Незаконно уволнение в изпитателен срок поради недобросъвестност и сходство в длъжностите

Текстът на акта

                               РЕШЕНИЕ
                                    № 400
                            гр. София, 18.06.2026 г.


                     В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и
шеста година в следния състав:


                              Председател: Мария Иванова
                              Членове:     Даниела Стоянова
                                           Бисера Максимова

при участието на секретаря Иванка П. Палашева
като разгледа докладваното от Мария Иванова Касационно гражданско дело
№ 20258002103389 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
           Производството е по чл.290 ГПК.


ВКС разглежда касационната жалба на М. М. срещу въззивното решение на
Софийски градски съд /ГС/ по гр.д. №4433/25 г. С въззивното решение е
отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора срещу „Т. О. Б.“ Е.,
[населено място] иск по чл.344, ал.1,т.1 КТ – за признаване на незаконността
и отмяна на уволнението на ищцата от длъжност „експерт бизнес
информационни системи“, извършено със заповед на работодателя от 25.09.24
г., на осн. чл.71, ал.1 КТ.
             Касационното обжалване е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК -
поради твърдяното от касатора противоречие на въззивното решение с
цитираната практика на ВКС - ППВС №7/65 г., ТР №1/2001 г. ОСГК, т.19, ТР
№1/2013 г. ОСГТК, р.по гр.д. №150/16 г. на четвърто г.о. , р. по гр.д. №873/21 г.
на трето г.о. и р. по гр.д. №931/24 г. на трето г.о. на ВКС, по правния въпрос: за
задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи/ вкл. този за

                                        1
недобросъвестност на работодателя по чл.8 КТ/ при доказателствата по делото
за заеманите от ищцата при ответника длъжности / вкл.на по-висока от
последната длъжност/, както и да прецени релевантните факти по спора за
законността на прекратяването на тр. договор на осн. чл.71, ал.1 КТ.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност –
незаконосъобразност и необоснованост, на въззивното решение, иска се
отмяната му и постановяване на ново решение за уважаване на иска по чл.344,
ал.1,т.1 КТ.
Ответникът по жалба „Т. О. Б.“ Е., [населено място] я оспорва като
неоснователна по изложени в отговора на жалбата, в съдебно заседание и в
писмена защита съображения и прави искане да бъде оставено в сила
обжалваното решение.
ВКС, като разгледа жалбата, намира следното:
По въпроса, по който е допуснато обжалването:
                От процесуална страна: В задължителната практика на ВКС,
цитирана от касатора е посочено, че непосредствена цел на въззивното
производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при
което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с
установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез
събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените
факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен
да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище
относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на
първата инстанция. Обект на въззивната дейност не са пороците на
първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор,
при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е
само косвен резултат от тази дейност / ТР №1/2013 г. ОСГТК, т.2, ТР №1/01 г.
т.19 ОСГК/. В рамките на наведените от въззивния жалбоподател
оплаквания, мотивите към въззивното решение трябва да отразяват
решаващата дейност на въззивната инстанция като съд по съществото на
правния спор , като се обсъждат всички доказателства поотделно и в
съвкупност, доводите на страните и като се преценяват правнорелевантните
факти, от които произтича спорното право / р. по гр.д. №873/21 г. на трето г.о.
на ВКС./.
                 От материално правна страна: В чл. 8, ал. 1 КТ е изрично

