Възобновяване на наказателно дело поради неоведомяване на подсъдимия

Текстът на акта

                                РЕШЕНИЕ
                                     № 281
                             гр. София, 22.06.2026 г.


                     В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди
двадесет и шеста година в следния състав:


                               Председател: Бисер Троянов
                               Членове:     Теодора Стамболова
                                            Весислава Иванова

при участието на секретаря Илияна Т. Рангелова
в присъствието на прокурора Божидар Г. Джамбазов
като разгледа докладваното от Теодора Стамболова Наказателно дело за
възобновяване ВКС № 20268002200440 по описа за 2026 година
       Производството е образувано по реда на чл.423,ал.1 НПК.
          С присъда, постановена на 03.02.21 г. от РС-София /СРС/, НО, 93 състав по
Н.О.Х.Д. 5217/20 г., подсъдимият М. А. Е. е признат за виновен и осъден за извършено
от него престъпление по чл.195,ал.1,т.7 вр.чл.194,ал.1 вр. чл.28, ал.1 НК и
вр.чл.55,ал.1,т.1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири
месеца, търпимо при първоначален общ режим.
      Образуваното пред настоящата инстанция производство по чл.423,ал.1 НПК е на
основание депозирано на 13.05.25 г. искане /озаглавено молба/ от осъдения, чрез негов
упълномощен защитник, до ВКС. Твърди се,че наказателното дирене е протекло
задочно и Е. въобще не е знаел за него. Иска се възобновяване, отмяна на присъдата на
СРС и връщане на делото в началния му етап.
      В съдебно заседание пред ВКС осъденият не се явява. Назначеният му от този
съд служебен защитник /поради отказ на упълномощения такъв/ заявява необходимост
от възобновяване.
      Същото е становището на представителя на прокуратурата.
         Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид
искането и изразените в него съображения, като прецени становищата на страните в
съдебно заседание и след като сам се запозна с всички материали по делото, в рамките
на компетенциите си в настоящата процедура намира за установено следното:



                                         1
           На първо място, както винаги, е нужно да бъде обсъдено дали искането е
депозирано в дължимия съгласно разпоредбата на чл.423,ал.1 НПК шестмесечен срок
от узнаване за влизане в сила на съответната присъда, станало на 18.02.21 г. Няма
данни, различни от това да се приеме, че лицето е разбрало за постановяване на
влязлата в сила присъда, когато е било задържано за 72 часа с постановление на
прокурор от СРП по пр.пр.13553/25 г., на 17.03.25 г., видно от справка с изх.№
9561/11.05.26 г. на МП, ГДИН, ОС- ИН,София. Ето защо депозираното на 13.05.25 г.
искане за възобновяване се явява подадено в срок. Отделен е въпросът защо липсват
данни да се предприети надлежни действия по изпълнение на наказанието по
актуалното производство. В крайна сметка срокът за узнаване се приема за установен
в полза на искателя.


         На второ място, отново както винаги действа в случаи като процесния при
произнасяне по съществото на подобни претенции, за да направи преценка има ли
основания за възобновяване по реда на чл.423,ал.1 НПК, този съд проследява
движението на производството, познанието на осъдения за него, личното му участие в
процеса или дезинтересиране от подобна активност и не на последно място, действията
на съответните съдебни инстанции в тази връзка.
      И така, видно от материалите, актуалното досъдебно производство /ДП/ е
образувано по реда на чл.212,ал.2 НПК, за което е изпратено съобщение до РП- София
/СРП/ с вх.№33823/27.09.18 г. В хода на подготвителната фаза на процеса осъденият
никога не е бил привличан лично към наказателна отговорност и няма информация
той да знае за воденото срещу му наказателно производство.
       На 29.04.20 г.е образувано Н.О.Х.Д.5217/20 г.по описа на СРС, НО, 93 състав. В
хода на същото са положени сериозни усилия Е. да бъде призован лично за воденото
срещу него съдебно производство, но това никога не е станало. Експлоатирани са и
всякакви способи за негово търсене. Безуспешно. Най-сигурната информация, дадена
от сестрата на осъдения, била в смисъл,че той се намира в Испания, без повече
установъчни данни. Финално е даден ход на делото отсъствено за Е., с назначен му
служебен защитник. На 03.02.21 г.е постановена присъдата по делото, която е влязла в
сила, без да бъде атакувана.



