Законосъобразност на дисциплинарно уволнение за уронване на престижа на работодателя

Текстът на акта

                                    РЕШЕНИЕ
                                         № 465
                                 гр. София, 07.07.2026 г.


                        В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април
през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                                   Председател: Албена Бонева
                                   Членове:     Боян Цонев
                                                Мария Христова

при участието на секретаря Александра В. Чолакова
като разгледа докладваното от Албена Бонева Касационно гражданско дело №
20258002103568 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от
“Партнърс груп БГ“ ООД, представлявано от управителя П. М., чрез адвокат Е. М., срещу
въззивно решение № 7464 от 21.03.2025 г., постановено от Софийски градски съд по
въззивно гр.д. № 11490/2024 г.
Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по
процесуалноправния въпрос как следва съдът да установи релевантните за спора факти.:
Въпросът касае тълкуването на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, като е налице трайна и
непротиворечива практика на Върховния касационен съд, намерила израз в посочените от
касатора решения: решение № 222 от 06.04.2017 г. по т. д. № 425/2015 г. на ВКС, II т. о.,
решение №134 от 30.12.2013 г. по т. д. № 34/2013 г. на ВКС, II т. о., решение № 212 от
01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на ВКС, II т. о. и решение № 222 от 27.03.2018 г. по т. д.
№ 505/2017 г. на ВКС, II т. о., решение № 121 от 04.03.2025 г. по гр. д. № 2601/2023 г. на
ВКС, II г. о. и решение № 222 от 06.04.2017 г. по т.д. № 425/2015 г. на ВКС, II т.о. и решение
№ 50099 от 06.01.2023 г. по гр. д. № 4711/2021 г. на ВКС, II г. о. Обобщено, в решение №
508/23 по гр.д. № 4602/2023 г. на ВКС, IV г.о. е разяснено, че съдът е длъжен, в рамките на
сезирането, да установи релевантните по делото факти, като прецени относимите и
допустими доказателствата заедно и поотделно, без да ги преиначава или да обсъжда
избирателно само някои от тях, като игнорира други относно релевантни за спора факти.
Анализът трябва да бъде осъществен по вътрешно убеждение, което от своя страна да

                                               1
почива на приложимия закон, логическите и житейски правила. Решение, в което съдът
формира вътрешното си убеждение, без да се съобрази с правилата на формалната логика,
опита и научното знание, е необосновано и съставлява нарушение на съществени
процесуални правила (ТР № 1 от 17. 07. 2001 г. на ВКС, т. 12). Фактическите изводи трябва
да се извеждат последователно, при съобразяване с последиците от разпределението на
тежестта на доказване в гражданския процес, като съдът, при своята оценка и анализ, трябва
да обсъди релевантните доводи и надлежно въведени възражения на страните във връзка с
доказателствените средства и фактическите им твърдения. Доказването на релевантен факт
може да бъде осъществено, както с преки, така и с косвени доказателства, вкл., когато трябва
да е главно и пълно. Косвените доказателства дават указание за основния факт косвено,
установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за
установяване на основния факт. Във веригата от косвените доказателства се включват и
онези факти, които косвено установяват други косвени доказателства, непосредствено
свързани с основния факт.
По касационните оплаквания:
Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с
материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
необоснованост.
Ответникът по касация изразява становище с отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК, както и в
съдебно заседание, че жалбата е неоснователна.
Съставът на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивният Софийски градски съд, като потвърдил решението на първостепенния Софийски
районен съд, признал за незаконна и отменил заповед от 27.04.2023 г. на управителя на
„Партнърс Груп БГ“ ООД, с която дисциплинарно е уволнен И. С. М., на осн. чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ, възстановил служителя на заеманата преди това длъжност „консултант продажби“,
на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, и осъдил работодателя да заплати на И. М. обезщетение по чл.
225 КТ в размер на 4680 лв., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, както и обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното издължаване. Осъдил работодателя да заплати на служителя
съдебноделоводните разноски по делото за двете инстанции и възложил върху търговското
дружество отговорността за дължимите държавни такси.
За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че страните са били в безсрочно
трудово правоотношение по силата на трудов договор, като М. е заемал длъжността
„Консултант продажби“. Той е имал задълженията да представя и предлага на потенциални
клиенти на други субекти кредитни и застрахователни продукти, да съдейства на клиенти на
работодателя за сключване на договори за кредит, да извършва подготвителни действия
относно сключването на договорите за кредит и да съдейства на клиентите да сключат
съответните договори. Работодателят има бизнес отношения с ”Обединена българска банка”
АД, като М. е осъществявал посредничество между потенциални клиенти на банката и
банката във връзка със сключване на договори за кредит и на застрахователни полици. Той е
бил запознат с Правилника за вътрешния ред на работодателя, като според чл. 8 от него


