Промяна на родителските права при отчуждение и новонастъпили обстоятелства

Текстът на акта

                                   РЕШЕНИЕ
                                        № 369
                                гр. София, 16.06.2026 г.


                       В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май
през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                                  Председател: Емил Томов
                                  Членове:     Драгомир Драгнев
                                               Геновева Николаева

при участието на секретаря Росица Ал. Иванова
като разгледа докладваното от Геновева Николаева Касационно гражданско
дело № 20248002104616 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
       Образувано е по касационна жалба на К. К. Ф. срещу решение № 4452 от 23.07.2024 г.
по в. гр. д. № 11893/2021 г. на Софийски градски съд, поправено по реда на чл. 247 ГПК с
решение № 3532 от 06.06.2025 г. по същото дело, с което е потвърдено решение № 20116688
от 14.05.2021 г. по съединените гр. д. № 51718/2019 г. и гр. д. № 56877/2019 г. на Софийски
районен съд по молби с правно основание чл. 59, ал. 9 СК в частта му, в която
упражняването на родителските права спрямо малолетния Д. Б. Б., [дата на раждане] ,
остава в полза на бащата Б. М. Б., майката е осъдена да заплаща ежемесечна издръжка на
детето си, чрез неговия баща, в размер на 175 лв., ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, и с което след като е отменено горепосоченото първоинстанционно
решение, е изменен като е ограничен режимът на лични отношения на майката К. К. Ф. с
детето по следния начин: К. К. Ф. има право да вижда и взема детето Д. Б. Б. всяка втора,
четвърта и последна седмица от месеца с преспиване за времето от 08.00 ч. в събота до 18.00
ч. в неделя, както и през летните ваканции, определени от Министерството на
образованието и науката - два пъти по петнадесет дни, които не съвпадат с платения
годишен отпуск на бащата Б. М. Б., като майката ще взема детето от бащата Б. М. Б. и ще го
връща на бащата; на Коледните празници през четните години във времето от 18.00 ч. на 24

                                            1
декември (Бъдни вечер) до 18.00 ч. на 26 декември - денят след Коледа; на Новогодишните
празници през нечетните години за времето от 18.00 ч. на 30 декември до 18.00 ч. на 02
януари; на Великденските празници през четните години за времето от 18.00 ч. на Разпети
петък до 18.00 ч. на понеделник - първият ден след Великден; през четните години по време
на пролетната ваканция, с време и продължителност, определена от Министерството на
образованието и науката за съответната година, за времето от 10.00 часа на първия ден от
ваканцията до 18.00 часа на последния ден от същата ваканция, като майката ще взема
детето от бащата Б. М. Б. и ще го връща на бащата; рождените дни на всеки от родителите
детето Д. Б. Б. да прекарва самостоятелно със съответния родител за времето след
приключване на учебните занятия до 18.00 часа на следващия ден, а ако детето е на училище
- до началото на учебните занятия.
           Касаторката поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради
нарушения на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост, твърдейки, че
приетото правно разрешение не е в интерес на детето. Твърди, че въззивният съд не е
проверил дали решението на първоинстанционния съд е допустимо и не е изпълнил
задължението си служебно да изследва всички фактически и правни съображения за охрана
на интереса на малолетното дете. Поддържа, че въззивният съд не се е съобразил с
препоръките на вещото лице по приетото заключение на психологическата експертиза, че е
необходимо спешно възстановяване на физическия контакт между майката и детето,
ограничаван от бащата, като на практика е определил режим на лични отношения между нея
и детето, който е по-ограничителен в сравнение с определения от първоинстанционния съд и
от този в утвърденото с бракоразводното решение споразумение. Жалбоподателката твърди
също, че въззивният съд след като събира нови доказателства в течение на три години,
доразвива мотивите на първоинстанционното решение и по този начин го санира, като
достига до същите изводи в него. Нещо повече, като отхвърля въззивната жалба на бащата
по съображение, че режимът на майката с детето следва да бъде разширен, в диспозитива на
решението изменя този режим като го ограничава, вместо да го разшири, като по този начин
влошава положението на майката в сравнение с първоинстанционното решение, допускайки
и противоречие между мотивите и диспозитива на своето решение. В хода на касационното
производство навежда променени обстоятелства относно фактическото упражняване на
родителските права спрямо детето Д. Б., заявявайки че на 01.02.2026 г. детето е предадено от
бащата на майката и оттогава до настоящия момент живее и учи при нея в [населено място],
като тя полага изцяло родителските грижи, подпомагана от бабата и дядото на Д. по бащина
линия, които взимат детето през уикендите на вилата си край [населено място]. К. К. Ф.
претендира сторените съдебно – деловодни разноски пред ВКС.
       Ответникът по касационната жалба – Б. М. Б. подава писмен отговор в срок, в който
поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че желае да
упражнява родителските права спрямо малолетния си син, макар да го е изпратил да живее и
учи при майка му в [населено място] на 01.02.2026 г. Поддържа, че последната е отказала
споразумение, с което да й бъдат предоставените родителските права, поради което моли
касационният съд да се произнесе по този въпрос по същество с решение. Претендира


