Намаляване на обезщетение за незаконно обвинение при паралелно осъждане за друго престъпление

Текстът на акта

                                      РЕШЕНИЕ
                                          № 468
                                  гр. София, 08.07.2026 г.


                         В ИМЕТО НА НАРОДА
    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през
две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                                     Председател: Жива Декова
                                     Членове:     Александър Цонев
                                                  Филип Владимиров

при участието на секретаря Албена В. Рибарска
като разгледа докладваното от Филип Владимиров Касационно гражданско
дело № 20258002104758 по описа за 2025 година
         Производство по 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Прокуратура на Република България (ПРБ), чрез прокурор
при Апелативна прокуратура - София, против решение № 1124 от 18.09.2025 г. по гр. д. № 344/2025
г. на Апелативен съд - София, първи граждански състав.
В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение в атакуваната част
като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необснованост.
Ответникът по жалба Х. Т. И. не взема становище.
Предмет на разглеждане е жалбата срещу посоченото въззивно решение в частта, с която е
потвърдено решение № 6370 от 20.11.2024 г. по гр. д. № 893/2024 г. на Софийски градски съд, ГО, I-
9 състав в уважената част на предявения от Х. Т. И. против ПРБ иск с правно основание чл. 2, ал. 1,
т. 3 ЗОДОВ до размер на сумата от 15 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от незаконно
обвинение в престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 НК, за което наказателното производство е
прекратено поради това, че деянието не съставлява престъпление с постановление от 07.10.2021 г.
по ДП №1045/2020 г. на 03 РУ при СДВР, пр. с вх. № 17538/2020 г. на Софийска градска
прокуратура, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.01.2024 г. - датата на исковата
молба, до окончателното й изплащане. В частта, с която е потвърдено първоинстанционното
решение за отхвърляне на иска над 15 000 лв. до претендираните 50 000 лв., въззивното решение не
е обжалвано и е влязло в сила.
Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е установил от фактическа страна следните
обстоятелства: ищецът Х. И. е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 129,
ал. 2, вр. ал. 1 НК, с постановление за привличане на обвиняем от 17.06.2020 г. по ДП № 1045/2020
г. по описа на 03 РУП - СДВР и пр. пр. № 20091/2020 г. по описа на СРП, за това, че на 16.06.2020 г.
около 21 ч. в [населено място], ж. к.
„З.“, [жилищен адрес] ет. ..., причинил на Ю. К. Л. средна телесна повреда, изразяваща се в


