Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 28 Май 2026

Определяне на родителски права и разширен режим на лични отношения

Решение №318/2026 · Върховен касационен съд · 28 Май 2026

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Родителите спорят за упражняването на родителските права, местоживеенето на детето и режима на лични контакти с бащата. Върховният касационен съд потвърждава, че правата се предоставят на майката, при която детето е живяло трайно. Същевременно съдът отменя решението в частта за контактите и определя значително по-широк и детайлен режим на лични отношения с бащата.

Какво приема съдът

Понятието „базов режим“ няма законова опора, тъй като съдът винаги преценява индивидуално най-добрия интерес на детето. Ако привременните мерки са действали благоприятно и детето не е в риск, режимът на лични отношения не трябва да се ограничава, а следва да осигури пълноценна връзка и с двамата родители.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

родителски праварежим на лични отношениявисш интерес на дететоместоживеене на детепривременни мерки

Текстът на акта

                                   РЕШЕНИЕ
                                        № 318
                                гр. София, 28.05.2026 г.


                        В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май
през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                                   Председател: Веска Райчева
                                   Членове:     Геника Михайлова
                                                Златина Рубиева

при участието на секретаря Кристина Орл. Цветкова
като разгледа докладваното от Геника Михайлова Касационно гражданско
дело № 20258002104509 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 290 ГПК.
До касационно обжалване е допуснато решение № 430/15.08.2025 г. по гр.д. № 489/2025 г., с
което Окръжен съд – Велико Търново по жалбата на И. Х. Д. и насрещната жалба на А. Д. А.
- родителите на детето Д. И. Д., родено на 25.09.2019 г., е изменил решение №
319/24.02.2025 г. по гр.д. № 1802/2023 г. на Районен съд – Велико Търново и по спора по чл.
127, ал. 2 СК е определил следния режим на лични отношения на бащата с детето:
· всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 9:00 ч. в събота до 17:00 ч. в
неделя, като бащата взема детето от дома на майката и го връща там;
· през всяка нечетна година по време на Коледните празници (24 – 26 декември) за времето
за времето от 9:00 ч. на първия ден до 18:00 ч. на последния ден, като бащата взема детето от
дома на майката и го връща там;
· през всяка четна година по време на Новогодишните празници (31 декември – 01 януари)
за времето от 9:00 ч. на първия ден до 18:00 ч. на последния ден, като бащата взема детето от
дома на майката и го връща там;
· четиринадесет дни през лятото – по време, което не съвпада с годишния платен годишен
отпуск на майката;
·   след навършване на седем годишна възраст бащата да взема детето един месец през


