Отказ за извънредна отмяна на влязло в сила решение за незаконно уволнение

Текстът на акта

                                  РЕШЕНИЕ
                                       № 63
                               гр. София, 02.02.2026 г.


                       В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми
януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                                 Председател: Илияна Папазова
                                 Членове:     Майя Русева
                                              Джулиана Петкова

при участието на секретаря Кристина Н. Григорова
като разгледа докладваното от Майя Русева Касационно гражданско дело №
20258002104704 по описа за 2025 година
      Производството е по чл.303 и следващите от ГПК.
Образувано е по молба вх.№.392660/4.12.24 на „Ел Смарт“ООД за отмяна на основание
чл.303 ал.1 т.1 и т.5 ГПК на влязло в сила решение №.15570/13.08.24 по г.д.№.6054/24 на
СРС, 76с. /въззивната жалба срещу което е върната с разп.№.138970/1.10.24 по г.д.№.6054/24
на СРС, 76с., оставено в сила с опр.№.18715/20.11.24 по ч.г.д.№.13363/24 на СГС,
недопуснато до касация с опр.№.4187/18.09.25 по ч.г.д.№.1030/25, ІV ГО/, с което
предявените срещу молителя искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ са уважени,
като уволнението на М.Г., извършено със Заповед №.96/24.01.24, е признато за незаконно и
отменено, той е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „технически
ръководител в строителството“ и му е присъдено обезщетение в размер на 1600лв. за
оставане без работа. Поддържа се, че е налице ново писмено доказателство – разпореждане
№.5909016680/9.07.24 на НОИ за отпускане считано от 1.04.24 на пенсия за осигурителен
стаж и възраст на М.Г. – което не е било известно на молителя до 17.09.24 и би било от
значение за изхода на спора; сочи се и основанието на чл.303 ал.1 т.5 ГПК, доколкото съдът
не уважил доказателствени искания на ответника, игнорирал представени от него
доказателства, фокусирайки се единствено върху твърденията на ищеца, провел последното
открито съдебно заседание на 1.08.24 - въпреки заявлението още в преходното с.з. на
процесуалния представител на молителя, че ще му е невъзможно да присъства на тази дата
поради ползване на годишен отпуск, и въпреки впоследствие подадената нарочна молба за

                                            1
отлагане от 1.08.24 по същите съображения - и постановил решението си без да се даде
възможност за пледоария по същество. Моли се за отмяна на атакувания съдебен акт и
връщане на делото за ново гледане, ведно с присъждане на разноски.
Ответната страна М. К. Г. оспорва молбата; претен -
дира разноски.
Молбата е постъпила в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството по г.д.№.16054/24 на СРС е образувано по реда на глава 25 ГПК /“Бързо
производство“/ по предявени от М. Г. в СРС срещу „Ел Смарт“ООД искове по чл.344 ал.1
т.1-т.3 КТ за отмяна на уволнение по чл.328 ал.1 т.2 КТ /поради съкращение в щата/,
възстановяване на заеманата длъжност и заплащане на обезщетение за оставане без работа –
с оплаквания, че не е налице реално съкращение и не е извършван подбор по реда на чл.329
КТ. С отговора на исковата молба исковете са оспорени; направени са доказателствени
искания за допускане на свидетели във връзка с установяване на компетентността,
качеството на работа и сочени етични дефицити на ищеца и за приемане на приложени
писмени доказателства.
С определение от 8.05.24 делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на
3.05.24 и е изготвен доклад с указания относно доказателствената тежест; посочено е, че на
страните се дава възможност в едноседмичен срок от връчването му да вземат становище
във връзка с указанията и доклада, съответно да предприемат необходимите процесуални
действия, като ако не изпълнят указанията в този срок, губят възможността да направят това
по-късно - освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. В
предоставения срок молба с доказателствени искания е постъпила само от ищеца /„Ел
Смарт“ООД, макар и редовно призовано на 16.05.24 с копие от определението от 8.05.24, не
е депозирало становище/.
Съдът е провел три открити съдебни заседания-на 20.05.24 /когато отказал да приеме
протокол за подбор поради представянето му от дружеството едва в съдебното заседание –
след изтичане на фиксирания в определението от 8.05.24 едноседмичен срок/, 3.07.24 и
1.08.24. В последното, въпреки изявлението на пълномощника на „Ел смарт“ООД в
откритото съдебно заседание на 3.07.24, че няма да може да се яви на 1.08.24 поради
планиран отпуск, и постъпила на 1.08.24 молба за отлагане по същите причини, е бил даден
ход на делото и на устните състезания /с мотиви, че се касае за бързо производство, към
молбата не са приложени доказателства, от които да се установяват сочените в нея причини
за неявяване на пълномощника в съдебното заседание, които и не са внезапни и
непреодолими, и не са налице пречки по отношение на управителя на дружеството за
явяване/ и е обявена датата, на която ще бъде постановено решението - 4.08.24, както и че от
същата ще тече двуседмичният срок за обжалването му пред СГС.
С решение №.15570/13.08.24 СРС е уважил предявените от М.Г. срещу молителя искове по
чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ; върху акта е поставен печат, че е влязъл в сила на 29.08.24. На
26.09.24 срещу решението е била депозирана въззивна жалба от ответника, върната като
просрочена с разпореждане №.138970/1.10.24, потвърдено с опр.№.18715/20.11.24 на СГС по

