Определяне на обезщетение за телесни повреди при ПТП и съпричиняване

Текстът на акта

                            РЕШЕНИЕ
                                    № 14
                            гр. С., 20.01.2026 г.


                   В ИМЕТО НА НАРОДА
   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:


                           Председател: Росица Божилова
                           Членове:     Анна Ненова
                                        Татяна Костадинова

при участието на секретаря И.на Ст. Мойкина
като разгледа докладваното от Росица Божилова Касационно търговско дело
№ 20258002900049 по описа за 2025 година
     Производството е по чл. 290 ГПК.

      Образувано е по касационна жалба на Д. К. П. против решение №
1028/16.10.2024г. по в.гр.д.№ 869/2024 г. на Софийски апелативен съд, с
което е потвърдено решение № 181/10.01.2024 г. по гр.д.№ 142/2023г. на
Софийски градски съд, в частта му, с която е отхвърлен предявения от
касатора против ЗД „ОЗК - Застраховане„ АД иск, с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ, за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
причинност с ПТП от 18.09.2022г., настъпило по вина на водача на
застрахован при ответното дружество, по задължителна застраховка „
Гражданска отговорност „ на автомобилистите лек автомобил, за разликата
над присъдените 63 000 лева и до претендираните 100 000 лева. Касаторът
оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в
протИ.речие с материалния закон: чл. 52 ЗЗД – предвид изключително
занижен и крайно несправедлив размер на присъденото обезщетение, спрямо
действително установените болки и страдания от причиненото на ищцата
увреждане, както и чл.51, ал.2 ЗЗД, поради неправилно прието съпричиняване
на вредоносния резултат. Счита, че нарушението на материалния закон е
резултат от недостатъчния анализ на установените, но само формално
възпроизведени факти и обстоятелства.

     Досежно    приложението     на       чл.   52   ЗЗД   акцентира   на:   1/

                                      1
многокомпонентния характер на трамватичните увреждания / травма в
областта на дясно око, оток на клепачите, охлузна рана на долен десен клепач
по миглен ръб, кръвоизлив под конюктивата на дясна очна ябълка, открита
фрактура на носните кости с дислокация на носната пирамида, контузия на
гръдния кош, фрактура на 3-то дясно ребро, контузия на белия дроб
двустранна /Л 1/, фрактура на 12-ти гръден /Тх12/ и 1-ви поясен прешлен /Л
1/, фрактура на процесдус трансверзи в дясно на С7, Тх2, ТхЗ, Тх4, и Тхб и
фрактура на средна трета на лява ключица /; 2/ извършена тежка
транспедикуларна шествинтова стабилизация на гръбначния сегмент и
оперативно лечение на фрактурата на носните кости; 3/ продължителния и
неприключил възстановителен период – 12 месеца за най-тежката гръбначна
травма, с окончателен хоризонт на възстановяване между 18 до 24 месеца; 4/
дискомфорта от използването на чужда помощ за хигиенно - битови нужди по
време на възстановяването в домашни условия; 5/ ненастъпило пълно
възстановяване, резултиращо в продължаващи и към настоящия момент болки
и затруднения в ежедневните битови дейности,           болки при стоеж и
продължително движение; 6/ остатъчни белези – леко изкривен нос с белег от
зараснала рана 1см. на 2 см., видима деформация с изпъкналост напред на
ключицата, оперативен 15 см. белег в гръдно-поясната област. Подчертава се,
че ПТП е довело до емоционално-психични промени у пострадалата,
установени от приета по делото СПЕ и изразяващи се в клинични изяви на
смесено тревожно-депресивно разстройство, обусловило интервенция от
психиатър и психотерапевт. Касаторът счита, че обезщетението не е
съобразено и с икономическата конюнктура към момента на увреждането.

