Определяне на справедливо адвокатско възнаграждение при липса на писмен договор

Текстът на акта

                                   РЕШЕНИЕ
                                        № 314
                                гр. София, 28.05.2026 г.


                        В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април
през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                                  Председател: Емил Томов
                                  Членове:     Драгомир Драгнев
                                               Геновева Николаева

при участието на секретаря Росица Ал. Иванова
като разгледа докладваното от Емил Томов Касационно гражданско дело №
20258002102511 по описа за 2025 година
 Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
            Образувано е на касационна жалба на на Община Велинград, представлявана от
кмета на общината К. К., чрез пълномощник адв. Д. С.,срещу въззивно решение № 71 от
28.02.2025г. по в. гр. д. № 888/2024 год. по описа на Окръжен съд – Пазарджик .Потвърдено
  е решение № 211/10.06.2024 г по гр. д. № 211/2024 г. на Районен съд - Велинград с което по
 иска, предявен от Г. Х. Б. , адвокат от АК Пловдив, на основание чл. 422, ал. 1 ЗЗД, във вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 36, ал. 3 ЗА е признато за установено, че Община Велинград
дължи на адвоката възнаграждение от 9469,14лв. Възнаграждението е за осъществена
правна помощ и процесуално представителство на Община Велинград въз основа на
пълномощно изх. №92-00 394 от 04.02.2019г по ч гр.д № 673/2015г на РС Велинград.
 Същото е определено на основание чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата с решение №
330/02.08.2024 год. по протокол на АС при съответната адвокатска колегия , ведно със
законната лихва за периода от 18.01.03.2024 год. до изплащане на вземането, тъй като
 между ищеца и представляваната страна Община Велинград не е налице писмен договор
за правна защита и съдействие с уговорено възнаграждение по приключилото по ч гр.д №
673/2015г на Районен съд Велинград. По процесното здаповедно производство, към
момента на упълномощаването вече е приключило с издаване на заповед за изпълнение по
417 ГПК №330/03.09.2015г на РС Велинград за сумата 623 622,44лв със законна лихва от
02.09.2015г и държавна такса , адвокатът е извършил действия като процесуален

                                             1
представител на общината като е депозирал молба с искане за обезсилване на издадените
заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист в полза на „Еко
Титан”ООД. В хода на обжалване на определение №586/10.07.2019г, с което искането е
било отхвърлено, оттеглена е депозирана частна жалба срещу разпореждане за връщане на
подадена частна жалба ,предвид постигнато между „Еко Титан”ООД и община Велинград
споразумение,засягащо и действията по обжалване,предприети по процесното ч гр.д №
673/2015г на Районен съд Велинград. Тъй като не е получил плащане от общината за своята
работа,адвокатът е заявил вземането за определеното от адвокатския съвет възнаграждение
по реда на заповедното производство, издадена е Заповед №26/18.01.2024г.за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК /ч. гр. д. № 54/2024 г. на Районен съд-Велинград/. В
заповедното производство е постъпило възражение ,поради което е предявен настоящия иск.
               Въззивният съд на свой ред е приел иска за основателен , като е изтъкнал
извършените от адв. Г. Б. действия по ч. гр.д № 673/2015г на Районен съд Велинград и
правото му на възнаграждение. Предвид наличието на хипотеза на чл. 36, ал.3 ЗА е
посочил, че съдът          не е в правомощията си да определя размера на
възнаграждението.Същото е приел за обвързващо установено по размер в решение №
330/02.08.2024 год. на Адвокатския съвет при АК Пловдив,на което решение въззивният съд
се е позовал. Възраженията на ответника, наведени с отговора на исковата молба и
въззивната жалба е свел до това ,че би се дължало възнаграждение само за реално
 извършени от адвоката действия които са в интерес на представлявания. Въззивният съд е
дал отговор на това възражение като е приел, че действията на адвоката в случая са реално
извършени по делото в пределите на учредената представителна власт и са били изцяло в
интерес на доверителя , и след като конкретни доводи за обратното ответникът не е
обосновал, Окръжен съд-Пазарджик е приел тези възражения на ответната община за
неоснователни.
         Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като и неправилно и
незаконосъобразно , изтъкват се допуснати процесуални нарушения поради необсъждане
доводите на страната и нейните защитни възражения,необсъждане на всички факти и
обстоятелства. Искът е бил оспорен като недоказан както по основание,така и по размер .За
 последното, макар възраженията на ответника да не са били преки,въззивният съд е
следвало да ги разгледа и уважи , след като касаторът се е позовал на практика на СЕС в
решение от 25.01.2024г по дело С-438/22 касателно начина и методиката при определяне на
адвокатското възнаграждение. Следвало е съдът да прецени какъв размер на адвокатското
възнаграждение в случая е справедлив и обоснован.Претендират се разноски за всички
инстанции .
В отговор на касационната жалба Г. Х. Б., действащ чрез адвокат С. И. С. от АК – Пловдив
оспорва нейната основателност.Оплакванията на касатора понастоящем са формални и
бланкетни, такива са били и оплакванията на общината като въззивен жалбоподател. Като
упълномощен адвокат Г. Б. е изпълнил качествено и в срок всички процесуални действия от
встъпването в процеса по ч. гр.д № 673/2015г на Районен съд Велинград до неговото
приключване с оттегляне на жалбата въз основа на сключеното споразумение,за което

