Увеличаване на обезщетение за незаконно обвинение след 16-годишно наказателно производство

Текстът на акта

                                  РЕШЕНИЕ
                                       № 410
                               гр. София, 22.06.2026 г.


                       В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две
хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                                 Председател: Илияна Папазова
                                 Членове:     Майя Русева
                                              Джулиана Петкова

при участието на секретаря Кристина Н. Григорова
като разгледа докладваното от Илияна Папазова Касационно гражданско дело
№ 20268002100217 по описа за 2026 година

        Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Касационно обжалване е допуснато с определение № 1796 от 6.04.2026г. по касационната
жалба на Н. Д. Т. от [населено място] против въззивно решение № 1194 от 21.10.2025г. по
в.гр.д. № 942/2025г. на Апелативен съд София, с което е отменено решение № 46 от
27.01.2025г. по гр.д.№ 1065/2023г. на ОС Благоевград в частта, с която е осъдена
Прокуратурата на РБ да му заплати, на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ сумата от 56 000лв.,
представляваща разликата между присъдените 90 000лв. и приетите за дължими 34 000лв.,
глобално обезщетение за всички причинени неимуществени вреди, вследствие незаконно
воденото досъдебно и съдебно производство, ведно със законната лихва от датата на влизане
в сила на оправдателното присъда, като вместо това е постановено друго, с което е
отхвърлен иска за разликата от 34 000лв. до 90 000лв. и е потвърден първоинстанционния
акт в останалата отхвърлителна част и са присъдени разноски.
Искането на касатора, потвърдено в съдебно заседание, е за отмяна на постановения
въззивен акт както в отхвърлителната, така и в потвърдителната част с уважаване на иска в
пълен размер. Счита,че не са отчетен в пълна степен интензитетът на настъпилите
отрицателни последици в живота на обвиненото лице. Претендира определяне на адвокатско
възнаграждение с оглед осъщественото процесуално представителство, по реда на чл.38,


                                           1
ал.1, т.3 ЗА, съобразно представен списък.
Изразеното в съдебно заседание становище на представителят на Върховна касационна
прокуратура е за неоснователност на подадената касационна жалба. Счита, че определеният
размер на обезщетение е съобразен с принципа за справедливост, с актуалната практика по
аналогични случаи, както и със съответната икономическа обстановка и стандарт на живот
към момента на увреждането.
Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди
изразените становища и ангажираните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Касационно обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпрос, касаещ
приложението на общественият критерий за справедливост и необходимата преценка на
всички релевантни обстоятелства при определяне на размера на дължимото обезщетение за
причинените неимуществени вреди. По същият, настоящият съдебен състав споделя трайно
установената съдебна практика /вж. ППВС № 4/23.12.1968 г.и напр. решения по гр.д.№
2034/2017г. на IV г.о., гр.д.№ 288/2015г. на III г.о., гр.д.№ 574/2010г.на ІІІ г.о., гр.д.№
937/2022г.на ІІІ г.о./, съгласно която справедливостта като законов критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди изисква не само преценка на всички установени
по делото обстоятелства, примерно очертани в ППВС № 4/1968 г., но и съобразяване на
тяхното конкретно отражение върху живота на засегнатото лице, защото целта е да се
овъзмезди стойността, която засегнатите от непозволеното увреждане блага са имали за
увреденото лице. На обезщетяване подлежат всички неимуществени вреди, причинени от
увреждането.
В случая спор по установените факти не е имало.
Ищецът е бил привлечен като обвиняем на 14.09.2006г. по ДП № 452/2006г.на РПУ П. за
извършване на деяние по чл.202, ал.2, т.1, вр.чл.201 НК, за това че за периода 2002г.-2004г.,
на пункт на Управление „Пътни такси и разрешителни“ К., в качеството му на длъжностно
лице – контрольор на ГС „К., З., И.“, е присвоил около 83 903.43лв., собственост на ИА „
Пътища“, връчени му в това качеството и поверени му да ги управлява, като присвояването е
било в особено големи размери. Обвинението е за извършване на „тежко престъпление“, по
смисъла на чл.93, т.7 НК, доколкото предвиденото за деянието наказание е от „три до
петнадесет години лишаване от свобода“ /като е предвидена и възможност за конфискация
на част или на цялото притежавано имущество, както и лишаване от права по чл.37, т.6, 7 и
8 НК/ За същото деяние, е повдигнато обвинение на общо осемнадесет служители, всички
заемащи длъжността „контрольор на ГС „К., З., И.“. Ищецът е заемал посочената длъжност,
считано от 1.10.1999г. и е неосъждан. За период от около две години му е била определена
мярка за неотклонение „парична гаранция“ от 5 000лв., впоследствие намалена на 3 000лв.
Наложена му е забрана за напускане на страната, която в хода на воденото производство
неколкократно е била отменяна и пак налагана, като въз основа на представена справка от
АИС “Граничен контрол“ се установява, че през процесния период Н. Т. е напускал
страната.
Досъдебно производство е водено в продължение на шест години. Обвинителният акт, през


