Дължимост на резултатен адвокатски хонорар при прекратяване на дело поради оттегляне на иска

Текстът на акта

                                   РЕШЕНИЕ
                                       № 149
                               гр. София, 05.03.2026 г.


                       В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети
януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                                  Председател: Жива Декова
                                  Членове:     Александър Цонев
                                               Филип Владимиров

при участието на секретаря Албена В. Рибарска
като разгледа докладваното от Жива Декова Касационно гражданско дело №
20258002102107 по описа за 2025 година

 Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от В. И. В., чрез адв. В. П., против въззивно
решение № 130 от 11.02.2025 г., постановено по в. гр. д. № 2437/2024 г. по описа на Окръжен
съд - Варна, с което е потвърдено решение № 3312 от 25.09.2024 г., постановено по гр. д. №
394/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, в частите, с които е бил осъден В. И. В. да
заплати на С. А. Н., както следва: сумата от 7200 лева, представляваща дължимо резултатно
адвокатско възнаграждение по т. д. № 435/2022 г. на Окръжен съд - Варна, съгласно
споразумение от 02.12.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 15.01.2024 г.
до окончателно изплащане на вземането и сумата от 169 лева, представляваща обезщетение
за забава за заплащане на главницата от 7200 лева за периода от 10.11.2023 г. – датата на
влизане в сила на протоколното определение за прекратяване до 12.01.2024 г., на основание
чл. 36, ал. 2 и ал. 4 ЗАдв., вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 4790 от 23.10.2025 г. в хипотезата на
чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – за проверка дали решението е очевидно неправилно, с оглед
извода на съда, че според фактите по делото на адвоката се дължи резултатен хонорар при
записаното в договора „в размер на 10 % от размера на отхвърлената част от иска“, с оглед
прекратяването на т. д. № 435/2021 г. на Окръжен съд - Варна на основание чл. 232 ГПК и
предвид възможността по посочената разпоредба ищецът отново да предяви иска си.

                                             1
Касаторът обжалва решението, като неправилно – постановено в нарушение на материалния
закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
необосновано.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по касация
С. А. Н.. Поддържа, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на
решението, излага и становище по същество – че решението е правилно и законосъобразно.
В открито съдебно заседание страните се явяват и заявяват, че поддържат съответно
касационната жалба и отговора; претендират разноски.
Представени са писмени защити от двете страни в производството.
Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по
делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението,
приема следното:
По делото не е било спорно и е установено от приетите и неоспорени писмени
доказателства, че дружеството „Ново Финанс” ООД е предявило против В. И. В. искове с
правно основание чл. 92 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 69 900
лева, представляваща компенсаторна неустойка по чл. 2.7 от договор за заем № 836-ВН-
13.08.2020 г. от 13.08.2020 г., представляваща 60 % от предоставената заемна сума /главница/
и сумата от 2100 лева, представляваща компенсаторна неустойка по чл. 2.7 от договор за
заем № 835-ВН-12.08.2020 г. от 12.08.2020 г., представляваща 60 % от предоставената заемна
сума /главница/. Било образувано и т. д. № 435/2021 г. на Окръжен съд - Варна, в което В. И.
В. е сключил договор за правна помощ с адвокат С. Н. за правна защита и съдействие от
03.08.2021 г. По силата на този договор В. се е задължил да заплати на адвоката
възнаграждение за процесуално представителство и защита пред първа съдебна инстанция
по т. д. 435/2021 г. на Окръжен съд - Варна в размер на 4500 лева, за което е упълномощил
адвоката да го представлява с представено по делото пълномощно. Производството по
делото е спряно с определение № 543 от 07.04.2022 г. до приключване до окончателно
приключване на производството по т. д. № 436/2021 г. по описа на Окръжен съд - Варна на
основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, поради преюдициалност по отношение на производството
на въпроса за дължимостта на главницата и настъпването на нейната предсрочна
изискуемост. Приложено е споразумение от 02.12.2022 г. между В. В. и С. Н., от което е
видно, че освен договореното възнаграждение по т. д. № 434/2021 г., 435/2021 г. и 436/2021 г.
по описа на Окръжен съд - Варна, доверителят дължи и заплащането на „резултатен“
хонорар в размер на 10 % от размера на отхвърлената част на иска по делото. С определение
№ 1139 от 14.08.2023 г. търговското дело е било възобновено и с протоколно определение №
693 от 31.10.2023 г. съдът е прекратил производството по т. д. № 435/2021 г. по описа на
Окръжен съд - Варна, поради оттегляне на исковата молба. По делото е представен документ
- „Справка за задълженият към адв. С. А. Н.“, подписан между страните ЕТ „ДОМ - Игнат
Раденков“, В. В. и адв. С. Н., в които са посочени дължимите към датата 12.04.2023 г.
изискуеми задължения на доверителите към адвоката, като по отношение на процесното т. д.
№ 435/2021 г. по описа на Окръжен съд - Варна е уговорено, че адвокатския хонорар се
дължи от датата на подписване на договорите, а резултатния хонорар от датата на влизане в