                                           2
неговите действия са допринесли .Претедират се разноски по списък .
                  С определение №.49 от 07.01.2026г на ВКС , ІІІ г.о касационната жалба е
допусната до разглеждане по процесуалноправен въпрос за задължението на въззивния съд
да даде отговор на оплакванията, направени във въззивната жалба, както и да обсъди всички
доводи и възражения на страните и да основе изводите си на събраните по делото
доказателства при решаващата си дейност .
              По правня въпрос обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане
Върховен касационен съд ІІІ г.о намира следното :
               С постъпилата въззивна жалба от надлежна страна по делото въззивният съд е
сезиран както с проверка на обжалваното първоинстанционно решение, така и в
качеството му на решаващ съд. Дейността на въззивната инстнация има за предмет
разрешаването на самия материалноправен спор, като контролът над първоинстанционния
съдебен акт е косвен резултат от тази дейност ,по същество решаваща.Така е очертан
предметът на въззивното производство и задълженията на въззивния съд съгласно
разясненията в ТР №1 от 09.12.2013г по т.д № 1/2013г ОСГТК на ВКС въз основа на
 задължителната тълкувателна практика на ВС и ВКС , обективирана в ППВС №1/1953 год.
и т. 19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2000 год.
Поради в това трайно установената практиката на ВКС / реш.№ 223 по гр.д. № 1006/2012
г., ІV г.о. , реш.№ 338 по гр.д. № 1383/2011 г., ІV г.о реш. № 264 от 18.12.2013 год. по гр. дело
№ 915/2012 год., ІV г. о., ГК, реш. № 228 от 01.10.2014 год. по гр. дело № 1060/2014 год., І г.
о.,ГК и др.,включително цитираната от касатора съдебна практика ./ споделяна от настоящия
съдебен състав , извежда задължение за въззивния съд съобразно изискванията на чл.12
ГПК и чл.235,ал.2 ГПК да обсъди всички доказателства по делото,доводите и
своевременните възражения на страните при разглеждане на спора по същество както и
правнорелевантните факти, от които произтича спорното право.
               Предвид изложеното , касационната жалба е основателна, Обжалваното решение
е валидно и допустимо ,но е постановено при допуснато съществено процесуално
нарушение .
              При упражнена от адвокат или адвокат от ЕС възможност по чл. 37 ЗА да поиска
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал.1 ГПК за неизплатени адвокатски
 възнаграждения и разноски, длъжникът може да подаде възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК и
в последващото исково производство по реда на чл. 422, ал.1 ГПК да направи всички
възражения срещу претендираното от адвоката вземане,включително в случай               на
определянето му по реда на чл. 36, ал. 3 ЗА с решение на съответния адвокатски съвет. При
оспорване на иска съдът не е обвързан от решението на адвокатския съвет за определяне на
възнаграждението /в този смисъл решение № 208 от 29.06.2016 год. на ВКС по гр. дело №
1261/2016 год., ІV г. о., ГК, решение № 271 от 19.05.2025 год. на ВКС по гр. дело №
1107/2024 год., ІV г. о., ГК, решение № 289 от 02.06.2025 год. на ВКС по гр. дело №
1722/2024 год., ІІІ г. о.,ГК/, като при възражение от ответника съдът дължи самостоятелна
преценка както по основанието ,така и по размера на претенцията. Определеното по този
ред възнаграждение е елемент на облигационно задължение, каквото възниква и от договора