      Неправилно приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД се обосновава с извод на
съда, почиващ на предположения, а не на доказани по несъмнен начин
конкретни действия или бездействия на пострадалата, в причинност с
вредоносния резултат. Сочи се, че непоставянето на предпазен колан не е
достатъчно, за да се приеме за доказано наличието на съпричиняване, а следва
да бъдат събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили
или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието е бил
поставен предпазен колан, каквито доказателства, според касатора, не са били
ангажирани.
      Ответната страна - ЗАД „ОЗК - Застраховане„ АД – не е депозирала
отговор на касационната жалба.В представената писмена защита оспорва
основателността на касационния довод за произнасяне на въззивния съд в
нарушение на чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, предвид съдържанието на
събраните доказателства. Приетият от въззивния съд размер е справедлив за
ищцата, а същевременно и спрямо ответника, тъй като не води до
неоснователното й обогатяване, отчита инфлационните процеси към момента
на увреждането и не обезщетява презумптивни, а само доказани вреди,
съобразно тяхното съдържание, тежест и последици. Доводите за нарушение
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД ответникът намира бланкетни. По делото е безспорно
доказано, че част от травмите – при това конкретно посочени от СМЕ - не
биха настъпили при поставен от пострадалата предпазен колан.

                                     2
      Отговор на касационната жалба е постъпил от третото лице помагач –
Агенция „Пътна инфраструктура“, с доводи по съществото на спора и за
правилността на въззивното решение, като се оспорва касационната жалба на
ищцата.
      С определение № 1348/30.01.2025 г. настоящият състав е допуснал
касационно обжалване по въпроса             „за приложение      критерия за
справедлИ.ст, залегнал в нормата на чл. 52 ЗЗД„, при допълнителен
селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, обоснован с приложението на
 ППВС № 4/1968г..
      Върховен касационен съд, първо търговско отделение, съобразно
доводите и възраженията на страните и съгласно правомощията си по чл. 290,
ал. 2 ГПК, за да се произнесе съобрази следното:
      Ищцата Д. К. П. е предявила срещу „ЗАД ОЗК Застраховане“АД гр.С.
иск, за присъждане обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в
резултат на ПТП от 18.09.2022г., по вина на водача на застрахован при
ответника, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на
автомобилистите, лек автомобил, като твърди, че е получилa фрактури на
прешлени на гръбначния стълб, на трето ребро вдясно, фрактура на носни
кости, фрактура на лява ключица, оток и кръвонасядане на клепачите, охлузна
рана на долен клепач до мигления ръб, субконюнктивна хеморагия, счупване
на зъби. Сочи, че състоянието й наложило провеждане на две тежки операции
и било съпроводено със силни болки, затруднения в движенията, дишането и
храненето и обезобразяване. Твърди, че и към момента на подаване на иска -
22.02.2023г. – все още не може да се обслужва самостоятелно, поради което се
нуждае от чужда помощ в ежедневието си, като болките продължават.

      Травматичните увреждания, претърпени от ищцата, се установяват от
заключението на КСМАТЕ, работила върху представената по делото
медицинска документация, след личен преглед на пострадалата и
съобразявайки свидетелските показания. Вследствие ПТП ищцата е получила
съчетана - лицево-челюстна, гръдна, гръбначна и на опорно - двигателния
апарат - травма, включваща следните травматични увреждания : травма в
областта на дясно око, с оток на клепачите, охлузна рана на долен десен
клепач по миглен ръб и кръвоизлив под конюнктивата на дясна очна ябълка;
открита фрактура на носните кости, с дислокация на носната пирамида и
затруднено носно дишане; контузия на гръден кош; фрактура на трето дясно
ребро; контузия на бял дроб двустранно върхово ; фрактура на 12-ти гръден и
първи поясен прешлен; фрактура на процесус трансверзи вдясно на С7,
Тх2,Тх3,Тх4 и Тх6 ; фрактура в средна трета на лява ключица. След
произшествието е приета в Клиниката по неврохирургия при УМБАЛСМ
"Н.И.Пирогов" , за периода от 18.09.2022 г. до 03.10.2022 г..Претърпява
транспедикуларна шествинтова стабилизация на увредения гръбначен
сегмент. Извършена е и мануална репозиция на носните кости и двустранна
тампонада, както и външна имобилизация на лявото рамо, предвид фрактура
на ключицата, с предписан постелен режим. В заключението е посочено, че


