Недопустимост на иск за собственост срещу община при висяща реституция

Текстът на акта

                                  РЕШЕНИЕ
                                       № 189
                               гр. София, 25.03.2026 г.


                       В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:


                                 Председател: Здравка Първанова
                                 Членове:     Розинела Янчева
                                              Радост Бошнакова

при участието на секретаря Славия Г. Тодорова
като разгледа докладваното от Здравка Първанова Касационно гражданско
дело № 20248002103870 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 5203/23.08.2024 г., подадена от община Ковачевци,
представлявана от кмета В. С., чрез адвокат Н. Н. срещу въззивно решение № 172/21.04.2024
г. по в. гр. д. № 216/2024 г. на Окръжен съд – Перник.
В касационната жалба се поддържа, че решението е недопустимо и неправилно поради
нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила
и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. Поддържа
се, че общината не е пасивно легитимирана по предявения иск, с който се иска по отношение
на нея да се установи, че ищецът е собственик на земеделски имот по §4 ЗСПЗЗ, при условие
че не е издаден акт за общинска собственост за същия имот и е налице висяща
реституционна претенция.
Ответникът по касация Т. И. Й., [населено място], твърди, че въззивното решение е
правилно и обосновано и моли същото да бъде оставено в сила.
С определение № 3473/02.07.2025г. е допуснато касационно обжалване на въззивното
решение в хипотезата на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за проверка на изводите на въззивния
съд, че макар и материалноправно легитимиран да отговаря по така предявения
положителен установителен иск, ответникът община Ковачевци не може да релевира
защитно възражение, че давност в полза на ищеца не е текла, поради липса на правен

                                            1
интерес - чл.26, ал.2 ГПК, а от поддържане на възражение в този смисъл интерес имат само
наследниците на третото лице, защото на тях евентуално ще бъде реституиран процесният
имот.
Върховният касационен съд, състав ІІ г.о. при проверка на заявените в касационната жалба
касационни основания, намира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение №248 от 28.12.2023 г. по гр. д. № 870/2022 г.
на Районен съд – Радомир, с което е признато за установено по предявения от Т. И. Й. срещу
община Ковачевци иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищцата е собственик на поземлен имот с пл.
№ * от кадастрален район 52 на местността „Ц. р.“ в землището на [населено място], община
К., с площ от около 1000 кв. м, при граници (съседи): имот с пл. № * - собственост на Е. Г.,
имот с пл. № * - собственост на Т. Й., път и гора.
Въззивният съд е приел за неоснователни твърденията на ответната община за липса на
пасивна процесуална легитимация. Посочил е, че въпросът е разрешен с определение №
934/30.12.2022 г. по гр.д. №665/2022 г. на Окръжен съд-Перник. За установено е счел, че с
договор за покупко-продажба от 2011 г. М. А. П. - М. е продала на ищцата Т. Д. недвижим
имот, придобит на основание § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ и по давностно владение, находящ се в
землището на [населено място], общ. К., обл. П., представляващ поземлен имот с пл. № * -
бивша земя за земеделско ползване от кадастрален район 52 по плана на м. „Ц. р.“, в
землището на [населено място], с площ от 600 кв. м, ведно с находящата се в имота,
построена без строителни книжа, но търпима съгласно изискванията на § 16, ал.1 ПР на
ЗУТ, сграда със застроена площ от 33 кв. м. С писмо от 02.12.2021 г. на община Ковачевци
ищцата е уведомена, че за имот пл. № * има заявени реституционни претенции. С
последващо писмо община Ковачевци е уведомила Й., че имот пл. № * се води на
наследници на Н. Ц. Т., който не е деклариран от тях, поради което е невъзможно да бъде
издадена данъчна оценка. В писмо на Областна администрация – Перник е посочено, че в
подадените реституционни преписки, по които е компетентен да се произнесе областният
управител, не се намират такива, касаещи процесния имот пл. № *. Съгласно писмо
№56/2023г. на ОЗС – Ковачевци в регистрите на земеделските земи и гори имот с пл. № *, от
кадастрален район 52, с площ около 1000 кв.м., в местността „Ц. р.“, не съществува. От
данните по реституционната преписка и заключението на техническата експертиза съдът е
приел за установено, че с решение № 2/20.10.1992 г. на ПК - Ковачевци е признато правото
на собственост на наследниците на Н. Т. в съществуващи (възстановими) стари реални
граници върху нива с площ от 1,400 дка, находяща се в землището на [населено място], м.
„Л.“. Имотът е идентифициран като бивш имот пл. № * от правоспособното лице,
изпълнител на дейностите по изработване на ПНИ за м. „Ц. р.. Вещото лице е разяснило, че
процесният поземлен имот с идентификатор *** по ПНИ е образуван от бивш имот с пл. №
* по помощния план, но от вече възстановените имоти /с решение №11/1994г./ на
наследниците на Н. Т. няма идентичен с процесния.
Събрани са свидетелски показания, които сочат, че процесният имот е съседен на
притежавания от ищцата имот пл. № *, почистван е от съпруга й, в него са съхранявани
строителни материали, а от 2011 г. е заграден, като достъпът се осъществява през поставена


