Отмяна на оправдателна присъда за закана с убийство поради грешки в доказателствата

Текстът на акта

                                    РЕШЕНИЕ
                                         № 23
                                 гр. София, 15.01.2026 г.


                        В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:


                                   Председател: Биляна Чочева
                                   Членове:     Петя Шишкова
                                                Пламен Дацов

при участието на секретаря Галина В. Иванова
в присъствието на прокурора Божидар. Г. Джамбазов
като разгледа докладваното от Биляна Чочева Касационно наказателно дело
от общ характер № 20248002200852 по описа за 2024 година
          Касационното производство е образувано по протест на прокурор при Окръжна
прокуратура – Благоевград против въззивна присъда № 32/26.06.2024 г. на Окръжен съд –
Благоевград, втори въззивен наказателен състав, постановена по ВНОХД № 387/2024 г.
            С тази присъда Благоевградският окръжен съд е отменил изцяло присъда №
2/10.01.2024 г. на Районен съд – Благоевград, постановена по НОХД № 728/2023 г., с която
подсъдимият А. Г. А. е бил признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 144, ал. 3
/стар/ вр. ал. 1 от НК. Вместо това е признал същия за невиновен в това на 22.08.2021 г., в
гр. Благоевград, около 03.30 ч., в близост до входа на заведение „Д. р.“ (на ул. И. М. № 9), да
се е заканил с убийство на Л. Ч., като отправил към него заплахи за живота му с думите „Ще
те убия, ще те утрепам…“ и му нанесъл удари с метална палка в областта на главата, удрял
го и го ритал, причинявайки му наранявания в областта на главата и тялото, довели до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, и това заканване би могло да
възбуди основателен страх от осъществяването му.
       В протеста и допълнението към него, поддържани от прокурора при ВКП, се изтъкват
доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Твърди
се, че при анализа и оценката на доказателствените източници са допуснати процесуални
нарушения, довели до игнориране показанията на пострадалия св. Ч. относно употребените


                                              1
от подсъдимия заканителните думи и незаконосъобразното оправдаване на последния.
Според прокурора показанията на св. Ч. са проверявани на базата на заявеното от него в
подадената тъжба (с искане за разследване на опит за убийство), която е без процесуална
стойност, както и в показанията на св. Р., О. и М., които не са съдържали информация по
обсъждания въпрос. Претендира се отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново
разглеждане на въззивната инстанция.
       Подсъдимият не се явява в с. з. пред ВКС, като чрез защитника си – адв. Н., изразява
становище за неоснователност на изтъкнатите в протеста доводи, , поради което моли
въззивната присъда да бъде оставена в сила.


          Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши
проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:


      Касационният протест е основателен.


        За да оправдае подсъдимия, въззивният съд е приел, че действително той е нападнал
св. Ч. с предмет, наподобяващ метална палка, нанасяйки му два удара в областта на главата
(пред лявото ухо и по тила, вследствие на които той паднал на земята, облян в кръв), а и
други такива по тялото (които по своите медикобиологични признаци са били оценени като
лека телесна повреда), но не употребил заканителните думи, включени в предмета на
обвинението по чл. 144, ал.3, вр. ал. 1 от НК – „ще те убия, ще те утрепам…“ В тази връзка
не се е доверил на показанията на св. Ч., защото от една страна такива данни не били
заявени в подадена от него „тъжба“, въз основа на която е започнало разследване по
настоящо дело, а от друга –такива думи не били чути от св. Р. и О., които съдействали за
прекратяване на побоя, нито им били споделени от св. Ч. тогава или по-късно. При
подаването на сигнала на тел. 112 св. О. не казала нищо по този повод, а единствено, че на
Ч. е нанесен побой и всичко е в кръв. Отделно от това, след като св. Ч. бил прегледан в
ЦСМП, той отишъл в 01 РПУ и провел разговор със св. М. (оперативен работник), на когото
също не съобщил да се е чувствал застрашен от отправени от подсъдимия закани за
убийство.
      Както многократно ВКС е изтъквал в своите решения, преценките относно
достоверността, надеждността и достатъчносттта на конкретни доказателства да обусловят
един или друг фактически извод, са изразна форма на това убеждение и не подлежат на
касационен контрол, ако почиват на съвкупна оценка на доказателствените материали,
изложени са конкретни и убедителни съображения поради какви причини се кредитира една
група доказателствени източници, а други не и това кореспондира на действителното им
съдържание. С изпълнението на тези процесуални изисквания се гарантира, че вътрешното
убеждение на решаващия съд е било изградено в съгласие с принципите по чл. 13 и 14 от
НПК и излагането му в мотивите е съобразено с правилата по чл. 339 вр. чл. 305 от НПК.