                                             1
лятото по време, което не съвпада с годишния платен годишен отпуск на майката,
като е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която упражняването на
родителските права е предоставено на майката, при нея е определено местоживеенето на
детето и бащата е осъден да плаща месечна издръжка на детето 350.00 лв.
Решението е допуснато до касационен контрол по следните материалноправни въпроси: При
определяне на режима на личните отношения между детето и родителя, на когото съдът не
предоставя упражняването на родителските права и с когото детето няма да живее
постоянно, какво е значението на създалите се конфликтни отношения между родителите и
на нововъзникналите отношения от постановените и спазвани привременни мерки,
включително в изясняване на понятието „базов режим“, използвано в обжалваното решение?
По въпросите настоящият състав намира, че при определяне на режима на лични отношения
между детето и родителя, на когото съдът не е предоставил упражняването на родителските
права и при когото то няма да живее постоянно, съдът се ръководи от принципа на най-
добрия/на висшия интерес на детето. Той произтича от разпоредби в нормативните актове от
най-висш йерархичен ред – чл. 14 и чл. 47, ал. 1 от Конституцията, чл. 3, чл. 27 КПД и чл. 8
КЗПЧОС, като е изрично прогласен в чл. 59, ал. 3 СК и чл. 3, т. 3, вр. § 1, т. 5 ДР ЗЗДет.
Правото на лични отношения е на родителя, но и самостоятелно право на детето,
предвидено в чл. 9 КПД и чл. 124, ал. 2 СК. Съгласно актуалната практика на Върховния
касационен съд целта на режима на лични отношения, без значение дали е с утвърдено от
брачния съд споразумение или е определен с решението по чл. 59, ал. 2, по чл. 59, ал. 7 или
по чл. 127, ал. 2 СК, е да запази и развива емоционалната връзка на детето и с двамата
родители, а при родителско отчуждение – да я създаде или възстанови, като му осигури
възможността да расте и да се развива под грижата и с тяхната подкрепа, да гарантира
пълноценното му общуване с родителя, при когото няма да живее постоянно, да създаде
нормална, спокойна и предвидима среда за контактите помежду им, да не допусне режимът
да провокира конфликти между родителите, а да насърчи сътрудничеството помежду им за
грижите, образованието и възпитанието на детето. Приложените критерии с решения въпрос
на кой родител съдът е предоставил упражняването на родителските права, по т. II ППлВС
№ 1/1974 г., което има запазено задължително действие за съдилищата и при СК от 2009 г.
(чл. 130, ал. 2 ЗСВ), част от които вече са и нормативно закрепени (чл. 59, ал. 4 СК), следва
да намерят детайлно проявление в режима на лични отношения между детето и родителя, с
когото то няма да живее постоянно. Съдът определя този режим конкретно, след като
извърши цялостна и индивидуална преценка на всички релевантни обстоятелства, без да
дава приоритет на някои от тях или да е обвързан от оплакванията във въззивната жалба (т. 1
ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС). Използването или
провеждането на понятие „базов режим“ не намира легална опора и е несъвместимо със
задължението на съда да следи и служебно за най-добрия/за висшия интерес на детето.
Съдът е длъжен да оцени и последиците от взетите привременни мерки по чл. 323 ГПК –
дали родителите ги спазват, какви са причините да бъдат изменени и доколко благоприятно
са повлияли на детето, а и какъв е техния рефлекс в отношенията между родителите. Когато


                                             2
с решението по чл. 59, ал. 2, по чл. 59, ал. 7 или по чл. 127, ал. 2 СК съдът предоставя
упражняването на родителските права и определя местоживеенето на детето така както е и
според постановените привременни мерки, родителите са ги спазвали, мерките са създали
нормална, спокойна и предвидима среда в контактите с родителя, с когото детето няма да
живее постоянно, и са му повлияли благоприятно, съдът ги възпроизвежда и детайлизира в
решението, като съобразява новите обстоятелства, настъпили до приключване на съдебните
прения, или настъпването на които е предвидимо с решението - напр. достигнатата по-зряла
възраст на детето, неговата образователна заетост, новата работа на родителя при различно
работно време, преместването му в друго населено място, отпадналата или налична
възможност да разчита на помощ на близки и т.нат. С решението съдът определя ограничен
режим на лични отношения спрямо определения с привременните мерки, когато детето е в
риск – например при насилие, зависимост, тежък родителски конфликт или непреодоляно
родителско отчуждение.
По касационната жалба на бащата И. Д.:
Въззивният съд правилно е приел, че сезиран с жалба и с насрещна жалба срещу
първоинстанционното решение от родителите на малолетното дете Д. Д., родено на
25.09.2019 г. от съжителството на съпружески начала помежду им, пред него отново е
поставен спорът по чл. 127, ал. 2 СК във всичките си параметри. Съобразил е, че всеки
родител е изявил желание детето да живее при него и да упражнява родителските права и го
е потвърдил във второинстанционното производство. Обсъдил е събраните доказателства –
писмените и гласните, социалните доклади, включително представения пред него, и като е
приложил в съвкупност критериите, разяснени в т. II ППлВС № 1/1974 г., част от които са
възприети в чл. 59, ал. 4 СК и са проекция на държавната закрила на детето по чл. 14 и чл.
47, ал. 1 КРБ, чл. 3 и чл. 27 КПДет., а и чл. 8 КЗПЧОС, е заключил, че всеки родител
притежава необходимия капацитет, материални възможности и подходяща среда, за да се
грижи, отглежда и възпитава детето Д., а то е привързано и към двамата. Поставил е
висшия/най-добрия интерес на Д. в основата на необходимата преценка. Съобразил е, че
родителите са разделени от 15.09.2023 г., когато Д. е бил почти четиригодишен, откогато той
се отглежда в домакинството на майката. След раздялата двамата са били под наем, а
впоследствие са се установили в жилището на нейните родители, които я подпомагат в
грижите за Д.. Отчел е неоспоримата роля на бащата, която според пола на детето предстои
да придобива все по-голямо значение за нормалното развитие на Д.. Съобразил е трайно
установената практика на Върховния касационен съд, според която когато по време на
фактическа раздяла децата са отглеждани продължително от единия родител, в техен
интерес е да бъдат отглеждани от същия, щом той разполага с необходимите качества и
условия за това. Съобразил е продължителния 2-годишен период, в който детето в
сравнително ниска възраст – към приключване на съдебните прения пред втората инстанция
Д. е почти шестгодишен, живее при майка си с нейните родители, ходи на детска градина,
чувства се добре в социалната си среда, материално обезпечен, а майката е родителят,
основно полагал ежедневните грижи за отглеждането и възпитанието на детето, и


