ВКС потвърди условна присъда и обезщетение за закана с убийство с пистолет

Текстът на акта

                              РЕШЕНИЕ
                                   № 300
                           гр. София, 29.06.2026 г.


                    В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две
хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                             Председател: Красимира Медарова
                             Членове:     Даниел Луков
                                          Владимир Астарджиев

при участието на секретаря Невена П. Ангелова
в присъствието на прокурора Росица Славова
като разгледа докладваното от Даниел Луков Касационно наказателно дело от
общ характер № 20268002200109 по описа за 2026 година
     Касационното производство е образувано по касационна жалба от
защитника на подсъдимия Д. М. срещу въззивна присъда № 33 от 10.11.2025г.
на Окръжен съд - София, постановена по внохд № 729/2025г. по описа на
същия съд.
      В жалбата се изтъкват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.
2 от НПК. Иска се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане на въззивния съд.
      В допълнение към касационната жалба се отправя упрек към въззивния
съд, че е приел за негодно доказателтсвено средство назначената по делото
повторна СППЕ, а от гледна точка на процесуалния закон тя не е нито
доказателство, нито доказателствено средство. На критика е подложено
становището на окръжния съд, че е бил нарушен разумния срок за водене на
наказателното производство, приетата липса на необходимост от повторен
разпит на пострадалия от първата инстанция, че на показанията на
пострадалия била придадена от първата инстанция предварително определена
сила, че въззивната инстанция била игнорирала изцяло първото отменително

                                      1
решение на СОС, постановено по същото дело. Жалбоподателите намират, че
съдът не бил дал отговор на въпроса защо кредитира показанията на св. О.,
депозирани от него в съдебното заседание от 25.03.24,, а е отказал да
кредитира неговите показания от 07.04.25г.(в жалбата погрешно посочено
07.04.24г., на която дата този свидетел не е бил разпитван). Съдът не бил
съобразил, че този повторен разпит се наложил поради искане на
обвинението, както и защото свидетелят отказвал да се яви на
освидетелстване пред вещите лица. Анализът на показанията на пострадалия
се явявал неубедителен и в противоречие с действителното съдържание на
заявеното от него, като се сочат и конкретни примери защо това е така според
касаторите. Било допуснато нарушение на чл. 107, ал. 3 и ал. 5, както и на чл.
305, ал. 3 от НПК, като било игнорирано противоречието в показанията на
свидетелите В. О., В. М. и К. Г., като избирателно са кредитирани и
експертните изводи. Съдът не се бил аргументирал защо се доверява на
заявеното от св. В. М., тъй като не бил изяснил всестранно и пълно всички
обстоятелства по делото. Незаконосъобразно съдът приел констатираните
противоречия в доказателствените източници за незначителни, тъй като те
били свързани с изясняване на хронологията на събитията. Акцентира се и на
обстоятелството, че е било допуснато нарушение по чл. 287, ал. 1 от НПК,
като съдът не съобразил обстоятелството, че при повторното разглеждане на
делото в първата инстанция не може да се извършва изменение на
обвинението по този ред, поради което и подсъдимият не може да бъде осъден
по така въздигнатото му ново обвинение от въззивния съд.
     Поради тези допуснати нарушения бил неправилно приложен и
материалния закон, тъй като подсъдимият не бил извършил от обективна и
субективна страна престъплението, в което е обвинен.
     Не били изложени аргументи и относно определянето на наказанието по
реда на чл. 54 от НК, както и относно основанието и размера на гражданско-
правната обезвреда на пострадалия.
     В съдебното заседание пред касационната инстанция жалбата се
поддържа от защитника на подсъдимия по заявените съображения.
     Не се явяват частният обвинител и неговият повереник и не вземат
становище по жалбата.
     Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна и счита, че

