Уволнение поради ТЕЛК противопоказание за нощен труд при непрекъсваем режим

Текстът на акта

                                  РЕШЕНИЕ
                                       № 252
                               гр. София, 24.04.2026 г.


                       В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                                 Председател: Владимир Йорданов
                                 Членове:     Димитър Димитров
                                              Хрипсиме Мъгърдичян

при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Владимир Йорданов Касационно гражданско
дело № 20258002103053 по описа за 2025 година
      Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
       С определение №.5551 /01.12.2025 г. по касационна жалба на община Сопот е
допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 461 /22.04.2025 г. по
въззивно гр.д. № 531 /2025 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено
решение № 453 /23.12.2024 г. по гр.д. № 609 /2024 г. на Карловския районен съд, с
което са уважени искове на С. Д. Н. срещу община Сопот с правно основание чл.344,
ал.1, т.1 , т.2 и т.3 КТ: признато е за незаконно и е отменено уволнение на С. Д. Н.,
извършено със заповед № РД–09–43 /09.02.2024 г. на основание чл.325, ал.1, т.9 КТ, С.
Д. Н. е възстановен на заеманата длъжност – пазач в звено „Държавни дейности –
отбрана и сигурност по 159 ПМС“ и община Сопот е осъдена да заплати на С. Д. Н. 7
211.16 лева обезщетение на основание чл.225, ал.1 КТ за оставане без работа
вследствие на незаконно уволнение за периода от 09.02.2024 г. до 09.08.2024 г..
        Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280,
ал.1, т.1 ГПК поради противоречието му с посоченото от жалбоподателя решение №
251 /28.09.2016 г. по гр.д. № 1278 /2016 г. на III г.о. на ВКС по правния въпрос, уточнен
от съда по реда, предвиден в т.1 от ТР № 1 /2010 г. по тълк.д. № 1 /2009 г. на ОСГТК
на ВКС, дали дадена длъжност, която се изпълнява денонощно на смени, включително


                                           1
и нощни, по създаден от работодателя непрекъсваем денонощен процес, е подходяща
за заемане от работник с призната трайно намалена работоспособност - 50% или
повече, когато в решението на ТЕЛК е написано, че за освидетелстваното лице е
противопоказан нощен труд?
       В посоченото решение е приет отрицателен отговор на този въпрос. Съставът на
ВКС е приел в отговор на правен въпрос, че когато здравен орган установи, че
здравословното съС.ие на работник или служител не позволява полагане на нощен
труд, работодателят не е длъжен да го освободи от нощни смени и при липса на
съответна възможност на работника да се предложи друга подходяща работа, или да
се трудоустрои, работодателят е длъжен да прекрати трудовия договор.
       По същество съставът на ВКС е приел, че работодателят е упражнил законно
правото си да прекрати едностранно трудовото правоотношение на посоченото в
заповедта основание - чл.325 ал.1 т.9 КТ поради посочените от ТЕЛК здравни
противопоказания – невъзможността лицето да полага нощен труд и липсата на
свободна, с оглед образованието и квалификацията на ищеца щатна длъжност,
подходяща за неговото съС.ие, тъй като тези предпоставки са установени по делото:
ищецът е работил при ответника на длъжност „оператор – газгенератор”, изпълнявана
в трисменен режим на работа, включващ и нощни смени, с оглед създадената в
дружеството организация на работа – непрекъсваем 24-часов производствен процес; с
ЕР на ТЕЛК на ищеца е призната 64% трайно намалена работоспособност, а като
противопоказани условия на труд са посочени – нервно-психическо напрежение,
нощен труд, натоварване на долните крайници. Съставът на ВКС е приел, че в
решението (на ТЕЛК) е посочено, че лицето (работникът, ищецът) може да работи
като „оператор – газгенератор”, но без да полага нощен труд.
      Настоящият съдебен състав споделя приетото в посоченото решение на ВКС
поради изложените в него съображения, с които се установяват предпоставките на
фактическия състав на предвиденото в нормата на чл.325, ал.1, т.9 КТ основание за
уволнение. Приетото съответства на установената съдебна практика на ВКС (например
решение № 93 / 26.06.2020 г. по гр.д. № 3772/2019 г. на ІІІ г.о., в което тя е обобщена с
позоваване на предходни съдебни решения на ВКС). Настоящият съдебен състав
споделя и извода на състава на ВКС, че всяко едно отделно здравно противопоказание
от изброените в решението на ТЕЛК прави работата неподходяща за работника.
      Ответникът по касационната жалба С. Д. Н. оспорва основателността на
касационната жалба.
      За мотивите на въззивния съд:
      Въззивният съд е приел, че през 2017 г. след заболяване ищецът е бил
освидетелстван от ТЕЛК. Поставена му е водеща диагноза: исхемична кардиопатия,
определен му е процент намалена работоспособност – 50 % за срок от 3 години.

