Определяне на квоти при делба на сграда, построена в съсобствен имот

Текстът на акта

                                   РЕШЕНИЕ
                                        № 281
                                гр. София, 11.05.2026 г.


                        В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи
април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:


                                  Председател: Бонка Дечева
                                  Членове:     Ваня Атанасова
                                               Атанас Кеманов

при участието на секретаря Цветанка Ист. Найденова
като разгледа докладваното от Ваня Атанасова Касационно гражданско дело
№ 20248002103592 по описа за 2024 година



Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.
Образувано е по подадена от А. К. Ч., чрез адв. Л. Ш., касационна жалба срещу решение №
290 от 21. 03. 2024 г. по гр. д. № 1181/2023 г. на ОС - Варна, с което е отменено изцяло
решение № 846 от 14. 03. 2023 г. по гр. д. № 3927/2022 г. на РС – Варна и е допусната делба,
на основание чл. 34 ЗС, между А. К. Ч. и държавата, представлявана от министъра на
земеделието и храните, на недвижим имот – двуетажна жилищна сграда с идентификатор
***по КККР на [населено място], р-н „П.“, к.к. „Ч.“, м. „С.“, със застроена площ от 83 кв.м.,
разположена в поземлени имоти с идентификатори ***и ***по КККР на [населено място],
при квоти: 18 % ид.ч. за държавата и 82 % ид.ч. за А. К. Ч.. С уточняваща молба вх. №
14276/30. 07. 2025 г. съделителят А. Ч. конкретизира, че обжалва въззивното решение само в
частта за квотите, като иска квотите между съсобствениците да бъдат определени с размери
58,6735 % за държавата и 41,3365 % за А. Ч., каквато е исковата претенция, а не с размери 18
% за държавата и 82 % за А. Ч.. Правният си интерес от жалбата обосновава с довода, че
иска делбата да бъде допусната при заявените от него квоти, както и че всеки съсобственик
има интерес квотите в съсобствеността да бъдат определени законосъобразно. Твърди, че
държавата е собственик на 58,6735 %, а А. Ч. е собственик на 41,3365 % от имот пл. №
***по КРП от 1990 г., с площ от 600 кв.м., придобит от ищеца на основание договора за

                                              1
дарение от 6. 04. 2005 г., върху който е осъществено строителството, поради което и съгласно
чл. 92 ЗС, идентични са и квотите в построената в имотите сграда.
С писмен отговор на уточняващата молба вх. № 15446/20. 08. 2025 г. държавата изразява
становище за основателност на подадената от ищеца касационна жалба.
Подадена е и насрещна касационна жалба от държавата, представлявана от министъра на
земеделието и храните, срещу решение № 290 от 21. 03. 2024 г. по гр. д. № 1181/2023 г. в
частта относно определените от съда квоти в допуснатата до делба двуетажна жилищна
сграда, с искане квотите в съсобствеността да се определят с размери 58,6735 % за
държавата и 41,3365 % за А. Ч.. Твърди, че квотите в съсобствеността върху сградата следва
да се определят по правилото на чл. 92 ЗС, според квотите в съсобствеността върху имота от
600 кв.м., придобит с договора за дарение, върху който е осъществено строителството, в
какъвто смисъл са и твърденията на ищеца А. Ч..
Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато с определение № 77 от 09. 01.
2026 г. по гр. д. № 3592/2024 г. на ВКС, 1 г.о., на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, за
проверка обосноваността на извода на въззивния съд, че влязлото в сила решение по иска по
чл. 440 ГПК касае и построените в имота сгради, както и за проверка правилността на
извода на въззивния съд относно правилото, по което следва да се определят квотите в
съсобствеността върху сградата, предмет на иска за делба.
По основателността на касационната жалба:
Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с н.а. № 191/6. 04. 2005 г. А.
Ч. придобива по дарение от родителите си имот пл. № ***по кадастралния план на КК „Ч.“
от 1990 г., с площ от 600 кв.м., ведно с находящата се в имота едноетажна постройка от 32
кв.м. След дарението разрушава едноетажната постройка и построява в имота двуетажна
жилищна сграда със застроена площ от 83 кв.м., за което е било издадено разрешение за
строеж № 131/17. 02. 2005 г. на името на дарителите и заповед № 131-А/25. 04. 2005 г. С
констативен нотариален акт № 5/29. 12. 2005 г. е признат за собственик на жилищната
сграда, на основание чл. 92 ЗС. Сградата е въведена в експлоатация през 2007 г., съгласно
удостоверение за въвеждане в експлоатация № 124/11. 06. 2007 г. на Община – Варна.
През 2008 г. е одобрена първата кадастрална карта за района, на която имот пл. № ***от 600
кв.м. по КРП е нанесен както следва: реална част от 243 кв.м. е нанесена като поземлен имот
с идентификатор ***, 345 кв.м. от имота са включени в поземлен имот с идентификатор
***– горска територия държавна собственост (143 кв.м. в североизточната и 202 кв.м. в
югозападната част на имота) и 12 кв.м. – в поземлен имот с идентификатор ***, попадащ в
урбанизирана територия, с начин за трайно ползване „за второстепенна улица“. Една от
границите между поземлен имот ***и поземлен имот ***минава през двуетажната жилищна
сграда с идентификатор ***, като 15 кв.м. от нея остават поземлен имот с идентификатор
***. Тоест, след одобряването на кадастралната карта процесната жилищна сграда попада в
поземлен имот с идентификатор ***, а 15 кв.м. от нея – в поземлен имот с идентификатор
***.
С решение № 1649 от 7. 11. 2017 г. по гр. д. 2511/2016 г. на ОС – Варна, потвърдено с
решение № 45 от 13. 04. 2018 г. по в. гр. д. № 77/2018 г. на АС – Варна, влязло в сила на 21.

