Придобиване по давност на чужда идеална част при съсобственост

Текстът на акта

                                   РЕШЕНИЕ
                                        № 280
                                гр. София, 11.05.2026 г.


                        В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети
април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                                  Председател: Светлана Калинова
                                  Членове:     Гълъбина Генчева
                                               Наталия Неделчева

при участието на секретаря Нели Й. Първанова
като разгледа докладваното от Светлана Калинова Касационно гражданско
дело № 20258002103196 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 2302/08.04.2025г., подадена от К. С. К. и В. С. К.,
чрез процесуалния представител адвокат В. Т. от АК-София, срещу решение № 40 от
10.02.2025г. по в. гр. д. № 456/2024г. на Великотърновския апелативен съд, с което като е
потвърдено първоинстанционното решение № 141 от 27.03.2024г. по гр.д. № 448/2023г. на
Плевенския окръжен съд, в обжалваните му части, е уважен предявеният от М. С. Ц. и Д. И.
Ц. срещу касаторите положителен установителен иск за собственост с правна квалификация
чл. 124, ал. 1 ГПК - за признаване правото на собственост на ищците на оригинерно
основание давностно владение върху 1/2 ид.ч. от надпартерен етаж от сграда с
идентификатор [№], на три етажа, който надпартерен етаж е със застроена площ 216 кв.м.,
съгласно скица № 18-94-2586/ 19.09.2007, а съгласно АДС, с площ 213 кв.м, с
предназначение - жилище - апартамент, състоящ се от: пет стаи, баня, клозет, вестибюл,
предверие пред вестибюла, заедно с 6/10 ид.части от общите части на сградата; 1/2 ид.ч. от
масивен бункер, представляващ сграда с идентификатор [№], със застроена площ 73 кв.м.,
съгласно скица, а съгласно АДС, със застроена площ 80 кв.м., с предназначение-друг вид
сграда за обитаване; 1/2 ид.ч. от масивен гараж, представляващ сграда с идентификатор [№],
със застроена площ 34 кв.м, заедно с 1/2 ид.ч. от 6/10 идеални части от имота, върху който са
построени сградите, представляващ ПИ с идентификатор [№], с площ 629 кв.м., с начин на
трайно ползване-ниско застрояване (до 10 м.), трайно предназначение-урбанизирана със стар

                                             1
идентификатор-УПИ [№], кв.78, при съседи на имота: [№]: [№]: [№], [№], [№], и е отменен
на основание чл.537 ал. 2 ГПК констативен нотариален акт № 31/05.06.2007г. на нотариус К.
П. с рег. № 218 при НК, с район на действие РРС, за описаните в пункт трети от акта
недвижими имоти, а именно: 188,70/629 ид.ч. от дворно място, представляващо УПИ [№], от
кв.78 по плана на [населено място] при описани съседи на имота и заедно с 1/2 ид.ч. от
надпартерен етаж от построената в това дворно място масивна жилищна сграда със
застроена площ от 217 кв.м., съгласно скица № 18-94-2586/ 19.09.2007г., а съгласно заповед
№ 2100/28.10.1994г. на кмета на [община], с площ 213 кв.м., заедно с 3/10 ид.части от
общите части на сградата; 1/2 ид.ч. от масивен бункер, построен в това дворно място, със
застроена площ 73 кв.м., съгласно скица, а съгласно заповед № 2100/28.10.1994г. на кмета на
[община], със застроена площ от 80 кв.м., и 1/2 ид.ч. от масивен гараж, построен в същото
дворно място, със застроена площ от 34 кв.м.
Касаторите поддържат, че въззивното решение е неправилно като постановено при
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на
материалния закон и необоснованост.
 Молят обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявените срещу тях искове
бъдат отхвърлени и им бъдат присъдени направените пред трите инстанции съдебни
разноски.
Допълнителни съображения излагат в проведеното по делото открито съдебно заседание,
както и в представената писмена защита.
 В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касационна жалба М. С. Ц. и
Д. И. Ц., чрез процесуалния представител адвокат С. Ю. Р. от АК-В., изразяват становище,
че касационната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения.
Претендират присъждане на направените по делото разноски.
Допълнителни съображения излагат в писмено становище, представено на 22.04.2026г.
С определение №444/30.01.2026г., постановено по настоящето дело, въззивното решение на
Великотърновския апелативен съд е допуснато до касационно обжалване по реда на чл. 280,
ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса съществува ли изискване в хипотезата, при която съсобственик
придобива по давност идеалните части на останалите съсобственици, да се установи по
делото демонстриране на намерението му за своене, така че то несъмнено да стане достояние
на другия съсобственик, за да бъдат отблъснати претенциите му и по въпроса длъжен ли е
въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на
спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото
доказателства, както и всички установени по делото факти и събрани доказателства в
тяхната съвкупност.
Върховният касационен съд, като разгледа касационната жалба при съобразяване на
поддържаните касационни основания, оплаквания и правни доводи, приема следното:
Производството по делото е образувано по предявен от М. С. Ц. и Д. И. Ц. срещу К. С. К. и
В. С. К. положителен установителен иск за собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1
ГПК за признаване за установено, че ищците са собственици на процесния недвижим имот
на основание давностно владение, с начало от 02.10.2007г. до момента на предявяване на