                                             2
сторените съдебно – деловодни разноски пред касационната инстанция.
С определение № 5955 от 18.12.2025 г. по настоящото дело е допуснато касационно
обжалване на горепосоченото въззивно решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по
следния материалноправен въпрос: Кои критерии е длъжен да съобрази съдът при
преценката си за предоставянето на упражняването на родителските права и определянето
на режим на лични отношения между неупражняващия родителските права родител и
детето, може ли да даде приоритет на едни критерии пред други и длъжен ли е при
извършването й, ръководейки се от интересите на детето, да вземе предвид всички
конкретни обстоятелства, установени по делото?. Касационният контрол е допуснат и в
хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, поради видимо противоречие между различни части
от мотивите на въззивното решение досежно режима на лични отношения на майката и
детето.
По горепосочения материалноправен въпрос е формирана трайна практика на ВС и ВКС.
Според задължителните разрешения в ППВС № 1 от 12.11.1974 г. и в ТР № 1 от 03.07.2017 г.
по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС, възпроизведени в практиката на ВКС по реда на чл.
290 ГПК, вкл. цитираната от касаторката (решение № 60208/03.12.2021 г. по гр. д. №
3523/2020 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 58/12.02.2014 г. по гр. д. № 6073/2013 г. на ВКС, IV
г. о., решение № 452/03.06.2010 г. по гр. д. № 101/ 2010 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 116 от
16.04.2014 г. по гр. д. № 5156/2013 г. на ВКС, IV г. о.), предоставянето на упражняването на
родителските права, определянето на местоживеенето на децата и на мерките за личните
контакти, следва да бъдат определяни конкретно, при преценка не на отделни обстоятелства,
а на съвкупността от обстоятелствата на конкретния случай, на базата на задълбочена
съпоставка на всички правнозначими критерии, изведени по тълкувателен път в
горепосоченото ППВС, които не са изчерпателни: възпитателските качества на двамата
родители, техният морален облик, полаганите грижи и отношение към децата, желанието на
родителите да отглеждат и възпитават децата, привързаността на децата към родителите,
полът и възрастта на децата, възможността трети лица да оказват помощ при тяхното
отглеждане и възпитание, социалното обкръжение на родителя, на когото ще се предоставят
родителските права, жилищно - битовите и други материални условия на живот, с които
всеки от родителите разполага и др.. Повечето от тези критерии за преценка са посочени
вече изрично от законодателя в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от действащия СК и в § 1, т. 5
ДР ЗЗдет. Изменението на мерките относно упражняване на родителските права е израз на
грижата за всестранна защита на децата, поради което наред с родителите и съдът следи
служебно за ефикасността на взетите мерки и за правилното упражняване на родителските
права. Избирането на тези мерки цели правилното развитие на децата, поради това, ако
обстоятелствата се изменят съществено, въпросът за ефикасността на избраните мерки
поставя въпроса за вземане на нови мерки съобразно с изменените обстоятелства. Във
всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали променените обстоятелства се отразяват на
положението на детето и на ефикасността на съществуващите мерки. Към промените,
засягащи положението на детето, спадат следните обстоятелствата: влошаване условията
при родителя, на когото е предоставено детето, или пък подобряване условията на живот


