Обезщетение за неимуществени вреди при смърт на брат при ПТП

Текстът на акта

                               РЕШЕНИЕ
                                    № 67
                            гр. София, 25.02.2026 г.


                     В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:


                              Председател: Бонка Йонкова
                              Членове:     Петя Хорозова
                                           Иванка Ангелова

като разгледа докладваното от Бонка Йонкова Касационно търговско дело №
20258002901070 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
      Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
      Образувано е по касационна жалба на Х. Д. К. от гр. Свети Влас, обл.
Бургас - чрез адв. П. К., против решение № 245 от 11.12.2024 г., постановено
по в. гр. д. № 281/2024 г. на Апелативен съд - Бургас. С посоченото решение е
потвърдено решение № 264 от 15.03.2024 г. по гр. д. № 1205/2023 г. на
Окръжен съд - Бургас, с което са отхвърлени предявените от Х. Д. К. против
„Дженерали застраховане“ АД искове за заплащане на сумите 100 000 лв. -
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба до окончателното плащане, 31 130.44 лв. - мораторна лихва
върху сумата 100 000 лв. за периода от 05.07.2020 г. до 03.07.2023 г., и 900 лв. -
обезщетение за имуществени вреди, като е осъден Х. К. да заплати на
„Дженерали застраховане“ АД разноски и юрисконсултско възнаграждение в
размер съответно на 300 лв. и 350 лв. Решението на въззивния съд е
допълнено по реда на чл. 248 ГПК в частта за разноските с определение № 130
от 20.03.2025 г., с което Х. К. е осъден да заплати на „Дженерали
застраховане“ АД юрисконсултско възнаграждение за въззивното


                                        1
производство в размер на 100 лв.
      В касационната жалба се прави искане въззивното решение да бъде
отменено като неправилно поради наличие на основания по чл. 281, т. 3 ГПК и
делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд
или спорът да бъде разрешен по същество от касационната инстанция с
уважаване на предявените искове и присъждане на разноски за всички
съдебни инстанции. Касаторът поддържа, че в нарушение на разпоредбите на
чл. 269 ГПК и чл. 266, ал. 3 ГПК въззивният съд не е допуснал поисканите с
въззивната жалба гласни доказателствени средства и при постановяване на
решението е направил погрешен извод, че с наличните доказателства не са
установени предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди. Излага оплакване, че съдът не е обсъдил задълбочено и в пълнота
свидетелските показания по делото, не е мотивирал изводите, до които е
достигнал в резултат на тяхната преценка, и не се е произнесъл по всички
оплаквания и доводи във въззивната жалба. Позовава се на нарушение на
принципа за справедливост, закрепен в чл.52 ЗЗД, като сочи, че въззивният
съд не е преценил правилно установените от свидетелските показания факти,
разкриващи действителното съдържание на отношенията между него и брат
му и интензитета на понесените вреди, и тълкувайки превратно указанията в
Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС, е отрекъл наличието на активна материалноправна
легитимация за получаване на претендираното обезщетение за доказани в хода
на делото вреди.
     Ответникът по касация „Дженерали застраховане“ АД със седалище в гр.
София оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения в
писмен отговор, подаден чрез процесуален представител юрисконсулт в срока
по чл. 287, ал. 1 ГПК. В отговора е изразено становище за оставяне на
обжалваното решение в сила като правилно и е заявено искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение за производството пред касационната
инстанция.
      С определение № 2136 от 08.07.2025 г. касационната жалба е оставена
без разглеждане като недопустима съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК в частта, с
която е обжалвано решението на Апелативен съд - Бургас в частта за
потвърждаване на първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на


