Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 27 Май 2026

Отмяна на влязло в сила съдебно решение при ответник с адрес в чужбина

Решение №308/2026 · Върховен касационен съд · 27 Май 2026

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Гражданка, живееща в Австрия, иска отмяна на съдебно решение, с което е осъдена да заплати сметки за парно на топлофикационно дружество. Районният съд я е уведомил чрез залепване на уведомление на постоянния ѝ адрес в България и ѝ е назначил особен представител, въпреки че в регистрите е имало данни за настоящ адрес в чужбина. Върховният касационен съд отменя осъдителното решение, тъй като ответницата е била лишена от право на лично участие, и връща делото за ново разглеждане.

Какво приема съдът

Когато има данни, че ответникът живее в чужбина, не може да се приложи процедурата по връчване чрез залепване на уведомление по чл. 47 от ГПК без спазване на изискванията за връчване на лица с неизвестен адрес в чужбина, включително изискване на нарочна декларация от ищеца и публикация в „Държавен вестник“.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

отмяна на влязло в сила решениевръчване чрез залепваненастоящ адрес в чужбинаособен представителлишаване от участиеТоплофикация

Текстът на акта

                                   РЕШЕНИЕ
                                        № 308
                                гр. София, 27.05.2026 г.


                        В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април
през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                                  Председател: Албена Бонева
                                  Членове:     Боян Цонев
                                               Мария Христова

при участието на секретаря Александра В. Чолакова
като разгледа докладваното от Боян Цонев Касационно гражданско дело №
20268002100317 по описа за 2026 година
Производство по чл. 307, ал. 2 и ал. 3 от ГПК.
Образувано е по подадена от Т. П. Д., чрез процесуалния й пълномощник адв. В. И., молба
за отмяна на влязлото в сила решение № 3721/05.03.2025 г., постановено по гр. дело №
51369/2023 г. на Софийския районен съд (СРС), – в частта, с която молителката е осъдена да
заплати на „Топлофикация София” ЕАД следните суми: на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – сумата 932.22 лв., представляваща главница за доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода месец август 2020 г. – месец април 2022 г.; сумата
93.68 лв., представляваща лихва за забава за периода 15.09.2021 г. - 24.04.2023 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от 18.09.2023 г. до окончателното изплащане на
сумата; както и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК – сумата 735.18 лв., представляваща
направени по делото разноски.
С молбата се навежда основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Молителката
твърди, че през 1981 г. е напуснала България, придобила е австрийско гражданство под
името Т. Вайнбергер и живее в гр. Виена, Австрия. През месец юни получила писмо с изх. №
1017-50-75-2/22.05.2025 г. от Националния осигурителен институт (НОИ), от което разбрала,
че в нейно отсъствие е било водено гражданско дело, като след извършена справка от
пълномощника й в СРС се установило, че срещу нея са образувани от „Топлофикация
София” ЕАД осем граждански производства, едно от които е процесното. Твърди, че по
същото е установено чрез справка в регистъра на Национална база данни (НБД)
„Население“, че тя има настоящ адрес в Австрия и не живее в България, но въпреки това


