Отговорност при ляв завой и превишена скорост на насрещния водач

Текстът на акта

                                 РЕШЕНИЕ
                                      № 320
                              гр. София, 07.07.2026 г.


                      В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две
хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                                 Председател: Блага Иванова
                                 Членове:     Мая Цонева
                                              Красимира Медарова

при участието на секретаря Илияна Петкова
в присъствието на прокурора Ивайло Симов
като разгледа докладваното от Красимира Медарова Касационно наказателно
дело от общ характер № 20268002200220 по описа за 2026 година


     Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК.
Образувано е по касационна жалба на адв. Т. в качеството на упълномощен защитник на
подсъдимата И. А. Д. срещу въззивно решение № 396/20.11.2025 г. на Софийски Апелативен
съд, Наказателно отделение, 12-ти състав по в.н.о.х.д. № 763/2025 г.
В касационната жалба на защитата на подсъдимата се релевират касационните основания
по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК и се прави искание за отмяна на въззивното решение и
връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на въззивния съд, поради
допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, които да
бъдат отстранени.
В подкрепа на релевираното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК се сочат
липса на мотиви и на отговори на възраженията на защитата от въззивната жалба относно
съдържанието на авто-техническите и медицински експертизи по делото. Твърди се и липса
на отговор на доводите, поддържани пред въззивната инстанция за неправилни изчисления
на скоростта на мотоциклета преди удара чрез използване на грешни величини във
формулите, по които са определени скоростите на движение на двете превозни средства,
когато ударът е в неподвижно препятствие, или чрез използване на произволно избрани
величини, за които няма обяснение относно тяхното приемане като стойности. Не са


                                           1
изложени аргументи за мястото на потегляне на лекия автомобил преди удара и как е
установена позицията му, като не е взето предвид, че мащабната скица от мястото на
произшествието е изготвена от вещото лице, което е автор на експертизата, без да посочи на
базата на какви данни е съставена. Оспорва се използваният от експерта авто-инженер метод
на изчисляване на скоростта на превозните средства, участници в пътното произшествие,
както и изводът на въззивния съд, че изчисленията са извършени по друг метод, различен от
оспорения от защитата на подсъдимата. Изтъкват се липса на отговори на доводите от
въззивната жалба за необоснованост на присъдата на първия съд, като не е даден отговор на
възражението на защитата срещу противоречивите експертни изводи, залегнали в отделните
заключения за отстоянието, на което се е намирал мотоциклетистът в момента на потегляне
на автомобила на подсъдимата; на видимостта, която подсъдимата е имала към мотоциклета
и разстоянието между превозните средства преди произшествието.
В касационната жалба на защитата се твърди, че въззивното решение почива на
предположения в частта относно момента на предприемане на процесната маневра от страна
на подсъдимата, респективно видимостта й към позицията на пострадалия мотоциклетист
към този момент, като се застъпва тезата, че предприемането на маневрата и потеглянето на
автомобила са различни последователни действия от значение за съставомерността на
деянието, които не са изяснени. Навежда се и довод за липса на мотиви в частта на
въззивното решение относно проведеното след пътния инцидент лечение на пострадалия и
връзката му с настъпването на неговата смърт, като се сочи, че доводите на защитата в тази
връзка са останали без коментар от страна на апелативния съд, в това число и оставеното без
уважение искане за назначаване на повторна съдебно-медицинска експертиза относно
причината за настъпване на смъртта.
Нарушението на материалния закон се мотивира с липсата на субективна страна на
деянието, поради високата скорост на движение на пострадалия мотоциклетист, с който
фактор подсъдимата не е имала задължение да се съобрази при предприемането на
маневрата.
Срещу решението на въззивната инстанция е подадена и касационна жалба от частните
обвинители Л. и С. К.и чрез упълномощени повереник адв. Г., в която формално са наведени
всички касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1-3 от НПК, като конкретни съображения са
посочени единствено в подкрепа на оплакването за определяне на явно несправедливо
наказание. Частните обвинители в жалбата се позовават на ниския размер на наложеното
наказание, като го намират за несъответен на тежестта на деянието и считат, че наложеното
наказание следва да бъде увеличено по размер и да се постанови ефективното му
изтърпяване с цел постигане на целите на генералната и специална превенция на
наказанието. Излагат се аргументи за завишена степен на обществена опасност на
извършеното деяние поради извършените две нарушения по ЗДвП от страна на
подсъдимата, както и с оглед настъпилия тежък резултат, смърт на млад човек. Сочи се, че
не е взета предвид актуалната обществена нетърпимост към подобен род пътни инциденти,
поради тяхната масовост, което изисква адекватна по тежест санкция. Частните обвинители


