Отмяна на условно осъждане за катастрофа със загинал заради лошо минало като шофьор

Текстът на акта

                                  РЕШЕНИЕ
                                       № 151
                               гр. София, 20.03.2026 г.


                       В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две
хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                                 Председател: Красимира Медарова
                                 Членове:     Даниел Луков
                                              Владимир Астарджиев

при участието на секретаря Невена Пелова
в присъствието на прокурора Росица Славова
като разгледа докладваното от Красимира Медарова Касационно наказателно
дело от общ характер № 20268002200041 по описа за 2026 година


     Производството е по реда на глава ХХІІІ от НПК.
Образувано е по касационна жалба на частните обвинители В. Ж. А., А. И. С. и Ж. С. А.
чрез упълномощения повереник адв. С. срещу въззивно решение № 286/07.08.2025 г. на
Софийски Апелативен съд, НО, 5 -ти състав, постановено по в.н.о.х.д. № 435/25 г. по описа
на същия съд. В жалбата на частните обвинители се релевира касационното основание по
чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Прави се искане за отмяна на решението на въззивния съд и за
връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на окръжния съд с цел
определяне на по-висок размер на наложеното наказание лишаване от свобода и за
ефективното му изтърпяване. В касационната жалба на частните обвинители се излагат
подробни аргументи в подкрепа на релевираното касационно основание, като се посочва, че
наложеното наказание е занижено и е определено в разрез с целите по чл. 36 от НК, като
неправилно е прието, че подсъдимият се характеризира с ниска степен на обществена
опасност, независимо от наличието на множество наложени административни наказания по
ЗДвП, едно от които е за деяние, което осъществява и престъпен състав по чл. 343а, ал.3 от
НК /вероятно се има предвид текста на чл. 343в, ал.3 от НК, понастоящем отменен/.
Частните обвинители застъпват тезата, че съдът е определил размера на основното


                                            1
наказание на базата на неправилно приет среден размер от три години за престъплението по
чл. 343, ал.1, б.“в“ от НК, което не отговаря на законовия минимум от две години и
максимум от шест години, определени към датата на деянието, които предели съответстват
на среден размер от четири години, който се определя след сумиране на долната и горна
граница на наказанието и възлиза на осем години. Използваният от въззивния съд неверен
аритметичен подход е довел до логическа неяснота относно базата, на която е отмерено
наложеното наказание.
В касационната жалба се навеждат и други доводи за допуснати процесуални нарушения
при разглеждането на делото в хода на досъдебното производство относно лишаването на
частните обвинители от ефективно участие чрез отхвърляне на доказателствените им
искания за преразпит на свидетелите - очевидци на пътното произшествие, както и в
съдебната фаза пред първия съд, чрез отказ на прокурора да заеме позиция относно
наказанието, което да бъде наложено на подсъдимия и това е довело до определяне на
санкция в размер на поисканата от защитата на подсъдимия в пледоарията й пред първия
съд. С налагането на занижено наказание съдът не се е съобразил със законодателните
промени за завишаване на предвидените наказания в престъпните състави на транспортните
престъпления, които са били с цел спиране на „войната на пътя“, както и не е отчел, че
престъплението е умишлено по отношение допуснатото нарушение по ЗДвП.
Пред касационната инстанция частните обвинители В. Ж. А., А. И. С., Ж. С. А., както и В.
И. А. се явяват лично, с изключение на частната обвинителка А. А., която се представлява
от нейната майка и законна представителка А. С.. Представляват се от упълномощения
повереник адв. С., който поддържа касационната жалба на доверителите си и моли да се
уважи искането за отмяна на въззивното решение на САС и делото да се върне за ново
разглеждане от друг състав на окръжния съд за определяне на по-висок размер на
наказанието лишаване от свобода и за ефективното му изтърпяване, както и за увеличаване
на наказанието лишаване от права.
Повереникът застъпва становището, че правната квалификация на деянието е неправилно
определена от прокурора, тъй като се касае за причиняване на смърт при евентуален умисъл,
каквито възражения са били направени от доверителите му още на досъдебното
производство, с оглед данните по делото за мощността на процесния автомобил, който е бил
пригоден за състезания, а не за ежедневна употреба; както и поради целта на пътуването - за
участие в състезание и това е довело до настъпване на произшествието, което е при ясно
време и прав пътен участък. Намира, че с оглед тежкия престъпен резултат – смърт на 16-
годишно момче, наложеното наказание не може да изпълни целите на генералната и
специална превенция по чл. 36 от НК, което налага връщане на делото за ново разглеждане
на окръжния съд за определяне на справедливо наказание в завишен размер, като се
постанови лишаването от свобода да се изтърпи ефективно.
Прокурорът от ВКП пред ВКС намира касационната жалба на чaстното обвинение срещу
въззивното решение за частично основателна в частта относно искането за ефективно
изтърпяване на основното наказание, поради неправилно прилагане на разпоредбата на чл.