                                            2
иска (02.11.2020г.).
В исковата молба са изложени твърдения, че с договор за продажба, обективиран в
нотариален акт № 191, д. № 10569 от 02.10.2007г., ищците са придобили от продавачите
съсобственици Г. С. Д. и М. Д. М., действащ лично и в качеството си на баща и законен
представител на Д. М. Д., недвижими имоти, както следва: надпартерен етаж от сграда с
идентификатор [№], масивен бункер с идентификатор [№], масивен гараж с идентификатор
[№] и 6/10 ид.ч. от имота, върху който са построени сградите, представляващ ПИ с
идентификатор [№]. За закупуването на имотите са сключени два договора за банков кредит
с размери съответно 114300 евро и 25700 евро и като обезпечение върху имотите е учредена
договорна и законна ипотеки. Посочено е, че при случайна проверка в АГКК ищците
установили, че права върху продадените им имоти имат и ответниците, които са признати за
собственици с констативен нотариален акт № 197, д. № 5651/06.06.2007г. на 188,70/629 ид.ч.
от дворното място и 1/2 ид.ч. от сградите. Констативният нотариален акт бил издаден въз
основа на представените на нотариуса документи, а именно договор за продажба на
наследство от 16.10.2003г., сключен между Г. С. Д. и бащата на ответниците С. В. К..
Заявили се, че от датата на закупуване на недвижимите имоти, ищците са ги владяли
непрекъснато, явно и необезпокоявано като се снабдили с нотариален акт № 188, д. №
8522/16.11.2012г. за собственост на имотите, придобити на основание давностно владение.
Поискали са да бъде признато за установено, че са собственици на спорните идеални части
от недвижимите имоти на основание давностно владение, както и да се отмени и
констативния нотариален акт на ответниците в частта, която касае процесните имоти.
В подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба ответниците са оспорили
исковете. Заявили са, че ищците не са осъществили 10 годишно непрекъснато давностно
владение върху имотите, като давността е прекъсвана с множество действия, извършвани от
ответниците в периода 2007г. - 2020г. Оспорили са констатациите на нотариуса при
издаването на нотариален акт № 170 от 16.11.2012г., с който ищците са признати за
собственици.
По делото е установено, че на 02.10.2007г. М. Ц., по време на брака си с Д. Ц., е закупил от
Г. Д. и М. Д. М., действащ лично и като законен представител на Д. М. Д., недвижими имоти,
находящи се в [населено място], ул. Б., 2 - надпартерен етаж от сграда с идентификатор [№],
масивен бункер с идентификатор [№], масивен гараж с идентификатор [№], заедно с 6/10
ид.ч. от имота, върху който са построени сградите, представляващ ПИ с идентификатор [№],
за сумата 127000 евро. Имотите са заплатени от ищците с банков кредит като за
обезпечаване на дълга върху тях са учредени договорна и законна ипотеки, заличени на
12.10.2012г. Към момента на сделката в Служба по вписванията е вписан нотариален акт за
собственост на недвижим имот № 31, д. № 193/2007г., вписан под № 197, д. № 5651/2007г.,
издаден на 05.06.2007г., с който ответниците са признати за собственици по наследство от С.
В. К. на недвижими имоти, между които: 188,70/629 ид.ч. от дворно място, представляващо
УПИ [№] в кв. 78 по плана на [населено място], заедно с Ѕ ид.ч. от сградите. Надлежно
вписан към тази дата е и сключен в предвидената в чл. 212 ЗЗД форма договор за продажба
на наследство от 16.10.2003г., Г. Д. е продал на С. К. наследството на покойната му майка С.


