Обезсилване на въззивно решение за собственост поради нередовна искова молба

Текстът на акта

                                  РЕШЕНИЕ
                                       № 376
                               гр. София, 16.06.2026 г.


                       В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март
през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                                 Председател: Снежанка Николова
                                 Членове:     Гергана Никова
                                              Соня Найденова

при участието на секретаря Теодора К. Иванова
като разгледа докладваното от Соня Найденова Касационно гражданско дело
№ 20248002103281 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 290- чл. 293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Д. М. А. и А. В. С., подадена чрез адв. А. Ч., срещу
въззивно решение № 54 от 27.03.2024 г. по в. гр. д. № 558/2023 г. на ОС – Ловеч,
постановено по положителен установителен иск за собственост с основание чл. 124, ал.1
ГПК.
В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на
материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
необоснованост– основание за касационно обжалване в приложното поле на чл. 281, т.3
ГПК, иска се неговата отмяна и уважаване изцяло на предявените искове.
Ответните страни в производството С. Н. Ф. и В. Г. Д. оспорват жалбата с писмени отговори
поотделно, чрез пълномощници съответно адв. В. В. и адв. Б. П..
Останалите ответници В. Л. П. и С. М. П., не са взели становище по жалбата.
В проведеното открито съдебно заседание по чл. 290 ГПК, касационната жалба се поддържа
от лично явилия се Д. М. А.-представя и писменото си становище, също и с писмена молба
преди това от адв. А. Ч. като пълномощник и на двамата касатори. За ответните страни С. Н.
Ф. и В. Г. Д. пълномощниците им адв. В. В. и адв. Б. П., поддържат оспорването, заявено с
отговорите на касационната жалба. С писменитe защити пълномощниците адв. В. и адв. П.
поддържат, че въззивното решение е допустимо, постановено по редовна искова молба,

                                            1
евентуално, че ако е имало нередовност на исковата молба, тя е била отстранена при
одобряване на окончателния доклад на съда и в хода на делото с уточняване на
обстоятелствата, съответни на петитума на исковата молба, а по отношение ответниците
сочат, че са обикновени другари и жалба от един от другарите няма действие за другите,
респ. че за П. първоинстанционното решение е влязло в сила. Представена е от касатора А.
след приключване на устните прения пред ВКС писмена молба /озаглавена касационна
жалба срещу същото въззивно решение/ с доводи по спора и с приложени с нея квитанции за
платени от ищците публични задължения за имот в [населено място], но доколкото в
производството пред ВКС по чл. 290 ГПК не се събират доказателства, тези квитанции не се
обсъждат.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе, взе
предвид следното:
С обжалваното въззивно решение, в резултат на отмяна на първоинстанционно решение №
321 от 19.07.2023 г. по гр. д. № 1455/2022 г. на РС – Ловеч, е отхвърлен предявеният от Д. М.
А. и А. В. С. срещу ответниците С. Н. Ф. и А. Н. Ф. (починала след приключване на устните
прения пред въззивния съд, с правоприемници С. Н. Ф. и В. Г. Д.), иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено спрямо тези ответници, че ищците са
собственици по силата на съдебна спогодба, одобрена по гр.д.№778/74 г. на РС – Ловеч и
като правоприемници на починалата на 27.10.2010 г. В. А. А., при равни права, на 300/1581
ид.части на ПИ с ид. *** по действащата КККР на [населено място], общ.Л., одобрена със
заповед № РД-18.66/1.11.2017 г. на изп.директор на АГКК с адрес [населено място], [улица],
с площ на имота от 1581 кв.м., с трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин
на трайно ползване ниско застрояване /до 10 м/, стар номер * кв.15 парцел *, при посочени
съседи, който съгласно плана от 1933 г. на [населено място] съставлява дворно място парцел
*-* в кв.29, а съгласно плана на селото от 1990 г. дворно място парцел *, номер * кв.15, също
е отхвърлено и искането на основание чл. 537 ал. 2 изр. 3 пред. 1 от ГПК, да се отмени
нот.акт за собственост на недвижим имот № 106, т. III рег.№ 3042 д. № 243/20 г. за 300/1581
ид.части. Според изхода на спора ищците са осъдени да заплатят на ответниците 425 лв.
разноски за въззивната инстанция.
Въззивният съд е изложил твърденията на насрещните страни във въззивното производство.
От тях е видно, че въззиваемите-ищци Д. М. А. и А. В. С. твърдят, че са собственици, при
равни права, на 300/1581 идеални части от процесния недвижим имот, понастоящем ПИ с
идентификатор *** по КККР на [населено място], община Л., област Л., одобрени със
Заповед РД 18-66/01.11.2007 год. на изп.директор на АГКК. Правата си върху посочените
ид.част ищците извличат от наследствено правоприемство от общия им наследодател В. А.
А., която е майка на Д. М. А. и баба на А. В. С.. Наследодателката им сочат да е придобила
права по наследство от нейния баща А. С. К., и чрез съдебна делба на наследствения от него
имот /процесния/ по гр.д. № 778/1974 г. на Районен съд – Ловеч, между неговата съпруга Е.
А. С. и четирите му дъщери М. А. Р., Ц. А. С. /по мъж О./, П. А. Р. и В. А. А.. В резултат на
постигната спогодба по това дело, одобрена от съда с определение от 27.01.1975 г.,
наследственият имот е бил разделен на два дяла, като съделителките М. А. Р. и Ц. А. С. /по

