Отмяна на влязло в сила решение поради нередовно призоваване

Текстът на акта

                                   РЕШЕНИЕ
                                       № 29
                               гр. София, 19.01.2026 г.


                       В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:


                                 Председател: Камелия Маринова
                                 Членове:     Веселка Марева
                                              Емилия Донкова

при участието на секретаря Даниела Ив. Танева
като разгледа докладваното от Емилия Донкова Касационно гражданско дело
№ 20258002102280 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 303 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена на 24.02.2025 г. от Ц. Ц. Ц., чрез адв. И. И., молба за отмяна на
влязло в сила решение № 309/13.03.2023 г. по гр. д. № 6181/2021 г. на Русенски районен съд,
потвърдено с решение № 452 от 01.12.2023 г., постановено по в. гр. д. № 474/2023 г. на
Окръжен съд-Русе. С решението, чиято отмяна се иска, е признато по отношение на М. П.
Н., М. И. Н., С. Г. Ц. и Ц. Ц. Ц., че И. А. А. е собственик на поземлен имот № *.*, находящ
се в [населено място], [община], област Р., ЕКАТТЕ * по кадастрален план, одобрен със
заповед № 383/16.03.2000г. на кмета на [община], находящ се в [населено място], [община],
област Р., код по ЕКАТТЕ *, местност „Д.“ с площ на поземления имот от 504 кв. м., с
трайно предназначение на територията: земеделска територия, начин на трайно ползване: за
земеделски труд и отдих, категория на имота-пета, стар идентификатор: масив *,
планоснимачен номер *, ведно с построената в имота паянтова, друг вид сграда за обитаване
със застроена площ от 15 кв. м., по силата на давностно владение за период от 26 години,
основаващо се на писмен договор за продажба от 17.04.1996 г., и С. Г. Ц. и Ц. Ц. Ц. са
осъдени да предадат на И. А. А. владението на този имот.
В молбата за отмяна са изложени следните твърдения, относими към цитираното основание,
а именно: твърди се нередовно призоваване в първоинстанционното производство, с оглед
на което молителят е бил лишен от възможност да участва в разглеждане на делото.

                                            1
В съдебно заседание молителят не изразява становище.
В отговор на молбата ответникът И. А. А., чрез процесуалния си представител адв. П., взема
становище за нейната неоснователност. В съдебно заседание поддържа, че молбата за отмяна
следва да бъде оставена без уважение.
Останалите ответници по молбата М. П. Н., М. И. Н. и С. Г. Ц. не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, установи следното:
Молбата за отмяна на поддържаното основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е допустима по
съображения, изложени в определение № 4110 от 17.09.2025 г. по настоящото дело.
Производството пред районния съд е образувано по предявени от И. А. А. срещу М. П. Н.,
М. И. Н. и С. Г. Ц. искове с правно основание чл. 108 ЗС.
В първото открито съдебно заседание на 09.05.2022 г. като ответник по делото е
конституиран Ц. Ц. Ц. – съпруг на ответницата С. Г. Ц.. В същото съдебно заседание не е
даден ход на делото. На ответника – молител в настоящото производство са изпратени
преписи от исковата молба и приложенията към същата. Книжата са получени на 29.06.2022
г., като на 01.08.2022 г. е депозиран отговор по чл. 131 ГПК, подаден чрез пълномощника на
Ц. Ц. – адв. И. И.. За съдебното заседание на 17.10.2022 г. молителят е призован чрез адв. И.,
който е получил призовката на 11.10.2022 г. В съдебното заседание е даден ход на делото,
въпреки неспазването на срока по чл. 56, ал. 3 ГПК, като е прието, че ответникът е бил
уведомен своевременно за съдебното заседание чрез пълномощника си. В същото молителят
не се е явил и не е бил представляван. В съдебно заседание на 09.11.2022 г. процесуалният
представител на ответника – адв. И. е посочил, че същият не е бил редовно призован за
съдебното заседание. Съдът е приел, че е липсвала процесуална пречка за даване ход на
делото, като е изложил съображения, че според обясненията на деловодителя адвокат И.,
който е и пълномощник на съпругата на молителя, не е поискал да получи призовката за Ц..
В списъка на призованите лица за съдебното заседание на 17.10.2022 г. са отразени
обясненията на съдебния деловодител, видно от които „в периода 05-06.10.2022 г. адв. И. е
посетил деловодството на съда“, деловодителят е поискал да му връчи призовката за Ц. Ц.,
но той е заявил, че не желае да получи същата.
С. Г. Ц. и Ц. Ц. Ц. са подали въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, чрез адв.
И.. Жалбата съдържа оплакване за допуснато от първоинстанционния съд процесуално
нарушение, изразяващо се в нередовното призоваване на жалбоподателя Ц.. В нея обаче не е
поискано извършване на пропуснати процесуални действия, нито са направени
доказателствени искания. Молителят е участвал във въззивното производство чрез
пълномощника си адв. И.. След подаване на жалбата той е депозирал молба, в която също не
са направени доказателствени искания. Предвид изложеното, въззивният съд е приел, че
правото на защита на ответника Ц. не е било нарушено.
В производството по гр. д. № 1533/2024 г. на ВКС, Второ г. о., е постановено определение №
714/13.02.2025 г. по чл. 288 ГПК, с което въззивното решение не е допуснато до касационно
обжалване. В него също е посочено, че доказателствените искания на ответниците в
първоинстанционното производство са били уважени, с оглед на което не е налице
съществено процесуално нарушение.

