Отговорност на водач при удар на велосипедист поради закъснял контрол над пътя

Текстът на акта

                             РЕШЕНИЕ
                                   № 252
                           гр. София, 01.06.2026 г.


                    В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди
двадесет и шеста година в следния състав:


                             Председател: Румен Петров
                             Членове:     Светла Букова
                                          Виолета Магдалинчева

при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
в присъствието на прокурора К. Н.
като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Касационно
наказателно дело от общ характер № 20268002200345 по описа за 2026
година
      Производството е по чл. 346, т. 1 НПК.
      Образувано е по три касационни жалби, подадени от адвокатите С. П.,
Н. Д. и Р. С. – упълномощени защитници на подсъдимия К. Д. К., против
решение № 34 от 11.02.2026 г., постановено по в.н.о.х.д. № 1123/2025 г. по
описа на Апелативен съд – София.
      В касационната жалба на адв. П. е релевирано касационното основание
по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Поддържа се, че е налице съществено нарушение на
процесуалните правила, изразяващо се в липса на мотиви. Сочи се, че
въззивният съд не е дал отговор на всички защитни възражения, не е обсъдил
противоречията в становищата на автоинженерите и на вещото лице медик и
отделно от това се е позовал на негоден протокол за оглед.
      В касационната жалба на адв. Д. са въведени и трите касационни
основания. Според защитника същественото нарушение на процесуалните
правила се изразява в това, че въззивният съд се е позовал на негоден огледен
протокол и на експертни становища, съдържащи противоречия в
медицинската и автотехническата си част; не са били съобразени габаритите
на автомобила; неправилно е била определена скоростта на движение на
автомобила на подсъдимия; възприет е механизъм на произшествието,
противоречащ на показанията на очевидеца Б.. Поддържа, че не са изпълнени
указанията, дадени с решение по в.н.о.х.д. № 727/2023 г. на САС, НО, 7 състав,

                                      1
при връщането на делото за ново разглеждане. Защитникът излага и собствени
съображения относно механизма на настъпване на произшествието, които
счита за обективни и съответстващи на действително случилото се.
Обосновано е и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, като се
твърди, че неправилно е прието нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, вместо на чл.
20, ал. 2 ЗДвП. Навеждат се и доводи за неправилно позоваване на съдебна
практика. Релевирано е и касационното основание явна несправедливост на
наказанието, без да са изложени аргументи в негова подкрепа.
       В касационната жалба на адв. С. е въведено основанието по чл. 348, ал.
1, т. 2 НПК. Поддържа се, че вътрешното убеждение на съда е формирано въз
основа на експертни заключения, в които не са определени мястото на удара,
скоростта на велосипедиста, разстоянието на видимост, времето за реакция и
възможността за предотвратяване на произшествието. И в тази жалба се
поддържа, че огледният протокол е негоден, тъй като поемните лица са се
подписали в него формално, без да са присъствали на следственото действие.
Като съществен процесуален порок се сочи липсата на оглед на велосипеда на
пострадалия, както и това, че вещите лица са работили с приблизителни
данни, извлечени от свидетелски показания. Поддържа се и нарушение на
материалния закон, като се твърди, че деянието е случайно по смисъла на чл.
15 НК. Касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК е въведено като
последица от посочените нарушения.
       С жалбата на адв. П. се иска отмяна на решението и връщане на делото
за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, а в останалите две жалби
– наред с това искане – се поддържа и алтернативно искане за оправдаване на
подсъдимия.
       В съдебното заседание пред ВКС а. С. поддържа съображенията и
исканията, въведени с касационните жалби.
       Подсъдимият К. К. се присъединява към позицията на своите
защитници. В последната си дума си дума твърди, че не е виновен и моли
производството да бъде прекратено.
       Представителят на ВКП пледира касационните жалби да бъдат оставени
без уважение. Смята, че във въззивното решение е даден правилен отговор на
всяко от релевираните и пред касационната инстанция оплаквания.
       Повереникът на частните обвинители Й. С. и И. В. - адвокат П. В.,
споделя позицията на прокурора. Обръща внимание на разстоянието, от което
починалият велосипедист е бил видим за подсъдимия и на момента, в който
последният е предприел спиране. Счита, че доказателствената сила на
огледния протокол не е оборена. Моли въззивното решение да бъде оставено в
сила.

     Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка
по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:

     По процесуалното развитие на делото

                                     2
      В Окръжен съд-София е било образувано н.о.х.д. № 442/2021 г., по което
подсъдимият К. К. е бил предаден на съд за това, че на 24.07.2016 г., на път ВП
81-6 от републиканската пътна мрежа, на разклона за птицеферма „Д.“, при
управление на л.а. „******“ с рег. № ******, в нарушение на правилата за
движение, визирани в чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП, по непредпазливост е
причинил смъртта на В. В. С., настъпила на 25.07.2016 г.
      С присъда от 13.02.2023 г. подсъдимият К. е признат за виновен в
извършване на това престъпление, но по жалба на защитата с решение №375
от 06.11.2023 г. по в.н.о.х.д. №727/2023 г. на САС, НО, 7. състав присъдата е
отменена и делото е върнато на окръжния съд в разпоредително заседание.
      Там съдебното производство два пъти е било прекратявано поради
пороци в обвинителния акт.
      Въз основа на трети обвинителен акт в ОС-София е било образувано
н.о.х.д. №428/2024 г., поверено за разглеждане на 8. наказателен състав. С него
подсъдимият е предаден на съд за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. с
чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК. Словесно и правно при описание на това деяние е
посочено, че на посочените по-горе време и място подсъдимият е нарушил
правилото на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, като поради липсата на непрекъснат контрол
на превозното средство, което е управлявал, е причинил по непредпазливост
смъртта на велосипедиста В. В. С..
      С присъда №10 от 07.03.2025 г. подсъдимият К. К. е признат за виновен
в извършване на това престъпление, като му е наложено:
      -наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца, отложени по
реда на чл. 66 НК с изпитателен срок от три години и
      -лишаване от право да управлява МПС за срок от една година.
      По жалби на защитата в САС е било образувано в.н.о.х.д. №1123/2025г.
С решение от 11.02.2026 г. първоинстанционната присъда е била потвърдена.
      Именно това решение е предмет на касационна проверка – първа по своя
ред.
      Касационните жалби срещу решението са процесуално допустими, но
разгледани по същество са неоснователни.

      Поради съвпадението (макар и частично) на релевираните от
защитниците искания трите касационни жалби ще бъдат разгледани общо,
като ще бъде акцентирано върху индивидуалните възражения на страните във
всяка от тях.

      По възраженията, покриващи касационния повод по чл. 348, ал. 1, т. 2
НПК
     1. Неоснователно е оплакването на адв. П., че въззивното решение
страда от липса на мотиви.

                                      3
       Касационният съд споделя застъпеното в жалбата разбиране, че липсата
на мотиви не се изчерпва с формално отсъствие на изложение, а е налице и
когато съдът не обсъди съществени доводи на страните или когато мотивите са
привидни и не позволяват проследяване на логиката на формиране на
вътрешното убеждение. В конкретния случай обаче такива пороци не се
констатират.
       Възраженията, поддържани в касационната жалба, са били поставени и
пред въззивната инстанция, която им е дала изричен и обоснован отговор.
Основният акцент в защитната теза е бил насочен към оспорване на
заключенията по последно изготвените комплексна медицинска и
автотехническа експертиза, както и тройна автотехническа експертиза.
Въззивният съд е извършил детайлен анализ и съпоставка между всички
експертни заключения по делото, включително трите първоначални
автотехнически експертизи, изготвени в досъдебното производство, като е
изложил аргументи защо кредитира едни от тях и не възприема други. Съдът е
обсъдил и възраженията относно процесуалната валидност на протокола за
оглед на местопроизшествието, като е мотивирал защо го приема за годен
доказателствен източник. Анализирани са и показанията на свидетелите,
включително тези на очевидеца И.ова (с предходно фамилно име Г.), които са
съпоставени с останалия доказателствен материал. Въззивната инстанция е
разгледала подробно и обстоятелствата, свързани с механизма на настъпване
на пътнотранспортното произшествие – движението на участниците, мястото
на удара и възможността за предотвратяване на инцидента, като е формирала
ясни и логически последователни фактически констатации. От мотивите се
установява по безспорен начин кои доказателствени източници са
кредитирани, кои са отхвърлени и по какви съображения, както и как е
изграден причинно-следственият модел на деянието. Обстоятелството, че
въззивният съд не е възприел защитната версия, включително алтернативната
реконструкция на произшествието, предложена от защитата, представлява
израз на неговата суверенна доказателствена преценка, а не липса на мотиви.
Несъгласието с тази преценка не съставлява касационно основание по чл. 348,
ал. 1, т. 2 НПК.