                                             2
оспорват правилността на извода на САС за превес на смекчаващите над отегчаващите
обстоятелства, като считат, че при съпоставката им не е взета предвид завишената степен на
обществена опасност на извършеното деяние и с наложеното наказание не биха се
постигнали целите на генералната превенция, а се създава усещане за безнаказаност в
обществото.
В заключение се прави искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на въззивния съд с цел увеличаване размера на наказанието,
което да се определи над средния и към максималния законов размер, с което ще се
постигнат целите по чл. 36 от НК.
В срока по чл. 351, ал. 4 от НПК от частните обвинители е постъпило становище по
касационната жалба на подсъдимата, съдържащо доводи за нейната неоснователност и за
оставянето й без уважение. В писменото становище се посочва, че въззивното решение е
правилно и законосъобразно в частта относно правната квалификация на деянието и вината
на подсъдимата за настъпване на вредоносния резултат. Застъпва се тезата за липса на
съществени процесуални нарушения при изготвяне на мотивите към решението и при
оценката на доказателствата и експертизите по делото, които са подробно и обективно
анализирани, а фактическите изводи на съда са изцяло доказателствено обезпечени. В това
число и относно наличието на причинна връзка между произшествието и леталния изход за
пострадалия. Сочи се, че не са допуснати нарушения и на материалния закон, като се
поддържа довода за явна несправедливост на наказанието.
В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимата Д., редовно призована не се
явява. Представлява се от упълномощения защитник адв. Т., който поддържа касационната
жалба по изложените съображения и с направеното искане за отмяна на решението и
връщане на делото на въззивната инстанция. Акцентира върху неизследването на
обстоятелството с местоположението на мотоциклета в момента на вземане на решението от
подсъдимата за предприемане на маневрата „завой на ляво“, което е определящо за
субективната страна на деянието и на липсата на мотиви към въззивното решение относно
кредитирането на авто-техническите експертизи, които са необосновани и не почиват на
обективно установени данни. Позовава се на близките отношения между подсъдимата и
семейството на пострадалия преди пътния инцидент и счита, че за подзащитната му е от
съществено значение да се установи дали тя има вина за произшествието, а не какво
наказание ще й бъде наложено.
Пред ВКС упълномощеният повереник на частните обвинители поддържа касационната им
жалба и оспорва жалбата на подсъдимата, като поддържа искането за увеличаване на
наложеното й наказание, което да се определи в рамките на максимално предвиденото в
закона и да се изтърпи ефективно, като лишаването от правоуправление също да се определи
в максимално допустимия размер.
 Частните обвинители К. пред ВКС изразяват съгласие с доводите на техния повереник.
Прокурорът от ВКП пред настоящата касационна инстанция застъпва становището, че


                                            3
жалбите на подсъдимата и частните обвинители срещу въззивното решение са
неоснователни, същото е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила. Счита, че
по делото не са допуснати съществени процесуални нарушения и изводите на
контролираните съдилища са доказателствено обезпечени в необходимата степен. Намира, че
наложеното на подсъдимата наказание не е явно несправедливо, като при неговата
индивидуализация е отчетен приноса на пострадалия за настъпването на вредоносния
резултат, което е дало отражение при реализацията на наказателната й отговорност и
размера на наложеното наказание.
       Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди
основанията, наведени в касационните жалби на подсъдимата и на частните обвинители, и
като съобрази доводите на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си
правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:
      С присъда № 32/26.06.2024 г. на Софийски Окръжен съд, 1-ви наказателен състав,
постановена по н.о.х.д. № 7/2022 г. по описа на същия съд подсъдимата И. А. Д. е призната
за виновна в това, че на 14.08.2019 г. около 12.20 ч. на кръстовище на ул. /улица/ и ул.
/улица/ в /населено място, област/ при управление на моторно превозно средство /МПС/, лек
автомобил марка /марка/, модел /модел/ с рег. № /рег. номер/ в нарушение на правилата за
движение по пътищата чл.25, ал.2. изр.1 от ЗДвП по непредпазливост причинила смъртта на
М. С. К., която настъпила на 27.08.2019 г., поради което и на осн. чл. 343,ал.1, б. „в“, вр.
чл.342, ал.1, пр.3 от НК, вр. чл.2, ал.2 от НК и чл. 55, ал.1, т.1 от НК е осъдена на лишаване
от свобода за срок от една година и шест месеца, изтърпяването на което е отложено на осн.
чл. 66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила,
като е оправдана за допуснатото нарушение по чл. 47 от ЗДвП. На осн.чл. 343г от НК
подсъдимата Д. е лишена от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца,
като на осн. чл.59, ал.4 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимата е била лишена
по административен ред от упражняването на същото право.
С присъдата на окръжния съд направените по делото разноски от досъдебното и съдебно
производство по делото в полза на държавното и частно обвинение са възложени в тежест
на подсъдимата, на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК и съдът се е произнесъл по веществените
доказателства.
С въззивно решение № 396/20.11.2025 г. на Софийски Апелативен съд, Наказателно
отделение, 12-ти състав по в.н.о.х.д. № 763/25 г. образувано по жалби на подсъдимата и
частните обвинители присъдата на окръжния съд е потвърдена изцяло.
Касационните жалби на защитата на подсъдимата Д. и на частните обвинители К.и са
подадени в законовия срок по чл.350, ал.2 от НПК и от активно легитимирани страни срещу
подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по чл. 346, т.1 от НПК, поради което са
допустими и подлежат на разглеждане, като разгледани по същество се явяват
неоснователни, всяка една от тях.
По касационната жалба на подсъдимата:


                                              4
С оглед наведеното оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения,
изразяващи се в липса на мотиви и неправилна доказателствена дейност на съда, същата
следва да получи приоритетен отговор, поради законовите последици при констатиране на
основателност на оплакването, които са отмяна на решението и връщане на делото за ново
разглеждане.
Изложените аргументи от касационната жалба на защитата в подкрепа на това оплакване са
отнесени до съдържанието на мотивите и доказателствената дейност на въззивния съд по
оценката на наличните по делото доказателства за механизма на настъпване на пътното
произшествие, като се оспорва тяхната правилност; както и до използваните от съда
специални знания от експертите медици и авто-инженери, които са кредитирани въпреки
противоречията между тях, като е отказано допускането на повторни заключения.
Прочитът на въззивното решение не установи пороци в доказателствената дейност на
въззивния съд и при формиране на вътрешното му убеждение по фактите на обвинението.
Не се констатира и липса на мотиви по въпросите, посочени в касационната жалба на
подсъдимата.
Апелативната инстанция е изпълнила изключително стриктно задължението си по чл.314,
ал.1 от НПК за цялостна проверка на първоинстанционната присъда, като е извършила
самостоятелен пълен анализ на доказателствената съвкупност и на съдържанието на
изготвените по делото експертни заключения относно механизма на настъпване
произшествието и причината за смъртта на пострадалия, при отчитане на обективността на
изходните данни, на които са базирани експертизите.
Независимо, че въззивният съд е възприел изцяло констатациите на първата инстанция по
фактите и правото, в които случаи съгласно константната съдебна практика не е необходимо
пълно преповтаряне на обстоятелствата по делото, в решението е направен детайлен
оценъчен прочит на всички доказателства и доказателствени средства, в контекста на
възраженията на защитата от въззивната жалба и е даден отговор на всички доводи срещу
правилността и обосноваността на първоинстанционния съдебен акт.
Не кореспондира със съдържанието на контролирания въззивен съдебен акт посоченото в
касационната жалба, че възраженията на защитниците на подсъдимата не са били обсъдени
по същество и не са получили обоснован отговор. Прочитът на решението на апелативния
съд показва, че в мотивите към него се съдържа обстоен отговор на всички направени от
защитата на подсъдимата възражения, както на съдържащите се във въззивната жалба и
допълнението към нея, така и на наведените в пледоарията им в съдебно заседание по време
на съдебните прения.
Основен довод, поддържан както пред въззивния съд, така и пред настоящата касационна
инстанция е кредитирането на допълнителните авто-технически експертизи, които според
защитата са неправилни и необосновани в частта относно мястото на настъпване на
инициалния удар между двете превозни средства; отстоянието между тях при потеглянето на
автомобила на подсъдимата; видимостта на подсъдимата към мотоциклета при вземане на