                                             3
Г. Ч..
Като писмено доказателство е прието писмо от [община] от 16.11.2012г., с което е
уведомена майката на ответниците, по повод искането й за прекратяване на съсобствеността
с общината за имоти, находящи се в [населено място], ул. Б., че част от обектите са предмет,
както на нейния нотариален акт, така и на други лица.
Установено е, че ищците са се снабдили с нотариален акт за собственост на недвижими
имоти, придобити по давностно владение на 16.11.2012г. – н.а. № 170, д. № 821/2012г.,
вписан под № 188, д. № 8522/2012г.
По делото са представени искания от ищеца за свикване на общо събрание на
съсобствениците на имота от 2012г., надлежно връчвани, както и от управителя на етажната
собственост през 2015г., протоколи от проведени общи събрания от 20.12.2012г., 30.05.2013г.
и 20.06.2013г., документи от [община] по повод подавани сигнали за извършвани
строителни дейности по сградата от 2014г., отговор от СГКК по повод искане за нанасяне на
промени в КРНИ от М. Ц., с отбелязване, че е постъпило възражение от К. К. и В. К. против
исканото изменение. Приложени са квитанции за заплатени данъци и такси за имота от
ищците за периода 2007 - 2017г.
По делото са събрани гласни доказателства, от които се установява извършване от страна на
М. Ц. на действия по извършване на ремонт в имота след закупуването му, смяна на вратата
на гаража, заключването му, както и за намерението му да санира сградата с цел да живее
там и да я ползва за офис на фирмата си (св.С. Ц. и св.Р. Д.).
При тези данни първоинстанционният съд е приел, че ищците са знаели, че продавачът Г. С.
Д. не притежава права върху имота, тъй като договорът за продажба на наследство е бил
вписан в СВ на АВ-гр.Р., поради което предявеният като главен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 2 ЗС е неоснователен. Уважил е предявения като евентуален иск
с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС, като е приел, че след като по
делото несъмнено се установява продължаване на владението от датата на закупуване и
предаване на владението (10.10.2007г.), не е установена промяна във фактическото
положение на осъществяване на владелческа власт от ищеца върху процесните имоти към
18.02.2020г. (датата на подадено от ищеца заявление за промени в кадастъра по отношение
на терена) и в този смисъл след като ищецът е доказал, че е владял в различни времена
(10.10.2007г., 2012г.1 2015г. и 18.02.2020г.), то по силата на презумпцията на чл. 83 ЗС е
приел, че е владял за целия десетгодишен период на придобивна давност с начало
10.10.2007г. (доколкото по делото не се доказва противното, не е доказано владението да е
било изгубено), като постъпките на майката на ответниците като тяхна законна
представителка пред [община] от 15.10.2012г. за уреждане на съсобствеността не водят до
прекъсване на давността.
Въззивна жалба срещу така постановеното решение е подадена от К. С. К. и В. С. К. на
23.04.2024г. С определение от 10.10.2024г. въззивният съд е дал указания на
жалбоподателите да уточнят по отношение на възраженията за недопустимост и
неправилност на обжалваното решение цялото ли решение обжалват и с оглед отхвърляне
на главния иск, ако обжалват решението в тази част по отношение на неговата