                                             1
съдът приложил процедурата по чл. 47 от ГПК, което молителката счита за нарушение на
процесуалните правила, позовавайки се на практика на ВКС. Изтъква също, че на
дружеството-ищец е било известно, че тя не живее на територията на страната, тъй като с
разпореждания по други две дела на СРС са отхвърлени заявления на дружеството по чл.
410 от ГПК, по съображения, че молителката няма обичайно пребиваване на територията на
страната, а от 23.05.2012 г. има настоящ адрес в Австрия. Изложеното в молбата за отмяна се
поддържа в откритото съдебно заседание, чрез адв. И., който изтъква, че между същите
страни, при същата фактическа обстановка и доказателства, състав на ІІІ-то гр. отд. на ВКС
е уважил молба за отмяна на друго влязло в сила решение на СРС.
Насрещната страна – ищецът „Топлофикация София” ЕАД, в отговора си, подаден чрез
процесуалния му пълномощник юрк. М. К., излага становище за недопустимост на молбата
за отмяна, а при условията на евентуалност навежда съображения за неоснователност на
същата. Отговорът се поддържа с молба от 28.04.2026 г., подадена чрез юрк. Александър
Кокоранов.
Вторият ответник по молбата за отмяна – третото лице „Директ“ ЕООД, участвало в
исковото производство като помагач на ищеца, не е подало отговор на молбата и не заявява
становище по нея.
Както е прието и в определение № 848/23.02.2026 г., постановено по делото по реда на чл.
307, ал. 1 от ГПК, молбата за отмяната е процесуално допустима.
Разгледана по същество, молбата е основателна.
От книжата по гр. дело № 51369/2023 г. на СРС се установява, че в исковата молба, подадена
на 18.09.2023 г., дружеството-ищец е посочило като адрес за призоваване на ответницата
(молителката) адресът на процесния топлоснабден имот – гр. София, ул. „Симеонов век“ №
26, ет. 3, ап. 5. На този адрес съдът не е изпращал преписи от исковата молба и
приложенията й, но и молителката не твърди да е могло да бъде извършено редовно
връчване на този адрес, включително чрез друго лице, респ. – не се твърди нарушение на чл.
38, ал. 1 от ГПК. Съдът е предприел връчване на преписите от исковата молба и
приложенията й на адрес на молителката, посочен в представено с исковата молба
удостоверение за наследниците на Емануил Бонев Христов, а именно – гр. София, ул. „Петър
Богдан“ № 18. От този адрес съобщението е върнато в цялост, с отбелязване от 10.06.2024 г.
на връчителя (призовкаря), че молителката не живее там, по сведение на съсед Павел
Христов Денков. От изискана от съда справка от НБД „Население“ е установено, че от
19.10.2000 г. постоянният адрес на молителката е същият – гр. София, ул. „Петър Богдан“ №
18, а от 23.05.2012 г. настоящият й адрес е в Австрия, без да е посочен точен адрес там. С
разпореждане № 91011/25.06.2024 г. СРС е разпоредил преписите от исковата молба и
приложенията й да се връчат на постоянния адрес, чрез залепване на уведомление, което е
осъществено по реда на чл. 47, ал. 1 и ал. 2 от ГПК на 29.06.2024 г., като връчителят
(призовкарят) отново е посочил, че молителката не живее на адреса, по сведение на същия
съсед. С определения №№ 38230/23.09.2024 г. и 42233/17.10.2024 г., след като е установил
изтичането на срока по чл. 47, ал. 5 от ГПК, указал е на ищеца да внесе депозит за
възнаграждение и е уведомил Софийската адвокатска колегия, СРС е назначил определения


                                            2
от колегията, адв. К. М. М. за особен представител на ответницата (молителката), като на
него са връчени преписите от исковата молба и приложенията й, същият е представлявал
молителката в развилото се първоинстанционно производство и на него е връчен препис от
решение № 3721/05.03.2025 г., чиято частична отмяна иска молителката.
От представените с молбата за отмяна, разпореждане от 03.09.2019 г. по гр. д. № 38289/2019
г. на СРС и разпореждане № 109075/03.09.2019 г. по ч. гр. д. № 30559/2023 г. на СРС се
установява, че със същите съдът, след като е установил, че настоящият адрес на молителката
е в чужбина – Австрия, на основание чл. 411, ал. 2, т. 5 (предишна т. 4) от ГПК е отхвърлил
заявленията на „Топлофикация София” ЕАД за издаване на заповеди за изпълнение по чл.
410 от ГПК срещу молителката.
При така установените обстоятелства по делото, съставът на ВКС намира, че връчването на
преписите от исковата молба и приложенията й на молителката по реда на чл. 47 от ГПК,
макар и при спазване на процедурата, регламентирана в него, е осъществено в нарушение на
съдопроизводствените правила и е довело до лишаването на молителката от участие като
ответник в исковото производство и до ненадлежното й представляване по същото, по
смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Това е така, защото предвид данните от справката от
НБД „Население“, че молителката (ответницата) има настоящ адрес (респ. – местоживеене) в
чужбина, не са били налице предпоставките за прилагане на фикцията за връчване чрез
залепване на уведомление на постоянния адрес и за назначаване на особен представител.
Съгласно трайно установената практика на ВКС, уредбата по чл. 47 от ГПК не следва да се
прилага в отклонение от процесуалните принципи и водещите изисквания за осигуряване на
лично участие на страните в процеса, поради което съдът трябва да се стреми да осигури
реално уведомяване на ответника за заведеното дело, когато по него има сигурни данни
(както в случая), че същият е с местоживеене и/или обичайно местопребиваване в чужбина.
В тези случаи залепването на уведомление по реда на чл. 47, ал.ал. 1-3 от ГПК не е
достатъчно, а по аналогия следва да се приложи и редът по чл. 48 от ГПК, като съдът изиска
от ищеца декларация, че не му е известен адрес на ответника в чужбина. Само след като с
такава декларация, под страх от наказателна отговорност (чл. 313, ал. 1 от НК), ищецът
потвърди това обстоятелство, съдът следва да разпореди съобщението да се извърши чрез
публикация в неофициалния раздел на „Държавен вестник“ и, ако въпреки публикацията
ответникът не се яви да получи преписите от исковата молба и приложенията, едва тогава
съдът следва да пристъпи към назначаването на особен представител, съгласно чл. 47, ал. 6 и
чл. 48, ал. 2 от ГПК. Само по този начин се постига възможно най-широко оповестяване на
заведеното срещу ответника дело и по-голяма възможност той да узнае за него, респ. – и
целта на закона – възможност ответникът реално да участва лично или чрез надлежен
представител в съдебното производство. Наред с горното, посочването в исковата молба на
адрес на ответника в България, въпреки знанието от страна на ищеца, че ответникът не
живее в страната, съставлява нарушение на задължението по чл. 3 от ГПК за добросъвестно
упражняване на процесуалните права. В случая е налице такава недобросъвестност, тъй като
при подаването на исковата молба на 18.09.2023 г., на дружеството-ищец вече е било
известно от разпореждане от 03.09.2019 г. по гр. д. № 38289/2019 г. на СРС и разпореждане