                                             2
мъж О./ са получили в общ дял и при права 2/3 за първата и 1/3 за втората, ДВОРНО
МЯСТО, представляващо новообразуван парцел *-* в кв.29 по регулационния план на
[населено място], с площ 900 кв.м., като само съделителката М. А. Р. е получила в дял и
новопостроената постройка в този парцел, при граници : от две страни улици, И. А. и
новообразуван парцел *-*, а съделителките П. А. Р. и В. А. А. са получили в общ дял и при
равни права, ДВОРНО МЯСТО, представляващо новообразуван парцел *-* в кв.29 по
регулационния план на [населено място], с площ около 600 кв.м., при граници: парцела *-*
отреден за М. А. Р. и Ц. А. С., от две страни улици и Р. Г. Н.. Поради това наследодателката
им В. А. и нейната сестра П. Р. са придобили всяка по 300 кв.м. от процесния имот. Ищците
оспорват ответниците А. Н. Ф. и С. Н. Ф. да са придобили по давност целия имот, т.е. и
частта от имота на ищците, поради което не са могли да прехвърлят на ответнците П. (които
не били обжалвали първоинстанционното решение) и идеалната част на ищците от имота.
От друга страна въззивниците-ответници А. и С. Ф. възразяват, че те и техния наследодател,
са придобили по давност около 1/3 над придобитите от наследодателя им 2/3 ид.ч. от имота
чрез покупко-продажба от С. Д. Р. и съпругата му В. Р. с н.а. № 88/1997 г.,
индивидуализирани тези придобити 2/3 ид.ч. като обособена част от ПИ с идентификатор
***, и недопустимо първоинстанционния съд е пропуснал да индивидуализира
първоначално придобития от Н. Ф. имот. Възразяват, че не само ищците са наследници на
1/3 ид.ч. от процесния имот, а имат само половината от тази част и не могат да претендират
чужди права, като другите съсобственици на тази 1/3 ид.ч. са се дезинтересирали. Считат, че
е необоснован извода, че ответниците Ф. не са доказали владение повече от 10 години по
смисъла на чл. 79, ал.1, вр. чл.69 ЗС върху частта от имота съставляващ 1/3 ид.ч. от ПИ с
идентификатор ***. Сочат и противоречие между мотиви и диспозитив на обжалваното
решение.
Въззивният съд е приел, че тъй като нито е подадена въззивна жалба от ответниците В. и С.
П., нито те са се присъединили в срока по чл. 265 от ГПК към подадената такава от другите
ответници, по отношение на които са обикновени другари, то постановеното по делото
първоинстанционно решение №321/19.07.23 г. по гр.д. № 1455/22 г. на ЛРС (с което
предявеният и срещу тях иск за собственост за посочената ид.ч. от гореописания имот е бил
уважен), е влязло в законна сила спрямо В. и С. П. (последните са участници във въззивното
производство).
Въззивният съд е приел за установено следното: А. С. К. е починал на 21.05.1938 г. и
оставил за наследници по закон съпруга - Е. А. С., починала на 19.04.1979 г. и четири деца
Ц. А. О., М. А. Р., В. А. А. и П. А. Т.. М. А. Р., поч. на 29.11.1983 г., е оставила за свои
наследници синове А. Д. Р. и С. Д. Р.. В. А. А. е починала на 27.02.2010 г. и е оставила за
наследници син Д. М. А. /ищец по делото/ и дъщеря И. М. В., поч. на 18.11.2020 г. и
оставила за своя наследница А. В. С. /ищца по делото/. П. А. Т. е поч. на 2.12.20 /не се чете/
и оставила наследник дъщеря Т. Й. В.. Ц. А. О. е поч. на 25.01.1981 г. и е оставила за свой
наследник дъщеря М. А. Найденова.
По гр.д. № 778/1974 г. на РС Ловеч е допусната делба между петимата наследници на А. С.
К., починал 1938 г., а именно съпруга и четири дъщери, на наследството на починалия, вкл.