                                              2
сила на решенията. По делото е представена и покана за доброволно изпълнение от адв. С.
Н. за заплащане дължимите по т. д. № 435/2021 на Окръжен съд - Варна суми – 4500 лева и
законна лихва от 03.08.2021 г. до 29.10.2023 г. в размер на 1101,82 лева в срок до 03.11.2023
г., която е получена от В. В. на 30.10.2023 г. Въззивният съд е приел, че между страните е
бил сключен договор за поръчка за осъществяване на правна защита и съдействие и
процесуално представителство във връзка с конкретно визирани дела на ответника. По
представения договор са възникнали задължения за довереника – адв. Н. да извърши
определени правни действия и за доверителя – В. В., да му заплати уговореното в
„резултатен“ хонорар в размер на 10 % от размера на отхвърлената част на иска по делото.
Разпоредбата на чл. 36, ал. 4 ЗАдв. предвижда, че възнаграждението може да се уговори в
абсолютна сума или процент върху определен интерес с оглед изхода на делото /с
изключение на възнаграждението за защита по наказателни дела и по граждански дела с
нематериален интерес/. Не са налице нарушения на общи принципи на правото или на
произтичащи от тях морални нравствени правила. Дори да се приеме, че доверителят се е
задължил, а адвокатът се е съгласил да получи допълнително възнаграждение в търговското
производство, само при позитивен резултат по предявения срещу клиента му иск, в случая е
налице съблюдаване на добрите нрави, според разбирането, което очевидно са имали
страните по сделката, но не и противоречие с тях. В. не е правил възражение за
неизпълнение на задълженията на ищеца по договора за правна защита по делото във
връзка, с която е уговорено възнаграждението. Установено е, че адвокатът е извършил
възложената работа и следователно е изправна страна по договора за правна защита и
съдействие. След като не е поискано разваляне на договора при констатирано неточно
изпълнение на поръчката, то уговореното възнаграждение по чл. 286 ЗЗД се дължи.
Касационната жалба е основателна – въззивното решение е валидно и допустимо, но е
постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. В касираното решение
неточно е прието, че искът е за дължим резултатен хонорар във връзка с прекратяването на т.
д. № 435/2022 г. по описа на Окръжен съд - Варна, тъй като исковата молба и представените
с нея доказателства се отнасят до т. д. № 435 от 2021 г. Не се налага извършването на
съдопроизводствени действия и делото следва да бъде решено по същество. Настоящият
състав намира, че уговорката за резултатен хонорар не е нищожна, като сключена в
противоречие със закона – чл. 9 ЗЗД и чл. 36, ал. 4 ЗАдв., нито е неморална и адвокатът е
извършил възложената му работа по делото, за което му дължи възнаграждение, както е
посочил и въззивният съд. В случая, обаче не са доказани предпоставките за присъждане на
поисканото допълнително адвокатско възнаграждение по споразумението от 02.12.2022 г. В
него страните – адвокат и клиент са договорили, че освен договореният адвокатски хонорар
за процесуално представителство и защита на правата и законните интереси на В. В. по т. д.
№ № 434/2021 г., 435/2021 г. и 436/2021 г. на Окръжен съд - Варна доверителят дължи на
адвокат С. Н. и заплащането на резултатен хонорар в размер на 10 % от размера на
отхвърлената част на иска по делото. С определение № 543 от 07.04.2022 г. по т. д. №
435/2021 г. по описа на Окръжен съд - Варна производството е спряно до окончателното
приключване на по т. д. № 436/2021 г. по описа същия съд. Прието е, че предмет на двете