                                             2
врата. При тези фактически данни, съдът е приел, че правилно първоинстанционният съд не
е разгледал възражението на община Ковачевци, че давност в полза на ищцата не е текла. С
решението на ПК-Ковачевци от 1992г. е признато правото на собственост на наследниците
на Н.Т. на нива от 1.400 дка в м.“Л.“. Същата е идентична с бивш имот *, обособен в
помощния план. С решението на ПК собствеността на имота е призната, но не е
възстановена. Процедурата по реда на чл. 28 ППЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността
не е приключила, не е издадена заповед на кмета по реда на чл.4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ.
Направен е извод, че правен интерес от поддържане на възражение в този смисъл имат само
наследниците на Т., защото в тяхна полза евентуално би бил реституиран процесният имот,
съответно поддържането му от ответника по настоящия иск, с оглед разпоредбата на чл.26,
ал.2 ГПК, е недопустимо. Ответната община е сезирана с молба - декларация в
административно производство, която е следвало да попълни и да издаде необходимите
документи – скица и удостоверение за данъчна оценка, като отрази, че за описания имот има
реституционни претенции, но не да откаже извършване на исканата административна
услуга. В заключение въззивният съд е посочил, че ответникът не е доказал каквито и да е
правоизключващи или правопогасяващи факти, от които да има правен интерес. Препратил е
към фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд във връзка с осъщественото
от ищцата владение и липсата на владелчески действия за имота от страна на ответника.
По поддържаното и в съдебно заседание от процесуалния представител на ответника по
касация възражение, че касационната жалба е недопустима като просрочена, следва да се
посочи, че същата е постъпила в съда на 23.08.2024г. /с п.к.22.08.2024г./. Въззивното
решение е съобщено на касатора на 25.07.2024г., видно от приложеното съобщение, т.е.
преклузивният срок по чл.283 ГПК е спазен. Ирелевантни са съображенията на ответника по
касация, че съобщението за решението е връчено на община Ковачевци два месеца по-късно,
отколкото на самия него.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е недопустимо. По делото не е
установен правен интерес за ищеца от така предявения установителен иск за собственост
срещу общината. Видно от исковата молба, ищцата твърди, че е придобила по давност имот
пл.№* по к.р.52, с площ около 1000 кв.м., при граници имот №*,имот №*, път и гора.
Подала е молба-декларация до ответната община за снабдяване с констативен нотариален
акт с искане за издаване на скица и данъчна оценка. В отговор, от ответника е било
посочено, че не може да се издаде скица, тъй като за имота има реституционни претенции.
По делото е безспорно установено, че процесният имот попада в терен по §4 ДР на ЗСПЗЗ,
че е предмет на заявени реституционни претенции от трети лица, на които е признато, но не
е възстановено правото на собственост, и че не е приключила процедурата по чл.28
ППЗСПЗЗ. Безспорно е, че ответникът не претендира да е собственик на този имот и че за
него не е съставен АЧОС. След като е бил конституиран в качеството му на надлежна
страна в процеса, той е релевирал и довод, че в полза на ищцата придобивна давност не
може да тече, докато не приключи реституционната процедура. Доводите не са свързани със
защита правата на трети лица, както е посочено от въззивния съд, а с основната защитна теза
на ответника, че не е пасивно легитимиран по така предявения иск. Действително, както се


