Обезщетение за ползване на изцяло застроен съсобствен имот при суперфиция

Текстът на акта

                                  РЕШЕНИЕ
                                       № 41
                               гр. София, 22.01.2026 г.


                       В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:


                                 Председател: Снежанка Николова
                                 Членове:     Гергана Никова
                                              Соня Найденова

при участието на секретаря Теодора К. Иванова
като разгледа докладваното от Гергана Никова Касационно гражданско дело
№ 20238002103770 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 290 ГПК.
С постановеното по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК Определение № 2949 от
12.06.2024 г. касационната жалба, подадена от В. В. Х. и Р. В. М. и приподписана от адвокат
Д. Ш. от АК – С. З., е преценена като процесуално допустима и е допуснато касационно
обжалване на въззивно Решение № 187 от 17.05.2023 г. по в.гр.д.№ 370/2022 г. на Окръжен
съд - Пазарджик, ІІ гр.състав, в частта, с която (след частичното отменяване на Решение №
260238 от 19.11.2020 г. по гр.д.№ 361/2012 г. по описа на Районен съд – Пазарджик) са
отхвърлени предявените от В. В. Х. и Р. В. М. срещу „Търговска къща - Инвест“ ЕАД искове
с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на обезщетения за лишаването на ищците
от ползването на съсобствен недвижим имот за периода от 01.02.2009 г. до 31.08.2009 г. в
общ размер от 6 305,38 лв.
С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно по смисъла на
чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторките обръщат внимание, че по същия казус за друг период от време
е налице влязло в сила решение, с което исковете им с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС са
уважени от друг състав на ОС – Пазарджик. При разглеждането на настоящото дело са
допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в незаконосъобразен отвод
на двама от съдиите от първоначално определения съдебен състав по делото и попълване на
съдебния състав чрез ръчно разпределение в противоречие с принципа за случайния избор.

                                            1
По предмета на спора изтъкват, че безспорно е установено участието на ищците в
съсобствеността върху УПИ *-* в кв. 254 по плана на [населено място], без построените в
него сгради, за които ищците не са учредявали суперфиция и такава изобщо липсва.
Установено е пълното застрояване на имота и отсъствието на свободна площ, която да би
могла да се ползва от ищците, както и отправянето на покана за заплащането на обезщетение
за лишаването от ползването на съсобствената вещ. Поддържат, че при липсата на учредено
от ищците ограничено вещно право на строеж върху имота, съдът неправилно и в
нарушение на чл. 17 от Конституцията е постановил те да търпят неблагоприятни последици
от пълното му застрояване. Молят обжалваното решение да бъде отменено, като се
постанови ново по съществото на спора, с което исковете им да бъдат уважени. Претендират
разноски.
Ответникът по касация „Търговска къща - Инвест“ ЕАД е подал отговор на жалбата чрез
адвокат Д. Т. от АК - В.. Поддържа, че оплакванията срещу правилността на решението са
неоснователни. Застрояването на имота е извършено по времето, когато имотът е бил изцяло
собственост на Държавата, а след реституцията построеното има статут на суперфициарна
собственост. По тази причина доводът, че ищците не са учредявали право на строеж, няма
отношение към основателността на иска. На основание чл. 64 ЗС дружеството има право да
ползва земята, а собственикът на терена е длъжен да търпи произтичащото от тази
разпоредба ограничение. Последният няма право на обезщетение за лишаването му от
ползването на прилежащата към сградата площ, защото, макар тази площ да не става
собственост на суперфициарния собственик, той я ползва на установеното с чл. 64 ЗС
правно основание. Моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски.
Отговор е постъпил и от „Спедия“ ЕООД чрез адвокат Д. Т. от АК – В., но по отношение на
това дружество производството е приключило с влизането в сила на първоинстанционното
Решение № 260238 от 19.11.2020 г. по гр.д.№ 361/2012 г. по описа на Районен съд –
Пазарджик при условията на чл. 296, т. 2 ГПК, поради което то не е легитимирано да участва
в производството пред ВКС. Ето защо становището на „Спедия“ ЕООД не се подлага на
обсъждане от касационната инстанция.
Състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, след преценка на изложените с
касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 290 - чл. 293 ГПК,
намира следното:
Въззивният съд е приел за установено, че двете ищци притежават общо 11,912% ид.части от
недвижим имот, целият с площ от 6 250 кв.м., представляващ парцел *-* в кв. 254 по
обезсиления регулационен план на [населено място], идентичен с УПИ *-* за търговски
център в кв. 275 по действащия към процесния период план на [населено място], без
построените в него сгради. Собствеността им произтича от наследствено правоприемство от
прекия им наследодател В. И. М., починал на 12.04.2003 г. и обезщетяване по реда на чл. 2,
ал. 1, т. 1 ЗОСОИ, извършено със Заповед № 5470 от 17.12.1998 г. на Областния управител
на Област П. и Заповед № 1925 от 20.10.2000 г. на Областния управител на Област
Пазарджик. С посочените заповеди на наследниците на В. В. М. (сред които е
наследодателят на ищците, с дял 1/3) са определени общо 35,76% от недвижимия имот. По