                                           5
решението за предприемане на маневрата; скоростта на мотоциклета преди и по време на
удара. В касационната жалба се сочи, че решението на съда в тези му части почива на
необосновани предположения, които са в разрез с фактите по делото.
На първо място следва да се посочи, че макар и експертизата да не е задължителна за съда/
чл. 154, ал.1 от НПК/, в случаите когато експертните становища не бъдат възприети е
необходимо съдът да изложи собствени аргументи не само за тяхното отхвърляне, но и по
въпросите, по които се изискват специални знания по същество. От друга страна при
положение, че вещото лице защити убедително становището си и го аргументира по
надлежен начин е недопустимо оспорването на съдържанието на заключенията, които
почиват на специални знания, с които съдът не разполага, без да е установена
недобросъвестност или пристрастност на техния автор. По настоящото дело апелативният
съд изрично е посочил, че данни за такова поведение на експерта авто-инженер не са
установени, поради което и не са налице основания за отхвърляне на изготвените от него
заключения.
Следва да се посочи, че оценката на експертните заключения е направена от контролираните
съдилища при стриктно спазване на разпоредбата на чл. 154, ал.2 от НПК чрез подробно
мотивиране на становището кои от заключенията получават кредит на доверие и кои от тях
са изключени от надеждните способи за проверка на доказателствения
материал./контролираните съдилища са подходили критично към заключението на първата
комплексна експертиза в авто-техническата й част и не са го кредитирали изцяло, поради
това, че е било изготвено на базата на непълни данни относно пътното произшествие/.
В конкретика, на възражението, че липсва отговор на довода, че вещото лице авто-инженер
е попълвал формулите с грешни величини при изчислението на скоростта на мотоциклета
преди удара, в решението на САС се съдържа анализ на заключението на първата
допълнителна авто-техническа експертиза, назначена на досъдебното производство и
използваният от експерта метод за установяване скоростта на движение на двете превозни
средства, участници в пътното произшествие и обосновка защо се приема обективността на
кредитираната експертиза. САС е посочил, че заключението в частта относно скоростта на
пострадалия мотоциклетист е изготвено на базата на разширен обем от доказателства, след
извършване на допълнителен оглед на мястото на произшествието, в това число и след
компютърна обработка на снимковия материал от първоначалния оглед. Обсъдено е
възражението относно използваният от експерта метод на изчисление „Momentum 360“, като
е посочено, че той е неприложим при удар между движещи се превозни средства, докато в
настоящият казус автомобилът е бил в покой, а наличието на спирачна следа от гумите на
мотоциклета е показател, който дава възможност за определяне на скоростта на движение на
пострадалия по този метод. Възражението от касационната жалба, че при изчисленията на
скоростта на мотоциклета неправилно е използвана дължината на спирачната му следа, а не
тази на ефективния спирачен път на двуколесното превозно средство не се намери за
основателно, доколкото използваната в експертизата формула има за параметър „дължината
на спирачната следа от мотоциклета преди удара“,/измерена при огледа на мястото на


                                            6
произшествието и закрепена в огледния протокол/ която е в размер на 0,5 м., каквато
стойност обективно е използвана при изчисленията в експертизата /стр.51 от т.3 от
досъдебното производство/.
Относно довода за попълване с произволно избрани величини на използваните формули за
изчисление на стойности от вещото лице авто-инженер, в частност ъгълът алфа 1,
необходим за прилагане на метода „Momentum 360“, в решението на САС се съдържа
подробен отговор на аналогично възражение, което аргументирано е отхвърлено като
неоснователно, с което ВКС се съгласява. САС се е позовал на съдържанието на същата
допълнителна експертиза, като е посочил, че в заключението се съдържа подробно описание
на използваната от експерта методология за определяне на стойността на този ъгъл, чрез
данните от допълнителния оглед на мястото на произшествието, на базата на които са
определени вектора на скоростта на масовия център на автомобила преди удара спрямо
деформациите на автомобила, който е единия параметър, като ъгълът се определя между
него и абсцисната ос на приетата координатна система, която е по посока движението на
мотоциклета.
В касационната жалба се възразява и срещу отговора на САС на доводът от въззивната
жалба на подсъдимата за неправилно определяне на мястото на потегляне на автомобила,
което според защитата е избрано произволно, тъй като е на база изготвената мащабна скица
от вещото лице, което е автор на експертизата. Възражението е неоснователно и не почива
на обективна основа. В заключението на първата допълнителна авто-техническа експертиза,
при отговора на втора задача са посочени данните, които експертът е използвал, за да
изготви мащабна скица на местопроизшествието – изображения на 3 бр. снимки от
фотоалбума, неразделна част от огледния протокол, описанието в протокола от
допълнителния оглед на отремонтирания участък от пътя в района, в който е настъпило
произшествието, както и компютърно мащабиране на снимките от оставените следи от
мотоциклета. Използваните обективни данни от вещото лице са съпоставени с обясненията
на подсъдимата от досъдебното производство в качеството й на обвиняема и е отчетено, че
не кореспондират с деформациите на автомобила в предната му част, които с категоричност
сочат, че в момента на удара лекият автомобил е бил разположен косо спрямо осевата линия
на платното за движение. При това положение изводите на вещото лице за
местоположението на лекия автомобил преди удара не са произволни, а почиват на
обективен анализ на данните от огледните протоколи и състоянието на моторните превозни
средства след удара между тях, поради което правилно са получили кредит на доверие от
решаващите съдилища.
Не почива на обективен подход възражението за противоречия в авто-техническите
експертизи относно отстоянието на мотоциклета от мястото на удара при потеглянето на
подсъдимата за предприемане на маневрата „завой наляво“. В устните разяснения на
експерта авто-инженер е изяснено, че посочените в касационната жалба стойности от 86, 91,
92, м. са изчислени на базата на различни изходни параметри и поради това се различават.
отстоянието от 86 м., на което се е намирал мотоциклетът от мястото на удара е изчислено


