Отказ за отмяна на влязло в сила решение по иск за собственост

Текстът на акта

                                РЕШЕНИЕ

                                   № 361
                           гр. София, 12.06.2026 г.

                          В ИМЕТО НА НАРОДА

   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми
май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                             Председател: Дияна Ценева
                             Членове:     Теодора Гроздева
                                          Милена Даскалова

при участието на секретаря Цветелина В. Пецева
като разгледа докладваното от Теодора Гроздева Касационно гражданско дело
№ 20268002100505 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК.
Образувано е по подадена от Ц. Г. Б.- Б. молба за отмяна на основание чл.303,
ал.1, т.1 и т.5 ГПК на влязло в сила решение № 426 от 09.04.2024 г. по в.гр.д.
№ 2834 от 2023 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 14
състав, с което е потвърдено решение № 261058 от 07.08.2023 г. по гр.д.№
13279 от 2016 г. на Софийския градски съд, I гражданско отделение, четвърти
състав /недопуснато до касационно обжалване с определение № 2522 от
20.05.2025 г. по гр.д.№ 3274 от 2024 г. на Върховния касационен съд, второ
г.о./.
  С това решение е било потвърдено първоинстанционното решение за
отхвърляне на предявения от Ц. Г. Б.- Б. против „Сити хоум парк“ ЕООД иск с
правно основание чл.108 от Закона за собствеността за признаване правото на
собственост на ищцата и осъждане на ответното дружество да й предаде
следния недвижим имот: дворно място с площ от 690 кв.м., находящо се в
[населено място], м.“Л.“, [улица], представляващо УПИ *** от кв.242 по
регулационния план на [населено място], местност “Л.“, заедно с южната
половина от жилищната сграда със застроена площ от 53,63 кв.м. и навес в

                                      1
двора, служещ за гараж. Мотивите на съда за отхвърляне на този иск за
собственост са, че ищцата не е доказала соченото от нея основание на чл.79,
ал.1 ЗС за придобиване на правото на собственост върху описания имот-
недобросъвестно давностно владение, осъществявано от нейната баба и
продължено от ищцата в периода от 1989 г. до 16.12.2015г. /когато ищцата е
била отстранена от имота с въвода във владение на ответника, извършен на
основание влязлото в сила постановление за възлагане на този имот от
27.03.2015 г. по изп.д.№ 20148380408113 по описа на ЧСИ Милен Бъзински/.
Прието е, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства не е
доказано бабата на ищцата и самата ищца да са осъществявали фактическа
власт върху имота като владелци /не било доказано явно, несъмнено и
непрекъснато владение през посочения период от време/.
Пълномощникът на молителката Ц. Б.- Б. твърди, че са налице основания по
чл.303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК за отмяна на това влязло в сила съдебно решение.
На първо място, било нарушено правото й на участие в делото поради
допуснати от съда процесуални нарушения: неизготвяне на надлежен доклад
по чл.146 ГПК, недаване на указания, неосигуряване на възможност да
попълни делото с доказателства, непроизнасяне по всички нейни твърдения и
възражения. На второ място, били открити нови писмени доказателства от
съществено значение за делото: постановление за поправка на постановление
за възлагане на недвижим имот от 31.03.2016 г. и наддавателно предложение
по изпълнителното дело от „Сити хоум парк“ ЕООД. На трето място, било
открито ново обстоятелство от значение за делото: участие на ЧСИ в
извършената от него публична продан чрез свързани или подставени от него
лица, което правело публичната продан недействителна на основание чл.490
ГПК във връзка с чл.185 ЗЗД, а извършеният въз основа на нея въвод във
владение- неспособен да прекъсне теклата в полза на молителката придобивна
давност за имота.
В писмен отговор и в проведеното открито съдебно заседание
пълномощникът на ответника по молбата „Сити хоум парк“ ЕООД оспорва
същата. Моли молбата да бъде оставена без разглеждане като недопустима,
евентуално- без уважение като неоснователна. Претендира и за разноските по
делото.
Върховният касационен съд, ГК, състав на първо г.о. по подадената молба за
отмяна приема следното: Съгласно разясненията, дадени в мотивите на т.13 от

