Отмяна на влязло в сила решение поради новооткрито завещание и неучаствал наследник

Текстът на акта

                              РЕШЕНИЕ
                                   № 69
                           гр. София, 25.02.2026 г.


                    В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две
хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                             Председател: Вероника Николова
                             Членове:     Мадлена Желева
                                          Мирослава Кацарска

при участието на секретаря Валерия Г. Методиева
като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Касационно търговско
дело № 20258002901573 по описа за 2025 година
       Производството е по реда на чл. 303 и следващите ГПК .
       Образувано е по две молби за отмяна на влязлото в сила решение на
Окръжен съд - Варна от 22.11.2024г., постановено по в.гр.д. № 1609/2024г., с
което след частична отмяна на решение № 1883/23.05.24г. по гр.д. №
16556/22г. на РС - Варна, са уважени предявените от И. Т. М., конституирана
по реда на чл. 227 ГПК като универсален правоприемник на Т. Г. М., починал
в хода на процеса, искове срещу „СИМА“ ООД, с правно основание чл. 79, ал.
1 от ЗЗД, във вр. чл. 125, ал. 2, вр. ал. 3 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата от
9 736,75 лева, представляваща остатък от неизплатена главница - вноска по
договор за изплащане на дружествен дял, сключен на 31.03.2014г., ведно със
законната лихва, както и сумата от 191,59 лева, представляваща обезщетение
за забава върху вземането за главница за периода от 06.10.2022 г. до 16.12.2022
г. С атакувания акт е потвърдено решението в останалата му част за частично
отхвърляне на иска по чл. 86 ЗЗД, като е обезсилено решението на
първоинстанционния съд по евентуално предявените искове и производството
в тази част е прекратено.
       Молителят „Сима“ ООД твърди, че първоначалният ищец Т. Г. М. е
починал в хода на производството / на 16.10.2023г./ и съдът конституирал като
негов правоприемник - ответницата И. М. - негова дъщеря и наследник по
закон. Сочи, че с протокол за обявяване на саморъчно завещание рег. №
1413/27.02.2025г. на нотариус Александър Ганчев било обявено саморъчно
завещание от ищеца Т. М., с което той завещал при равни квоти на дъщеря си –


                                       1
И. М. и на лицето Т. Н. Г. цялото си движимо и недвижимо имущество,
включително вземанията по процесния договор. Молителят счита, че
завещанието съставлява ново обстоятелство и ново писмено доказателство от
съществено значение за делото по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, което му
е станало известно след постановяване на решението. Предвид така
изложените доводи претендира отмяна на акта. В проведеното открито
съдебно заседание поддържа молбата си чрез процесуалния си представител –
адв. Д..
      Молителят Т. Н. Г. твърди, че с протокол за обявяване на саморъчно
завещание рег. №1413/27.02.2025г. на нотариус Александър Ганчев е обявено
саморъчно завещание от първоначалния ищец по делото - Т. М., с което той
завещал при равни квоти на дъщеря си – И. М., и на него - Т. Г., цялото си
движимо и недвижимо имущество, включително и вземанията по процесния
договор, за присъждане на които е постановено решението на Окръжен съд -
Варна. Молителят сочи, че не е участвал по делото, поради което според него
е налице хипотезата на чл. 303, ал.1, т.5 ГПК. В молба – уточнение с вх.
№17651/30.09.2025г., в изпълнение на указанията на съда, поддържа че за
постановеното решение узнал в разговор с управителя на „Сима“ ООД –
Пламен Г. в началото на март 2025г. Предвид така изложените доводи
претендира отмяна на решението. В проведеното открито съдебно заседание
поддържа молбата си чрез процесуалния си представител – адв. Я..
      Ответницата по молбите - И. Т. М. оспорва двете молби в общ отговор от
17.07.2025г., подаден чрез процесуалния й пълномощник – адв. З. И.. Сочи, че
молбите са допустими, но неоснователни. Твърди, че Т. Н. Г. е един от
собствениците на фирмата „Сима“ ООД и като такъв е знаел за т.нар.
„саморъчно завещание“ от баща й. В проведеното пред ВКС открито съдебно
заседание процесуалният й представител – адв. И. поддържа, че няма
основание за възобновяване на делото. Поддържа, че противните страни са
знаели за завещанието, но го представили в удобно за тях време. Претендира
присъждане на разноски.
      Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо
отделение, след като прецени изложените в молбите за отмяна доводи и
данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 303 и следващите ГПК,
намира следното:
      Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Т.
Г. М. срещу „Сима“ ООД, с която се претендира изплащане на дружествен дял
във връзка с прекратяването на членството му в дружеството, като
претенцията е за главница в размер на 9736,75 лв. и за лихва за забава. В хода
на производството ищецът Т. М. е починал - на 16.10.2023г., и РС - Варна е
конституирал като негов правоприемник наследника му по закон съгласно
удостоверение за наследници № 34965/16.11.2023г. - дъщеря му И. Т. М..
      С двете молби за отмяна е представено саморъчно завещание от
28.11.2016г. от Т. Г. М., от гр. Варна, с което той е завещал на И. Т. М. и на Т.
Н. Г. цялото си движимо и недвижимо имущество, включително депозити в
български и чуждестранни банки, ценни книжа и вземанията от фирма


