Определяне на потребителското качество и последици от неравноправни клаузи за валутен риск

Текстът на акта

                              РЕШЕНИЕ
                                   № 44
                           гр. София, 05.02.2026 г.


                    В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:


                             Председател: Костадинка Недкова
                             Членове:     Николай Марков
                                          Красимир Машев

като разгледа докладваното от Николай Марков Касационно търговско дело
№ 20248002902125 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
     Производството е по чл.290 от ГПК.
      Образувано е по касационна жалба на Н. М. Х. – Бейкър и по насрещна
касационна жалба на „Юробанк България“ АД срещу решение №84 от
19.03.2024 г. по в.т.д.№281/2023 г. на АС Варна.
      С решението в обжалваната от Н. М. Х. – Б. част, е потвърдено решение
№457 от 18.10.2022 г. по т.д.№150/2021 г. на ОС Варна в частта, с която е
отхвърлен предявеният от Н. М. Х. – Бейкър срещу „Юробанк България“ АД
иск за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит
HL34618/08.04.2008 г., сключен между „Юробанк България“ АД и Н. М. Х. –
Б., изменен с допълнителни споразумения от 13.10.2009 г., 23.11.2010 г.,
30.12.2011 г., 06.02.2013 г. и 27.02.2014 г., сключени между „Бългериън Ритейл
Сървисис” АД и Н. М. Х. – Б., на основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.26, ал.1,
пр. първо и трето ЗЗД, вр. чл.143 и чл.146, ал.1 ЗЗП.
     С решението в обжалваната от „Юробанк България“ АД част, е
потвърдено решение №457 от 18.10.2022 г. по т.д.№150/2021 г. на ОС Варна в

                                      1
частта, с която „Юробанк България“ АД е осъдено да заплати на Н. М. Х. – Б.:
сумата от 17 516.78 швейцарски франка, представляваща платена без правно
основание от ищцата разлика между размер на договорена възнаградителна
лихва и заплатена в резултат на едностранно увеличена от страна на банката
лихва по Договор за потребителски кредит HL34618/08.04.2008 г., сключен
между „Юробанк България“ АД и Н. М. Х. – Бейкър, изменен с допълнителни
споразумения от 13.10.2009 г., 23.11.2010 г., 30.12.2011 г., 06.02.2013 г. и
27.02.2014 г., за периода от 11.01.2016 г. до 11.01.2021 г., ведно със законна
лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното
й изплащане, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, както и сумата от 16 513.83
евро, платена от ищцата без правно основание по договор за потребителски
кредит HL34618/08.04.2008 г., изменен с допълнителни споразумения от
13.10.2009 г., 23.11.2010 г., 30.12.2011 г., 06.02.2013 г. и 27.02.2014 г., за
периода от 11.01.2016 г. до 11.01.2021 г., представляваща курсови валутни
разлики, ведно със законна лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане, на основание чл.55, ал.1, пр.1
ЗЗД.
      В касационната жалба на Н. М. Х. – Б. се навеждат доводи, че
решението в обжалваната част е неправилно, като се поддържа, че въззивният
съд не се е съобразил с разясненията, дадени от СЕС в определение №С-
117/23, поради което е достигнал до неправилни изводи относно валидността
на процесния договор за кредит.
      В жалбата на „Юробанк България“ АД се поддържа, че ищцата не е
потребител, а сумата от договора е използвана за погасяване на финансовите й
задължения като едноличен търговец. Излагат се съображения, че въззивният
съд не е взел предвид и не е съобразил за какво е използван и разходван
изтегленият банков кредит – за потребителски или за търговски нужди,
предвид което решението в атакуваната част е неправилно.
      Всяка от страните оспорва касационната жалба на другата страна.
      С определение №2011 от 30.06.2025 г., решението е допуснато до
касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: 1.
При формиране на преценка дали физическо лице-кредитополучател има
потребителско качество по смисъла на §13, т.1 ДР на ЗЗП по сключен от него
договор за банков кредит, следва ли съдът да съобрази за какво е използван и


