-помагач на ответника по иска (и по касация) – Х. Г. С. не е заявил становище в
касационното производство.
Съставът на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, след преценка на доводите на

                                            1
страните и упражнявайки правомощията си по чл. 290, ал. 2 и чл. 293 ГПК, намира
следното:
С обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по предявените от С. С. Г. срещу
УМБАЛ „Света Анна - София“ ЕАД искове за заплащане на сумата 40 000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди, причинени й от виновно и неправомерно поведение
на служители на ответника, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 15.10.2008
г. до окончателното изплащане, както и лихва по чл. 86 ЗЗД в размер на 18 495,77 лева за
периода от 15.10.2008 г. до 05.12.2012 г., като (посредством потвърждаването на Решение №
265954 от 01.10.2021 г. по гр.д.№ 16421/2012 г. на Софийски градски съд) претенциите са
отхвърлени изцяло.
От фактическа страна е прието за установено, че към 2008 г. С. Г. е имала заболявания на
щитовидната жлеза и бъбреците. Д-р Г. Я. не е служител на ответната болница. Той е
извършил два гинекологични прегледа на ищцата - съответно на 31.01.2008 г. и на
14.02.2008 г., като липсват данни да е извършил други прегледи или манипулации освен
вземането на цитонамазка и предаване на резултата.
Първото посещение на Г. в ответната болница е на 05.08.2008 г., когато е консултирана от
уролог и нефролог, при което й е поставена диагноза за бъбречно заболяване и е назначено
лечение. Извършено е рентгенографско изследване, от което е видно, че в малкия й таз се
намират две на брой спирали, които не са описани от рентгенолога. На 25.08.2008 г. е
направено рентгеново изследване, с което са установени хидронефроза и конкременти в
десния бъбрек, но не и противозачатъчни спирали. Хидронефрозата и конкрементите в
десния бъбрек са били установени и при ултразвуково изследване на Г., извършено при
ответника на 29.09.2008 г. На 13.10.2008 г. ищцата отново е постъпила в болницата с
коликообразни болки. Коремът й бил мек, но палпаторно болезнен в долната дясна
половина. В същия ден й е извършено рентгенографско изследване, при което д-р М. е
установил: „сянка на спирала в малкия таз. Суспектна сянка на Копър на ниво L3 вдясно.“
На 14.10.2008 г. е извършена консултация с гастроентеролог, а след това и с хирург. Ищцата
била изписана от урологичното отделение и преместена в хирургия. Там, на 15.10.2008 г. са
й извършени изследвания: хематологично, биохимично, микробиологично и
рентгенографско. При рентгенографското изследване д-р Ч. не е открил свободна течност в
корема, която по принцип е индикация за перитонит. От обзорната снимка, която е направил
отново се установява наличието на две спирали във влагалището й. След изследванията д-р
К. оперирал ищцата. При операцията е установено, че тя е получила перитонит и илеус
вследствие на вътретазово възпаление, от което са били увредени половите й органи и
затова те са премахнати. Причината за вътретазовото възпаление била анаеробна
бактериологична инфекция отвън-навътре - от влагалището към вътрешните полови органи.
Не може да се определи давността на инфекцията (според заключението и обясненията на
вещите лица д-р Н., д-р Т. и д-р Р.). Според вещите лица, при наличие на такава
бактериологична инфекция - за преминаването й от влагалището към вътрешните полови
органи допринасят: манипулации в матката; прекалено честото третиране с дезинфектант на
женските полови органи; чести полови контакти с различни партньори; наличие на спирала.

                                            2
При жени със спирала се увеличава възможността за вътрематочно възпаление четири пъти
повече от тези без спирала през първия месец от поставяне на спиралата, а след това тази
възможност е еднаква независимо, дали жената е със или без спирала. Поставянето на втора
спирала не увеличава риска от пренасяне на бактерии към матката.
В периода след операцията до 06.04.2009 г. ищцата е била в отпуск поради временна
неработоспособност – повече от половин година. Не е можела да се обслужва сама. За да се
грижи за нея, дъщеря й преминала на обучение като частен ученик.
При така установените факти от правна страна е прието, че произнасянето по въпроса
осъществен ли е деликт при изпълнение на медицинска дейност и налице ли е лекарска
грешка, като основание за отговорността по чл. 49 ЗЗД, изисква да се изследват: на първо
място какви действия са били предприети или не са били извършени от лекаря, а на второ
място - да се провери доколко лекарските действия/бездействия са отговаряли на дължимото
съобразно утвърдените медицински изисквания, вкл. и извършването на необходимите
диагностични изследвания, съобразно възможностите и наличната апаратура.
Сред изложените от САС мотиви от правна страна отсъства посочване какви са били
дължимите в конкретния случай действия в процеса на диагностициране, лечение и
проследяване на здравословното състояние на ищцата. Констатации в тази насока не могат
да бъдат извлечени и от формираните изводи по релевантните факти, включително в
частите, обективиращи обсъждане/позоваване на заключенията на събраните по делото
съдебно-медицински експертизи. Декларативно е посочено, че „от обсъдените заключения
по съдебно-медицинските експертизи се установява, че служителите на ответника са
спазили медицинските стандарти за извършване на лечението, че са извършили всичко,
съобразно възможностите си и добрата медицинска практика, като медицинските
манипулации и операции са извършени правилно и не са били противопоказни“, като не
може да се приеме, че останалите изложени в мотивите разсъждения го обосновават. На
следващо място – в мотивите от една страна е посочено, че „констатацията за извършено
противоправно деяние не е достатъчна, за да се ангажира отговорността на извършителя […
тъй като при липса на причинна връзка между поведението и настъпилите вреди, същото е
без значение, при съобразяване, че причинната връзка подлежи на пряко и пълно доказване
от този, който твърди възникването на правоотношението.]“, а същевременно е посочено, че
„дори и при теоретичното допускане на обстоятелството, че лекарите или част от тях са
допуснали някакво противоправно поведение /което също не би било лесно да се обоснове/,
то причинната връзка между поведението и вредите съвсем не може да се докаже, за да бъде
осъдено лечебното заведение да заплати търпените от въззивничката неимуществени
вреди.“.
Така обективираните разсъждения не дават отговор на въпроса какво всъщност е приел
въззивният съд – че някой/някои от лекарите от ответната болница е/са извършили
противоправно деяние (респ. - какво е то) или че противоправно поведение изобщо отсъства,
а относно този елемент от фактическия състав на медицинския деликт е направено само
теоретично допускане.
При липсата на каквито и да е съображения за това какви по съдържание са били дължимите