                                             2
Етичният кодекс на поведение е публичен ангажимент на работодателя и на всеки негов
служител; личните стандарти на поведение налагат това служителите да са фокусирани
върху това, което правят, да умеят да слушат, да бъдат за пример, да не обвиняват другите,
да не се оплакват, да не прехвърлят вината на други, да развиват самодисциплина и контрол,
да са смирени, да показват уважение, да планират спокойно и рационално. С процесната
заповед, връчена на служителя при отказ, М. е уволнен дисциплинарно на осн. чл. 330, ал. 1,
т. 6 КТ за следните нарушения: 1. на 12.04.2023 г. той, в противоречие с етичните правила
на поведение от Правилника, е посетил клон на ОББ АД и е изискал от служителка
информация дали директорът на клона се е свързал с клиент, привлечен като такъв за
банката от М. като посредник. На въпросът служителят на банката отговорил, че не знае,
след което М. започнал да брои на висок глас колко служители работят в офиса и да
обяснява пред клиентите в салона колко са некомпетентни служителите на банката и как
щял да прекрати работа с тях. Последвало получаване на имейл от банката, че се забранява
насочването на клиенти от М. към банка ОББ АД и, че подобно поведение би могло да
доведе до прекратяване на отношенията между работодателя и ОББ АД; 2. на същата дата
М. „нахлул“ в офиса на работодателя и „крещял“ да му се издаде застрахователна полица
веднага, изказал е неверни твърдения „пред служителите в офиса“, че му се дължи 40 000 лв.
комисиона; след това продължил да безпокои служителите в офиса, като звънял
многократно, с настояване да се обработи полицата, в нарушение на правилата за това.
Според въззивния съд извършването на упоменатите деяния не е установено по делото.
Относно това, описано под номер едно в заповедта, съдът посочил, че М. действително е
посетил на 12.04.2023 г. банковия клон и е поискал информация относно това дали насочен
от него клиент е подписал договор за ипотечен кредит, но няма доказателства да е започнал
да брои на висок глас колко служители работят в офиса и да обяснява пред клиентите в
салона колко са некомпетентни служителите на банката. Съдът установил, че клиент на М. е
посетил клона на 04.04.2023 г., но не е сключил договор за кредит, като впоследствие
клиентът е завил на М., че това се дължи на незадоволително обслужване от страна на
служители на банката. В имейл от 12.04.2023 г. директорът на банковия клон е описал
посещението на М. и поведението му, но самият директор на клона не е присъствал на
посещението на 12.04.2023 г., а е преразказал какво са му разказали служителите на клона
относно случката. Всичко това дало основание на съдът да приеме липсата на извършено от
М. нарушение. Относно деянието по втора точка от заповедта, въззивният съдът установил,
че М. убедил друг клиент да сключи договор за застраховка. Клиентът платил
застрахователна премия на 12.04.2023 г., в 11,24 ч. Малко преди това, с имейл от 12.04.2023
г., от 11,03 ч., М. е помолил служители на работодателя, в спешен порядък, да издадат
полиците, на което му било отговорено, че офертата е с изтекла валидност и той следва да
изпрати нова валидна оферта. М. от своя страна заявил, че системата му не работи и не може
да изтегли офертата, на което му било отговорено, че има процедура, която изисква
изпращане на нова оферта. Той отвърнал: „Ами, издавайте тогава, какво се мъчим взаимно.
По-късно М. посетил офиса на работодателя и, според свидетелските показания, “нахлул“ в
офиса при колегите, които издават полиците (без да мине през регистратура) и „настоявал“


