Отговорност за вреди при злоупотреба с правото на иск

Текстът на акта

                                 РЕШЕНИЕ
                                      № 205
                              гр. София, 01.04.2026 г.


                      В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести
март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                                Председател: Светлана Калинова
                                Членове:     Гълъбина Генчева
                                             Наталия Неделчева

при участието на секретаря Нели Й. Първанова
като разгледа докладваното от Гълъбина Генчева Касационно гражданско
дело № 20258002100737 по описа за 2025 година
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Практик Дизайн” EООД срещу решение № 677 от
19.06.2024 г. по в. гр. д. № 778/2024 г. на Варненския окръжен съд.
Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд допуснал грешки при формиране на
вътрешното си убеждение. Не съобразил, че показанията на разпитания свидетел почиват на
негови лични възприятия от противоправното поведение на М. П. във връзка със заведеното
от нея дело за унищожаване на сключения между страните договор за покупко-продажба на
процесния апартамент. Не било съобразено и това, че в действителност договорът не е бил
сключен при явно неизгодни условия и ищцата е знаела това още при завеждане на делото.
Ответницата в производството М. Т. П. не взема становище по жалбата.
С определение № 5558 от 02.12.2025 г. по настоящото дело е допуснато касационно
обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса възможно
ли е правото на иск да бъде упражнено противоправно и в какво се състои
недобросъвестността при злоупотребата с него.
По поставения въпрос съставът на ВКС приема следното:
Разпоредбата на чл.3 ГПК гласи, че участващите в съдебните производства лица и техните
представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените
им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Те са длъжни да изнасят
пред съда само истината.

                                          1
В практиката на ВКС по чл.3 ГПК е формирано становище, според което искането за защита,
отправено към държавен орган, е израз на установено в Конституцията на Република
България право, поради което представлява правомерна дейност, за която по принцип не се
носи отговорност за вреди, дори когато искането е неоснователно; че сезирането може да
представлява злоупотреба с процесуално право и тя е налице, когато това право се
упражнява недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни интереси на други
(чл.57, ал.2 от Конституцията), но също и в противоречие с интересите на обществото (чл.8,
ал.2 ЗЗД); че отговорността за вреди от злоупотреба с процесуално право е деликтна и
възниква при недобросъвестното упражняване на законно признато право; че вината при
деликт се предполага до доказване на противното; че вината в гражданското право се състои
в неполагане на дължимата (от добрия стопанин или добрия търговец) грижа. В този смисъл
са решение № 758 от 11.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1243/2009 г., IV г. о., решение № 245 от
5.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1734/2014 г., III г. о., решение № 257 от 14.07.2011 г. на ВКС
по гр. д. № 1149/2009 г., IV г. о., решение № 53 от 4.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1913/2017
г., III г. о.
От тази практика следва, че във всеки конкретен случай съдът преценява дали
предявяването на иск, жалба или молба пред съда представлява добросъвестно упражняване
на процесуални права, или е израз на злоупотреба с права.
Тази практика следва да намери приложение и по настоящото дело, като се прецени
съответствието на въззивното решение с посочените критерии в кои случаи може да има
злоупотреба с процесуални права.
По съществото на касационната жалба.
С обжалваното решение № 677 от 19.06.2024 г. по в. гр. д. № 778/2024 г. на Варненски
окръжен съд е потвърдено решение № 3948 от 04.12.2023 г. по гр. д. № 8174/2022 г. на
Варненски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от “Практик Дизайн” ЕООД срещу
М. Т. П. иск по чл.45 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сума в размер на
8500 лева, представляваща претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатена на
“Планет имоти” ЕООД неустойка по прекратен предварителен договор от 01.10.2021 г. за
покупко-продажба на недвижим имот, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба – 27.06.2022 г., до окончателното изплащане на
задължението.
Предмет на делото е иск по чл.45 ЗЗД за имуществени вреди, произтичащи от
незаконосъобразно предявяване на иск за унищожаване на договор за покупко-продажба на
недвижим имот.
Данните по делото са следните:
С нотариален акт № 76 от 20.05.2021 г. ищецът “Практик Дизайн” ЕООД е закупил от
ответницата М. Т. П. апартамент в [населено място],[жк], [жилищен адрес] за сумата от 73
233 лв. Уговорено е владението върху имота да се предаде не по-късно от 20.08.2021 г.
 С нотариален акт № 37 от 24.08.2021 г. ответницата М. П. е закупила дворно място с
жилищна сграда в [населено място] дол.
На 01.10.2021 г. М. Т. П. е предявила срещу “Практик Дизайн” ЕООД иск за унищожаване на