                                     2
Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7 от 2014 г. на ОСГТК
на ВКС, когато първоинстанционното решение е обжалвано и по гражданския
спор се е произнесъл въззивният съд, на отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК
подлежи влязлото в сила въззивно решение, а не това на първоинстанционния
съд. Поради това настоящият съдебен състав приема, че предмет на молбата за
отмяна в настоящото производство е постановеното от въззивния съд решение
№ 426 от 09.04.2024 г. по в.гр.д.№ 2834 от 2023 г. на Софийския апелативен
съд, а не посоченото в молбата за отмяна първоинстанционно решение на
Софийския градски съд.
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, основания за отмяна на влязло
в сила съдебно решение са онези нови обстоятелства или нови писмени
доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат
известни на страната при решаването му или с които страната не е могла да се
снабди своевременно, а съгласно чл.303, ал.1, т.5 ГПК- основание за отмяна е
лишаването на страната от възможност да участва в делото или да бъде
надлежно представлявана вследствие нарушение на съответните правила.
I. В разглеждания случай не е налице соченото основание на чл.303, ал.1, т.1
ГПК за отмяна на влязлото в сила решение, поради следното:
1. Представеното от молителката с молбата й за отмяна постановление за
поправка на постановление за възлагане на недвижим имот от 31.03.2016 г. не
е ново доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като е било
представено и прието като доказателство още при инстанционното
разглеждане на делото: представено е още с отговора на исковата молба /лист
117 от първоинстанционното дело/ и е било прието като доказателство от
първоинстанционния съд.
2. Второто представено към молбата за отмяна писмено доказателство
/наддавателно предложение по изпълнителното дело от „Сити хоум парк“
ЕООД/, действително не е представено по гражданското дело, но това
наддавателно предложение е можело да бъде известно на молителката и тя е
можела да се снабди с него още при завеждане на делото, решението по което
се иска да бъде отменено: Видно от изложеното в исковата молба, към датата
на завеждане на иска по чл.108 ЗС ищцата /молителка по настоящото дело/ е
знаела за изпълнително дело 20148380408113 на ЧСИ Милен Бъзински, в
кориците на което се намира това наддавателно предложение. Знаела е, че
ответникът „Сити хоум парк“ ЕООД е участвал в проведената по това

                                     3
изпълнително дело публична продан и съответно е обявен за купувач по тази
публична продан. Знаела е, че ответникът е бил въведен в процесния имот на
основание влязлото в сила постановление за възлагането му, издадено от ЧСИ
по горепосоченото изпълнително дело. Ето защо, при проявена от нейна
страна добросъвестност не е имало пречка да се снабди с копие от
намиращото се по това изпълнително дело наддавателно предложение за
закупуване на имота, направено от ответното дружество, и да го представи
при инстанционното разглеждане на делото. Като не е сторила това,
молителката е проявила процесуална небрежност, която не би могла да бъде
преодоляна чрез отмяна на влязлото в сила съдебно решение, тъй като
производството за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК е способ за
поправяне на влезли в сила неправилни съдебни решения, чиято неправилност
се дължи само на обективна невъзможност на страната да посочи и събере
относими към спора доказателства преди приключване на делото, но не и
способ за поправяне на собствените й грешки и пропуски.
3. Новооткритото според пълномощника на молителката ново обстоятелство
/участие на ЧСИ в извършената от него публична продан чрез свързани или
подставени от него лица, което правело публичната продан недействителна на
основание чл.490 ГПК във връзка с чл.185 ЗЗД/, дори и да се приеме за
доказано, не би могло да е основание за отмяна на влязлото в сила решение на
основание чл.303, ал.1 т.1 ГПК, поради следното: На първо място, защото не
се касае за обстоятелство, което страната не е могла да узнае своевременно,
още преди приключване на инстанционното разглеждане на спора, предвид на
това, че това обстоятелство се основава на документи от Търговския регистър
/който е публичен/, с които молителката при проявена от нейна страна
добросъвестност е могла да се снабди своевременно. На второ място, защото
това обстоятелство, дори и да се приеме за доказано от представените от
молителката в проведеното открито съдебно заседание документи от
Търговския регистър и от Фирмено отделение на СГС, не е от съществено
значение за делото: тъй като обстоятелството дали е действителна или не
публичната продан от 27.03.2015 г., в резултат на която ответникът е придобил
правото на собственост върху спорния имот, няма отношение към предмета на
делото, по което е постановено влязлото в сила съдебно решение, чиято
отмяна се иска /който е бил за установяване правото на собственост на
молителката върху имота, придобито на основание давностно владение,

