Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 24 Март 2026

Обезсилване на съдебно решение при неясно индивидуализиран имот

Решение №188/2026 · Върховен касационен съд · 24 Март 2026

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Енергийно дружество завежда иск за собственост върху трафопост, но посочва кадастрален идентификатор на котелно помещение, разположено в същия поземлен имот. Първите две съдебни инстанции отхвърлят иска по същество, без да изяснят точното описание на спорния обект. Върховният касационен съд обезсилва въззивното решение и връща делото, тъй като съдът е длъжен предварително да укаже на ищеца да отстрани нередовностите в исковата молба.

Какво приема съдът

Когато предмет на делото е вещно право върху имот, ищецът е длъжен да го индивидуализира точно. При несъответствие между кадастралния идентификатор и фактическото описание съдът следи служебно и е длъжен да даде указания за поправка, а произнасянето без отстраняване на тези дефекти прави съдебното решение недопустимо.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

нередовна искова молбаиндивидуализация на имотобезсилване на решениетрафопосткадастрален идентификатор

Текстът на акта

                                РЕШЕНИЕ

                                  № 188
                          гр. София, 24.03.2026 г.

                         В ИМЕТО НА НАРОДА

   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и
шеста година в следния състав:


                            Председател: Дияна Ценева
                            Членове:     Теодора Гроздева
                                         Елизабет Петрова

при участието на секретаря Цветелина В. Пецева
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Касационно гражданско дело
№ 20258002100852 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от „Електроразпределителни
мрежи Запад“ ЕАД, представлявано от юрисконсулт З., срещу решение № 325
от 28.10.2024 г., постановено по в.гр.д. № 456/2024 г. по описа на Окръжен
съд- Перник, с което е потвърдено решение №72 от 10.05.2024 г., постановено
по гр.д. № 83/2023 г. по описа на Районен съд-Брезник, с което са отхвърлени
предявените искове от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД срещу
„Брезина 2000“ ООД за установяване в техните отношения, че ищцовото
дружество е собственик на трансформаторен пост с диспечерско
наименование „ТП Битов комбинат, Брезник“, представляващ сграда с
идентификатор *** по КККР, разположен в поземлен имот с идентификатор
*** по КККР на [населено място], [улица], ведно с прилежащото му
енергийно оборудване и прилежаща земя, да бъде отменен нотариален акт №
127, том 1-ви, рег. № 797, нот. дело № 118/2011 г. по описа на Нотариус
Ивайло Миладинов и да бъде осъден ответникът да преустанови
неправомерните си и неоснователни действия, с които пречи и възпрепятства
възможността на ищеца да упражнява правата си в пълен обем.

                                     1
Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неясно,
неправилно, необосновано и постановено при допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон. Поддържа, че мотивите на районния съд
са противоречиви, което води до противоречие в мотивите на обжалваното
решение по отношение на движимите вещи. Счита, че не е спорно, че е
собственик на енергийното оборудване, а предявеният иск по отношение на
същото е отхвърлен. Поддържа, че съдът не е обсъдил наведеното твърдение
за придобиване на право на собственост по давност, а ако го е обсъдил-
решението му е неправилно. Поддържа, че мотивите на въззивния съд са
необосновани, че съдът не е обсъдил всички твърдения и възражения на
страните. Счита, че с оглед действащата нормативна уредба към момента на
изграждане на трафопоста, той като енергиен обект е бил държавна
собственост и праводателят на ответника няма как да го е придобил.
Поддържа, че съдът не е съобразил събраните по делото свидетелски
показания и противоречиво е тълкувал изслушаните експертни заключения.
Моли решението на Окръжен съд- Перник да бъде отменено.
Ответникът по касация, ответник по иска „Брезина 2000“ ООД,
представлявано от адвокат Б., оспорва основателността на касационната
жалба. Счита, че обжалваното решението е съобразено с материалния и
процесуалния закон, както и с практиката на ВКС. Моли решението на ОС-
Перник да бъде оставено в сила. Претендира да му бъдат присъдени
направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание жалбоподателят „Електроразпределителни
мрежи Запад“ ЕАД не се представлява.
Ответникът по касация „Брезина 2000“ООД се представлява от адвокат Б.,
който моли касационната жалба да бъде оставена без уважение, тъй като
обжалваното решение е допустимо и правилно. Възразява, че исковата молба
е ясна, редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл.127, ал.1 от
ГПК. Заявява становище, че при обезсилване на въззивното решение и
връщане на делото на въззивната инстанция ищецът не би имал възможност
да конкретизира и измени своето искане. Заявява, че съдът се е произнесъл
изцяло в рамките на сезирането и липсва основание за обезсилване или отмяна
на решението на ОС-Перник. Претендира разноските, направени по делото, за
които представя списък по чл.80 от ГПК.
С определение № 4308 от 24.09.2025 г. , постановено по чл. 288 от ГПК,