                                             3
искови производства са вземания, които черпят своето основание от договори за кредит №
836-ВН-13.08.2020 г. от 13.08.2020 г. и № 835-ВН-12.08.2020 г. от 12.08.2020 г. между „Ново
Финанс” ООД и В. И. В., които представляват главница, договорни лихви, мораторни лихви
и компенсаторни неустойки. По т. д. № 435/2021 г. е предявен иск за компенсаторна
неустойка по т. 2.7. от договора в размер на 60 % от главницата, дължима в случай на
предсрочна изискуемост и прекратяване на договора. За установяване на претенциите за
неустойката по т. 2.7. по основание и размер, съдът в настоящото производство следва да
извърши преценка за осъществяване на предпоставките за предсрочната изискуемост на
кредита, включително наличието на просрочена главница към твърдения момент. Доколкото
предмет на т. д. № 436/2021 г. е главницата по договорите за кредит, с влязло в сила решение
ще бъде установена нейната дължимост и изискуемост, които имат обуславящо значение за
възникване на вземането за неустойка. Силата на пресъдено нещо следва да бъде зачетена
при преценка за съществуване на вземането за компенсаторна неустойка, чийто
правопораждащ факт е надлежно упражненото право на предсрочна изискуемост на
главницата. С определение № 1139 от 14.08.2023 г. по т. д. № 435/2021 г. по описа на
Окръжен съд - Варна, съдът е констатирал, че преюдициалното производство е приключило с
влязло в сила на 12.06.2023 г. решение № 368 от 05.09.2022 г., с което предявените искове с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ и чл. 86 ЗЗД са частично уважени и е
възобновил производството пред себе си. В открито съдебно заседание по т. д. № 435/2021 г.,
проведено на 31.10.2023 г. се е явила само адвокат Т., която е заявила, че ищецът „Ново
Финанс” ООД оттегля исковата молба на основание чл. 232 ГПК. Като е съобразил, че
съгласие на ответника не е необходимо, доколкото е направено преди края на първото по
делото заседание, съдът е прекратил производството. Действително работата на адвоката по
двете дела е свързана и е рефлектирала върху крайния резултат – частично отхвърляне на
първия иск и последвалото оттегляне на втория иск за неустойка и по тези дела на адвоката
се дължи адвокатско възнаграждение за свършената работа. При тълкуване на
споразумението и въз основа на записаното в него „в размер на 10 % от размера на
отхвърлената част от иска“ следва извода, че волята на страните е на адвоката да се изплати
резултатен хонорар при отхвърляне на иска, като неоснователен. Аналогични са
последиците при прекратяване на делото поради отказ от иска на основание чл. 233 ГПК.
Доколкото делото е прекратено на основание чл. 232 ГПК, следователно спорът между
страните не е решен окончателно в смисъл, че то е приключило по начин, изключващ
възможността искът да бъде предявен отново, на адвоката не се дължи допълнително
уговорения хонорар върху отхвърлената част от иска. Този извод не се разколебава от
подписаната между страните справка на задълженията към адв. С. Н. от 12.04.2023 г. /датата
предхожда прекратяването на т. д. № 435/2021 г./, в която е прието, че резултатния хонорар се
дължи от датата на влизане в сила на решението. Предвид неоснователността на главния иск
за главницата от 7200 лева, неоснователна се явява и акцесорната претенция за законна
лихва за забава за времето от 10.11.2023 г. – датата на влизане в сила на протоколното
определение за прекратяване до 12.01.2024 г.
      В обобщение, обжалваното решение следва да бъде отменено от касационната