                                       2
„Сима“ ООД, с посочен ЕИК и адрес, по договор за изплащане на дружествен
дял и анексите към него. Видно от представения протокол за обявяване на
саморъчно завещание с рег. №1413/27.02.2025г., издаден от Жана Колева -
помощник-нотариус по заместване при нотариус Александър Ганчев с рег.
№194, горепосоченото саморъчно завещание е обявено по молба на Т. Н. Г., за
което е издадено и удостоверение с изх.№13/27.02.2025г.
      От ответницата е представено удостоверение от РП – Варна от
04.12.2025г. по пр. пр. №10697/2025г., в което се сочи, че по нейна жалба е
образувано производство за престъпление по чл. 309, ал.1 НК. Представено е
и писмо от РП – Варна от 14.01.2026г., в което се описват проведените по
наказателното производство действия, като е отразено, че производството се
води срещу неизвестен извършител и няма привлечено лице като обвиняем.
      С определение № 2766/02.10.2025г. по т.д. №1573/2025г. са оставени без
разглеждане молбите за отмяна съответно от „Сима“ ООД в частта по
основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, а от Т. Г. – в частта по чл. 303, ал. 1, т.
1 ГПК, като определението е влязло в сила като необжалвано на 13.11.2025г.,
след съобщаването му на двамата молители.
      Настоящият съдебен състав намира следното от правна страна по двете
молби за отмяна:
      Молбата, подадена от „Сима“ ООД е процесуално допустима, изхожда
от страна – ответник по производството, в което е постановено решението,
чиято отмяна се претендира, и е подадена в срок, тъй като молителят твърди
за узнаване за саморъчното завещание след неговото обявяване, извършено с
протокол от 27.02.2025г., липсват ангажирани опровергаващи горното
доказателства, а молбата е подадена на 15.05.2025г.
      Отмяната на влязло в сила решение на основание по чл. 303, ал. 1, т. 1
ГПК се постановява, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени
доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат
известни при решаването му на страната, срещу която е постановено
решението, или с които страната не е могла да се снабди своевременно и да ги
представи при разглеждане на делото, въпреки положената грижа за добро
водене на процеса. Според указанията, дадени от Пленума на ВС в т. 3 на
Постановление № 2/77 г., и разрешението, прието в Тълкувателно решение №
138/01.12.1967 г. по гр. д. № 106/67 г. на ОСГК на ВС, отмяна по чл. 231, б. "а"
ГПК (отм.), аналогичен на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, следва да се допусне при
наличие на обстоятелства, които са съществували по време на разглеждане на
делото, но не са били известни на страната при полагане на дължимата грижа
и могат да бъдат установени с писмен документ, издаден преди или след
постановяване на решението, но установяващи факти, настъпили преди
неговото издаване и преди постановяване на решението. Законодателят е имал
предвид такава непълнота, която не се дължи на процесуално нарушение на
съда или на небрежност на страната, а на обективна невъзможност страната да
узнае за тяхното съществуване или да се снабди с установяващи ги
доказателства. Разпоредбата поставя кумулативно и изискването те да са от
съществено значение за правилното решаване на спора по същество. Новото