                                     3
фрактурата на носните кости е с възстановителен период до 30 дни,
съпроводен с интензивни болки и страдания и умерени такива до 2 месеца.
Гръдната травма е с идентичен период на               интензивни болки и
възстановителен период до 2 месеца. Травмата на 12 гръден и първи поясен
прешлен е довела до интензивни болки и страдания за срок до 2 месеца,
значителни до 6 месеца и умерени до момента. Фрактурата на страничните
израстъци С7, Тх2,Тх3,Тх4 и Тх6 са довели до трайно затруднение на
движенията на снагата , съпроводени с интензивни болки до 30 дни и умерени
до два месеца. Фрактурата на лявата ключица е довела до трайно затруднение
движенията на левия горен крайник за срок от месец и половина – два месеца,
при интензивни болки през първите 30 дни и умерени до два месеца. Травмата
на дясното око е предизвикала болки и страдания за срок до 15–20 дни.
Ищцата е провела два курса по физиотерапия. При извършения личен преглед
от вещите лица се установява, че е в добро общо състояние, без двигателен,
сетивен или рефлекторен дефицит, със съхранена походка. Носът е леко
изкривен надясно и с видим белег от зараснала рана с неправилна звездовидна
форма, бледорозов цвят и размери 1см./2 см..В гръдно-поясната област е
видим 15 см. оперативен белег. Вещите лица са посочили, че
възстановителният период при гръбначни травми от типа на процесната
продължава поне 12 месеца, при липса на усложнения, а пълна ксонсолидация
на увредения гръбначен сегмент настъпва след 18 - 24 месеца.

      В заключението на КСМАТЕ се посочва, че самокатастрофиралият
автомобил, в който е пътувала ищцата, е оборудван с предпазни колани за
всички места. При реализирания удар, телата в купето се придвижват от
инерционните сили напред и надясно. Травмите на лицето и ключицата са
резултат от достигане до вертикалната част на дясната предна седалка.
Травмата на върховата част на белите дробове е в резултат на рязкото спиране
движението на тялото след удара, от удар отвътре към гръдната стена.
Счупването на 12-ти гръден, първи поясен прешлен, фрактура на трето дясно
ребро и на страничните израстъци на шиен и гръдни прешлени се сочи като
увреждане от компресионен тип – при натоварване по оста на тялото, съчетано
с ротация. Няма данни за настъпили деформации на автомобила в зоната на
дясна задна седалка, за да се приеме, че травмите са причинени от притискане
на тялото при такива деформации. При разпит в открито съдебно заседание
вещите лица уточняват, че според характеристиката на уврежданията
лицевата и травмата на ключицата са в безспорна причинност с непоставен
предпазен колан. Сочат, че уврежданията на гръдния и поясния прешлени /
най-тежката травма / са с компресионна характеристика – от натоварване по
оста на гръбначния стълб / хиперфлексия / и могат да се получат и с поставен
предпазен колан. При разпит в открито съдебно заседание експертите
заявяват, че и това увреждане по-скоро би настъпило при непоставен
предпазен колан. В обобщение: налице е категоричност в заключението на
експертите, че част от травмите са в причинност с непоставен от пострадалата
предпазен колан, а друга част са могли да настъпят и с поставен, и без
поставен предпазен колан .

                                     4
       От заключението на съдебно-психологичната експертиза по делото се
установява актуално и към момента на прегледа тревожно-депресивно
състояние на пострадалата. Произшествието е отключило разстройство в
адаптацията, усложнило се в смесена тревожно-депресивна реакция,
достигнала клиничните изяви на смесено тревожно-депресивно разстройство
/ класификация F 41.2 /, без данни за посттравматично стресово разстройство.
Смесеното тревожно-депресивно разстройство изисква по-дълъг период за
възстановяване и необходимост от регулярни прегледи и терапевтични намеси
на психиатър и психотерапевт.