                                      2
въззивната присъда следва да бъде оставена в сила.
     Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в
пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено
следното:
     С присъда, постановена по нохд № 169/21г. по описа на Районен съд
– Ихтиман подсъдимия Д. М. е бил признат за виновен по повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1 НК, за това, че на
15.05.2018г. в 14,45 ч., в м. /местност/, находяща се в землището на /населено
място, община, област/ се заканил с убийство на И. О., за което при условията
на чл. 54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една
година, чието изпълнение е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три
години.
     На основание чл. 304 НПК подсъдимият е оправдан по обвинението да е
осъществил заканата за убийство с думи и чрез опиране на пистолет в лявото
слепоочие на пострадалия.
     С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец О..
сумата в размер на 4 000 (четири хиляди) лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от заканата с убийство, ведно със
законната лихва, считано от 15.05.2018 г. до окончателното плащане, като за
разликата над предявения до пълно предявения размер 5 000 (пет хиляди) лева
гражданският иск е отхвърлен като неоснователен.
      По жалба от подсъдимия и неговите защитници, с решение, постановено
по внохд № 698/2022г. по описа на ОС – София, присъдата на първата
инстанция е била изцяло отменена и делото е било върнато за ново
разглеждане.
     При повторното разглеждане на делото, с присъда, постановена по нохд
№ 740/2023г. по описа на РС – Ихтиман, подсъдимият М. е бил признат за
невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 144 от НК, като с
допълнителна присъда предявения от пострадалия против подсъдимия
граждански иск е бил отхвърлен като неоснователен.
     По жалба от частния обвинител, с въззивна присъда № 33/10.11.2025г.,
постановена по внохд № 729/2025г. по описа на ОС – София, присъдата на
първата инстанция е била изцяло отменена и вместо това е била постановена

                                      3
нова присъда, с която подсъдимият е бил признат за виновен в това, че на
15.05.2018 г., в землището на /населено място, община/, се заканил с убийство
на И. О., насочвайки пистолет марка /марка/, калибър /калибър/. към краката
му, произвеждайки изстрел със същия пистолет в земята, в близост до краката
му и заканата би могла да възбуди основателен страх у пострадалия от
осъществяването й, предвид на което и на основание чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 и
чл. 54 от НК е бил осъден на лишаване от свобода за срок от девет месеца,
като е бил признат за невиновен и оправдан по обвинението да му е нанесъл
удар в главата на пострадалия, както и заканата да е осъществена с думи.
     На основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено изтърпяването на така
определеното наказание за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в законна сила.
     Подсъдимият е бил осъден да заплати на пострадалия сумата от 4 000лв.
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, като до пълния
предявен размер от 5 000лв. иска е бил отхвърлен.
     Съдът се произнесъл и по направените по делото разноски.
     Касационната жалба е подадена в срок, поради което и се явява
допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
      В съдебния си акт Окръжен съд – София е направил пълен, акуратен и
цялостен анализ на доказателствата, релевантни към предмета на доказване по
чл. 102 от НПК. Въззивната инстанция, като втора инстанция по фактите и
правото, е постановила решение по съществото на делото, което съдържа
фактическите обстоятелства, приети за установени, анализ на доказателствата,
въз основа на които са изяснени фактите, правните съображения за взетото
решение и отговор на направените от страните възражения. Мотивите към
съдебния акт са ясни, пълни и непротИ.речиви и разкриват начина, по който
съдът е изградил вътрешното си убеждение и е стигнал до взетото решение.
      Въззивната инстанция е оценила доказателствените материали по
делото в съответствие с принципните положения на чл. 13 и чл. 14 от НПК. В
тази връзка следва да се каже, че суверенно право на съда по фактите е да
прецени на кои от доказателствените източници следва да даде вяра, стига да
се аргументира защо, което в случая е направено, включително и по
отношение на заявеното в показанията на св. И. О., депозирани от него в


                                      4
съдебното заседание от 25.03.24г. Със споделими аргументи, основани на
правилния прочит на изискванията по чл. 281 от НПК, въззивната инстанция е
отказала да приеме като процесуално годни неговите показания от повторния
му разпит от 07.04.25г., като предложените аргументи са процесуално
издържани, в съответствие с нормата на чл. 139 от НПК и не търпят критика
или корекция от страна на ВКС, нито пък е необходимо да се излагат
допълнителни съображения в тази насока. В случая е без значение твърдяното
в касационната жалба основание за провеждането на този повторен разпит-по
искане на обвинението и поради отказ на свидетеля да се яви на
освидетелстване пред вещите лица. Причината за допускането на повторния
разпит на св. И. О. би имала някакво значение само в хипотезата на
законосъобразно и процесуално издържано провеждане на същия.
      Не намират опора в мотивите към проверявания съдебен акт
отправените в жалбата упреци, че анализът на показанията на пострадалия е
неубедителен и в противоречие с действително заявеното от него. Този довод
е излаган и пред състава на въззивния съд и е намерил своя законосъобразен
отговор. Непредубедения прочит на мотивите не разкрива претендираните
нарушения. Напротив, съдът е изложил убедителни аргументи защо заявеното
в първоначалния разпит на пострадалия от 25.03.24г.следва да бъде
кредитирано, като това е било прието след съпоставка и с останалия събран по
делото доказателствен материал и най-вече при съпоставка с показанията на
свидетелите В. О., В. М. и К. Г.. Действително, от вниманието на въззивната
инстанция не са убягнали някои несъществени разминавания в показанията на
посочените свидетели, но те нямат онова съществено влияние, което защитата
съзира в тях. Напротив, както правилно е отразил окръжния съд в своето
решение, противоречията в показанията на посочените свидетели се отнасят
до дребни детайли, до незначителни факти, до липса на спомени, но не касаят
основните, значими за обвинението факти-авторството на деянието,времето,
мястото, начина на неговото извършване и т.н., представляващи
съставомерните признаци от състава на престъплението както от обективна,
така и от субективна страна, по които основни и значими за обвинението
факти свидетелите дават еднопосочни и допълващи се показания.
     Не се намери за основателен и довода на касаторите, че избирателно са
били кредитирани експертните изводи. Макар и в жалбата да не се сочи


