Обезщетение за неимуществени вреди при смърт на брат или сестра

Текстът на акта

                             РЕШЕНИЕ
                                  № 140
                          гр. София, 01.06.2026 г.


                   В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди
двадесет и шеста година в следния състав:


                            Председател: Боян Балевски
                            Членове:     Васил Христакиев
                                         Елена Арнаучкова

при участието на секретаря Ангел Ем. Йорданов
като разгледа докладваното от Боян Балевски Касационно търговско дело №
20258002901234 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
           Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
               Допуснато е касационно обжалване по касационни жалба от
страна на Агенция „Пътна Инфраструктура “ и на А. И. А. на въззивно
решение № 868/ 22.07.2024 г. .по в.гр.д. № 2304/23 на САС в частта, с която
след частична отмяна на първоинстанционното решение № 260105 от 16
януари 2023г. по гр. д. № 4175/2021г. на Софийски градски съд, ГО, 11 състав,
в частта, в която искът на Д. К. Д., ЕГН: ********** с искане за солидарно
осъждане на ответниците Агенция „Пътна Инфраструктура44, А. И. А. и К. С.
К. да й заплатят сумата от 26 000 лв., предявена с частичен иск при твърдян
размер на вземането от 80 000 лв., - обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от смъртта на нейния брат Р. К. Д., настъпила на 24.09.2016г., при
ПТП, настъпило на км 24+600 на „ЛОТ 0“ на АМ „Струма“ в платното в
платното за движение по посока с. Студена - гр. София, е бил отхвърлен и
ищцата е била осъдена да заплати разноски в полза на ответника А. И. А., и
вместо това е постановил друго, с което е осъдил солидарно Агенция „Пътна
Инфраструктура“, А. И. А., ЕГН: ********** и К. С. К., ЕГН: ********** да
заплатят на ищцата Д. К. Д., ЕГН: **********, на основание чл. 49 и чл. 50
ЗЗД, сумата 26 000 лв., предявена с частичен иск при твърдян размер на
вземането от 80 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от

                                     1
смъртта на нейния брат Р. К. Д., , и е осъдил солидарно ответниците А. И. А. и
К. С. К. да заплатят законна лихва върху посочената сума от 24.09.2016г., а
ответникът АПИ- от 30.03.2018г. до окончателното изплащане на сумата,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплатят на ищцата Д. К. Д. сумата 1
560 лв. – разноски пред въззивната инстанция.
       В КЖ на първия жалбоподател Агенция „Пътна Инфраструктура“ са изложени
оплаквания за необоснованост на изводите на въззивния съд относно това, че установеният
по делото механизъм на ПТП води до основание за отговорност на Агенцията за пътна
инфраструктура, както и относно това, че ищцата Д. К. Д.-сестра на загиналия от
процесното ПТП е сред кръга от лицата имащи право на обезщетение за неимуществени
вреди от неговата смърт.
       В КЖ от страна на другия ответник А. И. А. въззивното решение се обжалва, в
същите части с оплаквания за необоснованост на изводите на въззивния съд относно това, че
установеният по делото механизъм на ПТП води до основание за отговорност на същия по
чл.50 ЗЗД , както и по правилното приложение на чл.52 ЗЗД досежно определения по
справедливост размер на обезщетението за           претърпените от родителите-ищци
неимуществени вреди от смъртта на сина им. Развити са и оплаквания относно това, че
ищцата Д. К. Д.-сестра на загиналия от процесното ПТП не попада сред кръга от лицата
имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от неговата смърт.
       От страна на ответника по КЖ в писмен отговор Д. К. Д. е депозиран писмен отговор
със становище за неоснователност и на двете КЖ, с оглед установения механизъм на ПТП и
дългосрочното посттравматично стресово разстройство на ищцата, продължаващо и
понастоящем.
       В открито заседание страните поддържат изложените доводи.
       С определение от 05.11.2025 г. , постановено по настоящото дело е допуснато
касационно обжалване по КЖ на двамата касатори по обобщения правен въпрос за
предпоставките за присъждане, по изключение, на обезщетение за неимуществени вреди
от смъртта на едно лице при ПТП в полза на лице, извън кръга на най-близките роднини
по права линия и съпруга,на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК за проверка за съответствие, на
отговора, даден с обжалваното решение, с този в практиката на ВКС по чл.290 ГПК: Р №
17/16.03.2021 г. по т.д. №291/20 на ВКС,Второ т.о. и Р №92/17.11.2020 г. по т.д. № 1275/19 на
Второ т.о. и др и с ТР № 1 от 21.06.2018г. по тълк. д. № 1/2016г., ОСНГТК на ВКС.
      Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение , като
взе в предвид оплакванията в касационните жалби намира следното.
      За да постанови решението си в допуснатата до касационно обжалване
част и във връзка с общото и в двете касационни жалби оплакване за липса на
активна материална легитимация на ищцата по исковете по чл.52 ЗЗД,
съставът на въззивния съд е изложил следните съображения:
           Материалноправната легитимация на лицето, което твърди, че е носител на
предявеното за съдебна защита право, се основава на действителното съдържание на
конкретната поддържана връзка с лицето, за смъртта на което се претендира обезщетение за
неимуществени вреди, а не на формална родствена връзка. Наличието на особено близка
житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
от смърт, се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и
доказателствата по делото. Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани
очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното
отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване
съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
       В конкретния случай въззивният съд е приел, че по делото е доказано със събраните


