Поправка на сгрешен кадастрален идентификатор в искова молба

Текстът на акта

                                     РЕШЕНИЕ
                                         № 110
                                 гр. София, 19.02.2026 г.


                         В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи
януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                                    Председател: Дияна Ценева
                                    Членове:     Теодора Гроздева
                                                 Милена Даскалова

при участието на секретаря Цветелина В. Пецева
като разгледа докладваното от М. Даскалова Касационно гражданско дело №
20258002100146 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 290 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Д. И. Й., чрез адв. Д. К., срещу решение N 244 от
13.08.2024г. по в.гр.д. № 322/2024г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което е обезсилено
решение № 184 от 05.04.2024г. по гр.дело № 74/2023г. на Районен съд – Казанлък и делото е
върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане.
Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради
постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- основания за
касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК.
В открито съдебно заседание процесуалният представител на касатора излага доводи за
неправилност на въззивното решение.
В срок е постъпил отговор от Н. Т. И., Д. И. Д., М. Д. И. и Н. С. Д., чрез адв.Ц. М., в който се
поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване, а по
същество е изразено становище за неоснователност на касационната жалба. В открито
съдебно ответниците не се явяват и не изпращат представител.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от Д. И. Й.
установителен иск за собственост на постройки с идентификатори № ***и № ***, находящи

                                               1
се в имот с идентификатор № ***по кадастралната карта на [населено място], като в
обстоятелствената част на исковата молба са въведени твърдения, че постройката с
идентификатор № ***е с предназначение баня и тоалетна.
По делото е прието заключение на съдебно- техническа експертиза, според което
самостоятелна сграда, представляваща само баня с тоалетна е постройката с идентификатор
***, а тази с идентификатор ***е нанесена в кадастралната карта като еднофамилна
жилищна сграда, но фактически е разделена на две части, присъединени към жилищата на
страните.
С молба от 19.09.2023г. ищцата е посочила, че доколкото претенцията й касае баня с
тоалетна, то и уточнява, че се касае за постройката, заснета с идентификатор ***.
В проведеното на 13.11.2023г. открито съдебно заседание първоинстанционният съд е приел,
че сгрешеният идентификатор на спорната постройка не води до въвеждане на нов предмет
на спора и е изменил доклада си, съобразявайки направеното от ищцовата страна уточнение.
В обжалваното решение въззивният съд е посочил, че след уточнение на исковата молба,
направено след приключване на първото открито по делото заседание, първоинстанционният
съд е приел, че предмет на спора са еднофамилна едноетажна жилищна сграда с
идентификатор ***с предназначение баня и тоалетна и едноетажна постройка на допълващо
застрояване с идентификатор ***и е постановил решение относно тези сгради. Направен е
извод, че решението на районния съд е процесуално недопустимо, тъй като е постановено
по непредявен иск - поради приемането за разглеждане в процеса на нов иск в нарушение на
процесуалните норми. Направена е недопустима замяна по време на процеса на сграда №
*** /навес от 25 кв.м./ със сграда №*** /баня с тоалетна от 10 кв.м./. Според въззивния съд
ищцата е въвела като предмет на делото правото на собственост върху сграда №*** -
постройката е била заявена като предмет на делото с молбата от 19.09.2023г., в която твърди,
че прави уточнение на исковата молба, като заменя сграда *** със сграда ***, посочвайки,
че неправилно в исковата молба вместо сграда *** е посочена сграда ***. Въззивният съд е
приел, че приликата в описанието на двата обекта в двете молби е само в предназначението -
баня и тоалетна, но двете сгради имат различен идентификатор, различна квадратура и
конфигурация, поради което и се касае за два различни обекта и е недопустимо да бъде
подадена искова молба за един имот, а в последствие с молба да бъде уточнено, че искът е
предявен за друг имот.В заключение е направен извод, че първоинстанционният съд е
допуснал уточнение на исковата молба и е заменил предмета на спора, което е довело до
постановяване на решение по установителен иск за собственост на сграда, за която няма
предявен иск, като е обезсилено изцяло решението на районния съд и делото е върнато за
ново разглеждане от друг състав на съда.
С определението по чл. 288 ГПК № 5017 от 04.11.2025 г. касационно обжалване е допуснато
на основание чл. 280, ал.2, предл. трето ГПК.
Очевидно неправилен е изводът на въззивния съд, че с допуснатото уточнение на исковата
молба е заменен предметът на спора. Касае се не за предявяване на иск за постройка,
различна от първоначално посочената в исковата молба, а за погрешно изписване на
идентификатора й. В решение № 50001 от 15.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1263/2022 г., I г.

                                             2
о. се приема, че допусната техническа грешка в исковата молба може да доведе до неяснота
във фактическите твърдения на ищеца, включително и до противоречие между
обстоятелствената част и петитума на исковата молба. И в двата случая съдът, в зависимост
от това дали се касае за неясни фактически твърдения или за нередовна искова молба,
следва, в изпълнение на задълженията си по чл. 145, ал.2 ГПК или чл.129, ал.2 ГПК, да даде
указания на ищеца да отстрани констатираната неяснота в твърденията му. Няма забрана
обаче ищецът по свой почин да поправи допуснатата от него техническа грешка. Поправката
уточнява предмета на правния спор, който се определя от ищеца и принципът на
диспозитивното начало задължава съда да се произнесе по иска, с който е сезиран след
поправката на исковата молба от ищеца. Случаят е именно такъв- при твърдения, че ищцата
е собственик на постройка, съставляваща баня с тоалетна, е формулиран петитум за
признавана правата й върху постройка с идентификатор ***, заснета като еднофамилна
жилищна, а фактически е разделена на две части, присъединени към жилищата на страните
и за която не се твърди, че е налице спор между страните, а баня с тоалетна е постройката с
идентификатор ***. Т.е. касае се за грешно изписан идентификатор на спорната баня с
тоалетна, което е довело до несъответствие между обстоятелствената част и петитума на
исковата молба. Допуснатата грешка е отстранена с направеното от ищеца уточнение.
Последното по съществото си не съставлява подмяна на предмета на спора, а е отстраняване
нередовността на исковата молба и съдът при произнасянето си по съществото на правния
спор е длъжен да го зачете.
Очевидно неправилни са и изводите за недопустимост на решението на районния съд в
частта му, с която се е произнесъл по спора за сградата с идентификатор ***. Явно
необосновано въззивният съдът при изложени мотиви, че уточнението касае само една от
двете постройки, за които е предявен искът, е направил извод за недопустимост на цялото
решение на първоинстанционния съд.
Като е направил извод за недопустимост на решението на първоинстанционния съд и го е
обезсилил, въззивният съд е постановил неправилно решение, което на основание чл. 293,
ал.2 ГПК следва да бъде отменено.
След отмяна на решението, на основание чл. 293, ал.3 ГПК делото следва да бъде върнато за
ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който следва да се произнесе по
постъпилата въззивна жалба.
Разноски за настоящето производство не следва да се присъждат, тъй като по тях
произнасяне дължи въззивната инстанция, което следва от разпоредбата на чл. 294, ал.2
ГПК.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска
колегия, първо отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение N 244 от 13.08.2024г. по в.гр.д. № 322/2024г. на Окръжен съд –
Стара Загора.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Стара Загора.


                                             3
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


                                         Председател: _______________________

                                            Членове:

                                                   1. _______________________

                                                   2. _______________________




                                     4