Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 27 Март 2026

Прекратяване на наказателно дело поради смърт на подсъдимия

Решение №169/2026 · Върховен касационен съд · 27 Март 2026

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Срещу подсъдимия са постановени осъдителна присъда и въззивно решение, които той обжалва пред касационната инстанция. В хода на касационното производство подсъдимият е починал, за което е представен официален акт за смърт. Върховният касационен съд отменя съдебните актове на предходните инстанции и прекратява наказателното производство.

Какво приема съдът

Смъртта на подсъдимия води до прекратяване на наказателното правоотношение, което е безусловно основание за отмяна на постановените присъда и въззивно решение и за прекратяване на делото, без да се разглежда въпросът по същество.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

смърт на подсъдимпрекратяване на производствоотмяна на присъданаказателна отговорност

Текстът на акта

                              РЕШЕНИЕ
                                   № 169
                           гр. София, 27.03.2026 г.


                    В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и шести март през две
хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                             Председател: Красимира Медарова
                             Членове:     Калин Калпакчиев
                                          Владимир Астарджиев

при участието на секретаря Невена П. Ангелова
в присъствието на прокурора К. П. Софиянски
като разгледа докладваното от К. Калпакчиев Касационно наказателно дело от
общ характер № 20268002200046 по описа за 2026 година
       Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 НПК
по касационна жалба на защитника на подсъдимия Н. П. – адвокат Р., против
решение № 80 от 8.10.2025 г., постановено по в.н.о.х.д. № 1 1/2025 г. по описа
на Бургаския апелативен съд.
       С касационната жалба се релевират касационните основания по чл. 348,
ал. 1, т. 1 – т. 3 НПК. В жалбата се излагат доводи за това, че определеното на
подсъдимия наказание от шест години и четири месеца лишаване от свобода е
явно несправедливо, тъй като не са съобразени от съдилищата по фактите
всички смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства – липсата на
рецидив, оказана подкрепа от близките му, дългото времетраене на процеса.
Същевременно, според защитника, въззивният съд неправилно е възприел
аргументите на първата инстанция за приложение на чл. 24 НК и за
увеличаване на общото наказание с една година лишаване от свобода, което е
довело до неоправдано завишаване на санкцията. С жалбата се отправя искане
за отмяна на въззивното решение и за приложение на чл. 55 НК, респективно
чл. 58а НК, като се намали наказанието на подсъдимия П. до 5 години
лишаване от свобода с последваща редукция с 1/3 и отмяна на приложението
на чл. 24 НК.
       В съдебното заседание на касационната инстанция защитникът на


                                      1
подсъдимия – адвокат В. Р., не се явява, но в писмена молба заявява, че
подзащитният й е починал на 14.02.2026 г., за което е издаден акт за смърт №
0188/14.02.2026 г. на Община Добрич, поради което наказателното
производство следва да бъде прекратено.
     Пред ВКС поверениците на частния обвинител Н. И. – адвокат В.,
адвокат В., адвокат С. изразяват позиция, че предвид настъпилата смърт на
подсъдимия наказателното производство следва да бъде прекратено.
     В съдебното заседание пред касационния съд, представителят на ВКП
счита, че са налице изискванията на закона – чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК, и делото
следва да се прекрати.

     Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след
като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в
пределите, очертани в чл. 347, ал. 1 НПК, намери за установено следното:

       Срещу Н. А. П. е повдигнато обвинение за извършени престъпления по
чл. 142, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК; по чл. 152, ал. 3, т. 1, вр. с
ал. 1 , т. 2, вр. с чл. 20, ал. 2 НК; по чл. 150, ал. 1 НК; по чл. 194, ал. 1, вр. с чл.
20, ал. 2 НК; по чл. 143 НК.
       По внесения в Окръжен съд – Бургас обвинителен акт е образувано
н.о.х.д. № 703/2023 г. На 20.09.2024 г. съдът постановил присъда № 52, с която
признал подсъдимия за виновен по внесените обвинения и му наложил едно
общо наказание в размер на пет години и четири месеца лишаване от свобода,
което на основание чл. 24 НК увеличил с една година до общ размер от шест
години и четири месеца лишаване от свобода. С присъдата съдът е определил
първоначалния режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода,
приложил е чл. 59 НК, произнесъл се е по разноските и веществените
доказателства по делото.
       Срещу присъдата била подадена въззивна жалба от защитника на
подсъдимия, с която се искало изменение на присъдата, като се намали
определеното от първата инстанция наказание лишаване от свобода.
       Въз основа на въззивната жалба било образувано въззивно наказателно
дело № 11/2025 г. на Апелативен съд – Бургас, което приключило с
постановяване на решение № 80/8.10.2025 г. С въззивното решение присъдата
била изменена, като подсъдимият бил признат за невиновен да е извършил
престъпленията по чл. 142, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 1 НК и по чл. 152, ал. 3, т. 1, вр.
с ал. 1 , т. 2 НК в съучастие с неустановено лице, като го е оправдал по
квалификация за връзка с чл. 20, ал. 2 НК; преквалифицирал е деянията по чл.
150, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК спрямо Н. И. в едно деяние по чл. 26, ал. 1 НК;
преквалифицирал е деянията по чл. 150, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК спрямо П.
П. в едно деяние по чл. 26, ал. 1 НК; преквалифицирал е деянията по чл. 194,
ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК спрямо Н. И. и П. П. в едно деяние по чл. 26, ал. 1
НК; преквалифицирал е четирите деяния по чл. 150, ал. 1 НК спрямо З. В. в
едно деяние по чл. 26, ал. 1 НК, като потвърдил присъдата в останалата й част.

                                           2
      Срещу въззивното решение в надлежния срок е подадена касационна
жалба от защитника на подсъдимия. Междувременно след постановяване на
присъдата и въззивното решение, но преди приключване на образуваното
касационно производство, е настъпила смъртта на подсъдимия Н. А. П.. Видно
от приетия в съдебно заседание на ВКС от 26.03.2025 г. препис-извлечение от
акт за смърт 0188/14.02.2022 г., смъртта е настъпила на 14.02.2026 г.

      При така очертаната най-общо хронология на протичане на съдебното
производство по делото, от съществено значение се явява юридическият факт
на настъпилата смърт на подсъдимия. Същественото в случая е, че това
обстоятелство се е осъществило след постановяване на присъдата от първата
инстанция и потвърдилото я решение на въззивния съд.
      Оттук насетне, процесуалната последица ще бъде тази, която е указана в
чл. 354, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК, а именно отмяна на
първоинстанционната присъда и въззивното решение и прекратяване на
наказателното производство по делото. Касационният съд не трябва да
изследва съществото на обвинението, защото смъртта на подсъдимия е довела
до прекратяване на наказателното правоотношение, което стои в основата на
повдигнатото обвинение. В този смисъл липсата на субект на наказателна
отговорност представлява безусловно правно основание за отмяна на
постановените срещу Н. А. П. присъда и въззивно решение и прекратяване на
воденото срещу него наказателно производство.

        По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 2, вр. с
чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно
отделение

                                РЕШИ:


          ОТМЕНЯ присъда № 52/20.09.2024 г. по н.о.х.д. № 703/2023 г. по
описа на Бургаския окръжен съд и въззивно решение № 80/8.10.2025 г. по
в.н.о.х.д. № 11/2025 г. по описа на Бургаския апелативен съд.

         ПРЕКРАТЯВА наказателното производство, водено срещу Н. А. П.
поради настъпилата му смърт.

       Решението е окончателно – не подлежи на обжалване и протестиране.

                                          Председател: _______________________

                                             Членове:



                                     3
    1. _______________________
    2. _______________________




4


Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.