Отмяна на осъдително решение срещу лекар за неизяснени медицински факти

Текстът на акта

                             РЕШЕНИЕ
                                  № 111
                          гр. София, 25.02.2026 г.


                   В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две
хиляди двадесет и шеста години в следния състав:


                            Председател: Антоанета Данова
                            Членове:     Даниел Луков
                                         Владимир Астарджиев

при участието на секретаря Невена П. Ангелова
в присъствието на прокурора Росица Славова
като разгледа докладваното от Антоанета Данова Касационно наказателно
дело от общ характер № 20258002201135 по описа за 2025 години
       Производството е образувано по касационна жалба, депозирана от
адв.Ч., защитник на подсъдимата И. В. С., срещу решение №157 от 03.11.2025
г., постановено по внохд №365/2025 г. по описа на Пловдивски апелативен
съд.
        В жалбата са релевирани касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и
т.2 от НПК. Оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения се
свързва с пророци в обвинителния акт, тъй като: - липсва посочване на
причинната връзка и в какво се изразява тя между допуснатите от
подсъдимата нарушения на разпоредбите на т.4.1.2 и т.4.1.3 от глава ХVI от
Наредба №12/21.07.2014 г. за утвърждаване на медицинския стандарт по
„Акушерство и гинекология“ и настъпилия вредоносен резултат; -
противоречия в обвинителния процесуален документ и неяснота за какво
точно бездействие е обвинена И. С. и кога е извършено то; - липса на факти
относно поведението на подсъдимото лице като действие или бездействие или
съчетание от двете, което да води до ясна причинна връзка със съставомерния
резултат. Във връзка с касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК се
твърди, че съдът неправилно е интерпретирал заключението на съдебно-
медицинската експертиза, тъй като не е отчел категоричния експертен извод,
че без оглед на предприетите действия, от който и да е било лекар, плодът на
родилката не би могъл да бъде спасен след като са изминали два часа от
отлепване на плацентата, което според вещите лица се е случило около 23.30


                                     1
часа на 10.03.2018 г. Според защитника след като опасността за плода е
настъпила два часа преди уведомяването на подсъдимата С., предвид
естеството на тази опасност и нуждата от светкавична медицинска намеса, то
подсъдимата е била в невъзможност да спаси живота на новороденото дете, а
след като смъртта му е била неизбежна, тя не следва да носи наказателна
отговорност. На следващо място се възразява срещу отказа на апелативния съд
да приложи разпоредбата на чл.123 ал.4 от НПК, като в подкрепата на
твърдението за оказана помощ са изложени конкретни съображения. В
заключение, в условията на алтернативност се моли да бъде отменено
въззивното решение и делото върнато за ново разглеждане за отстраняване на
допуснатите съществени процесуални нарушения; да бъде отменен
атакуваният съдебен акт и подсъдимата да бъде оправдана за престъплението,
в извършването на което е била призната за виновна; да бъде
преквалифицирано престъплението по чл.123 ал.4 от НК, по отношение на
което да бъде приложен закона за давността и подсъдимата С. да не бъде
наказана, а наказателното производство прекратено.
        В съдебното заседание пред Върховния касационен съд, защитникът на
подсъдимата- адв.Ч. поддържа касационната жалба по изложените в нея
съображения и с направените искания.
      Представителят на Върховната касационна прокуратура взема становище
за неоснователност на касационната жалба, тъй като въззивният съд подробно
и всестранно е анализирал събраните доказателства и правилно е достигнал до
извод за виновно поведение на подсъдимата по чл.123 ал.1 от НК. Според
прокурора законосъобразно е било отговорено на направеното от защитата
възражение, че престъплението следва да бъде преквалифицирано по по-леко
наказуемия състав по чл.123 ал.4 от НК. На следващо място счита, че
възраженията, релевирани в касационната жалба до голяма степен касаят
необоснованост на съдебния акт. Предлага въззивното решение да бъде
оставено в сила.
       В последната си дума подсъдимата И. С. заявява, че разчита на
преценката на ВКС за справедлива присъда.
       ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като
обсъди релевираните в касационната жалба оплаквания, доводите на страните
от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен
акт в рамките на правомощията си, установи следното :
       С присъда №25 от 06.06.2025 г., постановена по нохд №323/2024 г.,
Окръжен съд- Стара Загора е признал подсъдимата И. В. С. за виновна в това,
че през периода 08.03.2018 г. - 11.03.2018 г. в /населено място/, като частно
практикуващ лекар и работеща по трудов договор в УМБАЛ /болница/, АГ
клиника, с призната специалност по акушерство и гинекология, поради
немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща
източник на повишена опасност- лекарска дейност, не хоспитализирала
своевременно за активно наблюдение В. И. И. /майка на детето И. Д.И./, с
което нарушила чл.81 ал.1 и ал.2 и чл.86 ал.1 т.3 от Закона за здравето и
т.т.4.1.2 ; 4.1.3; 4.2 и т.5 от глава ХVI от Наредба №12/21.07.2014 г. за