                                             7
към момента, в който автомобилът на подсъдимата навлиза в пътната му лента, а
отстоянието от 91 м. е изчислено към момента на потегляне на лекия автомобил на
подсъдимата, като за отправна точка е използван масовия център на лекия автомобил.
отстоянието от 92 м. посочено в основната експертиза е на база изчисления изминат път от
левия калник на автомобила, а не от масовия му център и от това произтича разликата в
двете стойности.
Не кореспондира със съдържанието на въззивния съдебен акт възражението от касационната
жалбата, че липсва отговор на довода за видимостта на подсъдимата спрямо мотоциклета
при предприемане на маневрата „завой наляво“ и противоречието на този извод с гласните
доказателствени средства по делото, както и с фактическия извод на първия съд, че
участниците в произшествието са се възприели един друг на отстояние 48-46 м преди удара,
което е 1,53 сек преди той да настъпи. Както правилно е приел САС, като се е позовал на
експертното заключение на вещото лице А. и на протокола за оглед по делото, видимостта
на подсъдимата спрямо мотоциклетиста е определена на базата на характеристиките на
участъка от пътя, в който е настъпило произшествието, прав участък от 150 м., в който не са
налице ограничения, които да препятстват възприемането на участници в движението по
този участък от позицията, на която се е намирал нейният автомобил преди да навлезе в
насрещната пътна лента. Коментираните отстояния, които окръжният съд е посочил в
мотивите към присъдата касаят момента, в които двамата участника в пътния инцидент са
реагирали на опасността от настъпване на произшествие, което е ирелевантно за параметъра
„видимост“ от подсъдимата спрямо мотоциклетиста в контекста на задължението й да го
пропусне като участник, движещ се по път с предимство.
Доводът, че решението на САС почива на предположения в частта, в която е прието, че при
потеглянето на подсъдимата мотоциклетистът се е намирал на отстояние 91 м. от мястото на
удара, от една страна е довод за необоснованост, която е изключена от пределите на
касационната проверка и не подлежи на касационен отговор и от друга – не почива на вярно
разбиране на задължението по чл. 25, ал.2 от ЗДвП, което е предмет на предявеното
обвинение като част от бланкетната диспозиция на нормата на чл. 343 от НК. Подсъдимата е
предадена на съд за това, че е нарушила задължението да пропусне насрещно движещо се по
път с предимство МПС чрез навлизане в пътната му лента и по този начин е причинила
смъртта на пострадалия водач, което е съставомерното поведение, за което тя носи
наказателна отговорност. Обективно навлизането на лекия автомобил на подсъдимата в
лентата за движение на мотоциклетиста е в резултат на предприета от нея маневра „завой на
ляво“ като обстоятелството в кой момент тя е взела решение за извършване на тази маневра
е ирелевантно за съставомерността на деянието. Неправомерното поведение на подсъдимата
се изразява в създаването на опасност за участник в движението, който се движи по път с
предимство, която опасност за този участник възниква с навлизане на автомобила в лентата
му за движение и която той не може да избегне чрез аварийно спиране, както е в настоящият
случай. Движението на мотоциклетиста с превишена скорост и обстоятелството, че при
движение с разрешена скорост произшествието за него е било предотвратимо определя