       2. Неоснователно е оплакването на адв. Д., че при новото разглеждане на
делото не са изпълнени указанията, дадени с решение № 375/06.11.2023 г. по
в.н.о.х.д. № 727/2023 г. на САС, НО, 7 състав.
       С посоченото решение първоначалната присъда е била отменена поради
съществени, но отстраними процесуални нарушения, свързани с недостатъци
в обвинителната рамка и несъответствия в правната квалификация.[1] В
изпълнение на дадените указания делото е било върнато в разпоредително
заседание, като въззивният съд е очертал необходимостта от прецизиране на
фактическото и правно описание на обвинението.
       Впоследствие, при последователното развитие на досъдебната и
съдебната фаза, първоначално внесените обвинителни актове са били връщани
поради несъответствие с изискванията на чл. 246 НПК. При третото внасяне

                                      4
на делото в съда е бил изготвен обвинителен акт, съответстващ на
изискванията на процесуалния закон и на рамките, очертани от въззивната
инстанция.
     В тази хронология не се установява неизпълнение на съдебните
указания, а напротив – тяхното последователно отразяване в процесуалното
развитие на делото до момента на формиране на стабилен обвинителен
предмет.

      3. Неоснователни са възраженията на тримата защитници, че
обективната страна на вътрешното съдийско убеждение е опорочена поради
позоваване на негоден протокол за оглед на местопроизшествието.
      По делото е безспорно установено, че непосредствено след настъпване
на пътния инцидент е бил извършен оглед на местопроизшествието, за който е
съставен протокол и е изготвен фотоалбум – вж. т. 1, л. 305 и т. 2, л. 7–14 от
досъдебното производство. Безспорно е също, че протоколът е подписан от
две поемни лица – Б. С. и М. А., които са били привлечени на място за участие
в извършваното процесуално действие. Спорният въпрос пред инстанциите по
същество се свежда до това дали поемните лица са присъствали реално при
извършването на огледа или са положили подписите си под него формално.
Въззивният съд е приел първата от двете хипотези, като настоящата
инстанция, без да контролира суверенното правомощие да се кредитира или
не конкретното доказателствено средство, посочва, че вътрешното убеждение
на съда по повод на този процесуален документ не е било опорочено по
няколко причини.
      На първо място, следва да се подчертае, че протоколът за оглед
представлява официален удостоверителен документ, съставен от компетентен
орган в кръга на неговите правомощия и по установения в НПК ред. Като
такъв той се ползва с материална доказателствена сила относно
удостоверените в него обстоятелства – включително извършването на
процесуалното действие, неговото съдържание и участието на поемните лица.
Оборването на тази доказателствена сила изисква категорични и несъмнени
доказателства за невярност на документа или процесуална порочност, каквито
по делото не са събрани.
      От показанията на свидетелите С. и А. не се извежда отрицание на
тяхното присъствие на мястото на инцидента. Напротив – и двамата
потвърждават, че са били на местопроизшествието и са подписали протокола.
Посоченото от тях обстоятелство, че престоят им е продължил по-кратко от
времето, в което е било проведено огледното действие, не е в състояние да
обоснове тезата за формално подписване на протокола. В тази връзка следва
да се отчете, че свидетелските показания съдържат данни за възприети
фактически обстоятелства от мястото на произшествието, включително
относно организацията на огледа, действията на полицейските органи и
състоянието на пътната обстановка.
      На следващо място, еднаквостта в твърдението на свидетелите за


                                      5
краткотраен престой на мястото не може да бъде откъсната от процесуалното
им поведение, от което се установява дистанцираност и нежелание за
ангажираност с наказателното производство, възприемано от тях като
ненужно разкарване за разпити и „занимаване с глупости“. В този контекст
съвпадението в показанията на свидетелите относно минимизиране на
участието им в процеса намира обяснение както в общото им отношение към
производството, така и в обстоятелството, че са в съпружеска връзка, което
обективно допуска съгласуване на позиции.
     Не на последно място, самото твърдение на свидетелите за престой на
мястото, сведен до “10–15 минути“ логически изключва хипотезата за чисто
формално полагане на подпис от тях без реално присъствие, доколкото такова
действие не предполага какъвто и да е времеви ангажимент.

