Действие на съдебно решение спрямо купувач и придобиване по давност чрез пълномощник

Текстът на акта

                                  РЕШЕНИЕ

                                    № 66
                            гр. София, 03.02.2026 г.

                           В ИМЕТО НА НАРОДА

   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:


                              Председател: Дияна Ценева
                              Членове:     Теодора Гроздева
                                           Милена Даскалова

при участието на секретаря Цветелина В. Пецева
като разгледа докладваното от Милена Даскалова Касационно гражданско
дело № 20248002103623 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 290 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на М. И. М. и И. М. Л., чрез адв. Р. А. и
адв. С. К., срещу решение № 119 от 20.05. 2024 г., постановено по възз. гр.
дело N° 251/2022 г. по описа на Окръжен съд -Кюстендил, с което е
потвърдено решение № 260015 от 25.03.2022 г. по гр.д. № 250/2021 г. на
Районен съд- Кюстендил, с което е признато за установено по отношение на
М. И. М. и И. М. Л., че В. Л. Ш., Г. С. Ж., Д. С. А. и Ц. Р. С. са собственици на
жилище- апартамент с площ 83.00 кв.м., представляващо самостоятелен обект
в сграда с идентификатор №*** по КККР на [населено място], както и на
прилежащото му мазе с площ от 4 кв.м. и на 1/3 ид.ч. от общите части и от
правото на строеж върху мястото, като ответниците М. И. М. и И. М. Л. са
осъдени да предадат на В. Л. Ш., Г. С. Ж., Д. С. А. и Ц. Р. С. владението върху
имота.
Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното
решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон,
поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл.

                                       1
281, ал. 1, т. 3 ГПК.
В открито съдебно заседание процесуалните представители на касаторите
поддържат подадената касационна жалба.
В проведеното открито съдебно заседание ответницата по касационната жалба
В. Л. Ш., чрез адв. Ч., оспорва основателността на жалбата. Претендира
присъждане на разноски за касационното производство.
Останалите ответници по касационната жалба - Г. С. Ж., Д. С. А. и Ц. Р. С.,
както и третото лице – помагач А. Х. М., не са изразили становище.
С определение № 2979 от 10.06.2025 г., касационното обжалване на
решението е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния
правен въпрос : "Явява ли се правоприемник на страна по смисъла на чл. 298,
ал. 2 ГПК лицето, което е придобило права върху спорния имот от ответник,
спрямо когото е уважен иск за собственост, ако придобивното основание е
осъществено преди завеждане на иска?"
По поставения правен въпрос, настоящият състав на ВКС, намира следното:
В практиката на ВКС по приложението на чл. 298 ГПК, която се споделя от
настоящия състав на съда /решение № 120 от 17.11.2017г. по гр. д. №
376/2017г., II г. о.; решение № 60086 от 15.06.2021г. на ВКС по гр. д. №
3629/2020г., I г. о.; решение N 50041 от 2.08.2023г. по гр. д. № 1685/2022г., I г.
о./, се приема, че разпоредбата на чл. 298 ГПК урежда изрично и изчерпателно
адресатите на силата на пресъдено нещо. Субективните предели на силата на
пресъдено нещо определят кръга от лицата, които са обвързани от
констатациите в съдебното решение относно съществуването или
несъществуването на спорното право. Поначало сила на пресъдено нещо се
поражда само между страните по делото - чл. 298, ал. 1 ГПК. Третите лица не
са обвързани от силата на пресъдено нещо на съдебното решение, освен в
изрично предвидените от закона случаи. Съгласно чл. 298, ал. 2 ГПК влязлото
в сила решение има действие и за наследниците на страните, както и за
техните правоприемници. Разпоредбата визира правоприемство, което е
настъпило след като силата на пресъдено нещо е вече възникнала.
Правоприемници, придобили спорното право в течение на висящ процес,
също са обвързани от силата на пресъдено нещо при условията на чл. 226, ал.
3 ГПК. Ако обаче правоприемството в спорното право е осъществено преди да
започне процесът срещу праводателя, то правоприемникът, който е следвало
да участва в процеса, но не е бил конституиран, не може да бъде обвързан от