                                           2
Посочени са противопоказания – тежък физически труд, психическо напрежение.
Ищецът е постъпил на работа на 11.05.2018 г., т.е. при постъпване на работа е страдал
от посоченото заболяване. С ЕР на ТЕЛК от 10.06.2020 г. ищецът е преосвидетелстван,
определени са му 40 % трайна нетрудоспособност за срок от три години при същата
диагноза и в противопоказанията е посочено: тежък физически труд, нощен труд.
Следващото преосвидетелстване на ищеца е извършено през 2023 г. с ЕР на ТЕЛК №
90351 от 28.06.2023 г., с което на ищеца са определени 58 % намалена трудоспособност
за срок от една година, посочена е същата диагноза, като в т.14 от решението изрично
е посочено, че работата е подходяща за здравословното му съС.ие. Посочени са и
противопоказания – без тежък физически труд и нощен труд.
       Видно от производствена характеристика на ищеца, той полага нощен труд
(л.399, т.11). Производствената характеристика е била изготвена от ответника на
22.05.2023 г., а решението на ТЕЛК е от 28.06.2023 г., поради което характеристиката е
била взета предвид при предписанията на здравния орган.
      Със заповед № РД–09–43 /09.02.2024 г. на кмета на община Сопот, връчена на
същата дата, трудовото правоотношение с ищеца е било прекратено на основание
чл.325, ал.1, т.9 КТ поради невъзможност на ищеца да изпълнява възложената му
работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност. В заповедта е
посочено, че в ответната община няма друга подходяща длъжност за заемане от
ищеца.
       По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на двама
свидетели – П. Б. и Н. Ц., от които се установява, че ищецът работи при ответника от
2018 г. като невъоръжена охрана, на смени.
      При тези фактически констатации въззивният съд е направил следните правни
изводи:
      За да е законно уволнението на ищеца, трябва да са налице три кумулативни
елемента: невъзможност на служителя да изпълнява възложената му работа поради
болест, довела до трайно намалена работоспособност; заключение на ТЕЛК или
НЕЛК, в което да фигурира болестта и изрично е посочено, че това съС.ие поражда
невъзможност за служителя да изпълнява точно определена работа по трудово
правоотношение; липсата на друга подходяща за здравословното състояние на
работника или служителя работа в предприятието. Въззивният съд се е позовал на
чл.78 от Наредбата за медицинската експертиза: За да е налице болест, довела до
трайно намалена работоспособност, трябва на служителя да е призната
неработоспособност 50 % - въпрос, който е от компетентност на ТЕЛК.
      В случая се установява, че ищецът още при постъпването му на работа през
2018 г. е бил освидетелстван с 50% намалена трудоспособност, а в етапа на
преосвидетелстване, предхождащо прекратяване на трудовото правоотношение, в

