Нищожност на арбитражно решение по спор с потребител

Текстът на акта

                              РЕШЕНИЕ
                                    № 95
                            гр. София, 02.04.2026 г.


                    В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди
двадесет и шеста година в следния състав:


                             Председател: Росица Божилова
                             Членове:     Анна Ненова
                                          Татяна Костадинова

при участието на секретаря Ивона Ст. Мойкина
като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело №
20258002902576 по описа за 2025 година
      Производството е по чл. 47 и сл. от ЗА (загл. изм. – ДВ, бр. 63 от 2025г.,
в сила от 01.08.2025г.).


     Образувано е по искова молба от 15.12.2025г. на Г. Ю. А. за прогласяване
за нищожно на арбитражно решение от 15.07.2016г. по в.а.д. № 6512/2016г. на
Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“ СНЦ на основание чл. 47, ал. 2 от
ЗА. При условията на евентуалност се иска решението да бъде отменено на
основание чл. 47, ал. 1 от ЗА.
      От ищеца е изложено, че в арбитражното производство е бил разрешен
спор по Договор за потребителски кредит № 5006513939 от 09.05.2014г.,
сключен с „Профи Кредит България“ ЕООД. По този договор ищецът е имал
качеството „потребител“ по смисъла на § 13, ал. 1 от ДР на ЗЗП, поради което,
и съгласно чл. 19, ал. 1 от ГПК (ред. ДВ, бр. 8/2017г.), спорът е неарбитрируем.
Законодателното изменение следва да намери приложение към настоящото
производство. Същевременно тъй като ищецът не е бил надлежно уведомен за
арбитражното дело, както и арбитражното решение противоречи на


                                       1
обществения ред (игнорира императивни правила за защита потребителя), е
налице също основание за отмяна на решението.
      Според ищеца преклузивният срок по чл. 48, ал. 1 от ЗА за подаване на
исковата молба по делото е спазен. Той е разбрал за арбитражното решение на
07.11.2025г., когато го е получил от арбитражната институция. Преди това
арбитражното решение не е било връчвано. То е било изпратено с
товарителница № 6100013725321 (куриерска фирма „М и БМ Експрес“), но
пратката е била върната като непотърсена. Не е посочено в какъв срок и къде
следва получателят да получи пратката. Изпратената покана за доброволно
изпълнение с изх. № 8438/29.01.2018г. по изпълнително дело №
20178240401174 на ЧСИ Константин Павлов, рег. № 824 на КЧСИ, не е
редовно връчена. Удостоверен е „отказ“, но липсват име, длъжност, подпис,
печат на връчителя и не е представен препис от арбитражното решение.
Нарушена е процедурата по ГПК относно връчването. С изпълнителното дело
ищецът се запознал на 31.10.2025г. и узнал, че съществува издаден
изпълнителен лист въз основа на арбитражно решение, но без да е получил
текста на решението. Съгласно издадения от Софийски градски съд
изпълнителен лист по т.д. № 8266/2016г. ищецът е бил осъден да заплати на
„Профи Кредит България“ ЕООД сума от 10 038. 94 лева заедно със законна
лихва от 15.07.2016г., 831. 17 лева юрисконсултско възнаграждение и 80 лева
разноски за арбитражното производство.


      Ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД оспорва предявените
искове като недопустими. Според дружеството те са предявени извън
преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 от ЗА, както и на 08.08.2018г. е извършено
прехвърляне на вземанията по договора за кредит на нов кредитор – „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, за което длъжникът е бил уведомен със
съобщение, изпратено на 08.11.2018г. Във връзка с връчване на арбитражното
решение ответникът се позовава на извършените процесуални действия в
арбитражното производство (опити за връчване на арбитражното решение
през 2016г.). Съгласно удостовереното от арбитъра решението е влязло в сила
на 10.08.2016г. Действия са били извършвани и по образуваното изпълнително
дело и ищецът е узнал за арбитражното решение най-късно на 29.01.2018г.
При отказ е била връчена покана за доброволно изпълнение.


                                     2
      По същество исковете се оспорват като неоснователни. Промените в
ГПК, ЗА и ЗЗП, с които се забранява уговарянето на арбитражно
споразумение с потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, не са
приложими в настоящото производството. Разпоредбата на чл. 47, ал. 2 от
ЗА, независимо дали се приеме за процесуална или материална, не предвижда
обратно действие или преуреждане на възникнали материалноправни
отношения между страните. Правоотношението по арбитражното
споразумение е възникнало много преди влизането в сила на промените, а
арбитражният процес е започнал, развил се е и е приключил с постановяване и
влизане в сила на арбитражното решение по време, когато е действала старата
нормативна уредба.


     Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като
съобрази данните по делото и доводите на страните, намира следното:


      Настоящото производство е допустимо. Образувано е по искова молба,
изходяща от легитимирано лице – ответник в арбитражното производство, при
спазване на преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 от ЗА. Липсва връчване на
арбитражното решение – представеното известие за доставяне е оформено
единствено с дата на получаване на пощенската пратка – 10.08.2016г., но без
никакви данни относно доставката, т.е. при какви обстоятелства е прието
такова връчване. Ненадлежно оформена е и покана за доброволно изпълнение
с изх. № 8438 от 29.01.2018г., на което също се позовава ответникът във връзка
с връчването на арбитражното решение. Относно връчването е приложима
разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ГПК, съгласно която отказът да се приеме
съобщение се отбелязва в разписката и се удостоверява с подписа на
връчителя. В случая липсва подпис след удостоверения отказ за получаване на
поканата за доброволно изпълнение от Г. Ю. А.. Същевременно поради
качеството на „Профи Кредит България“ ЕООД ответник в арбитражното
производство, дружеството е легитимирано да участва като страна и в
производството по чл. 47 и сл. от ЗА.


