Собственост върху обезщетителен имот след отмяна на отчуждаване и придобивна давност

Текстът на акта

                                  РЕШЕНИЕ
                                       № 75
                               гр. София, 04.02.2026 г.


                       В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори
януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                                 Председател: Светлана Калинова
                                 Членове:     Гълъбина Генчева
                                              Наталия Неделчева

при участието на секретаря Нели Й. Първанова
като разгледа докладваното от Гълъбина Генчева Касационно гражданско
дело № 20248002102084 по описа за 2024 година
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. С. Н. и К. Г. Н. срещу решение № 24 от 09.02.2024
г. по гр. д. № 359/2023 г. на Бургаския апелативен съд.
Жалбоподателите поддържат, че въззивното решение е постановено в противоречие с
материалния закон. Насрещната страна - [община], се обогатила неоснователно за тяхна
сметка, като се разпоредила в полза на трето лице с техния имот, който им бил възстановен
с влязло в сила съдебно решение по чл.1, ал.2 ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др., а същевременно
предявява права върху процесния апартамент, с който те са били обезщетени при
отчуждаването, като е съставила акт за частна общинска собственост за него. Считат, че при
тази фактическа обстановка не е настъпил ефектът на реституцията и те са си запазили
собствеността върху апартамента, с който са били обезщетени. Позовават се и на
осъществяваното от тях владение върху апартамента от 1988 г. досега. Искат отмяна на
обжалваното решение и уважаване на предявения от тях иск за собственост на апартамента.
Ответникът в производството [община] не взема становище по жалбата.
С определение № 3866 от 30.07.2025 г. по настоящото дело е допуснато касационно
обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса настъпва
ли предвиденото в чл.5, ал.1 ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. действие на решението за отмяна на
отчуждаването по отношение на отстъпеното в обезщетение жилище /преминаване от
частна в общинска собственост/, ако след отмяна на отчуждаването общината се разпореди в

                                            1
полза на трето лице с реституирания имот и ако не възстанови реално паричната сума,
получена от държавата като разлика между цената на отчуждения имот и този, отстъпен в
обезщетение.
По поставения въпрос съставът на ВКС приема следното:
Отмяната на отчуждаването по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС настъпва с
административен акт – заповед на кмета на общината, или със съдебно решение, с което се
отменя отказа на административния орган. Разпоредбата на чл.5, ал.1 ЗВСВНОИ по ЗТСУ и
др. изрично предвижда, че при отмяна на отчуждаването отстъпените в обезщетение
жилища и други обекти стават общинска собственост по силата на решението за отмяна на
отчуждаването, т. е. разместването на собствеността настъпва автоматично. В резултат на
това разместване молителят става собственик на отчуждения имот, а общината – собственик
на имота, отстъпен в обезщетение.
В практиката на ВКС последователно се приема, че поради заложения в закона принцип на
двустранност на реституцията тя не настъпва, ако към момента на постановяване на
съответния акт – заповед или съдебно решение, отстъпеният в обезщетение имот не се
намира в патримониума на молителя. В този смисъл са например решение № 174 от
13.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4841/2007 г., III г. о., решение № 174 от 13.03.2009 г. на ВКС
по гр. д. № 4841/2007 г., III г. о., решение № 50118 от 10.02.2023 г. на ВКС по гр. д. №
882/2022 г. Аналогично следва да се приеме, че не настъпва възстановяване на собствеността
и в случаите, в които към момента на издаване на реституционния акт общината не е
собственик на отчуждения имот. Когато обаче и двете страни са собственици на имотите
/отчужден и отстъпен в обезщетение/, разместването на собствеността се извършва от
момента на влизане в сила на самото решение на кмета на общината или на съдебното
решение, с които се възстановява собствеността.
Разпоредбата на чл.6, ал.2 ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. гласи, че сумата, платена като разлика
между цената на отчуждения имот и този, отстъпен в обезщетение, подлежи на връщане в 2-
месечен срок от решението за отмяна на отчуждаването. Налице е практика на Върховния
административен съд по прилагане а този текст, в която се приема, че неизпълнението на
задължението на общината да върне получената от нея разлика в цените между отчуждения
и отстъпения в обезщетение имот не препятства реституционния ефект. Връщането на
паричната сума е последица, а не предпоставка на отмяна на отчуждаването. Извършената в
резултат на направеното искане отмяна на отчуждаването води до автоматично разместване
на собствеността, независимо от разликите в стойността на имотите. Претенцията за тази
разлика има облигационен характер и може да се предяви по общия исков ред пред
гражданския съд. В този смисъл са решение № 4306 от 28.07.1999 г. на ВАС по адм. д. №
1863/99 г., I о., решение № 7308 от 30.12.1999 г. на ВАС по адм. д. № 3465/99 г., 5-членен с-в,
решение № 2962 от 31.03.2005 г. на ВАС по адм. д. № 11208/2004 г., III о. Това разрешение
съответства на материалния закон и следва да се възприеме и в практиката на ВКС.
Веднъж настъпил, реституционният ефект на решението по чл.4 ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др.
не може да отпадне с обратна сила, ако общината се разпореди с възстановения имот в полза
на трето лице. Това разпореждане ще бъде с чужда собственост и няма да има вещен