                                              2
Разгледана по същество молбата е неоснователна.
Отмяната по чл. 303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на
неправилни влезли в сила съдебни актове, като основанията за отмяна са изчерпателно
изброени в закона и са различни от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК.
Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, защото то не е предмет на
отменителното производство, а се произнася единствено по наличието на съответния
фактически състав по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5
ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато страната вследствие
нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или
не е била надлежно представлявана, или когато е могла да се яви лично или чрез процесуален
представител поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.
Общото между отменителните основания групирани в чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е, че страната
не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител при водене на делото и
по този начин не е могла да упражни предоставените й от закона процесуални възможности
за ефективна защита в процеса и поради това не е могла да включи релевантни за делото
факти и обстоятелства и да посочи доказателства за установяването им, поради което делото
е останало неизяснено от фактическа страна. Целта на основанието за отмяна на атакуваното
решение по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е да се гарантира правото на защита на страните в
гражданския процес, като се предотврати обвързаността им от правните последици на
влязъл в сила съдебен акт, постановен в производство, в което те не са могли да участват по
независещи от тях причини.
В конкретния случай изложените от молителя обстоятелства не кореспондират с посочените
в цитираната норма основания за отмяна на влязъл в сила съдебен акт поради нарушено
право на участие.
Страната не може да се позовава в молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на нарушения
на процесуалните правила, допуснати от първоинстанционния съд, ако е имала възможност,
но не е обжалвала първоинстанционното решение, или ако при обжалването му не е въвела
оплакване за процесуално нарушение в предмета на въззивното производство чрез
въззивната си жалба и съответно не е поискала извършване на пропуснати процесуални
действия, включително и чрез ангажиране на доказателства. Въззивната инстанция, макар и
действаща при ограниченията на чл. 269 ГПК, е втора по ред инстанция по съществото на
спора, поради което ако страната не е била редовно призована, т.е. имало е пречка за даване
ход на делото в открито съдебно заседание, но въпреки това районният съд е разгледал и
решил делото, въззивният съд по оплакване на страната и нарочно искане за извършване на
пропуснатите поради това процесуални действия, ще следва да даде възможност те да бъдат
извършени във въззивното производство. Ако именно поради това нарушение на първата
инстанция, страната не е посочила и представила доказателства, има възможност да попълни
доказателствения материал във въззивното производство, като във въззивната жалба,
съответно отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК, направи доказателствените си искания, които не е
успяла да направи в първата инстанция. Недопустимо е по реда на отмяната да се
упражняват права, които страната е имала възможност да реализира в рамките на редовния

                                             3
инстанционен контрол. Такъв именно е и настоящия случай. Молителят действително не е
бил редовно призован за съдебното заседание на 17.10.2022 г. в първоинстанционното
производство. Той обаче е обжалвал решението, като с въззивната жалба не е поискал
извършване на пропуснати процесуални действия, включително събиране на доказателства.
Във връзка със заявеното от процесуалния представител на жалбоподателя пред въззивния
съд, последният е приел, че допуснатото процесуално нарушение не е съществено, защото
при събраните по делото доказателства и съответно липсата на искане от негова страна за
ангажиране на доказателства във въззивното производство, това нарушение не е в състояние
да промени фактическите и правни изводи в първоинстанционното решение. Ето защо, при
надлежно осъществено право на участие на молителя във въззивното производство в
качеството му на въззивник, пропускът, наведен от процесуалния представител на молителя
в рамките на осъществения инстанционен контрол на решението по делото, не съставлява
отменително основание на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, поради което молбата за отмяна следва да
бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на делото на ответника по молбата за отмяна И. А. трябва да бъдат
присъдени разноски в размер на 700 лв. за адвокатско възнаграждение.
Въз основа на изложеното Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение


                             Р Е Ш И:


ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 6391, подадена на 24.02.2025 г. от Ц. Ц. Ц., чрез
адв. И. И., за отмяна на влязло в сила решение № 309/13.03.2023 г. по гр. д. № 6181/2021 г.
на Русенски районен съд, потвърдено с решение № 452 от 01.12.2023 г. по в. гр. д. №
474/2023 г. на Окръжен съд-Русе, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.
Осъжда Ц. Ц. Ц. от [населено място], [улица], да заплати на И. А. А. от [населено място],
 [община], сумата 700 лв. /седемстотин лева/, представляваща направени по делото
разноски.
Решението е окончателно.


                                                  Председател: _______________________

                                                      Членове:

                                                              1. _______________________

                                                              2. _______________________




                                            4