                                            3
откликващ адекватно на неговите емоционални нужди. Като е оценил всички тези
релевантни обстоятелства, правилно въззивният съд е заключил, че най-добрият/висшият
интерес на детето налага да предостави упражняването на родителските права на майката и
да определи местоживеенето му при нея. Касационната инстанция е длъжна да потвърди
решението в тази част.
Относно режима на лични отношения на детето с бащата, въззивният съд е приел, че
конфликтните лични отношения между родителите и многократно променяните
привременни мерки (четирикратно) объркват 6-годишния Д., което налага „базов режим“ –
определеният с решението, за да се постигне баланс, яснота и предвидимост в отношенията
между син и баща. Решението обаче съдържа и други мотиви. Въззивният съд е намерил, че
социалният доклад, представен пред него, отчита положителна промяна в концентрацията,
поведението и общуването на детето. То по-рядко попада в конфликтни ситуации в
посещаваната детска градина, които са налагали намесата на възрастен. За благоприятната
промяна в поведението били свидетелствали и разпитаните в първоинстанционното
производство възпитатели в детската градина на детето. Въззивният съд е намерил, че
положителната промяна е резултат от работа на психолог с детето от началото на 2025 г. до
30.05.2025 г., като също така е приел, че родителите са спазвали режима на лични контакти
на Д. с бащата, който е бил определен с привременните мерки. От петте определения в
първоинстанционното производство по чл. 127, ал. 3 СК, вр. чл. 323 ГПК, се установява, че
режимът е много по-широк от определения с решението. Въззивният съд логично е следвало
да заключи, че благоприятната промяна в поведението на детето е резултат и от взетите
привременни мерки, адекватно променяни в хода на първоинстанционното производство, а
при липса на събрани доказателства за какъвто и да било риск за детето, немотивиран е
изводът за необходимост от ограничения. Настоящият състав следва да отмени решението в
тази част и да определи режима на лични отношения на бащата с детето. При определянето
на този режим настоящият състав следва да го детайлизира – по отношение на официалните
и личните празници на неговите родители и през ваканциите на детето, като съобрази, че от
15.09.2026 г. Д. ще е първокласник, и това, че единствената причина за непостигната съдебна
спогодба, въпреки извършената от родителите детайлна уредба в режима в последното
открито съдебно заседание пред Върховния касационен съд, бе изразеното впоследствие
несъгласие на бащата местоживеенето на детето да е при майката.
При този изход разноските пред Върховния касационен съд остават в тежест на родителите,
така както са направени – ТР № 3/27.06.2024 г. по тълк.д. № 3/2023 г. ОСГК на ВКС.
При тези мотиви, съдът
                                        РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 430/15.08.2025 г. по гр.д. № 489/2025 г. на Окръжен съд –
Велико Търново, в частта, с която упражняването на родителските права на детето Д. И. Д.
ЕГН [ЕГН] са предоставени на майката А. Д. А. ЕГН [ЕГН] и местоживеенето на детето е
определено при нея.