                                     4
осъществявано по нейни твърдения в периода от 1989 г. до 16.12.2015 г.,
когато е бил извършен въвод във владение на ответника в имота, въз основа на
влязлото в сила постановление за възлагане на този имот, и за осъждане на
ответника да предаде имота на молителката като собственик на този имот/ и
към мотивите на съда за отхвърляне на този иск /поради това, че ищцата не е
доказала фактическия състав на соченото от нея придобивно основание на
чл.79, ал.1 ЗС, а именно не е доказала осъществявана от баба й и от самата
нея фактическа власт върху имота, представляваща явно, несъмнено и
непрекъснато владение/. При недоказаност на придобивното основание на
молителката /ищца в производството, решението по което се иска да бъде
отменено/ предявеният от нея иск по чл.108 ЗС не би могъл да бъде уважен,
дори и ответникът да е установил фактическа власт върху имота на нищожно
правно основание /в случая нищожна според молителката публична продан/.
II. Не е налице и соченото основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК:
Основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение, съгласно тази
разпоредба на ГПК, не е всяко допуснато от съда процесуално нарушение, а
само такова, което е довело до лишаването на страната от възможност да
участва в делото или да бъде надлежно представлявана. В случая, видно от
материалите по делото, молителката Ц. Б.- Б. не е била лишена от възможност
да участва в делото. Тя е била редовно призовавана за всички проведени по
делото съдебни заседания пред първоинстанционния и въззивния съд /пред
СГС- заседания от 03.10.2018 г., 27.03.2019 г., 06.11.2019 г., 29.07.2020г.,
12.05.2021 г., 30.03.2022 г., 26.10.2022 г. и 17.05.2023г., а пред САС- заседание
на 19.03.2024 г./. Нещо повече, присъствала е и е участвала във всяко
проведено по делото съдебно заседание лично или чрез свой процесуален
представител.
Посочените от молителката в молбата й за отмяна процесуални нарушения на
съда /неизготвяне на надлежен доклад по чл.146 ГПК, недаване на указания,
неосигуряване на възможност да попълни делото с доказателства,
непроизнасяне по всички нейни твърдения и възражения/, дори и да се
приеме, че са били извършени от съда, нямат за последица лишаването на
страната от възможност да участва по делото лично или чрез надлежен
процесуален представител, и следователно не са основание за отмяна на
влязлото в сила решение по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Те биха могли да бъдат само
основания за обжалване на решението по реда на инстанционния контрол и

                                       5
преди влизането му в сила.
Поради всичко гореизложено молбата на Ц. Б.-Б. за отмяна на влязлото в сила
решение на Софийския апелативен съд на основание чл.303, ал.1 т.1 и т.5 ГПК
е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК
молителката дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответника по
молбата направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС.
Съгласно представения списък за разноски и фактура от 27.01.2026 г., тези
разноски възлизат на 3 000 евро, но предвид основателността на направеното
от пълномощника на молителката възражение за прекомерност, ВКС счита, че
следва да бъдат присъдени разноски в размер само на 1 500 евро.
Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, състав
на първо отделение на Гражданска колегия


                                 Р Е Ш И :


ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Ц. Г. Б.- Б. молба за отмяна на
основание чл.303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК на влязло в сила решение № 426 от
09.04.2024 г. по в.гр.д.№ 2834 от 2023 г. на Софийския апелативен съд,
гражданско отделение, 14 състав.
ОСЪЖДА Ц. Г. Б.- Б. от [населено място], [улица], със служебен адрес:
[населено място], [улица], ет.5, офис 509, чрез адв.Н. Р.Н., да заплати на
„Сити хоум парк“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“Цариградско шосе“ № 115Е, ет.7 и служебен адрес: [населено място],
[улица], ет.8, офис 43, чрез адв.Р. Т., на основание чл.78 ГПК сумата 1 500 евро
/хиляда и петстотин евро/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.



                                     Председател: _______________________
                                           Членове:
                                                  1._______________________
                                                  2._______________________

                                       6
7