Участие на купувач на търговско предприятие като страна по висящо съдебно дело

Текстът на акта

                                   РЕШЕНИЕ
                                        № 120
                                гр. София, 05.05.2026 г.


                       В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:


                                  Председател: Костадинка Недкова
                                  Членове:     Николай Марков
                                               Красимир Машев

при участието на секретаря Лилия Ст. Златкова
като разгледа докладваното от Костадинка Недкова Касационно търговско
дело № 20248002901123 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:


      Производството е по чл. 290 ГПК.
         Образувано е въз основа на касационна жалба на ищеца по делото С. И. Р. против
решение № 1509/19.12.2023 по в.т.д. № 1949/2023 на Окръжен съд - Варна в частта с която,
след частична отмяна на решение № 2666/17.07.2023г. по гр. д. № 12302/2022г. на Районен
съд - Варна, е отхвърлен искът му по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД срещу БНП Париба
Пърсънъл Файненс, действащо чрез клона си „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България" /към датата на постановяване на решението „Юробанк България“ АД/ за сумата
от 5 219,38 лева, представляваща сбор от недължимо платени суми по нищожни клаузи в
договор за потребителски паричен кредит от 09.04.2015г., от които недължимо платена такса
„ангажимент" в размер на 420 лв., поради погасяване на вземането по давност, и сумата от 4
799,38 лева - платена възнаградителна лихва от 36,90% годишно, ведно със законната лихва
върху претендираната сума от датата на завеждане на иска - 12.09.2022г. до окончателното
му изплащане.
     Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.2,
предл. 2-ро ГПК за проверка за евентуална недопустимост на въззивното решение в
хипотезата, в която въззивната жалба не е подадена от страна в първоинстанционното
производство, а от правоприемник по чл.15 ТЗ на търговското предприятие на ответното по


                                            1
иска дружество, при направен извод от въззивния съд за приложение на чл.227 ГПК в
случаите на чл.15 ТЗ.
      Касаторът поддържа, че същото е неправилно, поради нарушение на материалния
закон и съдопроизводствените правила и необоснованост. Не изразява становище относно
допустимостта на въззивния акт.
      Ответникът по жалбата и по делото, „Юробанк България“ АД, в писмен отговор
изразява становище, че подадената касационна е неоснователна. С оглед допускане на
касационния контрол за извършване на служебна проверка относно евентуалната
недопустимост на въззивното решение в обжалваната му част, банката излага съображения,
че с прехвърлянето на търговското предприятие на клона на ответника – френско дружество,
се прекратява юридическата зависимост на клона, дефиниран като „място на стопанска
дейност“ по Регламент № 575/2013, по отношение на продавача срещу БНП Париба
Пърсънъл Файненс, Франция, което се доближава най-близо до разпоредбата на чл.227 ГПК,
която признава право на самостоятелно участие на правоприемника, и което тълкуване би
отговаряло най-пълно на целите на чл.17, чл.47 и чл.52, пар.1 от ХОПЕС. Претендира
сторените разноски за настоящата инстанция, включително юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лева, съгласно чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.25 от Наредбата за правната помощ.
      Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид
оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК,
приема следното:
         Първоинстанционното производство е образувано пред районния съд по предявен
иск по чл.55, ал.1, предл.1-во ЗЗД на С. И. Р. срещу „БНП Париба Пърсънъл Файненс, със
седалище в Париж, чрез неговия клон в България, по което е даден ход на устните
състезания на 31.05.2023г.
      С молба от 3.07.23г. „Юробанк България“ АД е уведомила съда, че на 31.05.2023г. е
извършено прехвърляне на търговското предприятие на БНП Париба Пърсънъл Файненс,
клон България, по реда на чл.15, ал.1 ТЗ на приобретателя „Юробанк България“ АД, като на
основание чл.16 ТЗ, сделката е обявена в ТР на 6.06.23г. Въз основа на това в молбата се
сочи, че на основание чл.227 ГПК, производството по делото следва да продължи с
участието на „Юробанк България“ АД като приобретател, като се сочи и съдебен адрес за
връчване на книжата.
     Диспозитивът на първоинстанционното решение от 17.07.23г., с което частично се
уважава иска, е постановен срещу ответник БНП Париба Пърсънъл Файненс, със седалище в
Париж, действащ чрез неговия клон в България, но с изрично посочване - „към датата на
постановяване на решението „Юробанк България“ АД“, поради което същото се явява
постановено срещу „Юробанк България“ АД“.
     Въззивното производство е образувано и разгледано по жалба и с участието на
„Юробанк България“ АД, като в доклада на съда и в решението му по делото банката е
посочена като „правоприемник на БНП Париба Пърсънъл Файненс, клон България“, а