                                          3
експертното решение на здравните органи изрично е посочено, че изпълняваната от
него длъжност е подходяща за здравословното му състояние, като пред самите органи
е била представена производствена характеристика, изготвена от ответната община, в
която нощният труд е изрично посочен.
      Въпросът дали дадената длъжност е подходяща за заемане от конкретно лице с
определен процент намалена работоспособност, е изцяло медицински и е от
компетентността на ТЕЛК. В случая с решението на ТЕЛК № 90351 от 28.06.2023 г. не
е посочено, че С. Д. Н. не е в състояние да изпълнява конкретната длъжност. Напротив
здравният орган изрично е посочил, че заеманата от ищеца длъжност е подходяща, т.е.
такава, каквато трудоустроеният поради болест работник може да изпълнява при
здравословното му съС.ие.
      Предвид изложеното, не се установяват предпоставките на чл.325, ал.1, т.9 КТ
спрямо ищеца.
      По основателността на касационната жалба:
      В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е необосновано, тъй
като в решението на ТЕЛК № 90351 /28.06.2023 г. изрично е написано, че за ищеца е
противопоказан нощен труд, а работата, която ищецът е заемал, се изпълнява на
смени, като се полага нощен труд. Твърди се, че решението на ТЕЛК е ясно – С. Д. Н.
не трябва да полага нощен труд, а неговият работен процес е бил организиран именно
по график – на дневни и нощни смени. Необосноваността е довела да неправилност на
решението.
       С оглед дадения отговор на правния въпрос се налага тълкуване на написаното
за противопоказните условия на труд в решението на ТЕЛК № 90351 /28.06.2023 г.
(л.14, а също и л.46 и л.126 и 127 от гр.д. 609/24 на Карловския РС (много от
доказателствата са приложени от районния съд по неговото дело в по няколко
екземпляра; допълнително районният съдия е задължил ответника да представи копие
от цялото трудово досие на ищеца и последователно е приемал като доказателства по
делото представени едни и същи документи без да ги сравнява с вече приетите),
предхождащо уволнението, с което на ищеца е призната 58 % трайна
неработоспособност, за да бъде установен точния му смисъл. В раздел 4. на решението
трудова заетост е написано: работи – професия пазач. В раздел 14. на решението
противопоказни условия на труд е написано дословно следното с главни букви и едно
съкращение: РАБОТАТА Е ПОДХОДЯЩА ЗА ЗДРАВОСЛОВНОТО СЪСТОЯНИЕ БЕЗ
ТЕЖЪК ФИЗ. ТРУД И НОЩЕН ТРУД.
      Настоящият състав приема, че написаното в раздел 14. от решението означава,
че ТЕЛК предписва ясно и недвусмислено, че за С. Д. Н. е подходяща такава работа
като пазач, която отговаря на две условия: да не включва тежък физически труд и да не
се извършва нощем. И обратното: че за ищеца не е подходяща работа като пазач, която

                                         4
включва тежък физически труд и не е подходяща работа като пазач, която се извършва
н о щ е м . ТЕЛК е предписал изрично нощния труд като противопоказан за
здравословното състояние на ищеца С. Д. Н.. Предписал е С. Н. да не работи на нощни
смени. От този извод следва, че доводът на жалбоподателя община Сопот е
основателен, а изводът на въззивния съд за обратното е необоснован, както и доводите
на С. Н., че за него е неподходящ само тежък физически и нощен труд (който
едновременно е тежък физически и нощен).
      Основателен е доводът на жалбоподателя община Сопот, че от представено
заключение за пригодността на работещия ищец С. Д. Н. да изпълнява работата си на
длъжността пазач при ответника въз основа на условията на труд и издадено решение
на ТЕЛК (л.51), изготвено от лекар от служба по трудова медицина на 30.01.2024 г.
(община Сопот е поискала и получила това заключение непосредствено преди да бъде
издадена заповедта за уволнение от 09.02.2024 г.) е написано, че ищецът С. Д. Н. не
може да изпълнява посочената длъжност, тъй като в длъжностната характеристика е
написано: работи на смени с нощен труд, което е в нарушение на т.14 от експертното
решение (на ТЕЛК). Това заключение е медицински документ, който е основан на
експертното решение на ТЕЛК и има значение за правилното му тълкуване. Този извод
също подкрепя предишния довод на община Сопот. Работодателят е съобразил това
заключение, за да прецени правилно и да приложи точно експертното решение на
ТЕЛК.
       Както беше посочено, въззивният съд е приел, че видно от производствена
характеристика на ищеца, той полага нощен труд и че от събраните гласни
доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели – П. Б. и Н. Ц. се
установява, че ищецът работи при ответника от 2018 г. като невъоръжена охрана, на
смени и че от представената длъжностна характеристика на ищеца, подписана от него
(л.48 и 49, а също и л.87 и 88 и л.150 и 151) се установява, че работата на заемащия
длъжността е по график (V.8.). Тези фактически изводи са обосновани.
       От представените графици на дежурствата (л.49 и л.90 – 99 а също и л.191 -
208) за месеците от октомври 2023 г. до февруари 2024 г. се установява, че работата е
извършвана непрекъснато, денонощно от трима служители, които заемат длъжността,
видно от поименните щатни разписания (л.100 – 106, а също и л.192 - 198) през всички
дни от месеците, на две смени и ищецът С. Н. е определян да поема както дневни, така
и нощни смени. Според свидетеля Б., бивш служител в община Сопот – на длъжността
„призовкар“, работното място на ищеца и още двама служители е било в Центъра за
обучение на деца в неравностойно положение, който се намира в южната част на гр.
Сопот, под околовръстното шосе. Пазели са инвентара. Според свидетеля Ц.,
завеждаща „човешки ресурси и ТРЗ“, ищецът и още двама служители са
осъществявали охраната в Центъра за обществена подкрепа (не се спори по това, че