                                            2
66, ал.1 от НК, която счита, че следва да се отмени при новото разглеждане на делото. В тази
му част намира, че решението не е съобразено с предходните административни наказания на
подсъдимия за нарушения по ЗДвП, както и в решението на САС липсват мотиви за това на
какво основание се приема, че отлагането на наказанието ще доведе до изпълнение на
целите по чл. 36 от НК.
По отношение на размера на наложената санкция, прокурорът от ВКП намира касационната
жалба за неоснователна и сочи, че наказанието е правилно отмерено при отчетен баланс на
смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, след редукцията по чл. 58а, ал.1 от НК.
Подсъдимият К. се явява лично пред ВКС и с упълномощения си защитник адв. П., която
намира касационнната жалба на частните обвинители за неоснователна и моли да се остави в
сила решението на САС. Защитата намира, че правната квалификация на деянието е
правилно определена от контролираната въззивна инстанция, тъй като подсъдимият е
нарушил само разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, а не и тази на чл. 20, ал.2 от същия
закон, който се намира в конкуренция с чл. 21 от ЗДвП. Посочва, че при индивидуализацията
на наложеното на подзащитния й наказание не е допуснато нарушение на закона и
решаващите съдилища надлежно са аргументирали становището си за размера и начина на
неговото изтърпяване – в рамките на средния законов размер след редукция с една трета по
реда на чл. 58а, ал.1 от НК. Сочи и че не отговаря на действителното положение посоченото
в жалбата за неформално споразумение относно размера на наказанието между защитата и
прокурора, с оглед искането й пред окръжния съд за определяне на наказание в минимален
размер. Намира приложението на разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК за законосъобразно и
счита, че с оглед конкретната обществена опасност на дееца, която е занижена, предвид
добрите му характеристични данни, правилно не е постановено ефективно изтърпяване на
лишаването от свобода. Сочи, че настъпилата смърт на близък приятел на подсъдимия е
достатъчно морално наказание за него, както и че след деянието той доброволно не
управлява МПС, независимо че свидетелството му за управление не е отнето.
Продължителността на наказателния процес също намира за фактор, който е изиграл
поправителната си роля спрямо него.
      Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди
наведените в касационната жалба на частните обвинители основания и като съобрази
доводите на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по
чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:
      С присъда от № 21/17.12.2024 г., постановена по н.о.х.д. № 551/2024 г. по описа на
Кюстендилски окръжен съд подсъдимият Б. Ю. К. е бил признат за виновен в това, че на
02.07.2023 г., около 18.00 часа, на път /път/ с посока на движение /населено място/ –
/населено място/ в района на община /община/ при управление на МПС – л.а. марка и модел
/модел/ с рег. № /рег. номер/, собственост на Ж. Р. в нарушение на правилата за движение по
чл. 21 от ЗДвП по непредпазливост причинил смъртта на Ж. В. А., поради което и на
осн.чл.343, ал.1, б.“в“ от НК и чл. 58а, ал.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от
две години, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от четири години,