      Разпитаната по делото свидетелка Б. И. заявява, че в резултат на
травмите Д. била напълно обездвижена, на легло – около 2-3 седмици след
изписване от болницата. След произшествието била стресирана, много
уплашена, с разпран нос , изпитвала затруднения в дишането, както и с
дефекацията. Свидетелката я обслужвала през цялото време – хранене,
преобличане, тоалет, смяна на памперси и пр. Имала силни болки и не
можела да движи дясната си ръка поради фрактурата на ключицата и
обездвижването й. Ограничени били и движенията й в кръста и гърба.
Силните болки наложили приема на обезболяващи. Свидетелката споделя
впечатления за отрицателни емоционално-психични преживявания на ищцата,
вследствие произшествието - не можела да спи, избухвала в плач при
определени обстоятелства, започнала прием на антидепресанти. Твърди, че
междувременно се отключили проблеми с бъбреци, очи, кардиологични, но
причинната им връзка с увреждането при ПТП не е изследвана. Твърди, че
продължава проблема със затрудненото дишане / разпит на 19.06.2023 г./.
Потвърждава наличието на загрозяващ, ясно забележим белег на носа.
      Свидетелят И.Д., управлявал самокатастрофиралия автомобил, твърди
че ищцата е пътувала на задната дясна седалка, но не му е известно дали е
била с предпазен колан.Твърди, че след удара Д. била на седалката и останала
на нея до последно. Не мърдала, била уплашена, цялата в кръв. Пътувалият на
задна лява седалка В. И. потвърждава местоположението на Д., като твърди,
че била с поставен, но издърпан - така че да не й убива - предпазен колан. Не
помни как са били разположени презрамките на колана.
      За да потвърди първоинстанционното решение, присъдило обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 63 000 лева, въззивният съд е съобразил,
като релеватни за определяне на размера, следните критерии съгласно ППВС
№ 4/1968г.: възрастта на пострадалата към момента на инцидента - 21 години;
характера, броя и вида на причинените телесни увреждания, в това число по-
интензивните болки в първите месеци след инцидента, проведеното
оперативно лечение на гръбначния стълб и отделно проведеното оперативно
лечение на носните кости; продължителността на лечението и
възстановителния период на уврежданията – до 30 дни за лицевата травма, до
два месеца за гръдната травма и травмата на гръбначния стълб и 1,5-2 месеца
за счупването на лява ключица; фрактурата на 12-ти гръден и 1-ви поясен
прешлен, довела до трайно затруднение на движенията на снагата, причинила

                                     5
болки и страдания, проявяващи се интензивно до шестия месец от
катастрофата и умерено до осмия месец; двата проведени курса на
физиотерапия; обстоятелството, че пълно възстановяване на ищцата от
уврежданията към момента на изготвяне на експертизата не е настъпило;
дестабилизацията     в психичното й състояние, резултирало в смесено
тревожно-депресивно разстройство; обстоятелството, че е била изцяло
зависима от чужди грижи и помощ в ежедневието си в продължение на месец,
създало й дълбок емоционален дискомфорт. Съобразявайки стандарта на жИ.т
в страната и средностатистическите показатели за доходи към момента на
увреждането, нормативно определените лимити на отговорност по
застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, в качеството на
ориентир за икономическата конюнктура, както и практиката на съдилищата в
други подобни случаи / непосочена /, въззивният състав е формирал извод за
справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от 70 000 лева.
Същото е намалено с 10%, поради доказано съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалата, с непоставянето на предпазен колан. За този извод е
кредитирано заключението на вещите лица от КСАТМЕ, вкл. поясненията
им в съдебно заседание пред СГС на 07.12.2023 г., че при правилно поставен
предпазен колан ищцата е могла да избегне счупването на ключицата вляво,
счупването на 12 гръден прешлен и страничните израстъци на поясните
прешлени, като последните две травматични увреждания са обусловили най-
дълъг възстановителен период и най-интензивни постоперативни болки.
      По правния въпрос:
      Съгласно ППВС № 4/1968 год. и създадената по приложението на т. 11
от същото задължителна съдебна практика, понятието „справедлИ.ст„, по
смисъла вложен от законодателя, не е абстрактно, а всякога обусловено от
редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, относими към
обхвата и характеристиката на търпимите вреди, които съдът следва да
съобрази и оцени, за да определи адекватен стойностен еквивалент на
вредите. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД, при
определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт, е
обусловено от съобразяването на указаните в постановлението и практиката
на ВКС общи критерии, които в случай на телесни увреждания са видът и
характерът на уврежданията, продължителността и интензитета на търпените
болки и страдания, възстановителния период, психическите и физическите
последици от уврежданията, остатъчните загрозявания, възрастта на
пострадалия и др. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор
факти и обстоятелства, от значение за определянето на размера на
обезщетението за неимуществени вреди, следва не само да се изброят, но и
да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност.
      По съществото на касационната жалба :
      Макар въззивното решение да посочва относими критерии и да съдържа
изброяване на изводими от доказателствата, релевантни за приложението им,
факти и обстоятелства, не всички са съобразени при определяне размера на
дължимото обезщетение, а и спрямо съобразените недостатъчно е спазено
изискването на ППВС № 4/1968г., за задълбочен анализ и съобразяване