                                     2
утвърждаване на медицинския стандарт по „Акушерство и гинекология“, в
резултат на което причинила смъртта на И. Д.И., поради което и на основание
чл.123 ал.1 и чл.54 от НК й е наложил наказание една години лишаване от
свобода, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил за срок
от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
      С присъдата в тежест на подсъдимата С. са били възложени направените
по делото разноски.
      По въззивен протест на ОП- Стара Загора, касаещ постановения
първоинстанционен съдебен акт само в частта досежно разноските и въззивна
жалба на защитника на подсъдимата, пред Пловдивски апелативен съд е било
образувано внохд №365/2025 г., приключило с решение №157 от 03.11.2025 г.,
с което присъдата на ОС-Стара Загора е била изменена, като подсъдимата е
била оправдана по обвинението й за допуснати нарушения на чл.81 ал.1 и ал.2
и чл.86 от Закона за здравето и по т.4.2 и т.5 от глава ХVI от Наредба
№12/21.07.2014 г. за утвърждаване на медицинския стандарт по „Акушерство
и гинекология“, както и за това престъплението да е извършено в периода от
08.03.2018 г. до 1.00-1.30 часа на 11.03.2018 г. Присъдата е била изменена и в
частта относно направените на досъдебното производство разноски в размер
на 4878,90 лв., като е възложено тяхното заплащане от подсъдимата по сметка
на ОП- Стара Загора. В останалата й част присъдата е била потвърдена.
      Касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА, макар и не по всички изложени
в нея съображения.
      По отношение претенцията на защитата за пропуски и неясноти в
обвинителния акт, свързани с непосочване на причинната връзка между
допуснатите от подсъдимата нарушения на разпоредби от Закона за здравето и
от глава ХVI от Наредба №12/21.07.2014 г. за утвърждаване на медицинския
стандарт по „Акушерство и гинекология“ и настъпилия вредоносен резултат,
както и неясноти при описание на поведението й - за какво точно бездействие
е обвинена и кога е извършено то, ВКС намира следното:
      В разпоредителното заседание пред първостепенния съд, проведено на
16.05.2024 г., защитникът на подсъдимата е направил искане за прекратяване
на съдебното производство и връщане на делото на прокурора, поради
допуснати нарушения на процесуалните изисквания при изготвяне на
обвинителния акт, като развитите в тази насока съображения са идентични с
посочените в касационната жалба. С протоколно определение ОС-Стара
Загора мотивирано е отхвърлила искането с правно основание чл.248 ал.1 т.3
от НПК. Определението е било проверено по жалба на защитника на
подсъдимата и потвърдено с определение №212 от 31.05.2024 г. на
Пловдивски апелативен съд. Съгласно разпоредбата на чл.351 ал.2 от НПК, „с
касационната жалба и протест не могат да се правят възражения за
съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебното
производство с изключение на тези, свързани с допускане, събиране, проверка
и оценка на доказателствата и доказателствените средства“. От нейното
съдържание е видно, че страните не могат да правят такива възражения пред
касационния съд, което не изключва обаче задължението на последния да

