Прекъсване на погасителната давност чрез молба за изпълнителен способ

Текстът на акта

                              РЕШЕНИЕ
                                   № 33
                           гр. София, 02.02.2026 г.


                    В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:


                             Председател: Тотка Калчева
                             Членове:     Галина И.а
                                          Диляна Господинова

като разгледа докладваното от Галина И.а Касационно търговско дело №
20258002900577 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:

      Производството е по чл. 290 от ГПК.
       „ЕОС Матрикс“ ЕООД, гр. София, чрез юрисконсулт В. Й., обжалва
решение № 604 от 14.11.2024 г. по в.гр.д. № 731/2024 г. на Окръжен съд –
Велико Търново, с което, след отмяна на решение № 103 от 01.07.2024 г. по
гр.д. № 12/2024 г. на Районен съд – Свищов, е признато за установено по
предявените искове от страна на К. А. Г. и С. С. Р. против „ЕОС Матрикс“
ЕООД, гр. София, че К. А. Г. и С. С. Р. не дължат на „ЕОС Матрикс“ ЕООД в
качеството им на солидарни длъжници: сумата 6 737,87 лв. - главница,
представляваща неизпълнено парично задължение, с правопораждащ
юридически факт Договор № 26/29.06.2007 г. за банков кредит, Анекс №
1/22.06.2009 г., Анекс №2/12.02.2010 г. и Анекс № 3/08.03.2010 г.; сумата
893,69лв. - просрочена редовна лихва, начислена за периода: 06.12.2010г. -
12.01.2012г.; сумата 361,90лв. - наказателна лихва за просрочие, начислена за
периода: 05.01.2011г.-19.02.2012г.; сумата 411,05 лв. - лихва, дължима
съгласно чл.2.4 вр. чл.1 б.„в“ и б.„г“ от Анекс № 3/08.03.2010 г., начислена за
периода 15.12.2009 г. до 08.03.2010 г., законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението - 20.02.2012 г. до пълното
изплащане на задължението по вземането; сумата 168,09 лв. - разноски по
делото за държавна такса, сумата 393,00 лв. - юрисконсултско
възнаграждение, които суми са признати с изпълнителен лист от 22.02.2012г.,

                                      1
издаден въз основа на Заповед № 60/21.02.2012г. за изпълнение по ч.гр.д.
№109/2012г. на Районен съд - Свищов, поради изтекла погасителна давност.
      В касационната жалба сочи основания по чл. 281, т. 3 , пр. 1 от ГПК –
нарушение на материалния закон относно чл. 116 б. „в“ от ЗЗД. Излага
подробни съображения за приложение на нормата съгласно задължителната
практика на ВКС. Също така твърди, че неправилно е приложен и ЗМДПИП
(ДВ бр. 44 от 14.05.2020 г.), като давността по силата на закона била спряна,
което не било отчетено от въззивния съд. На основание чл. 13 от този закон,
сроковете започвали да текат след изтичане на 7 дни от обнародване на този
закон, т.е. от 21.05.2020 г. Твърди неправилно приложение на чл. 116 б. „в“ от
ЗЗД относно изводите за липса на прекъсване на давност. Излага съображения,
че в случая относно вземанията е приложима петгодишната давност, на
основание чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. Давността не тече докато трае съдебният
процес, като с предявяване на отрицателния установителен иск давността
спира. Позоваването на давността от длъжника, следвало да се прецени като
неоснователно.
      Излага съображения за съществени процесуални нарушения на
въззивното решение, основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр. 2 от ГПК.
 Съдът не бил обсъдил всички доказателства по делото за прекъсване на
давността с оглед отправените писмени изявления за извършване на
изпълнителни действия чрез посочване на определен изпълнителен способ.
Посочва подадените молби по изпълнителното дело на 21.09.2020 г.,
13.07.2022 г., 14.10.2022 г. от името на взискателя с посочване на
изпълнителни способи. Въззивният съд, ако би бил обсъдил тези
доказателства, би стигнал до извод за прекъсване на давността и начало на
нова давност.
      Моли да се отмени решението на въззивния съд и вместо него да се
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
      Ответниците по касационната жалба К. А. Г. и С. С. Р. чрез адв. Г. Г. в
подадения отговор оспорват касационната жалба. Излагат съображения по
същество, като оспорват твърдението, че с подаването на молба за образуване
на изпълнителното производство е поискано и налагане на запор върху
банкови сметки и движими вещи. С тази молба се искала единствено справка
за банкови сметки. Описът и оценката на движими вещи никога не се били
състояли, защото взискателят не оказал необходимото съдействие, нямало
внесени такси и депозит за вещо лице. Формално било искането и не бил
посочен адрес за местонахождение на движимите вещите. Счита, че
тълкуването на чл. 116 б. „в“ от ЗЗД недвусмислено предписвало, че с
„предприемане и извършване“ на действия за принудително изпълнение се
прекъсвал давностният срок. Моли да се отхвърли касационната жалба.
      Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за
да се произнесе взе предвид следното:
      За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по