                                           2
диспозитивът на въззивното решениео следва модела на първата инстанция – отхвърля се
частично иска на ищеца за осъждане на Париба Пърсънъл Файненс, със седалище в Париж,
действащ чрез неговия клон в България, но с изрично посочване - „към датата на
постановяване на решението „Юробанк България“ АД“, като ищецът е осъден да заплати
разноски на „Юробанк България“ АД“.
     При така установените факти, настоящият състав на ВКС приема следното относно
наличието на процесуално правоприемство по делото на страната на ответника по иска:
      По време на висящия процес е направено изявление от „Юробанк България“ АД за
участие в процеса на основание чл.227 ГПК, както пред първата инстанция , така и във
въззивната й жалба. В хипотезата на чл.227 ГПК е налице универсално процесуално
правоприемство, което настъпва по силата на закона при универсално материалноправно
правоприемство и за което съдът следи служебно. От обстоятелствата по делото се
установява, че универсално правоприемство не е налице. Страна по делото е юридическото
лице БНП Париба Пърсънъл Файненс, Франция, действащо чрез клона си в България, а не
самият клон, който е неправосубектен (противното не следва от Регламент № 575/2013), като
прехвърлянето на търговското предприятие на клона на „Юробанк България“ АД води до
настъпването на частно материалноправно правоприемство, с оглед на което на страната на
ответника по иска не е осъществено универсално правоприемство по чл.227 ГПК. Следва да
се има предвид, че съгласно разясненията, дадени в т.4г на Тълкувателно решение № 4/
2013г. от 18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, всяко прехвърляне на
търговско предприятие по чл.15 ТЗ (не само на клон) се явява частно правоприемство, което
е видно и от разпоредбата на чл.15 ал.3 ТЗ, съгласно която за дълговете, включени в
търговското предприятие, отговорят солидарно, както праводателят, така и правоприемника
на същото.
      При настъпило частно материално правоприемство по време на висящ процес са
приложими разпоредбите на чл.226 ГПК, съгласно които приобретателят може да встъпи или
да бъде привлечен като трето лице помагач, или да замести своя праводател при условията
на чл.222 ГПК – със съгласието на двете главни страни по делото. Следователно, за да се
легитимира „Юробанк България“ АД като страна в процеса трябва да е осъществена някоя
от очертаните хипотези на чл.226, ал.2, изр.1 и 2 ГПК.
      Неоснователен е доводът на „Юробанк България“ АД, че като не се прилага чл.227
ГПК му е отречена въобще възможността за участие в процеса като приобретател на
спорното правоотношение, доколкото в случая правоприемството е частно и участието на
приобретателя като главна страна може да стане само при условията на чл.222 ГПК., което
не нарушава чл.17, пар.1, чл.47, пар.1 и чл.52 от ХОПЕС, в очертаната конкретна хипотеза
на осъществено частно правоприемство на страната на ответника във вече висящ процес
относно спорно право, заявено от ищеца с исковата му молба. Освен това при частно
материално правоприемство страната има възможност за участва в процеса като встъпи като
трето лице помагач на страната на праводателя.
     В   мотивите на решението на първата инстанция невярно е посочено, че след

                                           3
приключване на устните състезания е постъпила молба вх. № 49739/3.07.2023г., с която
ответникът уведомява съда, че е извършено прехвърляне на търговското предприятие на
ответника и в бъдеще моли производството да продължи срещу правоприемника „Юробанк
България“ АД на същия адрес, на който е призоваван досегашния ответник. Молба вх. №
49739/3.07.2023г. е подадена не от ответника БНП Париба Пърсънъл Файненс, Франция,
действащ чрез клона си в България, а от приобретателя на търговското предприятие на клона
- „Юробанк България“ АД, тъй като, видно от съдържанието й, волеизявлението е направено
от името на „Юробанк България“ АД, а приложеното пълномощно на юрисконсулта,
подписал молбата, изхожда от двамата изпълнителни директори на „Юробанк България“ АД
за представителство именно на „Юробанк България“ АД пред съд. Фактът, че в молбата се
иска от правоприемника „Юробанк България“ АД да бъде призоваван от съдебен адрес,
който съвпада с този на ответника БНП Париба Пърсънъл Файненс, Франция, действащ чрез
клона си в България, не означава, че молбата изхожда от ответника. В молбата не се сочи, че
„Юробанк България“ АД действа и като представител на БНП Париба Пърсънъл Файненс,
Франция, действащ чрез клона си в България, нито се представя пълномощно за това.
      В посочената молба на „Юробанк България“ АД не се съдържа искане за встъпване
като трето лице помагач (което трябва да е изрично формулирано), а се иска банката,
приобретател на търговското предприятие на клона на ответника, да участва в процеса като
главна страна, предвид позоваването в молбата на разпоредбата на чл.227 ГПК и
изявлението, че производството следва да продължи с участие на „Юробанк България“ АД
на това основание. Липсва и волеизявление на ответника БНП Париба Пърсънъл Файненс,
Франция, действащ чрез клона си в България, за привличането на негова страна на
„Юробанк България“ АД като трето лице помагач или за заместването му в процеса от
правоприемника на търговското предприятие на клона му, както и съгласие на ищеца с
искането на частния правоприемник за заместване на ответника по чл.222, вр. чл.226, ал.2,
изр.2-ро ГПК. При липса на сезиране на съда с искане на встъпване, съответно, привличане
на „Юробанк България“ АД като трето лице помагач на страната на ответника, следва да се
приеме, че „Юробанк България“ АД не е участвала в процеса, на основание чл.226, ал.2,
изр.1-во ГПК.
      Видно от изложеното, съдът е бил сезиран единствено с искане за участие на
„Юробанк България“ АД като главна страна в процеса на мястото на досегашния ответник.
Двете съдебни инстанции не са посочили каква е правната квалификация на осъщественото
по време на процеса правоприемство – универсално по чл.227 ГПК или частно по чл.226
ГПК, но фактът, че липсва съгласие на страните по делото за заместване на ответника по
иска от правоприемника на търговското предприятие на клона му по чл.222, вр. чл.226, ал1,
изр.2-ро ГПК сочи, че извършените от съдилищата процесуални действия са като при
условията на настъпило по закон универсално правоприемство по чл.227 ГПК при реална
липса на такова. Неправилната преценка за наличие на универсално правоприемство на
страната на ответника по иска е довело до постановяване на първоинстанционното решение
срещу ненадлежна главна страна, спрямо която не е предявен иска, не е налице хипотезата


