Задължение на въззивния съд да обсъди доказателствените искания на въззиваемата страна

Текстът на акта

                              РЕШЕНИЕ
                                    № 405
                            гр. София, 19.06.2026 г.


                      В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две
хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                             Председател: Мими Фурнаджиева
                             Членове:     Велислав Павков
                                          Десислава Попколева

при участието на секретаря Райна Г. Стоименова
като разгледа докладваното от Велислав Павков Касационно гражданско дело
№ 20268002101121 по описа за 2026 година
            Производството е по реда на чл.290 ГПК.
            Образувано е по касационна жалба на В. И. П. против решение №
1387/08.12.2025 г., постановено по гр.д.№ 2107/2025 г. от състав на Окръжен
съд – Пловдив.
               Ответникът по касационната жалба не е представил писмен
отговор, като в открито съдебно заседание оспорва жалбата, чрез своя
процесуален представител.
                      Касационното обжалване е допуснато с определение №
2284/30.04.2026 г..
                Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното
обжалване е, липсата на правен интерес от обжалване на постановения в полза
на едната страна първоинстанционен съдебен акт следва ли да ограничи
въззивното произнасяне до едностранна защита на въззивника, независимо от
въведените доводи и възражения от другата страна в първоинстанционното
производство.
            Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл.280, ал.1,

                                       1
т.1 ГПК – поради произнасяне от страна на въззивния съд в противоречие с
практиката на ВКС.
              По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на
касационното обжалване, ВКС приема следното:
            Липсата на правен интерес от обжалване на постановения в полза
на страната първоинстанционен съдебен акт, не може да ограничи въззивното
произнасяне до едностранна защита на въззивника, независимо и въпреки
надлежно въведените с исковата молба, респ. в преклузивния срок по
чл.131 ГПК за отговор на исковата молба, доводи и възражения на
противната, с положение на въззиваема и необжалваща самостоятелно
страна. Това разрешение е в пълно съответствие с приетото в мотиви към т.2
на ТР № 1/ 2013 год. по тълк.дело № 1 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС, че
непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на
материалноправния спор, при което дейността на въззивната, аналогично на
дейността на първата инстанция, е свързана с установяване истинността на
фактическите      твърдения на страните, чрез събиране и преценка на
доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата
материалноправна норма. Изпълнението на задължението за обсъждане на
доказателствата и на всички аспекти от защитните позиции на страните, както
и за излагане на мотиви , е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт
и за правото на защита на страните в процеса.
                 Това разрешение на правния въпрос е дадено с посоченото от
касатора решение № 18/09.03.2018 г., постановено по гр.д.№ 1512/2017 г. на І-
во т.отд. и др. и се споделя от настоящия състав на ВКС.
           По касационната жалба ВКС приема следното:
           С обжалваното решение е прието, че за изчисляване броя и вида на
полаганите дежурства по предварителен месечен график за отчетния исков
период за тримесечие е било необходимо представянето на изготвените
графици за даване на дежурства за този период, каквито ответникът не е
представил поради тяхното унищожаване с оглед изтичането на срокът им за
съхранение. Работното време на ищеца обаче се е изчислявало при сумирано
отчитане и в работни часове за отчетен период, а не в работни дни, а
изследването на полагане на извънреден труд с оглед вида на исковата