                                             8
съпричиняването от негова страна на вредоносния резултат, но не изключва отговорността
на подсъдимата.
При наличието на обективна възможност да възприеме мотоциклета в момента, в който
предприема маневрата „завой наляво“ за подсъдимата възниква задължение да съобрази
движението си с този участник, който се движи по път с предимство и да го пропусне.
Съгласно заключението на допълнителната автотехническа експертиза, допусната от СОС,
подсъдимата с управлявания от нея лек автомобил, с масовия му център, е изминала
разстояние от 5 метра до мястото на удара от момента на потеглянето на автомобила за
време от 3 секунди. В момента на потеглянето на автомобила, мотоциклетът се е намирал на
отстояние 91 м. от мястото на произшествието и е попадал в зоната на видимост на
подсъдимата. С неизпълнението на инкриминираното й задължение да пропусне водача,
движещ се по път с предимство, обективирано в действията й по навлизане в пътната му
лента, тя е извършила нарушението по чл. 25, ал.2 от ЗДвП, с което е причинила
вредоносния съставомерен резултат.
     Първоинстанционният съд е удовлетворил исканията на защитата и е допуснал две
допълнителни авто-технически експертизи, с помощта на които в пълнота са били изяснени
всички въпроси относно видимостта за подсъдимата спрямо пострадалия мотоциклетист,
скоростта на движение на двете превозни средства, местоположението на подсъдимата при
потеглянето на автомобила и отстоянието й от пострадалия при навлизането в лентата му за
движение.
Отказът на САС да допусне нова авто-техническа експертиза не може да бъде оценен като
съществен процесуален пропуск, доколкото поставените въпроси са получили обосновани
отговори с предходните допълнителни заключения, а хипотезата за движещ се пред
подсъдимата камион не е била доказателствено обезпечена, за да се изследва по експертен
път.
При тези данни изводите за механизма на деянието са изведени чрез съвкупен анализ на
всички посочени фактори от значение за настъпването на пътния инцидент и при вярната
им оценка. Изводите за скоростта на пострадалия мотоциклетист и отстоянието на
автомобила от мотоциклетиста при попадане във видимата за подсъдимата зона от пътния
участък, по който се е движел и в тази връзка преценката за предотвратимостта на удара са
резултат от законосъобразен доказателствен подход по комплексен анализ на всички
релевантни доказателства, който е довел до правилно формиране на вътрешното убеждение
на решаващия въззивен съд по фактите на обвинението, поради което не се установи същото
да страда от посочените от защитата процесуални пороци.
      Не се намери за основателно и оплакването за липса на мотиви в решението на САС по
отношение действията и бездействията при проведеното лечение на пострадалия и
допуснатите нарушения на Наредба № 10/04.03.2010 г. за утвърждаване на медицински
стандарт „анестезия и интензивно лечение“, както и за липсата на отговор на възраженията
от допълнението към въззивната жалба на защитата.


                                            9
      Апелативният съд е отговорил подробно на доводите на защитата за липсата на
причинна връзка между пътния инцидент и смъртта на пострадалия младеж, като се е
позовал на заключенията на едноличната и комплексна съдебно-медицински експертизи и
на устните разяснения на вещите лица при изслушването им, съгласно които развилите се
усложнения, гръбначно-мозъчен оток и оток на главния мозък, в това число и
възпалителните изменения в белите дробове и настъпилия смъртен изход за пострадалия са
резултат от тежката съчетана гръбначно-мозъчна-гръдна и на опорно-двигателния апарат
травма с водеща увреда на гръбначния мозък, които са довели до генерализация на процеса с
развитието на сепсис. Експертите са изразили категорично становище, че усложненията,
свързани с гръдната травма на пострадалия, изразяващи се в развитие на възпалителни
изменения в белия дроб нямат връзка с проведеното лечение и не се дължат на пропуски или
неадекватна терапия. Посочили са, че съчетаната травма с травматичен бял дроб
допълнително е способствала за възпалителните белодробни усложнения, като
обездвижването на пациента по причина на прекъсването на гръбначния мозък само по себе
си води до поредица от възпалителни процеси.
По отношение необходимостта от дренаж на излива в белите дробове, експертите са
защитили тезата, че първоначално изливът от 100-300 мл. не е налагал веднага да се
предприеме дренаж, но при настъпилото дихателно влошаване и направеното ново образно
изследване, когато се е установило нарастване на излива се е пристъпило към дрениране на
единия от тях, което е било своевременно. Според вещите лица инфекцията се е развила не
по причина на излива, а поради гръдната травма, която смущава дихателното развитие и
създава предпоставки за развитие на патогенна флора, респективно за възпалителен процес в
белите дробове, който след това се е превърнал в сепсис.
При тези заключения, по делото не са налице доказателства за бездействия, неправилни или
ненавременни действия на лекуващите пострадалия медицински екипи, за да се приеме, че
смъртта на лицето е настъпила по причини извън получените при пътния инцидент
травматични увреждания. Всички вещи лица медици са категорични, че проведените
лечебни и диагностични действия са в съответствие с медицинските стандарти и добрата
медицинска практика, поради което не може да се обсъжда разкъсване на причинната връзка
от действията на подсъдимата по настъпване на произшествието, каквото прекъсване
обективно липсва.
С оглед изложеното относно отговорите на експертите медици и тяхната аргументация за
причината за смъртта на пострадалия поставените в искането на защитата въпроси са
получили обосновани отговори и не е налице съмнение в тяханата правилност, поради което
не е било необходимо да се назначава повторна съдебно-медицинска експертиза в
съответствие с изискванията на чл.153 от НПК. В заключение, направената от САС оценка
на медицинските експертизи като способ за проверка на наличните доказателства е изцяло
съобразена с изискванията на процесуалния закон и с кредитирането им съдът не е допуснал
нарушение при формиране на вътрешното си убеждение по фактите на обвинението.
Предвид горното, възражението за допуснати съществени процесуални нарушения от