                                               2
06. 2019 г., е признато за установено, по предявен от държавата срещу А. Ч. и „Банка ДСК“
ЕАД иск по чл. 440 ГПК, че А. Ч. не е собственик на 345 кв.м. от поземлен имот с
идентификатор ***– горска територия, от които: 143 кв.м. – в североизточната част на
поземлен имот с идентификатор ***, а 202 кв. в югозападната част на поземлен имот с
идентификатор ***.
Въз основа на заключението на съдебнотехническата експертиза на вещото лице инж. Ж. Б.
от 12. 07. 2017 г. е прието за установено, че имот пл. № ***от 600 кв.м. по КРП е нанесен
както следва в одобрената КККР от 2008 г.: а/. площите от 202 кв.м. и 143 кв.м. от имот пл.
№ ***от 600 кв.м. по КРП от 1990 г. са включени в поземлен имот с идентификатор ***по
КККР от 2008 г. и представляват части от горска територия по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗУТ,
част от гора по смисъла на чл. 2 ЗГ,с означение за дъбова гора, и с начин на трайно ползване
„за друг вид дървопроизводителна гора“ (в отдел -153 /49,9/ подотдел – 12 /4 по ЛУП от
1997 г., съответно в отдел – 153/82,8 подотдел 12/0,5 по ЛУП от 2007 г.); поземлен имот с
идентификатор ***е записан като частна държавна собственост в регистъра към КВС, на
основание решение № 153/10. 10. 2000 г. на ПК – Варна; б/. останалата площ от 243 кв.м. от
имот пл. № ***от 600 кв.м. по КРП от 1990 г. е нанесена като поземлен имот с
идентификатор ***по КККР от 2008 г. и представлява урбанизирана територия по смисъла
на чл. 7, ал. 1 ЗУТ; в/ частта от 12 кв.м. от имот пл. № ***от 600 кв.м. по КРП от 1990 г.,
попадаща в поземлен имот ***– за второстепенна улица също е със статут на урбанизирана
територия. До 2007 г. имот пл. № ***от 600 кв.м. по КРП от 1990 г. е бил записан като имот
частна собственост на А. К. Ч.. Цялата площ на този имот не е залесена към изготвяне на
заключението. Не е проведена процедура по пар. 4 ПЗР ЗГ за включване/изключване на земи
в/от ДГФ относно описаните имоти.
Процесната сграда с идентификатор ***и застроена площ от 83 кв.м. попада в поземлен
имот с идентификатор ***, с изключение на 15 кв.м. от нея, които попадат в поземлен имот с
идентификатор ***. Държавата не е учредявала в полза на А. Ч. право на строеж на сградата
или реална част от нея.
При тези данни районният съд е приел, че искът за делба следва да се отхвърли, тъй като
ищецът А. Ч. е изключителен собственик на процесната сграда, доколкото тя попада основно
в негов имот, а относно попадащите в имота на държавата 15 кв.м. от сградата е приложимо
правилото на чл. 97 ЗС – тази реална част е собственост на ищеца.
Окръжният съд е приел, че е налице съсобственост между А. Ч. и държавата относно
двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***и застроена площ от 83 кв.м. Квотите в
съсобствеността следва да се определят в съотношение 18 % ид.ч. (15/83) ид.ч. за държавата
и 82 % (68/83) ид.ч. за ищеца. Разпоредбата на чл. 97 ЗС в случая е неприложима, тъй като с
влязло в сила съдебно решение е признато за установено между страните по делото, че
държавата е собственик на 15 кв.м. от процесната сграда.
Решението е неправилно.
Законосъобразна е била преценката на районния съд, че в случая е приложима нормата на
чл. 97 ЗС. Частта от 15 кв.м. от процесната жилищна сграда, попадаща в държавен имот, не
представлява самостоятелен обект на собственост, поради което е собственост на