                                             4
недопустимост и неправилност, да мотивират правния си интерес от това. С последваща
молба-уточнение с вх.№6714 от 05.11.2024г. К. К. и В. К. са уточнили, че обжалват
решението в частта, в която е уважен евентуалният иск, като са заявили, че считат за
правилен извода на първоинстанционния съд, че ищците са недобросъвестни и са знаели, че
купуват 1/2 идеална част от имотите от несобственик и именно по причина на тази
констатация са навели довод, че при придобиване на право на собственост върху идеални
части на съсобственик е необходимо да се докаже, че съсобственикът владее целия имот,
като трябва да е отблъснал владението и претенциите на останалите съсобственици.
Въззивният съд е приел, че ищците са установили владение върху процесните имоти от
10.10.2007г., което владение са осъществявали непрекъснато до датата на исковата молба,
съгласно представените по делото доказателства като започнали ремонт на същите,
провеждали са общи събрания във връзка с управлението им, на 16.11.2012г. са се снабдили с
нотариален акт, а на 18.02.2020г. са поискали извършване на промени в кадастъра. Прието е,
че ищците са се позовали на придобивна давност, снабдявайки се с констативен нотариален
акт на 16.11.2012г., с което ясно и по несъмнен начин са потвърдили афиширането си пред
трети лица на установеното владение.
Посочено е, че наведените в молбата уточнение от 05.11.2024г., доводи не могат да бъдат
съобразени, тъй като са извършени след изтичане на срока за въззивно обжалване и се
явяват преклудирани.
Формиран е решаващ правен извод, че предявеният иск е основателен и доказан.
Така постановеното въззивно решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество
неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
което е довело и до неправилно приложение на материалния закон.
Последователно и непротиворечиво ВКС приема в своята практика (включително
посочените в изложението решение №166 от 15.07.2013г. по гр.д.№1285/2012г. на ІІІ г.о. на
ВКС; решение №210 от 15.08.2014г. по гр.д.№6605/2013г. на ІV г.о. на ВКС; решение №222
от 27.03.2018г. по т.д.№505/2017г. на ІІ т.о. на ВКС; решение №212 от 01.02.2012г. по т.д.
№1106/2010г. на ІІ т.о. на ВКС; решение №136 от 06.11.2015г. по т.д.№2483/2014г. на ІІ т.о.
на ВКС и др.), че съдът има задължение да постанови решението си въз основа на
доказани съобразно правилата за доказателствената тежест правнорелевантни факти, като
обсъди всички допустими и относими доказателства, възраженията и доводите на страните,
съгласно чл. 235 ГПК, за което да изложи съображения. При това съдът следва да обсъди
доказателствата за всички правнорелевантни факти, да посочи кои от тези факти намира за
установени, а кои - за недоказани и да подведе установената фактическа обстановка към
приложимата правна норма. Въззивният съд дължи изследване на възраженията и доводите
на страните, доколкото това има отношение към предмета на спора, съответно към предмета
на въззивното обжалване, като трябва да изложи съображения по всички важни и
съществени положения. При изграждане на фактическите и правни изводи трябва да
изследва всички допустими и относими към предмета на спора доказателства, събрани пред
въззивната и пред първата инстанция; прави собствени заключения, които обосновава и
подкрепя от анализа на целия доказателствен материал по делото и по вътрешно убеждение,


                                            5
за да стигне до свое собствено решение, което намира отражение и в мотивите на съдебния
му акт.
Задължението на въззивния съд да се произнесе по спорния предмет на делото, след като
прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и
възражения, произтича от характера на въззивното производство. Разрешаването на спора
по същество предполага самостоятелна преценка на събраните пред двете инстанции
доказателства и на заявените от страните доводи и възражения, тъй като без извършване на
такава преценка въззивният съд не би могъл да формира свои собствени фактически и
правни изводи по основателността на предявените искове.
При това следва да се отбележи, че при произнасянето си по основателността на подадената
въззивна жалба съдът следва да съобрази предмета на правния спор, естеството на
въведените от страните твърдения за релевантните за спора факти, вкл. и правното
основание, на което искът е предявен. В настоящия случай с тази трайно установена
практика на ВКС въззивният съд не се е съобразил.
Предявявайки иска за признаване право на собственост върху Ѕ идеална част от процесните
недвижими имоти, М. С. Ц. и Д. И. Ц. поддържат, че са придобили правото на собственост
въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност с твърдението, че след сключването
на договора за покупко-продажба, обективиран в н.а.№191, дело №10569 от 02.10.2007г., при
случайна проверка в АГКК установили, че права върху продадените имоти имат и В. С. К. и
К. С. К.. При тези твърдения и след като по делото е прието, че ищците са знаели, че
продавачът Г. С. Д. не притежава права върху имота, тъй като договорът за продажба на
наследство е бил вписан в СВ на АВ-гр.Р., т.е. знаели са, че установяват фактическа власт
върху съсобствен недвижим имот, от който притежават само 1/2 идеална част, при
постановяване на решението си въззивният съд е следвало да съобрази практиката на ВКС
по приложението на чл. 69 ЗС в отношенията между съсобственици.
Както е прието в ТР №1/06.08.2012г. по тълк.д.№1/2012г. на ОСГК на ВКС, презумпцията на
чл.69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато
съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В случаите,
при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта
на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се
предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в
срока по чл.79 ЗС. Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но
да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите
съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Независимо от какъв юридически факт
произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява
фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия
държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална
част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е
обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални
части за себе си.
В настоящия случай, както вече беше посочено, М. С. С. е придобил въз основа на