                                            2
действащата кадастрална карта бившият УПИ *-* в кв. 254 включва ПИ с идентификатори №
*** с площ 4 220 кв.м. - за търговски обект, № *** с площ 742 кв.м. - за паркинг и *** с
площ 106 кв.м. - за паркинг. Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза на
в.л. С. Б., прието във въззивното производство, и трите имота са застроени. В ПИ № *** е
построена сграда за търговия – градски универсален магазин, която в КККР е разграничена
на две части: триетажно тяло (сграда с идентификатор **** със застроена площ от 1 720
кв.м. и свързано с нея ниско едноетажно тяло - сграда с идентификатор **** със застроена
площ от 1 107 кв.м.), като от три страни (север, запад и юг) е изпълнен благоустройствен
обект – тераса с монолитна стоманобетонна конструкция, повдигната на 1,5 м. над
прилежащия терен, мерено от северната страна. Ширината на терасата (в рамките на имот с
идентификатор ***) от северната страна на магазина е 8 м., от запад - 7 м. и от юг – 9,5 м.
Терасата е покрита с декоративна настилка; служи за обслужване нуждите на магазина: вход
за магазините на ниво тераса и на следващите нива, както и за зареждане на стоки на
същите. Терасата е по-широка от минимално изискващия се сервитут за сгради с нежилищно
предназначение - 3 м. (съгласно чл. 35, ал. 2 ЗУТ), което е обяснимо с мащаба на сградата -
триетажен универсален магазин с голяма разгъната застроена площ – 5 192 кв.м., без
подземното ниво и свързаното ниско тяло със застроена площ 1 107 кв.м. За да се стигне до
т.н. сервитутна площ на магазина е необходимо да се премине през останалата площ от
терасата, която е извън сервитутната площ. Терасата е свързана функционално със сградата в
частта си с площ от 356 кв.м., която служи като покривна плоча на подземното ниво. Под
партерното ниво на магазина - сгради с идентификатори **** и **** на ниво -1 (сутерен) и
на подземното ниво на ПИ с идентификатор *** е разположен гараж - самостоятелен обект с
идентификатор **** и площ от 3 059 кв.м., като в частта си за ПИ № *** гаражът е
полуподземен (част от неговия обем е с височина 1,5 – 2 м. над нивото на околния терен).
Входът за гаража е отразен в КККР като самостоятелен имот с идентификатор *** (третият
процесен имот); около 1/3 от имота е част от самостоятелния обект с идентификатор **** на
ниво -1 сутерен. На същото ниво -1 в сутерена на сграда с идентификатор **** са
разположени още два самостоятелни обекта с идентификатори ***** - за търговска дейност
с площ от 394,43 кв.м. и ***** – за склад с площ от 261,66 кв.м. Два от обектите в сутерена -
гаражът и обектът за търговска дейност, излизат с площ от около 356 кв.м. извън застроената
площ на магазина и преминават под терасата - около южната фасада на магазина, тоест в
тази част терасата е покривна плоча на обектите в сутерена. Съобразно СТЕ в УПИ–*-* – За
търговски център, респ. - трите процесни имота с идентификатори ***, *** и ***, няма
свободна от застрояване площ както в сервитута на магазина, така и извън него.
Преобладаващо е зает със сградата на магазина с триетажното и едноетажното тяло в ПИ №
*** и полуподземния гараж в имоти *** и ***. Останалото строителство в парцела е ниско
строителство - благоустройствен обект с монолитна стоменобетонова конструкция,
представляващ тераса около сградата на магазина, която също е строеж по смисъла на § 5, т.
38 от ДР на ЗУТ. Цялата площ на тази тераса, включваща както сервитутното отстояние,
така и площта извън него, осигурява достъпа и обслужването както на сградата с
идентификатор **** (триетажния магазин), така и сграда с идентификатор **** (едноетажен