                                              3
при другия родител, като под условия на живот се разбират не само жилищните и битовите
условия, но и социалната среда и другите обстоятелства в решението по чл. 59, ал. 4 СК;
изпадане в невъзможност на родителя, при когото е детето, да упражнява родителските
права поради заболяване, осъждане на лишаване от свобода за дълъг срок, напускане
пределите на страната и др.; загубване на родителския авторитет или фактическа
невъзможност родителят да се справи с лоши прояви на детето, а другият родител е в
състояние да повлияе положително; повторно встъпване в нов брак на единия от двамата
родители с трето лице. Към промените, засягащи мерките и тяхната ефективност, спадат:
невъзможност да се изпълни решението поради поведение на самото дете; нерационален
режим, като в течение на изпълнението му мерките са се оказали неблагоприятни за детето;
болест на детето и невъзможност за прилагане на мерките и други случаи. Съществува и
особена група от изменени обстоятелства, които са свързани с нововъзникналите права и
задължения на родителите по повод задължителното спазване на мерките по чл. 59, ал. 2 СК,
като: отчуждаване на детето по вина на отглеждащия родител спрямо другия родител или
обратно; пречки на родителя, който отглежда детето, за осъществяване на личните
отношения с другия родител; невръщане на детето след осъществяване на личните
отношения от родителя, на когото не са предоставени за упражнение родителските права,
или пък нарушаване по различни начини режима на детето, ако е във възпитателно
заведение, отвличане на детето и т. н.; неизпълнение на мерките и неосигуряване на лични
грижи по отношение на детето. Необходимо е извършването на цялостна преценка въз
основа на многопосочен комплекс от обстоятелства, които да бъдат анализирани единствено
в светлината на висшия интерес на децата, за съблюдаването на който съдът следи служебно.
От анализа на горепосочената трайна съдебна практика се налага извод, че в производството
по молба по чл. 59, ал. 9 СК и наведени променени или нови обстоятелства по смисъла на
чл. 59, ал. 4 СК, правнозначими обстоятелства са установен синдром на родителско
отчуждение, ефективността на действащия до момента режим на лични отношения,
респективно неговото пълно неизпълнение, поведението на отглеждащия родител спрямо
другия родител и създаване или несъздаване на пречки за осъществяване на личните
отношения, както и поведението на детето, което отказва доброволно да изпълнява режима
на лични контакти. Тези обстоятелства съдът дължи да прецени след комплексна оценка на
всички горепосочени правнорелевантни обстоятелства, единствено съобразявайки и
защитавайки приоритетния интерес на детето. Горепосочената практика на ВКС следва да
намери приложение и по настоящото дело.
По съществото на касационната жалба:
Предмет на настоящото производство е родителски спор с правно основание чл. 59, ал. 9 СК
вр. с § 11 ЗИД СК, обн. ДВ, бр. 115/2025 г. относно упражняването на родителските права
спрямо малолетния Д. Б. Б., [дата на раждане] , от гражданския брак на страните, прекратен
с развод с влязло в сила решение, с което е утвърдено споразумение по чл. 51, ал. 1 СК,
относно местоживеенето на детето, режима на лични отношения между него и
неупражняващия родителските права родител и дължимата от последния издръжка на
детето.