                                     6
тежестта на всеки един, относим към обхвата на търпимите от ищцата
неимуществени вреди, при комплексната им преценка, за определяне общ
справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди.
      Така въззивният съд не е оценил комплексния характер на
уврежданията, предвид което и едновременната търпимост на множество
болки с различен произход, чието кумулиране само по себе си е травмиращо в
по-значителна степен от страданието, в причинност с едно увреждане, при
това за продължителен период от време / за най-тежките травми - на гръдни и
поясни прешлени – от 18 до 24 месеца /, все още неприключил към момента
на разпита на свидетелите и прегледа от вещото лице. Още повече, че
различното лечение на отделните увреждания - оперативно за една част и с
имобилизация - за друга, протичащи едновременно, допълнително
затрудняват пострадалата във възстановителния период, тъй като трябва да
спазва ограниченията, наложени от всяко от тях. Не са отчетени неудобствата
на спазвания, макар за кратко / до три седмици /, постелен режим, както и тези
на полученото, в резултат на лицево – челюстната увреда, затруднено дишане,
и то за продължителен период от време / показания на св. И. /. Съдът не е
коментирал остатъчните белези, вкл. по лицето, оценени като загрозяващи
пострадалата / показания на същата свидетелка /, вкл. видимо изкривената
носна преграда, което неминуемо се отразява на самочувствието й, отчитайки
и младата й възраст – 21 г., за която е особено характерен стремежа към
красота и естетично излъчване. Установената дестабилизация в психичното
състояние на ищцата, резултирала в смесено тревожно-депресивно
разстройство, е спомената фрагментарно, като е останал недооценен факта, че
то все още не е преодоляно, отново в аспект на възрастта на ищцата и
присъщата й активна социална реализация, за която е от особена важност
личностният интегритет.
      В съвкупност, съобразените от въззивния съд увреди – като
съдържание, лечение, последици, продължителност на възстановителния
период и съпътстващите го болки и страдания, но без оценъчен анализ за
отражението им върху личността и ежедневието на пострадалата, вкл.
предвид кумулирането им, ведно с коментираните в предходния параграф,
част от които пропуснати, а друга - аналогично недооценени с въздействието
си върху нея, обуславят извод, че определеният от съда размер на
обезщетението от 70 000 лева не удовлетворява обществената представа за
справедлИ.ст, отчитайки и икономическата конюнктура към момента на
увреждането. Справедлив такъв се явява пълната претендирана от ищцата
сума от 100 000 лева, която е от естество да възмезди адекватно търпимите от
нея болки и страдания.
      Касационният довод за произнасяне в нарушение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД се
обосновава с несъобразяване от въззивния съд, че самото непоставяне на
предпазен колан не е достатъчно да обоснове причинност на настъпилите
увреждания с това нарушение на ЗДвП, след като биха настъпили и при
поставен предпазен колан. Съдържанието на касационния довод изключва
въведен спор относно самия факт на непоставен от ищцата предпазен
колан, т.е. тази фактическа констатация на въззивния съд следва да се приеме