                                           3
действия, за да се приеме, че извършеното по отношение на ищцата представлява
медицинска помощ, съответна на състоянието й, въпросът дали е или не е извършено
противоправно деяние e останал неразрешен. Съгласно правилата на логиката наличието на
причинно-следствена връзка може да бъде изследвано само между конкретни факти от
действителността, на които съответно се придават значение на „причина“ и „следствие“.
При отсъствието на яснота относно действията, явяващи се възможна „причина“, да се
отрече наличието на значима за спора връзка между поведението на служителите на
ответната болница – от една страна, а от друга - претендираните от ищцата вреди, налага
извод за необоснованост на постановения краен резултат.
Предвид заявените с въззивната жалба оплаквания, че вредите на ищцата се дължат на
ненавременно диагностициране и лечение на нейното гинекологично заболяване, за
въззивния съд е възникнало задължение да упражни правомощията си по чл. 269 ГПК, като
при разрешаване на спора даде отговор на повдигнатите в пределите на заявените с исковата
молба обстоятелства въпроси: за обхвата на дължимите в случая действия при снемане на
анамнезата при всяко едно от посещенията на ищцата в ответната болница и налице ли е
съответствие между дължимо и извършено; за значението на факта, че рентгенографската
снимка от 05.08.2008 г. не е разчетената в цялост и как той се е отразил на процеса на
диагностициране и назначаване на адекватно за случая лечение; за съответствието между
здравословните проблеми, индикирани при отделните посещения на ищцата в болницата,
преценени и в тяхната съвкупност – от една страна, а от друга – дължимите и извършените
прегледи, дължимите и приложените методи на изследване, поставените диагнози и
проведеното лечение, като в тази връзка да изложи какви конкретни изисквания се поставят
от действащите медицински стандарти, изискванията на добрата медицинска практика и
Кодекса за професионална етика на лекарите в България за случаи от вида на разглеждания,
произтича ли от тях задължение за подлагане на изследване и на други системи, в частност и
с оглед случая – на половата система, и като цяло удовлетворени ли са приложимите
изисквания от предприетите от медицинските специалисти действия в периода от 05.08.2008
г. до 15.10.2008 г. или са налице техни конкретни противоправни действия и/или бездействия
в причинна връзка със здравословното състояние на ищцата, наложило извършването на
животоспасяваща операция и тотална хистеректомия.
С оглед отсъствието на обсъждане по тези въпроси, не е възможно упражняването на
касационен контрол за правилността на преценките относно доказателствените и
правнорелевантните факти, както и относно спорното право. Това налага отменяване на
въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния
съд, който да се произнесе при съобразяване и на задължителните указания по т. 19 от ТР №
1 от 04.01.2001 г. по тълк.гр.д.№ 1/2000 г. на ВКС, ОСГК, като обсъди в тяхната съвкупност
всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните, въз основа
на което да направи свои фактически и правни изводи по предмета на спора. В случай на
преценка, че изслушаните по делото заключения на СМЕ не са достатъчни, за да се
формират обосновани изводи по спорния предмет, както и с оглед оплакването за
необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното


                                            4
решение, в правомощията на въззивния съд е назначаването на нова експертиза при
съобразяване на постановките по т. 3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК.
При новото разглеждане на спора следва да се има предвид, че за крайния резултат са
ирелевантни постановената оправдателна присъда по отношение на д-р Г. Я. и отхвърлянето
на исковата претенция срещу него за заплащане на обезщетение по чл. 45 ЗЗД. По делото не
се търси причинно-следствена връзка между крайния претърпян от ищцата неблагоприятен
резултат за здравето й и действията на д-р Я.. Обстоятелството, че последният не е извършил
престъплението, за което е бил обвинен, не заличава обективните факти на наличието на
рентгенографски данни за две вътрематочни спирали при ищцата и отсъствието на описание
за същите в резултатите от рентгенографските изследвания, преценката на които ще следва
да се извърши в контекста на твърденията за некачествено проведен в ответната болница
процес на диагностициране на състоянието на ищцата с произтеклите от това неправилни
мерки за лечението й, довели до възникването на животозастрашаващо състояние и тотална
хистеректомия. Тези именно твърдения обективират въвеждането на други фактически
действия, осъществяващи различно основание за ангажиране на отговорността на болницата
в сравнение с предмета по приключилите дела, водени срещу д-р Г. Я..
По разпределянето на отговорността за разноските, включително за защитата при първото
разглеждане на спора от въззивния съд и за защитата пред ВКС, следва да се произнесе
новият състав на въззивния съд съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 и 3 ГПК, състав на ВКС, Второ
отделение на Гражданската колегия


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯВА въззивно Решение № 1311 от 03.11.2022 г. по в.гр.д.№ 725/2022 г. на
Апелативен съд – София, VІІ гр.състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Решението не подлежи на обжалване.


                                                  Председател: _______________________

                                                      Членове:

                                                              1. _______________________

                                                              2. _______________________




                                            5