                                              2
транслативен ефект. Възстановеният собственик разполага с възможност да ревандикира
имота си от третото лице.
Не може да се приеме тезата, че разпореждането с отчуждения имот, извършено от
общината след настъпила реституция по ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др., отменя реституционния
ефект и молителят отново става собственик на жилището, с което е бил обезщетен при
отчуждаването. Тази теза няма опора в закона, а и може да създаде несигурност в
гражданския оборот, ако бъде възприета, тъй като третите лица не биха могли да узнаят нито
за обратната размяна на собствеността, нито за момента, в който тя е настъпила, съответно –
не биха могли да съобразят правните си действия с подобна промяна.
Следователно на поставения въпрос по чл.280, ал.1 ГПК следва да се отговори утвърдително
– че предвиденото в чл.5, ал.1 ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. действие на решението за отмяна на
отчуждаването по отношение на отстъпеното в обезщетение жилище /преминаване от
частна в общинска собственост/ настъпва, дори ако след отмяна на отчуждаването общината
се разпореди в полза на трето лице с реституирания имот и ако не възстанови реално
паричната сума, получена от държавата като разлика между цената на отчуждения имот и
този, отстъпен в обезщетение. Разпоредителната сделка от общината в полза на третото лице
е без вещен транслативен ефект и собствеността продължава да принадлежи на
възстановения собственик. Той разполага с иск за собственост срещу третото лице, както и с
иск срещу общината за връщане на разликата в цените между отчуждения и отстъпения в
обезщетение имот.
По съществото на касационната жалба.
С обжалваното решение № 24 от 09.02.2024 г. по гр. д. № 359/2023 г. на Бургаския
апелативен съд е потвърдено решение № 535 от 21.04.2023 г., поправено с решение № 975 от
29.08.2023 г. по гр. д. № 1253/2022 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлен
предявеният от С. С. Н. и К. Г. Н. против [община] положителен установителен иск за
собственост на апартамент, находящ се в [населено място],[жк], блок 2, вх. 4, ет. 4, ап. № 62,
с идентификатор [№] по КККР на [населено място].
Въззивният съд е проследил фактите по делото:
Със заповед № 600/06.07.1988 г. на председателя на ИК на ОбНС – Бургас, по реда на ЗТСУ
(отм.), е отчужден недвижим имот, собственост на С. С. Н., представляващ част от бивш
парцел VI, бивш кв. 358 по плана на [населено място], „Промишлена зона Север“. С
допълнителна заповед № 1510/12.12.1988 г. на С. Н. и К. Н. е предоставено в обезщетение
жилище, представляващо тристаен апартамент № 62, ет. 5 вх. Г, бл. 2 в[жк], като е
извършено доплащане до по-високата цена на апартамента.
С решение № 353 от 06.07.1999 г. по адм. д. № 763/1998 г. на Бургаския окръжен съд е
отменен на основание чл. 1, ал. 2 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗДИ и ЗС отказът на кмета на
 [община] за реституиране на отчуждения имот на С. Н., като е постановена частична отмяна
на отчуждаването на описания по-горе парцел в рамките на съответния дял на С. Н.. Като
последица от отмяната на отчуждаването Н. е задължен да върне получения като имотно
обезщетение апартамент. При отмяна на отчуждаването отстъпените в обезщетение жилища
и други обекти стават общинска собственост по силата на решението за отмяна, като

