Разваляне на договор за издръжка и гледане от наследник

Текстът на акта

                                    РЕШЕНИЕ
                                         № 213
                                 гр. София, 02.04.2026 г.


                        В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести
февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                                   Председател: Емил Томов
                                   Членове:     Драгомир Драгнев
                                                Геновева Николаева

при участието на секретаря Росица Ал. Иванова
като разгледа докладваното от Геновева Николаева Касационно гражданско
дело № 20258002101964 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
        Образувано е по касационна жалба на ответницата Б. Н. Т. срещу решение № 71 от
14.02.2025 г. по гр. д. № 1031/2024 г. на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено
решение № 1119 от 04.08.2024 г. по гр. д. № 6182/2023 г. на Русенски районен съд, с което по
иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, предявен от В. Н. В. срещу касаторката, е развален
сключения на 29.01.2013 г. между Н. В. И. и Р. И. В., действаща чрез своя настойник Б. Н.
И., от една страна, и Б. Н. Т., от друга страна, договор за прехвърляне срещу задължение за
издръжка и гледане на апартамент, находящ се в [населено място], [улица], бл. „.“, вх. , ет. ,
ап. , с площ от 79. 54 кв.м., до размера на 1/6 ид. ч., и с което първоинстанционно решение са
отхвърлени предявените в условията на евентуалност насрещни осъдителни искове за
осъждане на В. Н. В. да заплати на Б. Н. Т., следните суми: 3 300 лв. - представляващи 1/6
ид.ч. от от увеличената стойност на горепосочения апартамент, в общ размер на 19 980 лв.,
вследствие направени ремонти и подобрения за периода от сключване на договора за гледане
и издръжка - 29.01.2013 г. до месец 12. 2023 г., и 8 825 лв. – съставляващи 1/2 ид.ч. от 17 650
лв., представляващи 1/3 ид. ч. от паричната равностойност на предоставените от Б. Н. Т.
грижи и издръжка (парична и в натура) за баща й Н. В. И. за периода от 29.01.2013 г. до
07.03.2020 г. на обща стойност 52 950 лв.

                                              1
            Касаторката поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно като
постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и като необосновано. Твърди, че то няма собствени мотиви,
тъй като в него се съдържат копирани цели пасажи и абзаци от друго въззивно решение по в.
гр. д. № 68/2023 г. на Русенски окръжен съд, постановено от друг съдебен състав, по иск на
третата сестра на страните - Б. И. срещу касаторката за разваляне на същия договор за
издръжка и гледане за наследствената й 1/6 ид.ч. от процесния апартамент, с което решение
е уважен иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД и са отхвърлени насрещните искове. Поддържа, че като
свидетелка по горепосоченото друго дело е разпитана настоящата ищца и синът й, като са
кредитирани изцяло техните заинтересовани показания, а по настоящото дело е разпитана Б.
И. (ищца по другото дело) и синът й, чиито изцяло заинтересовани в полза на ищцата
показания са кредитирани, а въобще не са обсъдени и са игнорирани показанията на
незаинтересованите разпитани свидетели Т. П. (съседка на процесния имот) и Н. А.. Счита,
че е нарушен процесуалния закон като не са обсъдени всички относими към спора приети
доказателства в тяхната съвкупност, а решението е основано единствено на показанията на
безспорно заинтересовани в полза на ищцата свидетелски показания. Твърди, че
наследодателят на страните и прехвърлител по процесния договор за издръжка и гледане е
бил доволен приживе от полаганите за него грижи и издръжка от страна на ответницата,
индиция за което е обстоятелството, че не е предприел действия за неговото разваляне.
Поддържа, че неправилно въззивният съд е приел, че поради наличието на епизодични
грижи и от страна на другите две дъщери на прехвърлителя, следва извод, че
приобретателката – ответница не е изпълнила в цялост задължението си по процесния
алеаторен договор. Навежда, че решаващият съд въобще не е обсъдил приетата техническа
експертиза, относима към насрещните искове, както и относимите към същия множество
писмени доказателства, поради което и в тази част атакуваното решение е постановено при
съществени нарушения на процесуалните правила. Моли обжалваното решение да бъде
отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено ново решение, с което
предявеният иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД да бъде отхвърлен като неоснователен.
Евентуално, в случай, че досежно този иск въззивното решение бъде прието за правилно,
моли да бъдат уважени предявените при условията на евентуално съединяване насрещни
искове. Претендира заплащане на сторените съдебно – деловодни разноски пред всички
инстанции.
              Ответницата по касационната жалба – В. Н. В. поддържа становище за
неоснователност на същата, като моли обжалваното решение да бъде потвърдено като
правилно. Претендира заплащане на сторените съдебно- деловодни разноски пред ВКС.
С определение № 5149 от 11.11.2025 г. по настоящото дело е допуснато касационно
обжалване на горепосоченото въззивно решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по
следния правен въпрос: Длъжен ли е въззивният съд в мотивите на решението си да обсъди
всички доводи и възражения на страните, както и всички приети и относими доказателства в
тяхната съвкупност и взаимовръзка?. По този правен въпрос е формирана трайна практика
на ВКС (ТР № 1/04.01.2001г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и постановените по реда