      4. С оглед предмета на делото и решаващото значение на специалните
знания в областта на медицината и автомобилната техника за изясняване на
механизма на деянието, както в касационните жалби, така и във въззивното
решение с основание е поставен акцент върху експертните заключения.
      По делото са допуснати и приети общо шест експертизи, като
определящо значение за формиране на фактическите и правните изводи е
прието, че имат заключенията на комплексната медико-автотехническа
експертиза, изготвена от вещите лица д-р М. С., инж. А. А. и инж. П. П. (т. 3,
л. 8–29 от д.п.), както и на тройната автотехническа експертиза, изготвена от
вещите лица инж. С. Д., инж. А. А. и инж. П. П. (т. 3, л. 39–58 от д.п.). С
последователна и задълбочена аргументация въззивният съд е изложил
съображения защо възприема именно тези заключения, като им придава по-
висока доказателствена стойност спрямо останалите, по-рано изготвени
автотехнически експертизи – две единични и една тройна.[2]
      Този подход не противоречи на процесуалните правила, доколкото съдът
е извършил цялостна съпоставка между всички експертни заключения,
отчитайки както тяхната методологическа обоснованост, така и
съответствието им с останалия доказателствен материал. С основание е
отчетено, че първоначално изготвените три експертизи се отличават с
ограничена аналитична дълбочина и лаконичност, без изчерпателна научна
аргументация по ключовите въпроси. Наред с това въззивният съд е взел
предвид и вътрешната непоследователност в изводите на в.л. В. В., който в
първоначалното си заключение приема непредотвратимост на удара, а
впоследствие – в състав на тройна автотехническа експертиза – допуска
неговата предотвратимост при различни изходни параметри.
      За разлика от тях, кредитираните от въззивната инстанция експертни
заключения се отличават с необходимата пълнота, яснота и научна
аргументация. В тях са използвани утвърдени методи, като изводите са
съобразени с цялостния доказателствен материал – протокола за оглед на
местопроизшествието, фотоалбума и останалите данни по делото. Изготвена е
детайлна мащабна скица на произшествието, онагледяваща траекториите на
движение на автомобила и велосипеда, както и мястото на удара, а чрез

                                      6
изображения, включително от „Google Maps“, е анализирана видимостта към
процесното Т-образно кръстовище. Съществено е и обстоятелството, че тези
заключения (за разлика от предходните три) са били проверени в съдебно
заседание на 10.01.2025 г., когато вещите лица са ги защитили в условията на
пряка конфронтация със страните, давайки подробни и аргументирани
отговори на поставените им въпроси. От значение е и комплексният характер
на едната от кредитираните експертизи, при изготвянето на която са участвали
както автотехнически експерти, така и съдебен лекар. Именно този подход е
позволил изясняване на механизма на произшествието както от техническа,
така и от медицинска гледна точка.
      В тази връзка неоснователно е възражението на адв. Д. за противоречие
между автотехническата и медицинската част на заключението. При
внимателен прочит се установява, че такова противоречие не съществува:
автотехническите експерти приемат първоначален контакт в предната лява
част на автомобила и дясната част на кормилото на велосипеда, а съдебният
лекар – въз основа на аутопсионните данни – установява увреждания по
дясната мишница и подбедрица, съвместими с този механизъм, при наличие
на последващ вторичен удар в пътната настилка, причинил фаталната
черепно-мозъчна травма.
      Несподеляемо е възражението на адв. С., че от експертизите не могат да
се установят релевантните факти – механизмът на удара, давността на
травматичните увреждания, скоростите на движение и разстоянието, от което
водачът е могъл да възприеме велосипедиста. Всяко едно от тези
обстоятелства е било предмет на самостоятелно и задълбочено изследване и е
изяснено чрез съпоставка на данните от огледа, фотоалбума, деформациите,
травматичните увреждания и свидетелските показания. Скоростите на
движение са определени чрез прилагане на утвърдени автотехнически
методики, а въпросът за видимостта е разгледан чрез анализ на пътната
обстановка и позицията на участниците, включително с оглед показанията на
очевидеца св. И.ова.
      Неоснователно е изразеното от същия защитник съмнение относно
давността на травматичните увреждания на починалия велосипедист. Този
въпрос е изследван от съдебномедицинската част на комплексната експертиза,
при която въз основа на аутопсионните находки е направена ясна
диференциация на уврежданията, причинени в резултат на процесното
произшествие. Вещото лице е обосновало изводите си чрез обективни
медицински критерии, като не е констатирало данни, които да поставят под
съмнение причинно-следствената връзка между установените травми и
инцидента.
      Несъстоятелно е и твърдението на адв. Д., че при изготвяне на
експертизите не са съобразени габаритите на автомобила, управляван от
подсъдимия. Следва да се отчете, че вещите лица са разполагали с данни
относно марката и модела на този автомобил, въз основа на които са били в
състояние да определят и съобразят неговите конструктивни габаритни
размери, като същите представляват общоизвестни и технически