                                              3
и на дворно място с площ от 1,5 дка в [населено място], Л. окръг, парцел *-* по плана на
селото, при граници: от две страни улица и И. К.. По това дело съдът е одобрил на втората
фаза на делбата спогодба, по силата на която М. А. Р. и Ц. А. С. получават в общ дял, при
права 2/3 ид. части за М. Р. и 1/3 ид. част за Ц. С., новообразуван парцел *-*, с площ от 900
кв. м., при граници: от две страни улици, И. А. и новообразуван парцел *-* в същия квартал,
сега отреден за дял втори, заедно с новопостроената постройка в новоотредения парцел с
труд и средства на М. Р., която остава в нейна собственост изцяло, като тя ще получи своите
2/3 ид. части в западната част на парцела, а съделителя А. /по м.О./ ще ползва своята 1/3 част
откъм източната част на парцела. В общ дял, при равни права, съделителите П. А. Р. и В. А.
А. са получили новообразуван парцел *-*, с площ от 600 кв. м., при граници: дял първи
новообразуван парцел *-* на М. и Ц. А., от две страни улици и Р. Г. Н.. Съделителят Е. А. С.
е получила в дял две крави и две овце, които ги е получила в наследство по-рано, а за
уравняване на дела си в съсобствеността има право да живее безплатно до края на живота си
в семейството на дъщеря си М. А. Р..
В разписния лист към плана от 1933 г. на [населено място] за парцел *-* е отбелязано, че е
стопанисван от А. С., след което, въз основа на разделителен протокол по д. № 778/1974 г., е
записан на името на М. А. Р., Ц. А. С., П. А. Р. и В. А. А.. На същите лица е записан имот №
* и в разписен лист към плана от 1990 г. на [населено място], след което М. А. Р. е зачеркната
в листа и на нейно място е вписан С. Р. въз основа на нотариален акт № 45/12.10.1993 г., след
което на негово място е вписан Ф. Д.Ф. въз основа на нотариален акт от 17.10.1997г.
С н.а. за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давност №
45/12.10.1993 г., и н.а. за поправка № 47/17.10.1997 г., С. Д. Р. е признат за собственик по
наследство и давност на 2/3 ид. части от дворно място, находящо се в [населено място], обл.
Л., цялото с площ от 1 560 кв. м. и реално построената в него двуетажна жилищна сграда и
гараж, представляващо по регулационния плана на селото парцел *-*, в кв. 15, при граници:
от две страни улици, И. И. А. и В. А. А.. В последствие, с н.а. за покупко-продажба на
недвижим имот № 88/17.10.1997 г., С. Д. Р. и В. К. Р. продават на Н. Д. Ф. 2/3 ид. части
гореописания парцел *-* в [населено място], с площ от 1 560 кв. м. и реално построената в
него двуетажна жилищна сграда и гараж, като в описаните приложени документи,
послужили за издаване на този нот.акт, е отбелязано, че са представени и 4 бр. нот.заверени
декларации по чл.33 от ЗС от останалите съсобственици.
С декларация от 29.04.1998 г. от В. А. А., /наследодателката на ищците/ е декларирала в
Община Ловеч, че е собственик само на земя, представляваща имот кад. № *, кв. 15, парцел
*, с административен адрес: [населено място], община Л., [улица], въз основа на решение по
гр. д. № 778/1974 г. с площ от 300 кв. м.
Н. Д. Ф. е починал на 19.09.2009 г. и оставил за свои наследници по закон две дъщери А. Н.
Ф. и С. Н. Ф. /ответници по иска/. С нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по давностно владение и наследство № 106/22.07.2020 г., А. и С. Ф. са признати за
съсобственици по давностно владение и наследство, на недвижим имот в [населено място],
община Л*, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по действащата КККР на
[населено място], община Л., одобрена със Заповед № РД-18.66/01.11.2007 на изп.директор