                                               3
за адвокатска услуга, подчинено на правилата установени при неговото определяне.
Въззивният съд неправилно е възприел обратното становище, като не е извършил преценка
за справедливостта и обосноваността на определения от адвокатския съвет по реда на чл. 36,
ал. 3 ЗА размер на адвокатското възнаграждение съгласно чл. 36, ал. 2, изр. второ ЗА ,в
резултат на което е оставил без обсъждане правните доводи и възражения на ответната
община в тази насока. Същите са по спорния предмет, не са били основани на
несвоевременно наведени от ответната защита факти(чл.133 ГПК) , по своя характер
възраженията са правни и за прилагане на закона,при това се основават на императивна
материалноправна норма, за чието прилагане въззивната инстанция следи при решаване на
спора по същество. Още с отговора на исковата молба ответникът е оспорил исковата
претенция изцяло,с позоваване на изискванията на закона при определяне на дължимото на
адвоката възнаграждение. Без да оспорва същото като определяемо с оглед нормативно
установени параметри , включително предвид наличието на Наредба №1/2004г(НМРАВ)
която е била приложена от адвокатския съвет, ответникът апелира при произнасянето по
спора съдът да има предвид решение от 25.01.2024г по дело С-438 от 2022г на СЕС. След
като тези доводи не са съобразени от първоинстанционния съд , за ответната страна не се
преклудира възможността като въззивен жалбоподател да ги изложи и поддържа ,да
изтъкне задължението за съда „да прецени какъв размер на адвокатско възнаграждение в
случая е справедлив и обоснован,но без да се вземат предвид като задължителни
 посочените в Наредбата минимални размери”, както е посочено от въззивния жалбоподател
. Като не е отговорил на тези доводи с дължима проверка при решаващата си дейност
,въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение .
       Иначе правилни са изводите на въззивната инстанция по основния факт,че на адвоката
се дължи възнаграждение за извършената работа, налице са и предпоставките на чл. 36,
ал.3 ЗА сезираният адвокатски съвет при АК – Пловдив да упражни изключителната си
компетентност ,като определи възнаграждение              . Правилно са отхвърлени и
правоизключващите възражения на ответника, че предприетите от ищеца правни действия
не били в интерес на доверителя. Като адвокат ищецът е бил упълномощен на 04.02.2019
год., след като заповедното производство по ч. гр. дело № 673/2015 год. по описа на Районен
съд – Велинград отдавна е приключило със стабилизиран съдебен акт за вземането срещу
ответната община.Не се установява с предприетите процесуални действия по приключилото
 заповедно производство – депозирана молба за обезсилване на заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист ,за което е бил сезиран заповедния съд / на основание извън
 изчерпателно уреденеденото в чл.415, ал.5 ГПК /,с последвало обжалване на актовете на
районния съд по допустимостта и основателността на това искане /за последното законът не
предвижда ред за обжалване,но въпреки това са депозирани частни жалби /, адвокат Г. Б.
 доказано да е нарушил правилото да защитава правата и законните интереси на клиента си
по най-добрия начин, като се ръководи от върховенството на закона (чл.40, ал.2 ЗА),макар в
обжалваното определение №586/10.06.2019г на РС Велинград ,с което искането е
 разгледано по указание на по- горната инстнация и отхвърлено по същество ,да е изтъкнат
чл.3 ГПК и констатиран опит за злоупотреба с право.