                                    2
 касационно обжалване е допуснато на основание чл. чл. 280, ал. 2, предл. 2 от
ГПК с цел преценка неговата допустимост предвид съмнение за произнасяне
по нередовна искова молба.
По делото се установява, че Районен съд- Брезник е бил сезиран с искова
молба от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД против „Брезина
2000“ ЕООД, в която са изложени твърдения, че ищецът е собственик на
енергиен обект- трансформаторен пост с наименование “ ТП Битов комбинат,
Брезник“, представляващ сграда с идентификатор *** по КККР,                  с
административен адрес [населено място], [улица], ведно с прилежащото му
енергийно оборудване и прилежащата земя с площ от 30 кв.м. на посочено
придобивно основание. Заявено е искане към съда за установяване по
отношение на ответника, че ищецът е собственик на посочените вещи, за
отмяна на нотариалния акт, легитимиращ ответника като собственик и за
осъждане на ответника да преустанови действията си, с които пречи на ищеца
да упражнява правото си на собственост в пълен обем.
В хода на процеса е установено, че сграда с идентификатор *** по КККР на
[населено място] съществува и представлява котелно за отопление на сградата
на ответника. В имота съществува и трансформаторен пост, намиращ се в
северозападния ъгъл на сграда с идентификатор *** по КККР на [населено
място].
Първоинстанционният съд в своето решение е развил съображения по
съществото на спора както по отношение на сграда с идентификатор *** по
КККР, така и по отношение на съществуващия трафопост в сграда с
идентификатор *** по КККР. В диспозитива си съдът е отхвърлил
предявените искове по отношение на трансформаторен пост с наименование
“ТП Битов комбинат, Брезник“, представляващ сграда с идентификатор *** по
КККР, с административен адрес [населено място],            [улица], ведно с
прилежащото му енергийно оборудване и прилежащата земя с площ от 30
кв.м.
Въззивната инстанция със своето решение е потвърдила решението на РС-
Брезник, като в мотивите си е посочила, че с исковата молба ищецът изрично е
поискал защита по отношение на сграда с идентификатор ***., за която е
установено, че не е трафопост и в нея не се съдържат енергийни съоръжения,
но ищецът не е конкретизирал искането си. Съдът е приел, че въпреки липсата
на идентичност между сградата, сочена от ищеца и фактически

                                      3
съществуващата като трафопост, това не било основанието за отхвърляне на
предявените искове и първоинстанционният съд се произнесъл в рамките на
търсената от ищеца с исковата молба защита, поради което решението е
допустимо.
Обжалваният съдебен акт е недопустим, поради постановяването му по
нередовна искова молба. За да приеме този извод касационната инстанция
съобразява, че установената съдебна практика/ ППВС №1/1985 г., т.9/ приема,
че недопустимото съдебното решение е това, което е постановено при липса
на право на иск или при неговото ненадлежно упражняване. Правото на иск е
ненадлежно упражнено когато липсват положителни процесуални
предпоставки или са налице отрицателни такива. Положителна процесуална
предпоставка, обуславяща надлежното упражняване правото на иск е
съобразяването на иска с изискванията на процесуалния закон за редовност на
исковата молба. Съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК в исковата молба
ищецът следва да наведе твърдения за фактите, пораждащи неговите
претенции, да опише обстоятелствата, с които свърза възникването на
твърдяното от него спорно материално право и да формулира искане към
съда, адекватно на твърденията за спорни факти и съответно на защитавания
интерес от ищеца. Описанието на фактите следва да е ясно, пълно, логически
свързано, така че за насрещната страна да е ясно какъв е спора, а за съда да е
възможно да гарантира правото на защита на страните. Това са и рамките,
които поставят границите на произнасянето на съда, като очертава спорния
предмет на делото. В разглеждания случай, в хода на процеса пред първата
съдебна инстанция се установява, че предметът на спора не е
индивидуализиран точно от ищеца. Ищецът е длъжен да индивидуализира
спорното материално право в исковата си молба чрез основанието и петитума
на предявения иск. Когато предмет на спора е правото на собственост върху
недвижим имот, ищецът трябва да посочи всички негови индивидуализиращи
белези - вид, местонахождение, граници, площ, номер по действащия
кадастрален и регулационен план или друг вид план, при наличие на
кадастрална карта – с идентификатора на имота. В хода на производството
пред първата инстанция се установява, че индивидуализираният чрез
идентификатор от ищеца имот е един , а като фактическо описание- друг, като
и двата обекта се намират на терена на имот с идентификатор*** по КККР на
[населено място] и на един и същ административен адрес. При установяване