                                              2
сключения договор за покупко-продажба от 20.05.2021 г. на апартамент № 12 в [населено
място] на основание чл.33, ал.1 ЗЗД поради крайна нужда и явно неизгодни условия.
Образувано е гр. д. № 14282/2021 г. по описа на Варненски районен съд
На същата дата - 01.10.2021 г. “Практик Дизайн” ЕООД, в качеството на продавач, е
сключило с “Планет Имоти”ЕООД, в качеството на купувач, предварителен договор за
продажба на същия апартамент № 12, закупен през м. май от М. П.. Цената по
предварителния договор е 85 000 лева. Уговорено е купувачът да плати капаро от 8500 лева
и окончателният договор да се сключи до 10.03.2022 г. В чл.7 от предварителния договор
продавачът е декларирал, че имотът не е обременен с вещни тежести, няма вписани искови
молби, учредени вещни права, наложени обезпечения и др. В чл.8 е уговорено, че ако някое
от декларираните обстоятелства по чл. 7 се окаже невярно или продавачът, вкл. трето лице
/административен орган извърши някое от посочени в чл.7 действия до сключване на
окончателния договор, което да възпрепятства прехвърлянето на собствеността на имота
чист вид от всякакви вещноправни тежести, вкл. искови молби, купувачът има право да
развали предварителния договор едностранно с писмено уведомление и продавачът се
задължава да възстанови сумата по платеното капаро и неустойка в същия размер.
На 04.03.2022 г. “Планет имоти” ЕООД е уведомило представител на ищеца “Практик
Дизайн” ЕООД, че той се явява неизправна страна по предварителния договор, доколкото по
партидата на имота в Служба по вписванията е вписана искова молба на М. П. от 25.10.21 г.
Иска се заплащане на сумата от 17 000 лева – 8500 лева, представляваща платено капаро, и
8500 лева - неустойка.
На 28.03.2022 г. е сключен анекс към предварителния договор, с който той е прекратен на
основание чл. 8 от същия и от представител на “Планет Имоти” ЕООД е декларирано, че е
получена по банков път сумата от 17 000 лева – сбор от 8500 лева върнато капаро и 8500
лева – неустойка. Представено е и платежно нареждане за заплащане на 17 000 лева, от
което е установено, че сумата е платена от наредител “Практик Дизайн” ЕООД на “Планет
имоти” ЕООД, а в основанието на превода е посочено “връщане капаро 8500 лева имот с
идентификатор [№] и неустойка 8500 лева.
Искът за унищожаване на договора за продажба на имота от 10.08.2021 г. е отхвърлен с
влязло в сила решение.
По искане на ищеца по настоящото дело са събрани гласни доказателства чрез разпит на
един свидетел – М. П., който е участвал като посредник между страните при сключване на
договора за продажба на процесния апартамент. Според свидетеля ответницата е бързала да
сключи сделката и по нейно желание било уговорено предаването на владението върху
имота да стане 3 месеца след сключване на сделката. Управителят на ищцовото дружество
му се оплакал, че след изтичане на уговорения срок М. П. не иска да напусне продадения от
нея имот. Тя “като на инат” не отстъпвала и искала да развали сделката с ищеца без
причина. Казала му, че ще се консултира с адвокат и няма да напусне жилището и като
закана казала, че „ще видят те“. Ответницата депозирала жалба в полицията срещу него, но
не се разбрало за какво е, тъй като не била четлива. Тя на инат казала, че ще води дело срещу
ищеца. Според свидетеля идеята й била след като продаде имота, да отиде да живее на село,