                                             2
ч.г.д.№.13363/24, недопуснато до касация с опр.№.4187/18.09.25 по ч.г.д.№.1030/25 на ВКС,
ІV ГО.
Отмяната по реда на чл.303 ГПК е средство за защита, което може да се използва само срещу
решения, чиято неправилност се дължи на изчерпателно посочените в разпоредбата
причини. Поради това и обхватът на съдебния контрол в това самостоятелно
извънинстанционно производство се изчерпва с преценка дали те са налице или не -
респективно ВКС не би могъл в рамките на производството за отмяна да отмени атакувано
решение на основания, различни от предвидените в чл.303-чл.304 ГПК /т.е. да обхване
всички порочни решения и всички техни пороци/.
Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание
чл.303 ал.1 т.5 ГПК, когато вследствие нарушение на съответните правила е била лишена от
възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е
могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства,
които не е могла да преодолее, а на основанието чл.303 ал.1 т.1 ГПК, когато се открият нови
обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не
са могли да станат известни при решаването му или с които страна не е могла да се снабди
своевременно. От текста на разпоредбата на чл.303 ал.1 т.1 ГПК е видно, че се касае за
средство за защита, което може да се използва срещу тези неправилни решения, при които
неправилността се дължи на непълнота на фактическия или доказателствения материал,
разкрита след като решението е влязло в сила, и не се дължи на процесуално нарушение на
съда или на небрежност на страната – т.е. този способ брани страната срещу неправилност,
дължаща се на невиновна /обективна/ невъзможност да се разкрие истината по време на
висящността на делото.
Доколкото молителят се оплаква в контекста на чл.303 ал.1 т.5 ГПК, че неправилно съдът е
дал ход и е разгледал делото в открито съдебно заседание на 1.08.24 - въпреки че
пълномощникът му предварително е обявил, че не може да присъства поради планиран
отпуск, и впоследствие е депозирал и нарочна молба за отлагане със същите твърдения,
както и че незаконосъобразно е отказано приемане на доказателства поради преклузия,
евентуална незаконосъобразност на горните действия подлежи на проверка във въззивното
производство - след надлежно сезиране на въззивния съд и излагане на съответни
оплаквания. В случая такова не е било проведено. Адвокатът на „Ел смарт“ООД е бил
редовно уведомен за датата на последното съдебно заседание 1.08.24 - което е било
отсрочено в съдебното заседание на 3.07.24 в негово присъствие, и е бил длъжен да следи за
хода на делото. Задължението за следене на делото включва проверка на насрочените дати за
съдебни заседания и резултатите от тях, за да се упражняват своевременно процесуалните
права. Обстоятелството, че адвокатът на страната е поискал отлагане и това искане е било
оставено без уважение, не отменя задължението на страната сама да следи дали искането й е
уважено, отложено ли е делото и ако не посочена ли е дата за обявяване на решението
предвид разпоредбата на чл.315 ал.2 ГПК /опр.504/29.10.18 по ч.г.д.№.3778/18, ІV ГО и др./.
Въззивна жалба не е била депозирана в рамките на срока за обжалване /подадената такава е
била просрочена и върната с влязло в сила разпореждане-след въззивен и касационен