                                      2
заявление на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е било образувано на
21.02.2012 г. ч.гр.д. № 109/2012г. на Районен съд - Свищов, като в полза на
заявителя била издадена Заповед № 60/21.02.2012 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, с която ЕТ „С. Р.“ и К.
А. Г. са задължени да заплатят солидарно на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД
сумата 6 737,87лв. - главница, представляваща неизпълнено парично
задължение, с правопораждащ юридически факт Договор № 26/29.06.2007 г. за
банков кредит, Анекс № 1/22.06.2009 г., Анекс № 2/12.02.2010 г. и Анекс №
3/08.03.2010 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението - 20.02.2012 г. до пълното изплащане на
задължението по вземането; сумата 893,69 лв. - просрочена редовна лихва,
начислена за периода: 06.12.2010 г. - 12.01.2012 г.; сумата 361,90лв.-
наказателна лихва за просрочие, начислена за периода: 05.01.2011 г.-
19.02.2012 г.; сумата 411,05 лв. - лихва, дължима съгласно чл.2.4 във вр. с чл.1
б.„в“ и б.“г“ от Анекс № 3/08.03.2010 г., начислена за периода: 15.12.2009 г. -
08.03.2010 г.; сумата 168,09 лв. - разноски по делото за държавна такса; сумата
393,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение. На 22.02.2012 г. въз основа на
заповедта бил издаден изпълнителен лист, с който длъжниците са били
осъдени да заплатят на заявителя посочените суми. Въз основа на описания
изпълнителен лист, както и въз основа на друг изпълнителен лист, издаден на
основание Заповед № 79/24.02.2012 г. за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д. № 110/2012 г. на Районен съд – Свищов (последният не е бил
предмет на процесния спор), „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД подала на
16.03.2012г. до ЧСИ Дияна Колева с район на действие Окръжен съд – Велико
Търново, молба за образуване на изпълнително дело срещу длъжниците К. А.
Г. и ЕТ „С. Р.“ и с искания за извършване на справки и били посочени
изпълнителни способи - запори и възбрани на всяко открито имущество на
длъжниците, в резултат на извършените справки. По образуваното изп.дело №
330/2012 г. ЧСИ Дияна Колева изпратила до длъжниците покана за
доброволно изпълнение, като едновременно с това е предприела и действия по
принудително изпълнение - на 10.10.2012 г. наложила възбрана (вписана на
13.11.2012 г.) върху недвижим имот в гр.Свищов - 5/6 ид.части от правото на
собственост върху недвижими имоти с кадастрални идентификатори:
65766.701.197, 65766.701.197.1, 65766.701.197.2, 65766.701.197.3, собственост
на К. А. Г.; на 26.12.2012 г. наложила запор на банковите сметки на длъжника
ЕТ „С. Р.“ и на трудовите възнаграждения на С. С. Р..
       Подробно са отразени извършваните от взискателя изпълнителни
действия – на 17.01.2014 г. искане за справка за трудовите договори и налагане
на запор върху трудовото възнаграждение, което искане било уважено и на
29.01.2014 г. бил наложен запор. Отново на 15.01.2016 г. искане за запор върху
трудовите възнаграждения след справка и наложен запор върху трудови
възнаграждения.
         Установено е, че вземането на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД било
прехвърлено с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)