                                         3
обстоятелство представлява правнорелевантен за делото факт, който по своята
значимост е достатъчен, за да обоснове друг, различен от постановения
правен резултат. Страната - молител следва да разполага с писмено
доказателство, което го доказва. Представеното от молителя „Сима“ ООД
саморъчно завещание от Т. М. и протокол за неговото обявяване
удовлетворяват горните изисквания. С новопредставеното писмено
доказателство се установява релевантен правопораждащ юридически факт, а
именно, че е налице друг правоприемник на починалия ищец, освен неговата
дъщеря, който черпи права от представеното саморъчно завещание и горното
би се отразило на размера на присъденото вземане. Този факт би довел до
извод, различен от направения от съда в решението, чиято отмяна се иска, по
отношение на активната материалноправна легитимация на ищцата. Към
момента на конституирането на И. М. като ищца по делото завещанието е
съществувало, но няма данни да е било известно на страните по делото.
Твърденията на ответницата, че съдружниците и управителите на търговското
дружество са знаели за завещанието в предходен период, а именно докато
делото е било висящо, не са подкрепени с доказателства. Доколкото се касае за
общо завещателно разпореждане се прилагат разпоредбите на чл. 16, ал. 1 ЗН
и чл. 1 ЗН. Завещанието поражда своето действие към датата на откриване на
наследството, а това е датата на смъртта на завещателя Т. М. - 16.10.2023г.
Наследникът по завещание придобива съответните по обем права и
задължения на наследодателя, включително става страна по материалните и
процесуалните правоотношения, в които наследодателят е участвал. Предвид
горното настоящият съдебен състав, намира, че молбата на „Сима“ ООД за
отмяна на решението на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е основателна и
следва да бъде уважена. Поради това решението следва да бъде отменено, а
делото върнато за ново разглеждане от друг състав, като се съобразят и
представените в отменителното производство доказателства.
      По молбата на Т. Н. Г., съдът намира следното:
      Молбата е процесуално допустима. Съгласно чл. 303 ГПК правото да се
иска отмяна принадлежи на заинтересованата страна - страната по делото,
засегната от обвързващата сила на пресъдено нещо на съдебното решение,
изпълнителната му сила или конститутивно му действие. В тази група са и
лицата – универсални правоприемници на страната като наследниците по
закон и по завещание, когато се касае до постановен съдебен акт при смърт на
страна в хода на делото, без това да е отразено по съответния процесуален ред
- чл. 227 ГПК / в този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в опр. №
60191/13.12.2021г. по гр.д. №4642/2021г. на ВКС, 2 г.о., опр. №
241/08.06.2018г. по ч.гр.д. №1431/2018г. на ВКС, 3 г.о., опр.№586/06.12.2017г.
по ч.гр.д. № 3723/2017г. на ВКС, 4г.о. и др. В случая молителят сочи, че е
узнал за решението през март 2025г., а молбата му е подадена на 16.05.2025г.,
като няма опровергаващи това твърдение доказателства за по - ранно
узнаване.
      Настоящият съдебен състав намира, че молбата е основателна. Съгласно
чл. 16, ал. 1 ЗН и чл. 1 ЗН завещанието произвежда действие към датата на
откриване на наследството, а това е датата на смъртта на завещателя.

                                      4
Наследникът по завещание придобива съответните права и задължения на
наследодателя, включително става страна по материалните и процесуалните
правоотношения, в които наследодателят е участвал, без значение дали на съда
е бил известен фактът на настъпилото правоприемство, в който смисъл е
решение №53/24.03.2010г. по гр.д. №3988/2008г., 2 г.о. на ВКС и др.
Неучастието във висящия процес на наследник / по закон или по завещание/
лишава от право на участие надлежна страна, обвързана от силата на
пресъдено нещо на съдебния акт. Следователно към датата на смъртта на
завещателя Т. М. - 16.10.2023г., наследникът му по завещание - Т. Н. Г. наред с
другия наследник /И. М./ е придобил съответна част от неговите права и
задължения, включително процесуални, и той също следва да бъде
конституиран като страна по делото в качеството си на правоприемник на
ищеца. В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в решение
№268/29.04.2024г. по гр.д. № 3086/2023г., 4 г.о. на ВКС и мн. др.
      Предвид горното решението следва да бъде отменено и делото върнато
за ново разглеждане на съответния съд със съобразяване на представените в
настоящото производство по отмяна доказателства и за предприемане на
съответните действия по конституиране като ищец, наред с ищцата И. Т. М.,
на другия правоприемник на починалия в хода на процеса първоначален ищец
Т. М., а именно – наследникът му по завещание – Т. Н. Г.. Ищецът е починал в
хода на първоинстанционното производство, поради което отстраняването на
процесуалното нарушение, довело до лишаване от право на участие в делото
на молителя е допуснато в тази инстанция. С оглед на това делото следва да
бъде върнато за ново разглеждане от РС – Варна, с указания да бъде
конституиран и вторият правоприемник на загубилата правоспособност
страна. РС – Варна се явява надлежен такъв по смисъла на чл. 307, ал.3 ГПК,
доколкото хипотезата на чл. 303, ал.1, т.5 ГПК е възникнала пред този съд,
независимо от другото отменително основание.
      Предвид връщане на делото за ново разглеждане ВКС не се произнася по
исканията на страните за присъждане на разноски, които следва да бъдат
съобразени от съда с оглед крайния изход на спора съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК,
във връзка с чл. 78 ГПК.
      Мотивиран от горното, съдебният състав на Върховния касационен съд,
Търговска колегия, Първо търговско отделение


                                  РЕШИ:
      ОТМЕНЯ на основание чл. 303, ал.1, т.5 ГПК и чл. 303, ал.1, т.1 ГПК
влязлото в сила решение № 1265 от 22.11.2024г., постановено по в.гр.д. №
1609/2024г. на Окръжен съд – Варна, както и частично отмененото,
обезсилено и потвърдено с него решение № 1883/23.05.24г. по гр.д. №
16556/22г. на Районен съд – Варна.
      ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Районен съд – Варна, с указания
за конституиране като правоприемник на починалия в хода на производството

                                      5
ищец Т. Г. М., на лицето Т. Н. Г. – наследник по завещание, наред с
конституираната ищца И. Т. М..
     Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                     Председател: _______________________

                                        Членове:

                                               1. _______________________

                                               2. _______________________




                                 6