Обезсилване на съдебно решение при нередовна искова молба за разваляне на договор

Текстът на акта

                              РЕШЕНИЕ
                                   № 162
                           гр. София, 10.03.2026 г.


                    В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести
януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                             Председател: Мими Фурнаджиева
                             Членове:     Велислав Павков
                                          Десислава Попколева

при участието на секретаря Райна Г. Стоименова
като разгледа докладваното от Десислава Попколева Касационно гражданско
дело № 20258002102550 по описа за 2025 година
    Производството е по чл. 290 ГПК.
     С определение № 5338/20.11.2025 г. е допуснато по касационна жалба на
С. Р. И. и Р. А. И., чрез адв. П., касационно обжалване на решение №
145/17.03.2025 г. по в.гр.д. № 1129/2024 г. на Окръжен съд Велико Търново, с
което е потвърдено решение от 21.10.2024 г. по гр.д. № 322/2024 г. по описа на
Районен съд Велико Търново. С последното е развален на основание чл.87,
ал.3 ЗЗД по иск на А. Р. А. срещу касаторите, сключения между Галина
Георгиева А. и А. Р. А. /прехвърлители/ и Р. А. И. /приобретател/, договор за
прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в
нот.акт. № 65, том I, рег. № 666, дело № 57/2011 г. на нотариус Тютюнджиева,
до размера на 1/2 идеална част от имотите, предмет на договора покупко-
продажба, а за останалата ½ ид.ч. от имота, искът е отхвърлен.
    Касаторите обжалват решението на въззивния съд като поддържат, че то е
постановено при допуснато нарушение на материалния закон, допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. В
открито съдебно заседание, не се явяват и не се представляват.
    Насрещната страна А. Р. А., чрез пълномощника си адв. В., е депозирал

                                      1
отговор, в който поддържа, че изложените в жалбата доводи за неправилност и
необоснованост на решението, са неоснователни. В открито съдебно
заседание, не се явява и не се представлява.
     Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на ищеца А. Р.
А. и по въззивна жалба на ответниците С. Р. И. и Р. А. И. срещу решение №
1350/21.10.2024 г., постановено по гр.д. № 322/2024 г. по описа на Районен съд
Велико Търново, с което на основание чл.87, ал.3 ЗЗД е развален сключения
между Галина Георгиева А. и А. Р. А. /прехвърлители/ и Р. А. И.
/приобретател/, договор за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане
и издръжка, обективиран в нот.акт. № 65, том I, рег. № 666, дело № 57/2011 г.
на нотариус Тютюнджиева, до размера на 1/2 идеална част от имотите,
предмет на договора покупко-продажба, а за останалата ½ идеална част, искът
е отхвърлен.
    За да потвърди изцяло решението на първоинстанционния иск, с което е
уважен предявения иск по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на алеаторния договор
до размера от ½ идеална част, а за другата ½ идеална част - отхвърлен,
въззивният съд е приел, че с процесния договор ответницата Р. А. И., която
към момента на сключването му е в брак със С. Р. И., се е задължила да
издържа и гледа прехвърлителите Галина Георгиева А. и А. Р. А. /нейни
родители/ до края на живота им, като е поела задължение „за осигуряване на
всичко необходимо за сносен и спокоен живот, какъвто прехвърлителите са
водили до момента, включително лични грижи при болест и немощ до края на
живота им“. При така формулираното задължение за приобретателя,
въззивният съд е приел, че същото включва изцяло подсигуряването на храна,
режийни разноски, дрехи и др. според нуждите на прехвърлителите, а
гледането включва полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството
на прехвърлителите, според техните нужди и възможности да се справят сами.
При съобразяване на събраните по делото писмени и гласни доказателствени
средства, съдът е приел за установено следното: след сключване на договора
през 2011 г., ответниците са подпомагали финансово ищеца, извършвали са
ремонтни дейности в обитаваното от него жилище, като са му осигурявали и
парични средства и грижи, свързани с претърпени от него оперативни намеси;
така предоставените грижи и издръжка обаче не били престирани в
необходимия обем - ежедневно и непрекъснато, т.е. за този период не е налице


