Отказ за условно осъждане при причинена смърт на пътя след употреба на алкохол

Текстът на акта

                             РЕШЕНИЕ
                                   № 25
                           гр. София, 15.01.2026 г.


                    В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на дванадесети декември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:


                             Председател: Румен Петров
                             Членове:     Валя Рушанова
                                          Христина Михова

при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
в присъствието на прокурора Р. Т. С.
като разгледа докладваното от Румен Петров Касационно наказателно дело от
общ характер № 20258002200529 по описа за 2025 година
        Настоящото, второ по ред касационно производство, по реда на
чл.346, т.1 и сл. от НПК, е образувано е по жалби на адв. А. И. и адв.Б. М., в
качеството им на упълномощени защитници на подсъдимия Й. Б., против
въззивно решение № 446/18.12.2024 г., постановено по внохд № 1369/2024 г.
по описа на Апелативен съд - София.
        В двете жалба е заявено единствено касационното основание по
чл.348, ал.1, т.3 от НПК, като е посочено, че неправилно е отказано
прилагането на условно осъждане. Според защитниците в случая са налице
всички условия за приложението на чл.66 от НК, макар подсъдимият да е
осъден на пробация, при това за деяния извършени от него като непълнолетен,
още повече че настоящото престъпление е осъществено само една година и
девет месеца след като Б. е навършил пълнолетие. Твърди се, че подсъдимият
е реализирал коренна промяна в поведението си, като за период от близо пет
години след инкриминирания момент не е извършил нито едно
закононарушение, трудово ангажиран е, демонстрирал е безупречно
процесуално поведение, създал е семейство и има дете, за което се грижи.
Отправена е претенция за изменение на обжалваното решение, като се отложи
изпълнението на наказанието лишаване от свобода в максималния допустим
от закона срок от пет години.

        В съдебно заседание подсъдимият Й. Б. и защитникът адв.Б. М.

                                      1
поддържат касационните жалби и пледират да се приложи разпоредбата на
чл.66, ал.1 от НК по отношение наложеното наказание лишаване от свобода по
изложените в сезиращите документи подробни съображения.
         Представителят на Върховна касационна прокуратура е на становище,
че жалбата е неоснователна и решението като правилно и законосъобразно
следва да се остави в сила.
         Частните обвинители Т. Ц., Ц. Ц. и В. Д., редовно призовани, не се
явяват. Повереникът на тримата адв.В. О. счита, че жалбите са неоснователни,
тъй като единствено ефективното изтърпяване на наложеното наказание
лишаване от свобода би изпълнило предвидените в чл.36 от НК цели.

       Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като
обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност,
съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:

       Касационните жалби са подадени в предвидения в чл.350, ал.2 от НПК
срок, от процесуално легитимирани страни, по отношение на съдебен акт,
подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК, поради
което са допустими, но разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

       С присъда № 14/01.06.2022 г., постановена по нохд № 468/2021 г. на
Софийски окръжен съд подсъдимият Й. П. Б. с ЕГН ********** е признат за
виновен в това, че на 04.04.2020 год., в. с.Литаково, общ. Ботевград, на ул. „6-
ти септември“, при управление на МПС - л.а. „****“, модел „******“, е
нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл.20, ал.2,
изр.2 ЗДвП, като не намалил скоростта и не спрял при възприемане на
пострадалия Пламен С. Ц., с ЕГН: **********, поради което последвал удар
между управлявания от него автомобил и пострадалия и в резултат по
непредпазливост причинил смъртта му, като деянието е извършено в пияно
състояние и деецът е избягал от местопроизшествието, поради което и на
основание чл.343, ал.3, пр.1 и пр.4, б.„Б“, пр.1 вр. с ал.1, б.„В” вр. с чл.342,
ал.1, пр.3 НК и при условията на чл.58а, ал. 1 вр. с чл.54 от НК е осъден на три
години лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК
е отложено с изпитателен срок от пет години. С присъдата подсъдимият е
оправдан по обвинението да е нарушил правилата за движение по чл.20, ал. 2,
изр.1 от ЗДвП. На основание чл.343г от НК Б. е лишен от право да управлява
МПС за срок от четири години, като е зачетено времето, през което е бил
лишен от това право по административен ред. Съдът се е произнесъл по
веществените доказателства и е възложил в тежест на подсъдимия
направените по делото разноски в размер на 5 837,11 лв..
       По протест на прокурор от ОП - София и въззивна жалба на повереника
на частните обвинители за увеличаване на наказанието лишаване от свобода
над средния предвиден в закона размер и отмяна приложението на чл.66, ал.1
от НК е образувано внохд № 56/2024 г. по описа на Апелативен съд - София.
С постановеното по делото решение                       № 121/15.04.2024 г.