                                             3
магазин). Подчертано е, че към настоящия момент, при действащия градоустройствен план,
няма площ извън изградената тераса и извън сервитута на сградите, която да представлява
свободен терен.
В течение на процесния период ответникът се е легитимирал като собственик на сградите и
2 273,50/4 220 ид.части от ПИ ***, 80/106 ид.ч. от ПИ *** и ПИ ***. След 31.08.2009 г. негов
частен правоприемник за тези права се явява „Спедия“ ЕООД по силата на направена
непарична вноска в капитала.
От правна страна на първо място са обсъдени оплакванията във въззивната жалба на
„Търговска къща - Инвест“ ЕАД. Приет е за неоснователен доводът за липса на покана по
смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС, както и че е достатъчно неползващият вещта съсобственик да
отправи писмена покана за заплащане на обезщетение, за да възникне основание за
ангажиране на отговорността на ползващия вещта съсобственик. Последният не може да се
брани с възражение, че не е реализирал никаква или по-малка полза в сравнение с
пропуснатата, която се съизмерява с наема за вещта.
На следващо място е прието, че сградите, чийто собственик е бил ответникът, са построени
въз основа на право на строеж, реализирано от държавата преди реституцията на имота.
Въззивният съд е посочил, че безспорно в своята практика ВКС последователно приема, че
ако правото на строеж е било реализирано от държавата, докато имотът е бил държавна
собственост и имотът е изцяло застроен, реститураните съсобственици нямат право на
обезщетение за това, че са лишени от ползването на имота, тъй като на основание чл. 64 ЗС
са длъжни да търпят законно построените сгради, както е в случая. Като собственик на
сградите в съсобствените поземлени имоти ответникът има право на основание чл. 64 ЗС да
използва земята, доколкото това е необходимо за използване на постройките според тяхното
предназначение. Следователно собственикът на терена може да ползва същия само
доколкото са налице площи, които не са заети от постройките и не представляват прилежащ
терен. В случая в процесните поземлени имоти липсват свободни от застрояване площи,
поради което ищците, макар и съсобственици на терена, не разполагат с възможност да си
служат с общата вещ, тъй като ползването е предоставено на собственика на постройките по
силата на суперфицията. С този решаващ мотив е аргументирано отхвърлянето на исковете.
Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по
въпроса „Дължи ли обезщетение на основание чл. 31, ал. 2 ЗС ползващият съсобственик,
чиито сгради заемат целия поземлен имот, на неползващите съсобственици, които не
притежават сгради в имота и не са учредявали право на строеж за построяване на
сградите?“.
  Отговор на поставения въпрос следва да бъде даден в контекста на установеното по
настоящото дело обстоятелство, че постройките са създадени, докато имотът е бил държавна
собственост – между момента на неговото национализиране по законите и начините,
посочени в чл. 1 и 2 ЗВСОНИ и момента на предоставянето на обезщетение по реда на
Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти.
В практиката на ВКС (т. А.2. от Тълкувателно решение № 1 от 17.05.1995 г. по гр.д.№ 3/1994
г. на ВС, ОСГК, Решение № 72 от 10.07.2012 г. по гр.д.№ 425/2011 г. на ВКС, I г.о., Решение