                                           10
въззивния съд при потвърждаването на първоинстанционната присъда е напълно
неоснователно, поради което искането на защитата за отмяна на решението на САС и
връщане на делото за ново разглеждане на въззивния или първоинстанционния съд не може
да бъде удовлетворено.
В хода на касационната проверка не се установи и допуснато нарушение на материалния
закон от въззивната инстанция при постановяване на решението за потвърждаване на
присъдата на първия съд, което да е основание за упражняване на правомощията на ВКС по
чл.354,ал.3, т.3 от НПК за неговата отмяна.
Същото е мотивирано с довод за съществен процесуален пропуск в доказателствената
дейност на съда при определяне на отстоянието на мотоциклета в момента на предприемане
на маневрата от подсъдимата, който се обсъди по-горе и се оцени за неоснователен, поради
установената видимост от нейна страна спрямо движещото се по пътя с предимство
превозно средство, което тя е имала задължение да пропусне и не е изпълнила.
Извършеното от подсъдимата нарушение по чл.25, ал.2 от ЗДП се намира в причинна връзка
с настъпването на вредоносния резултат, на основание експертните изводи от комплексната
експертиза, че отстоянието, от което подсъдимата обективно е имала възможност да
възприеме пострадалия мотоциклетист е било достатъчно за непредприемане на маневрата с
цел избягване на настъпилия удар.
При тези данни искането на защитата за оправдаване на подсъдимата не може да бъде
удовлетворено и жалбата в тази й част също следва да се остави без уважение.
С оглед изложеното, в рамките на установените факти, материалният закон е приложен
правилно, поради което не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК .
По жалбата на частните обвинители:
Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание, наведено в касационната
жалба на частните обвинители се намери за неоснователно.
Същото се поддържа по съображения за определяне на прекомерно занижен размер на
наложената санкция, както и поради неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 66, ал.1
от НК.
Като аргументи в подкрепа на застъпената позиция се посочват тежестта на настъпилия
вредоносен резултат, смърт на млад човек, която сочи на завишена обществена опасност на
деянието, нарушението на две разпоредби от ЗДвП и актуалната разпространеност на пътно
транспортните престъпления с настъпване на смърт, които изискват по- адекватен отговор
при налагане на наказанията на дейците за постигане целите на генералната превенция.
Като допълнителни мотиви в подкрепа на искането за увеличаване на наказанието на
подсъдимата в представеното становище по жалбата й се излагат несъобразяването й с
пътната обстановка, което създава опасност за участниците в движението и превозването на
бебе в автомобила, които обстоятелства са изисквали по – внимателно шофиране от нейна
страна.


                                            11
Контролираните съдилища са определили наказанието на подсъдимата Д. при условията на
чл. 55, ал.1, т.1 от НК и са го индивидуализирали в рамките на шест месеца под специалния
минимум от две години лишаване от свобода, в редакцията на текста на чл.343 от НК към
датата на деянието при условията на чл.2, ал.2 от НК. ВКС намира за правилно становището
на въззивния съд, че приложимата норма за определяне на адекватна санкция е разпоредбата
на чл.55 от НК, която е съответна на тежестта на деянието и обществената опасност на
подсъдимата като деец. Определянето на санкцията е при отчитане на категоричен превес
на смекчаващите обстоятелства, които се отличават с многобройност, както и при наличие
на кумулативната предпоставка, изискуема в текста на чл.55 от НК за прекомерна тежест на
най-лекото предвидено в закона наказание спрямо извършеното деяние.
САС е направил собствен анализ и оценка на облекчаващите обстоятелства, като е коригирал
становището на първата инстанция за част от приетите за смекчаващи факти, но правилно е
заключил, че същите се отличават с многобройност и значително превалират над
отегчаващите, което е основание за прилагането на разпоредбата на чл.55 от НК. Отделно,
обстоятелствата, които смекчават наказателната отговорност на подсъдимата Д. са правилно
индивидуализирани от решаващия въззивен съд като брой и относителна тежест спрямо
отегчаващите факти.