                                              3
изземването на имота става по реда на чл.65 ЗОбС в 6-месечен срок от влизане в сила на
решението за отмяна на отчуждаването /чл. 5, ал. 1 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. /, а
сумата, платена като разлика между цената на отчуждения имот и този, отстъпен в
обезщетение, подлежи на връщане в 2 месечен срок от решението за отмяна на
отчуждаването /чл. 6, ал. 2/. Съдебното решение по реституционния закон е влязло в сила на
14.02.2000 г. Не се установява ищците да са поискали от общината връщане на доплатената
сума за получения като обезщетение апартамент, както и общината да е предприела
действия за изземване на апартамента.
Впоследствие е взето решение на Общински съвет-Бургас по т. 4 от протокол №
15/27.09.2000 г. за провеждане на търг и е издадена заповед № 1059/07.11.2000 г. на кмета на
общината, а на 13.12.2000 г. е сключен договор между [община] и „Билла недвижимости“
ЕООД за продажба на имот пл. № 665 по КП на ПЗ „Север“, [населено място], целият с
площ от 16500 кв. м., включващ и реституирания имот, който със заповед № 171/28.02.2001
г. на кмета е отписан от актовите книги на общината.
На 22.02.2002 г. на основание чл.5, ал.1 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. за процесния
апартамент е съставен акт № 3173 за частна общинска собственост, вписан в Службата по
вписвания на 17.07.02 г.
Въпреки издадената от кмета заповед № 171/28.02.2001 г. за отписване от актовите книги на
общината на реституирания на ищеца терен и предаването му на новия собственик „Билла
недвижимости“ ЕООД, впоследствие по искане на Н. вх. № ОС-94-С-216/25.10.2000 г. е
издадена заповед № 322/05.04.2002 г. за отписване на същия имот и предаването му на С. Н.,
което предаване е станало невъзможно поради извършената междувременно продажба.
С писмо от 19.12.2002 г. ищецът е уведомен, че за ползването на общинското жилище в
[жилищен адрес][жк]дължи месечно обезщетение в размер на 23, 20 лв., считано от
12.11.2002 г., тъй като държи имота без основание след отмяна на отчуждаването.
С молба вх. № ОС-94-С-188/05.02.2004 г. Н. е поискал от общината да отмени заповедта на
кмета за актуване на ползвания от ищците апартамент и да се възстанови положението от
преди 2000 г. По молбата и след решение на Общински съвет-Бургас по т. 19 от протокол №
11/24.06.2004 г. е издадена заповед № 1152/13.10.2004 г. на кмета на [община], с която е
заповядано да се извърши замяна на процесния апартамент, собственост на [община],
оценен на стойност 57 169 лв., със собствения на С. Н. поземлен имот от 225 кв. м., ид. ч. от
бивш парцел VI, бивш кв. 378 в Промишлена зона „Север“, [населено място], оценен на
стойност 57 150 лв., като разликата от 19 лв. подлежи на доплащане и в едномесечен срок от
получаване на заповедта Н. следва да заплати дължимите данъци и такси.
Последвали са нови две искания от Н. до кмета на общината. С първото вх. № 94-С-
188/04/28.05.2007 г. ищецът е оттеглил искането си за отмяна на актуването като общинска
собственост на апартамента в[жк], бл. 62 и е поискал да бъде направено предложение пред
ОбС-Бургас за замяна на собствения му поземлен имот, продаден от общината, с общински
имот в[жк], УПИ I-96, кв. 24а, с площ от 217 кв. м. Със следващото заявление вх. № 94-С-
335/02.04.2008 г. Н. е поискал за непредадения му от общината реституиран имот да му бъде
предоставен в собственост друг равностоен по площ поземлен имот, частна общинска


                                             4
собственост, предназначен за жилищно строителство, в който би имал възможността да
изгради жилище, удовлетворяващо потребностите на семейството, като срещу това не би
предявил претенции за вреди от неизпълнението на съдебното решение. Повторено е
искането за замяна с горепосочения общински терен в[жк], като най-подходящ от
предложените от общинската администрация.
При тези данни въззивният съд е приел за правилен извода на първоинстанционния съд, че
ищците не са собственици на процесния апартамент.
Ищците са били собственици на апартамента, даден в обезщетение за отчужден имот, до
удовлетворяване на искането на С. Н., подадено на основание чл.4, вр. чл.1, ал.2 ЗВСВНОИ
за отмяна на отчуждаването. С влизане в сила на уважителното съдебно решение по адм. д.
№ 763/1998 г. на Бургаския окръжен съд на 14.02.2000 г., предвид разпоредбата на чл.5, ал.1
от приложимия реституционен закон, отстъпеното като обезщетение срещу реституирания
имот жилище е станало общинска собственост по силата на решението за отмяна на
отчуждаването. Обстоятелството, че общината не е предала владението на възстановения в
собственост на Н. имот, като по-късно е продала същия на трето лице, не може да дерогира
постановената реституция и настъпилия вещноправен ефект като изрично предвидена в
закона последица по отношение на даденото обезщетение, а предполага друга форма на
защита на интересите на реституирания собственик.
Прието е за неоснователно и второто придобивно основание, на което се позовава ищецът –
замяна. Макар такава процедура да е започнала през 2004 г. с решение на Общински съвет-
Бургас и заповед на кмета на общината, тя не е довършена. При липсата на сключен договор
съгласно изискването на чл.35, ал.3 ЗОС в действащата към м. 10. 2004 г. редакция,
фактическият състав на замяна с общински имот е незавършен, което изключва това
придобивно основание.
Не е налице и изтекла в полза на ищците придобивна давност. Това е така поради
въвеждането на забрана за придобиване по давност на държавни и общински имоти с
промени в ЗС, съгласно които за времето от 31.03.2006 г. до 07.03.2022 г. давността е била
спряна. При мораториума, спиращ давността, не е налице изискуемият по чл.79 ЗС 10-
годишен срок за придобиване право на собственост по давност, дори и при твърдяното от
ищците непрекъснато и необезпокоявано упражняване на фактическа власт върху спорния
имот, който те държат като свой.
Решението е неправилно като резултат.
Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че с влизане в сила на позитивното съдебно
решение по адм. д. № 763/1998 г. на Бургаския окръжен съд на 14.02.2000 г. е настъпила
двустранна размяна на собствеността, при която отстъпеното като обезщетение жилище е
станало общинска собственост по силата на решението за отмяна на отчуждаването. Този
извод изцяло съответства на даденото от ВКС разрешение на въпроса по чл.280, ал.1 ГПК,
по който е допуснато касационно обжалване. Обстоятелството, че общината не е върнала на
ищеца разликата в цените на двата имота, която навремето е получила, не препятства
настъпването на реституционния ефект. По силата на настъпилата реституция тя става
собственик на процесния апартамент. Обстоятелството, че не е върнала реално на ищеца