                                       3
от 15.11.2016 г. и Договор от 26.07.2017 г. на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, като на
30.10.2017 г., на основание чл. 429 от ГПК, бил конституиран взискател. С
Постановление от 16.10.2018 г. производството по делото е прекратено.
Прието е, че е неоснователен доводът, че е налице прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК спрямо
Г., тъй като имало бездействие на взискателя в периода 13.11.2012 г.-
13.11.2014 г. Взискателят не бил поискал и съответно от ЧСИ не били
предприемани и извършвани изпълнителни действия, се явявали
неоснователни. Прието е, че когато изпълнителното производство било
прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК новата давност за вземането
започвала да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие. За приложението на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК
бил необходим обективният факт на бездействие на взискателя, изразяващ се в
непоискване в продължение на две години съдебният изпълнител да извърши
някакви изпълнителни действия върху конкретни обекти/предмети на
имуществени права на длъжника - чл.426, ал.2 от ГПК.
      Посочени са извършените изпълнителни действия по изп.д. 330/12 г., на
ЧСИ Дияна Колева, като били наложени запори на 26.12.2012 г. върху
банковите сметки на С. Р. в „Уникредит Булбанк“ АД и „Райфайзенбанк
България“ АД. След направена справка за трудовите договори бил наложен
запор върху трудово възнаграждение до работодателя , получено на 20.02.2014
г. Прието е, че липсва перемпция по отношение на единия солидарен длъжник
Г.. Съдът е приел, че липсва прекратяване по право на изп.д. 330/12 г., като
давността за вземанията е започнала да тече от 26.06.2015 г.
      С резолюция от 18.01.2016 г. съдия-изпълнител бил извършил проучване
на трудовите договори на длъжниците. След прекратяване на производството
по изп.д. 330/12 г. на ЧСИ с Постановление на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от
ГПК.
      Установено е, че на 09.01.2019 г., на основание молба от 08.01.2019 г., на
„ЕОС Матрикс“ ЕООД, с приложен към молбата изпълнителен лист от
22.02.2012 г., издаден по ч.гр.д. 109/12 г. РС-гр. Свищов, ЧСИ Дияна Колева е
образувала ново изпълнително дело № 6/2019 г., срещу солидарните
длъжници ЕТ„С. Р.“ и К. А. Г.. В молбата били обективирани искания на
взискателя за извършване на справки за наличие на трудови договори на К. Г.
и наличие на данни в БНБ за банкови сметки и сейфове на името на ЕТ „С. Р.“
и изпълнителни действия - опис и оценка на движими вещи на адреса на
длъжниците. Установено е, че по делото не били налице данни, от които да е
видно, че ЧСИ предприел действия по опис и оценка на движими вещи след
подадената молба. На 21.09.2020 г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД било направило
искане за налагане на запор на банкови сметки.
      След прекратяване на производството по изп. д. № 330/2012 г. на ЧСИ
Дияна Колева с Постановление от 22.10.2018 г. на ЧСИ, на основания чл. 433,
ал. 1, т. 2 от ГПК, впоследствие, на 09.01.2019 г. било образувано


                                       4
изпълнително дело № 6/2019г. по описа на ЧСИ Диана Колева по молба с вх.
№ 129/08.01.2019 г. на „ЕОС Матрикс“ ЕООД (правоприемник на
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и същия изпълнителен лист, издаден по
ч.гр.д. № 109/2012 г. на РС - Свищов, срещу солидарните длъжници ЕТ „С. Р.“
и К. А. Г., ведно с приложения за извършената цесия. Установено е, че в
молбата са направени искания на взискателя за извършване на справки за
наличие на трудови договори на К. Г. и наличие на банкови сметки на името
на ЕТ „С. Р.“ и изпълнителни действия - опис и оценка на движими вещи на
адреса на длъжниците, в БНБ за наличието на банкови сметки и сейфове. Не
били налице данни, от които да е видно, че ЧСИ е предприел действия по опис
и оценка на движими вещи след подадената молба. Следващите действия в
рамките на поискан изпълнителен способ от ЧСИ били във връзка с искане от
21.09.2020 г. от взискателя за налагане на запор на банкови сметки.
Въззивният съд е приел, че съгласно тълкуването, изразено в т.10 от
Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на
ВКС, посоченото изпълнително действие образуване на изпълнително дело не
е изпълнително действие и не прекъсва давността наред с образуването на
изпълнително дело, също и изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.
Така, според въззивния съд, давността не следва да се прекъсне само въз
основа на образуване на изпълнително дело и извършване на справки по това
дело. Съдът е отбелязал, че не било необходимо предприемането на действие
от ЧСИ/ДСИ в рамките на изпълнителния способ да е задължително успешно,
за да се счита давността за прекъсната.
          Въззивният състав е посочил, че образуването на изпълнително дело
е юридически факт и е последица от администриране от органа на власт
(ДСИ/ЧСИ) на подадените пред него молба за образуване на изпълнително
дело и изпълнителен лист - чл. 426, ал.1 от ГПК, изхождайки от мотивите на
цитираната т.10 от Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълкувателно
дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Прието е, че от тълкуването на чл. 116 б.
В от ЗЗД, прекъсването на давността изисква предприемане на изпълнителни
действия, а не извършване, искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона, давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
Въззивният съд е счел, че искането на взискателя е юридически факт,
прекъсващ давността, само когато е уважено от ЧСИ/ДСИ и действието е
предприето (двете действия - искане на взискателя и предприети действия от
страна на ЧСИ имат самостоятелно правно значение относно давността, но
съществуват в тясна връзка помежду си и едното не би могло да породи
прекъсващо действие). Според въззивния съд, следва да се приеме, че е
необходимо двете действия да са налице кумулативно.
      Така е прието, че по време на образуваното изпълнително дело 330/12 г.,