                                            3
№ 109075/04.09.2023 г. по ч. гр. д. № 30559/2023 г. на СРС, че ответницата (молителката)
няма обичайно местопребиваване в България и че местоживеенето й е в Австрия. При
установяването на последното обстоятелство от справката от НБД „Население“, направена и
по процесното гр. дело № 51369/2023 г., именно само чрез изискване от ищеца на
декларация по чл. 48, ал. 1 от ГПК, съдът е можел да се убеди дали в случая е налице
изключението по чл. 1.2 от Регламент (ЕО) 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета
от 13.11.2007 г. относно връчване в държавите-членки на съдебни и извънсъдебни
документи по граждански или търговски дела, за да не допусне процесуално нарушение чрез
неприлагане регламента по отношение на ответницата (молителката). В смисъла на така
изложеното е и трайно установената практика на ВКС – посочените от страна на
молителката, решение № 80/06.04.2016 г. по гр. д. № 6156/2015 г. на ІІІ-то гр. отд. и
определение № 649/22.11.2010 г. по ч. гр. д. № 631/2010 г. на ІV-то гр. отд., както и служебно
известните на съда, решение № 176/17.03.2026 г. по гр. д. № 4705/2025 г. на ІІІ-то гр. отд.,
решение № 692/2024 г. по гр. д. № 1690/2024 г. на ІІІ-то гр. отд., решение № 43/20.07.2021 г.
по гр. д. № 1356/2020 г. на IV-то гр. отд., решение № 47/07.03.2016 г. по гр. д. № 6114/2015 г.
на III-то гр. отд., решение № 306/04.12.2015 г. по гр. д. № 5240/2015 г. на III-то гр. отд.,
решение № 149/12.06.2014 г. по гр. д. № 1859/2014 г. на I-во гр. отд., а също и решение от
19.12.2012 г. по дело С-325/11 на Съда на Европейския съюз.
В заключение, молбата за отмяна на осъдителната част на влязлото в сила решение №
3721/05.03.2025 г. на СРС, следва да бъде уважена и делото следва да се върне на същия съд
– за новото му разглеждане от друг съдия. Новото разглеждане следва да започне с надлежно
връчване на преписите от исковата молба и приложенията й, чрез изрично посочения за тази
цел в молбата за отмяна, съдебен адресат на молителката – адв. В. Б. И. с адрес: гр. София,
пл. „Райко Даскалов“ № 4, ет. 1, ап. 1.
По претенциите на страните за присъждане на разноските, направени в настоящото
отменително производство, компетентен да се произнесе е СРС с крайния си съдебен акт,
постановен при новото разглеждане на делото, с оглед изхода на същото, съгласно
разпоредбите на чл. 78 от ГПК (в този смисъл са и задължителните указания и разяснения,
дадени с т. 4 от тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско
отделение


                                         РЕШИ:
ОТМЕНЯ, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, влязлото в сила решение №
3721/05.03.2025 г., постановено по гр. дело № 51369/2023 г. на Софийския районен съд, – в
частта, с която Т. П. Д. е осъдена да заплати на „Топлофикация София” ЕАД следните суми:
на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – сумата 932.22 лв., представляваща
главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода месец август 2020 г. –
месец април 2022 г.; сумата 93.68 лв., представляваща лихва за забава за периода 15.09.2021
г. - 24.04.2023 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 18.09.2023 г. до

                                              4
окончателното изплащане на сумата; както и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК –
сумата 735.18 лв., представляваща направени по делото разноски.
ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за ново разглеждане в посочената част от друг
съдия, съобразно указанията, дадени в мотивите към настоящото решение.
Решението не подлежи на обжалване.


                                               Председател: _______________________

                                                   Членове:

                                                          1. _______________________

                                                          2. _______________________




                                          5


Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.