                                      2
иска с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди в размер на 900 лв., като определението не е обжалвано и
е влязло в сила. Със същото определение решението на въззивния съд е
допуснато до касационно обжалване в останалата част (по исковете за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и на обезщетение за
забава) на основание чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК.
           Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ
отделение, след преценка на данните по делото и на доводите на страните
съобразно правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното :
      За да потвърди решението на Окръжен съд - Бургас, с което са
отхвърлени предявените от Х. Д. К. против „Дженерали застраховане“ АД
искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на
сумите 100 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от причинената при
ПТП на 22.07.2018 г. смърт на А. Д. К. (брат на ищеца), и 31 130.44 лв.
обезщетение за забава за периода от 05.07.2020 г. до 03.07.2023 г., Апелативен
съд - Бургас е приел, че ищецът не е активно материалноправно легитимиран
да претендира и получи обезщетение за претърпените по повод смъртта на
брат си неимуществени вреди, тъй като не са изпълнени критериите,
възприети от ОСНГТК на ВКС в Тълкувателно решение № 1/2016 от
21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. за присъждане по справедливост на
обезщетение за неимуществени вреди от смърт в полза на други лица, извън
най-близкия родствен и семеен кръг на починалия по смисъла на
Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. на Пленума на ВС.
      Въззивният съд е преценил като безспорни установените от първата
инстанция факти, че смъртта на А. К. - брат на ищеца Х. К., е настъпила на
22.07.2018 г. в гр. Свети Влас вследствие на ПТП, причинено виновно и
противоправно от водач на МПС със сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите в „Дженерали застраховане“
АД. Посочил е лаконично, че според показанията на разпитаните по делото
свидетели двамата братя са живеели в наследствения дом на родителите си,
като всеки е обитавал свое жилище, имали са много добри отношения,
обичали са се и са били неразделни, отнасяли са се едни към друг като най-
близки приятели; Обстоятелството, че починалият не е имал свое семейство,
го сближило още повече с брат му; Смъртта на А. била удар за неговия брат,


                                      3
който страдал, почувствал се самотен, имал смущения в съня, появила се
хипертония. След като е възпроизвел в мотивите към решението си
разясненията в съобразителната част на Тълкувателно решение № 1/2016 от
21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС относно критериите
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на лица извън
очертания от Пленума на ВС в постановления № 4/1961 г. и № 5/1969 г. най-
близък родствен и семеен кръг на починалия, въззивният съд се е произнесъл,
че събраните по делото доказателства не позволяват да се приеме за
установено, че между пострадалия и неговия брат - ищец в процеса, е
съществувала близост/взаимна привързаност, надхвърляща по вътрешното си
съдържание обичайните отношения на родство. Позовавайки се на казуална
практика на ВКС в постановени след приемане на цитирания тълкувателен акт
решения по чл.290 ГПК, въззивният съд е приел като краен резултат, че
установените от свидетелите прояви на братски взаимоотношения - сговор,
взаимопомощ, общуване, споделяне и съжителство на двамата братя в
наследствения им дом, не разкриват изключителност на родствената връзка,
която да обоснове извод за претърпени необичайни по интензитет страдания
(неимуществени вреди).
      Решението на Апелативен съд - Бургас е допуснато до касационно
обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния
въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите към
решението си всички факти и доказателства по делото, които имат
значение за разрешаването на правния спор, и по материалноправния въпрос
за предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
от причинена при деликт смърт на близък в полза на лица, които са извън
очертания в постановления № 4/1961 г. и № 5/1969 г. на Пленума на ВС най-
близък родствен и семеен кръг на починалия.
      При постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е
отклонил от задължителната съдебна практика в Тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съответно в
Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на
ВКС, относно правомощията на въззивната инстанция като втора инстанция
по съществото на правния спор. С въззивната жалба са въведени оплаквания
за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на
съдопроизводствените правила при обсъждането и преценката на