                                              4
на АГКК, с площ от 1581 кв. м., трайно предназначение на територията - урбанизирана,
начин на трайно ползване ниско застрояване /до 10 м./, стар номер *, кв. 15, парцел *, при
посочени съседи по КК. На същата дата, с н.а. за покупко-продажба № 107, А. и С. Ф.
продават на В. Л. П., по време на брака му със С. П., този ПИ с идентификатор *** по КККР
на [населено място], общ.Л., заедно с построените в него сгради : сграда с идентификатор
****, с площ от 48 кв. м., брой етажи - два, предназначение - жилищна сграда -еднофамилна,
сграда с идентификатор ****, със застроена площ 25 кв. м., брой етажи - един,
предназначение - хангар, депо, гаражи сграда с идентификатор ****, със застроена площ от
14 кв. м., брой етажи - едни, предназначение - селскостопанска сграда.
На 9.12.2020 г. А. В. С. е декларирала в община Ловеч имот с идентификатор ***, в
[населено място], община Л., [улица], придобит от И. М. В., съсобствен при равни права на
нея и на Д. М. А.. За периода 2014 - 2023 г. ищецът Д. А. е заплащал такса битови отпадъци
за имот (Земя) находяща се в [населено място], [улица]. Последният, със заявление до кмета
на Община Ловеч, регистрирано на 17.06.2021 г., е съобщил за проведена сеч на дървета в
парцел *-* в [населено място].
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза, въззивният съд е приел за
установено, че по първият и недействащ кадастрален и регулационен план на [населено
място], одобрен със заповед от 05.04.1993 г. (вероятно техническа грешка, РП е посочен в
СТЕ да е от 1933 г.), процесния имот е пл. № * и за него е отреден парцел *-* в кв.29, който
в последствие е разделен на два парцела *-* и *-*, в кв. 29, съобразно решението по
извършване на делба, като е записан в разписния лист на А. С., а след това на четирите му
дъщери: М. А. Р., Ц. А. О., П. А. Р. и В. А. А. въз основа на делбата. В следващият
недействащ кадастрален и действащ регулационен план на [населено място], одобрен със
Заповед от 23.07.1990 г., процесният имот е нанесен с пл. № * и е записан в разписния лист
на С. и М. Р., след което на Ф. Ф., Ц. А. О., П. А. Р. и В. А. А., като за него е отреден парцел
*-*, в кв.15. По действащата кадастрална карта имотът е отразен с идентификатор ***, като
този имот, според вещото лице, е идентичен с дворно място от 1,5 кв.м. в [населено място],
представляващо парцел *-*, кв. 29 по регулационния плана от 1933 г. и с дворно място, с
площ от 1 560,00 кв. м. в [населено място], съставляващ парцел *-*, в кв.15 по
регулационния план от 1990 г. При изслушването му в открито съдебно заседание вещото
лице е уточнило, че отразената на комбинирана скица 2 към заключението улица не е
изпълнена на терен, т.е. предвиждането на плана не е реализирано, като имот * е в същите
граници, в който е бил, също че разделянето на имота въз основа на съдебна делба не е било
отразено в последващия регулационен план от 1990 г. и по кадастралната карта, като
имотите са били обединени в едно. Подробно са възпроизведени и показанията на
разпитаните по делото свидетели С., И., К., и Х. относно възприети от свидетелите факти за
състоянието на процесния имот и лицата, които са осъществявали фактически действия
спрямо него.
При така установените факти, въззивният съд е приел, че е сезиран с установителен иск за
собственост с правно основание чл. 124 от ГПК, като ищците твърдят права по наследяване
от В. А. А. и делбен протокол от 27.01.1975 г. по гр.д.№778/74 г. на РС-Ловеч. Интересът от