                                             4
№ 178 от 17.12.2015 г. по гр.д.№ 1770/2015 г. на ВКС, I г.о., Решение № 54 от 03.05.2016 г. по
гр.д.№ 4999/2015 г. на ВКС, II г.о. и др.) последователно се приема, че за имоти по чл. 1 и 2
ЗВСОНИ, в които след одържавяването са построени сгради от държавата или от държавни
предприятия, собствеността се възстановява върху терена, като реституционното основание
не обхваща построените от държавата сгради. Спрямо тях възниква суперфициарна
собственост в полза на държавата, съотв. търговското дружество, в чийто капитал са
включени. Ирелевантно за настъпването на тази последица е липсата на изявление от страна
на реституираните собственици за учредяването на ограничено вещно право на строеж,
доколкото такова право възниква и извън фактическия състав по чл. 63, ал. 1 ЗС - в
хипотезите по чл. 63, ал. 2 и ал. 3 ЗС. При условията на чл. 63, ал. 2 ЗС правото на строеж
възниква и без изрично волеизявление, щом се осъществи прехвърляне, което изключва
постройката от притежанието на земята, върху която са изградени, което произтича от
обстоятелството, че различни лица стават собственици на терена и сградата, а това е
възможно само въз основа на съществуващо вещно право на строеж, следващо сградата от
този момент.
След реституцията построените от държавата сгради имат положението на строеж върху
чужд имот и отношенията със собственика на терена се уреждат по правилата за
суперфициарната собственост – чл. 63 и сл. ЗС. Правото на строеж е самостоятелно вещно
право върху чужда вещ по смисъла на чл. 63 ЗС, доколкото се създава възможност за
съществуване на самостоятелно право на собственост върху постройката, отделно от
правото на собственост върху терена, така, че теренът и сградата да представляват отделни и
самостоятелни обекти на собственост. Като вещно право то има абсолютен характер, следва
обременения участък земя при прехвърлянето му от собственика на земята и е
противопоставимо както на собственика на земята, така и на всяко трето лице. В
съдържанието му се включва правомощието на носителя да притежава собственост върху
определен обект, отделно от собствеността на земята, както и правото по чл. 64 ЗС да
ползва земята, доколкото това е необходимо за използването на постройката според нейното
предназначение.
При наличие на разделна собственост между земята и сградата, собственикът на земята е
длъжен да търпи сградата, както и използването на земята от суперфициарния собственик в
рамките на правата по чл. 64 ЗС. Доколкото суперфициарният собственик ползва и държи
сградата и прилежащия й по чл. 64 ЗС терен на собствено правно основание, за това
ползване той не дължи да заплаща обезщетение по чл. 59 ЗЗД. Такова обезщетение се дължи
за ползването на площ от терена, надхвърляща нужната за обслужването на сградата в
режим на суперфициарна собственост (Решение № 255 от 29.06.2010 г. по гр.д.№ 5342/2008
г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 538 от 09.07.2010 г. по гр.д.№ 519/2009 г. на ВКС, ІV г.о.).
Съгласно чл. 3, ал. 3 ЗВСОНИ, в случаите, когато не са налице условията за възстановяване
на собствеността върху имотите по чл. 1 и 2 ЗВСОНИ, бившите собственици или техните
наследници се обезщетяват по ред, определен с отделен закон – Законът за обезщетяване на
собственици на одържавени имоти.
С чл. 2, ал. 1 ЗОСОИ на бившите собственици е предоставено право да избират между три


                                              5
начина на обезщетяване: чрез съсобственост върху обектите, изградени върху земите им, или
върху терените, към които тези земи са присъединени (т. 1), чрез предоставянето на акции
или дялове на търговските дружества, в дълготрайните активи на които са били включени
земите им (т. 2) или чрез компенсаторни записи (т. 3). Решението, с което органът от
изпълнителната власт се произнася по искането за обезщетение, вкл. и мълчаливият отказ,
подлежи на обжалване пред съответния административен съд, включително когато не е
удовлетворено искането за начина за обезщетяване (чл. 6, ал. 6 ЗОСОИ), с което са
гарантирани конституционно признатите права по чл. 56 и 122 от Конституцията на лицата,
участващи в правоотношението по обезщетяването (Решение № 4 от 11.03.1998 г. на КС на
РБ по конст.д.№ 16/1997 г., т. 7 от мотивите).
С влизането в сила на решение за обезщетяване по начина, уреден с чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОСОИ,
възниква съсобственост по отношение на обекта (земя или сграда), идеални части от който
са предоставени като обезщетение.
Когато така възникналата съсобственост касае само поземлен имот, без на бившите
собственици да са предоставени идеални части от построена в имота сграда, последната
добива статут на суперфициарна собственост – аналогично на последиците за построените
след одържавяването сгради в терените, за които реституцията е настъпила при условията на
чл. 1 и 2 ЗВСОНИ. При отсъствието на специална уредба за последиците от обезщетяването
при условията на чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОСОИ, в разглежданата специфична хипотеза следва да се
приемат за приложими изложените по-горе принципни постановки, касаещи приложимостта
на чл. 63 и 64 ЗС и чл. 59 ЗЗД с уточнението, че когато суперфициарният собственик е и
съсобственик на поземления имот заедно с реституираните собственици, обезщетението за
лишаването на последните от ползването на поземления имот се дължи при условията на чл.
31, ал. 2 ЗС, явяващ се частен случай на общата забрана по чл. 59 ЗЗД за облагодетелстване
на едно лице за сметка на друго (ТР № 7 от 02.11.2012 г. по тълк.д.№ 7/2012 г. на ВКС,
ОСГК). В тази хипотеза задължението за заплащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС от
страна на ползващия съсобственик, явяващ се и суперфициарен собственик, възниква с
получаването на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ
реституиран съсобственик. Обезщетение се дължимо само за ползването на площ от терена,
надхвърляща нужната за обслужването на сградата в режим на суперфициарна собственост.
Когато от площта на поземления имот не остава свободна площ извън застроената и
прилежащата площ по чл. 64 ЗС, обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС не се дължи.
По основателността на касационната жалба съставът на ВКС намира следното:
Служебната проверка за валидността и допустимостта на решението не дават основание да
се приеме наличието на пороците по чл. 281, т. 1 и т. 2 ГПК.
Възприетото с атакуваното решение тълкуване при произнасянето по съществото на спора е
в съответствие с отговора на значимия правен въпрос, поради което оплакването за
допуснато при постановяването му нарушение на материалния закон се явява неоснователно.
Аргумент за противното не може да се извлече от фактите, че за периода от 01.09.2009 г. до
01.02.2010 г. и за периода от 14.08.2015 г. до 14.08.2018 г. са налице влезли в сила решения, с
които предявените от касаторките искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС са уважени