                                    4
доказателства, основно - на свидетелските показания, довели до
необоснованост на извода за отсъствие на активна материалноправна
легитимация на ищеца да получи обезщетение за претърпените от смъртта на
неговия брат неимуществени вреди, и за процесуални нарушения във връзка с
доклада по делото, лишили ищеца от възможност да ангажира допълнителни
доказателства за установяване на претенцията за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди. Въззивният съд е преценил, че няма нарушение на
съдопроизводствените правила във връзка с доклада, поради което е отказал
да допусне събиране на поисканите с въззивната жалба гласни
доказателствени средства, а по отношение на другите оплаквания е подходил
формално, като без да извърши самостоятелен и задълбочен анализ на
събраните доказателства - поотделно и във взаимната им връзка, и да обсъди
доводите във въззивната жалба, се е произнесъл, че ищецът не е доказал
необходимите за присъждане на търсеното обезщетение предпоставки.
Отклонение от задължителната практика на ВКС е допуснато от въззивния съд
и при разрешаване на въпроса за активната материалноправна легитимация на
ищеца по иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, тъй
като не са изследвани в необходимата степен изведените в Тълкувателно
решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г на ОСНГТК на
ВКС критерии за признаване право на обезщетение за неимуществени вреди
от причинена при деликт смърт на лица, извън очертания с ППВС № 4/1961 г.
и ППВС № 5/1968 г. най-близък родствен и семеен кръг на починалия.
      С Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016
г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5
от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени; Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му неимуществени вреди. В съобразителната част на
тълкувателното решение е разяснено, че възможността за обезщетяване на
други лица, извън изброените в постановления № 4/61 г. и № 5/69 на Пленума
на ВС, следва да се допусне като изключение - само за случаите, когато

                                     5
житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и
съответното лице да се породи особена близост, оправдаваща получаването на
обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-
близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели
вреди от неговата смърт); Особено близка привързаност може да съществува
между починалия и негови баби/дядовци и внуци, между братя/сестри, които в
 традиционните за българското общество семейни отношения са част от най-
близкия семеен кръг и връзките помежду им се характеризират с взаимна
обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост; Когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна,
че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки
и    страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално
присъщите за съответната родствена връзка, е справедливо на преживелия
родственик да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди; В
тези случаи за получаване на обезщетение няма да е достатъчна само
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек - баба/дядо, внук, брат/сестра, преживелият родственик да е
понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен да
обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало
в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС, че случай на смърт
право на обезщетение имат само най-близките на починалия; Наличието на
особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда
въз основа на фактите и доказателствата по делото и обезщетение следва да се
присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен
извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно
доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като
интензитет и продължителност) морални болки и страдания.
     Възприетите в тълкувателното решение критерии за присъждане по
изключение на обезщетение за неимуществени вреди от смърт в полза на
родственици на починалото лице извън кръга на тези, посочени от Пленума на
ВС в постановления № 4/1961 г. и 5/1969 г., се прилагат последователно във
формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС. Последната се
придържа стриктно към разрешението, че родственици, които традиционно са

                                     6
част от най-близкия семеен кръг на починалия, в. т. ч. братя и сестри, могат да
бъдат обезщетени за претърпени от смъртта на техен близък неимуществени
вреди по изключение, ако докажат по несъмнен начин, че вследствие на
конкретни житейски ситуации отношенията им с починалия се отличават с
много по-силна привързаност/близост спрямо присъщата за съответната
степен на родство и че поради специфичното съдържание на създадената
връзка претърпените болки и страдания от загубата на близкия човек
надвишават като интензитет и продължителност обичайно търпените в
подобни случаи болки и страдания (решение № 372/14.01.2019 г. по т. д. №
1199/2015 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 50003/24.07.2023 г. по т. д. №
2760/2012 г. на ВКС, І т. о., решение по т. д. № 1925/2023 г. на ВКС, І т. о.,
решение № 375/18.06.2024 г. по т. д. № 3327/2023 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение
№ 721/03.12.2024 г. по гр. д. № 3905/2023 г. на ВКС, ІІІ г. о., и др.).
      Основателни са оплакванията на касатора, че въззивният съд не е взел
предвид всички установени от доказателствата факти, които имат значение за
произнасянето по активната материалноправна легитимация за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, и не е обсъдил доводите във въззивната
жалба за наличие на конкретни житейски обстоятелства, с оглед на които
отношенията с неговия брат са се различавали от типичните родствени
отношения между братя и понесените по повод смъртта на брат му болки и
страдания значително надвишават обичайните болки и страдания от загубата
на брат. Произнасяйки се по жалбата, въззивният съд е отбелязал схематично
какво са установили свидетелите (които дори не са посочени поименно в
мотивите към въззивното решение), без да обсъди техните показания в
детайли и без да изложи мотиви защо приема, че те не подкрепят твърденията
на ищеца за създадена особено близка връзка с неговия брат и за претърпени
неимуществени вреди, релевантни за признаване на право на обезщетение
съобразно критериите в Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по
тълк. д. № 1/2018 г.
      За установяване на отношенията между двамата братя и на отражението
на инцидента в правната сфера на ищеца пред първата инстанция са разпитани
като свидетели Светлана К.а - съпруга на Х. К., и Димитър Зелямов - съсед и
приятел на К.и.
     Свидетелката Светлана К.а е заявила в показанията си, че е сключила