                                               5
този иск срещу въззивниците Ф. – праводатели на ответниците П., е изведен от т.3Б на ТР №
4/14.03.16 г. по т.д.№ 4/14 г. на ОСГК на ВКС, според което действителният собственик има
правен интерес да установи правото си на собственост и срещу праводателя, който чрез
правните си действия /изявена воля за прехвърляне на несобствения имот/ фактически е
оспорил правото на собственост на действителния собственик.
По отношение противопоставеното от ответниците А. и С. Ф. право на собственост върху
целия имот, основано на изтекла в тяхна полза придобивна давност, както и на представени
и приложени по делото нот.актове, въззивният съд е приел, че по силата на покупката от С.
Д. Р. (наследник на М. А. Р.) през 1997 г., Н. Д. Ф. е придобил 2/3 ид.части от дворно място,
цялото от 1560 кв.м. с неуредени рег. отношения, след което Н. Ф. започва да го владее, но
изцяло, а не само 2/3, установено от свидетелските показания. От показанията на
свидетелите съдът е приел за установено още, че първоначално Ф., а след смъртта му и
неговите наследници, са владели имота за себе си, като няма данни ищците да са се
 противопоставяли на това владение, до закупуване на имота от ответниците П. през 2020 г.
За този извод въззивният съд е кредитирал показанията на съседа на имота К., и тези на
 свидетеля Х., и е направил решаващ извод, че в полза на въззивниците - ответници А. и С.
Ф., към 22.07.2020 г.- съставяне на констативния нот.акт за собственост № 106/2020 г. на
тяхно име и датата на продажбата на имота, е изтекла 10 годишната придобивна давност, на
който факт те са се позовали своевременно в отговора на исковата молба.
По отношение на ищците е посочено, че те не се позовават на изтекла в тяхна полза
придобивна давност, а и те не разполагат с нот.акт за собственост по отношение на
претендираните 300/1581 ид.части от процесния имот, и след като А. и С. Ф. са придобили
собствеността върху тези 300/1581 ид.части от процесния имот посредством давностно
владение, то на основание чл. 99 от ЗС правото на собственост на ищците е изгубено. По
тези мотиви е отменено първоинстанционното решение в частта, в която предявеният от
ищците срещу ответниците А. и С. Ф. установителен иск за собственост е бил уважен за
претендираните 300/1581 ид.части от процесния имот, и искането за отмяна на издадения в
полза на ответниците Ф. КНА № 106/2020 г. за 300/1581 ид.части от процесния имот, вместо
което предявеният иск за собственост срещу тези две ответници за 300/1581 ид.части от
процесния имот, и искането за отмяна на издадения в полза на ответниците Ф. КНА №
106/2020 г. за 300/1581 ид.части, е отхвърлен.
По основанието за допускане касационното обжалване:
Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 2,
предл. второ ГПК - поради вероятността въззивното решение да е недопустимо като
постановено по нередовна искова молба, породено от противоречие между
обстоятелствената част относно придобивното основание, от което ищците извеждат
правото си на собственост, и петитума на същата. Извършената преценка на въззивния акт
при упражняване на правомощията по чл. 290, ал. 2 ГПК потвърждава съмнението за такава
недопустимост. Касационната инстанция служебно следи за допустимостта на обжалваното
пред нея въззивно решение, дори оплакване за недопустимост на акта да не е въведено с
касационната жалба или въведеното от касатора да не съвпада с констатираното от ВКС.