                                            2
на чл. 290 ГПК решение № 212 от 01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г., ІІ т. о., решение № 226
от 12.07.2011 г. по гр. д. № 921/2010г., ІV г. о., решение № 164 от 4.06.2014 г. по гр. д. №
196/2014 г., III г. о., решение № 589 от 29.06.2010 г. по гр. д. № 1359/2009 г., I г. о., решение
№ 270 от 19.02.2015г. по гр. д. № 7175/2013 г., ІV г.о., решение № 190/07.02.2020 г. по гр. д.
№ 24/2019 г., I г. о.; решение № 5/11.05.2020 г. по гр. д. № 1241/2019 г., І г. о.; решение №
74/02.07.2020 г. по гр. д. № 2701/2010 г., ІІІ г. о.; решение № 133/23.10.2019г. по гр. д. №
3565/2018г., І г. о. и др.), според която въззивната инстанция дължи излагане на собствени
фактически и правни мотиви като втора инстанция по същество, след извършване на
самостоятелна преценка на събрания пред нея и пред първата инстанция доказателствен
материал, при съблюдаване на ограниченията по чл. 269 ГПК. Изпълнението на тези
задължения на въззивния съд включва обсъждане на всички приети доказателства и защитни
позиции, доводи и възражения на страните в първоинстанционното и във въззивното
производство в мотивите на въззивното решение в съответствие с чл. 235 ГПК и чл. 236, ал.
2 ГПК, като гаранция за правилността на съдебния акт и за правото на защита на страните в
процеса. В гореизложения контекст въззивният съд има задължение да прецени и обсъди в
тяхната съвкупност всички правнорелевантни факти, като в мотивите на решението си
дължи да обсъди всички доказателства, въз основа на които намира едни от тях за
установени, а други за неосъществили се, излагайки аргументи при разноречиви
доказателства защо кредитира едните, а другите - не. При обсъждане на изслушани
свидетелски показания следва да съобразява евентуална тяхна заинтересованост по смисъла
на чл. 172 ГПК, като при кредитиране на една група свидетелски показания за сметка на
друга група следва да обоснове с приложими процесуални норми и правилата на формалната
и житейската логика изведения извод за правдивост на едните показания и за необективност
на другите. Горепосоченото разрешение на процесуалноправния въпрос следва да бъде
съобразено и по настоящото дело.
По съществото на касационната жалба:
Предявеният главен иск е с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за
издръжка и гледане от наследник на прехвърлителя по него до размера на наследствения му
дял, който иск е допустим, но неоснователен.
Въззивният съд е намерил, че по делото не е спорно и от приетите писмени доказателства се
установява, че на 29.01.2013 г. е сключен договор за издръжка и гледане, по силата на който
родителите на страните са прехвърлили на ответницата и тяхна дъщеря процесния
апартамент, като са си запазили пожизнено правото на ползване върху същия. В договора е
обективирано, че приобретателката (ответницата) придобива имота срещу дадените от нея
грижи и издръжка за майка й през последните 5 години и срещу задължението й да поеме
изцяло гледането и издръжката на двамата прехвърлители, докато са живи, като им осигури
ежедневни грижи, поддържане на личната хигиена, храна, лечение и лекарства. Посочил е,
че в тежест на ответницата е да докаже точното изпълнение на вмененото й с алеаторния
договор задължение да гледа и издържа прехвърлителя – нейн баща, както и че това
изпълнение трябва да е в пълен обем, постоянно и без прекъсване от момента на сключване
на договора до прекратяването му със смъртта на кредитора. Счел е за спорен по делото