                                            3
контрол с подробно изложени мотиви от съответните инстанции/, поради което с пасивното
си и несъобразено с процесуалните правила поведение ответникът сам се е поставил в
невъзможност да получи преглед във въззивно производство на законосъобразността на
процедирането на първоинстанционния съд /в това число за спазването от последния на
изискванията на чл.6 ЕКЗПЧОС/. При това положение не може да се приеме, че е било
нарушено правото му на участие – напротив, той е имал възможност да го реализира като
подаде своевременно въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, за което
твърди, че е постановено при нарушение на процесуалните правила /при незаконосъобразен
отказ да се съберат доказателства и при неотлагане на последното заседание поради
невъзможност за явяване на пълномощника му/, но не се е възползвал от нея. Молителят не
е изчерпал възможностите за инстанционен контрол, поради което и не е могъл да получи
надлежен преглед на оплакванията си /в предвиденото за това в закона производство по
обжалване на първоинстанционния акт/ не по причина, дължаща се на съда. Не се касае за
хипотеза, при която вследствие нарушение на процесуалните правила страната е била
лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или не е
могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства,
които не е могла да преодолее – а за неин пропуск да упражни правата си чрез надлежно
подаване на въззивна жалба. Поради това и не е налице визираната в чл.303 ал.1 т.5 ГПК
хипотеза.
Молителят се позовава и на чл.303 ал.1 т.1 ГПК с твърдения, че е налице ново писмено
доказателство – разпореждане №.5909016680/9.07.24 на НОИ за отпускане считано от
1.04.24 на пенсия за осигурителен стаж и възраст на М.Г. – за което не знаел до 17.09.24;
сочи, че то би било от значение за изхода на спора, защото ако е разполагал с него, би могъл
да прекрати трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.10 КТ считано от 1.04.25
и да представи тази заповед в последното съдебно заседание на 1.08.25, с което да лиши от
основание иска по чл.344 ал.1 т.2 КТ. В случая, обаче, не се касае за доказателство, което
само по себе си, след представянето му, би било от значение за спора и би могло да доведе
до евентуална промяна на резултата по него - а до такова, което, както се твърди, би могло да
мотивира работодателя да предприеме евентуални действия, с които евентуално да повлияе
на основателността на иска, като издаде последваща своя заповед. Съдът не би могъл да
презумира нечие поведение при знание за даден документ и да постановява решение въз
основа на презумпции, респективно соченото доказателство би имало значение за самия
работодател с оглед предприемане на бъдещи негови действия по отношение на работника,
но не и за съда за решаването на конкретното дело за законосъобразността на вече
издадената Заповед №.96/24.01.24 - предвид предмета на спора и релевантните за него факти
/налице ли е било към датата на уволнението реално съкращение на заеманата от работника
щатна бройка и извършен ли е бил законосъоб разен подбор по критериите на чл.329 КТ/.
Способът по чл.303 ал.1 т.1 ГПК брани страната срещу неправилност, дължаща се на
невиновна /обективна/ невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на
делото и предпоставя факти и доказателства, чието невземане предвид е довело до
постановяване на неправилно решение - а такъв факт и доказателство не съставлява

                                             4
цитираното разпореждане. Поради това и то не би могло да обуслови отмяна на влязлото в
сила решение на СРС по исковете по чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК.
С оглед всичко изложено по-горе молбата за отмяна е неоснователна и следва да се
отхвърли. Предвид изхода на спора на ответната страна се дължат направените разноски в
размер на 615 евро платен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,
                                                Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ молба вх.№.392660/4.12.24 на „Ел Смарт“ООД за отмяна на основание чл.303
ал.1 т.1 и т.5 ГПК на влязло в сила решение №.15570/13.08.24 по г.д.№.6054/24 на СРС, 76с.
ОСЪЖДА „Ел Смарт“ООД да плати на М. К. Г. 615 евро /шестстотин и петнадесет евро /
разноски на основание чл.78 ал.3 ГПК.
Решението е окончателно.




                                                  Председател: _______________________

                                                      Членове:

                                                              1. _______________________

                                                              2. _______________________




                                            5