Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 15 Януари 2026

Отмяна на оправдателна присъда за закана с убийство поради грешки в доказателствата

Решение №23/2026 · Върховен касационен съд · 15 Януари 2026

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Първоинстанционният съд осъжда подсъдим за закана с убийство, придружена с нанасяне на побой, но въззивният съд го оправдава, приемайки, че заканителните думи не са доказани. Върховният касационен съд отменя оправдателната присъда и връща делото за ново разглеждане. Прието е, че въззивният съд е извършил едностранчива и изолирана преценка на доказателствата, без да ги съпостави с реалните нападателни действия.

Какво приема съдът

Оценката на свидетелските показания на пострадалия не може да се основава на иницииращия жалбен документ, който няма процесуална доказателствена стойност, нито думите на дееца могат да се изолират от извършените от него съпътстващи действия на насилие.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

закана с убийствооценка на доказателствавъззивна присъдавръщане на делотопоказания на пострадал

Текстът на акта

                                    РЕШЕНИЕ
                                         № 23
                                 гр. София, 15.01.2026 г.


                        В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:


                                   Председател: Биляна Чочева
                                   Членове:     Петя Шишкова
                                                Пламен Дацов

при участието на секретаря Галина В. Иванова
в присъствието на прокурора Божидар. Г. Джамбазов
като разгледа докладваното от Биляна Чочева Касационно наказателно дело
от общ характер № 20248002200852 по описа за 2024 година
          Касационното производство е образувано по протест на прокурор при Окръжна
прокуратура – Благоевград против въззивна присъда № 32/26.06.2024 г. на Окръжен съд –
Благоевград, втори въззивен наказателен състав, постановена по ВНОХД № 387/2024 г.
            С тази присъда Благоевградският окръжен съд е отменил изцяло присъда №
2/10.01.2024 г. на Районен съд – Благоевград, постановена по НОХД № 728/2023 г., с която
подсъдимият А. Г. А. е бил признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 144, ал. 3
/стар/ вр. ал. 1 от НК. Вместо това е признал същия за невиновен в това на 22.08.2021 г., в
гр. Благоевград, около 03.30 ч., в близост до входа на заведение „Д. р.“ (на ул. И. М. № 9), да
се е заканил с убийство на Л. Ч., като отправил към него заплахи за живота му с думите „Ще
те убия, ще те утрепам…“ и му нанесъл удари с метална палка в областта на главата, удрял
го и го ритал, причинявайки му наранявания в областта на главата и тялото, довели до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, и това заканване би могло да
възбуди основателен страх от осъществяването му.
       В протеста и допълнението към него, поддържани от прокурора при ВКП, се изтъкват
доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Твърди
се, че при анализа и оценката на доказателствените източници са допуснати процесуални
нарушения, довели до игнориране показанията на пострадалия св. Ч. относно употребените


                                              1
от подсъдимия заканителните думи и незаконосъобразното оправдаване на последния.
Според прокурора показанията на св. Ч. са проверявани на базата на заявеното от него в
подадената тъжба (с искане за разследване на опит за убийство), която е без процесуална
стойност, както и в показанията на св. Р., О. и М., които не са съдържали информация по
обсъждания въпрос. Претендира се отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново
разглеждане на въззивната инстанция.
       Подсъдимият не се явява в с. з. пред ВКС, като чрез защитника си – адв. Н., изразява
становище за неоснователност на изтъкнатите в протеста доводи, , поради което моли
въззивната присъда да бъде оставена в сила.


          Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши
проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:


      Касационният протест е основателен.