                                      3
следи служебно за евентуално тяхно наличие. Изпълнявайки това си
задължение, настоящият касационен състав не намира да е допуснато
нарушение, касаещо качеството на обвинителния акт. Всички обстоятелства
от предмета на доказване са били отразени в обстоятелствената му част.
Хронологично са проследени контактите между бременната В. И. и
подсъдимата С., извършените медицински прегледи, датите, на които е било
сторено това, като особено подробно е очертано поведението на последната в
качеството й на лекар- акушер гинеколог за времето след 01.03.2018 г. и
особено на датите 10.03.2018 г. и 11.03.2018 г. Направени са изводи в
обвинителния акт, базирани на СМЕ-зи, че д-р С. е следвало да убеди
бременната да постъпи в болнично заведение за активно наблюдение след 41
гестационна седмица, независимо от факта, че няма специфични симптоми за
фетално страдание, както и, че подсъдимата не е осигурила спешното й
приемане, когато е узнала за наличие на кървене в 23.30 часа на 10.03.2018 г., а
напротив е отложила приемането. Подходът на прокурора при създаване на
обвинителния процесуален документ не е най-удачния, тъй като посоченото
по-горе не е било изведено като самостоятелно направен от него извод, а е
отразено във връзка с доказателствата, които той е приел, че обезпечават
обвинението. Това не означава обаче, че обвинителният акт страда от
неясноти, тъй като тезата на прокурора за престъпно бездействие на
подсъдимата относно своевременното хоспитализиране на родилката за
активно наблюдение, е отразена недвусмислено. Описаното, че И. С. не е
убедила В. И. да постъпи в болнично заведение след 41 гестационна седмица
/г.с./ от бременността и не я е хоспитализирала, след като е разбрала за
кървенето, настъпило в 23.30 часа на 10.03.2018 г., е в пълна корелация с
инкриминирания период 08.03.2018 г.-11.03.2018 год. По-нататък, поведението
на подсъдимата досежно несвоевременното приемане в болнично заведение на
В. И. е било обвързано с различни норми от Закона за здравето и
Наредба№12/21.07.2014 г. за утвърждаване на медицинския стандарт по
„Акушерство и гинекология“, запълващи бланкета на престъплението по
чл.123 ал.1 от НК. При това положение не може да се приеме, че
обвинителният акт страда от такива съществени недостатъци, които създават
невъзможност подсъдимата да разбере в какво е обвинена и съответно да
реализира ефективно своята защита. Впрочем тя самата е заявила в съдебното
заседание, проведено на 05.07.2024 г., че разбира обвинението, така че
обратното твърдение на нейния защитник, е лишено от основание. Друг е
въпроса и, че за всички инкриминирани норми от Закона за здравето и за част
от тези по Наредба №12/2014 г., тя е била оправдана, като липсва съответен
протест на прокуратурата, така че нейните права в максимална степен са били
защитени.
         На следващо място защитникът твърди, че въззивната инстанция не е
съобразила експертното заключение, че без оглед на това какви медицински
действия биха се извършили, смъртта на новородената И. И. е била неизбежна,
след като са изминали два часа от отлепването на плацентата на родилката. В
тази насока касаторът подчертава, че подсъдимата е била уведомена в 01:00-
01:30 часа на 11.03.2018 г. за настъпило кървене около 23:30 часа на 10.03.2018