                                     5
за събиране на процесните вземания, давност не е текла до 26.06.2015 г., с
оглед разясненията в Тълкувателно решение от 28.03.2023 г. по
тълк.дело№3/2020г. на ОСГТК ВКС и тълкувателно решение от 26.06.2015 г.
по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС). От 26.06.2015 г.
давността е изтекла на 26.06.2020 г.
       Касационното обжалване е допуснато, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1
от ГПК по формулирания правен въпрос: Кои са процесуалните действия,
извършени в изпълнителния процес, с които следва да се приеме, че е
прекъсната започналата да тече, на основание чл. 117, ал. 2 от ЗЗД,
погасителна давност?
      Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, вземанията, които са съдебно признати (за
които има влязло в сила съдебно решение или заповед за изпълнение по чл.
410 и чл. 417 от ГПК), се погасяват с петгодишна давност.
      Принудителното изпълнение има за цел събиране на съдебно признатото
вземане. Съгласно чл. 116 б. „в“ от ЗЗД с предприемането на действия на
принудително изпълнение, се прекъсва давността и от това действие започва
да тече нова давност. Съгласно разясненията в т. 10 от Тълкувателно решение
2/26.06.2015 г. по тълк.д. 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС активността на
взискателя е достатъчна, защото тя определя прекъсването на давността, не
извършването      на    процесуалните      действия    от    съдия-изпълнител.
Изпълнителните действия, правни и фактически, които са годни да прекъснат
давността са предвидени в закона. Такова изпълнително действие е искането
за образуване на изпълнително производство чрез изразяване на воля в писмен
вид, предвид чл. 426, ал. 3 от ГПК, пред орган на принудително изпълнение, с
представен изпълнителен титул, като с това искане изрично следва да е
посочен и предвиден в закона изпълнителен способ съгласно чл. 426, ал. 2 от
ГПК. Молбата поражда правно действие, когато е редовна или се отстранят
нередовностите й - от момента на подаването й. Достатъчно е да има
отправено искане от взискателя за прилагане на определен изпълнителен
способ, като за прекъсването на давността от значение е това изявление.
Изрично е разяснено, че молбата за проучване на имуществото на длъжника
не прекъсва сама по себе си давността ( т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015г. по
тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), но съединена с искането за налагане
на запори и възбрани върху имуществените права, които съдебният
изпълнител е намерил при това проучване, молбата е редовна - чл. 426, ал. 4,
във вр. с чл. 426, ал. 2, изр. 2 и ал. 1 ГПК и прекъсва давността. Прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ и когато прилагането е поискано от
взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Изпълнителните
действия, годни да прекъснат давността, изрично са разяснени в посоченото
тълкувателно решение и това са тези процесуални действия на взискателя,
които могат да са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране

                                      6
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан до постъпването на парични
суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прилагането на
изпълнителния способ може и да не е извършено, тъй като не са изпълнени
задълженията от съдия-изпълнител, но това не е изискване на закона, да е
завършен изпълнителният способ, и не може да се свърже с неблагоприятни
последици за взискателя.
      С Тълкувателно решение 3/28.03.2023 г. по тълк.д. 3/20 г. на ОСГТК на
ВКС бе прието, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният
процес за вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на
26.06.2015 г. на Тълкувателно решение 2/26.06.2015 г. по тълк.д. 2/13 г. на
ОСГТК на ВКС. За вземанията, предмет на тези изпълнителни дела,
давността започва от тази дата или ако е било прекратено делото, от датата на
прекратяване.
      Перемпцията настъпва поради бездействието на кредитора в
предвидения двугодишен период, съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Когато
изпълнителното производство е прекратено поради перемпция, извършените
действия на принудително изпълнение, с които се прекъсва давността, са
породили      материалноправни        последици. След като е предприето
изпълнителното действие, с което материалноправната норма на чл. 116, б. „в“
ЗЗД свързва последици за давността, е осъществен нейният фактически състав
и погасителната давност е прекъсната. Перемпцията не засяга правата на
кредитора да търси изпълнение. Не заличава настъпилите материалноправни
последици.
      С оглед на така приетото тълкуване на чл. 116 б. „в“ от ЗЗД в посочените
тълкувателни решения, настоящият съдебен състав приема, че давността се
прекъсва с всяко искане на взискателя за прилагане на определен
изпълнителен способ, което поражда правни последици на редовно сезиране
на съдия-изпълнител. Изпълнителните действия, които следва да се извършат
от съдия-изпълнител, за да е налице прекъсване на давността, са съобразно
вида на сочените от взискателя изпълнителни способи, предвидени в закона.
      С оглед отговора на поставения правен въпрос, настоящият съдебен
състав приема следното:
      Правилно е приетото от въззивния съд, че относно вземанията, предмет
на иска, като съдебно признати, е приложима разпоредбата на чл.117, ал. 2 от
ЗЗД и давността е петгодишна. Вземанията на „Райфайзен банк България“
ЕАД са съдебно признати със заповед за изпълнение на парично задължение,
на основание чл. 417, ал. 1, т. 2 от ГПК. Също така правилно е прието, че при
образуваното изпълнително дело за тези вземания, давност не е текла до
26.06.2015 г. Следователно началният момент на давностния срок за
вземанията е 26.06.2015 г.
      На 08.01.2019 г. е образувано ново изпълнително дело с прилагане на
посочения изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. 109/12 г., РС-Свищов, като в

                                      7
молбата за образуване е посочено, че се иска образуване на изпълнително
дело срещу двамата длъжници, искане са установяване на трудови договори
чрез справка в ТД на НАП, справка за банкови сметки и сейфове съгласно
Регистъра на БНБ, както и да се насрочи опис и оценка на движими вещи на
адресите на длъжниците. Представено е приложение към договора за цесия,
съгласно което се прехвърлят вземания по списък, в т. 62, от който списък е
описано вземането към С. Р., на основание договор от 29.06.2007 г. главница
от 6 737,87 лв., лихва към 26.7.2017 г. 1 649,25 лв., законна лихва 3 725, 40 лв.,
разноски 1 416,13 лв. Към молбата е приложено и уведомление за цесията.
Представено е потвърждение за сключване на цесия, в което от цедента е
посочено, че упълномощава цесионера да уведоми длъжниците за цесията.
      Основателен е доводът на касатора, че въззивният съд неправилно е
приложил разпоредбата на чл. 116 б. „в“ от ЗЗД, като е приел, че липсва
прекъсване на давността и същата е изтекла. Изводът на въззивния съд, че
само по себе си искането за образуване на изпълнително дело не прекъсва
давността, е правилен. Неправилен е изводът относно необходимостта освен
искане от взискателя да има и извършване на действието от съдия-
изпълнител. В случая въззивният съд е нарушил разпоредбата на чл. 116 б.“в“
от ЗЗД и неправилно е приел, че молбата за образуване на изп.д., подадена на
08.01.2019 г. до ЧСИ Дияна Колева, съдържаща искане за опис и оценка на
вещи, не е прекъснала давността. Липсата на извършване на изпълнителното
действие, не е свързана с поведението на взискателя. Съдия-изпълнител е
следвало да извърши необходимите действия по насрочване, както и
евентуално да даде указания за авансово заплащане на такси. В случая такива
действия не са предприети от съдия-изпълнител и не може да се приеме, че
липсва действие на принудително изпълнение от страна на взискателя. Съдия-
изпълнител е бил длъжен да приложи поискания от взискателя способ и това
искане е достатъчно да се приеме като процесуално действие за
осъществяване на принудително изпълнение, на основание чл. 116, б. „в“ от
ЗЗД, водещо до прекъсване на давността. Изводът на въззивния съд, че следва
да има и осъществяване на посочения изпълнителен способ е неправилен. С
оглед изложеното трябва да се приеме, че давността е прекъсната на
18.01.2019 г. и от тази дата започва да тече нова давност.
      Основателни са доводите в            касационната жалба за допуснато
съществено процесуално нарушение с необсъждането на всички
доказателства, молбите, подадени от касатора до съдия-изпълнител,
съдържащи искания за прилагане на изпълнителни действия. Видно от
данните по изпълнителното дело са подадени молби от взискателя, както
следва: на 21.09.2020 г. с искане за налагане на запор на банковите сметки на
двамата длъжници в „Банка ДСК“ ЕАД. От този момент спрямо двамата
длъжници е прекъсната отново давността и тече нова давност. Също така е
прекъсната и с последваща молба от 19.07.2022 г. спрямо длъжника К. А.,
като молбата съдържа искане за налагане на запор върху банковите сметки в
„ПИБ“ АД, като е приложена и държавна такса и на основание чл. 18 от ЗЧСИ