                                                 1
разстройство на здравето, временно опасно за живота чрез нанасяне на удари по главата и тялото на
Л. и произвел изстрели с газов револвер в областта на главата на последния; ищецът е бил
задържан за периода 16.06.2020 г. - 19.06.2020 г. - или за срок от 72 часа по ЗМВР и по чл. 64, ал. 2
НПК, като мярката за неотклонение била разгледана от съда на 19.06.2020 г.; след предоставяне на
медицинска документация за влошеното здравословно състояние на ищеца, с определение
19.06.2020 г. на СРС, 102 състав, по НЧД № 7560/2020 г., влязло в сила на 23.06.2020 г., съдът е
оставил без уважение искането за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“, като
е определена мярка за неотклонение „домашен арест“, отменена с постановление на прокурор от
СГП от 18.09.2020 г. - т. е. тя е с продължителност от около 3 месеца; последвало е налагане на
мярка за неотклонение „подписка“ до края на разследването по делото; наказателното
производство за престъплението по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК е приключило с постановление от
07.10.2021 г. по пр. пр. № 17538/2020 г. на СГП за частично прекратяване, влязло в сила на
27.05.2022 г. поради това, че деянието не съставлява престъпление. Установено е, че наказателното
производство срещу ищеца е продължило по обвинението по чл. 339, ал. 1 НК - за незаконно
притежание на оръжие, по което е признат за виновен по силата на одобрено от съда споразумение
№ 1136/01.12.2022 г. по НОХД 8832/2022 г. на СРС, в сила от 11.12.2022 г. Решаващият състав е
съобразил, че И. не е осъждан към датата на воденото и прекратено производство по процесното
обвинение, а към 2018 г. е прекарал инфаркт и инсулт, поставен му е пейсмейкър. Към 15.10.2021 г.
се разболял от Ковид - 19, с усложнения, страдал от аритмия, тумор на десен максиларен синус,
хроничен атрофичен гастрит, чернодробна стеатоза, язва на дванадесетопръсника, хроничен
пиелонефрит и др. На ищеца е призната 78 % трайно намалена трудоспособност за срок от 3
години, с решение на ТЕЛК № 0035 от 002/07.01.2020 г., преди започване на наказателното
производство. При тези данни второинстанционният съд е намерил да е налице една от хипотезите
на чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране обективната отговорност на държавата за вреди причинени на
граждани от действия на органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените
юрисдикции. Позовал се на разясненията в т. 7 на ТР № 3 от 22.04.2004 г. по т. д. № 3/2004 г. на
ОСГК на ВКС, че обезщетение за вреди се дължи и в случаите, когато наказателното производство
е прекратено поради недоказаност на обвинението или поради това, че деянието не представлява
престъпление. Споделил е изводите на градския съд за наличието на предпоставките от специалния
състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, при които за ищеца е възникнало право на обезщетение за
неимуществени вреди в резултат от повдигнатото и поддържано неоснователно обвинение. По
основния спор във въззивното производство относно размера на дължимото обезщетение за
търпените морални вреди е прието, че такива са установяват от разпитаните по делото свидетели,
чиито показания са преценени при условията на чл. 172 ГПК. Изтъкнато е, че незаконно
обвиненото лице е претърпяло неимуществени вреди, изразяващи се в притеснение, напрежение,
депресия и стрес от висящото обвинение, от дискредитирането му пред приятели и роднини. При
определяне на размера на обезвредата са отчетени следните обстоятелства: продължителността на
наказателното производство - от около 1 година и 4 месеца; задържането на пострадалия за срок от
72 часа, след което за около 3 месеца е търпял мярка за неотклонение „домашен арест“, а за
остатъка от срока по разследването - от около 1 г. и 20 дни е бил с „подписка“; тежестта на
обвинението - за престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. с ал. 1 НК; възрастта на ищеца - 63 г., към
момента на повдигане на обвинението; продължителността и интензивността на психическия
дискомфорт, преживян от незаконно обвиненото лице, както и естественият страх от неоснователно
осъждане; чистото му съдебно минало; ограничаването на социалните му контакти; изпадането в
депресивни състояния и пиенето на успокоителни. От друга страна, в обжалваното решение е
отречена пряката причинна връзка между наличните и преди наказателното производство
сърдечните заболявания на ищеца и процесното обвинение, както и връзката между последното и
настъпилото влошаване на здравословното му състояние (макар да е освидетелстван с решение на
ТЕЛК за 3 години с намалена работоспособност). В тази връзка е споделен извода на СГС, че не се
доказва причинно-следствена връзка между хроничните заболявания на ищеца и воденото срещу
него наказателно производство, доколкото съгласно приетите по делото медицински доказателства,
тези заболявания са били налични още преди образуване на производството. Преценявайки в
съвкупност посочените обстоятелства, при съобразяване на неблагоприятното отражение на
незаконното обвинение върху психиката на ищеца и съобразно чл. 52 ЗЗД, второинстанционният