                                             6
Налице е в случая несъответствие между обстоятелствената част и петитума на исковата
молба по отношение обема права, за които ищците търсят защита с исковете. От една страна,
липсват фактически твърдения на ищците от какъв факт произтича правото им на
собственост общо върху посочените в петитума 300/1561 ид. част от по-голям имот с площ
1500 /1561/ кв.м., т.е. върху парцел *-* по РП от 1990 г., респ. ПИ с идентификатор *** по
КККР от 2007 г., след като заявяват в обстоятелствената част на исковата молба право на
собственост общо върху 1/2 ид.част от по-малък, при това самостоятелен имот, а именно
върху новообособен парцел *-* с площ 600 кв.м. съгласно съдебна делба от 1975 г. и
наследяване от В. А.. От друга страна, изложените в обстоятелствената част на исковата
молба твърдения за несъобразяване на РП от 1990 г. и на действащата КККР с разделянето
на стария парцел по РП от 1933 г. на два нови парцела по силата на съдебна делба от 1975 г.
сочат на довод и за допусната грешка в кадастралната карта по смисъла на чл. 54 ЗКИР
поради ненанасянето на тези два парцела в КК, на което формулираният петитум на исковата
молба не съответства. Това несъответствие между обстоятелствена част и петитум на
исковата молба е останало неотстранено от въззивния съд, в нарушение на служебното му
задължение по чл. 269 ГПК да следи и за допустимостта на първоинстанционното решение в
обжалваната част, което налага въззивното решение като недопустимо да бъде обезсилено с
връщане делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав /т.4 от ТР № 1 от
17.07.2001 г., гр.д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС/. Окончателният доклад на
първоинстанционния съд е одобрен в открито съдебно заседание на 16.03.2023 г. и със
съдържание по определението по чл. 140 ГПК от 30.01.2023 г., към което препраща, а в
последното са възпроизведени твърденията и петитума на исковата молба, без да са правени
корекции, поради което направеният с писмените защити на адв. В. и адв. П. в касационното
производство противен довод за редовност на исковата молба, е неоснователен.
При новото разглеждане на делото въззивният съд, като съобрази изложеното по – горе
относно нередовността на исковата молба, следва да даде срок на ищците да приведат
петитума на исковата молба в съответствие с обстоятелствената й част. Ако ищците
поддържат изложените обстоятелства, че са придобили по наследство от В. А. право на
собственост общо върху 1/2 ид.ч. от новообразуван парцел *-* въз основа на делбата по
делото от 1974 г. на парцела *-* по РП от 1933 г., ненанесен този самостоятелен нов парцел
като такъв в РП от 1990 г. и в действащата КК /аналогично и за другия новообразуван при
делбата парцел *-*/, то следва да формулират съответен на това петитум на исковата молба,
вкл. и с посочване къде се разполага върху сегашния ПИ с идентификатор *-* по КККР на
[населено място] имотът, придобит от наследодателката им по съдебната делба по гр.д.№
178/1974 г. /придобит в съсобственост с трето за делото лице/, като я обозначат реалната част
сами графично върху КК или с помощта на вещо лице, което вещо лице съдът може да
назначи и служебно на разноски на ищците. В случай, че ищците поддържат искането си по
вече формулирания с подадената искова молба петитум - за признаване на общо 300/1561
ид.ч. от ПИ с идентификатор *-* по КККР на [населено място], то следва да изложат
конкретните си твърдения за факти и/или правни основания, въз основа на които считат, че
те /или техния наследодател В. А. са придобили сочените идеални части от този ПИ, а не