Посочените в жалбата на частните обвинители обстоятелства, които според тях имат
отегчаващ характер и неправилно са били игнорирани при определянето на размера на
санкцията, а именно смъртта на пострадалия като тежък вредоносен резултат и допуснатите
две нарушения по ЗДвП не могат да бъдат възприети за правилно оценени.
Смъртта на пострадалия младеж е съставомерен елемент от фактическия състав на
престъплението по чл.343 от НК, поради което е недопустимо да се цени като оттегчаващ
отговорността факт, а допуснатото от подсъдимата нарушение в причинна връзка с
вредоносния резултат е едно на брой, тъй като подсъдимата е била оправдана за второто
инкриминирано нарушение с присъдата на първата инстанция, която е потвърдена с
въззивното решение.
По въпроса за краткия стаж на подсъдимата като водач на МПС, САС е изложил
съображения, /макар и по повод оценката на този факт като смекчаващо обстоятелство/
които се споделят от ВКС, поради което продължителността на упражняване на
правоспособността й не може да се цени нито в полза нито във вреда на дееца.
Безспорно превозването на бебе в автомобила е изисквало управлението на превозното
средство да се осъществява с повишено внимание, но доколкото деянието е извършено под
формата на „небрежност“ относителната тежест на това обстоятелство е изключително
ниска и не води до промяна на размера на определеното наказание.
Изложените в касационната жалба на частните обвинители доводи за високата обществена
опасност на деянието, изведени от масовия характер на пътните инциденти, които изискват
по-строги санкции за ефективно постигане на целите на генералната превенция са


                                            12
принципно правилни, но в конкретния случай преценката на САС за съответствието между
тежестта на деянието и тази на адекватната за постигане целите на чл.36 от НК санкция е
правилна.
Процесното деяние правилно е било оценено като такова с ниска степен на обществена
опасност, предвид характера на допуснатото от подсъдимата нарушение на правилата за
движение и цялостната характеристика на пътния инцидент, с оглед изключително ниската
скорост на предприемане на маневрата от нейна страна, незначителното навлизане в пътната
лента на пострадалия и преустановяването на движението на автомобила преди удара, както
и с оглед повече от двукратно превишената скорост на движение на пострадалия
мотоциклетист, която обуславя и значителния му принос за настъпване на произшествието.
Съдилищата са съобразили наложената санкция с водещата цел на специалната превенция,
като целите на генералната превенция не са игнорирани и успешно могат да бъдат
постигнати с определения санкционен размер, който е отмерен относително близо до
санкционния минимум.
Искането за отмяна на приложението на чл.66 от НК също не се намери за основателно и
изводът на САС за липса на необходимост от изолация на подсъдимата за постигане на
поправителния ефект на наказанието е правилен и съответен на данните за нейната личност,
които са преимуществено положителни. Подсъдимата е санкционирана за едно предходно
административно нарушение като водач на МПС, родител е на малолетно дете, изразява
критично отношение към деянието и съжалява за извършването му, което обуславя и
наличието на втората изискуема от текста на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК
предпоставка за неговото прилагане. Съпричиняването на пострадалия водач също правилно
е оценено като фактор за условното осъждане на подсъдимата при съобразяване със
 задължителните предписания от ТР №2/2016 г. на ОСНК на ВКС.
Срокът на лишаване от правоуправление на МПС е адекватно отмерен, като в жалбата не се
навеждат конкретни доводи за завишаване на неговия размер, които да бъдат обсъждани, а и
комплексният характер на наказанието по чл.343 от НК изисква балансиран подход при
отмерването на основната и допълнителната му част за формиране на справедлива санкция,
който в случая е постигнат.
С оглед горното, наложената на подсъдимата санкция е правилно и законосъобразно
индивидуализирана при спазване на изискванията на разпоредбата на чл.56 от НК и при
отчитане на конкретната обществена опасност на деянието и личната й такава като деец,
което определя неоснователност на обсъжданото оплакване по чл. 348, ал.1, т.3 от НПК.
По изложените съображения жалбата на частните обвинители срещу въззивното решение
следва да се остави без уважение като неоснователна и при установената неоснователност и
на касационната жалба на подсъдимата, решението на САС като правилно и
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на осн. чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето
наказателно отделение


                                            13
                                     РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 396/20.11.2025 г. на Софийски Апелативен съд по
в.н.о.х.д. № 763/2025 г.
Решението не подлежи на обжалване.


                                             Председател: _______________________

                                                 Членове:

                                                        1. _______________________

                                                        2. _______________________




                                        14