                                       4
г. у В. И., което кървене експертите свързват именно с отлепване на
плацентата. При това положение времевия период от два часа, в който плодът
е могъл да бъде спасен, е бил изтекъл, поради което подсъдимата дори да беше
хоспитализирала родилката, не би могла да предотврати смъртта на
новороденото, което от своя страна обуславя извод, че тя не следва да носи
наказателна отговорност.
      Запознавайки се със всички СМЕ-зи по делото, ВКС констатира, че
въпроса за отлепване на плацентата на родилката Иванова и ако това
действително се е случило, кога е настъпило, е останал спорен. Това е така по
следните съображения: В първите две СМЕ- зи по писмени данни /л.10-26, т.3
и л.62-82, т.3 от ДП/, изготвени от вещите лица доц. д-р В. Д., доц. д-р Е. И. и
д-р Е. К., никъде не е посочено, че при родилката е било констатирано
отлепване на плацентата. В следващите две СМЕ-зи /л.5-18, т.4 и л.75-84, т.4
от ДП/, изготвени от вещите лица проф. д-р Е. Г., д-р Л. Д. и д-р Х. Е., също
липсва писмено отразяване, че при родилката се установява отлепване на
плацентата. Едва при разпита им в съдебното заседание, експертите са
посочили, че при В. И. то е било налице, което говори за биологично
преносване на плода. В следващата СМЕ-за, изготвена в хода на
първоинстанционното съдебно производство, вещите лица проф. д-р П. Т., д-р
Д. П. и д-р П. Ч., са поставили акцент на отлепването на плацентата,
приемайки че това е причината за смъртта на новороденото. Независимо, че
експертите по първите две експертизи /от том 3 на ДП/ са посочили, че
вероятно причината за това, техните изводи да се различават от тези на вещите
лица, изготвили вторите две заключения /от том 4 на ДП/ и в частност относно
въпроса за отлепване на плацентата, е че те не са разполагали с всички
материали по делото, то прочитът на писмените заключения сочи, че
медицинските документи, въз основа на които двете експертни групи са
работили и които имат отношение към събитията, случили се след 23:30 часа
на 10.03.2018 г. до смъртта на новороденото, са едни и същи. Едва на СМЕ-за,
назначена в съдебното производство, са били представени и допълнителни
медицински документи, но те касаят периода преди 23:30 часа на 10.03.2018 г.
Прочитът на последната експертиза показва, че данни за отлепване на
плацентата, вещите лица са намерили в обясненията на подсъдимата от
12.02.2021 г. - „изтичат кръвенисти околоплодни води…при изваждането на
плацентата се установи хематом на участъка от плацентата“. Това
твърдение на подсъдимата е било възприето от експертите, с изключение
наличието на хематом в плацентата, тъй като последното не е съответствало
на данните за протичане на раждането, в които е било посочено, че плацентата
е без особености. В тази експертиза не са описани обективни медицински
данни за отлепване на плацентата на родилката, нито пък е отразено от
медицинска гледна точка защо се приемат твърденията на подсъдимата за
верни. ВКС счита, че от съществено значение е изясняването на въпроса, дали
в действителност е налице отлепване на плацентата и ако да, кога е станало
това, тъй като от една страна именно това е прието от тези вещи лица като
причина за настъпването смъртта на новороденото, а от друга, предвид
отразеното в експертизата, че след отлепване на плацентата е необходимо в

                                       5
рамките до два часа бременната да бъде спешно хоспитализирана и да се
премине към родоразрешение /спешно цезарово сечение/, защото в противен
случай вероятността от развитието на МАС е много голяма. На следващо
място, експертите от СМЕ-за от съдебното производство са приели, че
отлепването на плацентата е започнало на 10.03.2018 г. в 23.30 часа, когато
при бременната е стартирало гениталното кървене, което пък е в
противоречие с писменото им заключение и с това на втората група
експертизи, изготвени от проф. Г., д-р Д. и д-р Е., че „началото на кървенето
от гениталиите е вероятно началото на феталното страдание“. Всички
тези вещи лица са еднопосочни, че „при биологично страдание на плода и
преносване на бременността е налице механизъм, при които природата
реагира с освобождаване от риска, т.е. от бременността, и се задейства
маточна контракция. Тези маточни контракции водят до отлепване на
плацентата….“ /л.165 от нохд/ ; „Усложнението отлепване на плацентата
се получава винаги при изявена маточна активност. По време на кървенето
В. вече е била с маточни контракции. Без да се направи нон стрес тест не
можем да кажем кога В. е имала маточни контракции. Има два пъти
кървене- едното е зацапване, то е било по-оскъдно, а след това кървенето
става обилно“ /л. 350 от нохд/. В тази връзка родилката В. И. е разпитвана два
пъти в качеството й на свидетел, като в първият разрит от досъдебното
производство липсват данни кога са започнали контракциите, но във вторият-
същата категорично е заявила, че контракциите са настъпили след последния
обилен кръвоизлив в 16:00 часа на 11.03.2018 г., като към 23.30 часа на
10.03.2018 г. и към 10:00 часа на 11.03.2018 г. /когато отново е провела
разговор с подсъдимата/, такива не е имала. Тези показания не са били
съобразени и проверени от медицинска гледна точка от вещите лица и не е
било изяснено дали дебюта на контракциите е възможен в по-късен от 01:00-
01:30 часа на 11.03.2018 г. момент. Все в тази насока е останал неизяснен и
въпроса, дали смъртта на новороденото би била избегната, ако родилката беше
хоспитализирана и предприето спешно родоразрешение след 01:30 часа на
11.03.2018 г. и след 10:00 часа на същата дата. Налице са противоречиви
експертни изводи: според втората група вещи лица /проф. Г., д-р Д. и д-р Е./,
отлагането на приема на родилката в АГ клиника в интервала между 23:30
часа на 10.03.2018 г. и 16:00 часа на 11.03.2018 г. е имало решаващо значение
за смъртта на бебето, тъй като е спомогнало да се развие феталното страдание,
а според третата група експерти / д-р Т., д-р П. и д-р Ч./, ако до два часа след
появата на генитално кървене /т.е до 01:30 часа на 11.03.2018 г./ е било
предприето родоразрешение, не би се стигнало до фатална загуба.
Коментираният въпрос се поставя и с оглед твърденията на вещите лица проф.
Г., д-р Д. и д-р Е., че след началото на страданието на детето са налице два
часа на компенсация, в които ако се вземат спешни мерки за родоразрешение,
ще се роди здраво дете. Никъде обаче те не сочат, че след изминаването на
коментираните два часа, неминуемо би настъпила смъртта на бебето, още
повече преценено на базата на проведения разговор между подсъдимата и В.
И. в 01:30 часа на 11.03.2018 г. Неизяснен остава и въпроса дали
първоначалното генитално кървене в 23:30 часа на 10.03.2018 г. не е в резултат


