Определяне на парично уравнение при съдебна делба чрез разпределение

Текстът на акта

                                  РЕШЕНИЕ
                                       № 36
                               гр. София, 21.01.2026 г.


                       В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:


                                 Председател: Снежанка Николова
                                 Членове:     Гергана Никова
                                              Елизабет Петрова

при участието на секретаря Теодора К. Иванова
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Касационно гражданско дело
№ 20248002102742 по описа за 2024 година
Производство по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. А. П., представляван от адвокат К.,
срещу решение № 125 от 10.04.2024 г., постановено по в.гр.д. № 447/2023 г. по описа на
Окръжен съд- Пазарджик, с което след отмяна на решение № 260008/10.04.2023 г.,
постановено по гр.д. № 1863/2020 г. на Районен съд – Пазарджик в частта, с която е
определена оценка на поставени в дял имоти, е определена действителна стойност на
поставения в дял на Н. И. П. недвижим имот - първи полуподземен етаж от сграда с
идентификатор *** с адрес [населено място], [улица] със застроена площ от 94,00 кв.м., в
размер на 50 500.00 лева, определена е действителна стойност на поставения в дял на Г. А.
П. недвижим имот - втори надземен етаж от същата сграда в размер на 97 200.00 лева и е
осъдена Н. И. П. да заплати на Г. А. П. сумата от 11 050.00 лева – за уравнение на дяловете
между съделителите, ведно със законна лихва върху нея от 27.03.2024 г. до окончателното й
плащане.
В касационната жалба се поддържа, че при определяне стойността на дяловете и дължимото
се уравнение между съделителите въззивният съд е нарушил съдопроизводствените
правила, че решението е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон.
Касаторът поддържа, че съдът е кредитирал заключение, в което има допусната грешка в
изчисленията и е приложил института на неоснователното обогатяване неправилно. В
жалбата се моли да бъде допуснато решението на Окръжен съд-Пазарджик до касация, да

                                            1
бъде отменено и да бъде постановено ново решение, с което Н. П. да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя сумата от 21 150 лева за уравнение на дяловете
Ответникът по касационната жалба Н. П., чрез процесуалния си представител адвокат П.,
оспорва жалбата и моли атакуваното с нея въззивно решение да бъде оставено в сила като
правилно.
В открито съдебно заседание процесуалният представител на касатора адвокат К. поддържа
жалбата, моли обжалваното решение да бъде отменено и касационната инстанция да реши
спора по същество, като се отнесе корективно към заключението на вещото лице, изслушано
по делото и определи правилно размера на паричното уравнение, дължимо се на касатора.
Моли на касатора да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответницата по касационната жалба не се явява и не се представлява в открито съдебно
заседание.
С определение № 3331/25.06.2025 г. касационното обжалване на въззивното решение на
Окръжен съд – Пазарджик е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК- предвид
обуславящото значение за изхода на делото на следния въпрос, произнасянето по който от
въззивния съд се явява в отклонение от практиката на ВКС - решение № 280 от 21.06.2011 г.
по гр.д. № 901/2010 г. на ВКС, I г.о. и цитираното в него решение № 279 от 05.07.2010 г. по
гр.д. № 350/2009 г. на ВКС , ІІ г.о., а именно: Стойностното уравнение на разпределени по
реда на чл. 353 ГПК дялове с различна стойност предпоставя ли сбора от стойностите на
отделните дялове да е равен на стойността на цялата делбена маса? Допустимо ли е при
паричното изравняване на неравни натурални дялове разпределени по реда на чл. 353 ГПК
сумата необходима за допълване на единия дял да не е равна на сумата, която дължи другия
дял ?
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, след като прецени
данните по делото, намира следното:
С влязло в сила решение № 260119 /26.03.2021 г. по гр.д. № 1863/2020 г. на Районен съд-
Пазарджик е допусната съдебна делба между страните на сграда с идентификатор № *** с
адрес [населено място], [улица] , със застроена площ 94 кв.м., разположена в дворно място с
идентификатор ***, при следните квоти: 1/4 ид. част за Н. П. и 3/4 ид. части за Г. П..
Със сега обжалваното решение съдът е констатирал, че е влязло в сила решение № 260008 от
10.04.2023 г. по гр.д. № 1863/2020 г. по описа на Районен съд- Пазарджик в частта, с която е
извършена делбата, относно           определения от съда способ за извършването й и
разпределението на имотите между съделителите. Пред въззивната инстанция е било спорно
каква е стойността на делбения имот и на всеки от етажите, съответно дължимите суми за
уравняване на дяловете.
Въззивният съд е възприл извод, че предмет на делбата е недвижим имот, представляващ
еднофамилна жилищна сграда, находяща се в поземлен имот - общинска собственост и
състояща се от приземен и основен (втори надземен) етажи. С влязлото в сила решение №
260008 съдът е поставил в дял на Н. П. първият полуподземен етаж от постройката, а в дял
на Г. П. е поставил вторият надземен етаж
Въззивната инстанция е кредитирала изслушано заключение на повторна съдебно-