                                               3
факта дали са полагани в пълен обем ежедневни грижи за прехвърлителя, чрез които да
бъдат задоволени ежедневните му нужди от храна, домът му да бъде почистван, самият
прехвърлител да бъде обслужван при болест и немощ. Заключил е, че в процеса липсват
убедителни доказателства досежно този факт, а именно че ответницата е полагала ежедневно
и в пълен обем такива грижи. Посочил е, че за установяване на изпълнението на процесния
договор са разпитани две групи свидетели: посочените от ищцовата страна - В. В. (син на
ищцата), Б. И. (сестра на страните), Б. Б. (син на Б. И.), и тези, които са посочени от
ответницата - Н. А., К. Т. (дъщеря на ответницата) и Т. П.. Показанията на първата група
свидетели, окръжният съд е кредитирал изцяло, независимо от заинтересоваността им в
полза на ищцата, доколкото сестрата и на двете страни в процеса – свидетелката Б. И. е
водила отделен процес срещу ответницата, в който е развалила за своята 1/6 наследствена
ид.ч. от процесния имот процесния алеаторен договор и е ползвала сестра си В. (ищцата) и
нейния син В. за свидетели в този процес. От показанията на горепосочените свидетели на
ищцата, е намерил за установено, че 90 - годишният прехвърлител Н. И. е бил толкова
жизнен, че се е обгрижвал самостоятелно в битов план, като очевидно не се е нуждаел от
някакви особени грижи, затова ответницата е реконструирала жилището така, че
възрастният човек е живял в отделно помещение с обособено самостоятелно домакинство, за
да няма причина да излиза от стаята си; разполагал е с парични средства, достатъчни за
издръжката си от получаваната пенсия, като самостоятелно си е заплащал лекарствата и
ежемесечните битови сметки. Същевременно решаващият съд е отчел обстоятелството, че
свидетелката К. Т. като дъщеря на ответницата е заинтересована от изхода на спора в полза
на майка си, поради което на основание чл. 172 ГПК не е кредитирал нейните свидетелски
показания. Не е кредитирал и незаинтересованите показания на свидетелката Т. П. – съседка
и очевидец на изпълнението на процесния договор, защото противоречали на други приети
по делото доказателства, а именно показанията на ищцовите свидетели, които единствено
установявали реалната фактическа обстановка.
Въззивният съд е посочил, че натуралната престация на приобретател по договор за
издръжка и гледане включва всички действия по осигуряване на нормален бит и
домакинство, за здравословното състояние и личната хигиена на прехвърлителя, както и
такава с нравствен елемент - уважение, внимание. Изпълнението на задължението на
приобретател по такъв алеаторен договор е подчертал, че трябва да е ежедневно,
непосредствено и непрекъснато, според нуждата на прехвърлителя, без оглед на
възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си. От горепосочения
анализ на приетите доказателства е заключил, че след сключване на процесния договор до
влошаване на здравословното състояние на прехвърлителя по него, последният се е грижил
сам за себе си. След влошаване на състоянието му, ответницата е следвало да полага
значителни по обем и вид грижи, за да бъде изправна страна по договора - да пазарува, да
приготвя храна, да се грижи за чистотата на дома му, да му осигуряват чисти дрехи, да го
транспортира при посещения при лекари и лечебни заведения и други обичайни грижи за
болен човек, каквито данни по делото според въззивния съд липсват в пълнота. Затова е
приел, че макар ответницата да е полагала грижи за баща си, това не е било в необходимия с