                                             2
гласни доказателства съществуването на „специална“ връзка сестра - брат , доколкото
последните фактически споделяли живота си и след навършване на пълнолетие, тъй като са
живели в съседни апартаменти, въпреки че ищцата е създала свое семейство. Тази
специална връзка съдът е преценил в разглеждания случай като по-голяма близост между
пълнолетни брат и сестра в сравнение с обичайната близост за това родствена връзка.
Реакцията на сестрата-ищца, при узнаване за смъртта на своя брат, наложила и болничен
прием, и продължаващото в рамките на близо 6 години след смъртта на брат й смесено
тревожно-депресивно разстройство, със симптоми, които се проявяват в определени
моменти и продължават да затрудняват социалното й функциониране, въпреки
провежданото лечение, са индиция за по-силната привързаност и по-голяма близост между
брата и сестрата, като страданията на сестрата категорично са изключително интензивни и
продължителни. Така, като изхожда не от формалната връзка на родство, а от особено
силната привързаност, съществувала между брата и сестрата и от интензивните и
продължителни страдания, причинени на Д. Д. от преждевременната смърт на по-малкия й
брат (роден 1985г., а тя през 1979г.), въззивният съд е счел , че в конкретния случай искът на
тази ищца е установен по основание. Същият следвало да бъде уважен срещу ответниците-
касатори и К. С. К., при условията на солидарна отговорност, в пълния предявен с
частичния иск размер от 26 000 лв., с оглед установените тежки негативни последици от
загубата на човека, като ищцата е определила като свой най-близък.
      По отговора на правния въпрос:
      Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на
ОСНГТК на ВКС, принципно материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5
от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и само по изключение и всяко
друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия
и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени; Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му неимуществени вреди. В мотивите на
 тълкувателното решение е разяснено, че особено близка привързаност може
да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и
внуци само когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността
е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила
на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,и в тези
случаи е справедливо е да се признае право на обезщетение за
неимуществени вреди и на преживелия родственик; Следователно за
  получаването от този кръг правоимащи на обезщетение н е е достатъчна
само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и
страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г.
на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-
близките на починалия. В практиката на ВКС по чл.290 ГПК: например-Р №
17/16.03.2021 г. по т.д. №291/20 на ВКС,Второ т.о. и Р №92/17.11.2020 г. по т.д.
№ 1275/19 на Второ т.о., както и всички постановени понастоящем съдебни
решения на ВКС се приема, че особено близка, трайна и дълбока емоционална
връзка е налице, когато поради конкретни житейски обстоятелства

                                              3
привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е станала
изключително силна , т. е. такава, каквато се предполага, че е привързаността
между починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират
обезщетение за неимуществени вреди съгласно Постановление № 4 от
25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния
съд. Посочените предпоставки следва да са осъществени за всички лица,
претендиращи обезщетение за неимуществени вреди, извън кръга на лицата в
двете постановления, в т. ч. и за роднините – братята и сестрите,
бабите/дядовците и внуците. При преценката за наличието им в тази хипотеза
обаче следва да се отчете обстоятелството, че традиционно за българския бит
отношенията между посочените роднини се характеризират с взаимна обич,
морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Поради това, за да се
приеме, че между изброените роднини е налице особено близка връзка,
необходимо е, освен формалното родство с произтичащата от него близост
между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства ,
обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за
съответната родствена връзка. Такова обстоятелство например, относимо към
връзката между бабите/дядовците и внуците, представлява отглеждането на
внуците от бабата/дядото поради различни причини напр.- заболяване или
смърт на родителя/родителите; работа в чужбина, дезинтересиране на
родителя/родителите и др./ така Р №92/ 17.11.2020 година по т. д. №
1275/2019г./ , а за връзката между братята и сестрите – например-израстването
им сами като деца поради продължително отсъствие на родителите за работа в
чужбина (решение № 372 от 14.01.2019 г. по т. д. № 1199/2015 г. на ВКС, II т.
о., както и горецитираното).
       По основателността на касационните жалби , настоящият състав на
ВКС,Първо т.о. намира следното:
       Същите са основателни. Необоснован се явява изводът на въззивния
съд, че между ищцата и нейния загинал при процесното ПТП брат е
съществувала особено силна връзка, основана на констатацията, че
   последните фактически споделяли живота си и след навършване на
пълнолетие, тъй като са живели в съседни апартаменти, въпреки че ищцата е
създала свое семейство. Подобен извод не би могъл да бъде направен от
събраните по делото доказателства и установени от тях факти: живеенето на
ищцата и нейния брат в съседни апартаменти, провеждането на съвместни
вечери и развитите у ищцата емоционален стрес и продължително тревожно
депресивно разстройство след смъртта на брата й. Последните разкриват
 нормална за българската традиция духовна и емоционална близост между
брат и сестра и тежкото преживяване на загубата на близък и обичан човек.
Така установените обстоятелства, обаче, не могат да се преценят като
  предпоставки за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди,
предвидени в цитираната задължителна практика на ВКС, тъй като не водят
до извод за изключителността на емоционалната връзка. Става въпрос за
нормалната връзка на силна привързаност между ищцата и нейния брат,
характерна за този род роднинска близост. Дори да се приеме, че при смъртта
на брата за ищцата са настъпили неимуществени вреди/душевни страдания/,