                                      2
разписана забрана за злоупотреба с права – трудовите права и задължения се
осъществяват добросъвестно от страните по трудовото правоотношение,
съобразно изискванията на законите.Съдебната практика е дала разяснение,
че злоупотреба с права от работодателя при уволнение на работник или
служител е налице, когато се установи, че единственото му желание,
ползвайки се от законово допустимо средство, е постигне на една-единствена
цел: прекратяване на трудовия договор с конкретен/конкретни служители,
която цел не би могъл да постигне по друг начин, или резултатът би се
забавил, оскъпил или предполага сбъдване и на друго условие, което
работодателят не желае или не може да изпълни. Злоупотребата с право е
упражняване на правото в противоречие с неговото предназначение,
противопоставяне на духа и буквата на закона – /р. по гр.д. №150/16 г. на
четвърто г.о. на ВКС/. Кодексът на труда е специален нормативен акт, който
урежда изискването за проява на добросъвестност при упражняване на
предоставените права в действащото ни трудово право в чл. 8, ал. 1 като
задължение за точно и честно отношение на всеки един субект по трудовото
правоотношение при упражняване на правата и изпълнение на задълженията,
което да е в съответствие със законовите разпоредби. Нормата е обща и
законодателят е уредил оборимата презумпция по чл. 8, ал. 2 от КТ, че
трудовите права и задължения се осъществяват от страните по трудовото
правоотношение добросъвестно съобразно изискванията на законите, до
установяване на противното. Освен като основополагащо начало при
осъществяване /изпълнение/ на трудовите права и задължения,
добросъвестността в действащото трудово право е уредена като критерий за
уреждане на отношенията между страните при недействителен трудов договор
/чл. 75, ал. 1 и чл. 353 от КТ/; като изискване при изпълнение на трудовите
задължения на работника /чл. 125 от КТ/, при което се гарантира изплащане на
трудовото възнаграждение /чл. 245, ал. 1 и ал. 3 от КТ/; при получаване на
трудовото възнаграждение /чл. 271, ал. 1 от КТ – ТР № 79/1965г. на ОСГК на
ВС на РБ/ и при обявяване съществуването на трудовото правоотношение /чл.
405а, ал. 3 от КТ/ -р. по гр.д. №931/24 г. на трето г.о. на ВКС.
                Тези принципни процесуални и материалноправни разрешения
имат основно значение при преценката на законността на уволнението и по
настоящото дело.
По същество на спора: За да отхвърли иска по чл.344, ал.1,т.1 КТ, въззивният

                                     3
съд е приел, че заеманата от ищцата при ответника последна длъжност
„експерт бизнес информационни системи“/от която е уволнена с оспореното
уволнение/ не се припокрива като трудови функции и не е сходна, а е
същностно различна от предходните заемани от нея за периода от 17.07.18 г.
до 1.09.24 г. длъжности при същия работодател – „мениджър бизнес
информационни системи – критични ситуации“, „експерт технологично
поддържане“, „ръководител екип бизнес информационни системи“.
Длъжността, от която ищцата е уволнена, е насочена към обучение на
служителите и оценка и подбор на кандидатстващи за работа, за разлика от
предишните й длъжности, които са предполагали, макар и на различно ниво
/експертно или ръководно/ обработка на клиентски запитвания и управление
на процеса по общуване и обслужване на крайния потребител. Затова
работодателят не е действал недобросъвестно при уговарянето на срок за
изпитване с ищцата за последната й длъжност и прекратяването на тр. договор
на осн.чл.71, ал.1 КТ е законосъобразно.
ВКС не споделя тези изводи – на последната длъжност ищцата е преназначена
с анекс от 30.08.24 г., с четиримесечен срок за изпитване в полза на
работодателя и е уволнена със заповед от 25.09.24 г. От показанията на св.Ф.
се установява, че въпросът за уволнението на служителите в изпитателен срок
бил повдигнат на онлайн среща с представител на отдела и „човешки
ресурси“, на която била споделена необходимостта от съкращаване на 6-7
служители. Към този момент ищцата, макар и с дългогодишен опит в
дружеството, още се обучавала на новата длъжност във връзка със
спецификите на отдела, който работи с „опън текст“ Предходната
мениджърска позиция на ищцата била в „майкрософт отдел“. Макар и
хипотетично разделени на два отдела служителите в дружеството работили в
едно общо пространство като екип. Св. Ч., пряк ръководител на ищцата, когато
заемала длъжността „ръководител на екип“ сочи, че има съществена разлика
между тази позиция и другата/ последната/, към която ищцата се насочила и
заела със срок за изпитване – „експерт бизнес -информационни системи“ . Във
всички позиции преди това ищцата на практика работила с клиенти, а на
последната фокусът бил върху вътрешните процеси – в единия случай тя
отговаряла за резултатите от работата на екипа, а в другия – за своите
резултати, без да има ръководни функции.
От съпоставката на длъжностните характеристики на заеманите от ищцата