                                        2
силата на пресъдено нещо на решението срещу праводателя му.
По съществото на касационната жалба :
Производството по делото е образувано по предявен иск с правно основание
чл. 108 ЗС.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено
от фактическа страна, че с нотариален акт №124, н. д. №124/2004г. К. Л. И. е
дарил процесния апартамент на сестрите си В. Л. Ш. и Ц. Л. Ж., както и на
племенницата си Ц. Р. С., при равни права. Ц. Л. Ж. е починала на 20.02.2015 г.
и нейни наследници по закон са ищците Г. С. Ж. и Д. С. А..
Прехвърлителят К. Л. И. е починал на 21.04.2019 г.
На 28.08.2019 г. А. Х. М. е призната за собственик на основание давностно
владение на процесния имот /нотариален акт №109, н.д.№309/2019 г./. На
01.11.2019г. с нотариален акт №7, н. д. № 407/2019г. А. М. е учредила на
ответника И. Л. право на ползване върху имота, а с нотариален акт №8, н. д.
№408/2019 г. от същата дата е продала имота на малолетния М. М., действащ
чрез своя баща и законен представител И. Л..
С влязло в сила решение № 260084/14.10.2020 г. по гр.д. № 455/2020 г. на
Районен съд- Кюстендил е признато за установено по отношение на А. М., че
ищците в настоящото производство са собственици на процесния имот и на
основание чл. 537, ал.2 от ГПК е отменен нотариален акт №109, н. д.
№309/2019 г.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд е направил
извод за основателност на иска по чл.108 ЗС. Изложени са мотиви, че ищците
основават правото си собственост на основание договора за дарение от 2004г.
Твърденията на ответника М. М. са, че е собственик на основание давностно
владение, като към упражняваното владение от датата на сключване на
договора за покупко – продажба от 09.11.2019г. присъединява и владението на
праводателката си А. М. от 01.06.2009г.
Изложени са мотиви, че с влязло в сила решение № 260084 от 14.10.2020г., по
гр.д. № 455/2020 г. на Районен съд- Кюстендил е отречено правото на
собственост на праводателката на ответниците върху спорния имот, т.е.
учредено е право на ползване и е закупен имот от несобственик. Съдът е
приел, че няма спор, че от 09.11.2019г. ответниците са започнали да
осъществяват фактическа власт върху имота, като от свидетелските показания
се установява, че ответниците не са знаели, че А. М. не е била собственик на

                                      3
имота, доколкото според свидетелите тя е демонстрирала владелчески
действия по отношение на същия, предвид на което и е направен извод, че
върху имота е установено добросъвестно владение, но към датата на подаване
на исковата молба - 08.02.2021г. не е изтекъл предвиденият в чл. 79, ал.2 от ЗС
петгодишен срок и ответникът М. М. не го е придобил по давност. Съдът е
счел, че не може към осъществяваното от него владение да се присъедини
владението на праводателката му А. М.. В тази връзка са изложени мотиви, че
с влязлото сила решение по гр.д. № 455/2020 г. на РС – Кюстендил е
формирана сила на присъдено нещо по отношение на А. М., че ищците са
собственици на имота и е отречено правото й на собственост и предвид
разпоредбата на чл. 298, ал.2 от ГПК влязлото в сила съдебно решение,
постановено по иска на ищците срещу праводателя по сделката А. М. има
действие и по отношение на ответниците, тъй като те имат качеството на
правоприемници по силата на договора за покупко- продажба. Въззивният съд
е приел, че към момента на сделката продавачът А. М. не е била собственик на
твърдяното от касатора основание - давностно владение и следователно към
владението на ответника М. М. не може да се присъедини владението на
праводателката му А. М., поради което и доколкото не е изтекъл 10 -
годишният давностен срок, той не е могъл да го придобие по давност.
Предвид отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационно
обжалване, неправилен е изводът на въззивния съд, че на основание чл. 298,
ал. 2 от ГПК влязлото сила решение по гр. д. № 455/2020 г. на Районен съд –
Кюстендил има действие и по отношение на ответниците М. И. М. и И. М. Л.
като правоприемници на А. М. по силата на сключените с нея сделки.
Въззивният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 298, ал.2 ГПК,
като не е съобразил, че правоприемството между М. и ответниците по
настоящето дело М. М. и И. Л. е настъпило преди предявяване на иска, по
който е образувано гр. д. № 455/2020г. на Районен съд – Кюстендил, поради
което и чл. 298, ал.2 ГПК е неприложим. По посоченото дело М. М. и И. Л. не
са били страна и на основание чл. 298, ал.1 ГПК постановеното решение не ги
обвързва.
Тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия,
спорът следва да бъде решен по същество от настоящия състав на Върховния
касационен съд.
Спорен е въпросът дали ответниците М. М. и И. Л. са придобили съответно