                                            4
За да постанови обжалвания акт, въззивният съд е съобразил, че с бракоразводното решение,
влязло в сила на 06.02.2017 г., гражданският брак между страните е прекратен, като на
основание чл. 51, ал. 1 СК е утвърдено споразумение, по силата на което родителските права
спрямо малолетното дете Д. Б., [дата на раждане] , са предоставени на бащата, а на майката
е определен режим на лични отношения: всяка първа и трета седмица от месеца, от 8 ч. в
понеделник до 18 ч. в неделя, двадесет дни през лятото по време, несъвпадащо с годишния
отпуск на бащата, както и по всяко друго време по взаимна уговорка между родителите.
Приел е за установено от доказателствата по делото и изготвените социални доклади–общо
три (един в първоинстанционното производство и два във въззивното), че грижите за детето
Д. Б. Б. се полагат от неговия баща, като носител на родителските права, който живее в
апартамент под наем с новото си семейство (съпруга, дъщеря й от друг брак и общото им
дете – момиче) в [населено място], а майката живее в [населено място], в жилище под наем,
сама. Майката работи като „административен мениджър“ в архитектурна фирма с месечен
доход от около 1 600 лв. и работно време - всеки делничен ден от 09:00 до 18:00 ч., а бащата
работи на граждански договор с месечен нетен доход от около 2 000 лв.. През учебната 2023
г./2024 г. детето Д. Б. е било ученик в пети клас в СУ „Св. Паисий Хилендарски“, [населено
място] и успешно е адаптирано в класа си. От заключението на служебно допуснатата
психологическа експертиза, неоспорено от страните, решаващият съд е счел за установено,
че детето има изградена емоционална връзка с двамата родители, която продължава да се
развива само между него и баща му поради създаване на условия от страна на бащата за
прекъсване на връзката с майката. Връзката с майката е прекъсната поради поставените
условия от бащата и поставените еднолично правила за отглеждането и развитието на
детето. Второинстанционният съд е посочил, че вещото лице - психолог препоръчва спешно
възстановяване на връзката дете-майка, както и че е оценило двамата родители като
авторитетен (коопериращи) тип родители, окуражаващи към самостоятелност, без да снемат
ограниченията и контрола върху поведението на децата. Кредитирал е експертния извод, че
детето Д. Б. е изградило защитен механизъм във връзка със справяне с преживявания,
свързани с минали конфликти, който се изразява в отхвърляне на фигурата на майката при
проективната методика (обичам я, но я отхвърлям), при което нарушената близост между
детето и неговата майка може да доведе до нарушение в развитието на Д. Б., свързано както
с негови бъдещи връзки, така и с неговата самооценка и възприемане. Въззивният съд е
възприел извода в заключението на психологическата експертиза, че е препоръчително да се
създадат условия за контакти на детето с неговата майка, а за родителите, които са в
конфликт е препоръчително да бъдат консултирани във връзка с преформулиране на начина
на родителстване и бъдещо предоговаряне на взаимоотношенията, свързани с
родителстването. В открито съдебно заседание от 24.06.2024г. вещото лице – психолог е
акцентирало, че възстановяването на връзката на детето с майката не включва телефонни
разговори, вайбър кореспонденция, а са необходими незабавни срещи, реални контакти,
директни, лични срещи с майката. Посочило е, че ако съдът реши детето да живее при майка
си в [населено място], тъй като то има много добра връзка със своя баща, то бащата трябва
да бъде в много разширен режим на лични отношения, за да не се окаже негативно