                                             2
2008г., двукратно е бил внасян в РС Петрич и е връщан на прокурора за отстраняване на
допуснати нарушения. Делото е върнато за трети път, през 2009г., на РП П.. На 13.04.2008г. е
внесено в съда и след последвал отвод на съдиите, е изпратено за разглеждане на РС
Кюстендил. Районният съд е прекратил, на основание чл.369, ал.4 НПК/отм./,
производството по отношение на 14 от подсъдимите, а спрямо останалите - го е върнал за
изготвяне на нов обвинителен акт. С решение на ВКС е отменено определението за
прекратяване и производството е възобновено. Първоинстанционното производство е
продължило около две години /от 30.05.2012г.до 16.03.2018г./ и е приключило с
оправдателна присъда. След последвал протест на Прокуратурата, е постановено на
8.09.2022г. окончателното решение от ОС Кюстендил, с което оправдателната присъда е
потвърдена. Общата продължителност на производството е 16 години. Когато наказателното
производството е започнало, ищецът е бил на 35 години, а след приключването му на 51
години, т.е. активните му години са преминали под угрозата от ефективно осъждане.
Проведени са над 40 съдебни заседания / в първата инстанция/ и 10 във въззивната, за които
ищецът, който постоянно е живеел в [населено място], за да присъства лично, се е налагало
да пътува. Обвинението е свързано с упражняваната от ищеца професия, доколкото е за
длъжностно присвояване, по повод изпълнение на служебните му задължения. Установено е,
че именно злепоставящият ефект от това обвинение е възпрепятствало възможността
впоследствие да заема длъжността.
Случаят е придобил много голяма медийна гласност. Всички водещи медии /телевизии,
преса/ са съобщавали постоянно новините, свързани с воденото наказателно производство.
И министърът на вътрешните работи, и директорът на ОД „Полиция“Благоевград, и
Прокуратурата са изнасяли данни по случая/вж.стр.244/
По делото са ангажирани гласни доказателства – показанията на свидетелите Д. /колега на
ищеца и подсъдим по същото наказателно дело/, Т. /съпруга на ищеца/ и Ч. /семеен
приятел/. Свидетелят Д. установява, че той и ищеца са изпитвали страх, че могат да бъдат
осъдени без да са извършили деянието, за което са обвинени. Психическият тормоз спрямо
тях е бил постоянен, защото приятелите са ги отбягвали, слушайки по медиите
непрекъснатите неверни коментари. Журналистите са ги снимали, задавали са им въпроси, а
те са имали семейства и близки, които са слушали и не са знаели кое е вярно. Свидетелят
сочи, че именно това е довело до проблеми в семейството на ищеца, до „разправии, кавги“.
Заради прекомерното тиражиране на случая са страдали и децата на ищеца. Голямото дете е
било ученик и в училище децата са го избягвали, дори се е стигнало до там –да не иска да
посещава училище. Наложило се е ищецът да започне да работи на частно, защото никой не
е искал да го наеме на работа, всички са „шушукали“зад гърба му.
Съпругата на ищеца свидетелства за влошаване на неговото здравословно състояние в
резултат на воденото наказателно производство. Настъпила е рязка промяна в кръвното
налягане, възникнали са сърдечни проблеми, имал е паник атаки, постоянно е бил нервен.
Несправедливо е било опетнено не само неговото име, но и на цялото им семейство, както и
на родителите му. Психологически ищецът не се е чувствал добре. Не е могъл да намери
покой. Спрял е да общува с повечето от близките и приятелите си, прекратил е срещите,