                                      4
право на собственост и ограничено вещно право на ползване върху процесния
имот. Твърденията им са, че праводателката им А. М. е установила владение
върху имота от 01.06.2009г. и към датата на сключване на сделките –
01.11.2019г. се е легитимирала като собственик на имота на основание
давностно владение. Поддържат, че на 01.06.2009г. К. Л. И. е предал
ключовете от апартамента на М., като е заявил, че вече тя е собственик на
имота и може да живее в него и да се разпорежда, както намери за добре.
Скоро след това К. И. бил изведен от апартамента и вещите му били изнесени,
а М. установила фактическа власт върху имота и го е завладяла - живяла е в
него, а когато не е живеела там, го е посещавала, извършвала е явни действия
по стопанисването му, отдавала го е под наем и е манифестирала пред всички
собственическото си отношение. Поддържат също, че М. е упражнявала
фактическата власт за себе си, тъй като видно от пълномощно от 06.08.2010г.,
К. И. не я е упълномощил да договаря сама със себе си, а и липсват
доказателства да е отдавала апартамента под наем въз основа на
пълномощното и съответно да е заплащала суми на упълномощителя.В
условия на евентуалност твърдят, че праводателката им на основание
давностно владение е придобила ограниченото вещно право на ползване върху
имота. Позовават се и на присъединено владение.
Горните доводи са неоснователни.
При установеното по делото, че през 2004г. К. И. се е разпоредил с имота,
запазвайки вещното си право на ползване, следва че той като носител само на
ограниченото вещно право на ползване, не е могъл да предаде владението
върху имота на А. М. на 01.06.2009г. и тя да започне да свои целия имот и да
придобие собствеността върху него на основание давностно владение.
По приложеното гр.д. № 455/2020г. на РС- Кюстендил е представено
пълномощно с нотариална заверка на подписа от 06.08.2010г., с което К. И. е
упълномощил М. да отдава под наем неговия собствен недвижим имот
/процесния апартамент/ и да получава суми от негово име, като във връзка с
отдаването под наем го представлява пред административни и съдебни органи
, както и пред трети физически и юридически лица; да сключва и прекратява
от негово име наемни договори и да превежда по неговата сметка получените
суми.
Установява се от събраните гласни доказателства, че К. И. е живеел в
Австралия. Идвал е в България през лятото и е отсядал в процесния имот.