                                              3
считано от влизане на присъдата в сила и лишаване от право да управлява МПС за срок от
четири години, като е оправдан по обвинението за допуснато нарушение на чл. 20, ал.2 от
ЗДвП.
С присъдата на окръжния съд подсъдимият К. е осъден да заплати разноските по делото и
съответните държавни такси и съдът се е произнесъл по веществените доказателства.
С въззивно решение № 286/07.08.2025 г. на Софийски Апелативен съд, НО, 5 с. по в.н.о.х.д.
№ 435/25 г., /въззивното производство е образувано по жалба на частните обвинители/
присъдата на ОС – Кюстендил е била потвърдена изцяло.
Касационната жалба на частните обвинители срещу въззивното решение на САС е подадена
в срока по чл. 350, ал.2 от НПК от активно легитимирани страни срещу подлежащ на
касационно обжалване съдебен акт по чл. 346, т.1 от НПК, като разгледана по същество се
явява основателна, макар и не на всички посочени основания.
При очертаване пределите на касационната проверка се взе предвид изложеният довод в
жалбата на частните обвинители, че в хода на досъдебното производство са били лишени от
ефективно участие, поради отхвърляне на доказателствените им искания за преразпит на
свидетелите, които са пътували в процесния автомобил по време на настъпване на пътното
произшествие, което сочи на касационното основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК. Доводът е
поддържан и в съдебно заседание пред ВКС, поради което касационният контрол следва да
обхване и това касационно основание, независимо от липсата на изричното му релевиране
като правна квалификация в жалбата на частните обвинители, предвид съдържанието на
оплакването, което е определящо за пределите на касационнната проверка, която включва и
проверка за допустимост на наведените оплаквания в сезиращия ВКС процесуален
документ.
При отговора за неговата основателност е необходимо да се вземе предвид спецификата на
диференцираната процедура по гл. 27 от НПК, в рамките, на която е проведено съдебното
производство по делото, а именно на базата на признание от страна на подсъдимия на
фактите, залегнали в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразено съгласие да не
се събират доказателства в съдебната фаза на процеса за тяхната проверка. В контекста на
последната предпоставка се оценява и доказателствената дейност на контролираните
инстанции, която съгласно чл.372, ал. 3 и 4 от НПК се изразява в проверка на
подкрепеността на направеното от дееца признание относно процесуалната годност на
доказателствената съвкупност, събрана в хода на досъдебното производство и
съответствието й с внесения обвинителен акт по делото, в който се съдържа признатата от
подсъдимия фактология, релевантна за доказаността на предявеното му обвинение.
Прочитът на обвинителният процесуален документ, внесен пред първоинстанционния съд и
показанията на свидетелите, които са се намирали в автомобила, управляван от подсъдимия
на процесната дата показва пълна кореспонденция между залегналите в същия обвинителни
факти и гласните доказателствени средства, изходящи от очевидците на пътния инцидент,
които са напълно еднопосочни. В хода на досъдебното производство същите свидетели са


                                            4
разпитвани от разследващ орган и впоследствие по реда на чл. 223 от НПК, пред съдия от
съответния съд като изходящите от тях гласни доказателствени средства при отделните
разпити кореспондират напълно в съдържателен аспект, поради което не е било необходимо
да се разпитват отново. Исканията на повереникът на частните обвинители за преразпит на
свидетели са били надлежно отразени по делото и са получили аргументиран отговор с
постановление на наблюдаващия прокурор за тяхната неоснователност, поради което с
отказът за събиране на допълнителни доказателства не е допуснато нарушение на
процесуалните права на частните обвинители, каквото съществено процесуално нарушение е
наведено в жалбата, поради което същата в тази й част се намери за неоснователна.
Фактическите констатации, посочени от обвинението се подкрепят напълно и от останалите
събрани по делото доказателства и доказателствени средства, както и от заключенията на
авто-техническите и медицински експертизи относно механизма на настъпване на пътното
произшествие и причината за смъртта на пострадалото непълнолетно момче. При тези данни
за съда не е съществувало задължение да отхвърли искането на подсъдимия и неговия
защитник за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т.2 от НПК и да
премине към разглеждане на делото по общия ред, което е било единствената процесуална
възможност за извършване на разпит на свидетели в съдебната фаза на производството. В
тази връзка определението на първоинстанционния съд по чл. 372, ал.4 от НПК е
процесуално издържано в доказателствен аспект и с постановяването му не са допуснати
процесуални пороци при провеждането на диференцираната процедура по чл. 371, т.2 от
НПК.
Доводът за липсата на посочен размер на наказанието, което да се наложи на подсъдимия от
прокурора пред окръжния съд, което е довело до определяне на поисканият от защитата
размер и се оценява като процесуално нарушение е напълно неоснователен. Представителят
на прокуратурата е суверенен в преценката си относно предявеното обвинение, включително
и за неговото поддържане, както и по въпроса за наказанието, което не обвързва съда при
постановяване на присъдата и в този смисъл заетата пред първия съд позиция на прокурора
от окръжната прокуратура не може да се цени като процесуално нарушение.
По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание:
Същото е развито в два аспекта, от една страна като оплакване срещу размера на
наказанието, основно и допълнително, който според частните обвинители е занижен, тъй
като е отмерен при неправилна оценка на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства и не
кореспондира с обществената опасност на деянието и дееца. И от друга страна - като начин
на изтърпяване на основното наказание, чрез неправилно прилагане на разпоредбата на чл.
66, ал.1 от НК, която е в разрез с целите на наказанието по чл. 36 от НК.
ВКС намира, че оплакването за неправилно отмерен размер на основното наказание
лишаване от свобода е неоснователно и не намира подкрепа в доводите, изложени от
частното обвинение. Повереникът на частните обвинители основава оплакването за явната
несправедливост на наказанието, което според доверителите му е в занижен размер, на
неправилно определената правна квалификация на деянието, която определя като

