Оправдаване за клевета след осъдително решение на ЕСПЧ срещу България

Текстът на акта

                             РЕШЕНИЕ
                                   № 165
                           гр. София, 26.03.2026 г.


                   В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на осемнадесети септември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:


                            Председател: Красимира Медарова
                            Членове:     Калин Калпакчиев
                                         Владимир Астарджиев

при участието на секретаря Илияна Петкова
в присъствието на прокурора Калин Софиянски
като разгледа докладваното от Владимир Астарджиев Наказателно дело за
възобновяване ВКС № 20258002200628 по описа за 2025 година
         Производството е по реда на Глава 33 от НПК.
          Образувано е по искане на и.ф. Главен прокурор за възобновяване на
ВНЧХД №25/2017г. на Окръжен съд-Ямбол, отмяна на постановеното
решение и на присъдата по НЧХД №128/2014г. на Районен съд-Тополовград и
оправдаване на основание чл.304 НПК вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК на осъдената С.
Т. П. по обвинението за извършено престъпление по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.2,
т.3 и т.4 НК вр. чл.147, ал.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК в рамките на фактическите
положения по влязлата в сила присъда.


         В съдебно заседание пред настоящия състав прокурорът поддържа
частично направеното искане, като пледира за отмяна на решението на
въззивния съд и връщането му за разглеждане от друг състав на ОС-Ямбол за
правилното приложение на материалния закон в светлината на указанията,
дадени в решението на ЕСПЧ по делото „П. срещу България“.
         Осъдената С. Т. П. не се явява пред касационния съд, редовно


                                      1
призована.


        Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в искането
на и.ф. Главен прокурор, както и изложеното от прокурора в съдебно
заседание‚ намери следното:


        Искането за възобновяване на наказателното производство е
допустимо и основателно.


         Искането е подадено от и.ф. Главен прокурор на Република България
преди 21.07.2025г., като няма доказателства да е спазен едномесечния срок по
чл.421, ал.2 НПК, но доколкото този срок е инструктивен (срв. Решение
№68/02.05.2018г. по н.д. №210/2018г. на ІІІ н.о. и Решение № 237/11.02.2019г.
по н.д. №1002/2018г. на І н.о.) и искането е в полза на осъденото лице (срв.
Решение №60161/31.05.2021г. по н.д. №504/2021г. на І н.о.), това искане
следва да се разгледа по същество.


         С присъда №35 от 28.03.2016г. по НЧХД №128/2014г. Районен съд-
Тополовград е признал подсъдимата С. Т. П. за виновна в това, че на
14.05.2014г. в жалба до Изпълнителния директор на Агенцията за социално
подпомагане е разгласила в качеството си на длъжностно лице при изпълнение
на службата си позорни обстоятелства за Д. С. С. в качеството й на
длъжностно лице при изпълнение на службата й, поради което и на основание
чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.2, т.3 и т.4 НК вр. чл.147, ал.1 НК я е осъдил на глоба в
размер на 5 000 лв. и обществено порицание.
         Със същата присъда подсъдимата С. Т. П. е призната за виновна и в
това, че на 09.07.2014г. в заявление до Директор на Дирекция „Социално
подпомагане“-/населено място/ е разгласила в качеството си на длъжностно
лице при изпълнение на службата си позорни обстоятелства за Д. С. С. в
качеството й на длъжностно лице при изпълнение на службата й, поради което
и на основание чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.2, т.3 и т.4 НК вр. чл.147, ал.1 НК съдът
я е осъдил на глоба в размер на 5 000 лв. и обществено порицание.


                                        2
          На основание чл.23, ал.1 НК е наложено наказание глоба в размер на
5 000 лв., към което е присъединено наказание обществено порицание.
         Подсъдимата С. Т. П. е осъдена да заплати на гражданския ищец Д.
С. С. сумите от по 500 лв. по предявените за всяко отделно деяние граждански
искове, ведно със законната лихва от деня на увреждането, като гражданските
искове са отхвърлени до пълните претендирани размери от по 5 000 лв.
        Подсъдимата С. Т. П. е осъдена да заплати направените по делото
разноски и държавна такса върху уважените размери на гражданските искове.
         Присъдата е обжалвана от подсъдимата С. Т. П. и с Решение №22 от
16.03.2017г. по ВНЧХД №25/2017г. по описа на ОС-Ямбол съдът е изменил
първоинстанционната присъда, като е приел, че деянията на подсъдимата
съставляват продължавано престъпление по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.2, т.3 и т.4
НК вр. чл.147, ал.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК, отменил е наложените наказания и е
освободил подсъдимата от наказателна отговорност и на основание чл.78А,
ал.1 НК й е наложил административно наказание глоба в размер на 1 000 лв.,
осъдил е подсъдимата С. Т. П. да заплати на гражданския ищец Д. С. С. сумата
от 1 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва
от 09.07.2014г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил
предявения граждански иск до пълния претендиран размер. Съдът е
потвърдил присъдата на първата инстанция в останалата част.
         Решението е влязло в сила на 16.03.2017г. и е изпълнено.