       На трето място, както последователно и винаги досега този съд е излагал тезата
си, задочното разглеждане на едно наказателно производство е изключение от общото
развитие на процеса в съдебна фаза, доколкото сред изискванията за покриване на
минимален стандарт по силата на чл.6,т.1 вр.т.3, б “с”, “d” и “e” от Европейската
конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/ челно място
заема личното участие на привлеченото към наказателна отговорност лице. Затова
като характерен компенсаторен механизъм, обуславящ присъствие на подсъдимия с
ефективно упражняване на целия каталог от процесуални права, законът е
регламентирал института на възобновяване на наказателното производство в случаи
на задочно осъждане.
      Това възобновяване не става обезателно, а при стриктно съблюдаване на
прогласените във всяко местно законодателство предпоставки, обмислими и в
светлината на практиката на Европейския съд по правата на човека /ЕСдПЧ/, а
понастоящем и на плоскостта на преюдициални заключения на Съда на Европейския
съюз /СЕС/ по преюдициални запитвания на български съдилища, в съответствие с
актове на Съюза.


                                         2
      Като дължима предпоставка за възобновяване винаги се има предвид
процесуалното поведение на обвиняемото /подсъдимото/ лице, а именно, дали то е
запознато с воденото срещу му производство, но въпреки това демонстрира поведение
по незаинтересованост и липса на желание да участва в него. В този контекст
задължително се проследява цялостната верига от действия или бездействие на
искателя в хода на наказателното производство, както и ролята на водещите процеса
държавни органи за информирането за отпочнато срещу му дело.


      На четвърто място, казаното току-що по принцип, отнесено към описаните по-
горе данни, установява непознание от страна на Е. за воденото срещу му дело въобще.
Това довежда до извод за необходимост от възобновяване на наказателното
производство по реда на чл.423,ал.1 НПК. На искателя никога не е предявявано
обвинение в хода на досъдебното разглеждане, наред с останалите последици по изр.2
на сочения законов текст. Затова, след възобновяване е необходимо да бъде отменена
присъдата на СРС и делото да бъде върнато на прокурор от СРП за осъществяване на
съответни дължими действия. Задочното разглеждане е инициирано още на
досъдебното производство и нормата на 425,ал.2 НПК налага връщане именно там.


           И на последно място, в съобразие с регламента на чл.423,ал.4 НПК след
възобновяване ВКС е длъжен да се произнесе по мярката за неотклонение на лицето. В
случая, доколкото производството спрямо Е. е протекло изцяло в негово отсъствие,
срещу му никога не е вземана мярка за неотклонение.
         Разглеждайки материалите в светлината на това да определи информирано
своето становище по въпроса, ВКС преценява, че единствената мярка за неотклонение,
дължима за приложение спрямо осъдения, е Задържане под стража. Това е така, тъй
като в кориците на делото се съдържат данни,че той може да се укрие и да извърши
престъпление.
      Известните за него адреси не дават яснота възможно ли е да бъде призоваван
ефикасно оттам. Единият е в гр.София, ж.к.Л., бл.***,вх.А, където винаги е
осъществявано призоваване. За този съд е твърде необяснимо защо изготвилият
обвинителния инструмент прокурор въобще е посочил в приложението към своя акт
този адрес за обвиняемия, след като на ДП е приложена информация, че той е живял в
бл.*** на ж.к.Л. с приятелката си до 20.05.15 г.- сиреч три години преди извършване на
деянието е преустановил пребиваването си там.
       В касационното досие е приложено протоколно определение от 03.06.25 г.на СРС,
НО, 135 състав, постановено по Н.Ч.Д.№20251110207957/25 г., от което е видно, че при
изменение на мярка за неотклонение на Е. Задържане под стража по ДП №8499/25 г.по
описа на 05 РУ СДВР, пр.пр.13553/25 г., в домашен арест, за адрес на изтърпяване е
разпореден гр.Б., ул.М. П. 3. Искателят е призоваван за заседание пред ВКС и от този
адрес /чрез баща му/, но не се явява.
        На следващо място, погледнато в най-обща план, битието на Е. и приложените
по делото доказателства след осъждането му по актуалното производство, категорично
не изключват възможността той да извърши престъпление. Затова и за да бъде
обезпечено разглеждането на делото, което се възобновява точно по негово искане
заради лично неучастие, единствената опция, съзряна от ВКС, е да му бъде взета най-
тежката мярка за неотклонение Задържане под стража. Друго разрешение би
позволило толериране на възможност за торпилиране на дължимото разглеждане на
делото.



                                          3
      Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ
наказателно отделение



                                  РЕШИ:
   ВЪЗОБНОВЯВА Н.О.Х.Д.5217/20 г.по описа на РС-София, НО, 93 състав.


      ОТМЕНЯВА присъда, постановена на 03.02.21 г.,постановена от РС-София, НО,
93 състав по Н.О.Х.Д.5217/20 г.


         ВРЪЩА делото на прокурор от РП-София за осъществяване на надлежни
процесуални действия, описани в мотивите на настоящото решение.


     ВЗЕМА на М. А. Е. мярка за неотклонение Задържане под стража.


     РЕШЕНИЕТО е окончателно.


                                           Председател: _______________________

                                               Членове:

                                                      1. _______________________

                                                      2. _______________________




                                       4