                                     5
конкретно кои точно експертни изводи са кредитирани избирателно, най-
вероятно се визира приетото от въззивния съд като негодно доказателствено
средство заключение на повторната СППЕ. Критиката е основателна само
дотолкова, доколкото неправилно въззивният съд е счел, че експертизата
представлява доказателствено средство. Съгласно чл. 136 от НПК
експертизата е способ за доказване в наказателното производство и не се явява
нито доказателство, нито доказателствено средство. Що се касае до това дали
същото е задължително за съда, то чл. 154 от НПК пояснява, че експертното
заключение не е задължително за съда, но когато не е съгласен със
заключението на експертите, съдът е длъжен да се мотивира. И точно това е
сторено в настоящия случай, като макар и през призмата на разсъжденията си,
че е негодно доказателствено средство, съдът всъщност е дал отговор на
въпроса защо приема, че не следва да кредитира заключението на повторната
СППЕ по отношение на пострадалия, а следва да се има предвид мнението на
експертите от досъдебното производство, макар и да е отбелязал, че по
основните, съществени за обвинението въпроси липсва противоречие между
първоначалните и повторните експертни заключения най-вече относно
психическата годност на пострадалия да възприема правилно фактите от
действителността и да дава достоверни обяснения по тях.
      В сезиращия ВКС документ се твърди, че въззивният съд бил игнорирал
изцяло първото отменително решение на СОС, постановено по същото дело,
като по този начин се претендира допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила. Доводът не може да бъде споделен, защото не държи
сметка на закона. Очевидно е необходимо да се припомни, че съгласно чл. 14
от НПК всеки съд е длъжен да взема решенията си по вътрешно убеждение,
основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото, ръководейки се от закона, което вслучая е било
сторено. Все на плоскостта на допуснати от контролираната инстанция
процесуални нарушения се критикува от касатора становището на окръжния
съд за нарушен разумен срок за водене на наказателното производство от
първата инстанция, основано на липсата на необходимост и в нарушение на
чл. 153 от НПК за назначаване на повторни експертизи, както и допускането
на повторен разпит на пострадалия О. не за целите на наказателното
производство, а за целите на експертното заключение в нарушение на чл. 139,
ал. 12 от НПК. Тук отново ще се припомни, че ВКС е съд по правото, а не по

                                     6
фактите. Суверенно право на инстанциите по фактите е да дадат кредит на
доверие на онези доказателствени източници, които преценят, стига да се
аргументират защо, като тяхната аргументация следва да е ясно проследима за
страните по делото и за ВКС, както и да е извършена в съответствие с
процесуалните правила. Също така следва да се има предвид, че липсва
касационно основание, което да е свързано с осъществено процесуално
нарушение при констатацията за неразумна продължителност на
наказателното производство. Единствено следва да се имат предвид
критериите, формулирани от ЕСПЧ в случаите на забавено правосъдие, а
именно съдилищата да признаят неспазването на изискването за разумен срок
по чл. 6, § 1 по „достатъчно ясен начин” и да компенсират подсъдимия „по
изричен и измерим начин”. Това означава, че съдебните органи следва да
изведат недвусмислена констатация за допуснато нарушение на разумните
срокове за разглеждане на делото и да посочат причините за това (доколко се
дължи на поведението на подсъдимите и доколко на поведението на
компетентните власти). Компенсацията следва да бъде изрична и реална – да е
от такова естество и в такъв обем, че практически да облекчат положението на
подсъдимия и да възстановяват накърнените му права. Затова нарушението на
разумния срок за разглеждане и решаване на делата се преценява като
смекчаващо обстоятелство със съответната тежест и значение в зависимост от
конкретния срок на забавата и причините за допускането й (вкл. и като такова
с изключителен характер). Съдебните органи следва да конкретизират каква
точно компенсация следва да се предостави на подсъдимия, което в случая,
видно от обжалвания съдебен акт, е било сторено.
     Основателно е обаче направеното пред ВКС оплакване, че съдът е
допуснал нарушение по чл. 287, ал. 1 от НПК, свързано с това, че при
повторното разглеждане на делото в първата инстанция не може да се
извършва изменение на обвинението по този ред, поради което и подсъдимият
не може да бъде осъждан по така въздигнатото му ново обвинение от
въззивния съд. В конкретния случай, макар и пространно да е отделил
внимание на допуснати от първата инстанция процесуални нарушения, довели
до отмяната на постановения първоинстанционен съдебен акт, съставът на
въззивния съд се е въздържал от какъвто и да било коментар дали такова
нарушение е налице и какви са последиците от него.