                                      7
брак с ищеца през 1983 г., откогато познава и неговия брат А.; Двамата братя
обитавали една къща, в която до смъртта си живели и родителите им, като
първоначално съжителствали в една стая, а след като Х. сключил брак,
доизградили втори етаж и той се преместил там със семейството си (съпруга и
дете); Отношенията между братята били много близки, приятелски - те
решавали всичко заедно, грижели се и поддържали къщата, двора и
градинката, общували ежедневно; А., който бил с 2 години по-голям, нямал
свое семейство, нямал и особено близки приятели, поради което се грижел за
брат си и го считал за най-близък човек; От своя страна Х. също възприемал
брат си като свой най-близък човек, който имал отредено място в дома му -
както във всекидневието, така и по време на празниците, които отбелязвали
съвместно; В деня на инцидента Х. се видял и разговарял с брат си преди той
да отиде на работа, а малко по-късно му съобщили, че А. е прегазен от кола.
Според свидетелката ситуацията след узнаване на новината за смъртта на А.
била „страшна“, Х. отишъл на мястото на произшествието, където лежало
тялото на брат му, покрито с чаршаф, впоследствие организирал
погребението; Смъртта на А. била неочаквана и много тежка за Х., тъй като
преди нея починали последователно родителите им и друг техен брат;
Оставайки без своя брат, Х. казвал „Нямам повече роднини“, загубил
нормалния си сън, не искал да се храни, не искал да се събира с компании,
започнал да приема лекарства заради състоянието на нервите си и за
понижаване на кръвното налягане, избягвал да говори за случката с А., често
ходел на гробищата и плачел, очите му се насълзявали при спомена за брат му;
Проблемите със съня и със здравето продължили повече от две години, като
не били преодолени и към момента на депозиране на показанията (13.11.2023
г.).
      Свидетелят Зелямов е обяснил по време на разпита, че от дете познава
Х. и А., с които са живели на една улица, и има трайни и непосредствени
впечатления от отношенията помежду им. Същият е депозирал показания, че
в началото братята живеели заедно на един етаж с родителите си, но след като
сключил брак, Х. се преместил със семейството си на втория етаж, а А.
останал на първия етаж, като двамата продължили да си помагат един на друг
и заедно да се грижат за родителите си; Отношенията между А. и Х. били
много добри - нямали деление за нищо, излизали заедно, прибирали се заедно,
построили заедно къщата и се грижили за нейната поддръжка, като в последно

                                     8
време А. полагал повече грижи, а Х. му помагал; А. нямал много приятели,
най-близкият му човек бил Х., който преживял тежко смъртта на брат си -
затворил се в себе си, станал тъжен и неразговорлив, не контактувал с хората и
ги отбягвал, отклонявал поканите на свидетеля да ходят до морето за риба -
нещо, което преди правел ежедневно. Впечатленията на свидетеля са, че
емоциите и скръбта на Х. от загубата на брат му не са преминали.
      Показанията на свидетелите са основани на непосредствени и
изграждани в продължение на много години впечатления от съвместния живот
на ищеца и неговия по-голям брат, като те разкриват действителното
съдържание на родствената връзка между братята. Преценени в съответствие с
разпоредбата на чл. 172 ГПК, показанията на свидетелката К.а са обективни,
последователни и кореспондират изцяло с показанията на незаинтересования
свидетел Зелямов, поради което няма причина да не бъдат кредитирани. От
свидетелските показания се установява по категоричен начин, че между
двамата братя, които са с незначителна разлика във възрастта от две години, е
съществувала много силна привързаност, основана на взаимна обич,
разбирателство, загриженост и подкрепа, като всеки един от тях е възприемал
другия като свой приятел и като най-близък човек. От ранно детство до
момента на смъртта на по-големия брат двамата братя са живели в една къща,
макар и на различни етажи, като са споделяли грижите за своите родители, за
построената съвместно с тях обща къща и за двора около нея. Починалият А.
К. не е имал свое семейство и както сочи свидетелката К.а, домът на брат му е
бил винаги отворен за него и той е имал отредено място там в делнични и в
празнични дни. До смъртта на А. двамата братя са били неразделни, общували
са ежедневно, вземали са съвместно решения по повод съжителството в една
къща и грижите за техните родители, съпреживявали са съвместно радостите
и болките в живота на всеки от тях. Въпреки, че има свое семейство, след
смъртта на брат си ищецът е заявявал, че няма повече роднини, което е
показателно за дълбочината и силата на съществувалата родствена връзка.
Свидетелските показания разкриват житейски обстоятелства и ситуации с
продължително проявление във времето - до смъртта на А. К., по причина на
които между ищеца и неговия брат е създадена трайна и дълбока емоционална
и духовна връзка, отличаваща се от традиционните отношения между братя в
едно семейство и наподобяваща по съдържание връзката между най-близки
родственици от кръга на посочените в постановления № 4/1961 г. и № 5/1969 г.