                                     4
длъжности при ответника се установява, че и на предходната ръководна
длъжност ищцата е имала задължението да осъществява менторство и
ефективно обучение на всички членове на екипа, да управлява човешките
ресурси и допринася за развитието на индивидуалните компетенции, да
подготвя успешен план за кариерно развитие на екипа си, да подпомага
обучението му по нови процеси и процедури, да изготвя и провежда годишна
оценка на постигнатите резултати от всеки член на екипа, да участва в
подбора на персонала и провежда интервюта с потенциални кандидати, поема
отговорност, докладва и разрешава всички казуси в екипа, проактивно
предлага индивидуални планове в случаите на открити пропуски. Заемащият
длъжността следва да е с лидерски умения, способност за справяне с трудни
ситуации и умения да разбира, подобрява и прилага вътрешните процеси и
процедури в компанията. На новата, последна длъжност задълженията й са да
подкрепя екипа и се ангажира с всеки потенциален клиент, ако е необходимо.
Да допринася за процеса на наемане и проверява техническите знания и опит
на кандидатите. Да участва като управлява срещи на екипа и индивидуални
сесии за преглед лице в лице с членове, провеждане на коучинг менторство,
споделяне на най-добри практики и трансфер на знания. Изисква се заемащият
длъжността да е ориентиран към клиента и хората, като носи отговорност за
постигнатите резултати и развиване способността за сътрудничество в екипа.
Заемащият я следва да има стратегическа ориентация към разработване на
желаното съдържание, да притежава добри аналитични умения и умения за
отстраняване на неизправности, умения за убедителна комуникация,
презентация и активно слушане, както и умение за решаване на сложни
проблеми. Или и двете длъжности са ориентирани към клиента, но и към
екипа / първата/ и към екипа, но и към клиента, заради работата с
него/втората/ и разкриват значителни сходства. Затова назначаването на
ищцата на втората длъжност със срок за изпитване нарушава забраната по
чл.70, ал.5 КТ – длъжността не е същностно нова и не изисква качества на
служителя, които той вече да не е показал и изявил в работата си при същия
работодател.
             Но дори да се приеме, че длъжностите са същностно различни и
последната е нова за ищцата, както твърди ответникът , начинът, по който
ищцата е уволнена сочи на недобросъвестност по см. на чл.8 КТ. Тр.
правоотношение е прекратено още в обучителния за новата длъжност период,

                                    5
преди да е изтекъл и един месец от преназначаването на ищцата на нея и след
появила се за дружеството необходимост от съкращаване на служители/ св.
Ф./. Всичко това сочи, че уволнението на ищцата осн. чл.71 КТ не е по
типичните, присъщи за това основание причини – установена в срока за
изпитване непригодност на служителя да изпълнява новата работа /р. по гр.д.
№722/11 г. на четвърто г.о. /. Трудовият договор със срок за изпитване е
използван не за да се изпита годността на ищцата за новата длъжност, а за по-
лесното й уволнение от предприятието при възникнала необходимост от
намаляване/ съкращаване според свидетелката Ф./ на персонала.
Използването на разпоредбата извън вложения от законодателя смисъл има за
последица недействителност на клаузата за изпитване и оттук – незаконност
на уволнението – р.№836/1.08.2003 г. на ВКС, трето г.о.
Поради изложеното уволнението на ищцата от заеманата при ответника
длъжност „експерт бизнес информационни системи“ със заповед от 25.09.24
г., на осн. чл.71 КТ е незаконно и подлежи на отмяна по иска с пр. осн. чл.344,
ал.1,т.1 КТ.
Въззивното решение, с което е прието обратното е неправилно – необосновано
и незаконосъобразно, следва да бъде отменено и вместо него да се постанови
ново решение за уважаване на иска по чл.344, ал.1,т.1 КТ.
              Поради изложеното и на осн. чл.293 ГПК, ВКС на РБ, трето г.о.

                                  РЕШИ:
          ОТМЕНЯ въззивното решение на Градски съд София от 16.07.25 г.
по гр.д.№4433/25 г. и вместо него постановява:
           ПРИЗНАВА за незаконно и ОТМЕНЯ на осн. чл.344, ал.1,т.1 КТ,
по иска предявен от М. В. М. срещу „Т. О. Б.“ Е., уволнението на ищцата от
длъжност „експерт бизнес информационни системи“, извършено със заповед
на ответника от 25.09.24 г., на осн. чл.71, ал.1 КТ.
           Решението е окончателно.


                                           Председател: _______________________

                                               Членове:

                                                      1. _______________________

                                                      2. _______________________


                                      6
7