                                      2
разходван изтегленият банков кредит – за потребителски или за търговски
нужди. 2. Как следва да процедира съдът при релевирано от потребителя
възражение за нищожност на договор за банков кредит, по силата на който
заеманата сума е деноминирана в чуждестрА. валута /швейцарски франкове/ и
клаузите, отнасящи се до валутния риск, определят основния предмет на този
договор по смисъла на чл. 4, § 2 от Директива 93/13 и може ли съдът да запази
договора като неутрализира неравноправния характер на клаузите, отнасящи
се до валутния риск, или следва да прогласи целия договор за нищожен. В
частта, обжалвана от „Юробанк Българя“ АД част, решението е допуснато до
касационно обжалване
      Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ
отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи,
намира следното:
       За да постанови обжалваното решение въззивният съд е намерил, че
предоставеният кредит от банката в полза на ищцата не е предназначен за
извършване на търговска или професионална дейност, поради което ищцата
има качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, а банката
съответно се явява търговец по смисъла на §13, т.2 от ДР на ЗЗП, като е без
значение как кредитополучателката след усвояване на кредита е разходвала
средствата, тъй като това не променя извода за наличието на потребителско
качество у същата при сключването на процесния договор, респективно в
отношенията между страните следва да намери приложение ЗЗП. Изложил е
съображения, че в случая волята на страните за предоставяне на процесния
кредит в швейцарски франкове, е ясно изразена в клаузите на чл.1, ал.1, т.1 и
т.2 и ал.3, чл.2, ал.1 и ал.5 и чл.6, ал.2, изр.1-во от сключения между страните
договор за потребителски кредит, като механизмът за изчисление на общата
заета сума, както и приложимият обменен курс са изложени ясно, така че
средният потребител, относително осведомен и в разумни граници
наблюдателен и съобразителен, може да прецени въз основа на точни и ясни
критерии икономическите последици за него, произтичащи от договора за
кредит по отношение на размера на общата заета сума и обменния курс. По
тези съображения е приел, че доколкото клаузите на чл.1, ал.1 и ал.3 и чл.2,
ал.1 и ал.4 относно валутата, в която се договаря кредитът, касаят основния
предмет на договора и са ясни и разбираеми, съгласно чл.145, ал.2 от ЗЗП,
въпросът относно тяхната неравноправност не следва да бъде разглеждан.

                                       3
Изразил е становище, че на основание чл.143 и чл.146, ал.1 ЗЗП, договорните
клаузи на чл.6, ал.2 – в частта за приложимия при служебното превалутиране
курс, и на чл.22 ал.1 и чл.23 за неравноправни, понеже не са индивидуално
договорени в договора за кредит в чуждестрА. валута, последиците от тях са
цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя, същите не са
съставени по прозрачен начин, така че кредитополучателката да може да
прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите
последици от преминаване на валутния риск върху него, сключени са в
нарушение на принципа за добросъвестност и създават във вреда на
потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на
страните, произтичащи от договора. Посочил е, че в останалата си част
разпоредбата на чл.6, ал.2 от договора не нарушава принципа на
добросъвестност, като същата предвижда възможност, когато на съответния
падеж кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски
франкове по сметката си по чл.2, ал.1 от договора и при наличие на средства в
лева или евро по негови сметки в банката, погасяването да може да се
извърши от банката освен във валутата на кредита и в лева или евро, след
служебното превалутиране на тези средства в швейцарски франкове, което
предотвратява изпадането на кредитополучателя в забава и не води до
неравнопоставеност между страните, ако не е свързано с прилагане на
изменящ се неблагоприятно за кредитополучателя валутен курс. Счел е, че
установяването на неравноправния характер на клаузите за служебно
превалутиране на платените в лева или евро суми в швейцарски франкове по
курс „продава“ на банката за швейцарския франк към лева/евро за съответния
ден на превалутирането и поемане на целия валутен риск от промяната на
обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към
лев/евро само от кредитополучателя – потребител, позволява да се възстанови
правното и фактическото положение на потребителя, каквото би било без
наличието на тези неравноправни клаузи. В заключение е посочил, че
процесният договор за кредит може да се прилага и да се изпълнява и без
частта от клаузата на чл. 6, ал. 2, в частта й преценена като неравноправна и
без клаузите на чл.20, ал. 2, чл. 22 и чл. 23 от договора, тъй като се запазват
съществените задължения на страните по договора за банков кредит –
задължението на банката да отпусне на заемателя парична сума за определена
цел и при уговорени условия и срок и задължението на заемателя да ползва

                                      4
сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Изложил е
съображения, че клаузите, уговорени в чл.3, ал.5, чл.6, ал.3, чл.12, ал.1 от
договора за банков кредит от 2008 г. са неравноправни тъй като с тях по
същество се предоставя възможност на банката-ответник да промени
едностранно БЛП, а с това и автоматично да се променя размерът на
погасителните вноски. С оглед установеността на неравноправност в тези
клаузи, в частност уреждащите възможността на банката едностранно да
промяна лихвения процент по договора по критерии, които не са изцяло
обективни и общоизвестни, е достигнал до извод, че заплатените от
кредитополучателката суми в резултат на увеличение на първоначално
определения лихвен процент съгласно чл.3, ал.1 от договора, се явяват
платени при начална липса на основание, което обуславя извода за
основателност на иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, последният
(съобразно дадените от вещото лице изчисления от първоначалната ССЕ) в
размер на 17 516.78 швейцарски франка, представляващи платени без правно
основание за периода от 11.01.2016 г. до 11.01.2021 г., съставляващи разлика
между размер на договорена възнаградителна лихва и заплатена в резултат на
едностранно увеличение от страна на банката, ведно със законна лихва върху
сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане. По отношение претенцията за заплащане на платени без
основание, установени курсови валутни разлики за периода 11.01.2016 г. до
11.01.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане, е намерил, че същата е основателна до
размера от 16 513.83 евро за периода от 11.01.2016 г. до датата на подаване на
исковата молба, която сума представлява разликата в платените суми,
вследствие промените в приложимия курс.
      По въпроса относно преценката дали физическо лице-кредитополучател
има потребителско качество по смисъла на §13, т.1 ДР ЗЗП по сключен от него
договор за банков кредит и следва ли съдът да съобрази за какво е използван и
разходван изтегленият банков кредит – за потребителски или за търговски
нужди, е формирана константна практика на ВКС, според която понятието
„потребител“ има обективен характер и трябва да се преценява с оглед всички
обстоятелства и доказателства по делото, като в съвкупност следва да бъдат
съобразявани всички обстоятелства (допълнително целта на договора,
обстоятелства, при които е сключен, връзка между страните, как и за какви