      По същество предявеният главен иск по чл. 47, ал. 2 от ЗА се преценява
като основателен.

                                      3
      С промяната в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 1 от ГПК,
извършена със ЗИДГПК (ДВ, бр. 8 от 24.01.2017г.), е въведена изрична
забрана за сключване на арбитражно споразумение по имуществен спор, по
който едната страна е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
Едновременно с това е създадена и разпоредбата на чл. 47, ал. 2 от ЗА, според
която арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не
подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. С оглед засилената
потребителска защита в изпълнителното производство е създадена нова ал. 5
на чл. 405 от ГПК, според която окръжният съд отказва издаване на
изпълнителен лист въз основа на нищожни по смисъла на чл. 47 от ЗА
решения. Съгласно § 6, ал. 2 от ПЗР на ЗИДГПК (ДВ, бр. 8/2017г.) започналите
до влизането в сила на закона арбитражни производства по спорове, които са
неарбитрируеми, се прекратяват. По тълкувателен път, включително по
аргументи, черпени от решението по к.д. № 15/2002г. на Конституционния съд
(че защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се
осъществява в два стадия, като производството пред арбитражния съд е
първият стадий, а следващият (факултативен) е предявяването на иска по чл.
47 от ЗА), практиката на ВКС безпротиворечиво приема, че ако към момента
на влизане в сила на ЗИДГПК (ДВ, бр. 8/2017г.) защитата в арбитражното
производство не е изчерпана, то е налице неприключило производство по
смисъла на § 6, ал. 2 от ПЗР на ЗИДГПК и поради това валидността на
арбитражното решение следва да се преценява съобразно действащите
разпоредби на чл. 47, ал. 2 от ЗА, вр. чл. 19, ал. 1 от ГПК.
        От изложеното следва, че извършените законодателни промени,
касаещи потребителската защита, са приложими за производства по чл. 47 и
сл. от ЗА, заведени в преклузивния тримесечен срок по чл. 48, ал. 1 от ЗА,
независимо, че арбитражното решение, което се оспорва, е било постановено
преди измененията на закона от 2017г.
     Друго относно основанието за нищожност на арбитражно решение по
потребителски спор и водения иск за прогласяването й не следва от § 26 от
ПЗР на ЗИДЗМТА (ДВ, бр. 63 от 2025г., в сила от 01.08.2025г.). Разпоредбата
касае допълнително въведените с измененията от 2025г. основания за
нищожност на такива решения.
     В конкретния случай от доказателствата по делото се установява, че при

                                     4
сключването на Договор за потребителски кредит № 5006513939 от
09.05.2014г. ищецът е имал качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от
ДР на ЗЗП. Правният спор относно вземанията на „Профи Кредит България“
ЕООД, заемодател по договора, срещу заемателя, е неарбитрируем, поради
което и постановеното по такъв спор арбитражно решение от 15.07.2016г. по
в.а.д. № 6512/2016г. на Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“ СНЦ е
нищожно. С оглед тежестта на констатирания порок тази нищожност следва
да бъде прогласена. Предявеният по делото иск по чл. 47, ал. 2 от ЗА, в
производство по § 6, ал. 2 от ПЗР на ЗИДГПК, е основателен.


     При уважаването на предявения иск на касатора са дължими
направените по делото разноски съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 81 от
ГПК от общо 149. 31 лева с равностойност от 76. 34 евро. Сумата включва
109. 91 лева, платена държавна такса по исковата молба, съответно на
материалния интерес по делото (10 038. 94 лева) и такса по чл. 102з, ал. 3 от
ГПК, вр. чл. 18, ал. 4 и чл. 23, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК); 19 лева
платена такса за преписи от документи по т.д. № 8266/2016г. на Софийски
градски съд; както и 20. 40 лева платени такси на ЧСИ Константин Павлов за
снабдяване с препис от изпълнително дело № 20178240401174.


      Не могат да бъдат присъдени исканите разходи за адвокатска
консултация съгласно издадена от Адвокатско дружество „Арнаудов и
Узунова“ данъчна фактура № 94977 от 11.11.2025г. За сумата по фактурата
(122. 71 евро) не се установява, че е платена. За плащането във фактурата е
посочено, че следва да е по банков път, а липсват представени такива
доказателства. В този смисъл са съобразими постановките на т. 1 от
Тълкувателно решение 6/2012 от 06.11.2023г. по тълк. дело № 6/2012г. на
ОСГТК на ВКС.


    Воден от горното съдът

                                 РЕШИ:


                                      5
      ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на арбитражно решение                          от
15.07.2016г. по в.а.д. № 6512/2016г. на Арбитражен съд „Арбитер
Юстициарум“ СНЦ по предявения от Г. Ю. А., с ЕГН ********** и с адрес гр.
Пловдив, ул.“Осъм“ № 12, ет. 1, срещу „Профи Кредит България“ ЕООД, с
ЕИК 175074752 и със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Средец“, бул.“България“ № 49, бл. 53Е, вх.“В“, ет. 7, иск по чл. 47, ал. 2 от
ЗА.
      ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК 175074752 и със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Средец“, бул.“България“
№ 49, бл. 53Е, вх.“В“, ет. 7, да заплати на Г. Ю. А., с ЕГН ********** и с
адрес гр. Пловдив, ул.“Осъм“ № 12, ет. 1, сумата от 76. 34 евро (седемдесет и
шест евро и тридесет и четири евроцента) разноски в производството, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 81 от ГПК.


     Решението не подлежи на обжалване.


                                          Председател: _______________________

                                              Членове:

                                                     1. _______________________

                                                     2. _______________________




                                      6