                                     7
стандартизирани характеристики, подлежащи на установяване по справочни
източници и специализирани бази данни. По този начин е гарантирано, че
изводите почиват на реалните физически параметри на превозното средство, а
не на приблизителни или хипотетични допускания.
      Несподеляемо е и другото възражението на адв. Д., в което се предлага
алтернативна     реконструкция    на   механизма     на    настъпване    на
пътнотранспортното произшествие, основана на собствени изчисления
относно скоростта на движение на велосипеда и автомобила, предполагаемото
място на удара, както и ъгъла на първоначалния контакт между двете
превозни средства. Подобни изводи, направени извън рамките на процесуално
събраните и проверени по реда на НПК доказателствени данни, не могат да
заместят заключенията на вещите лица, нито да дерогират тяхната
доказателствена стойност. В наказателния процес реконструкцията на
механизма на деянието подлежи на установяване чрез специални знания,
въплътени в експертни заключения, които са подложени на проверка по реда
на състезателното начало и са обсъдени от съда в тяхната съвкупност с
останалия доказателствен материал. Определянето на скорост, траектория и
ъгъл на удар не е въпрос на свободни изчисления, а на комплексен експертен
анализ, който изисква съобразяване на множество взаимносвързани фактори -
технически характеристики на превозните средства, пътна обстановка,
следови находки, деформации и медицински данни. Извеждането на
алтернативни стойности без такава комплексна основа не може да бъде прието
като годно средство за опровергаване на експертните заключения, както иска
защитата.
      Неоснователно е възражението на адвокат Д. за нарушена обективна
страна на вътрешното съдийско убеждение, тъй като не било отчетено
противоречието между показанията на другия велосипедист на пътя (св. Б.) и
изводите на вещите лица относно ъгъла на първоначалния контакт между
автомобила и велосипеда на пострадалия. Действително, свидетелят Б. е
посочил, че пострадалият е навлязъл с колелото си в платното за движение
„перпендикулярно“. Това възприятие обаче има ориентировъчен характер и не
представлява прецизна геометрична характеристика на движението на
пострадалия. В условията на динамично развиваща се пътна обстановка,
възприемането на посоката на движение от страна на очевидец е неизбежно
повлияно от множество фактори – кратка продължителност на събитието, ъгъл
на наблюдение, дистанция, както и субективна преценка, поради което
използваните от свидетелите понятия не следва да се абсолютизират като
точни технически категории. От своя страна, експертното заключение,
определящо ъгъл на първоначалния контакт от около 30 градуса, е резултат на
комплексен анализ на обективни данни – следите по пътното платно,
деформациите по автомобила и велосипеда, разположението на тялото след
удара, както и техническите зависимости между скорост, траектория и момент
на взаимодействие. Този извод не отрича възможността велосипедистът да е
навлязъл перпендикулярно, а единствено конкретизира реалната геометрия на
сблъсъка към момента на контакта. Следва да се има предвид, че дори при
първоначално движение, възприемано като „перпендикулярно“, самият

                                    8
момент на удара може да настъпи при различен ъгъл, в резултат на минимални
отклонения в траекторията на движение на участниците, тяхното взаимно
разположение и динамиката на ситуацията.
      Неоснователно е възражението на адв. С., че експертизите са опорочени
поради липсата на оглед на велосипеда и използването на приблизителни
данни в показанията на свидетелите. Липсата на оглед не представлява
съществен процесуален порок, доколкото вещите лица са разполагали с
достатъчен обем обективна информация за възстановяване на механизма на
произшествието, а и няма данни велосипедът да е бил съхранен в състояние,
позволяващо надеждно изследване. От своя страна използването на
приблизителни данни, извлечени от свидетелски показания, е обективно
присъщо за този вид експертни изследвания и не компрометира изводите, тъй
като те са резултат от комплексна съпоставка с останалите доказателства, а не
от механично възприемане на отделни твърдения.

