Оспорване на сделка при неспособност на продавача да разбира действията си

Текстът на акта

                                   РЕШЕНИЕ
                                        № 265
                                гр. София, 29.04.2026 г.


                       В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи
април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                                  Председател: Бонка Дечева
                                  Членове:     Ваня Атанасова
                                               Атанас Кеманов

при участието на секретаря Цветанка Ист. Найденова
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Касационно гражданско дело
№ 20248002104918 по описа за 2024 година


Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Г. П. и В. Г. В., конституирани на основание чл. 227
ГПК, в качеството им на наследници, на мястото на първоначалния ищец В. С. Г., чрез
процесуалния си представител адвокат И. П. от АК-София, срещу решение №169 от
08.05.2024г. по в.гр.д.№811/2023г. на Софийския окръжен съд, с което е потвърдено решение
№260044 от 11.08.2023г. по гр.д.№83/2020г. на Ботевградския районен съд.
Предмет на касационна проверка е само въззивното решение в частта, в която са отхвърлени
предявеният от касаторите против П. В. В. и С. К. А. искове с правно основание чл. 26, ал.2,
предл.2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко- продажба на недвижим
имот с нотариален акт № 140, том І, рег.№ 1620, дело № 132/2012г. от 25.04.2012г. на
нотариус № 371, поради липса на съгласие на П. В. В./починал в хода на касационното
производство и заместен от дъщеря си С. П. Т./.В останалата си част въззивното решение не
е било допуснато до касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба не са депозирали отговори в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
С постановеното определение №5379/24.11.2025г. е допуснато касационно обжалване на
въззивното решение в посочената по-горе част, тъй като касационната инстанция е приела,
че е налице вероятност да е процесуално недопустимо.


                                             1
Въззивният съд е приел, че по иска с правно основание чл. 26, ал. 2, предл.2 от ЗЗД –за
прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим № 140/том І, рег.
№ 1620, дело № 132/2012г. от 25.04.2012г., като сключен при липса на съгласие,
първоинстанционният съд е приел, че ищците обосновават претендираната нищожност на
процесния договор за покупко-продажба с твърдението, че към момента на извършване на
сделката прехвърлителят П. В. В. не е могъл да разбира или да ръководи действията си,
предвид наличие на трайно увреждане на неговата психика към онзи момент и до сега, което
обаче не означава липса на съгласие за сключване на договора по смисъла на чл. 26, ал. 2,
предл. 2 ЗЗД. Посочено е, че договорът е сключен при липса на съгласие, когато то е
изтръгнато чрез насилие или изразеното от страната съгласие е без намерение за обвързване,
тъй като е дадено на шега или като пример, но във всеки случай без съзнателно намерение
на страната да се обвърже с договора, т.е. налице е “съзнавано несъгласие”, както и в
случаите, в които волеизявление въобще липсва, а в случая е подписан двустранно договор
за покупко-продажба на недвижим, сключен с нотариален акт, като същият обективира
двете насрещни съвпадащи волеизявления, а именно съгласие за сключване на договора за
продажба на имота. Изложени са мотиви, че твърдяният порок на сделката, а именно
невъзможността на ответника В. да разбира или да ръководи действията си, предвид наличие
на трайно увреждане на неговата психика към онзи момент, не е основание за нейната
нищожност, а е предвидена в чл. 27 ЗЗД като основание за нейната унищожаемост, като
съгласно чл. 31, ал. 2 ЗЗД унищожение може да се иска само от страната, в чийто интерес
законът допуска унищожаемостта, в случая това би бил ответникът по иска и прехвърлител
по договора – В., но не и ищцата.Изложени са допълнителни мотиви за неоснователност на
иска, че и по същество в производството по делото липсват доказателства за твърдението, че
В. към релевантния момент на сключване на договора не е могъл да разбира или ръководи
действията си поради наличие на трайно увреждане на неговата психика.
По касационната жалба :