                                         5
свидетелите имат предвид един и същи център), смените са от 7 до 19 часа и от 19 до
7, а събота и неделя са по цяло денонощие (т.е. всеки ден някой от тримата
охранители, между които ищецът, работи нощем, полага нощен труд).
      От изложеното дотук следва изводът, че изводът на въззивния съд за липсата на
първият елемент от основание за уволнение на ищеца по чл.325, ал.1, т.9 КТ, е
необоснован и неправилен. Това се е отразило на правилността на решението. Което е
основание за неговата отмяна.
      Тъй като не се налага извършването на съдопроизводствени действия и с оглед
правомощията на касационната инстанция по чл.293 ГПК, настоящият съдебен състав
следва да разреши спора по същество.
      По същество:
       От изложеното по-горе следва изводът, че видно от ЕР на ТЕЛК № 90351 от
28.06.2023 г. на ищеца е призната трайно намалена работоспособност 58 % от следните
заболявания: водеща диагноза: исхемична кардиомиопатия и придружаващи
заболявания: други видове стенокардия, застойна сърдечна недостатъчност,
неинсулиновозависим захарен диабет с неврологични усложнения, диабетна
полиневропатия…, хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност и е
установена невъзможност на ищеца да изпълнява възложената му работа на пазач,
която, видно от длъжностната му характеристика се извършва по график (V.8.) и
включва нощни смени (че изпълняваната от ищеца длъжност пазач, който работи на
нощни смени, не е подходяща за здравословното му съС.ие).
      Не се спори за липсата на друга подходяща за здравословното съС.ие на
работника или служителя работа в предприятието.
      От което следва, че предпоставките на чл.325, ал.1, т.9 КТ спрямо ищеца са
установени.
      Без значение е, дали ищецът е изпълнявал работата преди последното ЕР на
ТЕЛК (дали е заварен на работата при постановяване на решението на ТЕЛК). От
значение са предписанията на това решение за подходящата за него работа занапред.
      Ищецът навежда доводи и за дискриминационно отношение на работодателя
спрямо него. За това, че е уволнен, тъй като не се е съгласил да му бъде намалена
заплатата и че на работа са останали само служители, които са се съгласили с
намаляването на заплатите им и то за делегирана от държавата дейност, за която
средствата се осигуряват от държавата.
      Доколкото ищецът твърди, че работодателят (новият кмет) е преговарял с
всички служители в общината за намаляването на заплатите им, той не твърди, че
работодателят е проявил дискриминационно отношение спрямо него, а че е проявил
еднакво отношение спрямо всички, които визира ищецът.