                                              6
срещу „Спедия“ ЕООД (първоинстанционното Решение № 260238 от 19.11.2020 г. по гр.д.№
361/2012 г. на РС – Пазарджик, което е влязло в сила след като е върната подадената от
„Спедия“ ЕООД въззивна жалба, както и окончателното въззивно Решение № 260131 от
17.12.2020 г. по в.гр.д.№ 110/2020 г. на ОС – Пазарджик). Причината за това е разпоредбата
на чл. 298 ГПК, очертаваща пределите на силата на пресъдено нещо - обективни и
субективни. Не е налице съвпадение между лицата, които не могат да оспорват установеното
с влезлите в сила решения, тъй като „Спедия“ ЕООД и „Търговска къща - Инвест“ ЕАД са
самостоятелни правни субекти, като отсъства основанието по чл. 298, ал. 2 ГПК за
обвързване на „Търговска къща - Инвест“ ЕАД от силата на пресъдено нещо на решенията,
постановени срещу „Спедия“ ЕООД. Отсъства идентичност и в спорното право,
индивидуализирано чрез основанието и петитума на исковата молба по настоящото и по
другите две решения. Касае се за претенции за различни периоди от време като част от
фактите, очертани в хипотезата на правната норма, въз основа на която се поражда
претендираното материално право с всички негови характеризиращи белези
(правопораждащ факт, съдържание, носители).
Неоснователно е оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения,
изразяващи се в незаконосъобразни отводи на двама от съдиите от първоначално
определения съдебен състав по делото. С определение от о.с.з. 03.04.2023 г. са изложени
съображенията на съдия К. Н. и съдия А. П., аргументирали отвеждането им от
разглеждането на спора. Същите попадат в обхвата на основанието по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК.
Както е подчертано с ТР № 1 от 21.11.2023 г. по тълк.д.№ 1/2023 г. на ВКС, ОСГТК,
институтът на отвода по чл. 22, ал. 1 ГПК е регламентиран, за да се гарантира разглеждането
на делото от безпристрастен съд при съобразяване на особеностите на конкретния случай.
Незаконосъобразният отказ на съда да се отведе (в частност - на основание чл. 22, ал. 1, т. 6
ГПК) представлява съществено процесуално нарушение. Неоснователният отвод обаче по
никакъв начин не намира отражение върху валидността, допустимостта или правилността на
акта, поради което, дори да са отсъствали основания за отвод на съдии от първоначално
определения съдебен състав, не е обективирано нарушение по чл. 281 ГПК, което да
обоснове касиране на решението, постановено без участието на отведените съдии.
Неоснователно е оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения,
изразяващи се в попълване на съдебния състав чрез ръчно разпределение в противоречие с
принципа за случайния избор. Видно от протоколите от 04.04.2023 г. за проведен избор на
член на състав (преразпределение), след отводите на съдия К. Н. и съдия А. П. е извършен
случаен подбор съобразно чл. 9, ал. 1 ЗСВ, като съставът е попълнен със съдиите М. Т. и Д.
Б.. Поради командироването на съдията-докладчик Н. П. докладът е поет от съдия А. Х. по
силата на Заповед № 272 от 06.04.2023 г. на председателя на ОС – Пазарджик, издадена на
основание чл. 86, ал. 1, т. 2 ЗСВ, а поради временната нетрудоспособност на съдия М. Т. в
състава е избран единственият възможен за участие съдия В. М. (протокол от 19.04.2023 г.,
09:41). Така установените обстоятелства, довели до формирането на състава, постановил
въззивното решение след заседанието на 20.04.2023 г., в което са приключени устните
състезания, не сочат на допуснато нарушение на принципа на случайно разпределение на