                                             3
излизанията. Големият им син е бил на 10 години, когато е започнало производството и е
трябвало да издържа на всички подигравки и подмятания. За определен период от време не е
ходил на училище, като са извинявали отсъствията му. /Другите две деца са родени в хода на
производството – през 2009г. и 2016г./
Свидетелят Ч. установява, че понеже живеят в малък град, постоянните негативни
коментари са се отразили много тежко на ищеца. Бил е и в тежко финансово положение,
защото дълго време е останал без работа.
Предявеният от Н. Д. Т. иск е с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за присъждане на
обезщетение в размер на 250 000лв. за причинените му неимуществени вреди в резултат на
воденото срещу него наказателно производство и заради неговата неразумна
продължителност. Въззивният съд е оценил претърпените вреди като обичайни за лица в
сходна ситуация и е определил обезщетение в размер на 17 383.92 евро /34 000лв./ Приел е
за недоказано както, че именно висящото производство е станало причина незаконно
обвиненото лице да остане без работа, защото ищецът не е установил активно да е търсил
такава, така и че влошаването на здравословното му състояние е в резултат на наказателното
преследване. В мотивите си въззивният съд не е коментирал прекомерната медийна разгласа
на случая. Посочил е, че тъй като доводите за неразумен срок за част от искането с правно
основание чл.280, ал.1, т.3 ЗОДОВ, не следва изрично да се посочва каква част от
обезщетението касае неразумната продължителност на производството.
Съобразявайки горепосоченото в даденият отговор на поставения въпрос, във връзка с който
е допуснато касационно обжалване, както и постановките на т.1 от ТР № 1 от 27.11.2023г. по
т.д.№ 1/2022г.на ОСГК на ВКС, настоящият съдебен състав намира постановения въззивен
акт за частично неправилен. Съдът не е осъществил в пълна степен - изискуемата се
преценка - как установените релевантните факти конкретно са се отразили върху живота на
засегнатото. Не са съобразени в достатъчна степен следните обстоятелства: 1.
Свидетелските показания относно тежките последици върху обичайния начин на живот,
които е оказала широката медийна разгласа на случая. Те са подкрепени и от приложените в
първоинстанционното дело са копия от няколко печатни издания: от в.“Струма“, където
местните журналистите са разгласявали данни за обвинените лица под названията: “аферата
„Пътни такси“ и „К.“. Отразено е, че директорът на ОД „Полиция“Благоевград и районният
прокурор на П. са обявили, че обвинените лица „чрез незаконни действия са нанесли за
периода 2002-2004г. щета в държавния бюджет в размер на 2 557 177 евро“ и че се касае за
„престъпна схема“. По BTV новините е съобщено, че „корупционна схема“ на граничен
пункт „К.“, при която са източени около 2.5 милиона евро от пътни такси е „на път да бъде
разкрита“. Вестник “Сега“ е отпечатал статия със заглавие: „20 кантарджии от К. отиват на
съд.Обвинението твърди, че са присвоили над 3 млн.лева“. Вестник “Труд“: “3 години по-
късно делото срещу кантарджиите от К. се дави в процедури“. В статия от 2019г.: “18-те
контрольори на ГКПП“К.“ отново на съд заради присвоени близо 4 млн.лева“. Въз основа на
цитираните заглавия може да се направи извод, че случаят е обсъждан не само в местните,
но и в централните медии. При това обсъждането не е било еднократно, а масово и е
продължило както в досъдебната, така и в съдебната фаза на воденото производство. През