                                            3
за издаването на полица. Отново му било обяснено за процедурата и служителките се
притеснили. След това М. отишъл в офиса на ръководителката, но поради факта, че
преградите били стъклени, всичко се виждало и чувало от всички. Ищецът задал въпрос за
дължима му комисионна от 40 000 лв. След това си тръгнал и няколкократно се обаждал по
телефона. Според въззивната инстанция, не е установено М. да е крещял в офиса при
работодателя и да е обявявал на всеослушание, с желание да го чуят всички, и с цел да
урони престижа на ответника, че не са му заплатени суми. При посещението той е настоявал
да се издаде полица и е влязъл в офиса на ръководителката за среща само с нея, за да попита
за комисиона. В същото време, в заповедта не са наведени твърдения за нарушения по
документооборота или друго, а такива за вдигане на скандал и уронване на престижа пред
останалите служители, като според съда това, че преградите са стъклени, не е зависещо от
ищеца обстоятелство.
В заключение исковете са уважени.
При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до
недопустимост или нищожност на обжалваното решение.
По въпроса, допуснат до касационно обжалване въззивният съд се е произнесъл в
противоречие с даденото разяснение по реда на чл. 290 ГПК по тълкуване на чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК.
СГС съд не е обсъдил всички релевантни доказателства в съвкупност при изясняването на
релевантните факти и не винаги логично. Установената необоснованост в изводите е довела
до нарушение на материалния закон. В заключение, въззивното решение следва да бъде
касирано и спорът разрешен по същество от касационната инстанция, защото не е нужно
извършването на нови съдопроизводствени действия.
Спорът пред касационната инстанция е само за поведението на М. на 12.04.2023 г., описано в
заповедта за уволнение, допуснал ли е нарушение на трудовата дисциплина, съответно
тежестта на нарушението съответства ли на тежестта на наказанието.
Без значение е дали М. е получил ефективно и точно обслужване в банката и от служители
на работодателя. Същественото е как са отправени от него исканията, тонът и отношението
на служителя, несъгласието с действието на служителите в банката и на работодателя по
какъв ред, начин, тон и поведение се изразени.
Съставът на Върховния касационен съд приема, че на 12.04.2023 г. ищецът М. е посетил
банковия клон на ОББ и е поискал информация относно това дали насочен от него клиент е
подписал договор за ипотечен кредит. В тази връзка и изразил недоволство от работата на
служителите в офиса, като започнал на висок глас да брои колко служители обслужват клона
и, че са некомпетентни. Поведението му разстроило работещите, свидетели станали клиенти
на банката.
Свидетелката С. И., директор на клона на ОББ, била уведомена от работещите в офиса и от
своя страна, тя сигнализирала отдела в банката, който отговаря за договорите с партньори,
като допълнително описала ситуацията в имейл от 12.04.2023 г., 15.15. ч. В него се съдържат
данни за комуникация с М. в предходни дни, но и за поведението му „днес“, т.е. на
12.04.2023 г. и конкретно, че след разговор с касиерката, в този ден, М. е имал описаното по-


                                             4
горе и в заповедта за уволнение поведение (описано и в имейла).
Веднага след сигнала, ръководителят на отдел „Управление взаимоотношения с партньори“
в ОББ е разговарял с М. В., управител на “Партнърс груп БГ“. След това, „в продължение
на разговора“ относно неприемливото поведение на консултанта И. М. в клон на банката,
находящ се на пл. „М.“, в имейл от 12.04.2023 г. той уведомил В., че „оттук нататък“ се
забранява насочване на клиенти от консултанта М. в клоновата мрежа на ОББ, като се
отправя предупреждение, че подобно поведение е недопустимо и би могло да доведе до
прекратяване на договора за посредничество с банката. В тази връзка се отправя молба към
останалите консултанти за спазване добрия тон със служителите на клоновата мрежа на
банката.
Относно второто деяние, описано в заповедта се установява, че М. изпратил имейл до
централния офис на дружеството - работодател, с молба да му де се издаде полица за клиент.
Отказано е с мотив, че офертата за полицата е невалидна, била с изтекла дата, от предишен
ден. Бил помолен от колегите си да изпрати валидна оферта, с указания каква е процедурата.
След това, вместо да изпълни, М. „нахлул“ в офиса, и настоявал служителите да му издадат
исканата полица. Намесила се ръководителката на служителите в офиса – Д. К.. М. се
насочил към нейния офис, като заявил, че има въпрос към нея, отнасящ се за 40 000 лв.,
които му дължи компанията за комисионни. Спорът става достояние на всички служители,
които са отделени със стъклени прегради в офиса, както и на намиращи се там клиенти.
Служителка на работодателя в продължение на часове след инцидента не е могла да се
успокои, а друга, новоназначена служителка, обезпокоена от работните отношения и среда,
на които става свидетел, подава молба за напускане. По-късно М. звънял многократно на Д.
К. по телефона с настояване да бъде издадена полицата.
Мениджърите на компанията, М. В. и П. М., са поискали обяснения от И. М. за поведението
му на 12.04.2023 г. в централата на дружеството – работодател и в клон на ОББ. Проведена е
и онлайн среща на мениджърите, с участието на И. М., на която той е обяснил, че имал
други намерения, но в изложението си пропуснал действителния фокус на срещата –
проблемите, произтичащи от поведението му и нарушенията на бизнес етикета и правилата
на дружеството. Членовете на ръководството, участващи в срещата, са изразили становище,
че начинът, по който служителят се държи не е приемлив, излага дружеството пред външни
партньори и клиенти, независимо какви са
били намеренията му, реалните резултати са наистина лоши и не са в съответствие с
Етичния кодекс и вътрешните правила на дружеството.
М. в края на срещата се извинил за причинените проблеми.
Изложената фактическа обстановка се установява при съвкупен анализ на писмените
доказателства, показанията С. И., директор на клона на ОББ, находящ се на пл. „М.“, на К.
Х., ръководител „Процеси и продажби“ при работодателя, показанията на Т. Ш.,
мениджмънт директор в „Партнърс груп БГ“ ООД. Показанията съдът цени при условията
на чл. 172 ГПК, но същевременно и като логични, съответни и на останалите доказателства
по делото. Свидетелите И. и Х. не са преки свидетели на двата инцидента, но са възприели
случилото се, в качеството на длъжността, която заемат, от оплакванията на съответните