                                                 2
съд е намерил, че справедливото обезщетение на засегнатите в случая нематериални блага възлиза
на 15 000 лв.
С определение № 1225/12.03.2026 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на
въззивното решение в уважената част на иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение на
неимуществени вреди, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпросите за съдържанието на
понятието „справедливост“, изведено в принцип при обезщетяване на нематериалните вреди
съгласно чл. 52 ЗЗД и за определянето на обезвредата в тези случаи при преценка на всички
конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното приложението на принципа за
справедливост по чл. 52 ЗЗД.
По правните въпроси, обусловили допускане на обжалването, настоящият състав на ВКС споделя
константната съдебна практика (вж. разясненията, дадени с т. II от ППВС № 4/1968 г., т. 3 и т. 11 от
ТР № 3/22.04.2004 г., т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК, а също решение № 197/16.11.2016 г. по гр. д.
№ 1845/2016 г., III г. о., решение № 293/17.03.2020 г. по гр. д. № 3963/2018 г., IV г. о., решение №
12/30.04.2020 г. по гр. д. № 1513/2019 г., III г. о., решение № 174/12.12.2018 г. по гр. д. № 546/2018 г.,
IV г. о. и др.), според която справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент
на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите
блага са имали за своя притежател, именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие,
а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики. Затова в мотивите си
съдилищата трябва да посочат конкретните обстоятелства и значението им за размера на
обезщетението. При непозволено увреждане в хипотезата на незаконно обвинение на обезщетяване
подлежат само неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният
размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда и тежестта на
уврежданията. Отчита се общата продължителност и предмета на наказателното производство,
поведението на страните и на техните представители, поведението на останалите субекти в процеса
и на компетентните органи, личността на увредения, вкл. дали обвинението е в сферата на
професионалната му реализация, както и всички други факти, които имат значение по смисъла на
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Принципът на справедливост по
чл. 52 ЗЗД включва в най-пълна степен обезщетяване на реално претърпените от увреденото лице
неимуществени вреди, а когато дадена вреда не е пряка последица от конкретно процесуално
действие или акт на правозащитните органи, тя не подлежи на репариране. Размерът на
обезщетението за засегнатите нематериални блага следва да се определи според стандарта на
живот и обществено-икономическите условия в страната към датата на деликта, за да не се
превърне в източник на неоснователно обогатяване за пострадалия. При изграждане на преценката
си за справедливия размер по чл. 52 ЗЗД на това обезщетение съдът следва да съпостави
относимите обективно съществуващи обстоятелства, без да отдава изолирано или прекомерно
значение на едни от тях за сметка на други.
Предвид дадените отговори на горните правни въпроси, настоящият състав на Върховен
касационен съд намира жалбата на ПРБ за частично основателна, поради следните съображения:
Правилно е прието в обжалваното решение, че са налице предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ
за ангажиране отговорността на прокуратурата за воденото срещу ищеца наказателно преследване
по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК, тъй като то е прекратено на основание, че деянието не съставлява
престъпление. Неправилно обаче въззивният съд е приложил материалния закон към установените
по делото факти, което е довело до необоснован и незаконосъобразен извод относно размера,
необходим за репариране на понесените от ищеца морални вреди, който е завишен. Основателен в
тази насока е касационния довод на прокуратурата за нарушение на чл. 52 ЗЗД при приложение на
критерия за справедливост, довело до определяне на обезщетение в размер на 15 000 лв.
Решаващият състав не е отчел факта, че при инцидента от 16.06.2020 пострадалият И. е извършил и
друго деяние, а именно такова по чл. 339, ал. 1 НК - за незаконно притежание на оръжие, за което е
признат за виновен по одобрено от съда споразумение № 1136/01.12.2022 г. по НОХД 8832/2022 г.
на СРС, в сила от 11.12.2022 г. Това негово противоправно и виновно поведение следва да се отчете
при определяне, по правилото на чл. 52 ЗЗД, на размера на дължимото обезщетение на
неимуществените вреди, произтекли от другото, в случая процесно и незаконосъобразно
обвинение. Така, макар при прекратено (частично) наказателно производство за престъплението по
чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК, паралелно с него срещу ищеца е проведено преследване и за деяние, за