                                        6
      Доводът, че е дискриминиран, тъй като на работа са останали служители с
ТЕЛКове (който съдържа в себе си довод, че по отношение на тях също са били налице
основанията за уволнение по чл.325, ал.1, т.9 КТ), също не обосновава
дискриминационно отношение, тъй като видно от изложеното по-горе по съществото
на спора, е от значение какви са предписанията във всеки един ТЕЛК - дали на всеки
един от останалите работници е била призната трайно намалена трудоспособност и
дали изпълняваната от всеки един от тях работа е подходяща за здравословното му
състояние. Нищо такова не е доказано.
      Неоснователен е и доводът на ищеца, че е доказано и неговото твърдение, че
тези служители (с ТЕЛКове, които са останали на работа), явно са се поддали на
натиска и са се съгласили с намаляване на заплатите им. Настоящият състав не
приема, че подобен извод е явен (че следва логически от другите установени факти), а
ищецът не е представил доказателства за това твърдение (за намаляване на
възнагражденията на останали на работа пазачи).
        Неоснователен е и доводът на ищеца, че е дискриминиран от ответника, тъй
като желаейки да намали заплатата му, работодателят е нарушил задължението си да
му осигури равно възнаграждение за еднакъв и равностоен труд, защото по делото не е
установено заплатата му да е намалена спрямо тази на останалите работници, заемащи
същата длъжност по делото (не е установено ищецът да е бил поставен в ситуация на
неадекватно възнаграждение за положен труд). Той е уволнен на основание чл.329,
ал.1, т.9 КТ поради невъзможност да изпълнява възложената му работа поради болест,
довела до трайно намалена работоспособност. Поради това е без значение дали
работата, която е била възложена на ищеца, е за делегирана от държавата дейност, за
която средствата се осигуряват от държавата и по подразбиране са достатъчни за по-
голямо (адекватно) възнаграждение.
      От изложеното дотук настоящият съдебен състав приема, че уволнението на
ищеца на посоченото в заповедта правно основание е законосъобразно, поради което
искът за неговата отмяна е неоснователен, а като последица от това са неоснователни
и обусловените от изхода от спора по този иск останали два иска – за възстановяване
на ищеца на заеманата преди уволнението работа и за заплащане на обезщетение за
оставане без работа.
      От това следва, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена
и че въззивното решение следва да бъде отменено, както и потвърденото с него
първоинстанционно решение и вместо това да бъде постановено друго, с което
исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ да бъдат отхвърлени.
      Жалбоподателят община Сопот претендира разноски, представил е списък във
въззивната инстанция. С оглед изхода от това производство искането му е основателно
и следва да бъде уважено за сумата 1 984.56 евро (равностойността на 3 881.46 лева, от


                                          7
които 381.46 лева за държавни такси и 3 500 лева за адвокатско възнаграждение).
      С оглед изхода от спора С. Д. Н. няма право на разноски, поради което на него
разноски не следва да бъдат присъждани.
      Воден от изложеното и на основание чл.293 ГПК съдът


                                     РЕШИ:
       Отменя въззивно решение № 461 /22.04.2025 г. по въззивно гр.д. № 531 /2025 г.
на Пловдивския окръжен съд и потвърденото с него решение № 453 /23.12.2024 г. по
гр.д. № 609 /2024 г. на Карловския районен съд, с което са уважени искове на С. Д. Н.
срещу община Сопот с правно основание чл.344, ал.1, т.1 , т.2 и т.3 КТ и община Сопот
е осъдена да заплати разноски по делото.
      Вместо това постановява:
       Отхвърля исковете на С. Д. Н. срещу община Сопот с правно основание чл.344,
ал.1, т.1 , т.2 и т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ за признаване за незаконно и за отмяна на
уволнението на С. Д. Н., извършено със заповед № РД–09–43 /09.02.2024 г. на
основание чл.325, ал.1, т.9 КТ, за възстановяването на С. Д. Н. на заеманата длъжност
– пазач в звено „Държавни дейности – отбрана и сигурност по 159 ПМС“ и за
осъждането на община Сопот да заплати на С. Д. Н. сумата 7 211.16 лева обезщетение
на основание чл.225, ал.1 КТ за оставане без работа вследствие на незаконно
уволнение за периода от 09.02.2024 г. до 09.08.2024 г..
      Осъжда С. Д. Н. да заплати на община Сопот сумата 1 984.56 евро разноски по
делото за трите съдебни инстанции.
      Решението е окончателно, не подлежи на обжалване.


                                               Председател: _______________________

                                                   Членове:

                                                          1. _______________________

                                                          2. _______________________




                                          8