                                            4
цялото време внушенията са били за извършени неправомерни и противозаконни умишлени
действия, като по делото не са налични доказателства, сочещи изпълнение на задължението,
произтичащо от нормата на чл.11 ЗОДОВ за публично оповестяване – чрез средствата за
масова информация – за постановената оправдателна присъда.
2. Въззивният съд не е отчел фактите, сочещи на реално претърпяна принуда в резултат на
незаконно наложена мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане на пределите на
Република България“. Видно от материалите по делото - не един, а три пъти така
наложената мярка за процесуална принуда е била отменяна или от съда /два пъти/, или от
прокурор. При това - през периодите на налагане на мярката, реално процесуални-
следствени действия с ищеца не са извършвани /вж. определение № 435 по ч.н.д.№
691/2007г.на РС Петрич/,
3. Неправилен е извода на въззивният съд, че претърпените от ищеца болки и страдания са
обичайни за сходни случаи. Този извод е в противоречие с установените - въз основа на
ангажираните по делото гласни доказателства – обстоятелства, че заради незаконното
обвинение и съпътстващата го широка медийна разгласа, животът на несправедливо
обвиненото лице се е променил изцяло. От уважаван семеен човек, който се ползва с доверие
и авторитет в работата си и сред социалната си среда, след повдигане на обвинението, в
малкия град, авторитетът му е бил непоправимо сринат. Всички, включително и приятелите
му, са започнали да го отбягват. Започнали са семейните проблеми. Детето му е страдало.
Останал е бил работа. Трябвало е да търси друго препитание. Всичко това е рефлектирало и
върху поведението на ищеца, който не е могъл да намери покой. Наложило се е да спре да
общува с повечето от близките и приятелите си, прекратил е срещите, излизанията.
Настъпилата отрицателна промяна в начина му на живот, неизбежно се е отразила и на
здравословното му състояние. Шестнадесет от активните му години са преминали под
постоянния страх от ефективно осъждане, чувство за несправедливо обвинение в деяние, за
което е смятал, че не е виновен.
4. Въззивният съд не се е съобразил с установената съдебна практика, съгласно която – при
сходни случаи, следва да се присъждат сходни обезщетения. В случая, както беше посочено
в определението за допускане на касационно обжалване, след служебна справка се установи,
че двама от обвинените за същото деяние са получили обезщетения в по-голям размер / по
гр.д.№ 1098/2016г. на ІV г.о. е присъдено обезщетение по чл.2б ЗОДОВ от 14 000лв., а по
гр.д.№ 3525/2025г.на ІV г.о.- глобално обезщетение от 50 000лв./
5. Въззивният съд не е отчел в достатъчна степен и прекомерната продължителност на
воденото производство. Неговите изводи относно значението на неразумния срок са в
противоречие с приетото в т.1 от ТР № 1 от 27.11.2023г. по т.д.№ 1/2022г.на ОСГК на ВКС,
съгласно което независимо че съдът определя глобално обезщетението по чл.2, ал.1, т.3
ЗОДОВ, той следва в мотивите си да обсъди критериите за нарушаване на правото на
разглеждане и решаване на делото в срок (фактическа и правна сложност на делото,
поведение на жалбоподателя и действия на властите, довели до забавено правосъдие) и да
посочи каква част от глобално определеното обезщетение се отнася за тях. В случая,
наказателното производство е с фактическа и правна сложност, доколкото е било с 18


