Отмяна на влязло в сила решение поради ненадлежно връчване и особен представител

Текстът на акта

                                   РЕШЕНИЕ
                                        № 81
                                гр. София, 17.03.2026 г.


                       В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и
шеста година в следния състав:


                                  Председател: Ирина Петрова
                                  Членове:     Десислава Добрева
                                               Мария Бойчева

при участието на секретаря Ина Г. Андонова
като разгледа докладваното от Ирина Петрова Касационно търговско дело №
20258002901104 по описа за 2025 година


          Производството е по чл.303,ал.1,т.6 ГПК.
          Образувано е по подадена на 10.10.2024г. от В. М. Г. молба за отмяна на влязлото в
сила (при недопуснато касационно обжалване с определение от 09.03.2024г. по т.д.№
556/2023г. на ВКС, ІІ т.о.) решение № 10085 от 05.08.2022г. по в.гр.д.№ 6168/2019г. на
Софийски апелативен съд.
           В изпълнение на дадени указания, с молба от 28.01.2026г. молителят уточни, че
предмет на искането за отмяна по чл.303 ГПК е решението на САС, постановено по
отношение на него в качеството му на правоприемник на починалия в хода на въззивното
производство ответник М. В. Г., и е признато за установено по предявения от „Юробанк
България“ АД установителен иск по реда на чл.422 ГПК, че в условията на солидарност
дължи на банката сумата 16 197.52 евро - изискуема главница по договор за жилищен
кредит, обезпечен с ипотека, ведно със законна лихва и разноски, за което задължение е
издадена заповед по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№43341/13г. на СРС.
          Молителят сочи, че е узнал за постановеното решение на 10.07.2024г., на която дата
му е връчена покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 20248380401904 по описа на
ЧСИ Милен Бъзински. Излага, че производството пред Софийски градски съд е образувано
по искова молба на „Банка Пиреос България“ АД (с правоприемник „Юробанк България“)
АД против Л. Г. Давилова и М. В. Г., с която е предявен установителен иск по реда на чл.422,
ал.1 ГПК с правно основание чл.430, ал.1 и 2 ТЗ. С Решение № 6423/10.09.2019 г. по гр.д.
№12482/2016 г. Софийският градски съд приел за установено по отношение на Л. Г. Д. и М.
В. Г., че дължат на „Банка Пиреос България“ АД сумата от 2 034,42 евро по договор за
кредит, обезпечен с ипотека, като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер.
По подадена въззивна жалба от банката е образувано в.гр.д. № 6168/2019г. по описа на САС.