                                             3
а в един момент без основание се запънала и не искала да се изнася от апартамента. От
нейни приятели чул, че ответницата е манипулативен човек, както и че разпродала
наследствени свои имоти. Пред него не е излагала конкретни причини да е недоволна от
сделката, а му казала “аз ще ви съдя, аз ще ви разпилея, на война като на война”.
При тези данни въззивният съд е приел от правна страна, че предявеният иск по чл.45 ЗЗД е
неоснователен. За да е налице съставът на непозволено увреждане на първо място следва да
се докаже противоправно поведение от страна на ответника, в конкретния случай – да се
докаже, че депозирането на исковата молба, с която е образувано гр. д. № 14282/2021 г. на
Варненски районен съд, е извършено не за защита на собствено на М. П. право, а за
увреждане на дружеството “Практик Дизайн” ЕООД. Прието е, че доказателства в тази
насока не са събрани. От показанията на разпитания свидетел e установено, че е бил
посредник при извършената между М. П. и ищеца покупко-продажба на имота, както и че
след уговорения срок тя отказала да го напусне. Последвали закани от нейна страна, че ще се
консултира с адвокат, че няма да напусне жилището и че ще ги съди, а като причина за
поведението й свидетелят посочва проявен от нея инат и манипулативен характер, за които й
качества пък бил чул от трети лица. В тази част показанията му не следва да се кредитират,
тъй като отразяват субективната му оценка за поведението на ответницата, както и
придобити от трети лица, а не лични впечатления. Ответницата не е споделила пред
свидетеля конкретната причина за сезирането на съда, поради което въззивният съд е приел,
че липсват доказателства поведението й да е провокирано от желанието и с целта да навреди
на ищеца. Всеки има право предяви претенция пред съда за защита на своите права, щом при
предявяването й не е налице увреждащо намерение. Такова намерение у ответницата П. не е
доказано по делото. Твърдението, че е налице злоупотреба с право, тъй като П. не била
изпълнила задължението си да изнася пред съда само истината съгласно задължението й по
чл.3, ал.2 ГПК, също е намерено за недоказано. Субективната й представа за истина,
установените факти, на които е обосновала исканията си и изводимите от тях правни изводи,
не съответстват непременно помежду си.
Прието е, че отхвърлянето на иска не следва да се отъждествява непременно с
недобросъвестност при завеждането му. Процесът на доказване в исковото производство е
подчинен на строги процесуални правила и не винаги е в съответствие с реалното
фактическо положение, а успешно проведеното доказване не стои в зависимост от
съзнанието на ищеца за увреждане на ответника. Закупуването на друг имот непосредствено
след сключване на договора за покупко-продажба на процесния имот не изключва наличието
на предпоставката крайна нужда към момента на сключване на договора. Крайната нужда
следва да е налице към датата на сключване на договора, а последващи дати и периоди са
ирелевантни, като причините за последващото отпадане на крайната нужда могат да бъдат
множество. Не са ангажирани доказателства за знанието на ответницата М. П., че “Практик
Дизайн” ЕООД е сключило предварителен договор за покупко-продажба на имота.
Намерението за увреждане би било възможно при знание от страна на ответницата, че
предявявайки иска си възпрепятства сключването на окончателен договор. При липсата на
знание, че дружеството е искало да се разпореди с имота, от осуетяването на която сделка то


                                            4
би понесло вреди, действията й по подаване на искова молба не се явяват противоправни.
Решението е неправилно.
За да се прецени дали в случая предявяването на иск за унищожаване на покупко-
продажбата по нотариален акт № 76 от 20.05.2021 г. от страна на продавачката М. Т. П.
срещу купувача “Практик Дизайн” ЕООД представлява добросъвестно упражняване на
правото на иск, следва да се обсъдят в съвкупност всички обстоятелства, свързани с тази
сделка, както и с предявяването на иска за унищожаването й.
При продажбата на апартамента в [населено място] купувачът “Практик Дизайн” ЕООД е
действал добросъвестно, като е заплатил договорената цена от 73 233,20 лв. и видно от
свидетелските показания е спазил уговорката да остави на продавачката ползването на
апартамента до 20.08.2021 г. През това време продавачката М. П. е реализирала намерението
си да закупи друг жилищен имот в по-малко населено място и на по-ниска цена, в който да
живее. Така с нотариален акт 37/24.08.2021 г. тя е закупила дворно място и жилищна сграда
в [населено място] дол за сумата от 36 000 лв.
Вместо да се премести да живее в [населено място] дол, както е възнамерявала
първоначално, М. П. е отказала да напусне продадения от нея апартамент след изтичане на
тримесечния срок и се наложило да бъде убеждавана за това от брокера, който е бил
посредник на сделката – свидетеля П.. Казала, че ще се консултира с адвокат, ще съди
купувача и няма да напусне апартамента. По мнение на свидетеля това било „на инат“, като
закана. Не изложила пред брокера никакви обективни причини за недоволство от сделката, а
заявила „Аз ще ви съдя, аз ще ви разпилея, на война като на война“. Подала жалба в
полицията срещу брокера и той бил викан на разпит. Свидетелските показания почиват на
лични възприятия от изявленията на М. П. и от контекста, в който са направени, затова
съдът няма основание да откаже да ги кредитира. На 01.10.2021 г. М. П. предявила срещу
„Практик дизайн“ ЕООД иск за унищожаване на договора за покупко-продажба на
апартамента в [населено място] поради крайна нужда и при явно неизгодни условия с
твърдения, че ответникът се е възползвал от нейното безизходно положение /здравословни
проблеми и много ниски доходи/ и закупил имота на нищожно ниска цена. Посочила е също,
че след продажбата на апартамента продължила да живее в него, но след няколко месеца
получила нотариална покана за заплащане на месечен наем в размер на 500 лв. Искът е
отхвърлен по съображения, че пазарната цена на апартамента към датата на продажбата му е
77 233,20 лв. и разликата с реалната продажна цена от 73 233,20 лв. е незначителна и в
рамките на свободата на договаряне.
Съвкупната преценка на всички доказателства по настоящото дело сочи на недобросъвестно
упражняване на правото на иск от страна на М. П.. От една страна предявяването на иска е
провокирано от правомерното желание на „Практик дизайн“ ЕООД да получи владението на
закупения от него апартамент и от друга страна – от нежеланието на М. П. да се изнесе от
него или да продължи да живее там, но при заплащане на месечен наем от 500 лв. Във
възникналия конфликт между продавачката и купувача е бил въвлечен и брокерът, който е
посредничил при извършване на сделката и който свидетелства за липсата на обосновани
оплаквания на М. П. от самата сделка и от друга страна – желанието й да „разпилее“