                                      7
за неоспорена от касатора.
       По приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е формирана практика на ВС и
ВКС, обективирана в т.7 от ППВС № 18/63г. и постановени по реда на чл. 290
ГПК решения - №97 от 06.07.2009г. по т.д.№745/2008г. на ВКС, ТК, II т.о.
решение № 206 от 12. 03. 2010 г. по т. д. № 35/09 г. на ВКС, ІІ т.о., решение №
98 от 24. 06. 2013 г. по т. д. № 596/12г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 151 от 12. 11.
2010 г. по т. д. № 1140/11г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 16 от 04. 02. 2014 г. по т.
д. № 1858/13 г. на ВКС, І т.о., решение № 118 от 27. 06. 2014 г. по т. д. №
3871/2013 г., І т. о. ,решение №15/19.02.2020г. по т.д.№146/2019г. на ВКС, ТК,
ІI т.о., решение № 84/30.06.2022г. по т.д.№ 1125/2021г. , ВКС, І т.о. и др.,
според която, за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото
обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от
застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да
бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно
доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да се основава на
доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат,
като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. В т. 7 от
Тълкувателно решение № 1/2014г. от 23.12.2015г. по тълк.д. № 1/2014г. на
ОСТК на ВКС е направено ясно отграничение между допринасянето на
пострадалия за възникване на самото ПТП, като правно значим факт, който
обуславя прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, и приноса му за настъпване на
вредата / съответно - на всяка отделна вреда , ако са повече уврежданията /
спрямо самия него, който факт също води до приложението на чл. 51, ал. 2
ЗЗД. Дали поведението на пострадалия е допринесло за възникване на самото
ПТП, като правно значим факт, и/или за настъпване на вредата / респ. на всяка
отделна вреда / спрямо самия пострадал, подлежи на установяване във всеки
конкретен случай. Намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51,
ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че
вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем.
       Установява се от КСАТМЕ, че само част от уврежданията - лицевите и
на ключицата - са в безспорна причинност с непоставянето на предпазен
колан. Неправилно въззивният съд е отчел в безспорна причинност и тези от
уврежданията / най-тежките и с най-дълъг период на възстановяване /, които
вещото лице е посочило като възможни и при правилно поставен предпазен
колан, което изключва причинност на същите с неправомерното поведение на
ищцата, като пътник в автомобила. Независимо от това, определения от съда
процент на съпричиняването - 10 %, се явява изключително занижен спрямо
процента, който би следвало да бъде определен, при действително доказана
причинност на всички получени увреждания с непоставянето на предпазен
колан / за сравнение – решения по т.д.№ 825/25 г., т.д. № 1773/21г. и т.д.№
1386/22 г. на І т.о., гр.д. № 3868/23г . на І г.о. , т.д.№ 2205/21 г. и т.д.№ 450/21
г. на ІІ т.о. на ВКС и др., в които, за нарушение от същия вид - непоставен
предпазен колан и при множество травми - определеният процент
съпричиняване варира в диапазона 20 % – 40 %, преимуществено 30 % /.

                                         8
Така определеният / при погрешно отчетена причинност между
непоставянето на предпазен колан от ищцата с всички получени увреждания /
нисък процент, обаче, се явява адекватен прямо приноса на пострадалата , в
резултат на протИ.правно нарушение на чл.137а , ал.1 от ЗДвП – непоставен
предпазен колан, но отчетен единствено за получените лицеви и на
ключицата травми, съпоставяйки ги спрямо съдържанието на останалите –
по-тежки и с по-дълъг период на интензивни болки, страдания и
възстановяване увреди. При тази констатация, липсва основание процента на
съпричиняване да бъде коригиран, чрез занижаването му.
      При така установеното, дължимото обезщетение за претърпените от
ищцата неимуществени вреди, определено за справедлИ. в размер на 100 000
лева и намалено с процента съпричиняване / 10 % /, възлиза на 90 000 лева.
Съгласно чл. 3 и чл. 4 от Закона за въвеждането на еврото в Република
България, с оглед датата на материализиране на настоящото решение,
обезщетението следва да се определи и присъди в официалната парична
единица за страната – евро, при спазване на правилата за превалутиране и
закръгляване в чл. 13 и чл. 14 от същия закон. Съобразно това, обезщетението
от 90 000 лева възлиза на 46 016,27 евро. Въззивното решение следва да се
отмени в частта, в която искът е отхвърлен за разликата над сумата от
63 000 лева / 32 211,39 евро / до размера от 90 000 лева / 46 016,27 евро /, като
се присъди допълнително сумата от 13 804,88 евро / 27 000 лева /, ведно със
законната лихва върху същата от 24.10.2022 г. / спор относно началния й
момент не е въведен в касационна инстанция / до окончателното й
изплащане.
      С оглед изхода на спора следва да се коригират присъдените в тежест на
ищцата разноски за първоинстанционното производство, като се отмени
въззивното решение в частта, с която е потвърдено осъждането й да заплати
на ответното дружество разноски над размера от 525,56 евро                  / при
присъдени в полза на ответника разноски от 1 944,57 евро - за отхвърляне на
иска за 18 914,80 евро и с оглед промяната в правния резултат - отхвърлен иск
за 5 112,92 евро / 10 000 лева /. ЗД            „ОЗК Застраховане„ АД следва
да заплати допълнителна държавна такса за първоинстанционното
производство, в размер на 552,20 евро, както и за въззивното производство – в
размер на 276,10 евро или общата сума от 828,30 евро. В полза на ищцата
дружеството следва да възмезди част от понесените от същата разноски за
 настоящото производство / от платени държавни такси, в размер на 770 лева,
с равностойност от 393,69 евро /, в размер на 287,20 евро.
      В производството ищцата е защитавана от процесуален представител по
реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. ,с присъждано в негова полза
възнаграждение, което за настоящата инстанция се претендира в размер от 3
610 лева / 1 845,76 евро /. С оглед защитения в касационното производство
материален интерес от 13 804, 88 евро, съдържанието на осъществената
защита - подаване на касационна жалба и явяване в едно открито съдебно
заседание, както и предвид фактическата и правна сложност на делото /
възприетата фактическа обстановка не е предмет на въведените касационни
доводи за неправилност /, а правната аргументация - значително облекчена от