                                      2
пълно изпълнение на договора за издръжка и гледане по отношение на ищеца;
през есента на 2023 г. е настъпил разрив в отношенията между ищеца и
ответниците, вследствие на който са преустановени грижите и издръжката по
отношение на него. За неоснователно е прието възражение на ответниците, че
дори и да е налице неизпълнение на поетите задължения спрямо ищеца в
периода от месец ноември 2023 г. до предявяване на исковата молба, то е
незначително с оглед интереса на кредитора, като съдът е посочил, че в случая
не са налице предпоставките на чл.87, ал.4 ЗЗД, от една страна - поради
дългата продължителност на периода, в който ответниците не са полагали
грижи и не са предоставяли издръжка на ищеца /повече от една година/ и от
друга страна - оглед напредналата му възраст и претърпените от него
оперативни интервенции. За неоснователно е прието и възражението на
ответниците, че ищецът е възпрепятствал изпълнението на задълженията по
договора, като е отказал да получава дължимите издръжка и грижи, тъй като
дори и да се приеме за установено, че такъв отказ е налице, то това не
освобождава ответниците, а за последните възниква право да поискат
трансформация на задължението в парично, като междувременно осигуряват и
необходимата издръжка за ищеца. При тези данни, съдът е приел, че в
конкретния случай са налице предпоставките на чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне
на договора, но само за притежаваната от ищеца ½ ид.ч. от имотите, като е
съобразил, че при сключване на договора волята на страните е била поетите
задължения за гледане и издръжка да се изпълняват едновременно и неделимо
по отношение на двамата прехвърлители, които са живеели в едно
домакинство като съпрузи и последните да ги получават общо, т.е. че с
договора е уговорена неделимост на задължението. Изложил е съображения,
че доколкото уговорената неделимост е в интерес на кредиторите, всеки от тях
може да иска отделно изпълнение /напр. при напускане на общото жилище на
един от кредиторите, при фактическа раздяла или развод на съпрузите и др./. В
конкретния случай, по делото е безспорно установено, че прехвърлителката
Галина А. е напуснала обитаваното с ищеца жилище и е заживяла заедно с
приобретателите по договора, както и че към момента получава дължимите
грижи и издръжка от тях. При така установените факти, съдът е приел, че
неразделността е прекратена, поради което и никой от прехвърлителите не
може да иска разваляне на целия договор. Посочил е, че прехвърлителката
Галина А. не е конституирана в настоящото производство като страна в