                                             5
емоционално влияние върху него и то да не преживее стрес. Ако детето остане да живее с
баща си в [населено място], то е необходимо да бъде определен много широк режим на
контакти с майката, за да може да се възстанови връзката с нея. Според съдебния експерт и
двата варианта на лични отношения са добри за детето, защото и двамата родители са хора с
добър родителски капацитет, с равни възможности. Същевременно, вещото лице е посочило,
че бащата не е критичен към последствията от създадените от него условия от прекъсване на
връзката с базовата фигура на привързаност на майката, но родителският му капацитет не е
повлиян от това, че той има такава характерова особеност.
Въззивният съд е изслушал по реда на чл. 59, ал. 6 СК и двамата родители. Майката е
заявила, че последно е видяла детето Д. Б. преди година и половина, но постоянно го търси,
звъни по телефона. Последният път когато се е чула с детето, отново е било за минутка, тъй
като бащата изцяло ограничава достъпа до детето. Бащата е заявил, че майката настройва Д.
Б. срещу него като баща и при последният им разговор детето е имало конкретни въпроси,
като той им е дал да си приключат разговора, но е показал, че не одобрява това отношение и
не е нещо, което ще толерира. Последното сочи като причина майката да не знае телефонния
номер на сина си. Малолетното дете Д., изслушано по реда на чл. 15, ал. 1 ЗЗДет., е заявило,
че с майка си се е виждало преди две години и иска да я вижда по-често. Желае да ходи в
специални центрове, за да я вижда, ако не може да ходи в жилището иМ. Иска да иМ
гостува. В новото иМ жилище не е ходил, но иска да се вижда с майка си където и да е.
Достатъчно често да я вижда, че да не му липсва така много, както през последните две
години. Сочи, че ако живее при майка си, ще му е добре ако ходи едната събота и неделя при
майка си, а другата при баща си и по-следващата да бъде пак при майка си. Така да се
редуват през събота и неделя. През седмицата иска да е в [населено място], защото там е на
училище. В Пловдив има много приятели, но заявява, че не му харесва много в Пловдив, в
София му харесва най-много, но не знае как ще си намери приятели ако учи там. Споделя, че
ако живее при майка си, сестрите му, с които живее при баща си, ще му липсват, а тях също
приема за част от семейството си.
По отношение на предоставянето на упражняването на родителските права и
местоживеенето на детето, второинстанционният съд е счел, че и двамата родители имат
еднакво добър родителски капацитет, като е намерил за неоснователен доводът на майката,
че бащата има негативно отношение към нея с цел да отчужди детето. Отчел е изразената от
детето Д. Б. воля при изслушването му по реда на чл. 15, ал. 1 ЗЗДет. да живее в [населено
място], в жилището на баща си, което възприема за свой дом и където посещава училище.
След преценка на обстоятелствата по чл. 59, ал. 4 СК, въззивният съд е приел, че бащата
следва да продължи да упражнява родителските права, като при него следва да бъде и
местоживеенето на детето, тъй като налагането по силата на съдебно решение на промяна в
тези обстоятелства би имало като пряка последица допълнително подкопаване на
доверителната емоционална връзка между детето и двамата родители и трайна загуба на
доверие в тях, което не би било в негов интерес и би му навредило. Решаващият съд е
посочил, че предопределената от предпубертетната възраст и пола на детето Д.
необходимост от социална среда, в която същото да намира подкрепа и разбиране от баща си