                                             1
В хода на въззивното производство, на 04.04.2020г. ответникът М. В. Г. е починал и след
извършена справка в регистрите на населението и служебно изискано Удостоверение за
наследници, с определение от 27.05.2021г. в закрито заседание съставът на Софийски
апелативен съд е конституирал като ответници по делото В. М. Г. и М. М. В. на мястото на
починалия техен баща М. В. Г.. В проведеното на 27.05.2021г. открито съдебно заседание
съдът е разпоредил новоконституираните ответници да бъдат призовани на посочените в
удостоверението за наследници адреси, който за В. Г. е град Банкя, ул. „6-та“ № 2.
           В молбата за отмяна се сочи, че молителят В. Г. е призоваван чрез залепване на
уведомление по реда на чл.47, ал.1 ГПК на действителния му адрес в град Банкя, но без да
са спазени установените в закона предпоставки и условия за редовността му, с което е
нарушено неговото право на лично участие и право на защита в процеса. Възразява, че
липсва надлежно оформена първоначална призовка, удостоверяваща опит за връчване лично
н а него като страна, в съответствие с разпоредбата на чл.45 ГПК; липсва конкретно
удостоверяване на обстоятелствата, че лицето в продължение на един месец не може да бъде
намерено на посочения по делото адрес и не може да се намери лице, което е съгласно да
получи съобщението; отсъства и съдебно разпореждане за залепване на уведомление.
Посочва, че в уведомление до В. Г. от 07.09.2021 г. (л.89 от делото), оформено с подпис и
печат на Даниела Симеонова Илиева, призовкар към СГС, е посочено лаконично ,Адресът е
посетен на 07.08. - събота, 16.08, 30.08 и на 07.09, но никой не е открит. Залепено
уведомление“. Страната акцентира, че няма уточнение къде е залепено уведомлението, от
което следва, че то е поставено в нарушение на изискванията на чл.47, ал.1 ГПК - да се
залепи на входната врата, на външната врата, на пощенската кутия и да се пусне в нея.
Излага, че неговият дом представлява къща с двор, разполагащ с пощенска кутия пред
портата, със свободен достъп от улицата. Семейството е в добри отношения със съседите, с
които взаимно си услужват и помагат. Липсват данни да е търсено съдействие от
администрацията на район „Банкя“, на която молителят е познат. Възразява, че с оглед на
вменените от закона служебни задължения, връчителят е длъжен да отрази в съобщението
всички действия във връзка с връчването, включително и релевантните за приложението на
чл. 47, ал. 1 ГПК обстоятелства - по сведения от кои лица или въз основа на какви
наблюдения е направена констатация, че лицето не може да бъде намерено на посочения по
делото адрес, както и че не се намира лице, което е съгласно да получи съобщението.
Поддържа, че само при точното удостоверяване на извършените действия и отразените в
документа обстоятелства, надлежно оформеният официален документ има обвързваща
доказателствена сила относно удостоверените с него факти.
         Като следващо нарушение и основание за отмяна излага, че съдът не е предприел и
дължимите по силата на чл.47, ал.3 от ГПК допълнителни действия за уведомяване на
страната лично по месторабота, след констатирането на 23.09.2021 г., че лицето не се е явило
да получи книжата в определения срок.
         Обобщава, че не са били налице необходимите по закон предпоставки за залепване
на уведомление, липсва разпореждане на съда за залепване на уведомление, самото
залепване на уведомлението е извършено в разрез със законовите предписания, поради което
и назначаването на особен представител се явява незаконосъобразно. Съдът не е положил
дължимите по закон и възможни реално усилия да уведоми лично молителя В. Г. за воденото
срещу него дело, а в процесния случай всички предписани от закона мерки за лично
уведомяване на страната са особено съществени с оглед на необходимостта да се установи
фактът на приемане или отказ от наследството, предопределящо за наличието на
процесуална и материалноправна легитимация на новоконституираните ответници.
            Като самостоятелно основание за неправилност на крайния акт на съда поради
допуснати нарушения при воденето на процеса е въведено, че молителят не е бил надлежно
представляван поради назначаването на общ особен представител на двамата синове на


                                             2
починалия ответник, които имат противоречиви интереси. Бащата М. В. Г. е напуснал
семейството, когато В. е бил около шестгодишен и заживял на съпружески начала с
ответницата Л. Г. Д., с която имат син - М. М. В.. След раздялата на семейството молителят
В. Г. не е поддържал никакви контакти с баща си, няма никаква лична или имуществена
връзка с него и след смъртта му е направил отказ от наследство по установения от закона
ред.
       Искането е за отмяна на въззивното решение, постановено по отношение на молителя
В. Г. при нарушение на процесуалните правила, довело до лишаването му от правото да
участва по делото лично или чрез упълномощен от него представител.
         В писмен отговор „Юробанк България“ АД оспорва основателността на молбата за
отмяна. Счита молбата за просрочена, в евентуалност за неоснователна. Възразява, че
молителят е имал защитник в производството пред апелативния съд и неговите права на
участие не са нарушени.
       В откритото съдебно заседание В. Г. се яви лично със своя пълномощник. Ответникът
по молбата „Юробанк България“ АД се представлява от юрисконсулт на дружеството.
Ответниците по молбата Л. Г. Д. и М. М. В., редовно призовани не се явиха и не изпратиха
представители. В съдебното заседание бяха разпитани двама допуснати свидетели на
молителя. В хода на устните състезания процесуалният представител на В. Г. излага
съображения за основателност на молбата и излага подробни доводи. „Юробанк България“
АД счита молбата за неоснователно по аргументите, изложени в отговора по чл.306,ал.3,изр.
второ ГПК.
     За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
      Следва да се приеме, че молбата за отмяна е подадена в срока по чл.305,ал.1,т.5 ГПК с
оглед датата, на която молителят установява, че е узнал за постановеното решение на САС.
Изводът за спазване на срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК е обусловен от подаването на
молбата на 10.10.2024г ., заявения от молителя момент на узнаване за решението,
удостоверен чрез връчване на покана за доброволно изпълнение по изп. дело № №
20248380401904 по описа на ЧСИ Милен Бъзински и липсата на данни той да е уведомен за
решението в момент, предхождащ визирания.
      Правното основание на подадената молба е чл.303,ал.1,т.6 ГПК. С въззивното решение
по жалба на банката е частично отменено първоинстанционното решение в отхвърлителната
част, вместо което е признато за установено по реда на чл.422 ГПК, че в условията на
солидарност молителят В. Г. има задължение към „Юробанк“АД, произтичащо от договор за
жилищен кредит, обезпечен с ипотека, в размер на 16 197.52 евро, ведно със законна лихва,
като е потвърдено първоинстанционното решение, с което установителният иск е уважен до
размер на сумата 2 034.42 евро дължими погасителни вноски за главницата по кредита.
            Несъмнено е налице правен интерес да иска отмяна на въззивното решение за
конституирания във въззивното производство като ответник по материалноправния спор В.
Г.. В настоящото производство молителят представя доказателства, че е подал на
26.06.2024г. молба за отказ от наследството на своя баща М. В. Г., починал на 04.04.2020г.,
което обстоятелство не е отчетено във въззивния акт, и по отношение на В. Г. е налице
изпълнителен титул, срещу който той се защитава по реда на чл.303 ГПК. Налице са и
доказателства, че ЧСИ е оставил без уважение молбата да бъде прекратено поради отказ от
наследство изпълнителното производство срещу длъжника правоприемник В. Г., със
съображения за обхвата на субективните предели на изпълнителния лист.
           Фактите относно развитието на процеса пред апелативния съд са изцяло коректно
посочени в молбата за отмяна - като ответник В. Г. е конституиран в хода на въззивното
производство по реда на чл.227 ГПК след смъртта на М. В. Г. и е призован от адреса,
посочен в удостоверението за наследници – град Банкя, ул.6-та № 2. Съобщението до


