Отхвърляне на молба за отмяна поради липса на противоречиви съдебни решения

Текстът на акта

                                   РЕШЕНИЕ
                                        № 81
                                гр. София, 06.02.2026 г.


                       В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари
през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                                  Председател: Бонка Дечева
                                  Членове:     Ваня Атанасова
                                               Атанас Кеманов

при участието на секретаря Даниела Ив. Петрова Никова
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Касационно гражданско дело
№ 20258002103894 по описа за 2025 година



Производството е по реда на чл. 303, ал.1, т. 4 от ГПК.
Образувано е по молба на Е. И. К., чрез процесуалния си представител адв.Д.Б., за отмяна на
влязлото в сила решение № 527 от 26.04.2023г. по в.гр.д.№85/2023г. на Варненския окръжен
съд в частта, в която е потвърдено решение №260412/20.10.2022г., постановено по гр.д.
№15133/2020г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявения от Е. И. К.
срещу Т. П. Ч. иск с правно основание чл.45 от ЗЗД.
Като основание за отмяна на влязлото в законна сила въззивно решение по в.гр.д.
№85/2023г.. на ВОС се сочи, че решението в тази му част противоречи на решение на ВКС
по гр.д.№3619/2023г., в което е прието, че поведението на ответницата Т. Ч., изразяващо се в
недопускане на ищцата до общата тераса, е противоправно.
Ответницата по молбата за отмяна Т. Ч. е депозирала по реда на чл. 306, ал. 3 от ГПК писмен
отговор, в който се изразява становище за нейната неоснователност, тъй като не е налице
твърдяното противоречие между двете решения.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира молбата за
отмяна за неоснователна.Съображенията за това са следните :
Разпоредбата на чл.303, ал.1, т.4 от ГПК предвижда, че може да се иска отмяна, когато между
същите страни за същото искане на същото основание са постановени две влезли в сила

                                             1
решения, които си противоречат.На отмяна подлежи това решение, което е неправилно.
Според т.5 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 7/2014 г.,
ОСГТК : Налице е фактическият състав на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК при пълен обективен и
субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата. Противоречие между
две съдебни решения има тогава, когато те се отнасят до един и същи спорен предмет, но го
установяват различно, като различието е в диспозитивите относно съществуването или
несъществуването на субективното гражданско право. В този случай е налице тъждество в
предмета на двете дела, който чрез решенията става и техен предмет.Законът изисква
противоречие между решенията, т. е. между диспозитивите на съдебните актове, а не между
мотивите на двете решения.
Основанието по чл.303, ал.1, т.4 от ГПК ще е налице и при противоречие в диспозитивите на
решенията, когато делата имат различни спорни предмети, но предметът на обусловеното
дело инкорпорира в себе си този на обуславящото дело, т.е. разрешаването на спора по
обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо
по постановеното решение по обуславящото правоотношение.Такава противоречие
например ще е налице в следните хипотези : с едното влязло в законна сила решение се
отхвърля иска за унищожаване на договора поради порок на волята на една от страните, а с
другото се уважава кондикционния иск за връщане на престираната по този договор вещ ; с
едното решение се уважава иска по чл.59 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за ползван
без правно основание чужд имот, а с другото се отхвърля иска за собственост за този имот.
По делото се установява, че с решение по гр.д.№83/2023г. ВОС е
- отменил решение № 260412/20.10.2022г. поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение №
260448/05.12.2022г. и двете постановени по гр.д. № 15133/2020г. по описа на ВРС, 50-ти
състав в частта, с която са отхвърлени предявените от Е. И. К., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено
място], [улица], ет.***, ап.***и Н. Е. Ч., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица],
ет.***, ап.***искове с правно основание чл.109 от ЗС за осъждане на ответницата Т. П. Ч.,
ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет. ***, ап. ***да почисти, поддържа и
отремонтира сифона на прилежащата към жилището й /апартамент № ***/ тераса находяща
се в ъгъла на сградата откъм [улица], както и да отремонтира чрез поставяне на изолация и
измазване същата тераса, като вместо него е постановено решение, с което Т. П. Ч., ЕГН
[ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет. ***, ап.***е осъдена да почисти, поддържа и
отремонтира сифона на прилежащата към жилището й /апартамент № ***, находящ се в
[населено място], [улица], ет.***/ югоизточна тераса находяща, в ъгъла на сградата откъм
[улица], както и да отремонтира чрез поставяне на изолация и измазване същата тераса, по
предявените от Е. И. К., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ***ет.***, ап.***и Н.
Е. Ч., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ет.***, ап.***искове с правно основание
чл.109 от ЗС.
- потвърдил решение № 260412/20.10.2022г. поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение
№ 260448/05.12.2022г. и двете постановени по гр.д. № 15133/2020г. по описа на ВРС, 50-ти
състав в останалата част, с която са отхвърлени предявените от Е. И. К., ЕГН [ЕГН], с адрес
[населено място], [улица], ет.***, ап.***и Н. Е. Ч., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място],