                                            4
      За съответен на обстоятелствата по делото извод е необходимо да се съобрази ,че при
  отчитане на извършените от ищеца действия по посоченото дело, с решение №
330/02.08.2023 г. на Адвокатски съвет - Пловдив по протокол № 18/02.08.2023 г., му е
определено на основание чл.36, ал.3 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 9 469,14 лв.
с ДДС. В решението си адвокаткият съвет приема ,че за подаването на молба „на основание
чл.415, ал.5 ГПК и няколко частни жалби” по ч. гр. дело № 673/2015 год. по описа на
Районен съд – Велинград възнаграждението му следва да се определи според чл.7, ал.2 т.7
от Наредба №1/2004г /в действащата й редакция към 2019г/ ,т.е въз основа на материалния
интерес и на база половината от претендираната в заповедното производство парична сума ,
в случая 318 047,45лева /при възприет материален интерес на делото от 636 094,89лева/ ,
съответно да се изчисли съгласно чл.7 , ал.2 т.5 от същата наредба , като се начисли и ДДС
съгласно чл.§2а от Наредба №1/2004г.
        Определено по този начин, възнаграждението в размер на 9 469,14 лв. с ДДС не
съответства на принципа в чл. 36 ЗА същото да е обективно и справедливо. При уреденото
в закона незабавно изпълнение не се търси защита на длъжника срещу материалното право
на кредитора по същество.При всички иницирани от длъжника актовете на съда в
заповедното производство, това право не се преклудира, нито се разглеждат основания,
отричащи материалната законосъобразност на заявената претенция. С подадената от ищеца
молба до съда за обезсилване на влязлата в сила заповед за незабавно изпълнение не се
осъществява,нито може да се постигне защита на длъжника срещу материалното право на
кредитора по същество,т.е за неговото отричане . Поради това в случая не се касае за „дело
с определен материален интерес“ и този критерии не следва да е определящ за размера на
възнаграждението което се дължи на адвоката,упражнявал защитни средства като
пълномощник на длъжника в заповедното производство, още повече когато предмет на
исканията са наведени основания за обезсилване , каквито не са предвидени в закона ,нито
е предвиден ред за съда при вече издадената заповед за изпълнение да ги разглежда.
Адвокатската защита е вложеният от адвоката труд, който се преценява в съотношение с
фактическата и правна сложност на делото ,в обема на дължимото правно разрешение на
повдигнатите за разрешаване правни въпроси по него. Установената практика на ВКС
съобразява застъпеното в практиката на ЕСПЧ разбиране за връзка на пропорционалност
между използваните средства и целите,които трябва да бъдат постигнати. В конкретния
случай предвид обема на предоставените от ищеца услуги и насоката на извършените от
адвоката правни действия,за ориентир следва да се използва разпоредбата на чл.11 от
Наредбата,на основание §1 от нейните допълнителни разпоредби. Водещо следва да се
 посочи, че НМРАВ №1/2004г на Висш адвокатски съвет /с настоящо наименование
Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа/ не намира
обвързващо за съда приложение поради противоречие              на нейните разпоредби с
общностното право - Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-
438/22.    Преценката на съда за съответствието на определено по чл.36, ал.3 ЗА
възнаграждение с изискванията на закона в случая е дължима. Тази преценка не се


                                            5
изразява и по същество не се изчерпва с проверка правилно ли е била приложена
  цитираната Наредба №1/2004г на Висшия адвокатски съвет при определяне на
възнаграждението за конкретния случай, а се основава на съчетаното, самостоятелно
 прилагане на принципа за достъпност до адвокатска защита , на възмездния характер на
тази защита, намерил законодателен израз както в чл. 38, ал.2 ЗА ,според който
възнаграждение е дължимо за положения от адвоката труд ,така и в чл.36, ал.2 ЗА при
изискването възнаграждението да е обективно и справедливо.Предвид така изтъкнатите
съображения,при съобразяване на решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 и
обема на извършената от ищеца работа ,посочена в молбата му до адвокатския съвет във
връзка с приключилото ч гр.д №673/2015г на РС Велинград,настоящият съдебен състав на
ВКС намира, че дължимото възнаграждение възлиза на 360 лв. с ДДС или 184,07 евро. Не се
установява участие на        адв Г. Б. за постигане на         приложеното споразумение
№1378/10.12.2019г между Община Белинград и „Еко Титан” ЕООД като основание за
завишаване на възнаграждението му ,определено за извършените по конкретното дело
процесуални действия, които са въз основа на представеното изрично пълномощно.
      Гореизложеното налага отмяна на обжалваното въззивно решение като неправилно в
частта, с която е потвърдено вземането по предявения иск за разликата над 360 лв. / с
равностойност 184,07 евро/ до размера от 9 469,14 лв., като вместо него следва да бъде
постановено друго, с което искът по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 вр. 36, ал.3 ЗА да бъде
отхвърлен в тази му част, ведно със законната лихва от 18.01.2024г до изплащане на
вземането,представляващо посочената разлика . Решението следва да бъде отменено и в
частта, с която ответникът е осъден за заплати на ищеца разноски за първоинстанционното и
заповедното производство за държавна такса за разликата над 14,07 лв. / 7,36 евро/, както и в
частта, с която ответникът е осъден да заплати на адв.С. С. адвокатско възнаграждение по
чл.38, ал.2 ЗА за разликата над 40 евро.   .
              В останалата обжалвана част, за сумата от 360 лв. или 184,07 евро,ведно със
законната лихва от 18.01.2024г до окончателно изплащане, въззивното решение в
потвърждаване на установеното до този размер вземане следва да бъде оставено в сила.
   .
            При този изход на делото на основание чл.78, ал.3 ГПК на касатора-ответник по
иска се дължат сторените от него разноски за държавна такса за въззивното производство и
за касационното производство, съразмерно с отхвърлената част от иска в общ размер на 196
 евро. Дължат му се и сторените разноски за адвокатско възнаграждение за първата и
въззивната инстанция (общо в размер на 1400 лв), но съобразно отхвърлената част на иска ,
следва да се присъдят в общ размер на 687 евро . Разноски за адвокат в касационното
производство ответникът по иска не е заявил и установил . Касаторът дължи на
процесуалния представител на насрещната страна възнаграждение за безплатно процесуално
представителство за касационното производство по чл.38, ал.2 ЗА,което съобразно
оставената в сила част от решението ,остава в размер на 20 евро/с вкл. ДДС/               .
     .
       Мотивиран от горното,настоящият състав на Върховен касационен съд