                                             4
инстанция и предявените от С. А. Н. срещу В. И. В. искове с правни основания чл. 36, ал. 2
и ал. 4 ЗАдв., вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени, като
неоснователни.
      По разноските:
С оглед изхода на спора на касатора - ответник следва да бъдат присъдени направените пред
трите инстанции разноски за внесени държавни такси и адвокатско възнаграждение,
съгласно представените списъци по чл. 80 ГПК. За касационната инстанция в списъка за
разноските са претендирани внесена държавна такса за разглеждане на жалбата – сумата 169
лева и заплатено адвокатско възнаграждение на адвокат П. – сумата 520 лева /общо сумата
689 лева/. От насрещната страна е заявено своевременно възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, което настоящият състав
намира за неоснователно. Действително делото не се отличава с особена фактическа и
правна сложност, но договореният адвокатски хонорар на адвокат П. от 520 лева не е
прекомерен. Адвокатът е подал касационна жалба с основания за допускане на касационното
обжалване, явил се е в откритото съдебно заседание на 29.01.2026 г. и е представил
подробна писмена защита в указания срок след това заседание, тоест осъществената от
адвоката защита на касатора е пълна по обем. За въззивната инстанция ответникът -
въззивник е заплатил държавна такса сумата 169 лева и адвокатско възнаграждение на
адвокат П. – сумата 1195 лева, общо сумата 1364 лева. Последното възнаграждение не е
оспорено от насрещната страна като прекомерно. За първата инстанция ответникът е
претендирал държавна такса 5 лева за съдебно удостоверение и заплатено адвокатско
възнаграждение – сумата 1600 лева. Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно. Предвид конкретната
фактическа и правна сложност на спора, цената на исковете и извършената от адвокат П.
работа – подаване на отговор на исковата молба, явяване в две открити съдебни заседания и
представяне на писмена защита, справедливото възнаграждение на адвоката възлиза на 580
лева, до която сума следва да бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
Ответникът по касация С. А. Н. следва да бъде осъден за заплати на касатора В. И. В.
разноски за трите инстанции по същество – общо сумата 2638 лева, превалутирани предвид
смяната на националната валута 1348,79 евро.
По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд,
състав на III г. о.

                                                           Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 130 от 11.02.2025 г., постановено по в. гр. д. № 2437/2024 г.
по описа на Окръжен съд - Варна и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. А. Н. срещу В. И. В. искове с правни основания чл. 36, ал. 2 и
ал. 4 ЗАдв., вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 7200 лева,
представляваща дължимо резултатно адвокатско възнаграждение по т. д. № 435/2021 г. на
Окръжен съд - Варна, съгласно споразумение от 02.12.2022 г., ведно със законната лихва


                                            5
върху главницата от 15.01.2024 г. до окончателно изплащане на вземането и сумата от 169
лева, представляваща обезщетение за забава за заплащане на главницата от 7200 лева за
периода от 10.11.2023 г. – датата на влизане в сила на протоколното определение за
прекратяване до 12.01.2024 г.
      ОСЪЖДА С. А. Н., ЕГН [ЕГН], да заплати на В. И. В., ЕГН [ЕГН], сумата 1348,79
евро – разноски за трите инстанции, на основание чл. 81, във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.


                                                  Председател: _______________________

                                                      Членове:

                                                              1. _______________________

                                                              2. _______________________




                                            6