                                      4
на тази неточност в индивидуализацията на спорния обект на право на
собственост първоинстанционният съд не е предоставил възможност на ищеца
да индивидуализира точно спорното право и се е произнесъл по нередовна
искова молба, като в мотивите си съдът е разгледал и двата възможни обекта
на спор между страните и се е произнесъл по несъществуващ фактически
обект на право на собственост - трафопост с идентификатор ***. Въззивната
инстанция не е отстранила тази нередовност на исковата молба, въпреки че в
мотивите си е посочила, че констатира съществуването й.
В случаите, когато някои от посочените в чл. 127, ал. 1 от ГПК предпоставки за
редовност на исковата молба липсват, при неяснота на твърденията на ищеца,
или съдържащо се противоречие в тях, е налице нередовност на същата. За
редовността на исковата молба съдът следи служебно, тъй като надлежното
сезиране на съда е условие за допустимост на иска, а следователно и на
съдебното решение. Съгласно чл.129, ал.2 от ГПК съдът следи за редовността
на сезирането по време на цялата висящност на спора и при констатирането на
нередовност дължи ясни и точни указания до ищеца за отстраняване на
същите. Правомощията на въззивната и касационната инстнация при
констатирана нередовност на исковата молба са посочени в т. 4 от ТР №
1/17.07.2001 г., постановено по тълк. д. № 1/2001 година на ОСГК на ВКС и
 уточнени с т. 5 от ТР № 1/19.12.2013 г., постановено по тълк. д. № 1/2013
година на ОСГТК на ВКС.
В същото време следва да се посочи, че даването на указания и възможност за
отстраняване на нередовности по исковата молба е процесуален институт,
различен от изменението на иска, в какъвто смисъл има развити съображения
в хода по същество от ответника по касация. Изменението на иска по
естеството си представлява изменение на основанието или на петитума на
иска, но само на редовна искова молба, в който смисъл е практиката на ВКС
/решение № 178/18.10.2016 г., постановено по гр. д. № 1624/2016 г. по описа
на ВКС, ГК, І г. о./. Изменението на иска е ограничено при връщане на делото
за ново разглеждане, докато произнасянето по нередовна искова молба
предполага връщане на делото за ново разглеждане при отстраняване на
нередовностите на сезирането.
С оглед изложеното следва да се приеме извод, че обжалваното решение на
ОС-Перник е недопустимо, като постановено по нередовна искова молба.
Въззивният съд, констатирайки неточната индивидуализация на имота,

                                      5
предмет на спора, е следвало да даде указания за отстраняване на
нередовностите по исковата молба. Неизпълнението на тези задължения от
страна на въззивния съд води до произнасяне по нередовна искова молба с
диспозитив с неясен предмет на дадената защита.
Обжалваното решение следва да бъде обезсилено, като делото се върне за
ново разглеждане на въззивната инстанция , при което следва да бъдат дадени
указания за отстраняване нередовностите на исковата молба при
индвидидуализация на спорната вещ.
При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по
разноските за водене на делото пред касационната инстанция.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на
Първо г. о.
                                 Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 325 от 28.10.2024 г., постановено по в. гр.
д. № 456/2024 г. по описа на Окръжен съд- Перник.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, след
отстраняване недостатъците на исковата молба.
Решението е окончателно.


                                   Председател: _______________________
                                         Членове:
                                               1._______________________
                                               2._______________________




                                     6


Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.