                                            4
оглед нуждите и здравословното му състояние обем, а тези грижи трябва да са ежедневни и
достатъчни, за да осигурят нормалния живот на гледаното лице, поради което е налице
неизпълнение на процесния договор и той следва да се развали до размера на наследствения
дял на ищцата. При тези решаващи съображения е уважил главния иск с правно основание
чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
Предявените насрещни искове са разгледани и приети за неоснователни, тъй като окръжният
съд е счел за установено по делото, че ищцата по тях не е полагала грижи и в пълен обем, и
не е давала издръжка на баща си, съгласно договора, сключен с него, както и че в грижите за
него е участвала равностойно сестра й Б. И., т.е. Б. Т. е неизправна страна по процесния
договор и затова не следва да й се присъждат претендираните по насрещните искове суми.
Относно подобренията в имота, въззивният съд е посочил в допълнение, че ищцата по
насрещните искове изобщо няма право на обезщетение и не може да се счита за обогатена
при положение, че разноските за основен ремонт, текущи ремонти и др. са правени в
периода, когато тя е била собственик и е ползвала имота.
Съобразно отговора на процесуалноправния въпрос, по който е допуснато настоящото
касационно обжалване, горепосочените правни разрешения в атакуваното решение
противоречат на приложимия процесуален закон. В мотивите на обжалваното решение е
обективирано обсъждане на гласните доказателства, което не е достатъчно ясно и
разбираемо, а вътрешно противоречиво, като за установения главен доказателствен факт са
кредитирани заинтересовани в полза на ищцата свидетелски показания, а същевременно не
са кредитирани като противоречащи им както заинтересовани в полза на ответницата
показания, така и незаинтересовани по смисъла на чл. 172 ГПК показания на свидетели на
ответницата, не е извършен съвкупен анализ на всички относими към спора доказателства,
измежду които многобройни писмени доказателства, част от които напълно игнорирани, при
което в нарушение на горепосочената константна практика на ВКС не са изпълнени
задълженията на въззивния съд като втора инстанция по същество да разгледа и реши
конкретния спор. Тези нарушения на процесуалния закон са основание за касиране на
обжалваното въззивно решение.
За да се произнесе по предявения иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, настоящият
съдебен състав на Върховния касационен съд съобразява трайната практика на ВКС
(решение № 26/2009 г. по гр. д. № 5524/2007 г. на ІІ г.о., решение № 70/2011 г. по гр. д. №
612/2010 г. на ІІІ г.о., решение № 50238 от 13.01.2023 г. по гр. д. № 3424/2021 г. на ІV г.о.,
решение № 50169 от 02.12.2022 г. по гр. д. № 2939/2021 г. на III г. о., решение № 60248 от
11.11.2021 г. по гр. д. № 491/2021 г. на III г. о. и др.), според която обемът на алеаторните
задължения следва да се преценява след съпоставка на съдържанието на поетото задължение
за грижа и издръжка с конкретните нужди на прехвърлителя, при отчитане на възрастта му,
физическото и здравословното състояние през целия срок на изпълнение на задължението.
Ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата
необходима издръжка и всички необходими грижи, включващи храна, режийни разноски,
дрехи, полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според
неговата нужда и възможностите му да се справя сам. Задължението на приобретателя