                                      5
цели е разходвана сумата и др.), въз основа на които да се направи извод дали
договорното правоотношение е възникнало в хода на дейност, която е или е
извън търговската, стопанската или професионалната дейност на физическото
лице.
      По втория от правните въпроси с решение №50011 от 26.11.2024 г. по
т.д.№1060/2022 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, са дадени споделяните от
настоящия състав разяснения, според които при релевирано от потребителя
възражение за нищожност на договор за банков кредит, по силата на който
заеманата сума е деноминирана в чуждестрА. валута /швейцарски франкове/ и
клаузите, отнасящи се до валутния риск, определят основния предмет на този
договор по смисъла на чл. 4, § 2 от Директива 93/13, ако съдът, след прилагане
на обективен подход и при извършена служебна проверка, прецени
неравноправност на сочените клаузи, той следва да прогласи целия договор за
недействителен, в случай че не може да приложи диспозитивна правна норма
и с това не излага потребителя на особено неблагоприятни последици. Съдът
не може, с цел да запази действителността на договора, да неутрализира
неравноправния характер на клаузите, определящи основния предмет на
договора по смисъла на чл. 4, § 2 от Директива 93/13, като ги адаптира/измени
посредством промяна на валутата, в която страните са договаряли
предоставянето на заемната сума, или посредством промяна на обменния курс
на тази валута към конкретен времеви момент. Съдът може да неутрализира
част от клаузите единствено, ако тази именно част може да бъде окачествена
като отделна самостоятелна договорка.
        В процесния случай, въззивният съд в отклонение от посочените
разрешения е приел, че за преценката дали физическо лице-кредитополучател
има потребителско качество по смисъла на §13, т.1 ДР ЗЗП, е без значение как
кредитополучателят след усвояване на кредита е разходвал средствата, поради
което не е направил каквито и да е фактически и правни изводи в тази насока.
Посоченото нарушение води до необходимост обжалваното решение да бъде
отменено на основание чл.293, ал.3, вр. чл.236, ал.2, вр. чл.269 от ГПК, а
делото върнато за ново произнасяне на въззивния съд, при което преценката
относно качеството потребител на ищцата кредитополучател, следва да се
осъществи като се вземат предвид всички обстоятелства (допълнително целта
на договора, обстоятелства, при които е сключен, връзка между страните, как
и за какви цели е разходвана сумата и др.), въз основа на които да се направи

                                      6
извод дали договорното правоотношение е възникнало в хода на дейност,
която е или е извън търговската, стопанската или професионалната дейност на
физическото лице. При наличие на доказателствени искания от страните в
тази връзка, следва да съобрази, че първоинстанционният съд не е
разпределил доказателствената тежест за установяване/опровергаване на
посоченото качество у ищцата и също не е изследвал всички обстоятелства и
доказателства по делото свързани с твърденията за липса на потребителско
качество у ищцата (поддържани, респективно оспорени във въззивната жалба,
съответно в отговора на същата). В случай, че се възприеме извод, че ищцата е
потребител по смисъла на §13, т.1 ДР ЗЗП (при липса на потребителско
качество, системата за потребителска защита по ЗЗП, не намира приложение),
въззивният съд следва да съобрази посоченото по-горе разрешение на втория
от правните въпроси. При новото разглеждане на делото на основание чл.294,
ал.2 от ГПК, въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене
на делото пред ВКС.
     Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия,
състав на Второ отделение,

                                 РЕШИ:

     ОТМЕНЯ решение №84 от 19.03.2024 г. по в.т.д.№281/2023 г. на АС
Варна.
     ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на АС Варна.
     Решението не може да се обжалва.



                                          Председател: _______________________

                                              Членове:

                                                    1. _______________________

                                                    2. _______________________




                                     7