                                     3
процеса, като същевременно при разпита й като свидетел е заявила пред съда,
че желае запазване действието на договора спрямо нея.
    Касационното обжалване на решението е допуснато в хипотезата на
чл.280, ал.2, предл. 2 ГПК поради наличието на вероятност въззивното
решение да е недопустимо - като постановено по нередовна искова молба –
наличие на противоречие между обстоятелствената част и петитума на
същата.
     Видно от обстоятелствената част на исковата молба и петитума й, ищецът
е изложил твърдения, че от м. ноември 2023 г. прехвърлителката Галина
Георгиева А. живее при приобретателите-ответници в гр.Асеновград, а самият
той в имота в с. Ново село, предмет на договора за издръжка и гледане, но
същевременно е претендирал разваляне на целия договор поради
неизпълнение, като в молба-уточнение от 31.01.2024 г. е изложил, че с оглед
неделимостта на задължението, уговорено с договора и позовавайки се на
разясненията, дадени в т.2 от ТР № 30 от 17.06.1981 г. на ОСГК на ВС, за него
е възникнало потестативното право да иска разваляне на целия договор.
     В т.2 на ТР № 30 от 17.06.1981 г., ОСГК на ВС е прието, че когато
задълженията за издръжка и гледане са поети към повече от едно лице и
когато не е било уговорено разграничение на задълженията към всяко едно от
тях по вид и обем, очевидно е, че волята на съдоговорителите и намерението
на прехвърлителите са били приобретателят за изпълнява едновременно и
неделимо задълженията по издръжката и грижите по отношение на всички
правоимащи, а последните да ги получат общо, да се ползват едновременно и
неразграничено от тях. Затова в тези случаи задължението на приобретателя е
неделимо. Уговорената неделимост на задължението е в интерес на
кредиторите, от което следва, че всеки от тях може да иска отделно
изпълнение /напр. при напускане на общото жилище на един от кредиторите,
при фактическа раздяла или развод на съпрузите-кредитори и др./. Съгласно
практиката на ВКС, обективирана в решение по гр.д. № 341/2010 г. на IV г.о.,
поиска ли някой от кредиторите отделно изпълнение, неразделността се
прекратява и нито той може да иска разваляне на целия договор, нито някой
от останалите кредитори може да иска развалянето на договора по отношение
на поискалия отделно изпълнение. Прекратяване на целия договор поради
неизпълнение по отношение някой от кредиторите може да се иска само


                                     4
докато неразделността съществува и то при участието на всички страни по
договора.
     При съобразяване на изложените в исковата молба обстоятелства и
заявения петитум, с който се иска разваляне на целия договор, настоящият
състав на ВКС намира, че въззивния съд се е произнесъл по искова молба,
съдържаща противоречие между обстоятелствената част и петитума на
същата. В същата са изложени обстоятелства, че единият от прехвърлителите
е напуснал общото домакинство и е заживял с приобретателите по договора за
гледане и издръжка, т.е. поискал е отделно изпълнение, което има за
последица прекратяване на уговорената с договора неделимост на
задължението на приобретателите, а същевременно другият прехвърлител
иска разваляне на целия договор по реда на чл.87, ал.3 ЗЗД, т.е. и по
отношение на поискалия отделно изпълнение кредитор. Тази нередовност на
исковата молба не е констатирана и съответно не е отстранена от въззивния
съд по реда на чл.129, ал.2 ГПК, поради което решението, с което е потвърдил
решението на първата инстанция, с което съдът се е произнесъл по иск,
предявен от А. Р. А. с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на целия
алеаторен договор, се явява недопустимо и следва да бъде обезсилено от
касационната инстанция съгласно разясненията, дадени в т.5 на Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС - ако
недостатъкът е неотстраним пред касационната инстанция /в хипотезите на
чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК/, решението на въззивния съд подлежи на
обезсилване, като делото се връща на този съд за уточняване на основанието
или петитума на иска.
     Гореизложеното налага обезсилване на въззивното решение на основание
чл.293, ал.4 вр.чл.270 ГПК и връщане на делото на въззивната инстанция за
ново разглеждане след отстраняване на посочения недостатък на исковата
молба. При връщането на делото, другият състав на въззивния съд следва да
даде на ищеца указания по чл.129, ал.2 вр. чл. 127, ал.1, т.5 ГПК и срок за
изпълнение. При изпълнение на указанията в срок, въззивният съд следва да
разгледа делото по същество, а при незпълнение на указанията - да обезсили
първоинстанционното решение и да прекрати производството по делото– т. 4
на ТР № 1/17.01.2001 г. по тълк.дело № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС.
    По претендираните от страните разноски за касационната инстанция,


                                     5
следва да се произнесе въззивния съд – чл.294, ал.2 ГПК.
    Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,

                                 РЕШИ:

     ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 145/17.03.2025 г., постановено по
в.гр.д. № 1129/2024 г. по описа на Окръжен съд Велико Търново.
     ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
    Решението не подлежи на обжалване.



                                          Председател: _______________________

                                             Членове:

                                                    1. _______________________

                                                    2. _______________________




                                      6