      По възраженията, покриващи касационния повод по чл. 348, ал. 1, т. 1
НПК
      Тези възражения са две:
      - първо, че подсъдимият не е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 1
ЗДвП, тъй като не е изгубил контрол върху управляваното от него моторно
превозно средство;
      - второ, че деянието следва да бъде квалифицирано като случайно по
смисъла на чл. 15 НК.
      И двете възражения за неоснователни.
      На първо място, за да приеме, че поведението на подсъдимия водач
осъществява признаците на бланкетната норма на чл. 20, ал. 1 ЗДвП,
въззивният съд е извършил цялостна и задълбочена преценка на всички
фактически обстоятелства, предхождащи и съпътстващи настъпването на
пътнотранспортното произшествие. Противно на посоченото от адв. Д., този
съд правилно се е позовал на относимата към казуса практика на върховната
съдебна инстанция.
      Въз основа на събраните доказателства въззивният съд обосновано е
приел, че подсъдимият изобщо не е възприел пострадалия велосипедист преди
навлизането му в лентата за движение на управлявания от него автомобил,
когато предприетата реакция за спиране вече е била неефективна. Подобна
пътна ситуация попада в приложното поле на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, доколкото не
се касае до нарушение на други специални правила за движение -например
относно скоростния режим, извършването на маневри, движението по
автомагистрала и др. В конкретния случай причината за настъпването на
тежкото произшествие се изразява в липсата на осъществен непрекъснат
контрол върху пътната обстановка – отклоняване или разсейване на
вниманието на водача, което, наред с неправилното поведение на
велосипедиста при извършвания от него завой наляво, е довело до
настъпването на инцидента.

                                     9
      Разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП има общ характер и възлага на
водачите задължението непрекъснато да контролират пътните превозни
средства, които управляват. Под „контрол“ се разбира не само физическото
владеене на автомобила чрез органите за управление, но и постоянното,
внимателно и всеобхватно наблюдение на пътната обстановка и нейните
изменения, както и своевременното предприемане на необходимите действия,
включително задействане на спирачната система.[3] В конкретния случай,
съобразно заключенията на назначените и кредитирани от въззивния съд
експертизи, е установено, че при скоростта на движение на автомобила от 62
км/ч и при наличната обективна видимост към велосипедиста от момента на
навлизането му в платното за движение, подсъдимият е разполагал с
техническа възможност да спре преди мястото на удара, ако беше реагирал
своевременно. Следователно основната причина за настъпването на
пътнотранспортното произшествие се явява закъснялата реакция на водача
при възникналата опасна пътна ситуация. Именно поради неизпълнение на
задължението за непрекъснато внимание и контрол при управлението на
автомобила, подсъдимият е възприел велосипедиста едва непосредствено
преди удара, въпреки че е имал обективната възможност да го забележи по-
рано и да предотврати настъпването на произшествието. С оглед изложеното и
в пределите на приетите за установени фактически положения материалният
закон е приложен правилно от инстанцията по същество.

      Доводът за приложение на чл. 15 НК също е неоснователен.
      В конкретния случай поведението на подсъдимия не може да бъде
квалифицирано като случайно деяние. За да е налице хипотезата на чл. 15 НК,
е необходимо общественоопасният резултат да е настъпил при такива
обстоятелства, при които деецът обективно да не е могъл нито да предвиди,
нито да предотврати настъпването му, въпреки че е действал в съответствие с
изискванията на правния ред и е изпълнил дължимото поведение.
      Подобни предпоставки в настоящия случай не са налице. Опасността за
движението не е възникнала внезапно и непредвидимо в рамките на опасната
зона за спиране на автомобила, когато предотвратяването на удара вече да е
било технически невъзможно. Напротив, от установената по делото
фактическа обстановка и от кредитираните експертни заключения се
установява, че опасността е възникнала в по-ранен момент, в който
подсъдимият е имал както обективната възможност, така и нормативното
задължение да възприеме поведението на велосипедиста, да анализира
развитието на пътната ситуация и своевременно да предприеме действия за
предотвратяване на произшествието. Именно неизпълнението на
задължението за непрекъснат контрол върху пътната обстановка и липсата на
необходимото внимание при управлението на автомобила са довели до
закъснялата реакция на водача. След като сам е нарушил правилата за
движение, подсъдимият се е поставил в положение, при което впоследствие не
е могъл да предотврати настъпването на вредоносния резултат. Поради това
невъзможността му да избегне удара не е резултат от внезапно възникнала и