                                             3
собственика на сградата. Между страните липсва съсобственост – процесната сграда е
изключителна собственост на ищеца А. К. Ч. и предявеният иск по чл. 34 ЗС подлежи на
отхвърляне. В случай, че държавата оспорва правото на собственост на ищеца върху
идеална част от жилищната сграда, ищецът е могъл да защити правото си на собственост
върху цялата сграда с предявяване на иск за собственост, какъвто обаче не е предявен.
Изводът на въззивния съд в обратен смисъл – за неприложимост на нормата на чл. 97 ЗС, е
неправилен, противоречащ на цитираната разпоредба и формираната по прилагането й
практика на ВКС, а изводът, че съдебното решение по отрицателния установителен иск за
имота касае и сградата и със сила на пресъдено нещо е отречена собствеността на ищеца
върху 15 кв.м. от сградата е необоснован (с влязлото в сила решение е признато за
установено в отношенията между страните, че ищецът А. Ч. не е собственик на 345 кв.м. от
имота от 600 кв.м., които 345 кв.м. са нанесени като част от поземлен имот с идентификатор
***по одобрената КККР – горска територия, държавна собственост).
Доколкото обаче въззивното решение е обжалвано само в частта относно размерите на
квотите, но не и в частта, с която имотът е допуснат до делба, като съсобствен, настоящата
инстанция не е оправомощена да преценява нито допустимостта, нито правилността на
въззивното решение в необжалваната част - с която имотът е приет за съсобствен и
подлежащ на съдебна делба.
Неправилен е, като противоречащ на материалния закон, изводът на въззивния съд, че
квотите на страните в съсобствеността следва да се определят според площта на реалната
част от сградата, попадаща в имота на държавата, към останалата реална част от сградата,
попадаща в имота на ищеца - 15/83 (18 % ) ид.ч. за държавата и 68/83 (82 %) за ищеца. Този
извод не намира опора в закона. Поради невъзможността настоящата инстанция да приложи
нормата на чл. 97 ЗС по изложените по-горе съображения, следва да се приложи правилото
на чл. 92 ЗС, създаващо законова презумпция, че квотите в сградата съответстват на квотите
в съсобствеността върху имота. В случая и с оглед влязлото в сила съдебно решение между
ищеца и държавата относно собствеността върху имота от 600 кв., в който е извършено
строителството на процесната сграда, делбата следва да се допусне при посочените и от
двамата съделители-касатори квоти: 41, 3365 % за ищеца и 58, 6735 % за държавата.
Поради уважаване и на двете касационни жалби, разноските за настоящата инстанция следва
да останат за сметка на страните, така както са направени.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско
отделение,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 290 от 21. 03. 2024 г. по гр. д. № 1181/2023 г. на ОС – Варна в частта, с
която квотите на съделителите в допуснатия до делба недвижим имот - двуетажна жилищна
сграда с идентификатор ***по КККР на [населено място], р-н „П.“, к.к. „Ч.“, м. „С.“, със
застроена площ от 83 кв.м., разположена в поземлени имоти с идентификатори ***и ***по
КККР на [населено място], са определени с размери: 18 % ид.ч. за държавата и 82 % ид.ч. за
А. К. Ч. имот И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ квотите на съделителите А. К. Ч. и държавата в допуснатия до делба имот -


                                            4
двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***по КККР на [населено място], р-н „П.“, к.к.
„Ч.“, м. „С.“, със застроена площ от 83 кв.м., разположена в поземлени имоти с
идентификатори ***и ***по КККР на [населено място], с размери: 41, 3365 % за А. К. Ч. и
58, 6735 % за държавата.
                                                     Председател: _______________________

                                                     Членове:

                                                             1. _______________________

                                                             2. _______________________




                                            5