                                       2
първоинстанционната присъда е изменена единствено в частта относно
приетото основание въз основа, на което подсъдимият е лишен от право да
управлява МПС в досъдебното производство, което вместо по
административен ред, да се счита като такова по реда на чл.69а от НПК.
       С решение № 510/22.10.2024 г. по кнохд № 524/2024 г по описа на ВКС,
I н.о. по образуваното по протест на прокурор от АП - София и жалба на
повереника на частните обвинители, на основание чл.354, ал.3, т.1 вр. с ал.1,
т.5 от НПК е отменено изцяло възивното решение и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на Апелативен съд - София.
       При второто разглеждане на делото от въззивния съд, с постановеното
решение, предмет на настоящата касационна проверка на основание чл.337,
ал.2, т.2 от НПК е изменена първоинстанционната присъда като е отменено
приложението на чл.66 от НК, определен е първоначален „общ“ режим на
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и в частта относно
основанието въз основа, на което е приспаднато времето, през което
подсъдимият е лишен от право да управлява МПС като вместо по
административен ред, същото да се счита като такова по реда на чл.69а от
НПК.
       Наведените в жалбите, макар и различни, доводи в подкрепа на
единственото заявено касационно основание позволяват те да бъдат
разгледани едновременно, още повече че те вече са били поставени на
вниманието и на предходните инстанции, като от страна на въззивния съд са
изложени убедителни съображения защо не се приемат. При извършената
касационна проверка не се установява да са допуснати нарушения при
индивидуализация на дължимата комплексна санкция. С оглед проведеното
съкратено съдебно следствие, по смисъла на чл.371, т.2 от НПК, по който ред е
протекло първоинстанционното производство, законосъобразно размерът на
определеното наказание от четири години и шест месеца е намален с 1/3, по
реда на чл.58а, ал.1 вр. с 54 от НК и е наложено наказание от три години
лишаване от свобода. В случая няма съмнение, че така определеният размер на
наказанието, както и отсъствието на предходни осъждания на лишаване от
свобода за престъпления от общ характер, а само на пробация, позволяват
приложението на чл. 66, ал. 1 от НК . С основание обаче, въззивният съд, в
изпълнение и на дадените указания в предходното отменително решение на
ВКС, е отказал на отложи изпълнението дори и в максимално допустимия от
закона изпитателен срок, тъй като целите на наказателната репресия не биха
могли да бъдат постигнати. Наличието на обективните формални
предпоставки за приложението на института на условното осъждане не водят
до по-благоприятно наказателно правно третиране на подсъдимия, предвид
отсъствието на видими резултати същият да се е поправил и превъзпитал след
изтърпяване на наложените му наказания пробация, следствие осъжданията
му за три умишлени престъпления, включително и за тежко такова, по смисъл
на чл. 93, т.7 от НК. Действително той е започнал работа, създал е семейство и
му се е родило дете, за което следва да се грижи, но няма как да се
пренебрегнат установените множество административни наказания за
нарушения по ЗДвП, както и наличието на два квалифициращи признака на

                                      3
извършеното деяние - пияно състояние, с отчетена концентрация на алкохол в
кръвта от 1,87 на хиляда към инкриминирания момент и бягство от
местопрестъплението, които очертават неговата завишена степен на
обществена опасност. При тези обстоятелства и настоящият състав на ВКС
намира, че условното осъждане в конкретния случай не би постигнало целите
на наказанието, посочени в чл. 36 от НК, т.е. не е налице претендираната в
жалбите явна несправедливост на наказанието.
       По изложените съображения настоящият състав намира, че въззивното
решение като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила, поради
което и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд,
първо наказателно отделение

                                РЕШИ:
       ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 446/18.12.2024 г., постановено
по внохд № 1369/2024 г. по описа на Апелативен съд - София.
       Решението не подлежи на обжалване.

                                        Председател: _______________________

                                            Членове:

                                                  1. _______________________

                                                  2. _______________________




                                    4