                                              5
трябва да се изпълнява цялостно, ежедневно и да съответства на действителните нужди на
кредитора. Ако престираното от длъжника е било прието и кредиторът се е считал
удовлетворен, неговите наследници не могат да искат разваляне на договора (в този смисъл:
решение № 863 от 22.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1534/2009 г., IV г. о.; решение № 494 от
16.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 642/2011 г., IV г. о. и др.). От правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК
следва, че ищецът трябва да установи предпоставките за разваляне на договора - наличието
на вземане и твърдените обстоятелства за неизпълнение на договора, а ако ответникът
твърди, че е изпълнил задължението си за гледане и издръжка, върху него пада тежестта да
докаже изгодните за себе си факти. Извод за изпълнение на задължението следва да бъде
направен след съвкупна преценка на всички относими доказателства, като признаците,
критериите и особеностите на самото изпълнение по алеаторния договор, както и тези на
приемането му, са подробно изяснени в горепосочената практика на ВКС, както и в ТР № 96
по гр. д. № 65/1966 г. на ОСГК, ТР № 30 от 17.06.1981 г. на ОСГК, решение № 178 от
20.06.2012 г. по гр. д. № 1542/2011 г. на ІІІ г. о., решение № 363/26.05.2010 г. по гр. д. №
756/2009 г. на ІІІ г. о., решение № 165/01.03.2010 г. по гр. д. № 71/2009 г. на ІІІ г. о., решение
№ 818/2010 г по гр. д № 1371/2009 г. на ІV г. о, решение № 327/2015 г. по гр. д № 1205/2014
г. на ІV г. о. и др.. Следва да бъде съобразявано при предявен иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД от
наследник на прехвърлител по договор за издръжка и гледане и установеното в
горецитираната практика на ВКС разбиране, че правнорелевантен факт е обстоятелството,
че кредиторът по алеаторния договор приживе е приел престацията като достатъчна и се е
считал удовлетворен от изпълнението на насрещната страна.
От приетите в процеса писмени доказателства (за извършени ремонтни дейности в
процесното жилище, вкл. в ползваната от прехвърлителя И. стая; за платени от ответницата
консумативни разноски, храна, лекарства и др. и разменена вайбър и др. кореспонденция с
ответницата), от незаинтересованите в полза на никоя от страните гласни доказателства
(свидетелските показания на Т. П. и Н. А.) и от останалите гласни доказателства, ценени
съобразно нормата на чл. 172 ГПК (свидетелските показания на В. В. - син на ищцата, Б. И. -
сестра на страните, Б. Б. - син на Б. И., тримата заинтересовани в полза на ищцата и
свидетелските показания на К. Т. - дъщеря на ответницата, заинтересована в полза на
последната), може да бъде направен извод, че ответницата е изпълнила пълно и точно
задължението си по процесния алеаторен договор, като изпълнението е цялостно и
ежедневно от момента на сключване на договора до смъртта на И. през 2020 г. и по обем
съответства на договорените грижа и издръжка и на конкретните нужди на прехвърлителя.
Настоящият съд кредитира изцяло незаинтересованите показания на свидетелите Т. П. и Н.
А. – първата съседка на жилището – предмет на процесния договор, в което са живели
родителите на страните, ответницата и дъщеря й, и вторият – майсторът, извършвал
ремонтите в жилището през продължителния период от 2016 г. до 2023 г. Показанията на
останалите свидетели В. В., Б. И., Б. Б. и К. Т. съобразява само доколкото не противоречат на
другите доказателства в процеса, респективно в частта им, съдържаща неизгодни за
страната, в чиято полза свидетелстват, изявления. Относно свидетелката Б. И. съобразява
освен родствената й връзка и обстоятелството, че ищцата е свидетелствала в нейна полза по


                                                6
друго дело с предмет – иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, предявен от Б. И. срещу
ответницата за 1/6 ид.ч. от процесния договор, уважен с влязло в сила решение по гр. д. №
2492/2021 г. на Русенски районен съд.
Доколкото исковата претенция се основава на неизпълнено задължение за издръжка и
гледане по отношение на прехвърлителя Н. В. И., ответницата е провела в настоящото дело
успешно пълно и главно доказване за изпълнение в горепосочения, възприет от съдебната
практика, смисъл на алеаторния договор спрямо този прехвърлител. От горепосочените
писмени и гласни доказателства се установява, че ответницата е заживяла в дома на
родителите си в [населено място] през 2008 г., заедно с дъщеря си К., по молба на своята
сестра – близначка Б. поради тежко заболяване (алцхаймер) на майка им и на самата
близначка (онкологично). От този момент до смъртта на родителите си Б. Т. се грижи за тях
– пере, чисти, готви, плаща сметки, пазарува. След смъртта на майка й през 2013 г. до 2019 г.
баща й е можел да се самообслужва, макар да не е виждал и чувал добре, но с готвенето,
прането и чистенето се е занимавала ответницата. Н. И. е бил лекуван за рак на простатата
през 2013 г., а през последните две години от живота му старческата деменция се е
задълбочила, поради което на моменти е бил агресивен, не е бил в състояние да се
самообслужва, постъпил е в болнично лечение заради заболяване на крайниците, а през
последните седмици е бил на памперси. През целия този период, който предхожда момента
на сключване на процесния алеаторен договор, ответницата е живяла в едно домакинство с
баща си и се е грижила за него според действителните му нужди, които са били различни по
обем през различните етапи от живота му, като е престирала дължимата издръжка в натура и
в средства за храна, консумативни разходи, лекарства, болнично лечение, необходими
ремонтни дейност за поддържане на по-добра хигиена и удобства на прехвърлителя и др.
Подпомагана от дъщеря си, ответницата Т. е полагала основната грижа и е давала основната
издръжка на И., която е непрекъсната, ежедневна и в пълен обем съответства на
действителната нужда на прехвърлителя. Последният, докато е бил жив, я е приемал като
такава и тя го е удовлетворявала, което е допълнителна индиция с правно значение за пълно
изпълнение на задължението на длъжника по процесния договор. Установените от
свидетелските показания обстоятелства, че други близки родственици (дъщерята Б. И.,
внуците В. и Б. – племенници на ответницата и ищцата, с която Н. И. е бил в лоши
отношения и поради това са имали две срещи през последните седем години) епизодично са
посещавали Н. И., респективно са му помагали да си плаща сметките за консумативи със
свои средства от банкомат, когато е бил в състояние да излиза навън, или по друг начин
инцидентно са полагали някаква грижа, не са в състояние да разколебаят горепосочения
извод за пълно изпълнение на процесния договор от ответницата, осъществявано
непрекъснато отпреди сключването му до смъртта на прехвърлителя през 2020 г. Това е така,
защото освен, че са инцидентни и са проявление на нравствено задължение на близък
родственик към друг такъв, те не заместват липсваща грижа и издръжка за някакъв период
от време от страна на задълженото лице, което винаги е осигурявало непрекъсната грижа и
издръжка, съответна на действителната нужда. Относно установеното обстоятелство, че
единият племенник Б. е подпомогнал ответницата с определена парична сума за погасяване