                                            5
евентуален умисъл по отношение настъпването на вредоносния резултат; на
обстоятелството, че автомобилът е бил модифициран с цел участие в нерегламентирано
състезание, т.н. „гонка“ с автомобили и неправилната фактология по настъпване на пътното
произшествие, която сочи на завишена обществена опасност на деянието. Последният довод
по естеството си сочи на оплакване за необоснованост на решението, което не представлява
касационно основание и е извън пределите на касационната проверка, поради което не се
контролира в настоящото касационно производство и е ирелевантно за справедливостта на
наложеното наказание. Отделно, видът на диференцираната процедура, при която е
проведено съдебното производство по делото е определяща за фактологията на деянието,
респективно за реализацията на наказателната отговорност на дееца, която се осъществява в
рамките на признатите обвинителни факти. В този смисъл доводите за неправилно
определена скорост на управлявания от подсъдимия автомобил и за участието му в т.н.
„гонка“ на процесната дата не кореспондират с признатата от дееца релевантна за
обвинението фактология, поради което не могат да бъдат взети предвид при определяне на
размера на наказанието.
Съображенията за по-тежка правна квалификация на деянието също не могат да бъдат
отчитани като фактор, определящ размера на санкцията и нейната справедливост, тъй като
подсъдимият е предаден на съд по обвинение за резултатно престъпление, извършено по
непредпазливост, като всички възможности за измененение на обвинението в исканата от
частното обвинение посока са преклудирани с приключване на съдебното производство пред
първоинстанционния съд и на настоящият етап не могат да бъдат обсъждани. Отделно, по
делото не са събирани доказателства в хода на съдебното следствие, поради прилагане на
диференцираната процедура по гл. 27 от НПК, което априори изключва приложението на чл.
287 от НПК.
При тези данни преценката на контролираните съдилища за размера на наложеното на
подсъдимия К. наказание е правилна и съответна на смекчаващите и отегчаващи
отговорността му обстоятелства, както и на личната му обществена опасност и тази на
извършеното деяние. Въззивният съд не е допуснал процесуално нарушение при оценката на
релевантните за наказателната му отговорност обстоятелства, които в съществената си част
са правилно определени като вид и относителна тежест спрямо размера на наложената
санкция. В категорията на смекчаващите факти основателно са причислени чистото съдебно
минало на подсъдимия, младата му възраст към датата на деянието, изразеното искрено
съжаление за настъпилото произшествие, трудова заетост и добрите му характеристични
данни. Обстоятелството, че е допуснато едно нарушение по ЗДвП, което е в причинна връзка
с вредоносния резултат не представлява облекчаващ отговорността на подсъдимия факт,
поради неговата съставомерност като запълващо бланкета на нормата нарушение, но тази
неточност не се отразява съществено върху цялостната оценка на обществената опасност на
деянието.
Като отегчаващо обстоятелство съдът е отчел предходните административни нарушения на
подсъдимия, но неправилно е изключил от тази категория поставянето в опасност чрез