                                        8
е поискано проучване на данни за банкови сметки и сейфове. На 19.10.2022 г. е
подадена молба с искане за налагане на запор върху сметките на длъжника К.
А. Г. в „ЦКБ“ АД и към Общинска служба „Социални дейности“. С писмо
„ЦКБ“ АД е отговорил, че длъжникът има банкова сметка, но по нея няма
наличност над минималната работна заплата на основание чл. 446а, ал. 3 от
ГПК. Получено е и съобщение от Общинска служба „Социални дейности“
Свищов, с което е посочено, че сумата е под предвидените в закона
секвестируеми минимуми.
      С протокол за извършено погасяване, 23.02.2023 г. е прието, че К. Г.
погасява сумата от 17,13 лв. такса по изпълнителното дело. На 22.06.2023 г. с
протокол е отразено плащането на такси по т. 5 и т. 4 от Тарифа.
      С молба от 26.04.2023 г. взискателят е поискал да се извърши справка в
Регистъра на банкови сметки и сейфове за длъжника К. Г.. С молба от
18.12.2023 г. е поискано извършване отново за длъжника К. Г. обща справка в
НОИ за регистрирани и непрекратени трудови договори, след получаване на
данни да се извърши запор и справка в Регистър на банкови сметки и сейфове
в БНБ.
      С подаването на молбата за образуване на изпълнително дело,
кредиторът е прекъснал давността. С всяка подадена молба, с искане за
изпълнителни действия, налагане на запор и възбрана, както и опис и оценка,
взискателят прекъсва давността. Както бе прието, погасителната давност не е
текла между кредитора „Райфайзенбанк България“ ЕАД, респ. неговия
правоприемник „ЕОС матрикс“ ЕООД и длъжиците, при образуването на
първото изпълнително дело през 2012 г., тъй като същото е образувано при
тълкуването на чл. 115 ж от ЗЗД съгласно ППВС 3/80 г, обявено за изгубило
сила с Тълкувателно решение 2/26.06.2015 г. по тълк.д. 2/13 г. на ОСГТК на
ВКС. Такава давност започва да тече от 26.06.2015 г. След 15.01.2016 г.
взискателят не е искал извършването на изпълнителни действия. Поискал е
конституирането на нов взискател, с оглед осъщественото правоприемство.
Следователно за вземанията е започнала да тече нова давност от 26.06.2015 г.,
която е текла до 08.01.2019 г. когато е образувано второ изпълнително дело по
искане на „ЕОС матрикс“ ЕООД. С подаването на молбата са поискани
извършването на изпълнителни действия след възложеното проучване
имуществото на длъжниците. Поискан е опис и оценка на движими вещи,
находящи се на адреса на длъжниците. Следователно молбата за образуване на
изпълнително дело е прекъснала давността. От 08.01.2019 г. е започнала да
тече нова давност. С молба от 21.09.2020 г. е поискано налагане на запор
върху вземания в банки, банкови сметки на длъжниците в „Банка ДСК“ ЕАД.
Така формулираното искане представлява действие на взискателя към
насочване на процесуално допустимо изпълнително действие. Въпросът дали
е осъществен реално запорът е без значение. От наличието на средства по
банковата сметка зависи реалното налагане на запора. Запорни съобщения са
отправени от съдия-изпълнител. Взискателят е проявил активност и с оглед
посочените разяснения в задължителното тълкувателно решение, реалното