                                             6
и да следва в по-голяма степен мъжкия модел за поведение, следва да намери отражение в
по – широк режим на лични отношения на малолетния с неотглеждащия го родител. Счел е,
че не е в интерес на детето да живее разделено с неговите сестри, посочвайки че е
ирелевантно каква точно е родствената връзка между трите деца – пълнокръвни или без
родствена връзка, доколкото детето Д. ги възприема като част от семейството си. Заключил
е, че в интерес на малолетния Д. е да продължи да живее с баща си в [населено място], който
да упражнява родителските права, а отношенията с майката следва да бъдат възможно най-
широки. Независимо от горепосочения извод, по-нататък в изложените мотиви на
атакувания съдебен акт, второинстанционният съд, съобразявайки местоживеенето на
родителите в различни населени места, както и учебните ангажименти на детето, е
ограничил както първоначално определения режим на лични отношения на детето с майката
в утвърденото от съда споразумение по чл. 51, ал. 1 СК, така и определения от
първоинстанционния съд режим, постановявайки майката да взема детето всяка втора,
четвърта и „последна“ седмица от месеца с преспиване за времето от 08.00 ч. в събота до
18.00 ч. в неделя, при съобразяване, че използването на изразите „всяка четвърта“ и
„последна седмица от месеца“ е израз на тафтология и майката е ограничена да вижда
детето си всяка втора и четвърта седмица в събота и неделя, с преспиване.
При гореизложените фактически и правни съображения в мотивите на обжалваното решение
се налага изводът, че въззивният съд не е съобразил всички правнозначими обстоятелства по
смисъла на ППВС № 1 от 12.11.1974 г. и ТР № 1 от 03.07.2017 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на
ОСГК на ВКС в светлината на приоритетния интерес на малолетното дете, игнорирайки
установения по несъмнен начин в процеса синдром на родителско отчуждение спрямо
майката, предизвикан от поведението на упражняващия родителските права родител –
бащата, както и препоръките на вещото лице от психологическата експертиза за спешно
възстановяване на отношенията между майката и детето, при което е постановил своето
вътрешнопротиворечиво съдебно решение в нарушение на материалния закон. При
установения от доказателствата по делото равен родителски капацитет и добри жилищно –
битови условия и на двамата родители, следва да бъде съобразено становището на вещото
лице – психолог за спешно преодоляване на възникналия по вина на бащата синдром на
родителско отчуждение на детето спрямо майката, чиито контакти са препятствани за
продължителен период от време (около 2 години). Нужно е да бъде зачетено и желанието на
детето, освен да запази статуквото, най – вече заради създадената приятелска среда в
посещаваното училище в [населено място] и силната му емоционална връзка със сестрите
му, да общува с майка си достатъчно често, така че тя да не му липсва толкова много.
Настоящият съдебен състав възприема експертното заключение, според което в конкретната
ситуация в интерес на детето е както предоставяне на родителските права на майката, така и
значително разширяване на режима й на лични контакти с детето.
В хода на настоящото касационно производство настъпва изменение на правнорелевантните
обстоятелства за родителския спор, по които страните не спорят и които следва да бъдат
съобразени от решаващия съд на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. На 01.02.2026 г. бащата е
предал детето на майката, за да живее и учи постоянно при нея в [населено място] и от този


                                            7
момент до приключване на устните прения по касационното дело тя упражнява в пълен обем
родителските грижи. През учебната 2025 г./2026 г. Д. Б. е записан като ученик в 7 „д“ клас в
55 СУ в [населено място],[жк], намиращо се в близост до жилището на майката, а за
следващата учебна година майката е подала заявление за приемане на детето в НГДЕК. Д. Б.
има личен лекар - педиатър в [населено място], като са му проведени изискуемите
профилактични прегледи и имунизации, реимунизации. Горните факти, освен че не се
оспорват от страните, се установяват както от представените пред ВКС писмени
доказателства, така и от изготвените за нуждите на касационното производство социални
доклади от ДСП – Младост, [населено място] от 27.05.2026 г. и от ДСП – [населено място]
от 27.05.20206 г. ДСП – Младост, [населено място], по настоящото местоживеене на детето,
е установила непроменени жилищни условия в дома на майката и в работната й среда, както
и че е налице силна привързаност между майката и детето. Установила е също, че майката е
подпомагана в отглеждането и възпитанието на Д. Б. от бабата и дядото на детето по
бащина линия, които живеят в [населено място] и взимат внука си всеки уикенд на
притежаваната от тях вила край [населено място]. Последният факт не се оспорва в процеса.
Може да бъде направен извод от становищата на страните пред касационния съд, че майката
не ограничава по никакъв начин контактите на детето с бащата и неговото разширено
семейство, както и че Д. Б. е добре интегриран в новата си социална среда в [населено
място], с активната помощ на майка си и подпомагащите я родители на баща му. При така
установените новонастъпили факти, настоящият съдебен състав намира, че следва да
съобрази настъпилото фактическо положение, което съответства както на изводите на
експерта – психолог от приетото заключение на психологическата експертиза, така и на най-
добрия интерес на детето, като предостави упражняването на родителските права спрямо Д.
Б. на майката. По този начин ще бъде възстановена и укрепена връзката между майката и
детето и ще бъде преодолян синдромът на родителско отчуждението като предпоставка за
здравословно психо-емоционално състояние на подрастващия. С оглед тийнеджърската
възраст и пола на детето контактите му с бащата следва да се провеждат достатъчно
активно, в подкрепяща среда с разбиране и приемане, така че Д. Б. да се чувства обичан и
подпомаган и от двамата си родители, никой от двамата да не му липсва, така както преди
му е липсвала майката, което е необходимо условие за правилната трансформация на
юношата в мъж. Поради това режимът на лични контакти между бащата и детето следва да
бъде разширен и същевременно съобразен с обстоятелството, че Д. Б. е в училищна възраст,
която предполага сериозна подготовка за учебните занятия през учебната година.
Дължимата от бащата месечна издръжка, при съобразяване с месечните доходи на двамата
родители и нуждите на детето, респективно с обстоятелството, че бащата има друго по-
малко дете, на което също дължи грижи и издръжка, касационният съд определя в размер на
150 евро.
           Съобразно гореизложеното обжалваното въззивно решение е неправилно като
постановено при допуснати нарушения на материалния закон. Като такова то следва да бъде
отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и вместо него да бъде постановено ново решение,
с което упражняването на родителските права спрямо Д. Б. да бъде предоставено на майката,