                                            2
        В конкретния случай ВКС намира, че проверката за достоверността на показанията на
св. Ч. (в частта им относно употребата на инкриминирания израз, обусловил обвинението по
чл. 144 , ал. 2, вр. ал. 1 от НК), е проведена въз основа на приложен изолиран и необективен
подход, а изложените съображения в подкрепа на направения извод са неубедителни.
      На първо място, макар в мотивите си съдът да е отбелязал, че липсата на описани
факти за заканителни думи в „тъжбата“ на св. Ч. от 27.08.2021 г. не е достатъчно, то е
очевидно, че на това е придадено процесуално значение, каквото не би могло да има.
Предназначението на посочения документ е да информира полицейските органи за
събитията и да инициира проверката им, която се извършва по правилата на НПК.
Съответно, обект на преценка могат да бъдат само показанията на свидетеля и точно те, а не
направените заявления в иницииращия документ, имат процесуална стойност, която да бъде
съпоставяна с други източници на доказателствена информация.
       На второ място, за да отчете показанията на св. Ч. за недостоверни, въззивният съд
неоправдано се е позовал на заявеното от св. О. и Р. – че не били чули заканителни изрази.
Сравнението с приетите за установени от същия съд факти, явно сочи, че те не са
присъствали на нападението в негово начало, а поради това няма как и да са добили
възприятия за употребените от подсъдимия думи спрямо св. Ч.. Поради това и св. О. не би
могла да съобщава такива данни при подаване на сигнала на тел. 112.
       Извън контекста на това кой е могъл или не да възприема заканителните думи,
съобщавани от св. Ч., както и дали той е споделял за това на свидетелите, вкл. на св. М.,
същественият проблем в настоящия казус е липсата на съвкупна оценка на
доказателствените материали и категоричното изолиране на думите от действията, за които
пострадалият е свидетелствал. Така, от една страна въззивният съд е приел, че между
подсъдимия и св. Ч. е имало предходна комуникация с агресивна конотация, че когато св. Ч.
е излязъл извън заведението е бил изненадващо нападнат, като са му били нанесени два
удара с метален предмет тип палка в жизН.ажна област като главата, последвано от обилно
кръвотечение, че нападението е преустановено поради съдействието на св. Р., който е чул
викове и шум от борба. При преценката за достоверност на показанията на св. Ч. (в частта за
отправените към него заканителни думи), значението на всички тези данни в тяхната
последователност, са игнорирани, което е довело и до необсъждане на психологичните
измерения на това нападение и усещанията за застрашеност за неговия живот съгласно
приетата по делото КСППЕ.
        Допуснатите нарушения при оценката на доказателствените източници не може да
бъде поправено от ВКС, поради което и въззивната присъда следва да бъде отменена, а
делото върнато за ново разглеждане на същия съд от друг съдебен състав от стадия на
съдебното заседание.
          Предвид гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 5, вр. чл. 148,
ал. 1, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение




                                                3
                                     РЕШИ:


       ОТМЕНЯ въззивна присъда № 32/26.06.2024 г. на Окръжен съд – Благоевград, втори
въззивен наказателен състав, постановено по ВНОХД № 387/2024 г. И ВРЪЩА делото за
ново разглеждане на същия съд от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание.
      Решението не подлежи на обжалване и протестиране


                                               Председател: _______________________

                                                   Членове:

                                                           1. _______________________

                                                           2. _______________________




                                          4