                                            4
на чл.227 ГПК и не е извършено заместване при условията на чл.222, вр. чл.226, ал1, изр.2-
ро ГПК, което води до недопустимост на акта.
      Същевременно, доколкото „Юробанк България“ АД е лицето, спрямо което е
постановено първоинстанционното решение, дружеството се явява активно легитимирано да
го обжалва, с оглед на което въззивното решение не се явява недопустимо.
     От друга страна, въззивната инстанция не е констатирала недопустимостта на
първоинстанционното решение, за което следи служебно и не го е обезсилила, като се е
произнесла по съществото на спора.
      Предвид горното, въззивното решение, като неправилно, следва да бъде отменено и
делото върнато на въззивния съд за обезсилване на първоинстанционното решение и даване
на указания относно приложението на чл. 226, ал. 2, изр. 2-ро ГПК. Трябва да се има
предвид, че с оглед служебното начало в гражданския процес, правната квалификация на
исканията на страните следва да се извърши от съда съобразно наведените обстоятелства,
като съдът не е обвързан от дадената такава от страната (по чл.227 ГПК). В случая съдът е
бил сезиран с искане от трето за спора лице да замести ответника в процеса, на основание
придобито търговско предприятие на клона на ответника (в което предприятие безспорно е
включено вземането, предмет на делото), които обстоятелства сочат на осъществено по
време на висящността на процеса частно материално правоприемство, при което
заместването на страна в процеса не настъпва ex lege и за него не е достатъчно да има
искане от третото лице-приобретател, а е необходимо изрично съгласие на страните по
делото, които трябва да бъдат уведомени за искането на „Юробанк България“ АД, като им се
даде срок за изразяване на съгласие. Ако последното не бъде дадено, делото следва да се
разгледа с участието на страните по него, очертани в исковата молба.
      Предвид горното, въззивното решение в обжалваната част следва да бъде отменено и
върнато за ново разглеждане от друг състав на ОС-Варна.
      Водим от горното, на основание чл.293 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска
колегия, Второ отделение,


                                       РЕШИ:
      ОТМЕНЯ решение № 1509/19.12.2023 по в.т.д. № 1949/2023 на Окръжен съд - Варна
в частта с която, след частична отмяна на решение № 2666/17.07.2023г. по гр. д. №
12302/2022г. на Районен съд - Варна, е отхвърлен искът му по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД
срещу БНП Париба Пърсънъл Файненс, действащо чрез клона си „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България" - към датата на постановяване на решението „Юробанк
България“ АД, за сумата от 5 219,38 лева, представляваща сбор от недължимо платени суми
по нищожни клаузи в договор за потребителски паричен кредит от 09.04.2015г., от които
недължимо платена такса „ангажимент" в размер на 420 лв., поради погасяване на вземането
по давност, и сумата от 4 799,38 лева - платена възнаградителна лихва от 36,90% годишно,
ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждане на иска -

                                            5
12.09.2022г. до окончателното му изплащане.
      ВРЪЩА делото на ОС – Варна за ново разглеждане от друг състав.
      РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


                                                  Председател: _______________________

                                                     Членове:

                                                            1. _______________________

                                                            2. _______________________




                                              6