                                            3
молителя, изпратено за съдебното заседание, насрочено за 07.10.2021г. и оформено на
07.09.2021 г. (л.89 от делото) от призовкар при СГС е със съдържанието: „Адресът е посетен
на 07.08. - събота, на 16.08, 30.08., и на 07.09., но никой не е открит. Залепено уведомление“.
При тези данни съставът на САС е разпоредил назначаване на особен представител на
разноски на ищеца, който е представлявал съвместно двамата новоконституирани по реда на
чл.227 ГПК ответници.
         По съществото на молбата по чл.303 ГПК:
            Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК е налице, когато са нарушени
съдопроизводствените правила, гарантиращи надлежно представителство на страната от
особен представител - както в случаите на допуснато процесуално представителство от
особен представител, въпреки липсата на законовите предпоставки за това, така и в случаите
на недопуснато процесуално представителство от особен представител, въпреки наличието
на законовите предпоставки за това. Основанието по т. 6 на чл.303,ал.1 ГПК дава право на
защита при нарушено право на участие на страната в производството – лично, чрез
упълномощен от нея представител или чрез назначен особен представител; когато страната
поради нарушаване на съответните правила е била или съответно не е била представлявана
от лице по чл. 29 ГПК.
         Според установената съдебна практика на ВКС (решенията по гр.д.№ 4785/2018г., по
гр.д.№ 3632/2022г., по гр.д.№ 1241/2024г., всички на 3 г.о. на ВКС), поредността на
връчването на призовките и съобщенията е установена в чл. 38 ГПК като гаранция, че
страните ще бъдат призовани лично. Установените в разпоредбата на чл. 47, ал. 1 – 6 ГПК
правила обезпечават правото на участие на ответника в процеса и надлежното му
представителство и съдържат последователни правила, които съдът трябва стриктно да
спази, преди да приложи разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК.
          С оглед на така посочените изисквания на процесуалния закон, молбата за отмяна е
основателна:
              1/ Основателно е възражението в молбата за отмяна, че оформеното на дата
07.09.2021г. съобщение до В. Г., макар и да дава информация за осъществени най-малко три
посещения на адреса в интервала, посочен в чл.47,ал.1, изр.трето ГПК, не съдържа данни, че
е търсено, но не е намерено „лице, което е съгласно да получи съобщението“, каквото
изискване, кумулативно с предпоставката „ответникът да не бъде намерен в продължение на
един месец на посочения по делото адрес“, се съдържа в разпоредбата на чл.47,ал.1, изр.
първо ГПК. Същевременно разпитаните свидетели установиха, че домът, в който живее
молителят е къща, която има ограда, но достъпът до дома не е ограничен - дворната врата не
се заключва, от лявата й страна има пощенска кутия, а в района има съседи, които живеят
постоянно и могат да дадат информация, респ. да приемат съобщение, което да предадат.
      2/ Основателно е възражението в молбата, че върнатото съобщение с дата 07.09.2021г.
не съдържа информация къде е залепено съобщението, указващо ответникът да се яви в
канцеларията на съда да получи книжата, т.е. къде е мястото, посочено в чл.47,ал.1, изр.
първо ГПК - на вратата, на пощенската кутия, на видно място около вратата, било ли е
пуснато в пощенската кутия, каквато свидетелите категорично установяват, че има до
дворната врата.
             3/ Основателно е възражението в молбата за отмяна, че следващата стъпка,
последователност в законовите изисквания към редовното призоваване по реда на чл.47 ГПК
е, при неявяване на ответника в канцеларията на съда да получи книжата, съдът да извърши
служебно дължима проверка на месторабота и да разпореди връчване по месторабота - чл.
47, ал. 3, изр. последно ГПК, каквито действия по делото няма данни да са осъществени.
               Назначаването на особен представител на ответника по силата на изричната
разпоредба на 47,ал.6 ГПК („когато установи редовност на връчването....“), е вследствие на