                                             6
Р Е Ш И:
            ОТМЕНЯ решение № 71 от 28.02.2025г. по в. гр. д. № 888/2024 год. по описа на
Окръжен съд – Пазарджик в частта, с която предявеният по реда на чл.422 ГПК от Г. Х. Б.
 против [община] иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.36, ал.3 ЗА е уважен за
разликата над 360,00 лв. /184,07 евро/ до пълния предявен размер от 9469,14лв. лв.-
дължимо адвокатско възнаграждение за извършени правни действия по ч. гр.д. №№
673/2015г по описа на Районен съд Велинград,определено с решение № 330/02.08.2023 г. на
Адвокатски съвет – Пловдив по протокол № 18/02.08.2023г. ведно с лихвата върху тази
разлика ,считано от 18.01.2024г , както и в частта, с която [община] е осъдена за заплати на
Г. Х. Б. разноски за първоинстанционното и заповедното производство за държавна такса за
разликата над 14,40 лв. /7,36 евро/, както и в частта, с която [община] е осъдена да заплати
на адв. С. С. адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за разликата над 40 евро, като
вместо това постановява:

        ОТХВЪРЛЯ предявеният по реда на чл.422 ГПК от Г. Х. Б. [ЕГН] , адвокат от АК
Пловдив, против Община Велинград иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.36, ал.3
ЗА за разликата над сумата 360,00 лв. /184,07 евро/ до пълния предявен размер от 9469,14лв.
 дължимо адвокатско възнаграждение за извършени правни действия по ч. гр.д. №№
673/2015г по описа на Районен съд Велинград, определено с решение № 330/02.08.2023 г. по
протокол № 18/02.08.2023 г на Адвокатски съвет – Пловдив , ведно със законната лихва,
считано от 18.01.2024г до окончателното изплащане на вземането за тази разлика , за което
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 18.01.2024г. по
ч.гр.д. № 54/2024 г. по описа на Районен съд Велинград.
       ОСТАВЯ В СИЛА решение № 71 от 28.02.2025г. по в. гр. д. № 888/2024 год. по описа
на Окръжен съд – Пазарджик в останалата обжалвана част.
        ОСЪЖДА Г. Х. Б. [ЕГН] адрес [населено място] [улица], ет..., офис №.... да заплати
на Община Велинград ЕИК [ЕГН] ,на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 883 евро разноски
за всички инстанции.
         ОСЪЖДА Община Велинград ЕИК [ЕГН] да заплати на адв. С. И. С., с адрес:
[населено място], [улица], ет......,сумата от 20 евро,представляваща възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство за касационното производство по
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата
         Решението е окончателно.


                                                   Председател: _______________________

                                                       Членове:

                                                               1. _______________________

                                                               2. _______________________



                                             7
8