                                     5
Според свидетелите Н. С. и А. С. е престанал да идва в имота от 2009г. и от
тогава М. е живяла в имота, като го е и отдавала под наем, заплащала е
дължимите се към етажната собственост суми и съседите й са смятали, че тя е
следващият собственик на имота.
При тези доказателства извод, че А. М. е установила владение върху имота, не
може да бъде направен, защото липсват доказателства за наличието на
субективния признак на владението – намерението да се свои вещта. Макар и
да е доказано, че е упражнявала правни и фактически действия по отношение
на имота, то презумпцията на чл. 69 ЗС е оборена - като пълномощник на
носителя на ограниченото вещно право на ползване, тя е държала за него
правото на ползване. Изначално правата й произтичат от даденото й на
06.08.2010г. пълномощно от вещния ползвател, а неговото право на ползване е
противопоставимо на всички, вкл. и на собствениците на имота /ищците по
делото/. В практиката на ВКС /решение № 14 от 20.03.2015 г. на ВКС по гр. д.
№ 5426/2014 г., II г. о./ се приема, че ползвателят може да предостави
ползването на имота на друго лице под формата на наем /арг. чл. 60 ЗС/ както
и под формата на заем за послужване и съответно да упражнява правото си
чрез другиго. След като вещният ползвател е счел за необходимо да
упълномощи трето лице, което да го представлява при упражняване правото
му на ползване, то собствениците на имота не могат да се противопоставят на
това правно действие, а напротив – длъжни са да се съобразят с него като
извършено във връзка с упражняване правото на ползване. Същевременно
собствениците на имота не са страна по правоотношението между
пълномощника и упълномощителя и съответно действия на пълномощника
извън представителната му власт /договаряне сам със себе си/ или
неизпълнението на задължението му по отчетническата сделка, не могат да
бъдат приравнени на промяна в намерението на пълномощника да свои имота,
отричайки правата на собствениците, и да имат за последица придобиването
му по давност. Щом като праводателката на ответниците по иска е била
държател на вещното право на ползване, то последващата промяна в
намерението й да започне да владее за себе си, подлежи на доказване в
процеса. В тежест на ответниците по иска е било да установят в процеса, че
праводателката им е демонстрирала тази промяна в намерението си по
отношение на собствениците на имота и на носителя на ограниченото вещно
право на ползване, каквито доказателства не са ангажирани. Следователно

                                     6
ответниците /сега касатори/ не се легитимират като собственик и носител на
ограниченото вещно на ползване върху имота въз основа на прехвърлителните
сделки от 2019г., защото са придобили правата си от несобственик. При липса
на доказателства, че праводателката им е била владелец, то не може да бъде
възприета и тезата им, че са придобили правата си на основание давностно
владение, упражнявано лично от тях от датата на прехвърлителните сделки,
при присъединяване владението на праводателя им, доколкото при разнородно
владение давността е винаги десетгодишна, а в случая е установено само
упражнявано от тях владение, считано от 01.11.2019г. и до датата на
предявяване на иска- 08.02.2021г. обективно не е изтекъл 10- годишният срок
по чл. 79, ал.1 ЗС.
От изложеното следва, че ищците се легитимират като собственици на
процесния имота, предвид на което и имайки предвид че ответниците не
оспорват, че фактическата власт върху имота се упражнява от тях, то и
правилен е крайният извод на въззивния съд за основателност на предявения
ревандикационен иск, поради което и обжалваното решение следва да бъде
оставено в сила.
На основание чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78 ГПК касаторите следва да бъдат
осъдени да заплатят на ответницата по касация В. Л. Ш. направените от нея
разноски по делото за касационното производство в размер на 920,33 евро.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ,
Гражданска колегия, първо отделение
                               Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 119 от 20.05. 2024 г., постановено по
възз. гр. дело N° 251/2022 г. по описа на Окръжен съд –Кюстендил.
ОСЪЖДА М. И. М. и И. М. Л. да заплатят на В. Л. Ш. на основание чл. 78
ГПК направените за касационното производство разноски в размер на 920,33
/деветстотин и двадесет евро и 33 евроцента/евро, равняващи се на 1 800 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


                                    Председател: _______________________
                                          Членове:
                                                1._______________________


                                      7
    2._______________________




8