                                      9
на Пленума на ВС.
      Поради особено силната привързаност между братята, възникнала в
детството и поддържана през целия им съзнателен живот, ищецът е понесъл
много тежко смъртта на брат си, която е настъпила неочаквано, след поредица
от загуби на други най-близки роднини (родители и брат). В хода на делото са
събрани множество доказателства за механизма на произшествието, от които
се установява, че А. К. е починал вследствие прегазване от лек автомобил в
населеното място, в което е живеел. Ищецът е станал очевидец на
последиците от инцидента, виждайки безжизненото тяло на брат си на
мястото на инцидента, като обстоятелствата, при които е настъпила смъртта, и
визуалното възприемане на последиците от нея несъмнено са предизвикали у
него силен стрес с неизменно присъщите му значителни по интензитет
морални болки и страдания от внезапната загуба на най-близък човек.
Свидетелите установяват безпротиворечиво, че след смъртта на брат си
ищецът се е затворил в себе си, изолирал се е от приятелския си кръг, отказал
се е от обичайните си ежедневни занимания (разходки до морето и риболов),
изгубил е нормалния си сън, има здравословни проблеми и не е престанал да
страда за брат си. Доказано е състояние на дълбока и продължаваща във
времето скръб, провокирана от внезапната и жестока смърт на един от най-
близките родственици на ищеца - неговият брат, която е причинила на ищеца
сериозни морални болки и страдания, надхвърлящи нормално присъщите
болки и страдания от загубата на брат.
      Съобразявайки установеното действително съдържание на родствената
връзка между ищеца и починалия при произшествието А. К. - от една страна, и
доказаните значителни по интензитет и продължителност морални болки и
страдания на ищеца по повод смъртта на брат му - от друга, настоящата
инстанция приема, че е справедливо да се признае на ищеца правото да
получи обезщетение за понесените неимуществени вреди като изключение от
правилото, че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-
близките на починалия, изброени в постановления № 4/1961 г. и № 5/1969 г. на
Пленума на ВС. Изводът на въззивния съд, че не са доказани предпоставките
за признаване на активна материалноправна легитимация съобразно
критериите, възприети в Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по
тълк. д. № 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС, е формиран без задълбочен и
всеобхватен анализ на доказателствата по делото, което е довело до неговата