        По жалба №64543/17 в Европейския съд по правата на човека
(ЕСПЧ) е образувано делото „П. срещу България“, по което на 10.12.2024г. е
постановено Решение на Трето отделение на ЕСПЧ, с което е прието, че в
частното наказателно производство на Д. С. С. срещу С. Т. П. е допуснато
нарушение на чл.10 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи (ЕКПЧ).
         Това решение на ЕСПЧ има съществено значение за приключилото
наказателно производство от частен характер по обвинение за клевета, което
налага възобновяването на наказателното дело и оправдаването на осъдената
П. по повдигнатото срещу нея обвинение от частната тъжителка Славова.



                                      3
         В решението на ЕСПЧ изрично е прието, че налагането на санкция на
С. Т. П. не е било обществено необходимо и тя е упражнила свои права,
защитени от чл.10 на ЕКПЧ, които не са засегнали неоправдано репутацията
на частната тъжителка, поради което е установено нарушение на чл.10 от
ЕКПЧ - т.13 и т.14 от Решение от 10.12.2024г. на Трето отделение на
ЕСПЧ по делото „П. срещу България“.


         Решението на ЕСПЧ има задължителната сила за Република
България и за настоящия съдебен състав (чл.46 от ЕКПЧ), поради което трябва
да се приеме, че липсва обществена опасност на деянието на осъдената С. Т.
П., която е упражнила своето право на жалба, гарантирано от ЕКПЧ и от
практиката на ЕСПЧ (срв. и Решение №7/24.01.2017г. по н.д. №1299/2016г. на
I н.о.).
         По тези причини и по силата на чл.425, ал.1, т.2 НПК вр. чл.24, ал.1,
т.1 НПК С. Т. П. трябва да бъде оправдана в рамките на приетите от въззивния
съд фактически положения по повдигнатото срещу нея обвинение за
извършено престъпление по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.2, т.3 и т.4 НК вр. чл.147,
ал.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК.
         Оправдаването на осъдената С. Т. П. по изложените основания за
липса на обществена опасност и противоправност на нейното поведение,
налага и отхвърлянето на предявения срещу нея граждански иск от частната
тъжителка Д. С. С., доколкото поведението на С. Т. П. не е противоправно и
виновно, тъй като тя е упражнила едно свое право, гарантирано от ЕКПЧ.


          При всички тези съображения, настоящият състав на ВКС прие, че
следва да възобнови наказателното производство по ВНЧХД №25/2017г. по
описа на ОС-Ямбол, да отмени Решение №22 от 16.03.2017г. по ВНЧХД
№25/2017г. по описа на ОС-Ямбол и Присъда №35 от 28.03.2016г. по НЧХД
№128/2014г. по описа на Районен съд-Тополовград, да оправдае С. Т. П. по
обвинението да е извършила престъпление по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.2, т.3 и т.4
НК вр. чл.147, ал.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК (респ. две престъпления по чл.148,
ал.2 вр. ал.1, т.2, т.3 и т.4 НК вр. чл.147, ал.1 НК) по отношение на частната
тъжителка Д. С. С., както и да отхвърли предявения от Д. С. С. срещу С. Т. П.


                                       4
граждански иск за сумата от 10 000 лв. (предявен като два отделни
граждански искове за сумите от по 5 000 лв.).
         Водим от всичко изложено и на основание чл.425‚ ал.1, т.2 от НПК
вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК‚ Върховен касационен съд, Трето наказателно
отделение

                                   РЕШИ:

       ВЪ З О Б Н О ВЯ ВА наказателното           производство     по    ВНЧХД
№25/2017г. по описа на ОС-Ямбол.
         ОТМЕНЯ Решение №22 от 16.03.2017г. по ВНЧХД №25/2017г. по
описа на ОС-Ямбол и Присъда №35 от 28.03.2016г. по НЧХД №128/2014г. по
описа на Районен съд-Тополовград.
         ОПРАВДАВА С. Т. П. по обвинението да е извършила престъпление
по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.2, т.3 и т.4 НК вр. чл.147, ал.1 НК вр. чл.26, ал.1 НК
(респ. две престъпления по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.2, т.3 и т.4 НК вр. чл.147,
ал.1 НК) по отношение на частната тъжителка Д. С. С..
         ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. С. С. срещу С. Т. П. граждански иск за
сумата от 10 000 лв. (предявен като два отделни граждански иска за сумите от
по 5 000 лв.).
         Решението не подлежи на обжалване и протест.


                                             Председател: _______________________

                                                Членове:

                                                       1. _______________________

                                                       2. _______________________




                                        5