                                            4
ОТМЕНЯ решение № 430/15.08.2025 г. по гр.д. № 489/2025 г. на Окръжен съд – Велико
Търново в частта по режима на лични отношения и ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични
отношения на детето с бащата И. Х. Д. ЕГН [ЕГН]:
· от 29.05.2026 г. до 14.09.2026 г. бащата взема детето през петък след обедното хранене от
детската градина и го връща в неделя до 21:00 часа в дома на майката, като първият петък в
периода е 29.05.2026 г;
·     от 15.09.2026 г. бащата взема детето през една седмица, считано от петък, след
приключване на задължителните учебни занятия – от дома на майката, когато работното й
време го позволява, а в противен случай – от училище, и го връща в неделя до 18:00 часа
през зимния период, респ. до 21:00 часа през летния период в дома на майката. За зимен
период се счита времето от 15 септември до 31 май;
· бащата осъществява видео и телефонни разговори на мобилния номер на детето 0876 67
95 94 в продължение на 10 минути всяка вечер в периода 20:00 - 20:30 часа, с изключение на
дните, в които е имал личния си родителски контакт с детето;
· за Коледните и Новогодишните празници бащата взема детето всяка четна година в 17:00
часа на последния работен ден от дома на майката и го връща там в 18:00 часа на последния
празничен ден;
· за Великденските празници бащата взема детето на Велики четвъртък в нечетните години
в 17:00 часа след приключване на учебните занятия от дома на майката и го връща там в
Светли понеделник в 18:00 часа;
·   относно личните празници на детето – двамата родители празнуват заедно с детето
неговите рожден ден и имен ден.
· в рождения ден на майката, 20 април, детето остава при нея, с изключение на годината, в
която 20 април съвпада с определения личен режим за бащата за Великденските празници;
· за рождения ден на бащата, 29 януари, той взема детето от дома на майката на 28 януари
в 17:00 часа и го връща там на 30 януари в 9:00 часа, а ако е учебен ден – в училище за
началото на учебните занятия;
· бащата взема детето от дома на майката на 5 януари в 17:00 часа и го връща там на 7
януари в 18:00 часа, а ако е учебен ден – в училище за началото на учебните занятия;
· дните на пролетната ваканция се делят по следния начин: през нечетните години първата
половина от ваканцията бащата взема детето в 17:00 часа от дома на майката в деня преди
ваканцията и го връща там в 20:30 часа на последния ден, а през четните години – за втората
част от ваканцията бащата взема детето в 17:00 часа на предния ден от дома на майката и го
връща там в 18:00 часа в последния ден, а когато дните на ваканцията са нечетно число,
поделянето е в полза на бащата;
·   до 10 юни на съответната година взаимно се уведомяват през кой период на лятната
ваканция при кого ще бъде детето, а ако не постигнат съгласие, бащата взема детето за 20
дни от лятната ваканция, когато майката не ползва платен годишен отпуск;


                                            5
·   при изпълнение на летния режим от бащата майката осъществява видео и телефонни
разговори на мобилния номер на детето в продължение на 10 минути всяка вечер в периода
20:00 - 20:30 часа.
Решението не подлежи на обжалване.


                                               Председател: _______________________

                                                   Членове:

                                                           1. _______________________

                                                           2. _______________________




                                          6


Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.