                                             7
реалната част от него (новооразувания парцел *-*) според позоваването си на делбата по
делото от 1974 г.
В случай на отстраняване на нередовността на исковата молба, и при направена преценка за
допустимост на уточнения иск по чл. 124 ГПК, при новото разглеждане на спора по
същество съдът ще следва да установи какво е било кадастралното и регулационното
положение на имота през годините, считано от 1933 г. нататък и как се е променяло това
положение по влезли в сила регулационни планове след това, има ли приложен
регулационен план и кой е той, като съобрази и задължителните разяснения с ТР № 8 от
23.02.2016 г. по тълк.д. № 8/2014 г. на ОСТК на ВКС. В този контекст съдът следва да
изясни, след преценка на събраните по делото доказателства, вкл. и при необходимост от
назначаване на нова СТЕ за правилното изясняване на действителното фактическо
положение, върху какъв имот (като обект на вещно право на собственост) и с какви
териториални граници и съседи е придобила права наследодателката на ищците В. А.
/макар в съсобственост с П. Р./ съгласно посоченото от ищците придобивно основание за
наследодателката им - делбата по гр.д. № 778/1974 г., съответно какво е вещното действие
на одобрената съдебна спогодба по гр.д. № 778/1974 г. с оглед приложимите към онзи
момент разпоредби на чл. 61, ал. 1 - ал. 3 ЗТСУ /отм./ към ДВ, бр.29 от 10.04.1973 г. и
установеното, че предмет на тази делба е бил вече урегулиран парцел *-* по РП от 1933 г.,
както и какво е било точно предвиждането за тези два новообразувани парцела по делбата с
последващия РП от 1990 г. – какъв парцел по площ и граници е предвиден с него,
въздействал ли е и как този РП от 1990 г. върху собствеността на обособените с делбеното
дело от 1974 г. два новообразувани парцела.
Предвид изложеното, въззивното решение като недопустимо следва да бъде обезсилено, а
делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд на предявеният от
ищците срещу ответниците С. Ф. и В. Д. положителен установителен иск за собственост, без
касационната инстанция да се произнася по релевираните от касаторите в касационната
жалба оплаквания за неправилност.
Ответниците В. и С. П. не са подали касационна жалба срещу въззивното решение, нито са
искали неговото допълване, няма данни те да са се присъединили по реда на чл. 265, ал.1
ГПК към подадената въззивна жалба от другите ответници, поради което възможността им
за участие при новото разглеждане на делото от въззивния съд е преклудирана. Към
настоящия случай е приложимо и се споделя изцяло даденото от ВКС разрешение с решение
№ 5/11.01.2023 г. по гр.д. № 1083/2021 г. на ВКС, ІІ г.о., според което с т.3Б на ТР №
4/14.03.2016 г. по тълк.д.№ 4/2014 г. на ВКС, ОСГК е изяснено, че е допустим иск за
собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди завеждане на
исковата молба (каквото в случая е налице), но от това не следва извод, че в такава хипотеза
праводателят и приобретателят имат процесуалното положение на необходими другари, още
по-малко на задължителни другари. Ето защо подадената въззивна жалба от другите
ответници /праводателите/ няма за П. действието по чл. 265, ал. 2 ГПК, съответно и
подадената касационна жалба от ищците срещу въззивното решение не може да въздейства
върху процесуалното положение на ответниците П..


                                             8
По разноските за настоящето производство ще се произнесе въззивният съд при новото
разглеждане на делото съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК.
По изложеното, настоящият състав на Второ отделение на Гражданската колегия на ВКС
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 54 от 27.03.2024 г. по в. гр. д. № 558/2023 г. на ОС –
Ловеч.
ВРЪЩА делото на ОС – Ловеч за ново разглеждане от друг въззивен състав съобразно
изложеното в мотивите на настоящото решение.
Решението не подлежи на обжалване.


                                              Председател: _______________________

                                                  Членове:

                                                         1. _______________________

                                                         2. _______________________




                                        9