В постоянната си практика ВКС приема, че предметът на иска се индивидуализира чрез
насрещни страни, правопораждащи юридически факти и искане /петитум/.Съдът е длъжен
да даде защита-санкция в рамките на този предмет, очертан в исковата молба, съответно
уточнен след отстраняване на нередовност на исковата молба, или изменен след надлежно
заявени искания.Важно е не как страната сама определя, било само с позоваване на правна
норма, било понятийно, спорното и преюдициалните права и правоотношения, което е
квалификация на спорното право, а какви са фактическите твърдения, въз основа на които
извлича наличие на свое оспорвано материално право. Последното се квалифицира от
съда/решение №60206 от 7.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3255/2020 г., IV г. о., решение №27
от 7.02.2022г. на ВКС по гр. д. №1975/2021г., IVг.о., решение №50093 от 7.08.2023 г. на ВКС
по гр. д. № 2529/2022 г., IV г. о. и др./.
В исковата молба са били наведени твърдения, че към момента на сключване на договор за
покупко-продажба от 25.04.2012г. продавачът П. В. не е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи действията си, което се дължи на трайно

                                             2
увреждане на неговата психика.Според ищеца това обстоятелство обуславя нищожност на
договора за продажба поради липса на съгласие, тъй като продавачът не е могъл да формира
правновалидна воля.Договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му е
било в състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си, е
унищожаем на основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД/Тълкувателно решение № 5 от 30.05.2022 г. на
ВКС по т. д. № 5/2020 г., ОСГТК/.В процесния случай продавачът по договора за продажба
от 2012г., който участва в производството като ответник не е бил лице с отнета
дееспособност, поради което невъзможността да разбира свойството и значението на
извършено би опорочило сключената сделка, която ще бъде унищожаема, а не
нищожна.Независимо от това, че страната е квалифицирала правно претенцията си като
„нищожност“, въззивният съд е следвало да съобрази, че е предявен иск за „унищожаемост“
на двустранна правна сделка. Разпоредбата на чл.32, ал.1 от ЗЗД предвижда, че унищожение
може да иска само страната, в чийто интерес законът допуска унищожаемостта – лицето,
чиято воля е опорочена, респ. неговите наследици в хипотезата на чл.32, ал.2 от
ЗЗД.Унищожаемостта не може да се иска от трето за правоотношението лице/ решение №
735 от 5.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1411/2008 г., I г. о./.Такъв е и настоящия случай, в
който искът за унищожаване на договора за покупко-продажба от 2012г., сключен между П.
В. В. и С. К. А. е предявен от трето за сделката лице.
Предявеният от първоначалната ищца В. Г. иск за унищожаване на договор за покупко-
продажба на недвижим имот по нотариален акт № 140, том І, рег.№ 1620, дело № 132/2012г.
от 25.04.2012г. на нотариус № 371, поради липса на съгласие на продавача П. В. В., е бил
недопустим.Въззивният съд като инстанция по същество е следвало служебно да констатира
този порок на решението на първата инстанция, доколкото е нямало нарочни доводи от
страните във възззивната жалба и отговора към нея, след което да го обезсили в тази му част
и прекрати производството по делото.Потвърждавайки решението на първата инстанция в
тази му част, въззивният съд е постановил недопустимо решение.
На основание чл.293, ал.4 вр. чл.270 от ГПК, касационната инстанция следва да обезсили
въззивното и потвърденото с него решение на първата инстанция в допуснатата до
касационно обжалване част, както и да прекрати производството по делото.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение


РЕШИ :



ОБЕЗСИЛВА решение №169 от 08.05.2024г. по в.гр.д.№811/2023г. на Софийския окръжен
съд и потвърденото с него решение №260044 от 11.08.2023г. по гр.д.№83/2020г. на
Ботевградския районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от С. Г. П. и В. Г. В.,
конституирани на основание чл. 227 ГПК, в качеството им на наследници, на мястото на
първоначалния ищец В. С. Г. против П. В. В. и С. К. А. искове с правно основание чл. 26,
ал.2, предл.2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко- продажба на
недвижим имот с нотариален акт № 140, том І, рег.№ 1620, дело № 132/2012г. от 25.04.2012г.


                                              3
на нотариус № 371, поради липса на съгласие на П. В. В., като ПРЕКРАТЯВА
производството в тази му част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.




                                                Председател: _______________________

                                                    Членове:

                                                           1. _______________________

                                                           2. _______________________




                                          4