                                             2
[улица], ет.***, ап.***искове с правно основание чл.109 от ЗС и чл.45 от ЗЗД за осъждане на
ответницата Т. П. Ч., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет. ***, ап. ***Да
преустанови използването на покривна тераса, обща част на сградата, намираща се южно от
[улица]на същата жилищна сграда, като възстанови и не премахва огражденията между тази
покривна тераса - обща част и терасите, прилежащи към жилището на ответника; Да
допусне отремонтиране на сифона на терасата - обща част откъм паркинга на сградата; Да
осигури достъп за проучвания и отремонтиране на южната покривна тераса - обща част,
отбелязана с електриково жълто на схемата, приложена към исковата молба, както и да
заплати на Е. К., в качеството й на ползвател на жилище – апартамент № ***на [улица],
ет.*** в [населено място] следните суми, представляващи вреди от противоправното
поведение на ответницата Ч., изразяващо се във възпрепятстване на ремонта на обща част от
сградата, неподдържане в изправно състояние на прилежащите към жилището тераси и
използване на общата покривна част от домашните й любимци без редовно почистване и
въпреки решение на ОС на ЕтС, премахване на огражденията между имота й и общата част
на сградата, които вреди представляват суми, необходими за възстановяване и ремонт на
жилището, върху което ищцата К. притежава право на ползване, необходими за почистване
на повредените мазилки, измазване, изолиране, боядисване на следните помещения, а
именно сумата от 4400 лева, както следва : за южната спалня - 1100 лева; за банята - 300
лева; за терасата откъм ул. „Л. К. - 1600 лева; за таванът на дневната - 800 лева; за южната
стена на хола - 300 лева; за терасата откъм паркинга на сградата - 300 лева, на основание
чл.45 от ЗЗД.
С оглед цената на иска по чл.45, ал.1 от ЗЗД, която е била по-малка от 5 000лв. решението на
въззивния съд в частта, в която е потвърдил решението на първата инстанция, с което този
иск е бил отхвърлен като неоснователен е било окончателно.
С решение по гр.д.№3619/2023г. ВКС е отменил въззивното решение в частта, с която е
потвърдено решение № 260412/20.10.2022 г., поправено с решение № 260448/05.12.2022 г.,
постановени по гр. д. № 15133/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, в частта му, с която
е отхвърлен предявеният от Е. И. К. и Н. Е. Ч. иск с правно основание чл. 109 ЗС за
осъждане на Т. П. Ч. да осигури достъп за проучвания и отремонтиране на южната покривна
тераса – обща част на сградата, намираща се на [улица] [населено място], която тераса е
обозначена с електриково жълто на схемата, приложена към исковата молба, както и да
допусне отремонтиране на сифона на същата тераса - обща част откъм паркинга на сградата,
както и изцяло в частта му за разноските и вместо него е постановил друго по същество, с
което е осъдил Т. П. Ч. на основание чл. 109 ЗС да осигури на Е. И. К. и Н. Е. Ч. достъп през
собствения й апартамент № ***, находящ се в [населено място], [улица], ет.***, за
проучвания и отремонтиране на южната покривна тераса – обща част на сградата, намираща
се на [улица] [населено място], която тераса е обозначена с електриково жълто на схемата,
приложена към исковата молба, която схема, приподписана от състава на съда, е неразделна
част от настоящето решение, както и да осигури достъп за отремонтиране на сифона на
същата тераса - обща част, намиращ се откъм паркинга на сградата.
Според Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 4/2015 г., ОСГК

                                              3
негаторният иск е иск за защита на собствеността, но отрицателен, защото предмет на
делото не е нито правото на собственост върху /засегнатия/ имот на ищеца, нито правото на
собственост върху /пречещия/ имот на ответника.Правото на собственост върху тези два
имота има значение за основателността на негаторния иск, но те остават вън от предмета на
делото /по тях съдът се произнася само в мотивите на решението като по преюдициални
правоотношения/ и по тях не се формира сила на пресъдено нещо.Негаторният иск, като иск
за защита на собствеността, предоставя правна защита на правото на собственост срещу
всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение
над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на
вещта /имота/ според нейното предназначение, но без да отнема владението на
собственика.При евентуално уважаване на иска се формира сила на пресъдено, че
ответникът е извършил неоснователни въздействия и посегателства върху чужд имот.
В случая разрешаването на спора по обусловения иск/заплащане на обезщетение за
имуществени вреди от непозволено увреждане/ не е предпоставено от установителното
действие на силата на пресъдено нещо по постановеното решение, с което се уважава
негаторния иск, тъй като за уважаване на обусловения иск не е достатъчно да се установи,
че деянието на деликвента е противоправно, а е необходимо да се установи обективният
факт на настъпили вреди в патримониума на увреденото лице, както и причинна връзка
между деянието и настъпилия вредоносен резултат.
С оглед на горното следва да се приеме, че молбата за отмяна е неоснователна.
В полза на ответницата по молбата следва да се присъдят направените в настоящото
производство разноски, които се изразяват в заплатен адвокатски хонорар.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение

РЕШИ:



ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. И. К., чрез процесуалния представител адв.Д.Б., за
отмяна на влязлото в сила решение № 527 от 26.04.2023г. по в.гр.д.№85/2023г. на
Варненския окръжен съд в частта, в която е потвърдено решение №260412/20.10.2022г.,
постановено по гр.д.№15133/2020г. на Варненския районен съд по предявения от Е. И. К.
срещу Т. П. Ч. иск с правно основание чл.45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Е. И. К. да заплати на Т. П. Ч. сумата от 700/седемстотин/лв., представляваща
направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.


                                                 Председател: _______________________

                                                      Членове:

                                                             1. _______________________



                                            4
    2. _______________________




5