                                           5
обвиняеми, събиран е огромен доказателствен материал, назначавани са експертизи,
изискващи специални знания, разпитвани са множество свидетели, обвинителният акт е 13
297листа. Независимо от това, при съобразяване на поведението на властите, следва да се
отчете, че държавата е длъжна да организира съдебната си система по начин, че да
гарантира, че при осъществяване на дейността си правозащитните органи ще спазват всички
изисквания по чл.6 ЕКЗПЧ, включително и за обективно и пълно разследване на фактите и
обстоятелствата по случая, за разкриване на истината и за приключване на воденото
производство в разумен срок. В случая тези задължения не може да се приеме, че са
изпълнени доколкото делото е било три пъти връщано с указания на Прокуратурата за
отстраняване на допуснати нарушения, досъдебното производство е продължило шест
години, а съдебното – десет, като са проведени са 50 съдебни заседания. Същевременно,
няма спор, че ищецът се е явявал на всяко едно от заседанията, няма данни да е бавел или да
е възпрепятствал по някакъв начин производството. Последното е с неразумната
продължителност от 16 години, като съществуващата презумция, че всяка неразумна
продължителност на производството води до причиняване на неимуществени вреди не е
оборена.
Съобразявайки изложеното, настоящият състав намира,че в конкретния случай
справедливият размер на обезщетение за причинените неимуществени вреди възлиза на 26
000евро, от които 8 000евро са за обезщетяване на нарушеното право на разглеждане и
решаване на делото в срок. Това налага отмяна на постановения въззивен акт в частта, с
която е отхвърлен иска за разликата над присъдените 17 383.92 евро /34 000лв./ до 26 000
евро и постановяване на нов с присъждане на посочената разлика от 8 617.08евро.
Пред вид изхода на делото, направеното искане, с оглед осъщественото процесуално
представителство по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗА, на основание чл.38, ал.2 ЗА, в полза на
процесуалния представител на касатора следва да се определи адвокатско възнаграждение,
което да се присъди. С оглед изхода на спора /уважена е предявената претенция на 8%/,
направеното искане, като съобрази, че процесуалното представителство на касатора е
осъществено по реда на чл.38 ЗА и като отчита фактическата и правна сложност на делото,
както и предприетите процесуални действия, настоящият съдебен състав намира, че следва
да определи адвокатско възнаграждение съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004г.
за възнаграждения за адвокатска работа, в размер на 1 000евро за касационната инстанция.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение



                                                     Р   Е   Ш    И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 1194 от 21.10.2025г. по в.гр.д. № 942/2025г. на Апелативен
съд София и отмененото решение № 46 от 27.01.2025г. по гр.д.№ 1065/2023г. на ОС
Благоевград в частта, в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3
ЗОДОВ за разликата над присъдените 17 383.92 евро /34 000лв./ до 26 000 евро и в частта за
разноските и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:


                                             6
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Н. Д. Т., ЕГН[ЕИК], от
[населено място], [улица], на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, допълнително и сумата от 8
617.08евро /осем хиляди шестстотин и седемнадесет евро, нула осем/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от незаконно повдигане и
поддържане на обвинение в извършване на престъпление по чл. 202, ал.2, т.1, вр.чл.201 НК
и поради нарушаване на правото на разглеждане на делото в срок, ведно със законната лихва
от датата на влизане в сила на оправдателната присъда 8.09.2022г. /с което заедно с вече
присъдените 17 383.92 евро, общият размер на обезщетение за неимуществени вреди
възлиза на 26 000евро/.
ПОТВЪРЖДАВА въззивно решение № 1194 от 21.10.2025г. по в.гр.д. № 942/2025г. на
Апелативен съд София в останалата част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на адвокат П. Ш. от АК Т.,
адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 ЗА в размер на 1 000евро за
представителство пред касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.




                                                 Председател: _______________________

                                                     Членове:

                                                             1. _______________________

                                                             2. _______________________




                                           7