                                             7
делата. По-същественото е, че касаторите не заявяват оплаквания за допуснати от съдебния
състав нарушения на процесуалните правила, гарантиращи изясняването на делото от
фактическа страна, в която хипотеза резултатът от проверката за спазването на чл. 9, ал. 1
ЗСВ няма самостоятелно значение при преценката за правилността на обжалваното решение
(в този смисъл – Решение № 202 от 07.04.2020 г. по гр.д.№ 2832/2018 г. на ВКС, IV г.о.).
Неоснователно е и оплакването, че въззивното решение постановява неблагоприятни
последици за касаторите в нарушение на чл. 17 от Конституцията, изразяващи се в лишаване
от право да ползват собствеността си, въпреки изпълнение от тяхна страна на задълженията
да заплащат данъци и такси върху имота. На първо място следва да се подчертае, че
възникването на съсобственост само върху терена, застроен със сградата на градския
универсален магазин, без придобиването на идеални части и от сградите, при отсъствието
на твърдения и данни Заповед № 5470 от 17.12.1998 г. на Областния управител на Област П.
и Заповед № 1925 от 20.10.2000 г. на Областния управител на Пазарджишка област да са
били обжалвани от обезщетените собственици, следва да е резултат от упражнен избор от
праводателя на касаторите в производството по обезщетяване по реда на ЗОСОИ, от
последиците на който избор те се явяват обвързани. В този смисъл не се касае за положение,
създадено без участието или против волята на обезщетените собственици. Наред с това,
становището на касаторките не е съобразено с нормата на чл. 6, ал. 11 ЗОСОИ, с която е
регламентирано, че данъкът върху недвижимите имоти, които се използват от държавата,
общините, обществените организации или от търговски дружества, в които те участват,
включително приватизираните, се дължи и се заплаща от ползвателите, които го прихващат
от дължимия наем на собствениците. С т. 5 от мотивите на Решение № 4 от 11.03.1998 г. на
КС на РБ по конст.д.№ 16/1997 г. е изяснено, че с разпоредбата е регламентирано данъчно
облекчение за лицата, които не могат да използват реституирания си имот поради неговото
състояние, какъвто се явява и настоящият случай. Независимо дали прихващане е възможно
(когато наем или обезщетение за лишаването от ползването се дължи) или не е възможно
(когато наем или обезщетение за лишаването от ползването не се дължи – както е в
разглеждания казус), обезщетените собственици се явяват освободени от данъка върху
притежаваните от тях идеални части от застроения терен, поради което не може да се
приеме, че касаторите търпят неблагоприятни последици в нарушение на чл. 17 от
Конституцията.
В обобщение – не са налице основания по чл. 281 ГПК за касиране на въззивното решение и
същото следва да бъде оставено в сила.
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в тежест на касаторките следва
да бъдат възложени разноските, направени от ответника по касация пред касационната
инстанция, а именно сумата 2 500 лева съгласно представения списък на разноските, ДПЗС и
разписка (л. 61). На основание чл. 5, 12 и 13 ЗВЕРБ разноските се присъждат в настоящата
валута и възлизат на 1 278,23 евро.
Воден от изложеното и съобразно чл. 293, ал. 2 и ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд,
състав на Второ гражданско отделение



                                            8
                                      РЕШИ:


ОСТАВЯ В СИЛА въззивно Решение № 187 от 17.05.2023 г. по в.гр.д.№ 370/2022 г. на
Окръжен съд - Пазарджик, ІІ гр.състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА В. В. Х. и Р. В. М. ДА ЗАПЛАТЯТ на „Търговска къща - Инвест“ ЕАД сумата 1
278,23 (хиляда двеста седемдесет и осем евро и двадесет и три евроцента) евро, равностойни
на 2 500 лева - разноски за защитата пред ВКС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


                                                  Председател: _______________________

                                                      Членове:

                                                              1. _______________________

                                                              2. _______________________




                                            9