                                     7
     Както в правната теория (напр. „Изменение на обвинението-преглед на
съдебната практика“, проф.д-р М. Чинова и М. Ралчев), така и практиката на
ВКС е еднопосочна, че процесуалната възможност за приложение на чл. 287
от НПК е преклудирана след приключване на съдебното следствие при
първото първоинстанционно разглеждане на делото. Ако се приеме, че при
всяко връщане на делото на първа инстанция, прокурорът може да поправя
обвинението по начин, че да преодолява уточнени в отменително решение
неблагополучия, свързани с упражняване на неговата функция като
представител на единната и централизирана прокуратура, означава
инстанционното движение на конкретното дело всеки път да се явява
относимо към различен предмет на обвинение, макар и в кориците на едно и
също производство. Това без съмнение влияе върху възможността за
адекватно организиране на защитата на страните в процеса. Затова, макар и
законът да не е въвел изрична забрана, логиката на развитие на процеса
обосновава тезата, че процесът се развива в рамките на едно обвинение. То
търпи интерпретации при изрични изисквания за изменение от прокурора, но
при първоначално разглеждане пред съда, не и когато делото е върнато за
повторно гледане по силата на инстанционния контрол.
      В конкретния случай все пак въззивният съд, макар и да не е
констатирал допуснатото от първата инстанция нарушение в горния смисъл по
чл. 287, ал. 1 от НПК, не е увредил по никакъв начин правото на защита на
подсъдимия М. и същият не е бил осъден по обвинение, явяващо се резултат
от незаконосъобразните действия на втората първа инстанция по делото. При
първоначалното разглеждане на делото в първата инстанция по нохд №
169/21г. по описа на Районен съд – Ихтиман, спрямо подс. М. е било
повдигнато обвинение за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, като
заканата с убийство е била приета от представителя на прокуратурата, че е
била осъществена с думи “майка ти ще еба“ и насочвайки пистолет към
краката на пострадалия, стреляйки два пъти в земята, в близост до краката му,
след което опрял пистолета в лявото му слепоочие. След проведено съдебно
следствие, с присъдата си първоинстанционният съд е признал подсъдимия за
виновен в това, заканата с убийство да е била осъществена чрез насочване на
пистолет към краката на пострадалия и стреляйки два пъти в земята, в близост
до краката му, като за използваните изрази и за опиране на пистолет в лявото
слепоочие на пострадалия подсъдимия е бил оправдан.

                                     8
      След отмяната на тази присъда и връщане на делото за ново
разглеждане, втората първа инстанция е допуснала поискано от представителя
на прокуратурата изменение на обвинението по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК,
като вече заканата с убийство е била приета за осъществена чрез думите
 “майка ти ще еба“, чрез насочване на пистолет към краката на пострадалия, с
възпроизвеждане на един изстрел в земята, в близост до краката му и с удряне
на пострадалия с пистолета по главата. С присъдата, постановена по нохд №
740/2023г. по описа на РС – Ихтиман, подсъдимият М. е бил признат за
невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 144 от НК.
      С контролираната сега въззивна присъда, подсъдимият е бил признат за
виновен в това, че на 15.05.2018 г., се заканил с убийство на И. О., насочвайки
пистолет към краката му, произвеждайки изстрел със същия пистолет в
земята, в близост до краката му. Съображенията на втората инстанция, с оглед
на казаното по-горе относно същността на института за изменение на
обвинението по реда на чл. 287 от НПК, не почиват на вярно разбиране на
закона, но пък крайния извод за онази част от действията на подсъдимия, за
които е можело да бъде признат за виновен от втората инстанция, е верен и
най-вече не води до влошаване на положението на подсъдимия, тъй като
същият е бил признат за виновен да е осъществил заканата за убийство по
отношение на пострадалия О. с действия, които са били включени в
първоначално внесения в съда обвинителен акт и за които действия е бил
признат за виновен и осъден от първата инстанция при първото разглеждане
на делото- насочвайки пистолет към краката на пострадалия, стреляйки
веднъж в земята в близост до краката му (за втория изстрел, както и за удар с
дръжката на пистолета по главата на пострадалия, действа забраната за
 reformatio in peius).
      Нарушението на материалния закон е изведено в жалбата като последица
от допуснатите според защитата процесуални нарушения, без да е предложена
аргументация в тази насока. Поради това и ВКС намира, че при правилно
установените по делото факти, на базата на надеждна доказателствена основа,
материалният закон е бил приложен правилно.
     Тъй като с депозираната касационна жалба не е възведено касационното
основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, а именно за явна несправедливост на
наложеното на подсъдимия наказание, а такова се прави едва с допълнението