                                           5
купувача „Практик Дизайн“ ЕООД.
Когато се предявява иск за унищожаване на договор, ищецът трябва да е наясно, че ако
искът бъде уважен, трябва да върне на другата страна всичко, което е получил по договора –
чл.34 ЗЗД. В настоящия случай М. П. е предявила иска по чл.33, ал.1 ЗЗД с ясното съзнание,
че голяма част от парите от продажбата на апартамента в [населено място] /36 000 лв./ вече е
вложена от нея за закупуване на жилището в [населено място] дол и затова тя няма как да
върне тези пари на „Практик дизайн“ ЕООД при евентуално уважаване на иска. Затова в
този случай предявяването на иска по чл.33, ал.1 ЗЗД представлява недобросъвестно
упражняване на процесуални права, тъй като ищцата желае да върне собствеността си върху
апартамента в [населено място], но същевременно няма да може да върне на „Практик
Дизайн“ ЕООД сумата от 36 000 лв., която вече е похарчила. В декларацията за материално
и гражданско състояние, представена в производството по чл.33, ал.1 ЗЗД, М. П. е посочила,
че освен жилището в [населено място] дол и пенсията от 225 лв., тя има един малък влог в
Банка ДСК, който е запориран, т. е. тя е знаела, че е в невъзможност да върне сумата,
получена при продажба на апартамента, ако този иск бъде уважен. Дори да е била убедена в
основателността на своя иск, тя не е действала добросъвестно, тъй като не е била готова да
понесе последиците от уважаване на иска. Свидетелските показания по настоящото дело
сочат, че действията й са били продиктувани от желанието й да остане да живее в
продадения от нея апартамент и съответно – от желанието да навреди на „Практик дизайн“
ЕООД, който е искал да си получи владението, като е заплашвала „Аз ще ви съдя, ще ви
разпилея, на война като на война“.
По изложените съображения следва да се приеме, че искът по чл.45 ЗЗД е основателен и
следва да бъде уважен. Налице е недобросъвестно поведение от страна на М. П. по
предявяване на иск по чл.33, ал.1 ЗЗД и това е довело до имуществени вреди за „Практик
Дизайн“ ЕООД – неустойка от 8500 лева / 4345,98 евро/, заплатена от дружеството по
прекратения предварителен договор от 01.10.2021 г. за покупко-продажба на процесния
апартамент. Това налага отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения иск,
както и искането за присъждане на законна лихва върху търсената сума.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 677 от 19.06.2024 г. по в. гр. д. № 778/2024 г. на Варненски окръжен
съд и потвърденото с него решение № 3948 от 04.12.2023 г. по гр. д. № 8174/2022 г. на
Варненски районен съд и вместо него постановява:
ОСЪЖДА М. Т. П. с адрес [населено място] дол, [улица], да заплати на „Практик Дизайн“
ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],[жк], [жилищен
адрес] на основание чл.45 ЗЗД сумата от 4345,98 евро /четири хиляди триста четиридесет и
пет евро и деветдесет и осем евроцента/, представляваща имуществени вреди от
недобросъвестно упражняване на правото на иск по чл.33, ал.1 ЗЗД, изразяващи се в
заплатена неустойка от „Практик Дизайн“ ЕООД на „Планет Имоти“ ЕООД по прекратен по
вина на М. П. предварителен договор от 01.10.2021 г. между двете дружества, заедно със


                                             6
законната лихва върху присъдената сума, считано от 27.06.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Решението не подлежи на обжалване.


                                             Председател: _______________________

                                                Членове:

                                                       1. _______________________

                                                       2. _______________________




                                       7