Практика · Върховен касационен съд · 08 Април 2026
Липса на правосубектност на детска ясла за водене на съдебни дела
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Родители предявяват иск за обезщетение за неимуществени вреди от съоръжение за игра срещу община и детска ясла. Долните съдебни инстанции осъждат яслата да заплати обезщетение заедно с общината. Върховният касационен съд обезсилва решенията срещу детската ясла и прекратява производството спрямо нея, тъй като тя не е самостоятелно юридическо лице.
Какво приема съдът
Детските ясли са организационно обособени структури, а не самостоятелни юридически лица, поради което не притежават процесуална правосубектност и не могат да бъдат страна по съдебни дела.
Приложени разпоредби
- чл. 26 ГПК
- чл. 27, ал. 1 ГПК
- чл. 78, ал. 4 ГПК
- чл. 50 ЗЗД
- чл. 118, ал. 2 Закон за здравето
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
детска яслапроцесуална правосубектностобезщетение за вредичл. 50 ЗЗДобезсилване на решение
Текстът на акта
РЕШЕНИЕ
№ 232
гр. София, 08.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март
през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Пламен Стоев
Членове: Здравка Първанова
Розинела Янчева
при участието на секретаря Славия Г. Тодорова
като разгледа докладваното от Розинела Янчева Касационно гражданско дело
№ 20258002100547 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 290 - чл. 293 ГПК.
С определение № 5478 от 28.11.2025 г., постановено по настоящото дело, ВКС, състав на
второ гражданско отделение е допуснал касационно обжалване на решение № 188 от
12.08.2024 г. по гр. д. № 39/2024 г. на Апелативен съд – Велико Търново в частта, с която е
потвърдено решение № 349 от 11.07.2023 г. по гр. д. № 724/2021 г. на Окръжен съд - Велико
Търново за осъждане на Детска ясла „Пролет“, гр. Велико Търново да заплати, при
условията на солидарна отговорност с Община Велико Търново, на основание чл. 50 ЗЗД, на
А. П. Т., ЕГН [ЕГН], действаща чрез нейните родители и законни представители С. В. Д. и
П. М. Т., сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от вещ - съоръжение за детска игра тип „влакче“, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 31.08.2020 г. до окончателното изплащане.
Касационното обжалване е допуснато по касационната жалба на Детска ясла „Пролет“, за
преценка дали постановеният съдебен акт в частта, с която искът срещу този касатор е
уважен, не е вероятно недопустим, поради произнасяне срещу страна, която не притежава
процесуална правосубектност.
В проведеното открито съдебно заседание пред ВКС Детска ясла „Пролет“ поддържа
жалбата си.
Насрещната страна оспорва същата.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение на ВКС, намира
1
следното:
Съгласно разпоредбите на чл. 26 и чл. 27 ГПК и разясненията в т. 2 от ТР № 1/09.07.2019 г.
по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС сред абсолютните процесуални предпоставки за
възникването и упражняването на правото на иск, на първо място са надлежната
процесуална легитимация на страните, тяхната процесуална правоспособност, тъй като нито
едно съдопроизводствено действие не може да бъде извършено валидно от или срещу
процесуално неправосубектно лице. Правоспособността е основна категория на правото,
която се определя по съдържание от закона. Процесуалната правоспособност (респ.
правосубектност за юридическото лице) представлява признатата от закона абстрактна
възможност едно лице да бъде субект на процесуални правоотношения. Процесуалната
правоспособност е качество на страната в гражданския процес. Според чл. 27, ал. 1 ГПК
процесуално правоспособен е този, който е правоспособен по материалното право.
Материалният закон изрично и изчерпателно урежда хипотезите, при които
правоспособността се фингира, макар в действителност самостоятелна личност да не
съществува (заченатият при откриване на наследството – чл. 2 ЗН; работодател по смисъла
на § 1, т. 1 ДР на КТ, който не е юридическо лице и др.). Само при предявяване на искове от
или срещу такива лица, когато исковете произтичат от този вид правоотношения, страната
по гражданското дело може да не притежава обща правосубектност, но ще притежава
специална такава по силата на приложимия материален закон. Страни по делото могат да
бъдат само процесуално правоспособни лица и това е условие за допустимостта на
гражданския процес като производство, за която съдът следи служебно.
В случая е предявен иск (освен срещу Община Велико Търново) срещу общинската Детска
ясла „Пролет“, гр. Велико Търново. По силата на чл. 118, ал. 2 от Закона за здравето и чл. 2,
ал. 1 от Наредба № 26 от 18 ноември 2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и
детските кухни и здравните изисквания към тях (обн. ДВ, бр. 103/2008 г., изм. и доп.)
детските ясли не са самостоятелни юридически лица, а организационно обособени
структури, които предлагат услуги по отглеждане, възпитание и обучение на деца от
тримесечна до тригодишна възраст. От това следва, че детската ясла не е процесуално
правосубектна страна в процеса по предявен иск с правно основание чл. 50 ЗЗД и исковото
производство срещу нея е недопустимо, което води и до недопустимост на постановените
срещу тази страна решения.
Изложеното обуславя обезсилване на въззивното решение и на потвърденото с него
първоинстанционно такова в частта, с която искът по чл. 50 ЗЗД е уважен срещу Детска ясла
„Пролет“ и последната е осъдена да заплати и разноски на ищцата, както и държавна такса
на ОС, и прекратяване на производството по този иск.
Детска ясла „Пролет“ има право на направените за всички съдебни инстанции разноски (за
държавни такси, заплатено възнаграждение за адвокат, за експертизи и свидетели), на
основание чл. 78, ал. 4 ГПК. Същите възлизат общо на 4324 лв. – 2210.83 евро съгласно
Закона за въвеждане на еврото в Република България. В тази връзка съдът намира за
неоснователно направеното възражение за прекомерност на заплатеното от страната
адвокатско възнаграждение, тъй като същото за цялото производство по делото възлиза на
2
1960 лв. и е съобразено с фактическата и правна сложност на спора и защитавания интерес.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 188 от 12.08.2024 г. по гр. д. № 39/2024 г. на Апелативен съд –
Велико Търново и потвърденото с него решение № 349 от 11.07.2023 г. по гр. д. № 724/2021
г. на Окръжен съд - Велико Търново в частта им за осъждане на Детска ясла „Пролет“, гр.
Велико Търново да заплати, на основание чл. 50 ЗЗД, на А. П. Т., ЕГН [ЕГН], действаща чрез
нейните родители и законни представители С. В. Д. и П. М. Т., сумата от 30 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от вещ - съоръжение за
детска игра тип „влакче“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 31.08.2020 г. до
окончателното изплащане, както и да заплати държавна такса в полза на Окръжен съд –
Велико Търново, И ПРЕКРАТЯВА производството по този иск.
ОСЪЖДА А. П. Т., ЕГН [ЕГН], действаща чрез нейните родители и законни представители
С. В. Д. и П. М. Т., да заплати на Детска ясла „Пролет“, гр. Велико Търново разноски за
всички съдебни инстанции в размер на 2210.83 евро (две хиляди двеста и десет евро и 83
цента).
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.