                                            6
движението със значително превишена скорост на живота и здравето на превозваните от
него трима младежи, един от които е бил непълнолетен.
Съпоставката на посочените факти от значение за наказателната отговорност на подсъдимия
правилно е обусловила извода на въззивния съд за наличие на лек превес на облекчаващите
отговорността му обстоятелства, което е довело до определяне на размера на основното
наказание лишаване от свобода с една година над минималния в рамките под средния
законов размер за престъплението по чл. 343, б.“в“ от НК / на осн. чл. 2, ал.2 от НК в
редакцията към датата на деянието, която е предвиждала специален минимум от две години
и максимум от шест години лишаване от свобода/ на три години лишаване от свобода, което
при условията на чл. 58а, ал.1 от НК след редукцията с една трета е фиксирано на две
години. Възраженията на частното обвинение срещу неправилното аритметично изчисление
на средния размер на предвиденото наказание, което е довело до явната му несправедливост
не почиват на вярно разбиране на естеството на наказателната принуда, с която не се решава
математическа задача, а се цели поправяне и превъзпитаване на дееца и превантивно
въздействие спрямо останалите членове на обществото, чието постигане почива на други
законови критерии, съгласно чл. 36 от НК.
С оглед изложеното, не се констатира допуснато от въззивния съд нарушение на
разпоредбата на чл. 54 от НК при отмерване на наложеното на подсъдимия наказание,
доколкото същото е определено по размер чрез процесуално издържан подход по оценка на
касаещите вината обстоятелства и при отчитане на обществената опасност на деянието и
дееца и не се намира в разрез с тях.
Не така стои въпросът с приложението на разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК, която
контролираните инстанции са приложили при изтърпяване на наказанието от две години
лишаване от свобода, което са отложили с изпитателен срок от четири години.
Безспорно е налице липса на формална процесуална пречка за прилагане на института на
условното осъждане по смисъла на първата законова предпоставка на текста – размер на
наказанието до три години лишване от свобода и необременено съдебно минало на дееца, но
в текста на чл. 66, чл.1 от НК е налице кумулативно изискване за поправяне на дееца и
постигане на целите на наказанието по чл. 36 от НК, което съдът е следвало да аргументира
като изложи конкретни съображения за това, че условното осъждане на подсъдимия ще
допринесе за неговото поправяне по ефективен начини и за постигане както на
индивидуалната, така и за генерална превенция на наказанието.
Въззивният съд е бил пестелив в мотивите си за приложението на чл. 66, ал.1 от НК, като в
решението преимуществено е препратил към мотивите на първоинстанционната присъда и
съображенията на окръжния съд в тази посока.
Този подход не е напълно процесуално коректен, доколкото в случая не се касае за
възприемане на факти, в които случаи се допуска частично препращане от въззивния съд
към възприетата от първата инстанция фактология без да е налице необходимост да се
преповтаря в цялост. За разлика от контрола върху възприетата от първия съд фактическа


                                            7
обстановка, по въпроса за наказанието, дейността на въззивната инстанция изисква
самостоятелна оценка, придружена с надлежна аргументация още повече, че това е бил
основен довод във въззивната жалба на частното обвинение, на който съгласно разпоредбата
на чл. 339, ал.2 от НПК е бил дължим и съответен аргументиран отговор от апелативната
инстанция.
При преценката за приложението на чл. 66, ал.1 от НК въззивният съд е игнорирал вида и
тежестта на наложените на подсъдимия административни наказания за извършени от него
нарушения по ЗДвП, като само декларативно е посочил, че причислява тези данни в
категорията на отегчаващите обстоятелства.
В практиката на касационната инстанция е последователно поддържано становището, че при
пътнотранспортните произшествия характеристиката на дееца като водач е определяща за
ефективността на принудата, която следва да понесе, предвид липсата на поправително
въздействие, което наложените му предходни административни наказания са оказали. От
приложената по делото справка се установява, че подсъдимият К. към процесната дата е бил
правоспособен водач от по-малко от три години, като преди да придобие правоспособност за
управление на МПС е бил санкциониран двукратно за шофиране без да притежава
правоспособност за това. След придобиване на свидетелство за правоуправление на
подсъдимия са били налагани шест административни санкции, три наказателни
постановления и три фиша, част от които за груби нарушения по ЗДвП – санкциониран е
двукратно за нарушение на режима на скоростта, в единия случай това нарушение е било
придружено с причиняване на пътно произшествие с имуществени вреди; за нарушение по
чл. 104б, т.1 от ЗДвП относно участие в нерегламентирано състезание по пътищата отворени
за обществено ползване, както и за управление на МПС след като е бил лишен от това право
по административен ред.
Описаната фактология за поведението на дееца като водач на МПС показва системно
незачитане на правилата за движение по пътищата и допускане на нарушения, които
създават сериозна опасност за участниците в движението, което обстоятелство не е било
отчетено от контролирания въззивен съд с действителната му тежест, а в решението на САС
липсва анализ на характеристиката на подсъдимия при осъществяване на дейността по
управление на МПС. Касае се за тежки административни нарушения, извършени в
сравнително кратък период от време, в рамките под три години, като нарушенията на
пътното законодателство датират от преди деецът да придобие правоспособност за
управление на МПС, което сочи на завишената му лична обществена опасност.
Не може да бъде възприето и становището на апелативния съд за неотносимост на броя на
превозваните от подсъдимия пътници, които са били поставени в опасност от начинът му на
шофиране, със скорост от 43 километра над допустимата за съответния пътен участък,
поради липса на съставомерност. Тези факти са отразени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и са признати от подсъдимия, поради което не е налице процесуална
пречка да бъдат оценявани като фактор от значение за обществената опасност както на
деянието, така и на дееца, като в случая обуславят и допълнителната им тежест. В