                                       9
наличието на изобилна и непротИ.речива съдебна практика по прилагането на
чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, настоящият състав намира, че адекватно и
справедлИ., за положения от адв. Н. труд, за процесуалното представителство
на Д. П. в касацинна инстанция, се явява възнаграждение от 1 000 евро.
Съгласно задължителните указания на решение на СЕС по дело С - 438/22,
съставът не е обвързан от минималните размери на адвокатските
възнаграждения по Наредба № 1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска
работа.
     Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

                                РЕШИ:
     ОТМЕНЯ решение № 1028/16.10.2024г. по в.гр.д.№ 869/2024 г. на
Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 181/10.01.2024 г.
по гр.д.№ 142/2023г. на Софийски градски съд, в частта му, с която е
отхвърлен предявения от Д. К. П. против ЗД „ОЗК - Застраховане„ АД иск, с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, за присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в причинност с ПТП от 18.09.2022г.,
настъпило по вина на водача на застрахован при ответното дружество, по
задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ на автомобилистите
лек автомобил, за разликата над присъдените 63 000 лева / 32 211,39 евро / и
до размера от 90 000 лева / 46 016,27 евро /, както и в частта му, с която
потвърждава първоинстанционното решение за осъждане Д. П. да заплати на
ЗД“ОЗК – Застраховане„ АД разноски за първоинстанционното производство,
над    размера от 1 027,91 лева / 525,56 евро /, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА :

     ОСЪЖДА ЗД „ ОЗК – Застраховане „АД ,на основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
да заплати на Д. К. П. допълнително           обезщетение за понесени
неимуществени вреди, в размер на 13 804, 88 евро / 27 000 лева /, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 24.10.2022 г. до окончателното й
изплащане .

      ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1028/16.10.2024г. по в.гр.д.№ 869/2024
г. на Софийски апелативен съд, в останалата му обжалвана част.

     ОСЪЖДА ЗД „ОЗК – Застраховане„ АД да заплати допълнителна
държавна такса в общ размер от 828,30 евро / за първоинстанционното и
въззивното производства / .

      ОСЪЖДА ЗД „ОЗК – Застраховане „АД, на основание чл. 81 вр. с чл.
78 , ал. 1 ГПК, да заплати на Д. К. П. понесени за настоящата инстанция
разноски в размер на 287,20 евро.



                                     10
       ОСЪЖДА ЗД „ОЗК – Застраховане„ АД, на основание чл. 38, ал.2 вр. с
ал. 1, т. 2 от ЗАдв., да заплати на адв. С. К. Н. – процесуален представител на
Д. П. -         възнаграждение в размер на 1000 евро, за процесуално
представителство в касационна инстанция.

     Решението е постановено с участието на трето лице – помагач на
страната на ответника - Агенция „ Пътна инфраструктура“ .

     Решението не подлежи на обжалване.

                                           Председател: _______________________

                                               Членове:

                                                     1. _______________________

                                                     2. _______________________




                                      11