                                            6
сключения на 02.10.2007г. по време на брака му с Д. И. Ц. договор за покупко-продажба
право на собственост само върху 1/2 идеална част от описаните в него обекти, като изводът
на първоинстанционния съд, че двамата са знаели, че придобиват останалата 1/2 идеална
част от несобственик по причина, че договорът, с който на 16.10.2003г. Г. Д. е продал на С.
К. наследството на покойната си майка С. Г. Ч., както и съставеният на 05.06.2007г.
констативен нотариален акт, са били вписани, не е бил спорен в производството пред
въззивния съд. Не е било спорно следователно, че след сключването на договора за покупко-
продажба М. С. Ц. и Д. И. Ц. са установили фактическа власт върху съсобствен имот.
Именно в тази насока са и наведените от В. С. К. и К. С. К. доводи в молбата-уточнение на
подадената от тях въззивна жалба с дата 05.11.2024г., които в нарушение на
съдопроизводствените правила въззивният съд е приел за преклудирани. Доколкото така
наведените доводи за необходимостта предявилите иска лица да манифестират намерение за
своене касаят приложимостта на правната норма (чл. 68, чл. 69 и чл. 79 ЗС) и то във вече
очертаните рамки на правния спор, въззивният съд е бил длъжен да ги съобрази при
очертаване на спорния предмет в постановеното по реда на чл. 267, ал. 1 ГПК определение,
като вземе предвид, че в доклада на първоинстанционния съд от 28.04.2021г. спорният
предмет не е точно очертан, доколкото на предявилите иска лица са били дадени единствено
указания, че следва да установят десетгодишно владение, което да е манифестирано без
съобразяване на двете възможни хипотези, посочени в ТР №1/06.08.2012г. по тълк.д.
№1/2012г. на ОСГК на ВКС.
Така допуснатите от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила имат за
последица неизясненост на правната рамка на спора, относима към приложимостта на чл. 69
ЗС в отношенията между съсобственици (дали се твърди, че фактическата власт върху имота
е установена като самостоятелна и от кои факти и обстоятелства подобно твърдение се
извежда; съществува ли спор между страните по този въпрос), а оттам и неизясненост на
спора от фактическа страна предвид липсата на указания за начина, по който следва да бъде
разпределена доказателствената тежест между страните при ясно очертан спорен предмет.
По така изложените съображения по реда на чл. 293, ал. 3 ГПК обжалваното решение да
бъде отменено и делото бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав с
указания по реда на чл. 267, ал. 1 ГПК спорният предмет да бъде очертан предвид доводите
и твърденията, съдържащи се в исковата молба, отговора на исковата молба и молбата-
уточнение от 05.11.2024г., като на страните бъдат дадени указания да изразят становище
досежно начина на установяване на фактическата власт върху имота от предявилите иска
лица, характера на тази фактическа власт към момента на нейното установяване и ако
изразените от спорещите страни становища са противоречиви едно спрямо друго, да бъде
извършено съответстващо на това разпределение на доказателствената тежест.
   По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо
гражданско отделение

Р   Е   Ш    И    :



                                            7
ОТМЕНЯ въззивно решение № № 40 от 10.02.2025г. по в. гр. д. № 456/2024г. на
Великотърновския апелативен съд и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Великотърновския
апелативен съд.
Решението е окончателно.


                                          Председател: _______________________

                                             Членове:

                                                    1. _______________________

                                                    2. _______________________




                                     8