                                           8
производството по чл. 371, т.2 от НПК деецът признава фактически обстоятелства, без да
изразява правна позиция по въпроса за субективната страна на деянието.
Наличните по делото данни за поведението на подсъдимия като водач на МПС са
игнорирани при формиране становището на апелативния съд по приложението на чл. 66,
ал.1 от НК, като не е даден аргументиран отговор на въпроса как целите на индивидуалната
превенция могат да бъдат постигнати чрез института на условното осъждане. По въпроса за
генералната превенция в решението не се съдържат мотиви, от които да се установи волята
на съда за съвместимост на отлагането на изтърпяването на наказанието с постигането на
тази цел, което в актуалната ситуация на ескалираща пътна престъпност изисква адекватен
отговор за неговото ефективно предупредително въздействие върху останалите членове на
обществото.
При препращането към мотивите на първата инстанция по въпроса за наказанието
въззивният съд не е отчел неправилната оценка на част от смекчаващите обстоятелства,
приети от окръжния съд, на които се е позовал, за да потвърди приложението на чл.66, ал. 1
от НК. Липсата на факти, които в принципен план биха обусловили по-тежко квалифициран
състав на престъплението по чл. 343 от НК са отчетени като смекчаващи фактори, а именно,
че деецът не е употребил алкохол или наркотични вещества и не се е укривал от
разследващите органи след деянието, както и отчасти като обстоятелства, които позволяват
приложението на чл. 66, ал.1 от НК за удовлетворяване целите на генералната превенция.
Получените от подсъдимия леки телесни увреждания и приятелските му отношения с
пострадалия също неправилно са отчетени като обуславящи занижена лична обществена
опасност на дееца, първото обстоятелство, защото подсъдимият не може да черпи права от
собственото си неправомерно поведение, което е причината за получените увреждания, а
второто по-скоро може да бъде обмислено като отегчаващ фактор, с оглед поставянето в
опасност живота на близък непълнолетен приятел чрез управление на автомобила със
значително по-висока скорост от разрешената за съответния пътен участък, но при всички
случаи не е фактор, който може да бъде отчитан в полза на дееца.
От всичко изложено се налага извода за необходимост от нов въззивен преглед на
посочените доводи в жалбата на частните обвинители чрез извършване на цялостна
обективна и аргументирана оценка на релевантните обстоятелства за начина на изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода, с цел удовлетворяване на критериите за неговата
справедливост.
С посочената липса на пълни и ясни мотиви за приложението на разпоредбата на чл. 66, ал.1
от НК въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, което е довело и до
явна несправедливост на наложеното наказание - нарушение по чл. 348, ал.1, т.3, вр. ал.5, т.2
от НПК.
Посочените нарушения налагат отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото
апелативната инстанция следва обективно пълно и ясно, в съответствие с изискванията на
закона за постигане на целите по чл. 36 от НК да мотивира становището си относно начина

                                              9
на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, наложено на подсъдимия К..
 Водим от горното и на осн. чл.354 ал.3, т.2, вр. чл.348, ал.5, т.2 от НПК, Върховният
касационен съд, трето наказателно отделение


                                        РЕШИ:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 286/07.08.2025 г. на Софийски Апелативен съд, НО, 5 -ти
състав, постановено по в.н.о.х.д. № 435/25 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски Апелативен съд от стадия
на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.




                                                    Председател: _______________________

                                                        Членове:

                                                                1. _______________________

                                                                2. _______________________




                                             10