                                            5
служители – очевидци, както и от атмосферата в двата офиса след посещенията на И. М..
Така установеното сочи на допуснати нарушения на трудовата дисциплина от консултанта
М.. Поведението му е в противоречие не само с изричните изисквания, залегнали в Етичния
кодекс на поведение и правилника за вътрешния трудов ред (да работи спокойно и
рационално, с уважение и разбиране към колеги и клиенти, да показва уважение, да избягва
конфликти и да не създава или задълбочава съществуващи личностни противопоставяния),
но и с разумното, професионално, възпитано, изискуемо и очаквано поведение към колеги и
клиенти. С поведението си М. е уронил доброто име на предприятието, като е осъществена
хипотезата на чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ. Нарушението следва да се квалифицира като тежко с
оглед на значимостта на неизпълнението, както и с вече настъпилите и допълнително
възможните неблагоприятни последици за работодателя, загубата на авторитет и възможни
претенции с външни лица и работници; нарушение на психоклимата в офиса на
работодателя.
Наложеното дисциплинарно наказание е определено от работодателя и при съблюдаване
критериите по чл. 189, ал. 1 КТ – нарушенията създават лоша работна среда, напрежение
сред служителите, както и с клиенти, включително отказ на последните да работят с М., а
евентуално и с работодателя му, условия за некачествено изпълнение на трудовите
задължения, както и злепоставят работодателя пред клиенти и други трети лица.
И. М. не признава вината си, нито е готов да се поправи. Установеното в заповедта
поведение не е изолиран случай. Видно от приложената електронна кореспонденция в
периода 22.12.2023 г. – 09.03.2023 г. между него и управителя М. В., начинът на комуникация
и отношение към служители и партньори не съответства на етичните стандарти и
нормалната професионална среда, създава проблеми в работата. Свидетелката Х. също
споделя за случаи, на които е присъствала, отпреди процесните, на които М. е имал
арогантно поведение в работата си.
 При така установеното, налага се правният извод, че заповедта за дисциплинарно уволнени
е законосъобразна, а исковете на И. М. са неоснователни, поради което и следва да бъдат
отхвърлени.
По съдебноделоводните разноски:
При този резултат и направеното искане, ищецът по делото И. М. трябва да заплати на
насрещната страна сторените по делото съдебно деловодни разноски: 300 лв. платено
възнаграждение за преводач в производството пред СРС и 960 лв. адвокатско
възнаграждение, платено за първа инстанция; 56,16 лв. платена държавна такса за въззивна
жалба и 1119,60 лв. адвокатско възнаграждение за производството пред СГС; 88,76 евро
платена държавна такса за касационно производство и 1432 евро платено адвокатско
възнаграждение по делото във ВКС. Общо дължимата сума е в размер на 2766,14 евро.

МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско
отделение




                                            6
                                         РЕШИ:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 7464 от 21.03.2025 г., постановено от Софийски градски съд
по въззивно гр.д. № 11490/2024 г.
и вместо това ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от И. С. М. против “ПАРТНЪРС ГРУП БГ“ ООД,
представлявано от управителя П. М., за отмяна на заповед за дисциплинарно уволнение от
27.04.2023 г., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяване на И. С. М. на заеманата преди
това длъжност „консултант продажби“, на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, и за осъждане на
“ПАРТНЪРС ГРУП БГ“ ООД да заплати на И. М. обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер
на 4680 лв., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, както и обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното издължаване, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА И. С. М. да заплати на “ПАРТНЪРС ГРУП БГ“ ООД, представлявано от
управителя П. М. сумата в размер на 2766,14 евро, представляващи разноски по чл. 78, ал. 1
ГПК , направени в производството пред Върховния касационен съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.




                                                     Председател: _______________________

                                                         Членове:

                                                                  1. _______________________

                                                                  2. _______________________




                                               7