                                              4
констатация за редовност на действията по връчване, каквато в случая по изложените по-
горе съображения не е налице, а назначаването на такъв представител в конкретния случай
не санира посочените допуснати нарушения.
          Отсъствието на нарочно разпореждане на съда за призоваване чрез залепване на
уведомление - чл. 47,ал.6, изр. първо ГПК не е съществено процесуално нарушение и в
случая е без значение за изхода на производството по чл.303 ГПК.
       При извода за нарушено право на участие на В. Г. в процеса, изследването на въпроса
дали двамата съвместно представлявани конституирани наследници, са имали
противоречиви интереси, доколкото са еднокръвни братя, а майката на В. (разпитана като
свидетелка) не е поддържала контакти с бившия си съпруг, който е създал ново семейство, е
безпредметно.
         По тези съображения настоящият състав приема, че молбата за отмяна подлежи на
уважаване на основанието по чл.303,ал.1,т.6 ГПК. Следва да бъде отменено въззивното
решение, с което след отмяна на първоинстанционния акт за отхвърляне на иска по чл.422
ГПК за разликата от 2 034.42 евро до 18 231.94 евро, този иск е уважен срещу молителя (и то
в условията на солидарност, каквато не е налице при наследствено правоприемство) за
посочената разлика от 16 197.52 евро - изискуема главница по договора за кредит, обезпечен
с ипотека, ведно със законни лихви и разноски и делото следва да бъде върнато на САС за
ново разглеждане от фазата изслушване на заключението на вещото лице Росен Стоянов,
депозирано на 19.05.2021г. Изрично следва да се посочи, че решението на САС в частта за
потвърждаване на първоинстанционния акт за уважаване на установителния иск за сумата
2 034.42 евро - дължими погасителни вноски за главница по кредита не подлежи на отмяна,
тъй като в тази част то не е било обжалвано от наследодателя М. В. Г., чиято смърт е
настъпила в хода на въззивното производство, образувано 2019г., а и съгласно представеното
уточнение от 28.01.2026г. самият молител съвсем коректно заявява петитум за отмяна на
въззивното решение в частта за сумата 16 197.52 евро, ведно присъдените лихви и разноски.
        Предвид уважаването на молбата за отмяна направените от молителя в настоящото
производство разноски подлежат на присъждане с решението по съществото на спора,
съгласно разясненията, дадени в т. 4 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело
№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
     По изложените съображения, ВКС, ТК, състав на Първо т.о.




                                       РЕШИ:


          Отменя на основание чл.303,ал.1, т.6 ГПК влязлото в сила решение № 10085 от
05.08.2022г. по в.гр.д.№ 6168/2019г. на Софийски апелативен съд, имащо за резултат
уважаване на установителния иск, предявен по реда на чл.422 ГПК от „Юробанк България“
АД за сумата 16 197.52 евро - изискуема главница по договор за жилищен кредит обезпечен
с ипотека от 19.04.2007г., ведно със законни лихви и разноски по отношение на ответника
В. М. Г..
           Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд София по
отношение на ответника В. М. Г..

       Решението не подлежи на обжалване.



                                            5
    Председател: _______________________

       Членове:

              1. _______________________

              2. _______________________




6