                                            3
приема в практиката на ВКС /решение № 422/2025г. по гр.д.№3712/2024г., І г.о./, преди да
разгледа основателността на заявено в процеса възражение, съдът следва да прецени
неговата допустимост с оглед наличие на правен интерес от заявяването му, както и дали
това възражение не съставлява злоупотреба с право. При спор за собственост ответникът по
иска може да се брани с възражение, че имотът не принадлежи на ищеца, а на трето
конкретно лице. Ако обаче ответникът претендира за себе си правата, предмет на правния
спор, на самостоятелно придобивно основание, предявяването на такова възражение ще
представлява недобросъвестно упражняване на процесуални права по смисъла на чл.3 ГПК с
цел да продължи да се ползва от правата върху имота. Такова възражение е лишено от
правно признат интерес.
В разглеждания случай въззивният съд е приел, че ответникът е легитимиран да отговаря по
предявения установителен иск за собственост, макар да не заявява свои права върху
процесния имот и да не оспорва правото на собственост на ищеца. Посочил е също, че
ответникът не е доказал каквито и да е правоизключващи или правопогасяващи факти, от
които да има правен интерес, както и осъществявани от него владелчески действия.
Същевременно съдът е приел, че той не може да противопоставя на ищцата доводи, че
върху имот, находящ се в терен по §4 ЗСПЗЗ, предмет на незавършила реституционна
процедура по ЗСПЗЗ, придобивна давност не тече. По този начин е отречена процесуалната
възможност за защита на ответника, за когото е приета материалноправна легитимация по
иска за собственост. Следва да се има предвид, че от ищцата не се сочат действия или
актове на ответника, които създават пречки за установяване принадлежността на правото на
собственост, поставяйки условия за изследване на обстоятелства, които не са свързани с
предвидените в закона предпоставки за установяване на правото й /определение №14/2018г.
по ч.гр.д.№190/2018г., Іг.о./, а се сочат само констатациите за наличие на незавършила
реституционна процедура. Последните са установени и от въззивния съд. Като е приел, че
ищцата има правен интерес да установява твърдяното от нея право на собственост по
отношение на ответната община, а същевременно последната не е легитимирана да заявява
възражения срещу придобивното основание, въззивният съд е разгледал недопустим иск при
недоказан правен интерес. Признаването със сила на пресъдено нещо на правото на
собственост по отношение на ответника не се явява предпоставка за издаване на КНА в
полза на ищцата, по отношение на подлежащ на реституция в полза на трето на делото лице
имот. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи
за правния интерес при всяко положение на делото. При констатация, че той е недопустим,
следва да прекрати производството по делото.
С оглед изложеното, обжалваното решение и решението на първоинстанционния съд
следва да бъдат обезсилени поради недопустимост на предявения иск и производството по
делото да бъде прекратено.
Предвид изхода на спора, на касатора следва да се присъдят направените разноски за
всички инстанции, които са в размер на 4010,48 лева.Съобразно ЗВЕРБ сумата следва да се
превалутира, като се присъдят 2050,52 евро, съгласно приложения списък по чл.80 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.


                                           4
Р   Е   Ш    И   :




ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 172/21.04.2024 г. по в. гр. д. № 216/2024 г. на Окръжен
съд – Перник и потвърденото с него решение №248 от 28.12.2023 г. по гр. д. № 870/2022 г.
на Районен съд – Радомир.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото поради недопустимост.
ОСЪЖДА Т. И. Й., [населено място], да заплати на община Ковачевци, разноски по делото
за всички инстанции в размер на 2050,52 евро.


                                                Председател: _______________________

                                                     Членове:

                                                            1. _______________________

                                                            2. _______________________




                                           5