                                     9
налагане на изпълнителните действия, не зависи от поведението на
взискателя. Молбата е достатъчна, за да прекъсне давността и спрямо двамата
длъжници, което е станало на 21.09.2020 г., от който момент започва да тече
нова давност. Давността спрямо К. Г. е прекъсната и с последваща молба от
19.10.2022 г., съдържаща искания за налагане на запор върху банкова сметка и
върху вземане от трето лице, което означава, че за нея започва да тече нова
давност от 19.10.2022 г.
      С оглед прекъсване на давността започва да тече нова давност от
посочените моменти, в които взискателят е поискал извършването на
изпълнителни действия, заличени са последиците на изтеклия срок до
момента на подаване на исканията.
      По време на исковото производство давност не тече, поради което не
може да се приеме, че е изтекла за вземанията на взискателя спрямо двамата
длъжници.
      Следователно към момента на подаване на исковата молба на 05.01.2024
г. за предявяване на исковете с правно основание чл. 439 от ГПК,
предвидената в чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, давност не е изтекла.
      Предвид изводите за прекъсване на давността от посочените моменти,
доводът в касационната жалба, че въззивният съд е следвало да съобрази и
приложението на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗМДВИП и § 13 от ПЗР на ЗИДЗЗ, не
следва да се обсъжда.
      По изложените съображения следва да се отмени решението на
въззивния съд и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърлят
предявените от длъжниците искове, за установяване, че вземанията са
погасени по давност, на основание чл. 439 от ГПК.
      При този изход на спора на касационния жалбоподател се следват
направените по делото разноски в размер на 179,31 лв, държавна такса за
касационното производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
     Така мотивиран ВКС

                                РЕШИ:
      ОТМЕНЯ решение № 604 от 14.11.2024 г. по в.гр.д. № 731/2024 г. на
Окръжен съд – Велико Търново И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
      ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 439 от ГПК от
К. А. Г., ЕГН ********** и С. С. Р., ЕГН **********, гр. Свищов, ул.
„Иларион Макариополски“ № 2, съдебен адрес гр. Велико Търново, ул. „Васил
Левски“ № 15, ет. 9, адв. Г. Г. срещу „ЕОС матрикс“ ЕООД, ЕИК 131991375,
гр. София, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6 за
установяване, че К. А. Г. и С. С. Р. не дължат на „ЕОС матрикс“ ЕООД, в
качеството на правоприемник на „Райфайзенбанк България“ ЕАД, следните
вземания: сумата 6 737,87 лв. - главница, представляваща неизпълнено


                                     10
парично задължение, на основание Договор № 26/29.06.2007 г. за банков
кредит, Анекс № 1/22.06.2009 г., Анекс №2/12.02.2010 г. и Анекс №
3/08.03.2010 г.; сумата 893,69лв. - просрочена редовна лихва, начислена за
периода: 06.12.2010г. - 12.01.2012г.; сумата 361,90лв. - наказателна лихва за
просрочие, начислена за периода: 05.01.2011г.-19.02.2012г.; сумата 411,05 лв. -
лихва, дължима съгласно чл.2.4 вр. чл.1 б.„в“ и б.„г“ от Анекс № 3/08.03.2010
г., начислена за периода 15.12.2009 г. до 08.03.2010 г., законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 20.02.2012 г. до
пълното изплащане на задължението по вземането; сумата 168,09 лв. -
разноски по делото за държавна такса, сумата 393,00 лв. - юрисконсултско
възнаграждение, за които вземания на банката е бил издаден изпълнителен
лист от 22.02.2012г., основание Заповед № 60/21.02.2012г. за изпълнение по
ч.гр.д. №109/2012г. на Районен съд - Свищов, поради изтекла погасителна
давност.

      ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, К. А. Г., ЕГН **********
и С. С. Р., ЕГН **********, гр. Свищов, ул. „Иларион Макариополски“ № 2,
съдебен адрес гр. Велико Търново, ул. „Васил Левски“ № 15, ет. 9, адв. Г. Г. да
заплатят на „ЕОС матрикс“ ЕООД, ЕИК 131991375, гр. София, ж.к.
„Малинова долина“, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6 сумата от 179,31
лв., направените по делото разноски.

    Решението не подлежи на обжалване.


                                           Председател: _______________________

                                               Членове:

                                                     1. _______________________

                                                     2. _______________________




                                      11