                                             8
при която следва да бъде определено местоживеенето му. Режимът на лични отношения на
детето Д. Б. с бащата следва да бъде определен по следния начин: през нечетните седмици
от месеца (първа и трета) – от петък вечер след училище до неделя вечер, за времето от
19:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя, с преспиване; през втората седмица от месеца – от
събота сутрин до неделя следобяд, за времето от 10.00 ч. в събота до 16.00 часа в неделя, с
преспиване; за Коледните и Новогодишните празници - всяка четна година за времето от
24.12. до 27.12., като взема детето в 10:00 часа на 24 декември до 18:00 часа на последния
ден, с преспиване; всяка нечетна година за времето от 28.12. до 01.01., като взема детето в
10:00 часа на 28 декември до 18:00 часа на последния ден, с преспиване; за Великден - всяка
нечетна година за времето от Велики петък до понеделник, когато в съответната година са
определени за празнуване, като взема детето в 10:00 часа на първия ден до 18:00 часа на
последния ден, с преспиване; за пролетната ваканция: всяка нечетна година да взема детето
от 19.00 часа на последния учебен ден и да го връща до 10.00 часа на последния ден преди
да тръгне на училище; бащата да взема детето с преспиване през лятната ваканция за един
месец (възможно е и с прекъсване, при съгласие между родителите) през периода от края на
учебната година до началото на следващата учебна година, когато майката не ползва платен
годишен отпуск, като тя се задължава до 15 май на съответната година да уведоми писмено
бащата кога ще ползва отпуск, а той до 30 май да уведоми писмено майката за дните, през
които ще взема детето; относно личните празници на детето - на нечетна година детето да
прекарва имения и рождения си ден с бащата за времето от края на учебните занятия до
20.00 часа, когато рождената дата или именият ден се пада в почивен ден – от 10.00 часа до
20.00 часа; относно рождения ден на бащата - всяка година, за времето от края на учебните
занятия до 20.00 часа, когато рождената дата се пада в почивен ден – от 10.00 до 20.00 часа.
За осъществяване на личните контакти бащата следва да взима детето от дома на майката в
[населено място] и съответно да го връща в този дом, освен в случаите, когато страните са се
споразумели за друго. Бащата следва да заплаща ежемесечна издръжка на детето си в размер
на 150 евро, считано от обявяване на настоящото съдебно решение до настъпване на законна
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска за периода на забава.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и според задължителните
разрешения в ТР № 3 от 27.06.2024 г. по тълк. д. № 3/2023 г. на ОСГК на ВКС, Б. М. Б.
следва да заплати на К. К. Ф. сумата 948. 45 евро – съдебно – деловодни разноски пред
касационната инстанция, съставляващи платени държавни такси по касационната жалба и
хонорар за един адвокат.
На основание изложеното, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско
отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 4452 от 23.07.2024 г. по в. гр. д. № 11893/2021 г. на
Софийски градски съд, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 3532 от 06.06.2025 г.