        За да оправдае подсъдимия, въззивният съд е приел, че действително той е нападнал
св. Ч. с предмет, наподобяващ метална палка, нанасяйки му два удара в областта на главата
(пред лявото ухо и по тила, вследствие на които той паднал на земята, облян в кръв), а и
други такива по тялото (които по своите медикобиологични признаци са били оценени като
лека телесна повреда), но не употребил заканителните думи, включени в предмета на
обвинението по чл. 144, ал.3, вр. ал. 1 от НК – „ще те убия, ще те утрепам…“ В тази връзка
не се е доверил на показанията на св. Ч., защото от една страна такива данни не били
заявени в подадена от него „тъжба“, въз основа на която е започнало разследване по
настоящо дело, а от друга –такива думи не били чути от св. Р. и О., които съдействали за
прекратяване на побоя, нито им били споделени от св. Ч. тогава или по-късно. При
подаването на сигнала на тел. 112 св. О. не казала нищо по този повод, а единствено, че на
Ч. е нанесен побой и всичко е в кръв. Отделно от това, след като св. Ч. бил прегледан в
ЦСМП, той отишъл в 01 РПУ и провел разговор със св. М. (оперативен работник), на когото
също не съобщил да се е чувствал застрашен от отправени от подсъдимия закани за
убийство.
      Както многократно ВКС е изтъквал в своите решения, преценките относно
достоверността, надеждността и достатъчносттта на конкретни доказателства да обусловят
един или друг фактически извод, са изразна форма на това убеждение и не подлежат на
касационен контрол, ако почиват на съвкупна оценка на доказателствените материали,
изложени са конкретни и убедителни съображения поради какви причини се кредитира една
група доказателствени източници, а други не и това кореспондира на действителното им
съдържание. С изпълнението на тези процесуални изисквания се гарантира, че вътрешното
убеждение на решаващия съд е било изградено в съгласие с принципите по чл. 13 и 14 от
НПК и излагането му в мотивите е съобразено с правилата по чл. 339 вр. чл. 305 от НПК.


                                            2
        В конкретния случай ВКС намира, че проверката за достоверността на показанията на
св. Ч. (в частта им относно употребата на инкриминирания израз, обусловил обвинението по
чл. 144 , ал. 2, вр. ал. 1 от НК), е проведена въз основа на приложен изолиран и необективен
подход, а изложените съображения в подкрепа на направения извод са неубедителни.
      На първо място, макар в мотивите си съдът да е отбелязал, че липсата на описани
факти за заканителни думи в „тъжбата“ на св. Ч. от 27.08.2021 г. не е достатъчно, то е
очевидно, че на това е придадено процесуално значение, каквото не би могло да има.
Предназначението на посочения документ е да информира полицейските органи за
събитията и да инициира проверката им, която се извършва по правилата на НПК.
Съответно, обект на преценка могат да бъдат само показанията на свидетеля и точно те, а не
направените заявления в иницииращия документ, имат процесуална стойност, която да бъде
съпоставяна с други източници на доказателствена информация.
       На второ място, за да отчете показанията на св. Ч. за недостоверни, въззивният съд
неоправдано се е позовал на заявеното от св. О. и Р. – че не били чули заканителни изрази.
Сравнението с приетите за установени от същия съд факти, явно сочи, че те не са
присъствали на нападението в негово начало, а поради това няма как и да са добили
възприятия за употребените от подсъдимия думи спрямо св. Ч.. Поради това и св. О. не би
могла да съобщава такива данни при подаване на сигнала на тел. 112.
       Извън контекста на това кой е могъл или не да възприема заканителните думи,
съобщавани от св. Ч., както и дали той е споделял за това на свидетелите, вкл. на св. М.,
същественият проблем в настоящия казус е липсата на съвкупна оценка на
доказателствените материали и категоричното изолиране на думите от действията, за които
пострадалият е свидетелствал. Така, от една страна въззивният съд е приел, че между
подсъдимия и св. Ч. е имало предходна комуникация с агресивна конотация, че когато св. Ч.
е излязъл извън заведението е бил изненадващо нападнат, като са му били нанесени два
удара с метален предмет тип палка в жизН.ажна област като главата, последвано от обилно
кръвотечение, че нападението е преустановено поради съдействието на св. Р., който е чул
викове и шум от борба. При преценката за достоверност на показанията на св. Ч. (в частта за
отправените към него заканителни думи), значението на всички тези данни в тяхната
последователност, са игнорирани, което е довело и до необсъждане на психологичните
измерения на това нападение и усещанията за застрашеност за неговия живот съгласно
приетата по делото КСППЕ.
        Допуснатите нарушения при оценката на доказателствените източници не може да
бъде поправено от ВКС, поради което и въззивната присъда следва да бъде отменена, а
делото върнато за ново разглеждане на същия съд от друг съдебен състав от стадия на
съдебното заседание.
          Предвид гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 5, вр. чл. 148,
ал. 1, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение




                                                3
                                     РЕШИ:


       ОТМЕНЯ въззивна присъда № 32/26.06.2024 г. на Окръжен съд – Благоевград, втори
въззивен наказателен състав, постановено по ВНОХД № 387/2024 г. И ВРЪЩА делото за
ново разглеждане на същия съд от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание.
      Решението не подлежи на обжалване и протестиране


                                               Председател: _______________________

                                                   Членове:

                                                           1. _______________________

                                                           2. _______________________




                                          4


Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.