                                     4
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната връзка такива, то само по себе си преживяването на последните
не може да бъде доказателство за доказана изключителна близост / както
необосновано е приел въззивният съдебен състав/ при липса на обективни
обстоятелства за наличие на такава особена връзка, която да надхвърля
нормалната връзка на силна привързаност между брат и сестра /примери за
такива са дадени в Р №372/14.01.2015 г. по т.д. №1199/2015 на ВКС, Второ т.о.
цитирано в Р №92/17.11.2020 г. по т.д. № 1275/19 на Второ т.о. и други/ .
Съгласно ТР 1/2016 на ОСГНТК, само по изключение и при доказана
изключителна близост се присъжда застрахователно обезщетение на лица,
извън кръга на най-близките роднини по права линия и преживял съпруг. С
оглед изложеното, настоящият състав на ВКС,Първо т.о. намира, че така
предявените искове се явяват недоказани по основание относно наличие на
материалноправна легитимация на ищцата да бъде обезщетена за
претърпените неимуществени вреди. Като е приел обратното, въззивният
състав е постановил решение, което се явява необосновано и в нарушение на
материалния закон-чл.52 ЗЗД, с оглед на което същото следва да се отмени
изцяло/ включително в частта за присъдените в полза на ищцата разноски/ и
вместо него да се постанови друго, с което исковете да се отхвърлят по
отношение на двамата касатори-ответници по исковете като неоснователни. С
оглед приетата от настоящия състав липса на активна материалноправна
легитимация на ищцата и по двата иска срещу касаторите-ответници, не
следва да се разглеждат останалите оплаквания в техните КЖ.
     По отношение на ответника по исковете К. С. К. въззивното решение е
влязло в сила, с оглед липса на касационно обжалване от негова страна и
процесуалното му качество на обикновен другар по смисъла на чл.216 ал.1
ГПК.
     В полза на касатора Агенция „Пътна инфраструктура“-ОПУ Перник се
дължат разноските му пред настоящата инстанция , в общ размер на : 281,21
евро- държавни такси и 350 евро-юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство от юрисконсулт, съгласно чл.78 ал.8 ГПК,
съобразно направеното искане в тази насока и представения списък по чл.80
ГПК.
     В полза на касатора А. И. А. се дължат разноските му пред настоящата
инстанция , в общ размер на : 281,34 евро- държавни такси 1400 евро-платено
възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата
инстанция, съобразно направеното искане в тази насока и представения
списък по чл.80 ГПК.
     Водим от горното ВКС, състав на Първо търговско отделение

                                 РЕШИ:
                  ОТМЕНЯ , по касационните жалби на Агенция „Пътна
Инфраструктура“ и на А. И. А., въззивно решение № 868/ 22.07.2024 г. .по
в.гр.д. № 2304/23 на САС в частта, с която след частична отмяна на

                                     5
първоинстанционното решение № 260105 от 16 януари 2023г. по гр. д. №
4175/2021г. на Софийски градски съд, ГО, 11 състав в отхвърлителната му
спрямо Д. К. Д. част са били осъдени солидарно Агенция „Пътна
Инфраструктура“, А. И. А., ЕГН: ********** да заплатят на Д. К. Д., ЕГН:
**********, сумата 26 000 лв., предявена с частичен иск при твърдян размер
на вземането от 80 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
от смъртта на нейния брат Р. К. Д., и в частта за присъдената законна лихва
върху горната сума и присъдените в полза на ищцата разноски и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
               ОТХВЪРЛЯ исковете на Д. К. Д., ЕГН: **********, с които се
претендира ответниците Агенция „Пътна Инфраструктура “ и А. И. А. да й
заплатят, при условията на солидарност, сумата от 13 293,59 евро –равн. на
26 000 лв., предявена по частичен иск при твърдян размер на цялото вземане
от 40 903,35 евро-равн. на 80 000 лв.
                ОСЪЖДА Д. К. Д., ЕГН: **********да заплати на Агенция
„Пътна инфраструктура“-ОПУ Перник разноските пред настоящата
инстанция в размер на : 281,21 евро- държавни такси и 350 евро-
юрисконсултско възнаграждение
               ОСЪЖДА Д. К. Д., ЕГН: ********** да заплати на А. И. А.
разноските му пред настоящата инстанция в размер на : 281,34 евро-
държавни такси       1400 евро-платено възнаграждение за процесуално
представителство пред настоящата инстанция.
            Решението е окончателно.

                                         Председател: _______________________

                                             Членове:

                                                   1. _______________________

                                                   2. _______________________




                                    6