                                            5
отчуждения имот и се е разпоредила с него в полза на трето лице след по-малко от една
година от възстановяването на собствеността, не води до извод, че даденият в обезщетение
имот се запазва от ищеца. Той е загубил собствеността му от момента на влизане в сила на
съдебното решение на по чл.4 ЗВСВНОИ, т. е. на 14.10.2000 г.
В изложението към касационната жалба има позоваване на осъществяваното от
жалбоподателите владение върху процесния апартамент от 1988 г. досега, т. е. позоваване на
придобивна давност.
Законосъобразен е изводът на съда по евентуалното придобивно основание на ищците –
давност по чл.79, ал.1 ЗС. Съдът е съобразил както мораториума за придобиване по давност
на имоти – частна държавна или общинска собственост, въведен с § 1, ал.1 ЗЗДС, така и
решението на Конституционния съд № 3/24.02.222 г. по к. д. № 16/21 г., с което разпоредбата
е прогласена за противоконституционна, макар съдът да не се е позовал изрично на това
решение.
Междувременно обаче придобивната давност на ищците е изтекла, като се съобрази
обстоятелството, че те са били непрекъснато във владение на спорния апартамент след
отмяна на отчуждаването му и в периодите, в които не е действал мораториумът по § 1, ал.1
ЗДЗС: 14.02.2000 г. – 30.05.2006 г.; 31.12.2017 г. – 21.01.2018 г., както и след 08.03.2022 г.,
при което 10-годишният срок по чл.79, ал.1 ЗС е изтекъл и те се легитимират като
собственици на процесния апартамент на това придобивно основание.
Това налага отмяна на обжалваното въззивно решение и уважаване на предявения иск на
евентуално въведеното придобивно основание давност по чл.79, ал.1 ЗС.
При този изход на делото на ищците следва да се присъдят сторените разноски за всички
инстанции в размер на 4203 лв.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
                            Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 24 от 09.02.2024 г. по гр. д. № 359/2023 г. на Бургаския апелативен съд
и потвърденото с него решение № 535 от 21.04.2023 г., поправено с решение № 975 от
29.08.2023 г. по гр. д. № 1253/2022 г. на Бургаския окръжен съд, и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на [община] с адрес [населено място],
 [улица], че С. С. Н. и К. Г. Н., двамата от [населено място],[жк], [жилищен адрес] са
собственици на основание чл.79, ал.1 ЗС на апартамент, находящ се в [населено място],[жк],
блок 2, вх. 4, ет. 4, ап. № 62, състоящ се от дневна, две спални, кухня и сервизни помещения,
със застроена площ от 95,76 кв. м., с избено помещение № 62 със застроена площ от 5,98 кв.
м., заедно с 1,835 % ид. части от общите части на сградата и 1,835 % ид. части от правото на
строеж върху общинска земя, заснет в кадастралната карта с идентификатор [№], при
граници: [№] и [№], под обекта СО [№], над обекта – СО [№].
ОСЪЖДА [община] с адрес [населено място], [улица], да заплати на С. С. Н. и К. Г. Н.,
двамата от [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата от 4203 лв. разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.




                                              6
    Председател: _______________________

       Членове:

              1. _______________________

              2. _______________________




7