                                             7
на нейни кредитни задължения, респективно за малка част от ремонтните дейности в
процесното жилище, то следва да бъде посочено, че този факт е ирелевантен към
изпълнението на процесния алеаторен договор от приобретателя по него. Той би бил от
значение при евентуален облигационен спор между племенника и ответницата за получената
от последната парична престация, но е неотносим към предмета на настоящия спор за
разваляне на процесния алеаторен договор-.
По гореизложените съображения и установеното пълно изпълнение на задължението на
ответницата по процесния договор за издръжка и гледане спрямо прехвърлителя И.,
предявеният иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за развалянето му досежно 1/6 ид. ч. е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Насрещните искове, предявени от ответницата срещу ищцата, като евентуално съединени, в
случай на уважаване на главния иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, поради несбъдване на
процесуалното условие за тяхното разглеждане, не съставляват част от предмета на
настоящия спор. Поради това съдът не дължи произнасяне по тях.
По изложените съображения, въззивното решение е постановено в нарушение на
процесуалния закон, като такова то е неправилно и следва да бъде отменено, на основание
чл. 293, ал. 2 ГПК. Тъй като не се налага извършване на съдопроизводствени действия по
събиране на доказателства, вместо него следва да бъде постановено ново решение по
съществото на спора, с което искът с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД следва да бъде
отхвърлен.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да
заплати на ответницата сумата 4 083. 94 евро, равностойна на сумата 7 987. 50 лв.,
съставляваща съдебно – деловодни разноски пред трите съдебни инстанции, включващи
държавни такси, възнаграждение за вещи лица и хонорар за един адвокат.
На основание изложеното, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско
отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло решение № 71 от 14.02.2025 г. по гр. д. № 1031/2024 г. на Русенски
окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
        ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от В. Н. В. срещу Б. Н. Т. иск с правно
основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на сключения на 29.01.2013 г. между Н. В. И. и Р. И.
В., действаща чрез своя настойник Б. Н. И., като прехвърлители, и Б. Н. Т., като
приобретател, договор за прехвърляне срещу задължение за издръжка и гледане на
апартамент, находящ се в [населено място], [улица], бл. „.“, вх. , ет. , ап. , с площ от 79. 54
кв.м., до размера на 1/6 ид. ч. – припадащата се наследствена част на В. Н. В. от
наследството на баща й Н. В. И..
       ОСЪЖДА В. Н. В., ЕГН: [ЕГН] да заплати на Б. Н. Т., [ЕГН] сумата 4 083. 94 евро –
съдебно – деловодни разноски пред трите съдебни инстанции.
      Решението не подлежи на обжалване.


                                              8
    Председател: _______________________

       Членове:

              1. _______________________

              2. _______________________




9