                                                    3
което е ангажирана наказателната му отговорност (по чл. 339, ал. 1 НК), което обстоятелство следва
да се отчита като рефлектиращо към обема и интензитета на понесените морални болки и
страдания в резултат на упражнената държавна принуда, с последица определяне на дължимо
заместващо обезщетение. Същото следва да е справедлива по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезвреда на
засегнатите нематериални блага на ищеца, но не може да служи като източник за неоснователно
обогатяване - то трябва да е съобразено с обществения критерий за справедливост, което се
основава винаги на конкретни факти и на конкретна преценка за стойността, която засегнатите
блага са имали за своя притежател. В разглеждания случай при определяне размера на
обезщетението е необходимо да се вземе предвид обстоятелството, че при инцидента, при който се
сочи да е осъществена престъпната дейност по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК, предмет на незаконното
обвинение, ищецът е извършил и престъпление по чл. 339, ал. 1 НК (незаконно притежание на
оръжие), за което е признат за виновен с одобрено от наказателния съд споразумение, имащо
последиците на осъдителна присъда. Това несъмнено се отразява при преценката на личността на
пострадалия и намалява интензитета на понесените негативни изживявания от неоснователно
предприетото срещу него наказателно преследване по посоченото обвинение.
С оглед на изложеното, решението на въззивния съд в обжалваната му част е неправилно като
постановено в нарушение на материалния закон - чл. 52 ЗЗД и при допуснато съществено
нарушение на съдопроизводствените правила - чл. 235, ал. 2 ГПК. Същото следва да се отмени и
спорът се разреши от касационната инстанция, доколкото не е необходимо повтарянето или
извършването на нови съдопроизводствени действия - арг. от чл. 293, ал. 3 ГПК.
Като съобрази установените по - горе обстоятелства в тяхната съвкупност и отчете, че
произтеклите от незаконното обвинение негативни емоционални и психически преживявания на
ищеца се обуславят и от деянието по чл. 339, ал. 1 НК, този съдебен състав приема, че сумата в
размер на 2 556. 46 евро (превалутирана по чл. 12 и закръглена по чл. 13 от Закона за въвеждане на
еврото в Република България сума от 5 000 лв.) справедливо ще обезщети пострадалия за
претърпените от него неимуществени вреди в причинна връзка с процесното разследване. Фактът
на незаконното притежание на оръжие от пострадалия към момента на деянието, предмет на
незаконосъобразното обвинение (по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК), който осъществява състав на
престъпление по чл. 339, ал. 1 НК и разследването по което е продължило и е приключило с
одобрено от съда споразумение с последиците на осъдителна присъда, е от значение при
определяне размера на заместващото обезщетение за причинени неимуществени вреди от
разглеждания деликт. Това обстоятелство е несъмнено релевантно към прилагането в случая на
обществения критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезвредата за
засегнатите нематериални блага, с отчитане и на съществуващите в страната обществено -
икономически условия и стандарт на живот. По делото липсват доказателства, които да
установяват, че ищецът е претърпял неимуществени вреди в по-висок размер и с по-силен
интензитет от обичайните, с изключение на 3 месечния период на наложената мярка за
неотклонение „домашен арест“, когато съществено е било ограничено придвижването му. Искът за
разликата над сумата от 2 556. 46 евро (равностойност на 5 000 лв.) до присъдените 15 000 лв. е
неоснователен и следва да се отхвърли.
Изложеното налага въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение да
бъдат отменени в уважената част на иска за обезщетение на неимуществени вреди, за разликата над
2 556. 46 евро (равностойни на 5 000 лв.) до 15 000 лв. и се постанови решение за отхвърляне на
иска срещу ПРБ за обезщетяване на тези вреди над 2 556. 46 евро (равностойни на 5 000 лв.) до 15
000 лв. На отмяна подлежи и потвърденото от въззивния съд решение на първостепенния съд в
частта на присъдените в полза на ищеца И. разноски за първа съдебна инстанция над 153. 90 евро
(левова равностойност на 301 лв. съгласно ЗВЕРБ), съобразно с уважената част от иска. В
уважената част на иска за обезвреда на неимуществените вреди до размера от 2 556.46 евро,
въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на III г. о.,
                                                                РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1124 от 18.09.2025 г. по гр. д. № 344/2025 г. на Апелативен съд - София,
първи граждански състав и потвърденото с него решение № 6370 от 20.11.2024 г. по гр. д. №
893/2024 г. на Софийски градски съд, ГО, I-9 състав в уважената част на предявения от Х. Т. И.


                                                4
против Прокуратура на РБ иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ - за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл. 129, ал. 2, вр.
с ал. 1 НК, за което наказателното производство е прекратено поради това, че деянието не
съставлява престъпление, за разликата над 2 556. 46 евро (равностойни на 5 000 лв.) до
присъдените 15 000 лв., ведно със законната лихва считано от 24.01.2024 г. - датата на исковата
молба до изплащането, както в частта на присъдените в полза на Х. Т. И. разноски за първа съдебна
инстанция над 153. 90 евро (равностойни на 301 лв. съгласно ЗВЕРБ) и ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. Т. И. против Прокуратура на РБ иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т.
3 ЗОДОВ - за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в
престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 НК, за което наказателното производство е прекратено
поради това, че деянието не съставлява престъпление, за разликата над 2 556. 46 евро (равностойни
на 5 000 лв.) до 15 000 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 24.01.2024 г.
до изплащането.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1124 от 18.09.2025 г. по гр. д. № 344/2025 г. на Апелативен съд -
София, първи граждански състав в останалата му обжалвана част, с която искът по чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен до размера на сумата от 2
556. 46 евро (равностойни на 5 000 лв.), ведно със законната лихва от 24.01.2024 г. до изплащането.
Решението е окончателно.


                                                      Председател: _______________________

                                                           Членове:

                                                                   1. _______________________

                                                                   2. _______________________




                                                5