                                       6
на премахването от подсъдимата на запушалката в цервикалния канал на
маточната шийка /или на част от нея/, за което са налице данни по делото. Без
отговор е останал и въпроса, дали ако действително подсъдимата е извършила
утразвуково изследаване, нон стрес тест и доплер вечерта на 10.03.2018 г., в
19:30 часа, съгласно Амбулаторен лист № 091 от 10.03.2018 г. /т.3, л.125/ и
обясненията й, би следвало да се констатира стареене на плацентата и
намаляване на количеството на околоплодните води /или някои от тях/,
преценено на фона на събитията, случили се в 23:30 часа същата вечер.
Независимо, че вещите лица са посочили, че и при настъпила остра
плацентарна инсуфициенция е възможно нон стрес теста да е в норма, те са
уточнили, че се касае за нон стрес тест, проведен до една седмица преди
смъртта. В случая обаче става въпрос за нон стрес тест, проведен в рамките на
часове до началото на кървенето у родилката. Този въпрос подлежи на
изследване и ако цитираните изследвания са били проведени сутринта на
10.03.2018 г., предвид заявеното от В. И. в очната ставка с подсъдимата.
      Разминаване в експертните заключения има и по отношение на това,
дали при В. И. се касае за биологично преносена бременност или за
бременност с късен термин. В тази връзка не е изяснено, налице ли е разлика в
последиците за плода, или се касае единствено до времето, в което раждането
е осъществено /след 42 г.с. или между 41 г.с.+1 и 41 г.с.+6/, като по отношение
на последното отново се констатира противоречие в експертните изводи, тъй
като болшинството от вещите лица /по първите четири експертизи/ са приели,
че родилката е навлязла в 42 г.с. на 08.03.2018 г., т.е раждането е в 42 г.с. и се
касае за преносена бременност.
      Въззивната инстанция не е констатирала посочените по-горе неясноти и
противоречия в експертните заключения, поради което и не е предприела
процесуални мерки за тяхното отстраняване. Ето защо ВКС намира, че
апелативният съд не е изпълнил задълженията си за обективно, всестранно и
пълно изясняване на обстоятелствата по делото по смисъла на чл.14 ал.1 от
НПК, с което е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила.
      Отделен е въпросът, че по делото част от т.нар. „допълнителни
експертизи“ всъщност са повторни предвид разпоредбата на чл.153 от НПК, а
част от материалите, предоставени на експертите не са годни доказателствени
средства /напр. протокол за разпит на подсъдимата в качеството й на свидетел,
становища, дадени от нея извън наказателното производство и др./ и по тази
причина не са могли да бъдат ползвани за изграждането на медицинските
изводи. Според настоящия касационен състав проблем е създаден и поради
това, че всички експертизи са изготвени в троен състав, като такъв е състава и
на последната експертиза- допълнителна СМЕ-за по писмени данни, която по
своя характер е повторна и допълнителна.
      Ето защо при новото разглеждане на делото, апелативният съд следва да
назначи разширена по своя персонален състав повторна и допълнителна СМЕ-
за, по възможност от други специалисти, на които да бъдат предоставени
само годни от процесуална гледна точка доказателствени материали,
изготвените до този момент СМЕ-зи, протоколите от съдебните заседания,