                                     10
необоснованост и до неправилно приложение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
      Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост - чл.52 ЗЗД, при спазване на задължителните указания в
Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС. С исковата молба касаторът -
ищец е претендирал обезщетение в размер на 100 000 лв., но след преценка на
установените по делото факти, релевантни за приложението на чл. 52 ЗЗД,
настоящият състав на касационната инстанция приема, че ищецът има право
на справедливо обезщетение в размер на 30 000 лв. с равностойност 15 338.76
евро (изчислена по фиксиран курс от 1.95583 лева за 1 евро, съгласно чл.12 и
чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България и Решение (ЕС)
2025/1407 на Съвета от 08.07.2025 г.). За да достигне до този извод, съдебният
състав съобразява обстоятелствата, при които са причинени подлежащите на
обезщетяване вреди, възрастта на починалия по време на произшествието (70
г.), степента на родствена близост и специфичното съдържание на
отношенията между ищеца и неговия брат, интензитета и продължителността
на понесените болки и страдания, както и обществено - икономическата
обстановка в страната по време на проявление на вредите (м. юли 2018 г.).
Обемът и интензитетът на доказаните по делото неимуществени вреди не
дават основание за присъждане на обезщетение в по-висок размер,
включително като се отчете факта, че ищецът има свое семейство и
приятелски кръг, които ще го подпомогнат занапред да понася по-леко
негативните емоционални последици и скръбта от загубата на брат си.
     По изложените съображения обжалваното въззивно решение е частично
неправилно и следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК в
частта, с която предявеният от Х. К. пряк иск с правно основание чл. 432, ал. 1
КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за
сумата 30 000 лв. с равностйност 15 338.76 евро. По делото не се налага
повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, поради
което след отмяната на въззивното решение спорът следва да се разреши по
същество от касационната инстанция и ответникът „Дженерали застраховане“
АД да бъде осъден да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ на ищеца Х. К.
сумата 15 338.76 евро - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени по
повод настъпилата при ПТП на 22.07.2018 г. смърт на неговия брат А. К.,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 04.07.2023 г., до


                                      11
окончателното плащане. В частта, с която е потвърдено решението на
първоинстанционния съд за отхвърляне на иска за разликата над сумата
30 000 лв. (с равностойност 15 338.76 евро) до сумата 100 000 лв. (с
равностойност 51 129.19 евро), въззивното решение е правилно и следва да
остане в сила.
      Предвид изхода на спора по главния иск въззивното решение следва да
бъде отменено частично като неправилно и по отношение на акцесорния иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху дължимото обезщетение за неимуществени
вреди за периода от 05.07.2020 г. до 03.07.2023 г. Изчислено служебно от съда
чрез общодостъпен електронен калкулатор, обезщетението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
върху сумата 15 338.76 евро за периода 05.07.2020 г. - 03.07.2023 г. е в размер
на 4 774.77 евро (равностойност на 9 338.65 лв.), която сума ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца след частична отмяна на
въззивното решение. В частта, с която искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за
разликата над 21 791.79 лв. с равностойност 11 141.96 евро до претендираните
31 130.44 лв. с равностойност 15 916.74 евро, решението следва да бъде
оставено в сила.
     По отговорността на страните за разноски :
      В зависимост от крайния изход на спора решението на въззивния съд
следва да бъде отменено в частта, с която е потвърдено решението на
първоинстанционния съд в частта за осъждане на касатора - ищец да заплати
на ответника разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК за разликата над сумата 210.61 лв.
до сумата 300 лв. и юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК за
разликата над сумата 150 лв. до сумата 350 лв. В частта, с която е потвърдено
първоинстнационното решение относно присъдените на ответника разноски в
размер на 210.61 лв. (дължими съразмерно на уважената част от исковете) и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., както и в частта за
осъждане на ищеца да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение
за въззивното производство в размер на 100 лв., въззивното решение следва да
бъде оставено в сила.
     Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. П. К. от САК
адвокатско   възнаграждение       за    оказано    безплатно    процесуално
представителство по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на касатора - ищец, съгласно договор


                                      12
за правна защита и съдействие от 16.05.2023 г., в размер на 1 789.52 евро с
ДДС, от които 766.94 евро за производството пред първата инстанция и по
511.29 евро за производството пред въззивната инстанция и за касационното
производство. В тежест на ответника по касация следва да бъде възложена и
държавната такса върху уважената част от исковете по чл. 432, ал. 1 КЗ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД в размер на 1 609.08 евро (в т. ч. 804.54 евро - за първа инстанция,
и по 402.27 евро за другите две инстанции).
     Поради частичната неоснователност на касационната жалба касаторът -
ищец следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско
възнаграждение за касационното производство в размер на 76.69 евро.
     Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия,
състав на Второ отделение,

                                   РЕШИ:

      ОТМЕНЯ решение № 245 от 11.12.2024 г., постановено по в. гр. д. №
281/2024 г. на Апелативен съд - Бургас и допълнено в частта за разноските с
определение № 130 от 20.03.2025 г., в частта, с която е потвърдено решение
№ 264 от 15.03.2024 г. по гр. д. № 1205/2023 г. на Окръжен съд - Бургас в
частта, с която са отхвърлени предявените от Х. Д. К. против „Дженерали
застраховане“ АД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за сумите съответно 30 000 лв. с равностойност 15 338.76 евро и 9 338.65
лв. с равностойност 4 774.77 евро, и в частта за осъждане на Х. К. да заплати
на „Дженерали застраховане“ АД разноски за разликата над сумата 210.61 лв.
до сумата 300 лв. и юрисконсултско възнаграждение за разликата над сумата
150 лв. до сумата 350 лв., като вместо него постановява :


      ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД с ЕИК 030269049 - гр. София,
бул. „Княз Дондуков“ № 68, да заплати на Х. Д. К. с ЕГН ********** - гр.
Свети Влас, ул. „Зора“ № 11, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата 15 338.76
евро (петнадесет хиляди триста тридесет и осем евро и седемдесет и шест
цента) - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени по повод смъртта
на брат му А. К., причинена при ПТП на 22.07.2018 г., ведно със законната
лихва от предявяване на иска - 04.07.2023 г., до окончателното плащане, и на


                                       13
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 4 774.77 евро (четири хиляди седемстотин
седемдесет и четири евро и седемдесет и седем цента) - обезщетение за забава
за периода от 05.07.2020 г. до 03.07.2023 г.


       ОСТАВЯ В СИЛА решение № 245 от 11.12.2024 г., постановено по в.
гр. д. № 281/2024 г. на Апелативен съд - Бургас и допълнено в частта за
разноските с определение № 130 от 20.03.2025 г., в частта, с която е
потвърдено решение № 264 от 15.03.2024 г. по гр. д. № 1205/2023 г. на
Окръжен съд - Бургас в частта, с която са отхвърлени предявените от Х. Д. К.
против „Дженерали застраховане“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ
- за разликата над сумата 30 000 лв. с равностойност 15 338.76 евро до сумата
100 000 лв. с равностойност 51 129.19 евро, и иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД - за разликата над сумата 9 338.65 лв. с равностойност 4 774.77 евро
до сумата 31 130.44 лв. с равностойност 15 916.74 евро, и в частта относно
присъдените на „Дженерали застраховане“ АД разноски в размер на сумата
210.61 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., както и в
частта, с която по реда на чл. 248 ГПК е осъден Х. К. да заплати на
„Дженерали застраховане“ АД юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство в размер на 100 лв.


      ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД с ЕИК 030269049 - гр. София,
бул. „Княз Дондуков“ № 68, да заплати на адв. П. К., вписан като адвокат при
Софийска адвокатска колегия с личен № 1800666510, със служебен адрес гр.
София, ул. „Уилям Гладстон“ № 9, ет.1, сумата 1 789.52 евро (хиляда
седемстотин осемдесет и девет евро и петдесет и два цента) - адвокатско
възнаграждение за оказано на основание чл. 38, ал. 2 ЗА безплатно
процесуално представителство на Х. Д. К. с ЕГН **********.


      ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД с ЕИК 030269049 - гр. София,
бул. „Княз Дондуков“ № 68, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Върховен касационен съд сумата 1 609.08 евро (хиляда
шестстотин и девет евро и осем цента) - държавна такса.




                                     14
      ОСЪЖДА Х. Д. К. с ЕГН ********** - гр. Свети Влас, ул. „Зора“ № 11,
да заплати на „Дженерали застраховане“ АД с ЕИК 030269049 - гр. София,
бул. „Княз Дондуков“ № 68, сумата 76.69 евро (седемдесет и шест евро и
шестдесет и девет цента) - юрисконсултско възнаграждение.


     РЕШЕНИЕТО е окончателно.


                                        Председател: _______________________

                                           Членове:

                                                  1. _______________________

                                                  2. _______________________




                                   15