                                      9
към нея, по същото не се дължи отговор. Жалбата на адв. А. против присъдата
на втората инстанция е постъпила на 14.11.25г., като в нея са посочени две от
касационните основания- нарушение на материалния закон и съществено
нарушение на процесуалните правила. Друг е въпросът, че в жалбата тези
касационни основания са заявени бланкетно. Присъдата на въззивната
инстанция е била обявена публично, в присъствието на подсъдимия и неговия
защитник, на 10.11.25г., и съгласно чл. 350, ал. 2 от НПК е следвало в 15-
дневен срок от тази дата защитникът и/или подсъдимият да подаде
касационната си жалба, с посочване на претендираните касационни основания
и данните, които подкрепят техните искания. Впоследствие, след изготвяне на
мотивите към така постановената присъда, за което адв. А. е била надлежно
уведомена на 08.12.25г., на 12.12.25г. от нея е постъпило допълнение към
подадената бланкетна касационна жалба, като едва с това допълнение и за
пръв път се претендира и още едно касационно основание, а именно явна
несправедливост на наложеното наказание. От разпоредбите на чл. 351, ал. 1 и
ал. 4 от НПК следва, че в срока за обжалване ( в конкретният казус изтичащ на
25.11.2025г.), в касационната жалба задължително следва да бъде посочено в
какво се състои касационното основание и данните, които го подкрепят. Ако
последните могат да бъдат допълнително представени пред проверяващия съд
по реда на чл. 351, ал. 4 от НПК, то не така стоят нещата с касационните
основания. За пръв път или нови такива не могат да бъдат релевирани извън
срока за обжалване. Другото би означавало ВКС да осъществи служебна
проверка, с каквото правомощие не разполага. Служебната намеса на
касационната инстанция е принципно допустима, но само при предпоставките
на чл. 347, ал. 2 от НПК или констатиране на някое от абсолютните основания
за отмяна по чл. 348, ал. 3, т. 2 и т. 3 от НПК.
      Не се намери за основателно и оплакването против присъдата на втората
инстанция в нейната гражданско-осъдителна част. Оплакването не е
мотивирано, единствено се твърди, че липсва сериозна аргументация по
определяне на основанието и размера на гражданската обезвреда. От мотивите
на проверявания съдебен акт е видно, че съдът е обърнал нужното внимание и
на приетия за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск,
като е приел, че извършеното от подсъдимия деяние представлява деликт по
смисъла на ЗЗД. За определяне на размера на присъденото обезщетение съдът
е отчел възрастта на пострадалия, начина на извършване на деянието,

                                     10
изпитаните от пострадалия страх, вълнение, краткотрайна загуба на слух,
създадената стресова ситуация, наличната рана на главата на пострадалия,
трайните последици от преживяното за пострадалия. Не е било пропуснато и
обстоятелството, че подсъдимият е публична личност, неговата възраст и
обществено положение. В резултат на това размерът на присъденото на
пострадалия обезщетение на претърпени от него неимуществени вреди е бил
определен по справедлИ.ст в съответствие с изискванията на чл. 52 от ЗЗД и
не налага намесата на ВКС.
     Предвид изложеното и на осн. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният
касационен съд, трето наказателно отделение

                                РЕШИ:

      ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 33 от 10.11.2025г. на Окръжен
съд - София, постановена по внохд № 729/2025г. по описа на същия съд.
     Решението не подлежи на обжалване.


                                         Председател: _______________________

                                            Членове:

                                                   1. _______________________

                                                   2. _______________________




                                    11