                                        7
съдържащи устните разяснения на вещите лица и наличната медицинска
документация, въз основа на които те да изготвят заключението си.
Експертите следва да дадат отговор на вече поставените в предходните СМЕ-
зи въпроси /които да бъдат прецизирани/, както и на тези, отразени в
настоящото решение: а именно: 1. Налице ли са сигурни данни за отлепване на
плацентата при родилката В. И., и ако да, кога е настъпило то и това ли е
причината за смъртта на новороденото? Възможно ли е развитие на МАС без
отлепване на плацентата?; 2. Каква е причината за вагиналното кървене у
родилката в 23:30 часа на 10.03.2018 г.? Възможно ли е да се дължи на
отстраняването на запушалката в цервикалния канал на маточната шийка /или
на част от нея/ от подсъдимата при извършения предходен преглед или това
кървене е свързано с начало на феталното страдание на плода?; 3. Възможно
ли е от медицинска гледна точка контракциите при В. И. да са стартирали в
16:00 часа на 11.03.2018 г., както свидетелката твърди в разпита си в
съдебното заседание и възможно ли е този час да се свърже с начало на
отлепване на плацентата, ако такова се установи?; 4. Могла ли е подсъдимата
да констатира при провеждане на утразвуково изследване, нон стрес тест и
доплер в 19:30 часа на 10.03.2018 г. /видно от обясненията й и Амбулаторен
лист № 091 от 10.03.2018 г. / стареене на плацентата и намаляване
количеството на околоплодните води /или някои от тях/, ако са били налични
към този момент, преценено на фона на събитията, случили се в 23:30 часа
същата вечер? Същият въпрос следва да се разгледа и ако изследванията са
проведени сутринта на 10.03.2018 г.; 5. Ако родилката е била хоспитализирана
веднага след 01:00- 1:30 часа на 11.03.2018 г. или след 10:00 часа на същата
дата и е било предприето спешно родоразрешение, смъртта на новороденото
би ли могла да бъде избегната, като се има предвид и обстоятелството, че то е
родено живо в 18:21 часа на 11.03.2018 г.; 6. Преносена или с късен термин е
бременността на В. И. и има ли разлика по отношение на медицинските
последици за новороденото бебе? При разпита на експертите в съдебното
заседание, съдът следва да осигури присъствието на подсъдимата И. С. и на
св.В. И., в случай, че вещите лица имат допълнителни въпроси към тях.
      След изготвяне на посочената СМЕ-за, а при необходимост и събирането
на други доказателства и след обсъждане на целия доказателствен материал,
както по отделно, така и в неговата взаимна връзка, съдът следва да опише
възприетите от него факти по делото и да вземе решение по правото.
      Доколкото въззивното решение се отменя на основание чл.348 ал.1 т.2 от
НПК, останалите доводи на касатора по приложението на материалния закон,
не следва да бъдат обсъждани.
             С оглед на изложеното дотук, ВКС счита, че следва да уважи
касационната жалба на защитника на подсъдимата И. С., да отмени
атакуваното съдебно решение и върне делото за ново разглеждане на
Пловдивски апелативен съд.
         Водим от горното и на основание чл.354 ал.3 т.2 във вр.с ал.1 т.5 от
НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение



                                     8
                               РЕШИ:
      ОТМЕНЯВА въззивно решение №157 от 03.11.2025 г., постановено по
внохд №365/2025 г. по описа на Пловдивски апелативен съд.
      ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд, друг съдебен състав
от стадия на съдебното заседание.
      РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва.


                                       Председател: _______________________

                                          Членове:

                                                 1. _______________________

                                                 2. _______________________




                                   9