                                    10
обективно непредотвратима опасност, а е следствие от собственото му
предходно неправомерно поведение. Именно това изключва приложението на
чл. 15 НК и обосновава извода, че деянието не може да бъде квалифицирано
като случайно.

     По довода по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК за явна несправедливост на
наложеното наказание

      Неоснователно е релевираното в касационните жалби на адв. Д. и адв. С.
оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. Този довод е
въведен изцяло бланкетно, без самостоятелна аргументация относно вида и
размера на определените наказания, като единствено се поддържа, че явната
несправедливост произтича от твърдените съществени процесуални
нарушения и от соченото неправилно приложение на материалния закон. С
оглед на вече изложените съображения, с които настоящата инстанция прие,
че не са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК,
липсва и основание да се приеме, че наложеното наказание е явно
несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 НПК.
      Наред с това, преценката на въззивния съд относно наказанието е
извършена правилно и в пълно съответствие с принципите на чл. 54 НК и чл.
55 НК. По отношение на подсъдимия обосновано е приложена разпоредбата
на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, след като съдът е констатирал наличие на
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при които и най-
лекото предвидено в закона наказание „лишаване от свобода“ – две години
съгласно редакцията на закона, действаща към момента на извършване на
деянието (обн. ДВ, бр. 74/26.09.2015 г.) – би се явило несъразмерно тежко. При
тези данни определянето на наказание в размер на девет месеца лишаване от
свобода, чието изтърпяване е отложено по реда на чл. 66 НК с минималния
предвиден изпитателен срок от три години, не разкрива прекомерност или
несъответствие с обществената опасност на деянието и дееца. Същото се
отнася и до наложеното кумулативно наказание лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от една година, определено не
просто в съответствие с нормата на чл. 49, ал. 2 НК, но и незначително
надвишаващо основното наказание. Ето защо и касационното основание по
чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК не е налице.
      По изложените съображения въззивното решение следва да бъде
оставено в сила.

     Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният
касационен съд, първо наказателно отделение


[1] Прието е, че извършеното от подсъдимия нарушение на правилата за движение е по чл. 20, ал. 1 ЗДвП вместо
под предложената от прокурора и приета от съда квалификация по чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП.



                                                    11
[2] Автотехническа експертиза на в.л. В. В. И.ов – т. 2, л. 102-103, Допълнителна автотехническа експертиза на
в.л. В. В. И.ов – т. 2, л. 107 и Тройна автотехническа експертиза на в.л. Георги Захариев Марков, Стоимен Д.
Стоименов и В. В. И.ов – т. 2, л. 117-118 от д.п.


[3] В този смисъл са: Решение №118 от 19.11.2021 г. по н.д. 461/2020 г. на І н.о., Решение № 59/07.01.2020 г. по
н.д. 39/2020 г. на ВКС, ІІ н.о., Решение №141/12.09.2016 г. по н.д.№555/2016 г., ІІ н.о., Решение №64/27.05.2016 г.
по н.д. № 176/2016 г., І н.о., Решение № 180/19.03.2024 г. по н.д. № 1152/2023 г. на ВКС І н.о., Решение №
367/13.08.1984 г. по н.д. № 353/1984 г. на ВС, III н.о., Решение № 94 от 27.01.1975 г. по н.д. № 1501/1974 г. на ВС,
III н.о., Решение № 59/08.06.2011 г. по н.д. № 650/2010 г. на ВКС, І н.о.


                                                  РЕШИ:
       ОСТАВЯ В СИЛА решение № 34 от 11.02.2026 г., постановено по
в.н.о.х.д. № 1123/2025 г. по описа на Апелативен съд – София.

        Решението е окончателно.


                                                               Председател: _______________________

                                                                     Членове:

                                                                               1. _______________________

                                                                               2. _______________________




                                                        12