                                             2
оценителна експертиза, изготвена от вещо лице Р. К., съгласно което пазарната стойност на
делбената сграда, ведно с правото на строеж върху поземления имот – общинска
собственост, изчислена чрез използване метода на пазарните аналози и метода на приходите
от доходи от наем към м.05.2023 г., възлиза на сумата от общо 157 800.00 лева, като
стойността на 1/4 ид. част от жилищната сграда е в размер на 39 450.00 лева, а на 3/4 ид.
части - в размер на 118 350.00 лева. Експертът е изчислил, че към 23.05.2023 г. стойността на
първия жилищен етаж със застроена площ от 94 кв.м., ведно с правото на строеж, възлиза на
сумата от 50 500,00 лева, а стойността на втория жилищен етаж, със застроена площ от 98
кв.м., ведно с правото на строеж, възлиза на сумата от 97 200.00 лева.
По въпроса, с оглед на който е допуснато касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК:
По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, настоящият съдебен
състав възприема разрешението, дадено в решение № 280 от 21.06.2011 г. по гр.д. №
901/2010 г. на ВКС, I г.о. и цитираното в него решение № 279 от 05.07.2010 г. по гр.д. №
350/2009 г. на ВКС , ІІ г.о., в които е разяснен механизма на стойностното доуравняване на
дяловете по решение във втора фаза на делбата при извършването й чрез разпределение на
делбените имоти. Съгласно цитираната съдебна практика, стойностното уравнение на
дяловете при разпределение на делбени имоти се извършва при съпоставка на стойността
на получения в собственост имот и стойностното изражение на дела от общата делбена
маса, изчислена също в парична стойност.
Настоящият касационен състав възприема изцяло така изяснения механизъм за определяне
на стойността на дяловете на делбен имот. При определяне на стойността на всеки един дял
и съответно на стойността на паричното уравнение следва да се съорази каква е паричната
равностойност на делбеното имущество и да се изчисли каква е стойността на дяла, който
получава всеки съделител и каква е стойността на припадащата му се идеална част от
съсобствеността, отново като се съобрази стойността на целия имот. При определяне на
стойността на всеки един дял е недопустимо сбора на всички дялове да е сума, различна от
стойността на делбената вещ, тъй като стойността на имуществото, което се дели е в
основата на определянето на това, каква е стойността на отделните дялове, които
съделителите получават и какво уравнение се дължи с оглед правата им в съсобствеността.
С оглед горното и доколкото при постановяване на решението си въззивният съд не се е
съобразил с посочената задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК
обжалваното въззивно решение се явява неправилно и постановено при нарушение на
съдопроизводствените правила. Посоченото представлава касационно основание съгласно
чл.281, ал.1, т.3 от ГПК, поради което въззивното решение следва да бъде отменено. Поради
това, че по делото не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия и по
аргумент от разпоредбата на чл.293, ал.3 от ГПК касационият състав дължи решаване на
спора, с който е сезиран , по същество.
По правилността на въззивното решение:
По настоящото дело с влязло в сила решение е извършена делба чрез разпределение на
имотите, по реда на чл. 353 от ГПК, на допуснатия до делба имот, представляващ жилищна
сграда на два етажа, като първият полуподземен етаж е поставен в дял на Н. П., а вторият

                                             3
надземен етаж е поставен в дял на Г. П.
Съгласно изслушаната по делото съдебно-оценителна експертиза стойността на делбеното
имущество възлиза на сумата от 157 800.00 лева, като стойността на 1/4 ид. част от
жилищната сграда е в размер на 39 450.00 лева, а на 3/4 ид. части - в размер на 118 350.00
лева.
Съобразно разпределението на двата дяла, двата етажа, между съделителите Г. П. получава в
дял имущество на стойност 97 200лв. Така определената пазарна стойност на разпредения
на този съделител втори жилищен етаж не е спорен между страните. Като се съобрази
дадения отговор на поставения правен въпрос следва, че стойността на другия дел,
разпределен на Н. П. и представляващ първия жилищен етаж от сградата възлиза на 60
600лв. При така определените стойности на двата дяла и като съобрази стойностите на
дяловете от общото имущество на двамата съделители следва извод, че уравнението на дяла,
което дължи Н. П. на Г. П. възлиза на сумата от 21 150лв. Това е сумата , която не достига на
Г. П., за да получи имущество, равно на стойността на дела му в съсобствеността. Като е
присъдил сума, по-малка от дължимата се на този съделител за уравнение на дяловете,
въззивният съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено.
При този изход на спора ответницата по касация дължи на касатора разноски, на основание
чл.81, вр. чл. 78 от ГПК. Жалбоподателят претендира разноски и доказва реално направени
такива в размер на 2324.60 лв., представляващи левова равностойност на 1188.55евро, която
сума следва да се възложи върху ответницата по касационната жалба.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
                                 Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 125 от 10.04.2024 г., постановено по в.гр. д. № 447/2023 г. по описа
на Окръжен съд- Пазарджик, в частта, с която е определена действителната стойност на дяла
на Н. И. П. в размер на 50 500.00лв и Н. И. П. е осъдена да заплати на Г. А. П. сумата от 11
050лв- за уравнение на дяловете и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ действителната стойност на поставения в дял на Н. И. П. ЕГН [ЕГН] недвижим
имот- първи полуподземен етаж от сграда с идентификатор *** с адрес [населено място],
 [улица] със застроена площ от 94,00 кв.м, разпорожена в дворно място с идентификатор
 *** в размер на 60 600лв.
ОСЪЖДА Н. И. П. ЕГН [ЕГН] да заплати на Г. А. П. с ЕГН [ЕГН] сумата от 21 150 лв.,
представляващи равностойност на 10813.82 евро- за уравнение на дяловете между
съделителите, ведно със законната лихва върху нея от 27.03.2024 г. до окончателното й
изплащане.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 125 от 10.04.2024 г., постановено по в.гр. д. № 447/2023 г. по
описа на Окръжен съд- Пазарджик в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Н. И. П. ЕГН [ЕГН] да заплати на Г. А. П. с ЕГН [ЕГН] сумата от 2324.60лева,
представляващи равностойност на 1188.55евро- разноски по делото, направени пред
касационната инстанция.
Решението е окончателно.


                                             4
    Председател: _______________________

       Членове:

              1. _______________________

              2. _______________________




5