                                             9
по същото дело, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
        ИЗМЕНЯ на основание чл. 59, ал. 9 СК вр. с § 11 ЗИД СК, обн. ДВ, бр. 115/2025 г.,
утвърденото с решение № 26606 от 06.02.2017 г. по гр. дело № 68315/2016 г. на Софийски
районен съд споразумение по чл. 51, ал. 1 СК в частта относно упражняването на
родителските права, местоживеенето, личните отношения и издръжката на малолетното дете
Д. Б. Б., в следния смисъл:
        ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо малолетното дете Д. Б.
Б., [дата на раждане] , ЕГН: [ЕГН], на майката К. К. Ф., ЕГН: [ЕГН], като определя и
местоживеенето на детето при майката - в [населено място].
       ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения между бащата Б. М. Б., ЕГН: [ЕГН] и
малолетното дете Д. Б. Б., ЕГН: [ЕГН], а именно:
        Бащата да взима детето през нечетните седмици от месеца (първа и трета) – от петък
вечер след училище до неделя вечер, за времето от 19:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя,
с преспиване; през втората седмица от месеца – от събота сутрин до неделя следобяд, за
времето от 10.00 ч. в събота до 16.00 часа в неделя, с преспиване; за Коледните и
Новогодишните празници - всяка четна година за времето от 24.12. до 27.12., като взема
детето в 10:00 часа на 24 декември до 18:00 часа на последния ден, с преспиване; всяка
нечетна година за времето от 28.12. до 01.01., като взема детето в 10:00 часа на 28 декември
до 18:00 часа на последния ден, с преспиване; за Великден - всяка нечетна година за времето
от Велики петък до понеделник, когато в съответната година са определени за празнуване,
като взема детето в 10:00 часа на първия ден до 18:00 часа на последния ден, с преспиване;
за пролетната ваканция - всяка нечетна година да взема детето от 19.00 часа на последния
учебен ден и да го връща до 10.00 часа на последния ден преди да тръгне на училище;
бащата да взема детето с преспиване през лятната ваканция за един месец (възможно е и с
прекъсване, при съгласие между родителите) през периода от края на учебната година до
началото на следващата учебна година, когато майката не ползва платен годишен отпуск,
като тя се задължава до 15 май на съответната година да уведоми писмено бащата кога ще
ползва отпуск, а той до 30 май да уведоми писмено майката за дните, през които ще взема
детето; относно личните празници на детето - на нечетна година детето да прекарва имения
и рождения си ден с бащата за времето от края на учебните занятия до 20.00 часа, когато
рождената дата или именият ден се пада в почивен ден – от 10.00 часа до 20.00 часа; относно
рождения ден на бащата - всяка година, за времето от края на учебните занятия до 20.00
часа, когато рождената дата се пада в почивен ден – от 10.00 до 20.00 часа. За осъществяване
на личните контакти бащата да взима детето от дома на майката в [населено място] и
съответно да го връща в този дом, освен в случаите, когато страните са се споразумели за
друго.
       ОСЪЖДА Б. М. Б., ЕГН: [ЕГН], да заплаща на малолетното дете Д. Б. Б., ЕГН: [ЕГН],
чрез майка му К. К. Ф., ЕГН: [ЕГН], ежемесечна издръжка в размер на 150 евро до пето
число на месеца, считано от датата на обявяване на настоящото съдебно решение до
настъпване на законова причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска.


                                            10
     ОСЪЖДА Б. М. Б., ЕГН: [ЕГН], да заплати на К. К. Ф., ЕГН: [ЕГН], сумата 948. 45 евро
– съдебно – деловодни разноски пред касационната инстанция.
     Решението не подлежи на обжалване.




                                                 Председател: _______________________

                                                     Членове:

                                                             1. _______________________

                                                             2. _______________________




                                           11