                                      2
претенция е само след превишаване на нормата работни часове за тримесечие.
С оглед на това, за установяване на обстоятелството за полаган извънреден
труд действително от една страна са релевантни предимно изработваните
изискваните графици за полагането на извънреден труд непосредствено след
самото полагане на дежурството, което обаче не изяснява спорният по делото
факт за наличие на изработено за цялото тримесечие повече нормочасове от
нормочасовете му за отчетния период , които следва да са над 50-те часа на
тримесечие, което да доведе до възникване на предпоставките за
допълнителен платен годишен отпуск, който ищецът не е ползвал и не му е
бил заплатен.
                Прието е за неустановено наличието на конкретно превишена
нормалната продължителност на работното време с повече от 50 часа за всяко
тримесечие през исковия период за ищеца и с възможност изчисляване на
действително отработеното време за всяко тримесечие чрез съпоставянето му
с нормалната продължителност на работното време за съответното тримесечие
на база 8-часов работен ден. Съдът е приел, че липсват доказателства в горния
смисъл, като е приел, че от показанията на разпитания един свидетел пред
първоинстанционния съд не се установяват горните обстоятелства.
              С исковата молба, ищецът е поискал освен описаните писмени
доказателства и разпит на двама души свидетели при режим на довеждане, с
чиито показания се е целяло доказването на реалната фактическа
продължителност на изпълнението на служебните задължения от страна на
ищеца за целия исков период. Съдът е допуснал един свидетел от поисканите
двама, като в открито съдебно заседание, проведено на 15.12.2023 г. от
първоинстанционния Районен съд – Пловдив, пълномощника на ищеца е
поискал допускането на втория свидетел до разпит. Това искане е оставено без
уважение с мотив, че обстоятелствата, за чието установяване се иска разпит на
втория свидетел са установени с разпита на разпитания в същото заседание
свидетел.
            С исковата молба, ищецът е направил искане на основание чл.186
ГПК да се изискат четири вида справка, заверени графици на дежурствата и
заповеди на министъра на правосъдието, подробно описани в исковата молба.
С молба от 29.12.2023 г., пълномощника на ищеца отново е поискал съдът да
задължи ответникът да представи поисканите с исковата молба писмени


                                     3
документи, намиращи се при него, както и отново да се допусне втори
свидетел до разпит, за установяване на посочените по-горе обстоятелства.
Ответникът не е представил графици за дежурствата въпреки указанията на
съда в тази насока, като съдът с определение отново е отказал допускането на
втори свидетел.
            Първоинстанционния съд е постановил решение, с което е уважил
предявения иск, поради което същото е било обжалвано само от ответника по
делото, поради липса на правен интерес от страна на ищеца от въззивно
обжалване. Въззивния съд е постановил своето решение в описания смисъл,
че липсват доказателства за полагания извънреден труд от страна на ищеца,
като е приел, че липсата на представени графици за дежурствата е
равнозначно от процесуалноправна гледна точка на липсата на доказване на
основен за спора факт.
            С оглед отговор на правния въпрос, л ипсата на правен интерес от
обжалване на постановения в полза на страната първоинстанционен съдебен
акт, не може да ограничи въззивното произнасяне до едностранна защита на
въззивника, независимо и въпреки надлежно въведените с исковата молба,
респ. в преклузивния срок по чл.131 ГПК за отговор на исковата молба,
доводи и възражения на противната, с положение на въззиваема и
необжалваща самостоятелно страна. В случая, първоинстанционния съд е
следвало с определение да задължи ответника да представи поисканите с
исковата молба доказателства, което той не е сторил. Не е указано и на ищеца,
че не сочи доказателства за полагания извънреден труд, както и не се е
произнесъл по последиците от непредставянето на поисканите с
допълнителната молба документи, находящи се при него /факт, за който не се
спори по делото/. Въззивният съд е следвало да отстрани тези процесуални
нарушения, допуснати от районния съд, като извърши следващите са
процесуални действия, като и при преценка, след изпълнението, респ.
неизпълнение на дадените в горната насока указания, да се произнесе по
своевременно направеното искане за разпит на втория свидетел, поискан още
с исковата молба. Вместо да изпълни тези свои процесуални задължения,
свързани със защитата на страните, в този случай на ищеца по делото, съдът е
постановил въззивното решение, като е приел за недоказана претенцията на
ищеца, в частност полагането на извънреден труд.


                                     4
                   Обжалваното решение е неправилно, поради допуснати
съществени процесуални нарушения, поради което следва да се отмени.
Доколкото се налага извършването на нови процесуални действия, описани
по-горе, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на
въззивния съд.
           Разноски не следва да се присъждат, като същите ще следва да се
определят при новото разглеждане на спора от въззивния съд, с оглед изхода
по съществото на спора.
           Водим от горното, състав на ВКС

                                РЕШИ:

          ОТМЕНЯ решение № 1387/08.12.2025 г., постановено по гр.д.№
2107/2025 г. от състав на Окръжен съд – Пловдив.
        ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на ОС – Пловдив.
        Решението не подлежи на обжалване.


                                        Председател: _______________________

                                             Членове:

                                                   1. _______________________

                                                   2. _______________________




                                    5